Lord Of The Rings - The Return Of The King - Extended (2003) (TLOTR - The Return of the King SSE CD1.sub) Свали субтитрите
Смеагол, хванах една.
Хванах риба, Смеагол.
- Извади я.
Деагол?
Деагол.
Деагол, любими, дай ми това.
Защо?
Защото...
днес имам рожден ден и го искам.
Безценното ми.
Те ни проклеха.
"Убиец" ни нарекоха.
Проклеха ни и ни пропъдиха.
Ам-гъл... Ам-гъл...
Затова плакахме, Безценни.
Плакахме толкова самотни.
В студена рекичка...
ще си хванем рибка сладка, вкусна.
Забравихме вкусът на хляба,
звукът на дърветата,
мекотата на вятъра.
Забравихме дори името си.
Безценното ми.
Ставайте.
Ставайте, сънливци.
Трябва да вървим. Да, да побързаме.
Вие не дремнахте ли, господин Фродо?
Аз пък съм се успал.
Станало е късно.
Не, не е. Пладне е вече,
но денят се смрачава.
Хайде.
Трябва да тръгваме. Няма време.
Не и преди господин Фродо да хапне.
Няма време за губене, глупако.
Вземете.
Ами ти?
- Аз не съм гладен.
Не ми харесва този лембас.
- Сам...
Добре. Не ни остана много.
Трябва да пестим, там навън.
Ще имате нужда, господин Фродо.
Разделих го на дажби. Дано ни стигне.
За какво?
За пътуването към дома.
След мен, хобити.
Близо сме вече. Много близо до Мордор.
Не е безопасно тук. Побързайте.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАЛЯ
Добър е.
Определено е от Графството.
Дългодолски пушилист.
Чувствам се сякаш...
отново сме в "Зеленият дракон".
С халба бира в ръка...
Отпуснал крака на пейката след тежък работен ден.
Само дето...
ти никога не си имал тежък работен ден.
Добре дошли, господари мои, в Исенгард.
Ах вие, негодници... Кръшкачи с рошави крака и тикви!
Пирувате и пушите.
Седим и празнуваме победата,
наслаждавайки се на малкото останали ни удобства.
Пушената сланинка е особено добра.
Пушена сланинка, а?
Хобити.
Под заповед на Дървобрад сме,
който пое управата на Исенгард.
Млади господарю Гандалф,
радвам се, че дойде.
С дърво и вода, с греда и камък мога да се справя,
но тук имаме работа с магьосник, затворен в кулата си.
Покажи се.
Внимавайте!
Дори победен, Саруман е опасен.
Тогава да му отрежем главата и да приключваме!
Не!
Нужен ни е жив.
Трябва да го накараме да проговори.
Ти си водил много битки и повалил много мъже, кралю Теоден.
А след това си възцарявал мир.
Нима няма да се посъветваш с мен както някога, стари приятелю?
Нима не ще можем да се помирим, аз и ти?
Ще се помирим.
Ще се помирим, когато си платиш за опожаряването на Западния предел.
И за децата, що лежат мъртви там!
Ще има мир,
когато телата на войните, що лежат пред Рогоскал,
бъдат отмъстени!
Когато ти виснеш на въжето за забава на твоите гарвани.
Тогава ще се помирим!
Въжета и гарвани... Изкуфяло старче!
А ти какво ще искаш, Гандалф Сиви?
Нека позная. Ключът на Ортанк?
Или от самия Барад-дур, в едно с короните на седемте крале
и жезлите на Петимата мъдреци!
Твоята измяна отне вече достатъчно животи.
И още хиляди са изложени на същото.
Но ти можеш да ги спасиш, Саруман.
Ти бе дълбоко под влиянието на врага.
Значи си дошъл да разузнаеш?
Имам нещо за теб.
Нещо трови сърцето на Средната земя.
Нещо, което ти си пропуснал да видиш.
Но Великото око го е видяло.
Дори сега, то набира мощ.
Ще атакува скоро.
И късна ще е смъртта ви.
Но ти го знаеш, нали, Гандалф?
Не си мислел на сериозно, че този скиталец
ще седне на Гондорския трон!
Този изгнаник, изпълзял от сенките
никога не ще бъде крал!
Гандалф не се свени да пожертва най-близките до себе си.
Онези, за които твърди, че са му скъпи.
Кажи ми, какви сладки думи изрече на полуръста,
преди да го изпратиш към съдбата му?
По път, който води единствено към гибел.
Чух достатъчно!
Застреляй го! Пронижи зловонната му уста!
Не!
Слез долу, Саруман.
