Leon - The Professional (1994) (Leon - CD2.sub) Свали субтитрите
АГЕНЦИЯ ЗА ЛЕКАРСТВЕН КОНТРОЛ
Не искам да се бия с теб, но не ми оставяш друг избор.
Току-що ми даде добра идея!
- Дори бих казал много добра!
- Добре дошли отново с новините на Е! Нюз...
следва 30-минутен обзор на новостите в бизнеса за забавления.
Вие сте с Бианка Ферар.
За теб е. Подарък.
Да го отворя ли? Ще го отворя.
Харесва ли ти? Хубава е,нали?
Мистър МакГуфин, вкъщи ли сте?
Може ли да си поговорим?
Ето. Това е за договора. Двадесет хиляди долара, нали така?
Казва се Норман Стенсфийлд, стая 4602...
в сградата на АЛК, Федералния площад, номер 26.
- Няма да се захвана с това.
- Защо?
- Рискът е голям.
- Добре.
Ще ми дадеш ли нещата си за един ден?
Не си давам принадлежностите.
Но...
Ти все още имаш твоето оръжие. Използувай го.
Направи ми услуга. Не стреляй по прозорците.
Защо си така зъл с мен?
Излизаш навън, убиваш хора за които изобщо не ти пука...
но не закачаш копелетата, които избиха цялото ми семейство?
Отмъщението не е изход, Матилда. Повярвай ми.
- По-добре забрави.
- Да забравя?
След като видях ограденото с тебешир място, където е било тялото на моя брат...
очакваш от мен да забравя?
Искам да убия тези кучи синове.
Искам да им пръсна главите!
Нищо не е същото, след като убиеш някого.
Животът ти се променя завинаги.
Ще спиш с едно отворено око до края на живота си.
Не мога да слушам тези глупости за съня, Леон.
Искам да обичам...
или да умра.
Това е.
"Любов или смърт".
Не и при мен, Матилда. Изморих се от игрите ти.
Това е една наистина хубава игра, Леон.
Прави хората по-добри. Кара ги да се замислят.
Харесват ти такива игри.
Ако спечеля...
ще съм с теб... за цял живот.
А ако загубиш?
Ще ходиш на пазар сам, както преди.
Ще загубиш, Матилда.
В пълнителя има патрон. Аз го чух.
Е, и?
Какво ще е за теб, ако свърша с куршум в главата?
Нищо.
Дано не лъжеш, Леон.
Надявам се дълбоко в теб да няма любов.
Защото ако има...
макар и малко любов за мен...
То след няколко минути, ще съжаляваш, че не си казал обратното.
Аз те обичам, Леон.
Спечелих.
Ранен съм.
Имам нужда от приятелска подкрепа.
Тя е млада, но бързо се учи.
Децата трябва да се научават на нещо, нали?
Да.Нали аз те научих на това. Но възрастта?
Тя е на 18.
Наистина?
Искаш ли да пийнем по чашка, Тони?
Разбира се. Маноло, чаша мляко за Леон.
Хубава татуировка.
Маноло, дай две чаши мляко.
- Защо?
- За да не настина.
Като начало трябва да определиш къде е веригата.
Не може да я видиш, но може да я почувствуваш. Тук.
- Ще позвъня, а ти започваш да говориш.
- Какво да кажа?
Каквото си искаш.
- Да?
- Здрасти.
Сюзан е.
Съжалявам. Сбъркала си вратата, момиче.
Не познавам никаква Сюзан.
Отдръпни се малко. Нищо не виждам.
Няма светлина.
Много е тъмно.
- Мистър, страх ме е.
- О'кей.
Какво правиш?
Отваряй.
Ако го изпуснеш, ще стрелям, ясно?
Добре. Пусни го.
Казах "Пусни го".
Върви. Иди там.
По-спокойно.По-спокойно.
По-леко. Внимателно! Аз ви трябвам!
Отиди там. Твой ред е.
Помощ! Моля ви, не ме убивайте.
Сър?
Сър, това не е моята дрога.
Сър, аз -
По-наляво, моля ви.
Преди- моля ви-
Сега, контролния изстрел.
Нее, вторият изстрел трябва да е по-високо, в гърдите.
Цели се в сърцето и дробовете.
Там. Точно там. Видя ли?
Първия изстрел го зашеметява.
- Вторият го довършва.
- Какво правите?
