Da Vinci Code Decoded (2004) Свали субтитрите
Това, което Леонардо Да Винчи иска да ни каже
е нещо много базисно за Римската Католическа Църква.
И той го е кодирал в своите картини.
Дали е по-вероятно човек да е роден от девица
да ходи по водата и да възкръсне от мъртвите
или е много по вероятно да е роден както се раждат другите хора
да се ожени и да създаде семейство.
На базата на баланса на вероятностите кое е по-вероятно?
Беше почти вредно да се мисли, че Исус може да е бил женен
имайки предвид моя произход и моята ортодоксална католическа позиция.
Мария Магдалена е най-важната жена в световната история.
Не заради това, което конкретно е казала или направила
Но поради факта, че отците на църквата са били толкова уплашени от нейния образ.
Когато Дан Браун прави своето предположение,
че това голямо прикриване в действителност се е случило
много хора стават нервни
и инстинктивно критични към "Шифърът на Леонардо".
ИСТОРИЯТА
Но мисля, че Дан Браун всъщност е направил добра история,
събирайки всички тези предположения и детайли,
някои може би погрешни или включени за да обслужват
действието в неговия трилър.
Но големия въпрос за това как Константин и следващите Римски императори
са променили християнството за да обслужва
техните собствени интереси като политическа теория за империята
е мощен и мисля много добре обоснован аргумент.
ЗАГАДКАТА
"Шифърът на Леонардо" бе публикуван преди 6 месеца
и от тогава ми задават един и същи въпрос отново и отново и отново.
И той е: "Защо всеки иска да говори за тази книга?"
Бих се радвал да кажа, че това е заради начина на разказване
заради начина на писане,
но много честно и почтено - това много повече е свързано
с темата на книгата.
ИСТИНАТА
РАЗКОДИРАНЕТО НА ШИФЪРА НА ЛЕОНАРДО
В следващото документално разследване
на фактите зад литературната измислица
в бестселъра "Шифърът на Леонардо"
съответните автори и изследователи,
работата на които е вдъхновила
автора на "Шифърът на Леонардо" Дан Браун
ще имат възможността да говорят на дълго
за откритията и теориите.
Хенри Линкълн, съавтор на "Светата кръв, свещения Граал"
основния източник на историческата гледна точка
в "Шифърът на Леонардо".
Лин Пикнет и Клайв Принс, които откриха скритите послания
в картините на Леонардо.
Маргарет Старбърд - автор на книгата "Жената с алабастърната делва"
и други.
Гледайте всяка част отделно или всичките заедно
за един увлекателен поглед в историята и загадката
на шифърът на Леонардо.
ТАЙНАТА НА СОНИЕР
Преди 35 години, през 1969 г. на път
за ваканция в Севенс във Франция
си купих да чета книга с меки корици
като отмора по време на ваканцията.
И това беше историята, доста занимателна,
на свещеник в малко френско планинско селце
който очевидно намерил съкровище през 1891 г.
Със сигурност той бил безпаричен когато направил своето откритие
и до своята смърт през 1917 г.
похарчил огромни суми пари.
"Шифърът на Леонардо" започва с убийството
на измислен герой - Жак Сониер
който в книгата е уредник на "Лувъра" в Париж
и се предполага, с течение на книгата,
че е настоящия Велик майстор на Клонът на Сион,
чиято задача очевидно е била,
освен да наподобява Леонардо Да Винчи,
левичар, както Леонардо е бил левичар,
с интереси във всякакви науки и машини, подобно на Леонардо,
мисията в живота на Жак Сониер изглежда е била, според книгата,
да защитава внучката си, Софи Ново, от онези,
които са свързани с Църквата или с други думи -
които искат да изтрият от земята семейството, което
вероятно са съвременните наследници на Исус и Мария Магдалена.
Така Жак Сониер отглежда Софи Ново,
женския протагонист в "Шифърът на Леонардо".
Това, което Дан Браун не ни казва е,
че името Сониер е на практика името на френски свещеник
с важна история в региона в който е живял.
Той е бил свещеник на енорията в Рен льо Шато
в региона Лангедок в южна Франция.
Доста отдалечен район, особено в Франция на 19 век.
Той е изпратен там сравнително млад и амбициозен.
И едно от първите неща, които направил когато пристигнал в Рен льо Шато
било да обнови църквата.
Докато реставрирал църквата той преместил камъка на олтара
и открил колона, която била куха.
Това била Визиготска колона, която датирала от 6 в.
И в тази куха колона имало пергаменти.
Той ги извадил и това, което било написано на тях
изглеждало като части от Новия завет, написани на латински.
И някои букви били леко надигнати над други.
Тези надигнати букви предизвикват най-голям интерес.
Основната загадка била какво съкровище е открил.
Подсказките в основата си се криели в няколко пергамента.
Те съдържали части от Евангелията на латински,
но криели и тайни послания.
Авторът на книгата ни казваше, че има скрити послания
но не ни казваше какви са били те.
И беше достатъчно да се вгледам в пергаментите, показани в книгата
за да мога да прочета скритите послания.
Беше напълно лесно да ги откриеш.
Те не даваха някаква важна информация, те просто казваха:
"Това съкровище принадлежи на крал Дагоберт II и Сион
и той е погребан тук".
Какво добро и вълнуващо послание.
Чудех се защо автора не ни е разкрил посланието.
И като сценарист в телевизията това ме заинтригува.
Крал Дагоберт е последния известен крал от династията на Меровингите.
Той е син на Клодис I.
Клодис I сключил договор с Католическата Църква,
че ако разшири своята империя или своята територия във Франция
и я посвети в християнството,
то Католическата църква ще признае династията на Меровингите
като наследници на трона.
Ние вярваме, че династията на Меровингите
е династия на директните наследници на Исус Христос.
Очевидно Сониер изобщо не е разбрал значението на тези пергаменти,
и ние също още не знаем напълно,
така че първото нещо, което направил
било да отиде направо при епископа на Карказон.
Епископът дълго се мъчил с тези пергаменти
и го изпратил веднага при Църковните власти в Париж.
Той се върнал от Париж като богат човек.
Построил кула в планината, където е разположено Рен льо Шато,
построил голяма къща за себе си и икономката си с 5-6 спални
и я нарекъл Вила "Витания" с очевидно библейско значение.
И нещо повече - той павирал пътя от подножието на планината,
в която е разположен Рен льо Шато, до върха.
Той е бил обикновен, скромен провинциален свещеник
и въпреки това, в някакъв момент, той открил нещо,
което го направило изключително богат човек.
Той похарчил много пари, обновявайки църквата "Мария Магдалена",
която е селската църква,
много стара църква, която на практика се разпадала, когато той дошъл.
Той купил много земя в селото, живял по изключително пищен начин
приемайки гости от Тулуза, Париж на много висок стил.
По време на живота си, или по-точно през последните 20 години от живота си
той е похарчил някъде около ...
съвременния еквивалент на около 2 милиона лири стерлинги.
Това е тайната. Има много предложени решения,
започващи с най-очевидното - че е намерил съкровище,
но това се е развило през годините до теории, че е открил тайна,
тайна, за която му е платено или да разкрие или да мълчи.
Има теории, че е изнудвал Ватикана
защото е открил нещо от изключително значение
подкопаващо Църквата и Църквата му плащала за да си мълчи за това.
Епископът на този етап се чувствал малко притеснен
за това огромно харчене на пари.
В допълнение той организирал огромни луди тържества за цялото село
по това време, харчейки огромни суми пари
и епископа, разбира се, бил притеснен
защото това било обикновен провинциален свещеник
Нямал идея от къде взема тези пари.
Единственото заключение, до което достигнал било,
че е виновен за продажбата на меси за опрощаване на извършени грехове.
Така че го обвинил в това и го отстранил от служба.
След това Беранже Сониер обжалвал директно до Ватикана
и бил възстановен, но скоро след това, в началото на 1917 г., внезапно умрял.
Той умрял от удар. Но това което е може важно и ние не знаем защо е,
че десет дни преди смъртта му икономката му вече поръчала ковчега.
Никой не е дал убедителен отговор
и това което може да се каже днес след десетилетия изследвания е,
че най-лесното обяснение е, че са открили съкровище.
Нашите изследвания, изучавайки загадката и особено потока от пари
и начина, по който състоянието му се е променяло,
защото е имало времена в които е бил доста разорен
и след това изведнъж друга партида от пари е идвала.
Лин и аз вярваме, че източника на парите му
са били плащания от хора, които са живели извън селото.
Съществуват някои доста добри доказателства за това,
включително факта, че това е казал самия той когато е трябвало
да даде обяснение за парите си на местния епископ.