И животът ти ще бъде пощаден.
Спести ми жалостта и милостинята си!
Нямам нужда от тях!
Саруман...
Жезълът ти е счупен.
Грима, недей го следва.
Не винаги си бил такъв. Някога ти бе конник от Рохан.
Воин от Рохан...
А какво е Рохан?
Порутена плевня, където разбойници пиянстват
и се валят с кучетата по пода.
Победата при Шлемово усое не е твоя...
Теоден Коневладетелю!
Ти си едно недоносче на велики родители.
Грима...
Ела.
Освободи се от него.
Да се освободи?! Никога няма да е свободен.
Не.
Кротувай, псе!
Саруман!
Ти бе дълбоко под покрова на врага.
Кажи ни какво знаеш.
Изтегли войската си...
И аз ще ти кажа къде ще бъде решена съдбата ви.
Няма да бъда пленник!
Пратете вест на всички наши съюзници.
До всяко свободно кътче на Средната земя.
Врагът напредва срещу нас. Трябва да узнаем къде ще атакува.
Покварата на Саруман...
ще бъде отмита.
Дърветата ще заживеят отново тук.
Млади фиданки... диви дървета.
Пипин.
Да му се не види!
Перегрин Тук.
Това аз ще го взема, момко.
Побързай.
Тази вечер ще почетем тези,
които проляха кръвта си за да защитят тази страна.
Да пием за славната смърт.
Без преструвки, без оливане.
И без отказване.
Значи това е надпиване?
Последният, останал на крака, печели.
Весту Арагорн, хал.
Радвам се за теб. Той е почтен човек.
И двамата сте такива.
Не Теоден от Рохан поведе хората към победата.
Не ми обръщай внимание.
Ти си млада и тази вечер е твоя.
Джуджето ще се въргаля в постелята
с малките, дългобради женички.
Усещам нещо.
Лек гъдел по върховете на пръстите.
Мисля, че ми действа вече.
Нали ви казвах...
Няма да издържи на пиене...
Играта свърши.
Ни на длъж, ни на шир, даже и на важен пир,
няма бира по-добра, няма бира по-добра,
от тази у дома.
Ни в халба, ни в шише, по-вкусно няма питие.
И запомни сега едно, че истинското пиво по закон...
Пипин!
И запомни сега едно, че истинското пиво по закон
се пие само в "Зеления дракон"!
Някакви новини от Фродо?
Ни вест, ни кост. Нищо.
Имаме време.
С всеки изминал ден той се доближава до Мордор.
Сигурни ли сме в това?
Какво ти казва сърцето?
Че Фродо е жив.
Да.
Да, жив е.
Рисковано е. Крадци...
Те ни го отнеха. Убий ги.
Убий ги и двамата.
Не!
- Тихо!
Не искаш да ги събудиш, нали?
Но те знаят. Знаят.
Подозират ни.
Какво виждам, любими?
Да не би Смеагол да е разколебан?
Не. Не съм. Никога.
Смеагол мрази лошите хобити.
Смеагол иска да ги види...
мъртви.
Така и ще стане.
Смеагол го е правил веднъж. Ще се справи отново.
Наше е... наше!
Трябва да си върнем Безценното.
Търпение. Търпение, любими.
Първо трябва да ги заведем при Нея.
Ще ги заведем по стълбите...
Да. По стълбите и после?
Изкачват се по склона...
и ето ги в пещерата.
Влязат ли там,
излизане няма.
Тя винаги е гладна.
Винаги има нужда...
да се храни.
Яде само мършави орки.
А те не са много вкусни, нали, безценни?
Не. Изобщо не са.
Обича свежо месо.
Хобитско месо. Щом изхвърли кокалите
и дрехите, тогава ще го намерим.
И ще го вземем за мен!
За нас.
- Да, за нас.
Безценното ще бъде наше,
щом хобитите са мъртви.
Малък предател!
Господарю!
- Не! Остави го на мира!
Чух го с ушите си. Иска да ни убие.
Никога! Смеагол не би наранил дори муха.
Този дебел хобит мрази Смеагол
и казва лъжи на Господаря.
Нещастен лилипут!
Сам!
Без него сме загубени.
- Не ми пука!
Няма да стоя и да чакам да ни убие.
- Няма да го отпратя.
Не го виждаш, нали? Той е проклет.
Не можем да се справим сами. Не и без водач.
Искам да си с мен.
Аз съм с вас, господин Фродо.
Знам, Сам, знам.
Довери ми се. Ела, Смеагол.
Кое време е?
Още не се е зазорило.
Сънувах, че видях огромна вълна.
