The Magnificent Seven (1954) Свали субтитрите
Татко!
Сотеро, приятелю мой! Как си?
Имаш ли нещо за пиене?
Не мога да ти опиша колко ми е драго да видя такова хубаво село.
Сантос!
Каква жестокост и непосточнство само цари в света навън.
Хората все не са доволни от положението си в живота.
А дрехите на жените... Безсрамна работа!
Пура!
Ами вярата... Щеше да ви се доплаче, ако бяхте видели
как истинската вяра вече остана в миналото.
Миналия месец бяхме в Сан Хуан. Богат град... Сядай!
Богат град, благословен от Господа с голяма църква!
Не като тук - църквичка, в която свещеник идва два пъти в годината.
Голяма. Ще речеш, че има златни свещници и пълна дарохранителница.
Но знаеш ли какво намерихме?
Пиринчени свещници, а в дарохранителницата - почти нищо.
Но все пак го взехме.
Знам, че все пак го взехме!
Обяснявам му колко малко вяра имат хората днес.
Аз и сам го виждам.
Нищо не виждаш!
Ами ако трябваше да носиш моето бреме?
Да набавяш храна като добър баща за гладните си хора?
Пистолети, муниции... Знаеш ли колко струва това, а?
Времената на добрия улов свършиха.
Някога имаше коне, добитък, злато, плодове от дърветата... Няма вече!
Сега ловувам с награда за главата си, а властите са по петите ми.
Пак ще дойда.
Стига!
Ще вземем останалото на връщане.
Много ми харесва това село.
Знам, че и вие си имате проблеми.
- Убиец! Крадец!
Рафаел! Рафаел!
Ти уби моя Рафаел!
Глупак!
Трябва много скоро пак да си поприказваме.
За мен винаги е удоволствие да чуя мнението на моя добър приятел Сотеро.
Може би като де върна, а? Адиос!
Елате да го вдигнем.
Ако пак ни открадне реколтата,
по-добре направо да си прережем гърлата, та да се свърши!
Да напуснем долината! Това трябва да направим.
И да живеем някъде другаде?
И домовете си ли да вземем с нас? И фермите?
Можем да скрием малко храна.
- От Калвера?
Той никога не ни взема всичката храна.
Оставя ни колкота да оцелеем.
- Все е нещо.
Може да му се примолим да ни оставя малко повече.
Не. Това само повече ще го ядоса.
По-добре нищо да не правим.
- Трябва да направим нещо.
Като Рафаел ли? Не говори глупости.
Изпотрепваме се на полето, а стомасите ни са празни.
Трябва да направим нещо!
Трябва да направим нещо.
- Но какво?
Не знам...
Ще попитаме стареца. Той знае.
Бийте се! Трябва да се биете. Бийте се!
С голи ръце и мачете срещу пушки?
Купете си пушки.
- Да си купим ли?
Идете до границата. Там има пушки колкото искате.
Но откъде ще вземем пари?
Продайте това и каквото още успеете да съберете.
И да имахме пушки, ние знаем да орем и да сеем, не знаем да убиваме.
Ами научете се. Или умрете!
Здравейте, чаках ви.
Чудесна работа свърши, приятелю.
- Съжалявам, погребение няма да има.
Какво?
- Е, гробът е изкопан.
А и мъртвецът е подготвен по всички правила, но погребение няма да има.
Не ти ли платих достатъчно?
- Не е до парите.
За 20 долара ще копна когото искаш, та и хоро ще играя.
Но погребението се отменя.
- Е, тогава каква е работата?
Аз го искам погребан, ти - също, а ако той можеше да се изкаже,
... също щеше да ни подкрепи. По-голям консенсус от това...
Ти реагираш като християнин, но просто не разбираш...
Виж какво, не съм тръгнал да търся похвала.
Аз съм търговски пътник, продавам корсети.
Този човек падна мъртъв на улицата току пред мен.
Два часа всички го прескачаха, без пръста да си мръднат.
Аз просто постъпвам като порядъчен човек.
Хенри, да се качваме на дилижанса.
- Чакай малко!
Този човек трябва да бъде погребан и то бързо.
Щях да го погреба, но в града има едни, дето са против.
Против какво?
Казват, че не е годен да бъде погребан тук.
Не е годен за Бут Хил?
- Че тук никога не е имало друго,
освен убийци, главорези и разкапани дърти пияници.
И даже някога да са се чувствали специални, вече им е все едно.
Да, само че са бели, приятелю. А старият Сам...
Той си беше индианец.
- Да ме вземат дяволите!
Не знаех, че се иска друго, освен да си труп, за да те погребат тук.
И отколко време е това?
- Откакто градът се цивилизова.
Идеята не е моя, момчета. Не ми харесва.
Винаги съм се отнасял към всеки еднакво, като към бъдещ клиент.
Тогава подкарвай тая катафалка!
- Не мога. Кочияшът ми напусна.
И той ли има предразсъдъци?
- Отнася ли се до живота му, да.
Ами намери някой друг!
- Никой не иска да я кара.
Ако само това е пречката, аз ще карам колесницата.
Може ли да взема тая пушка назаем?
Разбира се, заповядай.
Ей, чакайте малко! За тая катафалка съм дал 840 долара!
Друга няма в целия окръг. Не я давам на непознати, по които ще се стреля.
Аз ще платя щетите.
- Искам да видя тая работа.
Да, и аз.
Не бях се возил с пушка на катафалка.
Ами да вървим.
Нов ли си в града?
- Да.
Откъде си?
- От Додж. А ти?
Тумстоун.
Ставаше ли нещо интересно там?
- Не. А в Тумстоун?
Същата работа. Спокойни уседнали хора.
Навсякъде едно и също.
- Любители на индианците!
Спокойно. Само си викат. Ще стигнем до горе.
Стигането не ме тревожи. Не ми се остава там обаче.
Зад нас отляво.
Мисля, че не.
Прозорецът на втория етаж. Пердето помръдна.
Не съм в добра позиция. Нека си покаже врата.