Много изследователи на практика игнорират собствените му думи
мислейки, че той е криел съкровище, но в действителност
това, което той самия е казал е, че е получавал дарения, големи дарения
от хора, които живеели извън селото,
но е получавал тези дарения с условие за абсолютна анонимност
което не може да наруши, не може да каже кои са били дарителите.
И когато се вгледате в потока на парите му
това е най-вероятното обяснение.
Това е половината от отговора, защото другата част от отговора е
свързана с желание да знаеш защо тези хора са му давали огромни суми пари.
Какво е било това, което е свързано с него или мястото, в което живеел,
или нещо, което е знаел, което е карало хората да искат да му дават
стотици хиляди лири стерлинги.
Това е което чака отговор.
Много по-вероятно е това да е свързано с информация, която е имал
или нещо, което е правил.
След смъртта на Беранже Сониер
неговата икономка продължила да живее в къщата до смъртта си.
Когато във Франция сменили парите, от старите в нови франкове
тя е била видяна в градината да гори големи количества от книжни пари
най-вероятно защото не е искала да обяснява от къде са дошли парите.
Тя всъщност казала на човека, който се преместил в къщата,
че ще му разкрие тайната на тяхното богатство преди да умре.
Но за нещастие тя също получила удар, от който загубила възможността да говори
и на практика никога не успяла да каже от къде са дошли парите.
Така че загадката умряла с нея.
Като сценарист в телевизията реших,
че ще излезе интересна тема за документална програма
отидох в ВВС и им предложих.
Те решиха, че това е добра идея
така че през 1970 г. отидох да се срещна с автора в Париж
и дискутирахме темата с него.
Попитах го защо не е публикувал скритите послания.
и той отговори: "Защото реших, че това може да заинтересува
някой като теб да ги разкрие сам".
И за мен това беше много, много интригуващ отговор.
Връзката между загадката на Рен льо Шато
и Клонът на Сион е, че Клонът на Сион
претендира, те претендират, че са хората зад Сониер,
които са му давали парите.
Те са му платили за да построи сградите си и за начина му на живот
И техните претенции са, че причината за това е факта, че Сониер
е открил документи, разкриващи истината
за оцеляването на династията на Меровингите.
Изследването стана огромно, стана твърде тежко за един човек
и затова организирах малък екип
Ричард Лий и Майкъл Бейджънт се присъединиха към мен
в изследването за третия филм.
И докато работихме по този трети филм хипотезата, която влезе в основата на
"Светата кръв, Светия Граал" изведнъж се материализира.
Тя се материализира след един доста глупав разговор, който имахме.
Някой каза: "Има нещо съмнително около тези Меровинги."
Просто едно обикновено изречение - и всичко започна.
Монетата падна с кънтящ звън. Риба.
Разбира се, един от ранните символи на Христос.
И от този момент започнахме да се чудим,
Ричърд Лий и аз, какво е толкова съмнително около Меровингите.
Дали е възможно те да произлизат от Христос.
Така се роди тази хипотеза.
При всички тези въпроси за интерпретацията на доказателствата
хората си припомнят разказа за Беранже Сониер,
свещеника на това село.
Но на практика ние не знаем нищо за Беранже Сониер,
свещеника на Рен льо Шато.
Всичко е догадки.
Това не би издържало в съда.
Това, което винаги трябва да правим е да интерпретираме.
Когато си въвлечен в области, които се занимават със загадки
и тайни общества, действащи в сянка,
Клонът на Сион в този случай,
по самата си същност тайните общества са тайни.
Тайната, която умряла с икономката му
е нещо, което изглежда Католическата Църква е искала да запази в тайна.
Може да е нещо от следните неща:
Може да е тайната дали Катарите
са скрили съкровището от Храма на Соломон
и те са една от групите, за които се подозира, че са го скрили
защото също са имали укрепления в Рен льо Шато.
Може да бъде факта, че някоя важна религиозна фигура
е действително погребана в църквата
и наистина има жълт знак на външната стена на църквата,
която показва, че някой с кралско потекло е погребан там.
Може да е генеалогията на Исус Христос, която е открита там
или еквивалента на това, което днес бихме нарекли
Свидетелство за раждане или Свидетелство за брак,
свързани с Исус Христос и неговата женитба.
Мислим, че богатството му е дошло директно от Католическата Църква.
Те са били в незавидната позиция да знаят, че някой,
за който не са знаели дали могат да разчитат напълно или не,
е притежавал Велика тайна, която можела да промени
цялата идентичност на Църквата
и поради това са били много склонни да го накарат да мълчи.
Те, разбира се, също са имали огромно собствено богатство
което им позволило да го направят.
Когато се стигне до Клонът на Сион, нещата стават доста комплицирани
и доста мрачни.
Известните факти за Клонът на Сион са, че той съществува,
определено съществува.
Колко е голяма организацията - това е друг въпрос.
И той наистина съществува според официалните обществени документи
от средата на 1950-те години.
Това, което ни карат да вярваме е, че Клонът на Сион се стреми
да възстанови владетелите на Меровингите обратно на трона в Европа
и вероятно отново да поемат контрола над Римокатолическата Църква.
Това е което ни карат да вярваме.
Според намерените по-късно документи съществуват
няколко Велики майстори, които са много известни личности
в артистичния и научния свят.
И тези Велики майстори са открити в резултат на
изследванията Хенри Линкълн и екипа му
в Националната Библиотека в Париж.
Разбирам, че по-голямата част от читателите на "Шифърът на Леонардо"
са дълбоко развълнувани, вярвайки, че се основава на факти
защото във френската Национална Библиотека съществува
сборник документи, известни като "Тайните досиета".
Че поради факта, че са там те са надеждни.
Те не са.
Документите не са доказателство за абсолютно нищо
освен факта, че са написани, че съществуват.
Когато правехме изследванията за "Светата кръв, Светия Граал"
направихме много проверки на "Тайните досиета"
и списъка на Великите майстори.
И наистина се появи известна обоснованост, но това е всичко.
На тях не трябва да се гледа като на надеждно доказателство.
Защото те не са.
Никой документ не е надеждно доказателство за каквото и да е
освен факта, че съществува.
Всеки може да подправи всякакъв документ.
Ако искате да му вярвате - това зависи от степента на наивността Ви
или количеството изследвания, които сте провели.
Има множество предполагаеми Велики майстори
на Клонът на Сион
като Жак Кокто, един от последните,
също Ботичели, художника, Робърт Дойл, Исак Нютън -
хора с висок статут и голямо влияние,
като всички те са имали определен интерес, езотеричен интерес
или в изкуството или в науката,
някои от които са кръвно свързани.
През 1956 г. Клонът на Сион се появява отново
в общественото пространство, когато е регистриран
от Пиер Плантар, който е французин,
претендиращ да произлиза от династията на Меровингите.
Той се запознава с Хенри Линкълн и другите автори
на "Светата кръв, Светия Граал"
и на практика казва, че Клонът на Сион са бенефициентите
на съкровището, откраднато от Римския император Тит
от Храма на Соломон през 66 г. от н. е.
И те на практика са отговорни за това огромно богатство.
Независимо от важното му участие
във френската съпротива като близък съратник на Шарл дьо Гол,
той е дискредитиран като шарлатанин,
като някой, който няма каквато и да е връзка с династията на Меровингите
и изчезва от Клонът на Сион като Велик майстор през 1980-те.
Като човек зад Клонът на Сион
и материалите, които написва през 1960-те и 1970-те
Пиер Плантар е очевидно важна фигура.
Много от материалите, за които Пиер Плантар е отговорен
са доказано фалшиви, те са измама
но въпроса, на който никога не е отговорено е
Какъв е мотива му за тази измама?
Никой никога не е доказал той да е спечелил каквото и да е -
финансово, материално от това.
И това е измама, която той е продължил
повече от 20, близо 30 години.
Ние не знаем нищо за тях, освен малкото,
което са избрали да ни кажат.
И доколко е надеждно това?
Като всички фигури, от които хората се интересуват и вълнуват,
мосю Пиер Плантар, Велик майстор на Клонът на Сион,
аз го харесвам, той беше очарователен човек,
може би най-добрия играч на покер на земята.
Спомням си, че имайки възможността, често съм му задавал неочаквано
някои много трудни въпроси
и той не трепваше, винаги имаше отговор.
Но отново - тези отговори са просто онова, което е избрал да ми каже.
Така че на практика не знаем нищо за Беранже Сониер, свещеника
не знаем нищо за Пиер Плантар, не знаем нищо за Клонът на Сион.
Ние НЕ ЗНАЕМ, и това са думите, НЕ ЗНАЕМ почти нищо.
Доказуемите факти са много, много малко.
Всичко останало е "чуто и видяно", догадки и интерпретация.