Никога не стреляй в лицето.
Ако не си разпознаят клиента - няма да ти платят.
Можеш да очистиш всекиго, и после да кажеш, че си свършила работата.
- Разбра ли?
- Разбрах. Никога в лицето.
- Прибери инструментите.
- Какво правите?
Какво става? Ей,мистър!
Какво...-
Когато много използваш заглушители...
трябва да сложиш парче плат...
защото много се нагрява и може да се запали отвътре.
Влажна и тъмна тъкан е най-добре.
Какво правиш?
Нали говорихме - без жени и деца.
Това кого според теб убива, магаренца и маймуни ли?
Сега е чисто.
Да се махаме.
Не трябва да пием, според мен.
Знам,но ще направим изключение за първия ти път.
Ако ще правим изключения за добре свършена работа...
какво ще кажеш за една целувка, като по филмите?
- Не.
- Да.
Какво правиш?
- Искам да те целуна.
- Искам да спреш, моля те.
Стига де, това е само една целувка.
Спри. Всички ни гледат.
Седни.
Наслаждавайте се.
- Не ми ли вярваш?
- За какво?
- Че те обичам.
- Матилда, моля те, прекрати това.
- Просто смени темата.
- О'кей, извинявай.
Кога уби за пръв път?
На 19.
Надминах те!
- Какво правиш?
- Да не настина.
- Няма звънец.
- Чукай.
- Да?
- Здравейте.
Търся стаята на мистър Рубинс...
но тук е толкова тъмно, и се заблудих.
Момент.
Искаш ли още? Давай. Покажи си гадната глава.
Да не си мислиш, че ще ме излъжеш толкова лесно?
С такъв отвореняк може да стане много напечено.
Най-добре веднага да го направим или ще трябва цял ден да му слушаме глупостите.
Тъпак! Излизай,покажи ми гадната си глава, педал!
- Давай, пича с дъвката.
- Ей.
Какво ще кажеш за номера с колелцето? Знаеш ли го този номер?
Номера с колелцето? Давай, тъпак. Чакам.
Покажи ми номера, нещастнико!
Това е "номера с колелцето".
Марио, връщай се в бръснарницата. После ще довършим.
Леон, как е? Всичко ли свършихте?
По-добри са от хората, нали?
Казах ти.
Проблеми ли имаш?
Вземи си стол.Седни.
Много мислих.
Ако нещо ми се случи -
Стига де, Леон, с теб нищо не може да се случи.
Ти си неуязвим. Куршум не те лови. Играеш си с тях.
Тони, става въпрос за моите пари.
Помниш ли момичето, което дойде с мен тук онзи ден?
Казва се Матилда.
Ако нещо ми се случи...
би ми се искало...
да й дадеш...
моите пари.
Можеш да разчиташ на мен, Леон.
Благодаря, Тони.
Няма да се бавя.
- Нещо сгреших ли?
- Не.
Това е нещо голямо.
Да де, а за мен само остатъците, така ли?
Матилда, откакто те срещнах...
всичко се промени.
Искам да остана малко сам.
А на теб ти трябва време да пораснеш.
Аз пораснах, Леон.
Просто станах по-голяма.
При мен е обратното. Аз съм достатъчно голям.
Трябва ми време да порасна.
По дяволите!
Давай! Бягай!
- Добър кош.
- Да тръгваме.
Нова ли си? От 5 етаж?
- Не може да седиш тук.
- Защо?
Нищо не е без пари. Като таксометър.
Като спреш, си плащаш. Това е закон.
- Само по телевизията.
- Какво каза?
- Забрави. Колко е таксата?
- 10 долара...
на месец.
Имаш ли ресто?
Не се притеснявай. Ще го направим 12 по 10.
И ще си платя до края на годината.
Добре, за една година.
Ако си платя наема, трябва ли да ви се подчинявам повече, момчета?
- Ъъъ ... не...
Така че идете си играйте на друго място.
Трябва да помисля.
Ставай. Не ти ли харесва работата?
Храна.
- Къде сте тръгнали?
- Специална доставка,стая 4602.
Разпишете се тук.
Ела тук.
- Приятни празници,момичета.
- Благодаря.
Трябва да отида до тоалетната.
Специална пратка?
Дай да позная.
Китайска храна?
Тайландска, може би?
Разбрах.
Италианска кухня.