Избраха ли те?
- Не.
Но сериозно ме номинираха.
Ей, защо не обърнете назад и не си спестите куп неприятности?
След малко...
Делегацията по посрещането се подрежда.
Спри! Спри веднага!
Станало ли е нещо?
Обръщай колата и - надолу по хълма.
Трябват ми шестима мъже.
Момчета, пиенето е от мен!
Ей, искам да те почерпя едно питие. И приятеля ти също.
Благодаря.
Откъде си?
Къде отиваш?
Мерси за безплатното шоу. Пак заповядай.
Леле, ама голяма работа беше!
И сто години да живея, няма да го забравя.
Хенри, дилижансът тръгва!
- Добре де, добре.
Чакай само Флора да чуе за това. И думичка няма да повярва.
Хенри, дилижансът! Да вървим!
Вземи това.
Накъде си се запътил? На юг, общо взето. А ти?
Накъдето ми падне.
- Намери ли работа тук?
Да, бакалин и пазач в един от ония барове, ако си по тая част.
Е, до нови срещи.
Ей, как се казваш?
- Викай ми Вин. А ти?
Крис.
Да?
Смятаме, че можем да ти имаме доверие.
Много ви благодаря.
- Искаме да ни помогнеш.
Има един човек, Калвера...
- Крадец, убиец...
Той и хората му крадат храната ни и ни оставят да гладуваме.
Не само това, а и жените ни...
- Чакайте малко.
Ако искате защита, защо не отидете при властите?
Ходихме, и то два пъти.
Но те не могат да оставят войска задълго в такова малко село.
Така че си тръгнаха.
А когато си тръгнаха, Калвера пак дойде.
Оттогава идва всяка година.
И ще продължава, докато някой не го спре.
Седнете.
Имаме нужда от помощ.
Трябва да купим пушки, а не разбираме нищо от това.
Ще ни купиш ли пушки?
Пушките са много скъпи и трудно се намират.
Защо не наемете хора?
- Хора ли?
Стрелци. В днешно време хората са по-евтини от пушките.
За нас ще е благословия, ако дойдеш да ни помогнеш.
Съжалявам, благословиите не са по моята част.
Не, не... Не предлагаме само това. Ще те храним всеки ден.
Имаме и това.
- Какво е това?
Можем да го продадем, да вземем злато.
Това е всичко, което притежаваме. Всичко ценно в селото.
Много неща са ми предлагали за работата ми, но никога всичко.
Достатъчно ли ще е?
Разбираш ли, ако прогоним бандитите,
животът в нашето село може да стане много хубав.
А както е сега, ние можем още малко да го изтърпим, но не и децата.
Те плачат, защото са гладни.
А разбирате ли какво значи да се заловите с нещо такова?
Ние също ще се бием. До един!
Дойде ли Калвера, камбаната на църквата ще бие тревога.
Ще се бием с пушки, ако имаме.
Ако не - с мачете, с брадви, с бухалки, с всичко!
Започнете ли, трябва да сте готови да убивате пак и пак.
Докато причината за това не бъде унищожена.
Разбираме това.
- Обмислили сме го.
Всички в селото ли са съгласни?
- До последния човек.
Ще видя какво мога да направя.
- Благодарим. Знаеш ли...
А, чакайте... Не съм казал, че аз ще тръгна.
Просто ще пусна мълвата, че търсите хора.
Тук няма да е трудно да се намерят. Всеки носи пистолет.
Ами да. Както носят панталони. Това се очаква.
Но хората, които ги бива - това е вече друга работа.
А как ще разбереш дали ги бива?
- Има си начини.
Влез!
Разправят, че търсиш хора.
- Вярно е.
Хора, които знаят да се оправят с това.
Аз знам.
- Бърз ли си?
Изпитай ме.
- Точно това смятам да направя.
Ела по-близо.
Дай си ръцете така.
А сега пляскай.
По-бързо.
Колкото можеш по-бързо.
Сега опитай ти.
Много млад и много горд.
- Да.
Гробищата са пълни с момчета, които са били много млади и много горди.
Влез.
Без номера, Крис.
Хари! Радвам се да те видя пак.
Крис...
- Какво правиш в тази дупка?
Чух, че предлагаш работа?
- Не и за човек от твоята класа.
На мен всяка банкнота ми изглежда достатъчна да се завия с нея.
Тук има само пари за храна, Хари.
Един златен орел, подслон, ядене и 6 месеца стрелба за тези фермери.
Ех, ти стар луизианецо...
Не те бива по приказките, но винаги си наясно какво става.
Хари!
Извинете ме.
Добре, това е на повърхността. Какво има отдолу?
Само това, което ти казах.
- Злато? Добитък? Пачка?
Само това, което ти казах.
- Да, добре.
Ще ми кажеш когато можеш.
- Хари, моля те, не бързай толкова.
Добре, съгласих се. Вътре съм, куче такова.
Залагайте!
Пет.
Пет.
Осем.
Пак пет.
Онзи каубой, дето влезе ей сега, с гащите като кюнци.
Искам да го черпя едно питие.
- Да, сър.
Да пази Господ, гледай го тоя! Виж му само белезите по лицето!
На нас ни трябва онзи, който го е подредил така.
Бързо се учиш.
Следващо завъртане.
Губиш!
Следващият!
Оня човек ей там иска да те черпи.
Четири!
Вин.
- Здрасти.
Искам да те черпя нещо.
- Уиски.
Заловил ли си се с нещо?
- Да, ще работя в една бакалия.
Човекът каза, че от мене ще излезе бомба продавач.
Бомба.
- Е, щом те влече.
Чух за някаква работа да се пъдят мухите от едно село зад границата,
... но не разбрах колко дават.
- Двайсет долара.
На седмица?
- Шест седмици, за цялата работа.
Ама че глупост.
Ти намери ли си нещо?
- Да. Оттатък границата.
Ще пъдя мухите от някакво село. Тяхното село.
За 20 долара.