Никоя от книгите, които са написани, включително моята,
нямат каквато и да е валидност.
САМИЯТ ШИФЪР НА ДА ВИНЧИ
Леонардо Да Винчи е познат на почти всеки живеещ в Западния свят.
Повечето от хората могат да назоват поне една негова картина,
поне "Мона Лиза" ако не познават повече от една.
Като откривател, художник и изпитател-анатом
той е човека, типичен за Ренесанса.
В същото време, бидейки подобен гений,
много специфичен тип гений,
той не одобрявал начина, по който Римокатолическата Църква се развивала.
Леонардо е бил еретик, рационалист, учен,
мисля, че е бил повече учен отколкото художник.
Както знаем сега той е завършил само двадесетина картини през живота си,
като повечето от тях на практика не са завършени.
Той обичал да рисува, но се смятал за учен и откривател.
Той е оставил хиляди страници със секретни записки
записани отдясно наляво, закодирани.
Очевидно е имал нагласата да запазва важни знания в тайна,
известни само на няколко човека.
И е имал подигравателно отношение
към Римокатолическата Църква,
което не е можел да изрази открито.
Начинът, по който го е правил е чрез кодиране в някои от неговите картини.
Мисля, че ако успеем да разберем
какви са закодираните послания в картините на Леонардо
те ще са очарователни.
Шифърът на Леонардо е в същността си
символизма и другите препратки, които Леонардо е оставил
в художествените си произведения.
които разкриват собствените му религиозни вярвания,
собствените му идеи.
Това е идеята, която Дан Браун е взел от книгата ни
"Откровението на Тамплиерите".
Първата глава всъщност се казва "Тайният шифър на Леонардо Да Винчи".
Дан Браун е взел идеята за целия този символизъм,
скрит в картините на Леонардо,
който може да бъде разкодиран за да даде логически свързано послание.
И го е поставил като основа на своя трилър.
Това е нещото, което движи цялата история в романа му.
Лин и аз сме разгледали и разкодирали картините на Леонардо
за да разкрием какво, според нас, е мотивирало Леонардо.
Какви са били вярванията му, вярванията му по отношение на Църквата
и какво е мислил за нея.
По начало той не е харесвал Църквата, бил е много критичен към нея.
Разкриваме онова, което той е смятал за фалшиво,
а така също онова, което е смятал за истинско
религиозните идеи, еретическите идеи, които
са го мотивирали и движили напред.
Въпреки, че Дан Браун е използвал много от разкодирането,
до което сме достигнали, и интерпретациите на тези картини,
той отива в много различна посока от тази, която ние поехме.
Защото след това той смесва във фабулата идеи, взети от други книги,
основно "Светата кръв, Светия Граал".
за да направи добра фабула.
Изследванията, които Лин и аз проведохме
и които доведоха до изследването на картините на Леонардо,
на практика започнаха с Плащеницата от Торино,
с която започна нашия интерес към Леонардо.
Написахме книга през 1994 г., в която привеждахме доводи,
че Плащеницата от Торино
е най-малко известната картина на Леонардо Да Винчи
и че той е създал тази велика измама.
Плащеницата от Торино е много интересно произведение на изкуството, ако искате,
През 1970-те или 1980-те на учените бе позволено да анализират
Плащеницата от Торино за много кратко време.
Чрез въглероден анализ те я датираха към 1200-1300-те години.
Така че не е възможно
да е използвана за увиването на тялото на Исус Христос.
Смятам, че Леонардо Да Винчи е най-вероятно
човека, който на практика е създал Плащеницата от Торино.
Той е уникален сред художниците на своето време
с това, че никога не е нарисувал Разпятието.
Той има може би общо 17 картини, които му се приписват
и никоя от тях не е Разпятието.
И това не е само много, много необичайно, това е уникално.
Това, което може би е направил, създавайки Плащеницата от Торино,
е сътворяването й като своеобразен "заместител" на Разпятието.
И анализа, който някои учени са извършили на самия образ е,
че той е постигнат чрез изгаряне на горния слой от нишките на материала
и това може да бъде постигнато чрез това, което е познато
като "Камера Обскура", която поема светлината
и "изгаря" образа върху материала.
Това е едно обяснение.
Той е използвал много примитивна фотографска техника
за да получи образа върху Плащеницата и дори още по-скандално -
той използва собственото си лице като образ върху Плащеницата.
Защото това е нещо, което би се харесало
на чувството му за хумор, чувството му за ирония.
Разгледано по този начин това е много по-скандално,
със сигурност по-скандално от фабулата на Дан Браун.
Леонардо Да Винчи имал навика да се рисува в много от своите картини
както Хичкок се появява в много от своите филми.
Леонардо Да Винчи е обичал да участва в собствените си творби.
В началото на "Шифърът на Леонардо"
Дан Браун описва убийството на Сониер в Лувъра.
Ветрувианският човек е изображение на човека и свещената геометрия,
която съставлява цялото от неговите съставни части.
Той е използван от Дан Браун за описание на начина,
по който е намерен убития в началото на романа.
Но Дан Браун всъщност го описва
прострян на земята във формата на петолъчка,
което, както виждаме, е това, което е Ветрувианския човек.
Образът на Ветрувианския човек е също един от най-разпознаваемите образи
в западния свят в наши дни, подобно на Че Гевара или може би Мона Лиза.
На практика той е изобразен и на монетата от 1 евро в Италия.
Друга веднага разпознаваема картина на Леонардо е
"Тайната вечеря", гигантска фреска в църква в Италия.
Нейни репродукции днес могат да се видят навсякъде и на всичко -
от подложки за маса до абсолютно всичко.
Всеки я разпознава и специалистите са я реставрирали,
изследвали са я до последния детайл.
Но изглежда никой не забелязва определени интересни факти от нея,
които в "Шифърът на Леонардо" Дан Браун с удоволствие
предоставя на вниманието на читателите.
Например, Исус е седнал в центъра на масата, разбира се,
а наклонен в обратна посока, но свързани в областта на бедрата
е този образ, за който се предполага, че е младия Св. Йоан.
Но в Новия завет, младия Св. Йоан е описан като наклонен към Исус,
което е малко странно.
Ако се вгледате в този млад Св. Йоан той е женствен до степен на жена.
И ако започнете да се вглеждате малко по-отблизо
не си спомням точно по кой начин,
но Исус е облечен с червена роба и синьо наметало
и този образ е облечен по обратния начин като неговата друга половина.
Факта, че двете фигури заедно образуват гигантска разтеглена буква "М"
това ни наведе на мисълта,
когато ние го открихме, а не мистър Дан Браун,
това предполага, че Леонардо се опитва да каже, че
Мария Магдалена, гигантската буква "М", лейди "М"
по време на Тайната вечеря е седяла до Исус от позицията на определен статут
а също и като неговата друга половина, което е достатъчно голямо изказване.
Мисля, че много интересни неща се случват в "Тайната вечеря",
въпреки, че съзнавам, че "Тайната вечеря" е била реставрирана
толкова многократно, включително през 1700-те,
че не можем да бъдем сигурни когато гледаме "Тайната вечеря" днес,
че гледаме това, което Леонардо наистина е нарисувал.
Но има много заплашителна гримаса на лицето на Св. Петър,
има необяснима допълнителна ръка на картината,
има много заплашителен нож на картината,
знаем, че няма потир или Светия Граал в центъра на картината.
Леонардо е майстор психолог,
той е разбирал, че хората виждат само онова, което очакват да видят
или им е казано да очакват да видят.
И не очакваш наистина да видиш този насочен нож
Когато написахме "Откровението на Тамплиерите"
казахме, може би малко помпозно, че
символизма на Леонардо в неговите картини
е винаги сериозен, винаги едва доловим
и никога няма нещо, което да е еквивалент на подигравка със Св. Петър.
Откакто книгата излезе ние направихме поне едно голямо откритие,
което ни показа, че той е бил дори нещо по-лошо,
но първо сериозните неща.
Символизма на Леонардо за поколенията
което означава, да бъдем честни, че той само го е загатнал в своето време,
за да предаде посланието си до нас днес.
Всичко което на практика е имал е било неговата четка.
Така, че - използвай го. И той е използвал.
Има две версии на "Мадоната в скалите".
Едната е в Лувъра, а другата - в Националната галерия в Лондон.
Първата, която Леонардо Да Винчи нарисувал
не е приета от монасите на църквата, които я поръчали.
А не е приета защото той не нарисувал ореоли на образите.
Картината представя бягството на Исус Христос и Йоан Кръстител от Ирод
по време на Клането на младенците.
Исус Христос е с майка си Мария и ангела Уриел се грижи за тях.