Как се казваш, ангелче?
Сложи пакета на пода.
Добре.
Сага ми разкажи всичко, което знаеш за италианската кухня.
И да не забравиш името на готвача, който ми е сготвил това.
Никой не ме е изпращал. Правя го за себе си.
Значи тогава е нещо...
лично?
Какво, мамка му, да правя ...
сега?
Ти уби брат ми.
Извинявай.
Искаш ли да го последваш?
Винаги е едно и също.
Когато наистина започнеш да се боиш от смъртта...
ще оцениш живота.
Харесва ли ти живота, миличко?
Да.
- Това е добре...
Понеже не ми доставя удоволствие...
да отнемам живота...
на човек, на който не му пука.
Стан, търсих те навсякъде.
- Търсих те горе -
- Какво? Зает съм.
За Малки, човече. Той е мъртъв.
Малки правеше покупки за нас от Китаеца.
Но хората му нямат нищо общо с това.
Казаха ми, че този тип е дошъл отвън. Бил професионалист.
Стрелял бързо. Все едно от въздуха изникнал.
Бум и застрелял Китаеца за 2 секунди.
Спокойно, човече. Аз съм ченге.
След това се обърнал, и казал на Малки нещо от рода на -
"Без жени и деца."
Това ще да е нещо лично.
Смъртта е ... капризна днес.
Блъд, чуваш ли ме?
Да, Стан. Успокой се, човече.
Може ли да я заведеш в моя офис?
Добре.
Боже мой.
"Леон, любов моя.
Знам къде да намерим хората, убили брат ми.
Шефът им е Норман Стенсфийлд. В сградата на АЛК - стая 4602.
Искам да го направя сама.
Ако нещо се обърка, оставих на масата 20 хиляди.
Това е за договора. 5 хиляди на глава,нали?
Знам,че ще се почувствам по-добре, когато го направя.
Обичам те. Матилда."
Почакай тук. Няма да се бавя.
Не мога да остана тук. Това е федерална сграда!
Той ще направи точно това, както казах.
9 милиметров.
Патрони.
Още един 9 милиметров.
Какво мислеше да правиш с всички тези пушкала?
Може да е искала да превземе цялата сграда.
Господи!
Какво е това. Обяд?
Внимателно, Блъд, може да е отровна.
Няма аншоа.
На това ли му казваш "за малко"? Вече 10 минути те чакам.
Направих, каквото можах. Давай!
Харесва ли ти?
Да.
Тогава го кажи.
Харесва ми.
Не си ли жаден?
Нали знаеш, че първия път за момичетата е много важен.
Това й определя сексуалността за цял живот.
Четох за това в едно от списанията на сестра ми.
Приятелките ми казваха, че мразят първия път.
Това е,защото те не са обичали приятелите си.
Просто са правили това, за да парадират.
После е започнало да им харесва, като цигарите.
Искам да ми хареса ... първия път.
Матилда, не.
Защо?
Просто не мога.
- Обичаш някоя друга?
- Не.
Имам предвид-
Имаше някоя преди много време.
Преди да дойда в Америка.
Баща й не искаше да ме вижда с нея.
Тя беше от уважавано семейство.
А моето не беше...
нали знаеш...
толкова уважавано.
Баща й побесняваше винаги, когато тя идваше да се виждаме.
Но тя винаги се измъкваше, за да те види, нали?
Да.
Нищо не може да спре любовта, Леон.
Той я уби.
С един изстрел в главата.
Два дни го държаха в затвора, после го пуснаха.
Казаха, че е нещастен случай.
Така че...
една нощ...
аз го причаках.
От 150 метра с оптически мерник.
С него също се случи нещастен случай.
През същата вечер аз се качих на кораб и дойдох тук...
за да се видя с баща ми, който работеше за Тони.
Бях на 19.
От тогава аз никога не съм напускал града и...
И никога не съм имал друга приятелка.
Нали виждаш, Матилда...
Не мога да бъда добър любовник.
Добре.
Можеш ли да ми направиш услуга?
Каква?
Уморих се да гледам как спиш на дивана.
Ще спим на леглото.
Мисля, че това не е добра идея.
Всичко е наред.
Сложи си краката на леглото.
Да. Така е добре.
Отпусни главата. Всичко е наред. Отпусни се.
Лека нощ, Леон.
Лека нощ.
