Kabhi Khushi Kabhie Gham (2001) (Kabhi Kushi Kabhi Gham cd1.BG.sub) Свали субтитрите
колко много го обича?
Никога не може да го прегърне и да каже 'Обичам те сине'?
А майката?
Тя го повтаря непрекъснато, независимо дали сенът й я слуша или не.
Но това не азначава, че бащата обича сина си по-малко.
Никой не може да измери любовта,която една майка изпитва към сина си...
дори и майката.
Защото майчината любов е безгранична.
Това е само едно емоция, която може само да бъде почувствана...
майчино чувство.
Рахул, моя син... моя живот!
Мачът между Удсток Интернешънъл и Манор Хаус...
прие много интересен обрат. 5 пробега между вратите и една топка...
Може ли 9 годишнта поред победа на Удсток
да бъде прекратена само с една топка?
Вълнението между учениците нараства.
Напрежението расте.
Манор Хаус трябва да направи 5 пробега с една топка... Ще успее ли Рохан?
Сега всичко зависи от Рохан.
Удсток печели 9 години подред... Загубата им е невъзможна.
Нищо не е невъзможно. Цялата игра лежи на плещите на Рохан.
Отборът на Манор Хаус е сигурен, че той ще успее!
Ако искаш да бъдеш някого в живота, ако искаш да постигнеш нещо...
ако искаш да победиш, винаги слушай сърцето си.
А ако сърцето ти не ти дава отговор,
затвори очи и помисли за родителите си.
И тогава ще преодолееш всички трудности...
и всичките ти проблеми ще изчезнат... победата ще бъде твоя.
Само твоя.
Хей, Мамо, татко... спечелих, спечелих...
Бях героя на мача... Хей татко,...
Гледах те по CNN. Изглеждаше супер.
Сега знам от къде съм взел хубавата външност.
Както и да е, приключих с последния си семестер и...
си идвам за Дивали. Нямам търпиние да ви видя.
С много обич Рохан.
P.s., P.s... Преди да си дойда ще мина през Харидвар да вида двете си любими приятелки.
Харидвар? Кои са тези две приятелки в Харидвар?
Бабите ми... майчината и бащината!
... 8 сутринта.
Пак ли гледаш снимката и плачеш?
Да плача ли?
Разбира се, че не... Ти, да плачеш?
Това е едната истина, а другата е, че си ужсно млада...
Спри да се шегуваш с мен рано сутрин...
Какво има Ладжо?
Тези дни често се сещам за Рахух.
Да, аз също.
Но през последните няколко дни...
споменът за него не ми дава мира.
Но защо?
Слушай... Ние изживяхме живота си.
Говори само за себе си... Мен ме чакат още много гидини живот!
Да...Но някой ден ще се срещна с Бог на небето...
Как да се изправя лице в лице с Него?
Как ще Му обясня зящо не успях да сърера разбитото си семейството?
Че не успях да върна внука си в къщи?
С какво лице да застана пред Него?
Не се тревожи.
Така или иначе няма да се срещнеш с Бог...
- Защо?
Защото Той не се среща с никого в ада...
Боже... пак шегите ти рано сутрин...
Хей сладурани...
Рохан!
Бабо.
- Детето ми.
Какво става бабо? Изглеждаш много секси.
Зная. Всички ми го казват.
Бог да ти даде дълъг.
Много си отслабнал сине.
Не всички могат да са здрави като теб.
O! Млъквай.
Какво не е наред бабо?
- Какво има? Плаче ли?
Всичко е наред. Притеснявам се, когато не плаче.
Виждаш ли... Рохан!
- O вие двете, спрете веднага...
Ладжоджи моля те спри да плачеш... Моляте спри.
Твоите сълзи ще породят много въпроси у Рохан...
за които ние нямаме отговори.
Какво да правя Каур? Какво да направя?
Когато видя Рохан, си мисля още повече за Рахул.
Не мислиш ли, че трябва да му кажем всичко?
Как да му кажем? Яш ни предопреди.
Рохан дори не беше в града, когато Рахул си тръгна...
Той нищо не знае.
Мисля, че трябва всичко да му разкажем.
И от къде да започнем? Какво да му кажем?
Той дори не знае, че Рахул не е роден син на Яш и Нандини.
Че е осиновен.
Рахул беше само на 2 дни, когато Яш и Нандини го доведоха в къщи.
Неговите мънички стъпки оставиха следа в сърцата на всички ни.
Той изпълни целия живот на Нандини и осъществи мечтата на Яш.
9 години по-късно, с твоето раждане...
почувствахме, че семейството ни вече е завършено .
Все още си спомням, когато онзи астролог ни каза...
че си се преборил със самата съдба да се родиш.
Че ти ще бъдеш нашата сила.
Рахул знаеше ли, че е...?
Беше на 8 години, когато разбра.
Именно тогава Яш реши, че...
този въпрос никога повече няма да бъде споменаван...
Никога повече...
Рахул беше наш син. Най-големият син в семейството.
Истина, която никога не може да бъде променена.
Но този въпрос се спомена отново... Внезапно.
И това беше последното Дивали на Рахул със семейството му...
Домът на Райчанд Празника Дивали преди 10 г.
O Aлах! Станал си толкова дебел Рохан...
че вече нищо не ти става.
Какво е Ди Джей? Кажи Дайджан.
"В сълзи или в смях"
"Винаги ще бъдем заедно, и в сълзи и в смях."
"Осещам те във всеки свой дъх..."
"моя живот е в твоята сянка"
"Осещам те във всеки свой дъх..."