- Сега събирам хора.
Това не стига даже за патроните.
Селото ни е бедно.
- Разбираме те.
В бакалия ще печелиш много повече. А и работата е добра и сигурна.
Така е.
Колко хора имаш?
Търся един човек на име О'Райли.
Има един отзад, не му знам името. Цепи дърва да си плати закуската.
Добро утро.
Аз съм приятел на Хари Лък. Той ми каза, че си останал без стотинка.
Ами, не. Правя това защото съм ексцентричен милионер.
Имам работа за шестима мъже, ще пазим едно село южно от границата.
А колко е противникът?
- Трийсет пушки.
Възхищавам се на представата ти за честен бой, господине.
Хари каза, че си оправил доста повече през войната в окръг Травис.
Платиха ми 600 долара за тая работа.
Оправил си и оная история в Салинас за по-малко от месец.
За нея ми платиха 800.
- Много скъпо струваш.
Да, вярно е, скъпо струвам.
Предложението е 20 долара.
Двайсет долара ли?
В момента и това е доста.
Къде да те намеря?
- Тук.
Пак казвам, че не може.
- Аз пък ти казвам, че може.
Ако той го твърди, значи е лъжец!
- Ей по-тихо! Може да те чуе.
Пет пари не давам дали ще ме чуе или не.
Очаквам двумесечна заплата и цялата я залагам, че не е вярно.
Не ща да се басирам с теб.
Да, и аз. Казвам ти какво ми каза той, а аз му вярвам.
Значи един от двама ни е тъпак.
- Не е трудно да се сетиш кой.
Брит! Брит, събуди се!
На теб говоря! Погледни ме!
Филийн ми каза какво си казал, аз твърдя, че не е вярно.
Какво става, страх те е да ми кажеш, че не съм прав ли?
Видяхте ли аз победих! Какво ще кажете?
Е?
Филийн, какво ще кажеш?
- Не знам. Почти успя...
Почти ли? Как така, бе? Всички видяхте какво стана. Аз победих!
Кажи им! Аз победих, нали?
- Ти загуби.
Ти си лъжец!
Казвам, че си лъжец!
Казвам, че си страхливец и лъжец!
Ставай! Хайде да го направим наистина!
Ставай! Ставай, ти казвам!
Тогава, Господ ми е свидетел, ще те гръмна там, където си.
Дай сигнал!
- Не искам да се замесвам!
Дай сигнал!
- Уолас, зарежи тая работа!
Остави ме на мира!
Дай сигнал.
Брит! - Крис!
Искам да говоря с теб.
Успя ли?
Този човек щеше да е идеален.
С ножа и пистолета по-добър от него няма, но не се съгласи.
Заради парите ли? Видели са му се малко?
Изобщо не му пука за парите.
На човек, който се занимава с това, не му пука за парите?
Хората, които се занимават с това не са еднакви.
Някои се интересуват само от пари.
Други, по свои собствени причини, обичат само опасността.
И надпреварата.
Щом е най-добър с ножа и с пистолета, с кого се надпреварва?
Със себе си.
Ей, ти! Точно теб търся.
- О, какво става тук?
Няма значение, той си знае.
Казва: "Пляскай с ръце".
"Пляскай да видя колко си бърз." Пляскай...
Човек идва при него от уважение...
... и защото би се гордял да работи с него...
... а той го прави смешен с някаква си детска игричка!
Ей, хлапе, стига толкова!
Не се приближавай до мен, разбра ли?
Хайде сега аз да те видя колко си бърз.
Но без игрички, а? Без пляскане. Без такива глупости.
Вади пистолета!
Хаде, вади пистолета!
Стига, вагабонтин такъв!
- Вагабонтин ли каза, а?
Я се махай, мръсен фермер такъв!
Мислиш, че няма да го направя, нали?
Че само си приказвам?
Ей, ставай! Чуваш ли?
Стани и се изправи срещу мен!
Чуваш ли ме?!
Дай ми пистолета, а?
Съжалявам за инцидента, приятел. Остави го да поспи, та да му мине.
А като се събуди, му върни пистолета и му дай да пийне.
Размислих.
Един човек те чака в стаята ти. Каза, че ти е приятел.
Помниш ли ме?
Да.
Трябвали ти хора за работа в Мексико.
Така е.
- За колко време?
От четири до шест седмици. Това трябва да е достатъчно.
Колко плащат?
Мислех, че търсиш братята Джонсън.
- Намерих ги. Колко плащат?
Двайсет. Заминаваме утре.
- Искам парите преди да тръгна.
Трябва да си платя стаята за последните два дни.
Двайсет долара? Явно живееш в разкош.
Да, живея в най-разкошния ъгъл на мръсния склад отзад.
За него и за чиния боб плащам 10 долара на ден.
Да, цените рязко скачат, щом хората научат, че се криеш.
Южно от града има едно сухо дере. Ще ви чакам там.
Добър стрелец е.
А и ние не сме тръгнали на църковно събиране.
Крис!
Да? Още от зори върви след нас.
Имаш ли представа кой е?
- Да, онова хлапе от бара.
Не разбира от дума.
- Не е много разумен, а?
Вратът ми се схвана да го наблюдавам.
Ако не можеш да забравиш за него, язди на една страна.
Той няма да издържи още дълго.
- Така ли?
В тоя прахоляк и жега. Ама че смешник!
Да, не е умен като нас.
Да.
Мислиш ли, че нашият приятел има какво да яде?
Дали да не му занеса нещо? Друг глад го мъчи него.
Ами тогава да му вържа тенекия на задника, че сега е като сърбеж,
... който не можеш да почешеш.
- Остави го намира.
Това е свободна страна.
- И то неговата.
Странна работа. Сега, като го няма, някак си ми липсва.
Къде са отишли всички?
Къде са, Томас?
Луис! Асунсион! Деметрио!
Емилио! Сотеро! Що за посрещане е това?
Хайде, елате да ги посрещнете, преди да сме умрели от срам!
Хиларио, стига си викал.