Някои казват, че не е приета от Католическата Църква
заради разменените места на Йоан Кръстител и Исус Христос.
Йоан Кръстител бидейки на практика по-възрастен от Исус Христос,
той е бил наследник на рода на Авраам, което го прави свещеник-месия.
Исус Христос е наследник на рода на Авраам и на Давид,
което го прави не само свещеник-месия, като Йоан Кръстител, но и крал-месия.
В действителност Йоан Кръстител кръщава Исус Христос.
Като син Божий Римокатолическата Църква би предпочела да вярваме, че
Исус Христос е извършвал всички кръщавания и следователно -
за кого се мисли Йоан Кръстител идвайки и кръщавайки сина Божий?
Това не се връзва съвсем.
В действителност, ако се вгледате в генеалогията на семействата
това се връзва напълно достоверно,
но това е нещо, което Католическата Църква би искала да извади настрана.
Така, че разменените места на Исус Христос и Йоан Кръстител
са, в най-добрия случай, неудобни за Римокатолическата Църква.
Сериозните неща в "Мадоната в скалите".
Преди всичко има две версии.
Има една в "Лувъра", която се включва в "Шифърът на Леонардо"
и това е наистина еретичната версия
и има една в Лондонската Национална галерия, която е друга версия,
вероятно отказана версия,
въпреки, че има някои черти в нея, които са малко шокиращи.
Сериозните неща са свързани с въздигането на Йоан Кръстител над Исус.
И това е във всички творби на Леонардо доколкото това може да му се размине.
Много хора мислят, че Леонардо е бил атеист,
трябва да е бил, бил е учен, този начин на мислене,
Но той не е бил, той е бил еретик с много специфични и пламенни вярвания,
излизащи много ясно в неговите творби,
Но няма абсолютно нищо в нормалното християнство, което той да е мразил.
В "Мадоната в скалите", синята, еретичната версия
се вижда много красива, но леко объркана Дева Мария
сложила ръка около едно дете, което е на колене.
Вижда се и друго малко момче, изглеждащо почти по същия начин,
което е седнало и на практика благославя другото дете.
Вижда се и ангел, Уриел, чиято ръка го обгръща.
Тази сцена всъщност не е от Новия завет
това е църковна традиция, която е била създадена
за да се прикрие дълбокото притеснение
от идеята, че по-късно Йоан Кръстител ще има фактически властта
да извърши ритуал над Исус.
Всъщност те са измисли тази идея, че в Египет те са се събрали като деца
и Исус му предал правомощията по-късно в живота
да има властта да го кръсти. Това е доста ...
Но това е което тази поръчана творба е трябвало да представя.
Но гледайки си казвате: "Почакай малко, има нещо сбъркано тук"
защото "очевидно", в кавички, детето, което е коленичило
за да получи благословията е прегърнато от Дева Мария
и в църковната иконография, църковната традиция
архангел Уриел е защитник на Йоан Кръстител
Защо тогава децата очевидно са с грешните покровители?
Защо коленичилото, покорно дете е с Дева Мария?
Ако в действителност ги обърнете обратно и те са с верните покровители
ще видите бебето Йоан Кръстител с правомощията, още тогава,
да благославя на коленичилия Исус, който приема неговата власт.
Има много и много детайли, които са описани в книгата ни
"Откровението на тамплиерите" и в моята книга за Мария Магдалена.
Но има още нещо, към което бих привлякла вниманието Ви
и което открихме, което е много по- лошо от подигравките със Св. Петър.
Всичко, което ще кажа е, че е свързано със скалите, издигащи се в картината.
Става въпрос за формата, образувана от скалите,
които "израстват" от главата на Дева Мария и стигат да небосвода.
По същество, нима Леонардо казва, че тя не е Дева?
Погледнете. Когато го видите веднъж никога, никога няма да гледате
на творбата на Леонардо по същия начин.
Прекалено е ясно, че Леонардо се опитва да предаде нещо чрез картината.
Фалическите символи, които Лин Пикнет изтъква са очевидно видими в картината
Какво точно е посланието на това? Нямам отговор на този въпрос.
Мисля, че ще е много интересно ако можем да дадем отговор.
ИСУС И МАРИЯ: ФАКТ И ИЗМИСЛИЦА
Както стотици хиляди, може би милиони хора по света
Клайв и аз прочетохме "Светата кръв, Светия Граал"
и открихме, че се интересуваме от темата,
истинските корени на християнството, ако искате,
осветени по нов начин и разгледани на ново ниво.
Това е вълнуваща история.
Много трезво разказана, съвсем несензационно представена.
И определено ни накара да мислим и ни вдъхнови да продължим нататък.
Това, което направихме в книгата и искам да го направя сега
е да сложим ясно разграничение
между Христос на вярата и Исус от историята.
В същност не говорим за наследници на Христос
Повтарям, че Христос е израз на вярата.
Исус, човека, който е вървял по пясъка на Палестина,
е истинска историческа личност.
И точно него чувствахме, че можем да изследваме.
Казва се, че това, което сме написали
по някакъв начин е обида за християнството.
И се предполага, че е накарало някои хора да се отвърнат от вярата,
с която са израснали. Това ме засяга.
Защото няма нищо в нашата работа, което по някакъв начин
да е обида към образа на Христос.
Това, което правим, е да погледнем
човека, който е вървял по пясъка на Палестина.
Ако изберете да вярвате, че този Исус е роден от Дева и е вървял по водата
и е възкръснал от мъртвите, то тогава това е дар.
Вашата вяра е дар.
И нищо, което можем да кажем за Исус
не трябва да оказва ефект, върху онова, в което сте избрали да вярвате.
Но трябва да помните, че религията е въпрос на мнение,
въпрос на вяра е онова, в което избирате да вярвате.
И когато разглеждаме възможността за кръвен произход
разглеждаме баланс на вероятности.
Дали е по-вероятно човек да е роден от девица,
да ходи по водата и да възкръсне от мъртвите
или е много по-вероятно да е роден, както се раждат другите хора,
да се ожени и да създаде семейство.
На базата на баланса на вероятностите кое е по-вероятно.
Това е същността на хипотезата, която представяме
в "Светата кръв, Светия Граал".
Основната теза е, че Исус и бил женен.
И бидейки отгледана като католичка
мислех, че това е абсолютно светотатство.
В действителност аз почти изхвърлих книгата, избягах от библиотеката
Не исках да имам нищо общо с тази книга. Бях ужасена.
Беше почти вредно да се мисли, че Исус може да е бил женен
имайки предвид моя произход и моята ортодоксална католическа позиция.
Когато "Светата кръв, Светия Граал" бе публикувана за пръв път
се получи шокираща реакция от обществеността.
Намерихме се на първите страници на вестниците по целия свят
като че ли това никога не е било казвано в миналото.
Но, разбира се, идеи като тази са били във въздуха, бих казал, от векове.
Единственото оригинално нещо в "Светата кръв, Светия Граал"
беше кръвния произход от Исус и Мария Магдалена му е била жена.
Ако това беше история, която не се занимава с Исус,
а например с Шекспир или Ричард Лъвското сърце,
всякакви открития, направени за него, подобно на това,
което ние направихме и хипотеза, която изказахме,
всяко нещо, свързано, да кажем, с обикновени личности
би било взето под внимание и прието като част от общата наука.
Само защото личността, с която се занимаваме
е Исус, този образ на вярата,
Това създава бъркотията.
В началото не знаех какво да мисля и си помислих: "Ще изследвам това"
И като навлизах в материала накрая казах на една приятелка
и тя отвърна: "Това е нелепо, Църквата би ни казала".
Отвърнах й: "Вярвам, че е така" и казах, че ще се моля за тази книга,
а приятелката ми отвърна: "Мисля, че трябва".
Това, което направих бе да отворя Библията си един ден,
молейки се за "Светата кръв, Светия Граал",
мислейки, че ще изгоря тази книга
Погледнах и видях този пасаж в Библията
"Възстанови жена ми, която ми е съпруга"
И си помислих, че е толкова необичайно, че отворих на страница
в Библията, която в действителност казваше това, че си казах:
"Може би трябва за момент да взема това на сериозно
и да видя дали има доказателства, които да го подкрепят".
И това е, към което се насочих в моето пътешествие в търсене на Светия Граал.
За който вярвам, че е Светото семейство и изгубената невеста.
Имах задача да напиша няколко документа за класа
по интерпретация на Евангелията в училището "Вертавил Давинити"
и когато помолих за помощ в намирането на пасаж
отворих Библията си и видях пасажа от Евангелието на Марк
за помазването на Исус от Жената с алабастърна делва във Витания.
Помислих си: "Това е интересен пасаж" и започнах да изследвам.