Искам още едно парче торта! Това е моят рожден ден!
Маноло, прибери децата в кухнята.
Аз много уважавам бизнесът ти, Тони.
Когато убиваше за нас преди...
винаги сме били доволни.
Затова днес ми е много тежко.
Надявам се,да ме извиниш.
Мой човек беше убит в твоя квартал.
Китайците ми казаха, че убиецът...
приличал на италианец.
Така че си помислих, че Тони може да знае нещо.
Почакай. Това не е всичко.
Това ще ти хареса.
Преди няколко часа, 12-годишно момиче дойде в моя офис...
въоръжена до зъби, с доброто намерение да ме прати право в моргата.
А знаеш ли кой дойде да я вземе от офиса посред бял ден?
Същия тоя, приличащ на италианец...
убиец.
Умирам да се видя с него.
Отпусни се. Добре ли спа?
Аз никога не заспивам. Едното око винаги е отворено.
Да, забравих.
Никога не съм виждала някой с с отворени очи да хърка толкова.
- Хърках ли?
- Като бебче.
Мисля да купя мляко за закуска. Няма да се бавя.
Не забравяй кода, като се връщаш.
Две почуквания, после едно, после пак две, така ли?
Да.
Здравейте, сеньор. Опаковайте това. Ще ида да взема мляко.
От сега нататък, няма да издаваш нито звук!
Отговаряй на въпросите ми с кимане за "Да" и с поклащане на глава за "Не".
Сам ли е?
Чака ли те?
Имаш ли ключ?
Има ли някакъв код,как се почуква че той да те познае?
Отряд Алфа.
- На позиция сме. Готови сме да влезем.
- Бъдете внимателни.
Какво?
Движи се, движи се!
Отряд Алфа. Имаме загуби. Повтарям, имаме загуби!
Нали ви казах.
- Бени ... викай всички.
- Какво имаш предвид под "Всички"?
До последния човек!
Вземи това.
Отиди да погледнеш.
- Не мърдай.
- Виждаш ли нещо?
Този същия е. Той е тук. Опрял е пистолет в главата ми.
Никой да не мърда!
- Пуснете момичето.
- Спокойно бе,човек!
О'кей, момичето идва. Пуснете я.
Вземи брадвата от стената. Там. Давай!
Ти идваш с нас.
Господи, той го гръмна!
Тъпак!
Мърдай, мърдай, мърдай, мърдай!
- Спри скапаната вода!
- Разбрано.
Тръгваме!
В тежко положение сме. Изпращайте артилерията.
Не знам какво стана. Не видях от къде дойдоха,заклевам се!
Отидох да пазарувам и като се върнах, те бяха навсякъде.
Стой по-далече от прозорците.
Ела тук.
Снайперисти.
О'кей, Сега дайте да го изхвърлим този лайнар от там.
- Как ще се измъкнем?
- Остави това на мен. Ще се измъкнем.
Но ти няма да можеш да минеш оттук. Аз самата трудно влизам.
- Казах без приказки.
- Не, няма да ти позволя-
- Няма да тръгна!
- Послушай ме!
Заедно, нямаме шанс. Но ако съм сам, ще се справя.
Повярвай ми. В добра форма съм.
Направих много пари при Тони.
Ще ги вземем и ще живеем заедно, сами ти и аз.
Тръгвай.
Само така ми казваш, за да не се боя.
- Не Искам да те загубя.
- Няма да ме загубиш.
Ти ми показа вкуса на живота.
Искам да съм щастлив, да спя в легло,да имам корени.
Никога няма да бъдеш сама.
Моля те, тръгвай, миличка, тръгвай.
Успокой се, тръгвай сега. Тръгвай. Давай.
Ще се видим при Тони. Мисля да ги убия всичките. След 1 час при Тони.
Обичам те, Матилда.
Аз също те обичам, Леон.
Ей, ей, какво става там? Казах да го хванете, а не да разрушавате скапаната сграда.
Имаме един жив!
Викайте бърза помощ!
Освободете коридора! Дайте път!
- Имаме ранен! Махнете се!
- Надолу по стълбите.
Напред! Давай!
Махнете го от стълбището!
- Махни си хората от тук!
- Държа го!
Двама се спускат по стълбите. Побързайте!
Всичко ли е наред? Имаме нужда от лекар!
Размърдайте се!
Първи отряд, какво има в стаята?