На това посрещане ли му викат? Ама какво си мислят те?
Влизайте, сигурно сте жадни.
Трябва да ги извините. Това са фермери.
Страх ги е от всеки и от всичко.
Страх ги е, че ще вали и че няма да вали.
Че лятото е много горещо, че зимата е много студена.
Няма ли прасенца свинята, фермерът се бои, че може да остане гладен.
Ако пък има много прасенца, страх го е, че тя ще умре от глад.
Няма нужда да се извиняваш, не сме очаквали цветя и речи.
Утре е годишнина от основаването на селото. Ще има празненство.
Тогава ще ги видите в по-добра светлина.
Кой бие тревога?!
Кой бие тревога?!
Аз!
Благодарим ви приятели, че излязохте да ни поздравите.
Благодарим ви, че ни показахте прекрасните си лица.
Благодарим ви, благодарим ви, страхливци такива!
Като пилци наизскачахте.
Ние яздим дни наред, за да стигнем до това скапано забутано място.
Готови сме да си рискуваме живота, за да ви помогнем. А вие?
Вие се криете от нас.
Криете се! От нас!
Но когато сте в опасност е друга работа, нали така?
Може да загубите скъпоценната си реколта.
И веднага тичате при нас.
Е, ето ни - мен и другарите ми. Ние сме тук.
А вие? Вие ни доказвате, че заслужавате да се бием за вас.
Хайде, връщайте се в къщите си. Връщайте се на работа.
Ние ще ви кажем кога да се биете и как да се биете.
Хайде, връщайте се всички. Връщайте се!
Сега сме седмина.
Бил съм в градове, където момичетата не са ного хубави.
Бил съм даже в градове, където са направо грозни.
Но за пръв път ми се случва да няма никакви момичета, освен деца.
Ако не внимаваме, ще прекъснем социалния си живот.
Не е толкова зле. Вчера се натъкнах на цяла тълпа народ.
Бяха се събрали край чешмата.
Взехме да предсказваме времето за днес и чак до тъмно се застояхме.
Спрете музиката. Изведете другия бик.
Брит, момчето е видяло трима от хората на Калвера.
Конете им са в дерето.
Лий!
Хвани някой жив.
Ще ти покажа къде са.
Рико! Той знае къде е дерето.
Брит, не исках да...
- Тихо!
Това... беше най-страхотният изстрел, който съм виждал!
Най-лошият. Целех се в коня.
Калвера е изпратил трима да ни шпионират.
Почти е сигурно, че са ни видели.
Каквото и да са разбрали, ще бъде погребано с тях.
Господ да ни е на помощ, ако той дойде сега.
Нямаше да праща хора, ако беше достатъчно близо, за да види сам.
Значи имаме време да се подготвим, а и друго предимство - изненадата.
Ако се появи, без да предполага какво посрещане му готвим,
обещавам ви, че ще го науча колко скъпо струва царевицата.
Прицелваш се... Слагаш палеца... Натискаш...
Прицелваш се... Слагаш палеца... Натискаш...
Намести се хубаво.
Изпуснеш ли първия шанс, втори може и да не получиш.
Тоя приклад трябва здраво да е опрян в рамото ти.
Иначе ще станат две неща.
Първо, ще изхабиш куршума и второ - ще си счупиш ръката.
Сега си затвори окото. Гледаш тук и тук, и в целта.
Стреляй.
- По оная скала ли?
Не, по онзи човек, когото се каниш да убиеш.
Браво!
Ех, ако имахме повече пушки...
- Ще имате още.
Откъде?
- Откъдето имате и тези.
От хората на Калвера.
Тези дето ни шпионираха, ни ги донесоха.
Царски погребални дарове.
Ако Калвера вземе да не дойде сега, много ще е жалко.
Голяма лисица е този Калвера, а?
- Не лисица, сеньор, а койот.
И откъде ли е разбрал за златната мина?
Златна мина ли?
- Каква златна мина, сеньор?
Нали знаеш, онази в планината.
- В нашата планина ли?
Никога не е имало златна мина тук.
Сега, като се замисля, май беше сребърна мина.
Какво ли е станало с нея?
- И сребърна мина нямаме.
Говоря ти за едно време.
- Никога не сме имали.
Къде си чул за това злато и сребро, а?
Хайде, стига, момчета. Повече работа, по-малко приказки.
Само да си ми направил нещо, ще те убия!
Ей, едва не ми извади окото!
- Пусни ме!
Не ме хапи, че и аз ще те ухапя!
Ще те хвърля във водата!
Ще те ударя с камък. Ще ти отрежа главата!
Престани! Млъквай!
Къде са другите, а?
- За нищо на света няма да ти кажа!
Вижте какво намерих.
Коя е тя?
- От нашето село е.
Ето къде са значи. Скрили сте ги.
Скрили са ги и още как! Но тя не ми казва къде.
Страх ги е. Страх ги е от мен, от теб, от него.
От всички нас. Фермери...
Семействата им са им казали, че ще ги изнасилим.
Може и да са прави.
Според мен трябваше да ни имате малко доверие...
... но както искате.
Ами след като си бил там, защо не ги докара всичките?
Че защо? Да си стоят там. Нека ги намери Калвера.
Той хубаво ще се погрижи за тях.
- Доведи ги! Покажи му пътя.
Госпожице...
Хайде, малко ангелче!
По-внимателно, момче, по-внимателно...
Много мило, госпожице, че ни приготвихте тази вкусна вечеря.
Как е яденето?
- Страхотно.
Пиле енчиладос, карне осада и ориз по испански. Страхотно изглежда.
Да, наистина знаят как да готвят. Сядай и ти, има много.
А знаете ли какво ядат тези хора откакто ние сме тук?
Тортила и някое друго бобено зърно. Само това.
Благодаря, сеньор.
- За нищо.
Благодаря, сеньор.
- Няма нищо.
Благодаря.
- Няма нищо.
Нямаш ли някоя благодарна кака?
Не, сеньор. Много благодаря.
