Intacto (2001) (Intacto CD1.sub) Свали субтитрите
ЛЕОНАРДО СБАРАЛЯ
ЕУЗЕБИО ПОНСЕЛА
МОНИКА ЛОПЕС
АНТОНИО ДЕЧЕНТ
МАКС ФОН СЮДОВ
Залагайте, господа.
Край на залаганията.
27, червено.
Залагайте, господа.
За персонала.
- Благодаря.
Край на залаганията.
24, черно.
Край на залаганията.
30, червено.
Испански клиент направо ни обира. Маса 1 2, стол номер 6.
Старият иска да действаме както обикновено.
Носи синьо сако и вратовръзка на райета.
Извинете, взех ви за другиго.
29, черно. Няма победител.
Режисьор ХУАН КАРЛОС ФРЕСНАДИЙО
Федерико?
- Отидоха си.
Колко дължини направи днес?
Шест.
- Не си във форма.
Дойдох да се сбогувам.
През последните дни в гърдите ми се появи една болка.
Не мога да дишам.
Малко ми остава.
- Няма да умреш от старост.
Мислиш, че ще ме победят?
- Все още играеш...
Грижа се за бизнеса.
- Все повече го застрашаваш.
Повярвай ми, няма да загубя.
Казиното, парите, пленниците, всичко ще е твое.
Не искам нищо, което не съм спечелил.
Искаш за затвориш цикъла ли?
Искаш да играеш срещу мен? Нямаш шанс.
Дарбата ти не е достатъчно силна.
- Не можеш да знаеш това.
Познавам те, откакто оцеля при земетресението.
Или някой друг те приюти, изучи те и те направи човек?
Спаси ме късметът ми.
- Не искам да те жертвам.
Аз те научих как да използваш. Повече късмет от мен ли имаш?
Отгледал съм глупак. Седни!
Само на теб позволих да видиш лицето ми.
Вечеря ли?
- Не.
Вземи си душ, каня те на вечеря.
- Не мога.
Имам други планове.
Федерико, ще тръгнеш, без да ме прегърнеш ли?
Не го прави.
Аз открих дарбата ти, аз ще ти я отнема.
Сега може за тръгваш.
Сбогом, Федерико.
Старецът му отне дарбата, може да го изключим от играта.
СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Казва се Томас Санс. Пътувал е сам.
Какво е това? Разрежи го.
Сестра!
Три месеца живях с тъща си. Най-накрая тя умря.
Съдружникът й даде чек за 500 хил. песети, който жена ми загуби.
Каза, че аз съм виновен, носел съм лош късмет.
Развиках й се, че не е така.
Имаш ли нейна снимка?
- Ще намеря.
Изгоних я от къщи. Тя тръшна вратата и всички хартии литнаха из стаята.
И изведнъж чекът за 500 хил. песети падна в ръцете ми.
Какво ще кажеш, Федерико? Късметлия ли съм?
Ще го задържиш ли?
- Кое?
Чекът.
Ти как мислиш?
- Хорасио Капарос, ти си късметлия.
Не, ще ми го дадеш по-късно.
Обажда се Клаудия, вдигни.
Намерих свежа плът в самолетната катастрофа.
Жалко. Понеже си на почивка, дадоха случая на мен.
Кофти късмет, а? Този път ще ти струва двойно.
Всички ли са загинали?
Само за мизерните 50 млн песети. Ако оцелее - само половината.
Ако имаше застраховка при нас, щеше да получи 5-6 пъти повече.
Около 200, дори 300 млн. Това се казва пари, нали?
Благодаря. Клаудия!
Здравей, старче.
- Здравей.
Достатъчно ли са?
Процедурата го изисква.
Арестуван е за грабеж.
- Знам.
Ще получи ли някакви пари?
Оцелял е при ужасна катастрофа. Тези пари са негови.
Изчакай да даде показания.
- Моля те...
На всяка цена трябва да подпише.
Колко?
- Какво?
Колко ще получи?
- 25 млн.
Ще компенсират ли травмата му?
- Такава е премията му.
А авиокомпанията? Момент...
Добър вечер.
Представлявам застрахователите.
- Трябва да ви претърся.
Ето чека. Подпиши и е твой.
Може ли?
Прекрасна е.
Какво ще правиш с парите?
Моля?
- Как ще ги похарчиш?
Може да го осребриш до два дни.
- Добре.
Няма да ти е нужен там, където отиваш.