Настъпваща по земите и през хълмовете.
Аз стоях пред нея.
Възправи се като мрачна бездна пред краката ми.
Светлина грейна зад мен, но не можех да помръдна.
Можех само да стоя и чакам.
Нощта променя мислите.
Спи, Еовин. Спи.
Звездите бледнеят.
Нещо се надига от изток.
Неспяща злоба.
Окото на врага се раздвижи.
Какво правиш?
Пипин.
Пипин.
Пипин, полудя ли?
Само искам да го погледна.
Само още веднъж.
- Върни го.
Пипин.
Недей.
Пипин.
Тук е.
Виждам те.
Пипин.
Помощ! Гандалф!
Помогнете му.
Глупако Тук!
Погледни ме.
Гандалф, прости ми.
Погледни ме. Какво видя?
Дърво.
Имаше бяло дърво в каменен двор.
Беше мъртво.
Града гореше.
- Минас Тирит.
Това ли видя?
Видях...
Видях него.
Чувах гласът му в главата си.
Какво ти каза? Говори!
Попита ме как се казвам, но не му отговорих.
Заболя ме!
Какво му каза за Фродо и пръстена?
Няма лъжа в очите на Пипин.
Глупавичък е,
но е честен глупак.
Нищо не е казал на Саурон за Фродо и пръстена.
За щастие, благодарение на тази случка,
Пипин е видял в Палантира планът на врага.
Саурон се готви да нападне Минас Тирит.
След поражението му при Шлемово Усое,
врагът е разбрал, че наследникът на Елендил е жив
и хората не са толкова слаби, колкото си мисли.
Имат куража и силата да го предизвикат.
Саурон се страхува от това.
Не би допуснал хората от Средната Земя да се обединят.
Ще изравни Минас Тирит със земята,
преди да види крал да седне на трона на Хората.
Ако Сигналните клади на Гондор загорят,
Рохан трябва да е готов за война.
Кажи ми...
защо да помагам на тези,
които не помогнаха нас?
Какво дължим на Гондор?
Аз ще отида.
Не!
- Трябва да са предупредени.
Ще бъдат.
Ще отидеш до Минас Тирит по друг път.
Следвай реката и търси черните кораби.
Разбери едно.
Ще се случат неща, които са необратими.
Аз ще отида в Минас Тирит.
Но няма да съм сам.
От всички любопитни хобити, ти Перегрин Тук, си най-лошият.
По-бързо.
Къде отиваме?
- Защо погледна?
Защо винаги си пъхаш носа навсякъде?
Не мога да се спра.
- Никога не можеш.
Съжалявам.
Няма да се повтори.
Ти май не разбираш.
Врагът мисли, че пръстена е у теб и ще те търси, Пип.
Трябва да те измъкнат оттук.
И ти ще дойдеш с мен?
Мери?
- Хайде.
Колко далеч е Минас Тирит?
Три дни езда през владенията на Назгулите.
Моли се да не срещнем някой.
Ето. Нещо за из път.
Последният ти Дългодолски лист?
Запазих го за теб.
Много пушиш, Пипин.
Но ние скоро ще се видим.
Нали?
- Не зная.
Не зная какво ще се случи.
Хайде, Сенкогрив. Покажи бързината си.
Мери.
Винаги ме е следвал.
Където и да ида.
Още от малки деца.
Винаги го забърквах в неприятности.
Но всякога бях до него за да го измъкна.
А сега го няма.
Като Фродо.
И Сам.
Едно нещо научих за хобитите.
Те са най-храбрите малки същества.
Той е от безразсъдно смел. Нали е Тук.
Водете я през сигурни пътеки.
Корабите отпътуват от Сивите заливи.
Ще я преведат през морето.
Последното пътуване на Арвен Ундомиел.
Тук няма нищо за теб.
Само смърт.
Лейди Арвен.
Не бива да се бавим.
Милейди.
Кажи ми какво видя?
- Арвен.
Притежаваш дарбата да виждаш бъдещето.
Какво видя?
Надникнах в бъдещето ти и видях смърт.
Но си видял и живот.
Видял си дете. Видял си сина ми.
Това бъдеще почти е изчезнало.
Но не е изгубено.
Нищо не е сигурно.
Някои неща са сигурни.
Ако го оставя сега, ще съжалявам завинаги.
Време е.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката - лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.
Изкови отново меча.
Татко.
Ръцете ти са студени.
Животворните сили на Елдар те напускат.
Това беше моят избор.
Татко, въпреки волята ти,
вече няма кораб, който да стопли ръцете ми.