- Няма защо.
Раз-два-три-четири.
Раз-два-три-четири.
Мигел, нали ти казах да стискаш? Все едно, че доиш козата.
Да, ама се вълнувам.
- Ами недей да се вълнуваш.
Хайде сега стискай. Бавно, но стискай.
Стискай...
Стискай! Слушай какво... Няма да стреляш с пушката.
Хвани я ей така и я използвай като бухалка. Разбра ли?
Разбрах.
Флако!
Много благодаря.
Добър ден.
- Здрасти.
Идваме да те преместим в селото.
- Да ме местите в селото? Мен?
Всички, които живеят извън селото.
- А, не.
Не можем да те пазим тук.
- Рохас ще те приеме в дома си!
Рохас ли? Той ще ме отегчи до смърт с приказките си.
Е, тогава може би някой друг.
Те всичките са фермери.
Фермерите не говорят за нищо друго, освен за тор и за жени.
Никога не съм споделял ентусиазма им към тора.
А към жените съм безразличен, откакто станах на 83.
Оставам си тук.
А какво ще правиш, като дойде Калвера?
На моята възраст малко вълнение е добре дошло.
Не се тревожете. Защо му е да ме убива? Куршумите са скъпи.
Добре, както кажеш.
- Тревожете се за себе си.
Готови ли сте да го посрещнете още сега?
Сещам се за оня, дето паднал от десетия етаж.
И какво?
Докато падал, все си викал: "До тук добре. До тук добре."
Най-напред ще видят трапа.
- Напоителен канал за царевицата.
И много нови стени.
- Градоустройствени промени.
Ей, Крис, ами мрежата?
Е, ако се втурне, без да подозира нищо...
Ако, братко. Ако!
Да.
- Да, ами.
Трябваше да се досетя, когато хората ми не се върнаха!
Колко такива като вас са наели?
- Достатъчно.
Нова стена?
Има много нови стени. Отвсякъде.
Няма да ми попречат да вляза.
Направени са да ти попречат да излезеш.
Чухте ли това? Пленени сме. Всички четирийсет души.
В плен сме на тези тримата. Или четиримата?
Повече хора не са могли да си позволят.
На едро сме по-евтини.
Значи петима. И петима няма да ни създадат неприятности.
Вървете си по пътя и никакви неприятности няма да има.
Да си вървя ли? Отивам в планината да прекарам зимата.
Откъде да взема храна за хората си?
Купете си или си отгледайте.
Може даже да поработите, за да я получите.
Седмина.
Защо ми се струва, че не успяваш да ми решиш проблема?
Не ми е работа да го правя.
- Ние сме в бизнеса с олово, приятел.
Аз също. Ние сме в един и същ бизнес, нали?
Само, че като конкуренти.
- А защо не като партньори?
Ами ако ви предложа равни дялове?
От какво?
- От всичко. До последното зрънце.
Ами хората от селото? Какво ще правят?
Оставям това на теб.
Хора с нашата професия не могат да се тревожат за такова нещо.
А и си е богохулство.
Ако бог не искаше някой да ги стриже, нямаше да ги направи овце.
Какво ще кажеш?
- Върви си.
Чуваш ли го какво казва, Сотеро? Казва ми да си вървя. На мен!
Кажи му той да си ходи, преди да съм се ядосал.
Той и другите.
Защото ако сега си тръгна с празни ръце,
всички в това село ще отговарят, когато се върна!
Няма да се върнеш.
- И защо не?
Няма да имаш пушки. Свалете ги веднага и ги хвърлете.
Щедрост. Това ми беше грешката. Оставих им малко отгоре...
... и те наели тези мъже да ми създават неприятности.
Това показва, че рано или късно
човек трябва да отговаря за всяко добро дело.
Ти си беше на сигурно място зад скалата, а аз бях на полето.
Десет души яздеха срещу мен и крещяха като дяволи.
Миналия път каза петима.
- Множи ги като зайци.
Десет бяха! Десет!
Добре им сритахме задниците.
- И пак ще повторим.
На парчета ще ги разкъсаме.
- Всички ще ги закопаем.
И Калвера също!
Някаква следа от тях?
- Никаква.
Това не е на хубаво.
Представи си... Аз го познавах, като беше нищо и никакъв пъзльо.
Никога не съм бил толкова изплашен. Коленете ми бяха като от желе.
Изобщо не си личеше.
Вече ще ни остави на мира.
- Така ли мислиш?
Разбира се, че ще се махне. Има и други села.
Села, които не жилят като нас.
Сеньор!
Скъпи съседи, пия за нашите приятели.
Те ни набавиха оръжие, биха се редом с нас
и ще живеят завинаги в сърцата ни.
Не са си отишли.
Виждаш ли отблясъци от пушката?
- Не.
Според мен са двама.
- Трима.
На глупавото хлапе ще му пръснат мозъка.
Чико, кротувай!
Трима ли са?
- Трима.
О'Райли, виждаш ли ги?
Не, много са далеч сред дърветата.
Крис...
- Да?
Опитайте да се изкатерите по скалите. Ще ви прикривам.
Чико, пази задната врата!
Назад!
Връщайте се!
Какво ви става? Не ме ли чувате? Лягайте долу!
Луди хлапета, можеше да пострадате!
- Ти също.
Различно е!
На нас това ни е работата.
- И на нас ни е работа.
Всички ни казват: Крийте се, върнете се, не се показвайте.
Но ние не се боим.
Той е много храбър. Истина е. И той също. Всички сме храбри.
До последното момче в селото.
Направихме си събрание, теглихме жребий и на нас ни се падна ти.
Паднал съм ви се? Как така?
Ако те убият, ще отмъстим за теб.
И ще се грижим винаги да има свежи цветя на гроба ти.
Страхотна утеха!
- Нали ви казах, че ще го оцени?
Ама да не се разочаровате много, ако плановете ви не се осъществят?
Няма. Ако останеш жив, също ще сме доволни.
Може би дори по-доволни.
- Може би.
