North By Northwest (1959) Свали субтитрите
''Ако се приеме, че висок индекс означава нарастващи продажби...''
-г-н Торнхил?
-Лека нощ, Еди.
-Поздрави съпругата си.
-Не си говорим.
''Препоръчвам ви все същото.
Разпространете добрата новина, колкото може повече.
Опонентите имат висок рейтинг, но ние да сме добре с банката.
Да обядваме в 'Колония' някой ден другата седмица.
Обади ми се, Сам. Всичко най-хубаво и т.н.''
По-добре ме изпрати до Плаза.
-Не си взех палтото.
-Кръвната захар ще те стопли.
-Натам.
-гретчен Сабинсън.
Добре.
Изпрати й кутия бонбони от $ 10. Знаеш какви.
Всеки да е в златна хартия. Да си мисли, че яде пари.
Напиши й: ''Мила, броя дните, часовете...''
-Това вече сте го казвали.
-Така ли?
Тогава: ''Нещо за сладурчето и за всичките й сладки черти!''
Ясно.
Защо не вземем такси?
-За две пресечки?
-Закъснявате, а аз съм уморена.
Това ти е проблемът, Маги, не се храниш правилно.
Ето. Такси.
Тази жена е много зле. Нали нямате нищо против?
Много ви благодаря.
Всичко е наред.
Първо до Плаза. Не се разстройвай.
Бедният човек.
Направих го щастлив. Накарах го да се почувства добър самарянин.
Той разбра, че лъжете.
В света на рекламата лъжи не съществуват.
Трябва вече да ти е ясно, че има само ''полезно преувеличение''.
Струвам ли ти се напълнял?
Моля?
Чувствам се понапълнял.
Утре остави бележка на бюрото ми: ''Мисли за отслабване.''
''Мисли за отслабване.''
По-добре минете по 59-та улица.
Добре.
Като се върнеш, обади се на майка ми.
Напомни й, довечера сме на театър.
Вечеря в 19:00 в ресторант '21'.
Ще съм изпил две мартинита, така че да не души много.
-Тя не прави така.
-Напротив, души като хрътка.
Първата среща утре е с Бигълоу в 10:30. Репетицията е в 12:00.
След това сте на обяд с Фалкън и жена му.
-Къде?
-В ''Лари и Арнълдс'' в 13:00.
-Ще се връщате ли по-късно?
-В никакъв случай.
Тук, моля. Върнете дамата обратно, където й е мястото.
-Да.
-Това трябва да е достатъчно.
-И веднага да звъннеш на майка.
-Разбира се.
-Лека нощ, г-н Торнхил.
-Лека нощ.
Чакай, Маги! Не можеш да я намериш. Тя е у госпожа...
Добър вечер, г-н Торнхил.
Търся г-н Уелтнър и още двама господа.
Да, господине. Оттук, моля.
Хърман.
-Здравей, Роджър.
-Закъснях малко.
Роджър Торнхил. Фанинг Нелсън.
-Ние вече започнахме.
-Ще ви настигна.
Тъкмо казах, че дори и да закъсняваш, бързо наваксваш.
Какво има? Изглеждаш неспокоен.
Исках секретарката да звънне на майка ми, но няма да я намери.
Защо?
Играе бридж у една приятелка.
-Секретарката ти ли?
-Не, майка ми.
г-н Каплан?
Това е новопостроена сграда, където още няма телефон.
По-добре да й изпратя телеграма.
г-н Джордж Каплан?
Момче!
Каплан.
Трябва да изпратя телеграма.
Би ли я изпратил, ако я напиша?
Не ми е позволено да го правя, но ако ме последвате...
-Бихте ли ме извинили?
-Няма проблем.
-Оттук, господине.
-Благодаря.
Благодаря ви, господине.
Какво означава това?
Отвън чака кола. Ще вървите между нас без да говорите.
-Какви ги приказвате?
-Да тръгваме.
Къде? Кои...
Кои сте вие?
Изпълняваме заповеди и имаме скрито оръжие.
То е насочено към сърцето ви, та без неразумни действия, моля.
Това някаква шега ли е?
Да, шега е. Ще се посмеем в колата.
Хайде.
Това е абсурдно.
Не ми казвайте къде отиваме. Нека е изненада.
Приятелите ми останаха в Оук Бар.
Ще решат, че се държа ужасно грубо.
Можем ли да спрем за малко в някой магазин,
за да им обясня, че ме отвличат?
Нали правилно съм схванал?
Заключена е.
ТАУНЗЕНД
Кой е Таунзенд?
Нима?
Интересно.
-Къде е той?
-Облича се горе.
-Предайте му, че съм тук.
-гостите скоро ще дойдат.
Няма значение. Кажете му: ''Каплан.''
Между другото, какво ще се сервира за десерт?
-Има ли някой в библиотеката?
-Не.
Оттук.
Ще чакате тук.
Не се притеснявайте. Ще си почета.
ЛЕСТЪР ТАУНЗЕНД БЕЙУУД 169, гЛЕН КОУВ, НЮ ЙОРК
Добър вечер.
Не сте какъвто си представях. Малко по-висок сте
и малко по-елегантен от другите.
Радвам се, че сте доволен, г-н Таунзенд.
Боя се, че е така.
За какво, по дяволите, става въпрос? Защо ме доведоха тук?
Нужно ли е да играем игри?
Не че съм против да ме отвлекат, но тази вечер съм на театър.
Отдавна чакам това представление.
Дразня се от подобни неща.
С такава великолепна игра, превръщате тази стая в театър.
Ленард, познаваш ли почетния ни гост?
Толкова е изискан, нали?
Секретарят ми е голям почитател на методите ви, г-н Каплан.
Загадъчността ви...
Чакайте малко.
''Каплан'' ли ме нарекохте?
Знам, че имате много имена, но ще приема настоящия ви избор.
Настоящ избор?
Казвам се Роджър Торнхил. Никога не съм имал друго име.
Разбира се.
Приятелите ви са набутали в колата не този, когото трябва.
Седнете, г-н Каплан.
Казах ви, че не съм Каплан, който и да е той.
-Извинете.
-Да?
гостите са тук.
Погрижи се за тях. Ще дойда след малко.
А сега да поговорим за работа.
Чудесно.
Бих искал да ми кажете какво знаете за плановете ни
и как сте стигнали до тази информация.
-Това няма да е безвъзмездно.
-Разбира се.
Не ме разбирайте погрешно.
Не очаквам да сте във възторг от предложението,
но това, което мога да предложа, е да доживеете до утре.
Какво означава това?
Защо не ме изненадате, г-н Каплан, и не кажете ''да''?
Казах ви...
Знаем какви са намеренията ви.
И аз ги знам. Да отида в театър Уинтър гардън в Ню Йорк.
И мисля, че е време да тръгвам.
Таунзенд, правите сериозна грешка.
Това няма да доведе до особено щастлив завършек, г-н Каплан.
Аз не съм Каплан!
Надявам се да размислите.
Знаем за човека ви в Питсбърг, след като Джейсън се самоуби.
Какъв човек? Никога не съм бил в Питсбърг.
На 16 юни сте се регистрирали в хотел Шъруин в Питсбърг
като г-н Джордж Каплан от Бъркли, Калифорния.
Седмица по-късно сте се записали в хотел Бенджамин Франклин
във Филаделфия като г-н Джордж Каплан от Питсбърг.
На 11 август сте в Статлър в Бостън.
На 29 август Джордж Каплан от Бостън е в Уитиър в Детройт.
В момента сте наели стая 796
в хотел Плаза в Ню Йорк като г-н Джордж Каплан от Детройт.
След два дена трябва да сте в хотел Амбасадор в Чикаго.
После в хотел Шератън-Джонсън в Рапид Сити, Южна Дакота.
Това не съм аз!
Няма смисъл да се лъжем - нито вие нас,
нито ние вас.
Предполагам, че няма смисъл да показвам личната си карта,
шофЬорската книжка или друг документ.
Те ви снабдяват с доста добри копия.
Става късно. Чакат ме гости.