Преди всичко, открих, че сцената с помазването е описана във всичките
четири канонични Евангелия. Има само четири подобни истории.
Едната е Кръщаването на Исус, след това умножаването на хляба и рибите,
Разпъването и помазването от тази жена,
което Ви дава идея колко специален е този пасаж
за да е събран във всички общества, написали Евангелията.
Този пасаж, тази история е толкова силна, че е включена във всичките 4.
Когато изследвах темата за помазването за да видя какво мога да намеря
открих, че помазването в действителност
е имало сексуална ориентация в древния свят
и помазването от страна на жената е било действително право в
древните култури, към които трябва да се придържаме по отношение на
принесените в жертва невеста и цар.
Има много религиозни водачи, които са се издигнали през този отрязък от време
и Исус е един от тях, той е равин.
Всеки в Новия завет е евреин до доказване на противното.
Било е общоприето за еврейските равини да са женени.
Всъщност е било рядко изключение евреин равин по това време да не е женен.
Исус Христос е бил задължен като член на рода на Давид да се ожени.
Не само е бил задължен да се ожени,
бил е задължен да има двама сина до 40 годишната си възраст.
Сватбата в Кана е спомената в Евангелието на Йоан
Той не описва самата сватба, а само празненството.
И объркващото в тази конкретна история е факта, че Мария, майката на Исус
казва на слугите, че трябва да направят каквото той им каже.
Така, че когато им казва да отидат и да донесат повече вино
те трябвало да се подчинят.
Единственият човек на сватбата, на когото би било позволено да направи това
е самия младоженец.
Мария Магдалена е описана да помазва Исус Христос по два повода
с масло, наречено "спайкнот", което било разрешено да се използва
само от хора от рода на Давид.
Възниква въпроса коя е била тази жена, коя е била невестата?
Ако има невеста, коя е тя?
Трябва да е жената, която го помазва.
В три Евангелия тя не е назована по име, но в Евангелието на Йоан
буквално се казва, че жената, която е помазала Исус
и му е избърсала краката с косата си е Мария, сестрата на Лазар.
И тя е същата Мария, за която се говори в "Светата кръв, Светия Граал"
и всички легенди от брега на Франция, за които се споменава,
в които Мария, сестрата на Лазар, донася Светия Граал, San Graal, във Франция.
Разбира се, начина по който се изписва,
ако го разделите след "g", означава "Кралската кръв".
Думата "Sangraal" в старофренски, ако я разделите след "n"
имате две думи, които означават "Светия Граал",
но това ще бъде все едно да разделите думата "Montreal" след "n"
Няма да означава повече "Кралската планина",
ще бъде нещо неразбираемо.
Но ако разделите същата дума "Sangraal" след "g"
тя означава "Кралска кръв".
Така, че легендата разказва, че Мария Магдалена и нейните спътници,
пътувайки в лодката без храна
са донесли "Кралската кръв" до бреговете на Франция.
И никой не носи кралската кръв в буркан с капак,
тя тече във вените на дете.
Мисля, че факта в легендата е, че детето наистина е съществувало.
Какво се е случило с него не знам
и не мисля, че генеалогиите са задължително уместни.
Мисля, че детето присъства за да докаже съюза, свещения съюз
на мъжката и женската енергия, на митологията, ако щете,
на свещения съюз в основата на християнската история.
Че това дете доказва това много по-силно от всичко друго,
което бихте измислили за да го докажете.
Нямаме Кръщелно свидетелство за това малко момиче.
Ако попитате коя е била Мария Магдалена
почти всеки би отвърнал: "Не беше ли оная проститутка,
на която Исус прощава и с която си разговаря приятелски,
еквивалент от 1 век на жената, правеща кафе на мъжете,
като че ли мотаеща се някъде отзад".
Или може би, ако са запознати специално с Викторианското изкуство
ще кажат: "Не беше ли това жената, на която Исус прощава,
но въпреки това доживяла живота си леейки горчиви сълзи".
В действителност е странно, че винаги са я рисували с паднали дрехи,
вероятно не може да бъде страдаща без да е наполовина гола, не знам.
Но темата е ..., всъщност има няколко теми.
Тя никога не е описвана в Новия завет като проститутка,
на практика изобщо е описана доста бегло, назована по име няколко пъти.
Големият проблем през вековете е бил прекалено големия брой Марии.
Има друга Мария, от Витания, която измила краката на Исус с косата си
и има друга независима история в Галилея за някаква проститутка,
която измила краката му със скъпото си масло и с косата си,
и тази анонимна проститутка се идентифицира с Мария от Витания
защото и двете направили едно и също, макар и в различни части на страната,
и понеже Мария е Мария те се свързват с Мария Магдалена,
за която се знае, че Исус изгонил шест демона от нея.
Всички тези неща са събрани заедно
в средновековното определяне на Мария Магдалена като проститутка.
Няма е следа от историческо доказателство за това погрешно приемане.
Римокатолическата Църква на Втория Ватикански Събор
най-накрая отрече тази погрешна идея.
Историческите доказателства за Мария Магдалена са много малко.
Тя е спомената във всичките четири Евангелия с името Магдалена,
но няма много казано за нея
Тя била богата жена, подкрепяща Исус по всякакъв начин
заедно с другите жени, които подкрепяли учението му,
За нея се казва, че е срещнала Исус пред гробницата
възкръснал сутринта на Възкресението.
Тя също е стояла до кръста.
Има осем списъка със жени в Евангелията
и в седем от тях Мария Магдалена е спомената първа.
Описанията никога не казват, че тази жена е била "Първата дама"
просто всеки път, освен един, я споменават първа.
Мисля, че не можем да знаем с точност нещо за нея,
но онова, което виждаме са нещата, които е направила чрез своите действия.
Какво е направила? Тя идва при гробницата
да оплаче своя съпруг и открива, че е възкръснал,
което в древната митология е роля на съпругата.
Роля на съпругата е да помаже и да срещне възкръсналия съпруг пред гробницата.
И така чрез своята роля тя преживява митологията на този свещен съюз.
Исторически погледнато ние знаем много малко за нея
но знаем, че митологията разказва, че е била съпруга.
Възможността Исус и Мария Магдалена да са били женени е доста правдоподобна,
всъщност още по-правдоподобна след намирането на тези събуждащи надежди
сведения в гностичните Евангелия и препратките за това как
Исус често целувал Мария по, думата може би е устата.
Има много интересни догадки, че случая може би е бил точно такъв.
Ако Клонът на Сион е създаден като метафора на тази важна и могъща тайна,
то Исус е бил наистина човешко същество,
бил е смъртно човешко същество, бил е важен исторически образ,
който произлизайки от Юдейската традиция може би е бил женен,
който следвайки Библейската заповед да продължава рода,
да бъде плодовит и да се размножава, сигурно е имал деца.
Историята на тези наследници днес е загубена за нас.
Но е една интересна история.
Не познавам някой - британски благородник, японски благородник,
който да може да проследи родословието си 2000 години назад.
Ако Исус е имал наследници, мисля, че ще бъде невъзможно да се проследят днес.
Можело е да се проследят през 280 - 380 г.,
но ще бъде невъзможно да се проследят днес.
Казаха ми, че авторите на "Светата кръв, Светия Граал"
не са знаели точно какво са търсили
и самите те в началото не са били сигурни, че кръвната линия съществува.
Но мисля, че това, което се е случило е,
че те са упорствали толкова много в митологията, легендите,
Светите писания и в изкуството, Средновековното изкуство,
че изведнъж, един ден са се погледнали
и това ги е осенило, просветнало: "Еврика! Открихме го!"
Мисля, че това което се е случило е, че те са говорили за кръвната линия на Исус
и след това са написали книгата на базата на тази интуиция, която са имали,
но това вече е било изведено от техните изследвания на изкуството, легендите,
митовете и може да се каже, всичките им изследвания на Средновековието.
Целият импулс за изследване и събиране на информация, който са имали
накрая ги е довел до това конкретно заключение.
Не мисля, че е направен във вакуум и определено не мисля, че е било случайно.
Според мен са били по следите на нещо,
но може би самите не са знаели с точност от къде са взели идеята.
И когато са го обсъждали са разбрали, че се вписва във всички сценарии,
който са си представяли и са разбрали,
че ключа към цялата история е тази идея за изгубената невеста.
Но когато аз прочетох книгата им си казах:
"О, Боже! Има една част, която е била изгубена през цялото това време
има нещо, което в моята религиозна общност, а аз съм религиозна от години,
бяхме сигурни, че има липсваща част от основите на Църквата
Не знаехме какво е то, но решихме да го изследваме
и разбрах, че това, което е изгубено е невестата
Всеки говори за младоженеца, но какво е младоженец без невеста.