Виждаш ли ги?
- Не.
Потят ли ти се ръцете преди бой?
Винаги.
- И моите се потят сега.
Странно... Ръцете са влажни, а устата - суха.
Човек би очаквал обратното.
Дразня ли те като бърборя?
Това е защото... ме е страх, нали разбираш.
Да, сигурно ти се ще да си беше дал реколтата на Калвера, а?
Да... И не. И двете едновременно.
Да, като се замисля какво може да направи той...
И не като си спомня чувството, което усетих тази сутрин,
когато го видях да бяга. От нас!
Човече, за това чувство си заслужава да умреш.
Изпитвал ли си някога подобно нещо?
Не ми се е случвало много, много отдавна.
Завиждам ти.
Какво правиш?
- Не бива да правиш така.
Връщай се!
- Не поемай глупави рискове.
Добре, няма. Връщай се.
Боли ли те?
- Какво?
Не! Съжалявам, че го направих, но си помислих...
Ти знаеш какво си помислих.
- Да, да. знам.
Не ме беше страх от теб. Заради баща ми е.
Той казва: "Стой настрана от тези мъже."
"Те са зверове, те са жестоки."
Прав е, знаеш ли? Напълно прав е!
Хайде, връщай се у дома.
- Не е прав.
Нищо, върви, преди да е разбрал, че си тук.
Той вече знае. Каза, че ще ме накаже за безсрамието ми.
Но мен не ме е грижа.
Отишли са си. Отишли са си всичките!
Мислиш ли, че пак ще опитат?
- Съмнявам се.
Те мислят, че още сме тук и сме готови да ги нападнем.
Значи Калвера не си е отишъл?
- Мислиш ли, че ще е толкова лесно?
Какво правим сега?
- Ти какво ще кажеш?
Аз ли?
- Нали работим за теб?
Какво друго може да се направи, освен да се чака?
Калвера е на ход.
- Точно така.
По-добре сменете пазачите. Сигурно са уморени.
Ако ти беше Калвера...
- Да?
Щеше да си отидеш, нали? Ако беше платил цената,
която го накарахме да плати, нямаше ли да си отидеш?
Щях, само че...
- Само че какво?
Само че аз не съм Калвера.
Вземи пушките и патрондашите и ги раздай.
А сега да вървим да пазим.
Дай храна, жено. Сигурно са гладни.
Това беше най-страхотното...
- Ето ти нова шапка, синко.
Как изглеждам?
- Много по-добре.
Знаеш ли какво? Ще измислят песен за теб с тази шапка.
Селяните обичат да измислят песни за всяко голямо събитие.
После ги пеят с години.
- Мислиш ли, че си заслужава?
Ти не мислиш ли така?
Това, че човек знае да стреля не е голяма работа.
Ей, как може да говориш така?
Пистолетът ти е донесъл всичко, което имаш. Не е ли така?
Кажи, не е ли така?
- Разбира се, всичко.
Познаваш около 200 бармани и комарджии по малко име.
Преспал си в около 500 хотелски стаи. Вечери в кръчми - 1000.
Дом - няма. Жена - няма. Деца - николко.
Изгледи за бъдещето - нула.
Пропуснах ли нещо?
Да. Места, с които си свързан - николко.
Хора, които са свързани с теб - николко.
Хора, на които правиш път - николко.
Преглътнати обиди - николко. Врагове - няма.
Никакви врагове?
Живи.
На мен пък тази аритметика много ми харесва.
И на мен ми харесваше на твоите години.
А сега дай тези пушки на някой, който може да ги използва.
И попитай Калверас какви му са плановете за тази вечер.
Да, направи го и аз лично ще напиша песен за теб.
Андрес, Лоренцо и Филипе не се върнаха.
Трима!
Армандо на площада.
- Четирима.
А Хорхе и Мемо в прохода, където се хванаха в онази проклета мрежа.
Лошо... Пет и шест.
Емилио, който прехвърли стената.
- Седем.
Хосе до чешмата.
Осем.
- И Григорио до чешмата.
Стават девет.
- Девет.
Фортуно край трапа с водата.
Рико в полето, където го накълцаха на парчета.
С тях са десет и единадесет. Продължавай.
Приказки, приказки...
Така или иначе, мъртви са! Забравете ги!
Все още сме достатъчно, за да ги накараме да си платят...
... онези наши приятели там долу.
Няма нищо. Успокой се.
Сънувал си. Това е просто лош сън.
Не се бой.
"Не се бой." Точно така си казвам и аз.
По десет хиляди пъти на ден.
- Сеньор, не се наказвай сам.
Ти си се бил толкова пъти! Явно си много смел.
Да...
До момента, в който изгубиш самообладание.
Усещаш го. И после чакаш.
Чакаш куршума от пистолет, по-бърз от твоя.
Сеньор, недей...
И какви лъжи само си повтаряш, за да измамиш себе си...
Нямам живи врагове.
Изпуснал съм им броя.
Но сега си с приятели.
- Да!
А върховната ми глупост бе да дойда да се скрия тук!
Дезертьор, който се крие насред бойното поле.
Една. А беше време, когато щях да хвана и трите.
Ние знаем какво е страх. Цял живот живеем с него.
Само мъртвите не се боят.
Рико!
Рико!
- Ей сега, мамо!
Десет минути ще се правим на заспали,
после пак се връщаме на пост, нали, Бернардо?
Да, но не и ти, Хуан.
- Ти си много малък. Хайде!
Бернардо О'Райли. Да не си осиновен?
Това ми е истинското име.
Мексиканка и ирландец, а аз сам по средата.
Гледайте сега внимателно.
Виждате ли? И трите са изправени.
Ти можеш ли да го направиш?
- Разбира се, много е лесно.
Какво ще кажеш за един... приятелски облог? Да се басираме?
Сеньор, знаеш, че нямам пари.
- Не е нужно да е за пари.
Каквото имаш скрито от Калвера. Например скъпоценни камъни.
Скъпоценни камъни ли?