Ще ни сътрудничите ли? Искам просто ''да'' или ''не''.
Просто ''не''.
По простата причина, че просто не разбирам за какво говорите.
Дай на г-н Каплан питие, Ленард.
Приятно пътуване, господине.
Уиски?
Бърбън? Водка?
Нищо. Но бих искал бързо да се върна в града.
Това вече е уредено.
Но първо нещо по-силно.
Бърбън!
Вие пийте. Емоциите за днес ми бяха достатъчни.
По-добре е сам да го вземете, за да не се налага да настояваме.
Наздраве!
Не се притеснявайте за мен. Ще взема автобуса.
Благодаря, че ме докарахте.
Проверете този мъж за шофиране в пияно състояние.
Нима?
Разберете, искаха да ме убият.
Той не иска да разбере.
В една голяма къща. Опитаха се да ме убият.
-Добре. Нека да влезем.
-Не искам да влизам.
Повикайте полиция.
Хайде сега.
Добре.
Седнете.
Не искам да сядам.
Всичко е наред. Виждате ли?
Ще ги хванем. Ще ги обвиним за нападение и отвличане.
Нападение с оръжие, бърбън и спортна кола.
Ще ги хванем.
Като се наспите, ще ви мине. Разполагаме с чудесна килия.
Не искам килия. Искам полицай.
Докладваха, че колата е крадена.
От някоя си г-жа Бабсън от Туайнинг Роуд.
Трябва да се обадя. Къде е телефонът?
Имате право на едно обаждане.
Ето тук.
Благодаря.
Най-добре звъннете на адвоката си.
Бътърфийлд 8-1-0-9-8.
Да не съм телефонист?
Бътърфийлд 8-1-0-9-8.
Един момент, моля.
-Ето.
-Благодаря.
Ало, майко?
Майко, обажда се синът ти, Роджър Торнхил.
Един момент, сега ще попитам.
Къде съм?
В полицейското управление на глен Коув.
В полицейското управление на глен Коув.
Не, майко, не съм пил.
Не, тези двамата ми изляха цяла бутилка бърбън в гърлото.
Не, не ми дадоха разредител.
Хайде, приключвайте.
-Още не съм свършил.
-Край, стига толкова.
Майко, трябва да затварям.
Свържи се с адвоката ми и ела да платиш гаранцията.
Утре сутринта.
Утре сутринта, каза той.
Не знам. Ще попитам.
Иска да знае кой казва така.
Сержант Емил Клингър.
Сержант Емил...
Емил?
Сержант Емил Клингър.
Не, и аз не повярвах.
Добре съм, майко. Лека нощ.
Беше майка ми.
Да вървим.
Водя ви го, докторе.
Как се казвате?
Роджър Торнхил.
Изплезете си езика и кажете: ''а-а''.
По-добре се дръпнете назад.
Пили ли сте?
Докторе, фиркан съм.
Какво сте пили?
Ами, бърбън. Разбирате ли, ония двамата...
-Колко според вас сте изпили?
-Какво?
-Колко според вас сте изпили?
-Ето толкова.
г-н Торнхил, заключението ми е, че сте съвсем пиян.
Няма съмнение.
Искам съгласието ви, за да ви взема кръв.
Колко отвратително!
''Можете да откажете взимането на кръвна проба,
но тогава шофЬорската книжка ще ви бъде отнета.''
Точно тогава г-н Торнхил успява да избяга
от евентуалните си убийци и когато се втурват след него,
той, естествено, е трябвало да шофира възможно най-бързо.
Откога познавате клиента си?
От седем години, Ваша чест.
Смятате ли, че е отговорен човек?
Напълно.
Майко!
Вярвате ли, че в разказа му има истина?
Истина?
Да, Ваша чест. Щом клиентът ми казва, че това се е случило,
сигурен съм, че случаят е бил такъв.
Точно така.
Искам случаят да бъде предаден за разследване.
Нека следователите дойдат веднага тук.
Да, Ваша чест.
Адвокате, ще взема окончателно решение утре в 19:30.
Очаквам вие и обвиняемият да сте тук, готови за процес.
Междувременно следователите ще проучат уликите по случая.
''Улики''? И трупът ми да беше тук, пак нямаше да повярвате...
Един момент.
В края на краищата, Ваша чест, защо ще си съчинявам това?
Точно това възнамеряваме да разберем, г-н Торнхил.
Помните ли ме?
-Да, господине.
-Добре.
-г-н Таунзенд вкъщи ли е?
-Не, днес ще отсъства.
А г-жа Таунзенд?
-За кого да предам?
-За окръжните детективи.
Влезте, моля.
Оттук, моля.
Това е стаята.
Ще повикам госпожата.
Непременно.
Сложиха ме на този диван.
Разсипаха бърбън навсякъде. Ще ви покажа петната.
Сигурно са ги почистили.
Това е барчето, където държат напитките.
Уиски, джин, водка...
И бърбън.
Някога го продаваха в бутилки.
Скъпи, толкова се притеснявахме за теб!
Благополучно ли се прибра?
Разбира се.
Дай да те погледна. Очите ти са леко зачервени, нормално е.
Вечерята бе скучна. Нищо не изпусна.
Искам да заявя, че не съм виждал тази жена преди миналата вечер.
г-жо Таунзенд, аз съм капитан Джънкет от окръжното следствие.
Това е лейтенант Хардинг.
Какво е станало, Роджър?
-Не ме наричайте Роджър.
-Неприятности ли има?
Снощи г-н Торнхил е шофирал в пияно състояние
и както се оказва, крадена кола...
Крадена кола!
...собственост на г-жа Бабсън от Туайнинг Роуд.
Роджър, ти каза, че ще вземеш такси.
Не си взимал мерцедеса на Лаура, нали?
Не, не съм взимал марцедеса на Лаура!
г-н Торнхил ни каза, че снощи е бил доведен насила тук,
напит от приятели на мъжа ви и пуснат в колата.
Знаете ли нещо по въпроса?
Снощи Роджър дойде за вечеря тук с такси и бе леко пийнал.
Тя лъже.
Боя се, че след това положението стана още по-лошо.
Накрая ни каза, че трябва да се прибира, за да си отспи.
Май трябваше да сервирам вечерята по-рано.
Какво представление!
г-жо Таунзенд, говори ли ви нещо името Джордж Каплан?
Джордж Каплан?
-Не.
-Така си и мислех.
Къде е съпругът й? Него трябва да разпитате.
Къде можем да го намерим?
В ООН.
Днес следобед държи реч пред Общото събрание.
Така значи. Държи реч пред Общото събрание.
-Извинявайте за безпокойството.
-Няма нищо.
Един момент, моля.
Искате ли да говорите със съпруга ми, капитане?
Не, г-жо Таунзенд, няма да се наложи.
Значи няма да има допълнително разследване?
Плати си глобата.
Довиждане.
-Защо трябваше да идвам с теб?
-Имаш много почтен вид.
Не ставай саркастичен, Роджър.
готово, скъпа. Застани тук.
Да започваме.
Ало, централа.
При вас отседнал ли е някой си Джордж Каплан?
Точно така.
Да?
Стая 796.
Бихте ли позвънили?
-Видя ли?
-Видях.
Дано изясни тази глупава история. Провали ми деня.
Казал ли е кога ще се върне?
Така ли?
Благодаря.
Странно. От два дни не е отговарял на телефона.
Може би се е заключил в банята.
Майко, ще ми направиш ли една услуга?
С най-невинния си вид поискай ключа от стая 796.
В никакъв случай!
-За 10 долара?
-За нищо на света.
-За 50 долара?
-Роджър, колко си безсрамен.
Крадеш кола, караш пиян, нападаш полицай, лъжеш съдията,
а сега влизаш с взлом в къща.
-В хотел. Има разлика.
-От пет до десет години.
Извинете, моля.
Да сменя ли спалното ви белЬо, господине?
Да, но по-късно.
Питам, защото в леглото като че не е спано
и се чудех дали трябва да сменям белЬото.
Благодаря за вниманието.
Влизай.