Когато съм притеснен, вадя картите.
Така убивам времето и си прояснявам мислите.
Понякога само разбъркването прогонва притесненията ми.
Ако изтеглиш асо, ще те измъкна от тук.
Не залагаме нищо.
Томас Санс, ти си късметлия.
Да бе!
- Не се съмнявай.
Шансът самолет да се разбие е едно на милион.
А ти да си единственият оцелял от колко... от 237 пътници...
Шансът става едно на 237 милиона.
Още веднъж.
Без залози?
Ще играеш за мен и ще си свободен.
Да играя? На какво?
Времето ви свърши.
- Почти свършихме.
Ще подпишеш или не?
Първо ще заложим твоята компенсация.
След това ще играем с печалбата.
Накрая ще делим всичко наполовина.
Ами ако загубя?
- Няма да загубиш.
Но ако стане?
- Може да си тръгнеш.
Колко време ще продължи?
- Най-много две седмици.
Не знам как се играе.
- Не ти трябва специален талант.
Запомни две неща:
Никога не ме докосвай...
Защо?
- Така искам.
И никога не ме снимай, не ти трябвам за спомен.
Запомни ли?
Добър вечер. Започнаха ли?
- Не.
Да ви покаже ли документите си?
- Да, не го познавам.
Самолетът изгубил контакт с кулата 12 минути след излитането.
Откритата черна кутия ще хвърли светлина върху инцидента.
Броят на жертвите е 231 пътници и 6 члена на екипажа.
Единственият оцелял Томас Санс беше арестуван...
По собствено желание ли сте тук?
Какво е усещането, когато самолетът пада?
Бях заспал.
- Стига.
Будалкаш ме.
- Какво е това?
Каква е тази миризма?
- На меласа.
Любимата му.
- Добре.
Залозите ви, моля.
Извинете.
Федерико, не може да останеш.
- Той е нов.
Щом започне, излизаш.
- Вземи.
Какво е това? Не се залагат пари.
Не са пари, а скъпоценност.
Компенсацията на оцелял при самолетна катастрофа.
Знаех, че съм те виждала...
Няма да играя срещу него.
- Дори това не стига.
Един от пръстите ти ще бъде чудесен трофей.
Ако приеме, играем.
- Добра идея.
Е, Федерико.
- Да играем.
Чакай!
- Забрави!
Не си давам пръста.
Няма да загубиш.
- Разкарай се.
Тези са пълни аматьори.
Спечелили са на бинго, или са паднали от втория етаж.
Нямат шанс срещу теб.
Няма да го направя.
- Мамка му!
Оцеля при катастрофа, измъкнах те от болницата!
Това не е ли късмет?
- Е, и?
Тук ти трябва само късмет.
- Не съм толкова глупав...
И дори можеш да го контролираш.
Ти си откачен, остави ме.
Иначе ще те докосна. Дръпни се.
Защо оцеля само ти?
В самолета е имало добри хора.
Кое спаси един крадец? Божията намеса ли?
Случайността!
- При теб няма такова нещо.
Имаш дарбата да крадеш късмета на другите.
Иначе щеше да си мъртъв.
Да бе!
- Аз вярвам в теб.
Но ако ти не вярваш в себе си, няма какво да говорим повече.
Задръж парите.
- Ядоса се заради един пръст,
който трябваше да заложим.
Твой е.
Махнете превръзките.
Не мърдай.
Ало?
Играеш ли още?
- Кой се обажда?
Играеш ли още?
Ти как мислиш, Федерико?
- Няма да умреш от старост.
Защо се смееш?
- С една буболечка на главата
за една нощ спечелих повече, отколкото за цял живот.
Можеше да загубиш пръста си.
- Ти също.
Не, щях да избягам, щом отрежеха твоя.
Може да избягаш от тях, от мен - не.
- Радвам се, че играта ти харесва.
Как ще си я поделим,умнико?
Есента и зимата са за теб, пролетта и лятото - за мен.
Ще потърся спалнята.
Аз съм Ана, оставете съобщение.
Ана, аз съм. Там ли си?
Обади се...
Добре тогава...
Надявам се, че си добре.
Слава Богу, че не дойде с мен.
Не трябваше да хващам проклетия самолет.
Радвам се, че и двамата сме живи.
Много се радвам.
Липсваш ми.
Съжалявам...
Съжалявам.
Бягай!
Качвай се!