Да, разправят, че в планините има много скъпоценни камъни.
Опали, смарагди, сапфири...
А, да, да. Това е самата истина.
- Няма спор.
Ами тогава...
Не, не, сбърка. Трябва всичките да са нагоре ето така.
Нека да опитам пак.
Ами тези скъпоценни камъни? Къде ги намират?
Точно както казваш, сеньор. В планината.
Добре, но къде в планината?
- А, това не мога да ти кажа.
Ето, направих го!
- Добре, нищо. Остави това.
А защо не можеш да ми кажеш?
Защото аз самият никога не съм намирал скъпоценни камъни,
Чакай, да не говориш за ацтекските съкровища,
заровени в планината, когато са дошли испанците?
Точно за това говоря. Ацтекските съкровища.
Намиралили сте нещо такова?
- Ако бяхме, нямаше да седя тук.
Щях да си живея в палат в големия град.
Е, кажи ми тогава, защо Калвера все се мотае наоколо?
Калвера! Свърши се вече с него. Утре ще си е заминал.
Не няма.
Никъде няма да отиде.
- Защо говориш така?
Калвера не го е грижа за храната за зимата.
Тревожи го, че хората му не са яли от три дни.
Цената на царевицата се вдига. Те гладуват.
Откъде знаеш?
- Гладни са и са без пукната пара.
Откъде знаеш?
Ами бях там.
Най-добре да се приготвим.
Ще трябва или да умрат или да победят.
Бог да ни е на помощ, ако победят.
- Няма да победят.
Да не си Господ, че си толкова сигурен?
Обградени сме. А и са много повече от нас. Какво ще правим?
Ще продължаваме да се бием.
Да не искате да ни избият един по един? Не за това сме ви наели!
Започнеш ли веднъж, няма спиране.
- Той го знае. И аз му го казах!
Не ме интересува! Вървете си! Всичките!
Яхвайте конете и си вървете.
- Нека Калвера вземе храната.
Ще му дадем каквото иска.
- Поне ще останем живи.
Тихо, чуйте ме!
Не! На тях им е лесно да кажат "бийте се".
Те нямат синове, нямат дъщери, нямат жени.
Тръгвайте си още сега, преди да е станало късно!
Това ли искате? Отговорете ми!
Кой иска да продължим и кой иска да се предадем?
Искам да ми отговорите веднага.
Не бъдете глупаци! Той ще превърне селото ни в гробище.
Кажете им да си вървят! Само това могат да направят.
Ще ти кажа какво мога да направя.
Ще убия първия, споменал, че трябва да се предадем.
Бог ми е свидетел, ще му пръсна главата!
Започнахме тази борба и ще я довършим с или без вас.
Не казвам, че работата не ни е по силите,
но трябва сериозна да обсъдим какво смятаме да правим.
Да почнем да се държим малко по-разумно.
Сметнахме, че можем да изпратим Калвера да си играе другаде.
Сбъркали сме.
Не сме знаели,че ще сме единствените бойци тук.
Не може да се предвиди всичко.
- Не казвам, че може.
Казвам само, че понякога трябва да се огънеш, иначе се чупиш.
Ти искаш ли да си вървим?
Понякога трябва да затвориш очи и да си тръгнеш.
Селото няма да е по-зле, отколкото преди да дойдем ние.
Забравяте едно. Сключили сме договор.
Не е от тези, като за пред съда.
Точно тези договори трябва да се спазват.
Благородна мисъл, но като гледам как стоят нещата сега, не знам...
Залогът е прекалено висок.
- Много, много висок.
Значи си отиваме?
- Не, ще намалим залога.
Качвам се на хълмовете покрай поста им и - право в лагера.
Седнах изпуших една цигара с тях, поговорихме си.
И изведнъж гледам - самият Калвера, точно до мен.
Като се върнах, трябваше да видиш как само ме погледна Брит.
И Крис също.
А те са виждали какви ли не неща през живота си, даже са ги правили.
Не се впечатляват лесно.
Но като ме погледнаха, разбрах, че най-после съм един от тях.
Най-добре и ти ме погледни.
Изглеждам ли ти като човек, който би живял на такова място?
Да си закопавам живота в пръстта на полето?
Да бъда фермер, аз? Селянин?
Разбираш какво ти казвам, нали?
Където и да отидат Крис, Вин, Брит, останалите, аз отивам с тях.
И ако си мислиш, че можеш да ме накараш да си променя решението,
... забрави го.
Искам да разбереш... това.
Не мога да ти дам нищо друго освен това.
Ще нападнем Калвера. Може да прогоним конете му.
После, ако той ни нападне, хората му ще са пеша.
Ще дойда с теб. Познавам всеки камък.
Не. Остани. Ти отговаряш за селото.
Можеш да разчиташ на мен.
- Знам.
Отишли са да нападат селото.
- Не, щяхме да чуем изстрели.
Отишли са си.
Добър вечер.
Ще си умрете ей така, всичките. Това ли искате?
Имаме ли избор?
Разбира се.
Сядайте. Нека да поговорим.
Нещата се обърнаха, нали? Чудите се как ли?
Вашите приятели вече не ви харесват чак толкова.
Много решения ги карате да вземат.
А с мен решението е само едно: "Правите каквото ви кажа".
Не бива да се изненадвате. Моят добър приятел Сотеро ме повика.
Ясно ли е?
Е, да си поговорим за бизнес.
Мога да ви убия всичките, съгласни сте, нали?
Е, поне не отричате. Само че не искам да ви убивам.
И защо е това великодушие?
- По практически съображения.
Като се разчуе на север, може да дойдат други ваши приятели
и да ми създават грижи, а аз не искам никакви грижи.
Тук казваме:
"На крадец, който краде от крадец, му е простено за сто години."
Така че какво ми остава? Само едно нещо - прощавам ви.
Вървете си.
- Просто така?
Ами да, просто така. И ще ви улесня.
Храна ли искате? Дайте им храна. Вода? Добре, вода.