Тя ме взе за Каплан.
Чудя се дали приличам на Каплан.
-Виж кой е тук.
-Кой? Къде?
Нашият приятел, който събира Общото събрание днес следобед.
Роджър, мисля, че трябва да тръгваме.
Не се тревожи.
-Ще закъснея за бриджа.
-Тъкмо ще загубиш по-малко пари.
Изненада, Каплан има пърхут.
Значи трябва да тръгваме.
Твърде късно.
-Позвънихте ли, господине?
-Да, влез за момент.
-Как се казваш?
-Елзи, господине.
-Познаваш ли ме?
-Вие сте г-н Каплан.
Кога ме видя за първи път?
Пред вратата.
В коридора преди две минути. Не си ли спомняте?
Тогава ли ме видя за първи път?
Какво да сторя като все ви няма, г-н Каплан?
Тогава откъде знаеш, че съм г-н Каплан?
-Какво?
-Как разбра, че съм г-н Каплан?
Разбира се, че сте.
Това е стая 796, нали?
Вие сте господинът от стая 796, нали?
Добре, Елзи, благодаря.
-Това ли е всичко, господине?
-Засега, да.
Камериерът.
Да, влез.
-Да го закача ли в гардероба?
-Да, моля.
Кажи ми...
В колко часа ти дадох този костюм?
Вчера около 18:00.
-Лично ли ти го дадох?
-Лично?
Не. Обадихте се по телефона и описахте костюма.
Казахте, че е в гардероба. Както обикновено.
-Има ли проблем?
-Не, просто съм любопитен.
-Заповядай.
-Благодаря.
Беше ми приятно, г-н Каплан.
Не е ли странно?
Започвам да мисля, че никой тук не е виждал Каплан с очите си.
Може би костюмът му е поправен от невидими тъкачи.
Нека проверя нещо.
Не мисля, че ще ти стане.
Така е по-добре.
Явно са ме сбъркали с много по-нисък мъж.
-Да вдигна ли?
-Разбира се, че не.
Дръж.
Хубаво е, че сте се прибрали, г-н Каплан.
Кой се обажда?
Видяхме се снощи, а вече не помните гласа ми.
Би трябвало да съм ви обиден.
Да, знам кой сте, но аз не съм г-н Каплан.
Не, разбира се. Само вдигате телефона и живеете в стаята му,
но не сте г-н Каплан.
Радваме се, че ви открихме тук.
Почакайте...
Централа?
Обажда се г-н Торн... Каплан от 796.
Откъде беше обаждането? Отвън или от фоайето?
-Един момент. Ще проверя.
-Побързайте, моля.
Кой беше?
Един от тези, които снощи се опитаха да ме убият.
Пак ли тази история?
-Обаждането е било от фоайето.
-Така ли?
Вероятно вече се качват насам.
-Да се измъкваме.
-Бих искала да видя тези убийци.
господа, вие не се опитвате да убиете сина ми, нали?
Партер. Внимавайте при слизане.
Моля, господа. Първо дамите. Заповядайте дами.
Точно така. Заповядайте.
Роджър, ще се прибереш ли за вечеря?
-Накъде?
-Не знам. Просто се движете.
-Закарайте ме до ООН.
-Добре.
До сградата на Общото събрание.
Добре.
-Следят ме. Ще се измъкнете ли?
-Да.
Давайте.
-Мога ли да ви помогна?
-Да, моля.
Къде мога да намеря г-н Таунзенд?
г-н Лестър Таунзенд от ЮНИПО?
Той очаква ли ви, господине?
Да, очаква ме.
Името ви, моля.
-Името ми?
-Да, моля.
Каплан. Джордж Каплан.
Един момент, моля.
Чакай ме на ъгъла на 47-ма улица.
Дайте това на служителите във фоайето, те ще го повикат.
-Много ви благодаря.
-Пак заповядайте, г-н Каплан.
Бихте ли повикали г-н Лестър Таунзенд?
Разбира се, г-н Каплан.
Г-н Таунзенд от ЮНИПО.
Моля, елате на рецепцията в централното фоайе.
Вие ли ме повикахте?
-г-н Каплан?
-Да.
Искахте да повикам г-н Таунзенд. Това е г-н Таунзенд.
Приятно ми е, г-н Каплан.
Това не е г-н Таунзенд.
Той е.
Сигурно има някаква грешка. г-н Лестър Таунзенд?
Аз съм. Какво мога да направя за вас?
Вие ли сте Таунзенд, който живее в глен Коув?
Да. Съседи ли сме?
голяма къща с червени тухли и широка алея за автомобили?
Точно така.
Бяхте ли си у дома снощи?
-В глен Коув ли?
-Да.
От един месец живея в апартамента си в града.
Обикновено е така, когато тук има заседания.
Ами г-жа Таунзенд?
Съпругата ми почина преди много години.
г-н Каплан, за какво става въпрос?
Кои са хората, които живеят в къщата ви?
Какви хора? Къщата е напълно необитаема.
Само градинарят и жена му живеят в имението.
г-н Каплан, кажете ми кой сте и какво искате.
Познавате ли този мъж?
Вижте!
Има нож! Внимавайте!
Чуйте ме. Нямам нищо общо с това.
-Извикайте полиция.
-Не се приближавайте!
Назад!
РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
''Човекът на снимката е разпознат като Роджър Торнхил,
рекламен директор в Манхатан, а името Джордж Каплан,
под което се е представил в сградата на Общото събрание,
е било фалшиво.
Евентуален мотив за убийството може да се търси във факта,
че днес сутринта Торнхил е бил в полицията на глен Коув,
обвинен за шофиране в пияно състояние на открадната кола,
а в своя защита е заявил, че жертвата, г-н Таунзенд,
се е опитал да го убие предната вечер.''
Мили Боже!
Какво ще кажете?
Някой познава ли този Торнхил?
Аз не.
Никога не съм го виждал.
Професоре?
Явно този нещастник е бил сбъркан с Джордж Каплан.
Как може да го сбъркат с Каплан, когато той не съществува?
Не ме питайте как е станало, след като явно така е станало.
Хората на Вандам са го хванали и са се опитали да го отстранят,
използвайки дома на Лестър Таунзенд.
Неподозиращият Таунзенд свършва с нож в гърба.
На война като на война.
Толкова печална история. Но защо ми е смешно?
Какво ще правим?
Да правим?
С г-н Торнхил?
Няма да правим нищо!
Нищо?
Точно така. Нищо.
Можем да се поздравим с невероятен късмет.
Фалшивата ни примамка Каплан, създадена да отвлича вниманието
от истинския ни агент, стана за щастие истинска примамка.
Да, професоре.
Според вас колко дълго ще оцелее?
Това си е негов проблем.
г-жа Финли иска да каже...
Знам какво иска да каже.
Не можем да си седим спокойно и да чакаме кой пръв ще го убие.
Вандам и компания или полицията?
Как можем да го спасим, без да застрашим собствения ни агент?
Не сме ли малко коравосърдечни?
Не, уважаема, не сме коравосърдечни.
Не сме измислили несъществуващ човек с име Джордж Каплан,
не сме му изградили сложни модели на поведение,
не местим ''вещите'' му от хотел на хотел, за лично забавление.
Създадохме Джордж Каплан
и добре се потрудихме да убедим Вандам,
че агентът е по петите му по една изключително важна причина.
Никой не отрича това!
Много добре тогава.
Ако допуснем и най-слабия намек, че Джордж Каплан не съществува,
ако Вандам се усети, че гони измислен, а не истински агент,
тогава за нашия агент, действащ под носа на Вандам,
незабавно възниква риск от подозрение, разкриване
и ликвидиране.
Като предните двама, които изпратихме.
Сбогом, г-н Торнхил, където и да сте.
Влак номер 25
от Ню Йорк
заминава в 18:00 за Чикаго...
Да, скъпа. Знам.
Виж, майко, обадих се в Плаза.
Каплан е отпътувал за хотел Амбасадор Ийст в Чикаго.
Затова аз...
Не мога да отида в полицията. Поне засега.