Така, че започнах да търся невестата,
разбирайки, че ключа към цялата история е помазването във Витания
от жената, която по-късно занася потира,
или това, което знаем като Светия Граал,
като дете до бреговете на Франция.
Разбрах цялата тази връзка на базата на моята Библия,
религиозна общност и предишен живот,
свързани за да засилят това, което открих в "Светата кръв, Светия Граал"
която отначало считах за богохулно, но след това разбрах, че е свързано
с всичко, което считахме загубено.
Повече не беше богохулство, а истина.
Както вече казах, в Евангелията на Матей, Лука и Йоан
Мария Магдалена почти не съществува.
В другите Евангелия тя е звездата.
Извън Исус, Мария е там, абсолютно в центъра.
Исус се противопоставя на Мария.
Тя дори го накарва да промени, в едно от тези други Евангелия,
тя дори го накарва да промени учението си.
Тя е енергична, тя е самоуверена, тя със сигурност не е ...
Знаете, че Църквата я е използвала от векове като нарицателно за женски срам.
В действителност тя е жената с най-малко причини да се срамува в историята.
Тя е ядосвала мъжките ученици на Христос толкова много
защото е имал тази власт над него.
Това е казано много ясно в тези други Евангелия.
Едно от нещата, които мога да кажа с абсолютна сигурност е,
че имам здрави основи за моите изследвания
и те не са от Евангелията, намерени в Наг Хамади,
но те всъщност заявяват, Евангелието на Филип заявява, че
Исус е бил женен или поне Мария Магдалена му е била интимна партньорка
или са живели в конкубинат. Тази дума сексуални "тонове".
Думата, която са използвали има смисъл на интимно партньорство.
Там е казано "партньорка", интимната партньорка на Исус е Мария Магдалена
И той често я целувал и другите апостоли ревнуват от тяхната интимност.
Казват, че Мартин Лутер по времето на Реформацията
предположил, че Исус и Мария са били женени.
Някои "парчета" информация, които прекалено ясно обясняват
защо Църквата не желае тези книги в Новия завет.
И мисля, че в Евангелието на Тома апостолите отиват при Исус и казват:
"Боже, защо я обичаш повече, отколкото обичаш нас?
Защо винаги я целуваш по устата?"
И си казваш: "Какво си мислите, глупаци?"
Има много подобни неща в тези забранени книги.
Това ни накара, Клайв и аз, да разберем,
че има нещо много по-дълбоко зад избора за включването
в Новия завет на тези враждебни към Мария Магдалена Евангелия,
отколкото можете да си помислите.
И друго, Мария Магдалена е ...
Аз всъщност вярвам, това е изненадващо твърдение,
Но мисля, че тя е най-важната жена в света, в световната история.
Не заради това, което конкретно е казала или направила
Но поради факта, че отците на църквата са били толкова уплашени
от нейния образ в тези други Евангелия, забранените Евангелия,
от това, което са знаели, наистина са знаели каква е била в действителност.
Че е била силна, че Исус я е обичал,
Исус почти сигурно е спал с нея,
независимо дали е било просто ритуал, някакъв вид свещен секс
или е било нормалната страст.
Но са знаели, че тя има власт над него.
и не са искали жените в техните възникващи църкви
да станат надменни и да действат като нея.
Така че цялата история, начина по който Църквата е третирала жените
е на практика заради този ужас от Мария Магдалена.
В картината на Леонардо "Тайната вечеря"
фигурата, определяна като Мария Магдалена, тази много женствена фигура,
явно се накланя в противоположна на Исус страна.
И ръката на Св. Петър като че ли прерязва врата й
и той като че ли се е втренчил в нея, или през нея
по този доста страховит начин.
Което е много интересно защото в изгубените Евангелия,
много от които са възстановени и преведени,
едно от нещата, които излизат много силно, е
че Св. Петър е мразел Мария Магдалена.
Св. Петър и казва да млъкне, тя няма специално откровение
и тогава друг апостол, казва:
"Ако Исус ни каже нещо специално ние всички го слушаме".
Така че тези подмятания ги има в текстовете от Наг Хамади.
Така че се чувства някакво напрежение от страна на жените
срещу мъжката йерархия.
Защо хората биха измислили съперничеството
между Св. Петър и Мария Магдалена?
Защо някой, по това време, би описал Св. Петър като ревнив човек?
Защо някой, който просто е писал история, би предположил,
че Исус може би е оставил своето учение и дело на Мария Магдалена?
Какво в светогледа по това време би накарало хората да го напишат,
ако това не е онова, в което са вярвали.
Не казвам, че това се е случило,
но действително мисля, че хората, които са написали тези неща
са вярвали в това, което са писали.
И според мен е много интересно, че намираме някои
от тези малки, интересни подсказвания,
които, дебело подчертавам, не са исторически документи на съвременници,
а са написани няколко стотин години по-късно,
но все пак е очарователно да си мислиш, че хората през 380 - 480 г.
са приписвали мотиви на ревност на Св. Петър,
говорили са за това, дали Църквата е била завещана на жена,
говорили са за това, какво означава целувката между Исус и Мария Магдалена.
И има много спорове.
В едно от Евангелията Св. Петър казва на Исус:
"Нека Мария да ни напусне, защото жените не заслужават да живеят".
И в по-късен текст тя отива при Исус и казва:
"Петър ме заплашва, заплашва живота ми защото мрази мен и всички жени".
Мисля, че това е толкова интересно защото този сблъсък на личности
предопределя, това което всъщност е трябвало да се случи,
в огромната мъжки ориентирана Църква на Рим
и забележителното отношение към жените.
Започнало е с нейния основател.
Мисля, че Мария Магдалена е била
изтъкнатият женски апостол.
И това е много важно, особено в наши дни
когато на жените не е разрешено да бъдат ръкополагани за свещеници
защото никой от дванадесетте апостоли не е бил жена.
Срещу това - имало е жени в кръга на Исус и това е много важно.
Нека да го кажа по-просто -
всичките 12 апостола са били мъже,
всичките 12 са били евреи, всичките 12 са живели в Светите земи.
Не е имало нито един нееврейски апостол,
никой от Полша. И какво от това?
Това е чиста пропаганда на Църквата.
И срещу това трябва да подчертаем,
че Исус е предоставил на жените важно място в своето учение.
Има данни за жени, придружаващи мъжете апостоли,
осигуряващи храна и пари и изпълняващи правата, запазени за жените.
Важността на Мария Магдалена изобщо не е изненадваща.
Дан Браун отново, чрез "Шифърът на Леонардо"
привлича вниманието към факти, като този, че Мария Магдалена
може би е била партньор в създаването на християнската вяра,
може да е била избрания последовател на Исус за да бъде
"Апостолът на апостолите" и т. н.
Може да не е било толкова необичайно по това време
да има жени религиозни водачи.
Няма нищо в Новия завет, което да казва, че свещениците трябва да бъда мъже.
Всъщност има един по-скоро необикновен ред, който, ако помислите,
започва да звучи сякаш допълнително вмъкнат специално за Св. Петър,
"Върху този камък построих Църквата си".
Мисля, че може би колегите на Св. Петър са искали да бъдат сигурни,
че законността на Св. Петър е заложена в Новия завет.
И защо ще искат да го направят?
Защото може би някои хора са мислили,
че Исус е смятал да остави своите последователи на Мария Магдалена.
Мария Магдалена, разбира се, е била голям фактор
във феминисткото движение.
Феминистите са имали силно желание да я дистанцират
от всякакви съмнения за нейния морал
и да наблегнат важността, която е имала за Исус и неговото учение.
Дан Браун свършва много провокативна работа представяйки идеята,
че може би тези анти-материалистични, еврейски харизматични водачи
Исус, Мария Магдалена и другите ранни създатели на християнството
са имали много различен светоглед от римляните по времето на Константин,
основно езичници, почитащи слънцето,
които станали редактори на християнската Библия,
които вземали решението как да се практикува християнството
в Рим и средновековна Европа,
много по-отделени на културата на хората в пустинята, на които говорел Исус.
Дан Браун поставя всичко това на дискусия и дебат и мисля,
че хората днес смятат този дебат за много интересен и биха се включили.
Другите Евангелия, които на практика били забранени през 4 век
от изграждащата се Църква, която се опитвала да уеднакви своите вярвания,
тези други Евангелия били скрити,
което на практика е интересно защото ги прави по-чисти от другите,
които през годините са били обект на постоянна промяна и редакция и т. н.
През 1959 г. е открито писмо в манастир близо до Йерусалим,
което е написано от епископ Клемент Александрийски,
в което той моли получателя на писмото, Теодор,
да махне две части от Евангелието на Марк,
които са били неудобни на Римокатолическата Църква.