Нищо не се вижда,има много дим. дай ми 5 минути.
Продължавайте.
Какво? 200 човека не могат да намерят един човек с момиче?
Момичето намерихте ли?
Как се чувстваш? Свали си маската, бързо.
Дай да погледна. Дълбока рана. Да. И тук-
От трети отряд ли си?
Дай да ти навием ръкава.
Всичко е наред. Чудесно. Пусни. Другата.
Изчакай тук 2 минути. Ей сега се връщам.
Може ли да си сваля маската. Така ще дишам по-лесно.
Да. Правилно. Стой тук.
Хайде, всички на улицата! Всички! Излизайте!
Дайте път. Дайте път, хора.
Какво правиш тук? Изчезвай.
Стансфийлд? На вашите услуги.
Това е от...
Матилда.
По-дяволите!
Махайте се от тук!
Леон ме помоли да ти помогна...
ако се случи нещо, и аз мисля, че то стана.
Той ми остави малко пари за теб.
Така че, си мисля...
понеже си още малка...
да ти пазя парите, докато не пораснеш.
Като банка,...
само че по-добре, защото те фалират.
А стария Тони никога не фалира.
Това са си твои пари. Понякога...
ти ще идваш...
и аз ще ти давам по малко, за да можеш да си прекарваш добре.
Тук.
- Тук има 100 кинта за начало.
- Мога ли вместо това да получа работа?
Работа? А какво можеш?
Мога да убивам.
Нямам работа за 12 годишно дете...
така че си го изхвърли от главата!
Всичко свърши! Играта свърши!
Леон е мъртъв!
Чуваш ли ме?
Престани. Да не мислиш че и на мен не ми е зле?
Но той е мъртъв.
Трябва да забравиш тази лудост и да си завлечеш задничето в училище. Разбираш ли?
Вземи тези пари и изчезвай.
И не ми се мяркай до следващия месец...
защото нещо ми подсказва,че мога да си загубя добрината.
Родителите ми...
загинаха...
в автомобилна катастрофа преди 4 седмици.
Това е ужасно.
Виж, когато ти дойде тук за пръв път, нямахме време да се опознаем ...
но искам да знаеш, че не съм от тези жени, които биха изоставили дете.
Независимо от ситуацията, в която е. Независимо от грешките й.
Затова ще направя всичко възможно, за да си пак с нас.
Но при едно условие:
Да спреш да ме лъжеш, Матилда.
Искам да ти дам шанс...
и искам да ми вярваш.
Кажи ми какво се случи с теб.
Семейството ми беше убито от агенти на Агенцията за лекарствен контрол.
Заради дрогата.
Аз бях с най-великият човек на земята.
Той беше наемен убиец, най-добрият в града, но умря тази сутрин.
Ако не ми помогнете, до довечера ще бъда мъртва.
- Познаваш ли я?
- Никога не съм я виждала.
Мисля, че тук ще сме добре, Леон.
Той раздава картите, сякаш медитира
И никой от тези с които играе, не подозира
Че той не играе нито заради парите
Нито заради респекта
А просто раздава картите, за да налучка
Свещената геометрия на късмета
В скрития закон на възможната победа
Цифрите играят водеща роля
Знам, че пиките са мечовете на войниците
Знам, че спатиите оръжия са също
Знам, че карите означават богатство
Но не това е формата на моето сърце...
Вале каро може той да пусне
Дама пика да даде не ще се колебае той
Но поп в ръкава си ще скрие
Докато спомена живей...
Знам, че пиките са мечовете на войниците
Знам, че спатиите оръжия са също
Знам, че карите означават богатство
Но не това е формата на моето сърце
Но не това е формата
Формата на моето сърце...
И ако призная, че само теб обичам
Ще си помислиш, че те лъжа аз
Но аз човек със сто лица не съм
И маската при мене е една
Тези, които говорят много, не знаят нищо
Но това си е техен проблем
Като тези, които късмета си проклинат постоянно
И тези, които се страхуват, че са го изгубили навеки
Знам, че пиките са мечовете на войниците
Знам, че спатиите оръжия са също
Знам, че карите означават богатство
Но не това е формата на моето сърце
Но не това е формата на моето сърце
Но не това е формата
Формата на моето сърце
ПРЕВОД СИМЕОН ВЛАХОВ moni@exco.net
http://free.techno-link.com/divxsub