Чела си вестниците. Отпечатъците ми са върху ножа.
Аз съм крадец на коли, пиян шофЬор и убиец.
Всичко е срещу мен.
Поне докато не намеря Каплан, който явно знае каква е играта.
Не, с влак. По-безопасно е.
Защото в самолета няма къде да се скрия, ако някой ме разпознае.
Искаш да скоча от самолет в движение?
Да, много ти благодаря, майко. Довиждане.
ИЗДИРВА СЕ УБИЕЦЪТ В ООН
Билет за спален вагон за влака до Чикаго, моля.
Той заминава след пет минути.
Знам. Бихте ли побързали?
Мисля, че няма места.
Няма места?
Може да пътувате в обикновено купе.
Не, не става. Кога е следващият влак?
Едва в 22:00. Май доста бързате?
Бихте ли проверили дали има места?
Имате проблеми с очите ли?
Да, те са чувствителни към въпроси. Ще се обадите ли?
Разбира се.
Стойте тук!
Той е горе, на 15-то гише. Побързайте.
Имате късмет, господине.
-Билет?
-Само изпращам едни приятели.
Как се казват?
Стойте!
Извинете.
-Съжалявам.
-Аз съжалявам.
Извинете.
Тръгна натам. Мисля, че слезе.
Всички да се качват!
-Благодаря ви.
-Няма нищо.
Седем глоби за паркиране.
-Добър вечер. Сам ли сте?
-Да.
Някакъв аперитив?
-Мартини, моля.
-Веднага.
Пак се срещаме.
Да.
Какво ще препоръчате?
Прясна пъстърва. Мирише на риба, но е добре приготвена.
Чудесно.
''Прясна
пъстърва.''
-Заповядайте.
-Да, господине.
Знам, че ви изглеждам познат.
Да.
Имате чувството, че сте ме виждали и преди.
Имам такъв ефект върху хората. Сигурно е заради лицето ми.
Имате приятно лице.
-Така ли мислите?
-Иначе нямаше да го кажа.
Значи сте такъв тип.
Какъв тип.
Открит.
Не съвсем.
Добре, защото откритите жени ме плашат.
Защо?
Винаги ме карат да изпадам в неизгодно положение.
-Защото не сте откровен с тях?
-Точно така.
Като историята със седемте глоби за паркиране ли?
Искам да кажа, че когато се запозная с привлекателна жена,
започвам да се преструвам, че не искам да я ухажвам.
Защо смятате, че трябва да се прикривате?
Тя може да има нещо против.
Но може и да няма.
Какъв късмет имам, че ме настаниха на тази маса.
Късметът няма нищо общо в този случай.
Съдба?
Дадох пет долара на сервитЬора да ви доведе тук, ако дойдете.
Това предложение ли е?
Никога не говоря за любов на гладен стомах.
Вече сте вечеряли.
Но вие не.
Не смятате ли, че е време да се запознаем?
Казвам се Ив Кендал. На 26 години, неомъжена.
Вече знаете всичко.
С какво се занимавате, освен с примамване на мъже във влака?
Аз съм промишлен дизайнер.
Джак Филипс.
Мениджър по продажбите в Кингби Електроникс.
Не е вярно. Вие сте Роджър Торнхил
от Мадисън Авеню
и сте обявен за издирване от всеки вестник в Америка.
Не бъдете толкова скромен.
Не се тревожете.
-Няма да ви издам.
-Защо?
Казах ви.
Имате приятно лице.
Това ли е единствената причина?
Нощта ще е дълга.
Така е.
Не ми харесва книгата, която започнах.
Нали ме разбирате?
Нека помисля.
Много добре ви разбирам.
Р.О.Т.
Това е запазената ми марка. Р.О.Т.
Роджър О. Торнхил. Какво означава ''О''-то?
Нищо.
Бих ви поканил в моето купе, ако имах такова.
В общо купе ли сте?
В никакво, нямам и билет.
Играя си на криеница откакто влакът потегли от Ню Йорк.
Много неприятно.
Така е, нали?
Няма къде да спя.
Разполагам с доста голямо самостоятелно купе.
Не е много удобно.
Купе Е.
Вагон 3901.
Хубав номер.
Лесно се помни.
3901.
Ето.
Нямам багаж.
Е, и?
Едва ли имате допълнителен чифт пижама, нали?
Защо да нямам?
На ваше място не бих поръчвала десерт.
Разбрах ви.
Нямах точно това предвид.
Влакът спря на гара, която не е в разписанието.
От една полицейска кола излязоха двама мъже.
Не изглеждаха весели.
По-добре излезте и кажете на полицаите да побързат.
Търпението е добродетел.
Дишането също.
Стойте мирно.
Имате ли зехтин?
Зехтин ли?
Ако ще съм сардина, искам да съм полят със зехтин.
Влезте.
-Кои сте вие?
-Полиция.
Името ви, моля?
Ив Кендал. Случило ли се е нещо?
Във вагон-ресторанта сте вечеряли с един мъж.
Да.
Приятел ли ви е?
За пръв път го виждам.
Това ли е той?
Да, струва ми се. Снимката не е много ясна.
Изпратена ни е по телеграфа от нюйоркската полиция.
Полиция ли?
Той се издирва за убийство.
Мили Боже!
СервитЬорът каза, че заедно сте напуснали ресторанта.
Може да сме тръгнали едновременно, но не и заедно.
За какво си говорихте?
За какво ли?
СервитЬорът каза, че с Торнхил добре сте се забавлявали.
Така ли се казва? Торнхил?
Не ви ли е казал?
Нищо не ми е казал.
Побъбрихме си за храната,
за пътуването с влак или самолет, такива неща.
Доста невинен изглеждаше, имайки предвид, че е беглец.
Кого е убил?
Не ви ли каза къде отива?
Не.
Предположих, че в Чикаго.
Може би е слязъл, когато сте се качили.
Ако случайно пак го видите, госпожице...
Кендал.
Бихте ли ни съобщили?
Сега си лягам и ще се заключа. Едва ли ще видя някого тази нощ.
Ако го видите, ще сме в последния вагон.
Звучи успокоително.
Лека нощ.
Още ли дишате?
Или побързайте, или ми донесете шнорхел.
Търся отварачката за консерви, която откраднах от стюарда.
Здравейте там горе.
Здравейте.
Кажете защо сте толкова мила с мен?
Да се кача ли и да ви обясня?
Мислех си,
че ще е опасно да обикаляш Чикаго, търсейки този Каплан,
за който ми разказа.
Полицията ще те прибере веднага, щом ти види физиономията.
Такава приятна физиономия.
Няма ли да е по-добре, ако стоиш в хотелската ми стая,
докато аз го открия и ти го доведа?
Не искам да се замесваш. Твърде опасно е.
Аз съм голямо момиче.
Да, и тялото ти е на такова.
Знаеш ли, това е абсурдно. Ясно ти е, нали?
Да.
Ние едва се познаваме.
Точно така.
Откъде да знам, че не си убиец?
Няма откъде.
Може би възнамеряваш да ме убиеш тук, сега.
Да го направя ли?
Да, моля.
По-добре, отколкото в самолет, нали?
Трябва да спрем.
Незабавно.
Трябва да науча повече за теб.
Какво повече можеш да знаеш?
Работиш в рекламата, само това знам.
Точно така.
Влакът е малко нестабилен.
Че кой не е?
Какво друго знаеш?
Имаш добър вкус за дрехи, за храна...
Също и за жени. Харесвам аромата ти.
Много те бива в приказките.
Играеш си с тях, както си искаш.
Да продаваш на хората неща, които не им трябват,
да накараш жени, които не те познават, да се влюбят в теб.
Започвам да мисля, че не ми плащат достатъчно.
Виж кой е.
-Не почиствайте банята.
-Да, госпожо.
Намерих това на пода. Ваше ли е?
Да, госпожо. Търсех го.
-Ще почакам отвън.
-Благодаря.
Благодаря, стюард.
Благодаря, госпожо. Лека нощ.
Лека нощ.