Първата част е частта, описваща Лазар, викащ от гробницата докато,
според нашата съвременна версия на Библията, той е трябвало да бъде мъртъв.
Ако е бил мъртъв, очевидно не е можел да вика.
Това, което на практика се е случило, доколкото се отнася за Лазар,
е че той е бил отлъчен.
Правилата за отлъчване били, че ако не си освободен в период от четири дни
то душата ти е заточена в ада завинаги.
На третия ден Исус Христос чул за това
и се канел да освободи Лазар от това заточение на душата му
и поради това ефектно го върнал към живота.
Начинът по който тази история е описана в Библията е
че Исус Христос действително, физически съживил Лазар,
физическото му тяло събрано отново с душата му.
Но епископ Клемент Александрийски видял,
че това е твърде извън останалите християнски вярвания.
Другата част от Евангелието на Марк, която епископ Клемент Александрийски
искал да бъде махната е частта, в която Исус и неговите последователи
посещават дома на Мария и Марта.
Мария е описана като нерешителна при напускането на къщата.
Това, което всъщност се е случило, според оригиналното Евангелие на Марк,
е че Мария фактически излязла от къщата когато Исус Христос пристигнал
но апостолите и казали да влезе обратно вътре
защото на жените било позволено да напускат къщата само съпруга им позволи.
Така че това е друг знак, че в действителност
Мария Магдалена е била женена за Исус Христос.
Мисля, че това, което можем да кажем е,
че въпреки че Исус е личност на времето и епохата си
и не би трябвало да го модернизираме неправилно,
все пак е бил по-отворен към ролята на жените в дейността му
в сравнение с неговите ученици и йерархията, която постепенно
се изградила на изцяло мъжки принцип.
Когато се върнах към изследванията си за помазването
открих, че в древните култури то е имало сексуален контекст
и че помазването от жена е било всъщност брачно право
в древните култове за пожертваните невеста и цар.
В тези култове сватбите с помазване са били действителност
жената в действителност избира своя партньор, помазва го,
те празнуват своя съюз в брачната стая
и след това цялото им обкръжение празнува с тях
защото радостта от брачната стая се разпространява сред народа.
И целият народ празнува с ритуали, отбелязващи този съюз,
който всъщност е жизнената сила, която те отпразнуват,
не става въпрос само за мъжа и жената,
става въпрос за жизнената сила и подновяването на природата
възкръсването и последващото умиране на природата,
това е изцяло природен култ, който се отпразнува в тази древна симбиоза,
отбелязвана, предполагам, при култа към Сириус и Изида,
при Тулуз и Ищар, Темус и Ана в Шумер,
Има много божествени двойки, които отбелязват този празник
на подновяването на живота.
Така, че когато разбрах това продължих със следващия набор от материали.
В този култ младоженецът празнува със своята съпруга, сестра невеста,
и по-късно е пожертван, осакатяван, измъчван, убиван,
"погребван" в гробница и обикновено след период от около три дни
невестата му отива в гробницата за да го търси
или за да скърби за смъртта му и го открива възкръснал.
И когато прочетох за този древен божествен култ си помислих:
"О, Боже! Това е същата, абсолютно същата история,
която откриваме в Евангелията". И всички в Римската епоха са я знаели
защото Римската империя все още е празнувала тези култове
в различни части от територията си.
Всички биха го познали веднага, тази литургия за пожертваните младоженци,
сватбата, помазването и по-късно смъртта и възкръсването.
Бях наистина ужасно шокирана когато за пръв път разбрах, че Исус е само един
от много умиращи и възкръсващи богове, които се разпространили и съществували
стотици, хиляди години преди Исус да се роди,
в района на Средиземно море.
Това са били Дионисий, Темус, Адонис, разбира се, великия египетски бог Озирис,
който най-много наподобява Исус в много отношения
или, разбира се, обратно - Исус прилича на Озирис.
Озирис е бил съпруг на красивата богиня майка Изида,
която е била също богиня на магиите и сексуалното вълшебство.
Жреците на Изида разиграват, превъплащъват се
чрез свещен ритуал на свещен секс, се превръщат в богинята
и някой от улицата отива в храма и се люби с тях и става ...
Идеята е била, че мъжете стават духовно просветени
просто любейки се с жрицата, която временно е станала обладана от богинята
или е станала богинята.
Интересното е, че жените не са били принудени да правят това
защото жените, според религията на Изида
са били не само сексуално просветени,
но и духовно просветени просто защото са били жени.
Напълно обратното на християнството.
Имаме Исус, единствения умиращ и възкръсващ бог,
който, според християнската Църква, няма съпруга,
няма вълшебно, женско балансиращо присъствие.
Но, разбира се, ако погледнете в забранените Евангелия - тя е там.
И също, много интересно, в тази история за възкръсналия Исус,
явяващ се неочаквано пред Мария Магдалена в градината,
и тя не го разпознава през сълзите си и той я пита: "Защо плачеш?"
а тя отговаря: "Взеха моя господар и не знам къде го сложиха".
Това са, на практика, мистериозните пиеси в чест на Изида.
Всяка година последователите на Озирис и Изида
играели мистериозна пиеса, в която богът е разкъсан на парчета от лошия бог Сет
и части от тялото му са разхвърлени навсякъде
и Изида върви плачейки по земята,
опитвайки се да ги намери и чудодейно да ги събере.
А жрецът я пита: "Жено, защо плачеш?"
и тя отвръща: "Взеха моя господар и не знам къде го сложиха".
Това е Египет, Египет, Египет, Египет, умиращи и възкръсващи богове.
Много хора..., няколко учени и коментатори смятат,
че има толкова много езичество и толкова много египтологизъм в Новия завет,
че това би трябва да означава, че Исус по същество
никога не е съществувал, че просто е бил измислен
като още един умиращ и възкръсващ бог.
Но абсолютно няма нужда да се прави това.
Мисля, че има много повече доказателства, които показват,
че Исус и Мария Магдалена са били от тази религия
или издънка на тази религия,
което може би ги свързва много близко
с много, много древна форма на юдеизъм, почитане на богинята.
Цялата идея, според мен, е че има само една модел на живот,
който наистина работи на тази планета и това е съюзът.
И ако не го проповядваш, ако ...
Това, което имаме в християнството е безбрачен Бог и девствена майка,
заедно в брачната стая.
На практика имаме дисфункционално семейство!
Невероятно е модел като този да не възпроизведе някакво отклонение.
И това е защото ..., когато имаме ... Както е горе, така е и на земята.
КОНСПИРАЦИЯТА НА КОНСТАНТИН
Моето впечатление от Константин е, че той очарователен образ в историята,
който не е много добре разбран.
Обикновен студент по история в последните 2000 години,
който е посещавал курс по световна история,
остава с впечатлението, че Константин е този велик мъж,
който приема християнството, който открива важността на християнството,
и въвежда християнството в Римската империя.
Не е ясно, че Константин никога не е приел християнството
или ако го е приел, то вероятно е било на смъртното му ложе.
Най-големия му интерес към християнството очевидно е възникнал
когато той, като много суеверен езичник, открил, че някои от неговите войници,
които били християни, които носели кръст на щитовете си,
не умирали в битката и не били ранявани
и се заинтересовал дали този кръст може в действителност да ги защитава или не.
Той се заел да разшири Римската власт по това време
и вярвам, че той и неговите съветници са видели в християнството
истински монотеизъм, много силен сбор от политически идеи
чрез които да обединят отчаяната империя.
И е видял огромен потенциал в събирането на императора и папата
и възможността да контролира света,
простиращ се от Ирландия до Турция и отвъд
с една система от вярвания, намерила резонанс в населението.
И така, най-накрая Константин "помъдрял".
Той имал армия, болшинството от чиито пеши войници
били християни и те не искали да водят езически императорски войни,
те не искали да се бият изобщо защото били пацифисти.
И той имал тази подходяща визия на кръст в небето,
казващ: "Това е знака, в чието име ще постигнеш победа"
и той съобщил тази добра новина на войниците си,
повечето от които били християни, и те решили да се бият.
И така, Константин имал воюваща армия и спечелил битката.
Така че, по определен начин са налице по-скоро цинични, реалистични начини
за разбиране на целия този процес.
Когато Константин се изправил пред възможността
християнството да увеличи неговото влияние,
той "се качил на влака", в действителност баща му го направил,
като поддръжник на християнството.
Една от причините била, че съществуващите по това време религии,
които са "Sol invictus" (Непобедимото слънце) и Митраизма,
наподобявали християнството, така че и трите можели да се свържат
в нещо, което той да ръководи като в същото време удовлетвори народа.