Не мога, твърде съм стар.
Хайде!
Дай ми чантата.
Бързо,дай я!
Не ме докосвай!
- Дай я!
Не ме докосвай никога повече!
Мислех, че няма проблем да се обадя от автомат.
Занапред ми казвай какво правиш, за да не се дъним.
Как се казва?
- Ана.
Момичето на снимката, нали?
- Да.
Трябваше ли да е с теб?
- Изпусна самолета.
Какъв късмет. Защо го изпусна?
Трябва ни телефон, за да предупредим торерото.
Страхът прави интересна борбата с бика.
За истинския тореро това не е страхът от загубата,
а от страданието - твоето собствено и на тези около теб.
Този страх те кара да се биеш истински.
Защо се отказахте? Не сте пострадали.
Загубих страха си от биковете. Без него не можеш да си тореро.
Здравейте.
Алехандро Домингес.
- Знам. Може ли да поговорим?
Извинете ме за момент.
- Моля.
Не ми е за първи път.
- Алармата не се е включила.
Забравям да я включа. Почвам да остарявам...
Няма нужда да се оправдавате. Ще се бавите ли?
Не, ще свърша бързо.
Благодаря.
Оставете го там, моля.
Сара...
В колата открихме отпечатъци на Томас Санс.
А на съучастника му?
- Не.
Няма разбити врати и прозорци.
Как са влезли?
- През стената... или с ключ.
Показахте ли ни цялата къща?
Домингес има чисто досие, не е свързан с тях.
Добре.
Сбогом, красавице...
Остави ме.
Защо беше тръгнал към Мартиника?
Бягах.
Какво щеше да правиш там?
-Да започна бизнес на плажа.
Когато приключим, ще имаш пари да купиш Карибите.
Какво ще заложим сега?
Още не съм решил.
Чакай.
Аз оставам. Благодаря за всичко.
Добър вечер.
Ти си счупил прозореца.
- Моля?!
Обърни се, разкрачи се и сложи ръцете си на капака.
Какво става тук?
- Чу ли ме?
Ще ти сложа белезници.
Първо дясната ръка...
- Не ме докосвай.
На гърба...
- Спри да ме докосваш!
Пусни ме!
Ще ми докараш същото, което причини на мъжа си и дъщеря си.
Какво?
- Белегът... Носи ти се славата...
Трябваше да си мъртва, но се спаси.
Къде е Томас Санс?
Ти вадиш късмет за сметка нещастието на някого, нали?
Томас Санс.
- Нека сключим сделка.
Водя те при него и забравяш за мен.
Похарчила си парите от застраховката за това?
Ще свърши ли работа?
- Да.
Какво ти е направил Томас?
Изчакай, докато стигне до Евреина.
До кого?
-До Евреина.
Оцелял е от концлагер и сега живее в казино.
Ако те докосне, губиш дарбата си.
Ставаш нормален. Но аз не вярвам на това.
Такива сме, каквито сме.
Тази вечер ще играем с пленници...
Глупаци, които са съгласни да им донесем лош късмет.
Докосваш ги колкото се може повече, за да отнемеш и малкото им късмет.
После се хвърлят зарове. Най-големият сбор печели.
Ще вали като из ведро.
Трябваше да вземеш по-топли дрехи.
- Лоша мама...
Какво има?
Нямаш ли какво да кажеш?
Документите, моля.
ЗА СМЪРТТА НА СЪПРУГА... ЗА СМЪРТТА НА ДЕТЕТО...
Залозите ви, моля.
Оригинал ли е?
Какво ще заложим?
- Къщата ми.
Какво трябва да правя?
По време на играта мисли за нещо хубаво.
Добре е да си отпуснат.
Мисли си за щастливите моменти в живота ти.
Например с Ана.
Защо не играеш ти?
- Нямам дарба.
Сигурен ли си?
- Нямаш ли я, ти си никой.
Спътникът на Томас е по-възрастен.
- Изберете си пленници.
Ще дойдат. Следващата игра е след 2 седмици.
Да се махаме.
- Не.
Завинаги ще те отстранят от играта.
- Пристъпете напред.
Само така може да го хванем.
Мъжът със сивата коса.
Мъжът със сивата коса да пристъпи напред.
По-близо до прозореца.
Избери този, който най-много те възбужда.
Мъжът с оранжевия пуловер.
Мъжът с оранжевия пуловер да пристъпи напред.