Излез, излез, където и да си.
Стюардът.
Ясно.
Докъде бяхме стигнали?
Дотук.
Много мило, че е оправил леглото.
Само едно легло.
Това е добър знак, нали?
Чудесен.
Знаеш ли какво означава?
Какво? Кажи ми.
Значи, че ще спиш на пода.
Съобщение от дамата от 3901.
Какво да правя с него на сутринта? Ив
-Продължавай. Ще те настигна.
-Да, госпожо.
Нещо ново?
Да, спах чудесно.
Но виждали ли сте мъжа, когото търсим?
г-н Торникрофт ли?
Торнхил.
Не. Ужасно съжалявам.
Но ви пожелавам успех.
-Справяш ли се?
-Всеки момент ще се строполя.
Още не. Първо трябва да минем изпитанието. Виж.
Свикнал съм да нося тежки неща, но какво има в тези куфари?
-Топки за боулинг, разбира се.
-Да, разбира се.
Къде е костюмът ми?
В малката чанта под мишницата ти.
Благодаря. Много подходящо.
г-н Каплан няма се натъжи от няколко гънки.
Ако е още там. Колко е часът?
9:10.
9:10! Сигурно вече е напуснал стаята си.
Ще му се обадя веднага, щом влезем в чакалнята на гарата.
Благодаря. И аз мога.
С тази униформа в телефонна кабина? Малко е подозрително.
Добре. Знаеш ли какво да му кажеш?
Искаш веднага да го видиш. Много спешно. Въпрос на живот и смърт.
-Никакви обяснения.
-Точно така.
Докато се обаждам, можеш да се преоблечеш.
Къде предлагаш да го направя? На витрината на някой магазин?
Мислех си за мъжката тоалетна.
Така ли?
Ти си най-умното момиче, с което съм пътувал в нощен влак.
Мисля, че успяхме.
Къде отиде?
-Накъде тръгна?
-Къде отиде?
Не знам. Взе дрехите ми. Тръгна натам.
Защо толкова се забави?
Имам голямо лице, а бръсначът е малък. Свърза ли се с Каплан?
Да.
Добре. Какво каза той?
Ще се срещне с теб, но в никакъв случай в хотела.
-Ще се срещнете навън.
-Къде? Кога?
-Записала съм го тук.
-Благодаря.
Вземи автобус на грейхаунд, който тръгва от Чикаго
за Индианаполис в 14:00 и слез на Прерийна спирка, шосе 41.
Прерийна спирка, шосе 41. Добре.
Намира се на час и половина път от Чикаго.
Добре. Ще взема кола.
Никакви коли. Каплан каза автобус. Да е сигурен, че си сам.
Добре. Какво да правя като пристигна там?
Чакай на пътя. Той ще дойде в 15:30.
-Как да го позная?
-Той ще те познае.
И в чикагските вестници са писали за теб.
Нагласи ли си часовника по централно време?
Да, направих го. Благодаря.
Какво има?
Какво да има?
Струваш ми се... Не знам. Изглеждаш напрегната.
Тръгвай преди полицията да е свършила с носачите.
Ще се видим пак, нали?
Някой ден.
Досега не успях да ти благодаря както трябва.
-Моля те, тръгвай.
-Как да те открия?
Трябва да си взема багажа.
Това са разписките за големите куфари.
Почакай.
Моля те.
Идват.
-горещ ден.
-И по-лоши е имало.
Случайно да имате среща с някого тук?
Чакам автобуса. Всеки момент ще дойде.
Селскостопанските пилоти стават богати, ако доживеят до пенсия.
Значи не се казвате Каплан?
Как да кажа, че е така, като не е?
Ето го, идва. Точно навреме.
-Много странно.
-Какво?
Самолетът пръска насаждения, но тук няма такива.
Махайте се! Другата цистерна може да се взриви!
Какво стана?
Върни се!
Бихте ли ми казали в коя стая е г-н Джордж Каплан, моля?
Каплан?
Мисля, че напусна хотела.
Напуснал?
Точно така. Тръгнал си е тази сутрин в 7:10.
7:10? Сигурен ли сте?
Да. Оставил е новия си адрес.
Хотел Шератън-Джонсън, Рапид Сити, Южна Дакота.
7:10?
Тогава как съм получил съобщение от него в 9:00...
Моля?
Нищо.
Извинете отново.
г-ца Ив Кендал ме очаква. В стая четиристотин и нещо е.
Забравих номера. Бихте ли ми го казали?
-Тя е в стая 463.
-Точно така. Благодаря.
Здравей.
Изненадана ли си?
Да.
Човек не може да се отърве от мен, нали?
Бих пийнал.
Имам уиски.
С вода, без лед.
Две жертви на самолет, паднал върху цистерна с петрол
Как мина срещата?
С Каплан ли?
Не дойде.
Странно, нали?
Защо да е странно?
След тези подробни указания, които ти даде по телефона.
Може би съм ги записала грешно.
Не вярвам. Смятам, че ме изпрати, където трябва.
Защо не му се обадиш, да разбереш какво се е случило?
Обадих се. Напуснал е хотела. Заминал е за Южна Дакота.
За Южна Дакота?
За Рапид Сити.
Какво ще правиш сега?
Още не съм решил.
Зависи от теб.
От мен?
Да.
Нали си малкият ми помощник?
Благодаря.
За нас. За дългото ни и трайно приятелство.
Което значи, че вече няма да те изпусна от очи, миличка.
-Боя се, че ще ти се наложи.
-Не.
Имам си собствени планове. А ти си имаш проблеми.
Няма ли да е хубаво, ако свържем моите проблеми с твоите планове?
Тогава винаги можем да сме заедно,
а не да ходим на различни страни. Съвместност. Нали ме разбираш?
Отговори, едва ли е за мен.
Не, не още. Не съм готова.
В колко часа?
Ще се видим там. Какъв е адресът?
Да. Довиждане.
По работа ли?
Да.
Работа, свързана с промишления дизайн ли?
Само работа, никакви забавления.
Днес трябва да се забавляваш, вместо да говориш с клиенти.
Защо не вечеряш с мен?
Не можеш да се показваш навън.
Да вечеряме тук. Приятно и уютно е.
Не мога.
Настоявам.
Искам да ми направиш една услуга.
-голяма, голяма услуга.
-Кажи каква.
Искам веднага да си тръгнеш.
Махни се оттук и повече не ме търси.
От това нищо няма да излезе.
Снощи си беше за снощи и точка.
Това е. Между нас не може да има нищо.
Та, ако обичаш...
Сбогом.
Успех. Нищо не казвай. Просто си тръгни.
Веднага ли?
Да.
Никакви въпроси?
Да.
Не мога да го направя.
Моля те.
След вечеря.
Веднага.
След вечеря. Така е честно.
Добре.
При едно условие.
Нека камериерът пооправи костюма ти.
В този вид приличаш на кравар.
Добре.
Телефонът е там.
Пералнята, моля.
-Кой номер е стаята?
-463.
Стая 463.
За колко време ще почистите и изгладите костюма ми?
Да, бързо.
20 минути? Добре.
Да. 463.
Веднага ще дойде.
По-добре се съблечи.
Какво може да направи човек без дрехи за 20 минути?
Не можеше ли да се забави час?
Винаги можеш да си вземеш студен душ.
Точно така.
Като малък, не давах дори на майка ми да ме съблича.
Вече си голямо момче.
Кажи ми как едно момиче РSW=450Ехw4е като теб?
Щастливка съм.
Не е така. Ти си лоша. Проклета. Непоправима.
Убивала ли си човек?
Защото може да раздразниш човек до смърт, без да се напрягаш.
Не, не се напрягай.
Ще дойда след минутка.
Панталоните, моля.
Благодаря.
Мисля все пак да взема онзи студен душ.
Добре.
С. Мичиган 1212
Два чудесни фотЬойла в стил Луи ХVl.
Оригинално златно покритие. Дамаска от чиста коприна.
Каква да е началната цена? Колко да обявя?
-$ 100.
-Предлагат се $ 100. Благодаря.