Коне? Оседлани са и чакат. Оръжие?
Сваляйте кобурите и ги оставете тук.
Ами хората?
- Това, което ще се случи с тях,
ще стане независимо дали първо съм ви убил или не.
Просто малък жест, нали така?
За да покажа на тези хора кой е истинския шеф.
Вървете, после ще ви върна оръжието.
Знам, че няма да го използвате срещу мен.
Само луд човек прави една и съща грешка два пъти.
Не разбирам защо хора като вас изобщо са се хванали с тази работа.
Защо, а?
- И аз се чудя.
Не, хайде, моля те, кажи ми защо.
Един мой познат в Ел Пасо веднъж просто се съблече гол
и скочи в един кактусов гъсталак. Попитах го: "Защо?"
И?
Каза, че тогава просто му се сторило добра идея.
Добре.
Вземете си дрехи, седла, всичко, каквото искате.
Приятелите ви тук ви дължат поне това.
Сантос, вземи карабините! Сирило, пистолетите!
Знаеш ли, когато за пръв път се главих като наемен стрелец,
един тип ми каза: "Вин не можеш да си позволиш да ти пука."
Това ти е проблемът.
Не ми трябва някой да ми казва какъв ми е проблемът.
Както ти казах, това ти е проблемът.
Ти се забърка с това село и хората в него.
Не ти ли омръзва понякога да се слушаш как говориш?
Причината да ти разбирам проблема така добре е...
... че и аз паднах в капана.
От първия ден тук почнах да си мисля:
"Може пък да прибера пистолета, да се задомя, да си взема земя.
Да отглеждам добитък. Нещата, които тези хора знаят за мен,
са в моя полза, няма да работят срещу мен."
Просто не иска да си мислиш, че си единствения глупак в града.
Може ли да дойдем с теб, Бернардо?
- Не.
Харесваме ти, нали?
- Предполагам, че да.
Нали си един от нас?
- Да, един от вас съм, така си е.
Вземи ни с теб, моля те!
- Не!
Срамуваме се да живеем тук. Бащите ни са... страхливци.
Да не сте казали повече такова нещо за бащите си,
защото те не са страхливци!
Мислите, че съм смел, защото нося пистолет, нали?
Но бащите ви са много по-смели, защото носят отговорност!
За вас, за братята ви, за сестрите и майките ви...
А тази отговорност е като голям камък, тежък цял тон.
Тя ги навежда и ги огъва, докато не ги вкара под земята.
И никой не ги задължава да правят това.
Правят го, защото ви обичат и защото искат!
Аз никога не съм имал такава смелост, да гледам ферма...
да се трепя като вол по цял ден, без гаранция, че ще излезе нещо.
Ето това е смелост.
Затова никога не съм се захващал с такова нещо.
И никога няма да го направя.
Ще ви е много по-добре оттатък границата.
Там можете да крадете добитък, да обирате влакове.
Само с шерифа ще трябва да се оправяте.
Веднъж обрах една банка в Тексас и ме погна цяла армия. Цяла армия!
За една нищо и никаква банка. Смисълът е ясен.
В Тексас само тексасците имат право да обират банки.
Адиос!
Адиос!
Можех да предвидя, че ще ни предадат.
Фермери!
Фермери! Нищо няма у тях. Никаква чест. Никаква лоялност.
Интересува ги само скъпоценната им реколта и прахоляка,
в който ровят по цял ден.
Мразя ги. Всичките ги мразя!
Как няма да ги мразиш? Нали и ти си от такова село?
И ти самият си фермер.
- Да. Наистина съм като тях.
Но кой ни е направил такива, каквито сме? Хора с пистолети.
Хора като Калвера и... като теб.
А сега и като мен.
Какви очаквате да бъдем?
Никой не може да ми подхвърля пищова и да ме гони. Никой!
Доста време ми отне
да се науча да различавам лакътя си от нажежената скала.
Точно сега мястото ми си е в хотела, да спя на бели чаршафи.
Но мисля, че ще се върна в селото.
Вие сте луди всичките!
Те няма да си мръднат пръста да ни помогнат. Помислете си само!
Хари, никой не те кара да идваш.
- Върви си, Хари. Няма нищо.
Можеш да си заложиш живота, че ще си тръгна.
Хайде, Лий. Щом им се мре, да вървят.
Върви, Лий. Не дължиш нищо на никого.
Освен на себе си.
Вие сте луди! Всичките!
Чакай, Крис! Ще те измъкна.
Крис...
- Да, Хари?
Не искам да си умра глупак.
Не сме дошли тук да пазим куп царевица и люти чушки, нали?
Имаше и нещо друго, нали?
Да, Хари. Ти беше на правилна следа през цялото време.
Знаех си. И какво е?
- Злато. Цели чували.
Красиво звучи... Колко е?
- Поне половин милион.
И колко щеше да е моят пай?
- Около 70 000.
Да ме вземат дяволите!
Може би няма да те вземат.
Върна се. Заради такова място... Защо?
Човек като теб... Защо?
Бернардо! Бернардо!
- Връщайте се! Бързо!
Ние не... Не искахме да правим това...
Не искахме да го правим.
Нали ви казах... Виждате ли бащите си?
Как се казвам аз?
- Бернардо!
Бернардо!
- Дяволски сте прави.
Можете да останете. Те няма да имат нищо против.
Но няма да съжаляват и ако си идем.
Да. Няма вече битки. Вие си свършихте работата.
За тях всеки сезон си има свои задачи.
Ако имаше сезон за благодарност, щяха повече да я показват.
Не сме получили друго, освен това, което очаквахме, старче.
Само селяните спечелиха. Те остават за винаги.
Те са като земята. Помогнахте им да се отърват от Калвера,
както силният вятър им помага да се отърват от скакалците.
Вие сте като вятъра - духате над земята и отминавате.
Бог да ви пази.
- Адиос.
Адиос.
Адиос.
Старецът беше прав. Само селяните спечелиха.
Ние загубихме. Ние винаги губим.