Константин видял възможността да свърже трите религии,
но в същото време не искал да промени празниците на Митраизма и Sol invictus
с празниците, които съществували в християнството.
Преди Константин, деня, в който
се празнувало Рождество Христово бил 6 януари,
но за да помири или за да обвърже още повече религиите,
той преместил Рождество на 25 декември,
който в "Sol invictus" и Митраизма бил старата дата на празнуване
на възраждането на слънцето.
Той въвел версия на християнството,
която се основавала на много от тези езически вярвания,
например мисълта, че е бил последовател на бога-слънце Митра
и мисълта. че бога-слънце Митра в тази традиция, система от вярвания,
се раждал през зимата, около времето на зимното равноденствие, т.е. 25 декември,
и като всички знаем, няма нищо за 25 декември в Новия завет.
Следващият празник, с който трябвало да се занимае, бил Възкресение Христово.
В действителност е съществувал празник в Митраизма и "Sol invictus",
който се наричал Естей, така че той по същество откраднал и този фестивал
и го определил за ден, отбелязващ смъртта и прераждането на Исус Христос.
Участниците в събора в Никея се опитали да определят
действителната дата на Великден като постоянна дата,
но не могли да стигнат до споразумение,
поради което днес празнуваме Великден през първата неделя
след първото пълнолуние след северното пролетно равноденствие.
Римската интерпретация на християнството обединява тези идеи и тези традиции
и затова по някое време в след Константиновия период на Църквата
се оказваме с решението, че 25 декември е рождената дата на Исус Христос
докато няма предположение или поне намек за това в Библейската литература.
Когато Дан Браун прави своето предположение,
че това голямо прикриване в действителност се е случило,
че тези истински християнски вярвания
са били подменени с всички тези езически идеи и езически символи
и образи на Бога-слънце, много хора стават нервни
и инстинктивно критични към "Шифърът на Леонардо".
Но мисля, че Дан Браун всъщност е направил добра история,
събирайки всички тези предположения, поне в едър план, и детайли,
някои може би погрешни или включени за да обслужват
действието в неговия трилър.
Но големия въпрос за това как
Константин и следващите Римски императори
са променили християнството за да обслужва
техните собствени интереси като политическа теория за империята
е мощен и мисля много добре обоснован аргумент.
Той заповядал всички документи, отнасящи се до Евангелията преди 4 век,
което е времето когато е живял, да бъдат унищожени.
Независимо дали са писани от езически автори или други.
И Евангелията са пренаписали от този момент нататък.
Четирите приети Евангелия, които са в Новия завет,
за които всеки е съгласен, че са част от наследството в Новия завет,
всички археолози, сериозни независими Библейски изследователи, лингвисти и др.
вярват, че тези четири документа
са написани най-рано 30 - 40 г. след смъртта на Исус
и най-късно 100 - 120 години след смъртта на Исус.
Така че границата, линията за това, дали нещо е "вярно"
според Библейските стандарти,
трябва да помним когато гледаме тези документи,
колкото и интересни, колкото и силни, силни като история, която ни разказват,
е че всички са били написани дълго след събитието.
И когато мислим за собствения си опит, когато мислим как моя син или внук
биха описали, например, импийчмънта на Бил Клинтън,
като помислим колко много са забравили хората за импийчмънта на Бил Клинтън
само няколко години след събитието,
представете си, ако тази история бъде написана
като съвременна история и свидетелство на очевидци след 70 г.
Така че Евангелията са интересни защото наистина съдържат информация,
която изглежда като факти.
Те се разминават по редица моменти.
И те явно, както предполага Дан Браун, са били избрали
сред много други свидетелства
и някой, най-вероятно от кръга на Константин,
от това време до времето на папа Григорий 300 г. по-късно,
някой или някои са направили редакции и са казали:
"Тези ще влязат, тези ще излязат, тези са богохулни, тези са еретични,
не искаме да чуваме за тях", в тази линия на разсъждения
и в повечето случаи са разрушили или изгорили
еретичните, алтернативни ръкописи.
Би било същото, сякаш президента на САЩ пренаписва Американската история
за да я направи да изглежда, че той е спасителя на Америка.
Константин дошъл да заключението, правилно или грешно,
че Исус Христос, причината за появата на Исус Христос
е била да освободи еврейския народ от Римската окупация.
И на практика той се провалил.
И замисълът на Константин е бил, че в действителност той е спасил християните,
които произлизали от евреите, или поне така си мислел.
И той е бил новия Христос (спасител), а не Исус Христос.
В същност той премоделирал религията, поставяйки се в основата й.
РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ
Рицарите тамплиери са били истинска историческа организация,
всеки историк на Средновековието ще Ви го каже,
те наистина са играли много голяма и важна роля
по време на Кръстоносните походи,
те наистина са заемали Храмовия хълм в Йерусалим за няколко години,
не знаем дали са намерили Светия Граал или нещо друго,
докато са били на Храмовия хълм,
но знаем, че станали много силни,
наистина знаем, че са станали ранните банкери на Църквата,
ранните посланици на Църковната сила,
ранните партизанските воини на Кръстоносните походи,
специалните сили, елитните части,
и знаем, че са станали толкова силни, че станали заплаха
за императорите на Франция и папите и накрая много от тях били избити.
Рицарите тамплиери били "плейбоите" на Средновековието,
всеки искал да бъде рицар тамплиер.
Те имали фантастична репутация, на практика имали много пари,
те се разхождали наперено, можели да се подстригват, но не можели да се бръснат,
биели се до последно, били непобедими в битка
и привидно били хората, които трябвало да пазят пътищата до Светите земи.
Така че поклониците, които отивали там били защитавани от рицарите тамплиери.
На практика, карат ни да вярваме или можем да вярваме,
че тяхната задача е била по-различна.
Това, което направили когато пристигнали в Йерусалим,
било да окупират мястото, където се е намирал храма на Соломон
и тяхната основна цел била
да намерят съкровището, за което подозирали, че е скрито там.
Това била тяхното основно намерение.
Те били баснословно богати съгласно придобитите си права.
Френският крал Филип Хубави бил много ревнив от властта и от богатството им
като допълнение към дълга, който имал към тях,
с огромни задължения и огромни суми пари.
Така в петък, 13 октомври 1307 г. той организирал
залавянето на всички рицари тамплиери във Франция в едно и също време.
Заговорът срещу рицарите тамплиери
вероятно е планиран предварително, разбира се, от това което знаем,
дирижиран основно от краля на Франция, Филип IV и папа Климент V.
Те и двамата били на власт по това време,
и тъй като Тамплиерите били религиозен орден, спомнете си,
папата имал последната дума над тяхната юрисдикция
и кралят, както се смята днес, е възроптал срещу това
и е имало известна жестока борба за власт,
както показват историческите документи, между двамата.
Крал Филип IV явно е дължал на тамплиерите пари.
Широко е прието днес от историците, че е искал земите им
и разбира се, важните им придобивки. Това е била една възможна мотивация.
Сред другите е заплахата от властта на Ордена на Тамплиерите по това време,
която била доста голяма.
Крал Филип имал известен проблем да убеди други крале в други страни
във вината на тамплиерите.
Те били възприемани като много религиозни, непреклонни, отдадени
дори фанатични християнски воини в Светите земи
и никой не можел просто да повярва,
че този списък от обвинения се отнася за тамплиерите.
Това било шок. Все едно да се събудим днес
и на първите страници на таблоидните вестници
да се разказва как всички изпълнителни директори на международна банка
са арестувани внезапно, без никакво предварително предупреждение.
Днес често чуваме предразсъдъка, че петък, 13 е нещастен за някои
и се счита, че този предразсъдък
е дошъл от ареста на рицарите тамплиери на 13 октомври 1307 г.
И действително на 13-ти, в петък, на разсъмване
изненадващо е нападнат всеки известен рицар тамплиер
в цяла Европа и най-вече Франция
и това било шок за всеки по това време.
Казано с други думи, считало се по-скоро невероятно,
че могъщите велики рицари тамплиери може да са виновни по тези обвинения.
През 19 век се казва, било е казано, че рицарите тамплиери са почитали Бафомет,
който е бил образ, станал икона на християнската идея за дявола.
Дали е било истина или не ние не знаем.
Това, което знаем е, че водача на рицарите тамплиери Жак дьо Моле,
който бил изгорен, е направил две пророчества докато се пържел на кладата.
Първо, че всичко, за което били виновни рицарите тамплиерите
е че са излъгали заради мъченията
и второ, че Филип Хубави и папата по това време,
които приложили унищожението на рицарите тамплиери във Франция,
ще се присъединят към него, в смъртта, до една година
и действително и двамата умрели преди да е изтекла годината.