Тук дават $ 150. Да вдигна ли на $ 200?
Благодаря. Обявени са $ 200.
Някой дава ли $ 300? Предлагат се $ 300.
$ 400 от дребната госпожа.
Благодаря ви, господине.
$ 450 и за двата. Някой предлага ли $ 500?
Обявени ли са $ 500?
Мога ли да кажа $ 500?
Последен път.
Продадени на г-н Стоун от втория ред за $ 450.
Серия 103.
Това прекрасно френско канапе.
В отлично състояние. Наддаването може да започне.
Колко?
Предлагат се $ 800. $ 800 първи път. Някой дава ли $ 900?
$ 900 първи път.
Кой ще вдигне на $ 1000?
$ 1000, благодаря.
$ 1000 първи път. Някой казва ли $ 1100?
Да вдигна ли на $ 1100? Продадено за $ 1000.
Тримата заедно.
Това е карикатура, достойна само за Чарлз Адамс.
Добър вечер, г-н Каплан.
Преди да започнем да използваме имена, по-добре ми кажете своето.
-Не съм имал удоволствието.
-Разочаровате ме.
Щях да й кажа същото.
Винаги съм мислил, че работите доста умело.
Какво ви прихвана, та се набутахте тук?
Непреодолимо влечение към изкуството ли?
Да. Към изкуството да оцелееш.
Да сте напивали някого напоследък?
Проследил ме е от хотела.
Бил е в стаята ти?
Да, както всички.
$ 150. Благодаря. Кой ще каже двеста?
Някой каза ли двеста?
$ 200, благодаря ви.
Сега триста. Някой предлага ли $ 300?
$ 300. Благодаря.
Сега четиристотин. Някой ще обяви ли $ 400?
$ 400 първи път.
Обявявате ли $ 500? $ 400 втори път.
Били сте ценител на изкуството. Мислех, че цените само трупове.
$ 500.
$ 500. Благодаря.
Сигурно сте платили доста пари за тази скулптура.
$ 700.
Заслужава си всеки долар, повярвайте.
Влага цялото си сърце в работата.
Всъщност цялото си тяло.
Продадено на г-н Вандам за $ 700.
Значи г-н Вандам.
Казвали ли са ви, че грубо преигравате всичките си роли?
Първо сте вбесен мъж от Мадисън Авеню,
който твърди, че са го сбъркали с друг.
После играете беглец, който иска
да изчисти името си от убийство, което не е извършил.
Сега играете обидения любовник,
наранен от ревност и предателство.
Май не трябва да наблягате вече на обучението във ФБР,
а на часовете по актЬорско майсторство.
Единствената ми роля, която ще ви задоволи, е тази на труп.
Следващата ви роля. Уверявам ви, че ще бъдете много убедителен.
Благодаря. $ 375 първи път.
$ 375 втори път, има ли $ 400?
$ 375, има ли 400?
$ 400 първи път.
Каква ли изтънчена форма на убийство предстои?
Ще ме пуснете в разтопена стомана,
за да стана част от нов небостъргач ли?
Или ще накарате тази жена да ме целуне и отрови с дъха си?
Кого заблуждаваш? Нямаш чувства, които да нарани човек.
Вече ни омръзнахте.
Тогава защо не повикате полицията?
Това е последното, което искате. Да ме пипне полицията.
Има какво да им кажа.
Затова снощи я накарахте бързо да ме вкара във влака.
Нещо ми подсказва, че шансът да оцелея в полицията е по-голям.
Лека нощ, миличка. Не си мисли, че не беше приятно.
$ 1200 първи път. Чувам ли $ 1300?
Някой дава ли $ 1300?
$ 1200 втори път. Обявяват ли се $ 1300?
Последен път.
Продадено за $ 1200. Благодаря.
Каталожен номер 109.
Великолепен експонат от началото на 17-ти век.
Ще украси всяка картинна колекция.
Колко ще обявите? С колко да започнем?
$ 1000.
$ 1000 първи път.
Предлагат се $ 1250. $ 1500.
$ 1500 първи път.
$ 1750 ли?
$ 1750 първи път.
$ 2000.
Предлагат се $ 2000. Някой казва ли $ 2500?
Има ли $ 2500?
$ 2250 първи път.
$ 2250 втори път.
Последен път.
$ 1500.
Но цената е вдигната на $ 2250, господине.
Предлагам $ 1500.
Заявени са $ 2250.
Дават ли се $ 2500?
$ 2250 първи път, $ 2250 втори път.
$ 1200.
Продадено за $ 2250. А сега...
$ 2250 за това копие?
Каталожен номер 110.
Резбовано и позлатено легло в стил Луи ХV.
Някой ще започне ли от $ 750, моля?
Откъде да знаем, че е истинско. Прилича на имитация.
Едно е ясно. Вие не сте имитация. Вие сте същински идиот.
Благодаря.
Мога ли да помоля
господина да се съобразява с правилата на търга?
Добре. Да започнем от $ 800.
$ 800. Благодаря.
$ 900?
Предлагат се $ 1000. Да преминем на $ 1200.
$ 1100.
$ 1100. Благодаря. Има ли $ 1200?
Предлагат се $ 1100.
Кой ще каже $ 1200?
$ 1100 първи път. Давате ли $ 1200?
$ 1100 втори път.
$ 1200. Благодаря.
Предложени са $ 1200. Дават ли се $ 1300?
Кой ще каже $ 1300?
$ 13.
Искате да кажете $ 1300.
Искам да кажа $ 13. Това е повече, отколкото струва.
Предлагат се $ 1200.
Някой ще предложи ли $ 1300?
Кой ще каже $ 1250?
$ 1200 първи път.
$ 1200 втори път.
Последен път. $ 1200.
$ 2000.
$ 2000?
$ 2100.
Съжалявам, но не можем...
Нека да са $ 2500.
Може ли господинът да спазва процедурата?
Последното предложение бе $ 1200.
$ 2500. Парите ми струват колкото и на другите.
Имам...
-Колко беше?
-$ 1200.
$ 1200 първи път, $ 1200 втори път...
$ 3000.
Продадено за $ 1200.
-Това няма да ви се размине.
-По-добре напуснете, господине.
Свалете си ръцете от мен или ще ви съдя.
-Защо толкова се забавихте?
-Да се поразходим.
Движете се.
Още не съм свършил с наддаването. Давам $ 3000.
Съжалявам, приятелю. Продължавай да опитваш.
По-леко!
-По-внимателно.
-Хайде.
-Аз съм ценна вещ.
-Влизай.
Благодаря ви, че спасихте живота ми. Благодаря ви.
Спести си ги за управлението.
Сега ще бъдем мили и весели.
Скоро ще станете герои. Не знаете ли кой съм аз?
Ще разберем като те обвиним, че си пиян и смущаваш реда.
Това е нищо работа. Вие ударихте джакпота.
''Чикагската полиция залавя убиеца от ООН.''
Казвам се Роджър Торнхил.
Вижте.
-Това е той.
-Точно така. Поздравления.
Тук е 1055. Сержант Флам.
Заловихме мъж, отговарящ на описанието на Роджър Торнхил.
Код 76.
Издирва се от нюйоркската полиция. Идентифициран.
Напълно. Няма съмнение.
Мичиган Авеню. Движим се към 42-ри участък.
Какво?
Повторете!
Сигурни ли сте?
Да, добре.
Разбрано.
1055, край.
-Къде отиваме?
-На летището.
-Защо?
-Заповед.
Няма да ходя на никакво летище. Искам да ме заведат в полицията.
Нима?
Защо, според вас, ви повиках?
Чуй го само. Бил ни повикал!
Стой мирно.
Не чухте ли? Искам да бъда отведен в полицията.
Аз съм опасен престъпник. Аз съм луд убиец на свобода!
Трябва да се засрамите.
Казаха да дойдем тук.
Може ли да седна? Цял ден тичам надолу-нагоре.
Мислех, че няма да успея. Вече остарявам за тази работа.
Добре. Благодаря ви.
Оттук, г-н Торнхил. Нямаме много време.
Оттук е по-спокойно.
Май не чух името ви.
Май не съм го казал.
От полицията сте, нали? Или от ФБР?
ФБР, ЦРУ, Военноморското разузнаване. От една боя сме.
Не ме интересува боята ви. Нямам нищо общо с това убийство.
-Знаем това.
-Знаете го?
Тогава защо оставихте полицията да ме преследва навсякъде?
Не се намесваме в работата им, освен ако не се налага.
Вече се наложи.
Значи ще ме реабилитирате.
Вървете по-бързо, г-н Торнхил. Ще изпуснем самолета.
Къде отиваме? В Ню Йорк или Вашингтон?
В Рапид Сити, Южна Дакота.
Рапид Сити? Защо?
Близо е до връх Ръшмор.
Не, благодаря. Виждал съм го.
Приятелят ви г-н Вандам също.
Вандам?
Много зловещ господин.
Ами невярната малка уличница с него?
г-ца Кендал?
Любовницата му. Знаем всичко за нея.
Кажете, какво крои Вандам?
Да кажем, че се занимава с внос и износ.
На какво?
На държавни тайни.
Защо не го заловите?
Има още много неизвестни за организацията му.
Разбирам. Какво общо има това с връх Ръшмор?
Вандам има имение в този район.
Смятаме, че утре вечер оттам ще напусне страната.
-Ще го спрете ли?
-Не.
Тогава защо отиваме там?
За да го успокоим за Джордж Каплан.
Това сте вие.
Вие сте Джордж Каплан, нали?
Не съществува такова лице като Джордж Каплан.
Какво говорите? Бях в стаята му.
Пробвах дрехите му. Има къси ръкави и пърхут.
Повярвайте, той не съществува.
Затова искам да ви помоля да играете тази роля още 24 часа.
Хайде! Ще го обсъдим в самолета.
Започнали сте тази конспирация без мен, свършете си я без мен!
Щяхме да го направим, ако не се бяхте набутали.
Трябва да ме наградите с медал и почивка, вместо да съм мишена,
предпазваща специалния ви агент от разстрел!
Не, г-н Торнхил. От разкриване.
Веднъж разкрит, все едно вече е мъртъв.
Благодарение на вас сега се натрупват съмнения.
Благодарение на мен?
Чуйте ме.
Занимавам се с реклама, не с отвличане на внимание!
Имам работа, секретарка, майка,
две бивши съпруги и няколко бармани, които зависят от мен.
Нямам намерение да ги разочаровам като ме убият!
Отговорът е не.
-Това окончателно ли е?
-Да.
-Сбогом тогава.
-Сбогом.
Ако размислите, бих искал да поговорим за г-ца Кендал,
която явно не одобрявате.
Да, някои хора използват секса все едно е мухоловка.
Може би ви е все е едно,
че тя е била принудена да го направи, за да се предпази.
От какво да се предпази?
Разкриване, ликвидиране.
Виждате ли, г-н Торнхил, тя е...
Тя е един от агентите ни.
О, не!
Знам, че не е било нарочно,
но се боя, че сте я поставили в изключително опасна ситуация.
На карта е поставен не само животът й.
Ами ако не дойдат?
Ще дойдат.
Не ми харесва погледът на Теди Рузвелт.
Може би се опитва да ви даде насоки, г-н Каплан.
''говорете тихо и носете голяма пръчка.''
Опитва се да ми каже да се откажа от този малоумен план.
Той не знае до каква степен сте причина за настоящите проблеми.
Не съм сигурен, че приемам това обвинение.
Ако не бяхте накарали г-ца Кендал да се влюби във вас...
И обратното.
...приятелят ни Вандам нямаше да загуби вяра в нейната лоялност.
Снощи за него бе пределно ясно, че чувствата й са завладени.
И то от човек, когото смята за агент на властите.
Да не се опитвате да кажете, че съм неустоим?
Опитвам се да ви напомня, че е ваша отговорност
да ни помогнете да я реабилитираме пред Вандам,
докато напусне страната довечера.
Добре, добре.
Но след това...
Давам ви благословията си!
Ето ги!
Добър ден, г-н Каплан.
Без нея!
грешно ли съм разбрал, че трябва да я доведа?
И до това ще стигнем.
Предполагам, че обаждането ми ви е изненадало.
Съвсем не. Знаех, че полицията ще ви освободи, г-н Каплан.
И трябва да ви поздравя за незабравимото напускане
на аукционерната къща.
Благодаря.
Та каква малка драма ни събира днес тук?
Не ми се вярва, че сте ме поканил в тази приятна обстановка
да говорим за работа.
Ще ви кажа, че знам не само кога напускате страната довечера,
но и часовете и местата на срещите ви,
както и крайната ви спирка.
Ще мога да ви помоля да носите куфарите ми, нали?
Може би все пак цената ще ви заинтересува.
Цената?
За да не опитвам да ви спра.
Колко искате?
Искам момичето.
Искам да си получи заслуженото.
Предайте ми я. Ще се погрижа да й дадат толкова,
че да се чувства зле до края на живота си.
Ако го направите, довечера ще гледам на друга страна.
Наистина е влязла под кожата ви.
Не говорим за моята кожа. говорим за вашата.
-Предлагам ви да я спасите.
-Да я разменя!
Наречете го както искате.
Любопитен съм, г-н Каплан.
Защо смятате, че чувствата ми към нея са изстинали
до такава степен, че да я изтъргувам за спокойствието си?
Аз не гадая.
Аз наблюдавам.
Филип, ако нямаш нищо против, ще се връщам в къщата.
Ти почакай малко.
Остави ме! Пусни ме!
Махни се! Пусни ме!
Спести си фалшивите сълзи.
Назад.
Малка глупачка!
Махни се от мен.
Лоша работа. Не можете да се намесвате.
-Нищо не докосвайте.
-Назад.
Назад.
Побързайте.
Здравей.
Здравей.
Добре ли си?
Да.
Помолих професора да те видя отново.
Няма много време.
Така ли?
Исках да ти кажа...
Да ти се извиня.
Няма нужда.
Разбирам.
В името на работата.
Държах се отвратително с теб.
Направо те намразих.
Не исках да мислиш...
Държах се доста грубо, съжалявам.
-Заболя ме от това.
-Естествено, ако знаех...
Не можех да ти кажа.
-Не, разбира се.
-Нали?
Наистина, не.
Не си наранен. Това ме успокоява.
Разбира се, че бях. Ти как би се чувствала?
говорех за кафенето, когато падна. Като стрелях с халосните.
Тогава не.
Много добре се справи.
Да, мисля, че бе убедително.
Имайки предвид, че работиш в друга област.
Не, това бе случайно. Какво е твоето извинение?
На един прием се запознах с Филип Вандам и той ме очарова.
Този ден нямах какво да правя
и реших да се влюбя.
Много хубаво.
После професорът и колегите му от Вашингтон се свързаха с мен,
научих за другото лице на Филип и ми казаха,
че връзката ми с него е ''безценна възможност'' за тях.
Така стана патриот ли?
За пръв път някой искаше от мен да направя нещо смислено.
Такъв ли е бил животът?
Защо?
Заради мъже като теб.
Какво им е лошото на мъжете като мен?
Не вярват в брака.
Женил съм се два пъти.
Ето това имам предвид.
Може пак да те намразя. Беше по-весело.
Сбогом, мили.
Чакай. Не толкова бързо.
Трябва да се върна и да ги убедя,
че съм минала по заобиколния път, за да не ме проследят.
Не може ли да сме заедно поне още няколко часа?
Предполага се, че си смъртно ранен!
Никога не съм се чувствал по-жив.
На чия страна си?
Винаги на твоята, скъпа.
Не подкопавай решимостта ми, когато най-много ми трябва.
Значи аз да ходя в болницата, а ти към опасността.
Изобщо не ми се нрави.
Благодарение на теб, вече е много по-безопасно, скъпа примамко.
Не ми благодари. Не мога да го понеса.
Добре, няма.
След като злобният ти приятел Вандам излети довечера,
ще се видим и дълго ще се извиняваме насаме.
Знаеш, че е невъзможно.
Разбира се, че е възможно!
Той не ти ли е казал?
Какво да ми е казал?
Трябва да тръгваш.
-Какво не сте ми казали?
-Защо не му казахте?
Довечера тя заминава със самолета на Вандам.
Заминава с Вандам?
Затова си направихме труда тя да бъде търсена от правосъдието.
Вандам няма да може да откаже да я вземе.
Няма смисъл да казвам колко ценна ще е тя там.
Вие ме излъгахте! Казахте, че след тази вечер...
Имах нужда от помощта ви.
Вече я получихте.
Не се сърди.
-Мислиш, че ще те оставя ли?
-Налага се.
Никой не е задължен да прави това!
Не ми харесва какви игри играете!
Войната е ад, г-н Торнхил, дори и студената.
Ако не можете да победите хора като Вандам,
без да карате момичета да спят и после да отлитат с него
без гаранция за връщането им,
трябва да се научите как се губят студените войни.
Вече се учим.
-Няма да допусна това.
-Моля те, не проваляй всичко.
...застреля г-н Каплан пред очите на ужасени мъже, жени и деца,
дошли в парка да видят прочутия паметник на връх Ръшмор.
Свидетели описват нападателя като привлекателна руса жена.
Каплан, който е бил откаран в болница в критично състояние,
е идентифициран като служител на федералното правителство.
Трагедията се е случила с неочаквана бързина.
Крис Суенсън, помощник в кафенето на връх Ръшмор,
заявил, че е чул висок говор...
Заповядайте.
Панталони, риза и това.
Благодаря.
Ще ви свърши работа за следващите два дни.
Следващите два дни?
От какво е това?
Ударих се в стола при театралното падане в кафенето.
Вие и тъпите ви планове. Убийство.
-Иначе добре ли сте?
-Да, чудесно.
Имайки предвид, че шофЬорът ви има ръце като чукове.
Много съжалявам.
Няма нищо. Вероятно съм го заслужил.
Вероятно заслужавам и заключената врата.
Ако ви видят в цветущо здраве, това ще е фатално за г-ца Кендал.
-Бях я забравил.
-Чудесно.
-Така е по-добре.
-Да, много.
До един час ще е заминала.
Как е животът в Рапид Сити?
Всичко е наред.
Покушението над г-н Каплан е основна тема във вестниците.
Всички прекрасно ни сътрудничат.
Прибавете и мен.
-И аз съм сътрудник.
-Много съм благодарен.
-Може ли една услуга в замяна?
-Каквото поискате.
Бих искал да пийна. Бихте ли ми донесли бърбън?
Половинка ще е достатъчно.
Да ви правя ли компания?
В такъв случай, донесете литър.
След малко се връщам.
-Стой!
-Извинете.
Стой.
-Да ви закарам ли до горе?
-Не, благодаря. Няма нужда.
-Не се притеснявай.
-Не бях на себе си.
Не го казвам само, за да те успокоя.
Наистина е така.
Не знаех какво правя.
Той искаше да те погуби. Ти трябваше да се защитиш.
-Не и като те изложа на опасност.
-глупости.
След малко заминаваме и аз ще се посветя на щастието ти.
Как са нещата, Ленард?
-Със самолета ли?
-Разбира се.
Какво докладваха?
Над Уайтстоун са. На 2000 метра. Започват да се спускат.
-Още десет минути?
-Най-много.
А сега...
Дали мога да ви кажа няколко думи на сбогуване, господине?
Разбира се.
Насаме?
Отивам за багажа си.
Как да се сбогувам
с дясната си ръка?
В този случай по-добре да я бяхте отрязали.
Знам колко много държите на г-ца Кендал...
Не ми се е счуло.
Сигурно и вие сте имали съмнения относно нея.
И все още ги имам.
глупости.
Иначе защо решихте да не й казвате,
че коремът на малкото съкровище е пълен с микрофилм?
Опитваш се да напълниш моя с гадости.
Понякога истината горчи.
Това са само инсинуации.
Наречете го ''женска интуиция'', но не харесвам подредеността.
Тя винаги е резултат от внимателно планиране.
Тя го застреля в миг на страх и ярост.
Ти беше там и всичко видя.
Да.
И подреди всичко на един чист и спретнат куп.
А: Премахна всички ваши съмнения към нея...
Как го нарекохте? ''Преданост''?
Б: Представи важен мотив, за да я вземете със себе си,
ако сте взели друго решение.
Мисля, че ревнуваш.
Сериозно, трогнат съм.
Ленард!
С този пистолет застреля Каплан.
Намерих го в багажа й.
Стар номер. Стреляш по един от своите, показваш, че не си от тях.
Заредили са го с халосни патрони.
Какъв беше този шум?
И ние това се чудихме. Нали, Ленард?
Побързай, скъпа. Време е да тръгваме.
Ей сега.
Нали няма да я вземете с вас на самолета?
Напротив.
Както приятелите ни, и аз вярвам в чистата работа, Ленард.
Проблемът най-добре ще се разреши от голяма височина,
над водата.
Да пийнем шампанско, преди да тръгнем.
С удоволствие.
Не е добре изстудено.
С лед ще е чудесно.
Сигурна ли си?
Р.О.Т.
Разкрили са те
В стаята ти съм
За теб, скъпа,
и за всички прекрасни мигове, които преживяхме.
Благодаря.
Ето го.
Давай, Ленард. Шампанското е чудесно.
Няма време.
Винаги разваляш всичко, нали?
Едно от най-ценните ми качества,
както се оказва.
Би ми се искало да мислите, че съм с вас,
дори и само духом.
Непременно.
Все още е доста високо и на север.
Сигурно иска да се спусне бавно, за да не рискува.
Не можем да искаме нищо по-добро.
Небесен простор и неограничени възможности.
Ето, започва да обръща.
Да тръгваме вече.
До три минути колелата ще стъпят на земята.
-Хайде, Ив.
-Идвам.
Забравила съм обеците си горе. Веднага се връщам.
Можем да избягаме през прозореца. Долу има кола!
Какво правиш? Всичко ще провалиш?
Знаят за фалшивата стрелба! Ще те убият!
Какво?
Ленард е открил пистолета ти в багажа.
Статуетката от търга съдържа микрофилм!
Значи така ги е получавал.
В никакъв случай не се качвай на самолета!
Не се тревожи, Ана. Всичко е уредено.
Утре сутринта със съпруга ти ще сте в Канада.
-Много благодаря, господине.
-Пазете се.
Добре.
Бог да ви поживи!
Стой и не мърдай!
Седни.
Замине ли самолетът, мъжът ми и г-н Ленард ще се върнат.
Какво има?
Чудя се къде са обеците ми.
Ще се появят.
Като се върнеш в Ню Йорк, обади се на сестра ми.
Благодари й за изпълнението на ролята на г-жа Таунзенд.
Кажи на човека с ножа, че съм осигурил жена му.
Това е, Ленард.
Върни статуетката!
Икономката ме задържа за пет минути,
докато се усетя, че държи глупавия ти пистолет.
-Взела си съкровището.
-Да.
Каква полза? На върха сме.
-Какво ще правим?
-Ще слезем.
Не можем.
Те идват. Нямаме избор.
Ако изобщо се измъкнем живи,
нека се върнем заедно в Ню Йорк с влака.
Става ли?
Това предложение ли е?
За женитба, миличка.
Ами първите два брака?
Жените ми се разведоха с мен.
Защо?
Май казаха, че водя много скучен живот.
Хайде.
Добре ли си?
Хайде.
Помощ!
Благодаря, сержант.
Не беше спортсменско да използвате истински патрони.
Хвани се.
Опитвам се.
Хайде, държа те.
-Нагоре!
-Няма да се справя.
Ще се справиш.
Хайде.
Дръпни силно!
Елате, г-жо Торнхил.
Роджър, това е глупаво.
Знам, но съм сантиментален.
Вulgаriаn subtitlеs bу SОFТlТLЕR