"моя живот е в твоята сянка"
"Ще ти се моля докато съм жива"
"Всичко е дар от теб... и сълзи и смях"
"Винаги ще бъдем заедно... и в сълзи и в смях"
"Палим лампите на любовта, в твоите крака"
"Виждамете навсякъде, във всичко, което погледнем"
"Устните ни изричат само твоето име"
"Нека сърцата ни са изпълнени само с твоята любов"
"Всичко е дар от теб... и сълзи и смях"
"Винаги ще бъдем заедно... и в сълзи и в смях"
Хей мамо... Как винаги осещаш присъствието ми много преди да дойда?
Рахул... кажи ми само едно нещо... И-мейли, писма, факсове...
Изпротих ти всички, а ти не отговори на нито един... много невъзпитано.
MBA е трудна работа, Нейна!
Само заради MBA либеше толкова зает? Или имаше и нещо друго?
Искам да кажа някой друг.
Ами... Беше повече от една... познаваш ме...
Ha... You stud you.
- Ya... me stud me.
Кажи ми Рахул.
- Ти как мислиш?
Мисля...
- Какво мислиш?
Мисля Рахул...
- Какво мислиш, Нейна?
Рахул не мисля, че някоя друга освен мен би си губила времето с теб.
Във всеки случай какво знаеш ти за отношението към едно момиче.
O така ли? Това прави ли се на едно момиче?
Спри Рахул...
- Кажи ми...
Сещаше ли се за мен изобщо?
Истината ли да ти кажа или да излъжа?
- Излъжи...
Ако трябва да излъжа, тогава трябва да кажа... , че не се сещах за теб изобщо...
Колко мило!
- Нека поговорим за теб.
Все още ли си си същата или има някой луд, който се интересува от теб?
Ти как мислиш?
- Мисля...
Какво мислиш Рахул?
Мисля...
- Какво мислиш Рахул?
Мисля Нейна... Че ще те изпревяря до онази врата.
Наистина ли?
- Наистина.
Не залагай на това.
Да.... Да.... Не трябва ли да тръгваш за училище?
Благодаря... Хайде изяш това... Какъв е резултата?
104 за 6... Не е ли супер?
- Добра година. Колко обиколки още?
Боже братко...Мисля, че Индия ще смачка Англия.
Всичко може да се случи в последната минута.
Не можеш да разчиташ много на тях. Никога не се знае с Индия, Рохан.
Ето... вземи това... Аут аут...Какво толкова?
Англичаните се махнаха от Индия през 1947.
Ди Джей... това беше Пи Джей...
O Aлах... Какво е това? Крака или...?
Още ли не се е научил как да си връзва връзките на обувките?
И какво от това? Все още е дете... Ще се научи...
Но ако не му даваш да го прави сам как ще се научи, Дебеланко.
Защо се върна от Лондон?
Какво става тук?
Мамо прехранила си Рохан и си го превърнала в тиква.
Да, да смейте ми се... Когато отида в пансиона...
всички ще си спомните за мен. Никой не ме обича.
Между другото Дебеланко... Мама ме обича повече отколкото теб.
- Ди Джей.. Само га виж.
- Успокой се. Завижда ти.
Липсваше ми мамо.
- И ти ми липсваше миличък.
Няма отново да ме оставиш и да си тръгнеш?
Няма, но ми обещай, че няма да ме храниш така както храниш тази тиква.
Нандини! Нандини!
Да... Идвам.
Забрави за мен веднага щом си дойде сина ти.
Кой ще ми завърже вратовръзката?
- Дори и това ли не можеш без мен?
Ето... Сега вече изклеждаш като г-жа Яшвардан Райчанд.
Това е за теб сине.
От днес, Империята Райчанд е твоя.
Упс, Съжелявам татко. Това е дядо ти. Поздрави го.
Знаеш ли Рахул, преди 30 г. той ми каза...
някои неща в същата тази стая, които сега ще ти повторя.
Животът ти предлага много пътеки.
Но ти винаги трябва да избираш правилната...
тази, по която не трябва да се превиваш... да падаш.
Никога не прави крачка в живота, която...
ще посрами семейното име или престиж.
Всеки може да печели пари, но не всеки можи да спечели уважение.
Никога не забравих думите му.
Ти също не трябва.
Обещай ми, че ще следваш традициите на нашето семейство.
Обещай ми, че никога няма да правиш компромис със самоувожението на нашето семейство .
Обещавам татко...
че винаги ще пазя името на семейството ни.
Обещавам ти татко винаги да те правя щастлив... винаги.
Победихме.
Пуджа, Пуджа
- Какво се е случило?
Спечелихме мача.
Боже, Сачин игра супер... 100 пробега вътре.
Добре слушай сега, грижи се за магазина аз ей сега се връщам.
Халдирам!
Каква игра! Каква игра! Каква игра!
Каква игра!! Каква игра играем между другото?
Индия спечели мача!
- O значи сме спечелили... Колко хубаво.
Щам не знаеше, тогава защо танцуваше?
Танцувах, защото жена ми всички ладуси...
продаде всички ладуси.
Всички? И как така?
Имаше един клиент, който ми каза, че иска да яде ладуси...
които направо да го сбъркат.
Нейните ладуси лекуват лудите...
а тези които са нормални се...
- Clean bowled!
Само се шегувах...
- Спри вече...
ще даже не съм и започнал...
- Стига де...
Руксар!
- Не викай толкова високо...
Роднините на младоженеца са дошли да я видят.
Седни. Поздрави ги.
Бабо... събуди се... булката дойде.
O! Maша Aлах Maшa Aлaх...
Лицето й свети като пълна луна.
Точно такава си я представях.
Ами... не аз съм... Това е дъщеря ми, Руксар.
Какво? Букар (треска)?
Не букар (треска)... майко, Тя е Руксар!
O Руксар!
Какво има?
- Спечелихме мача.
Дъщеря ми е много тиха и спокойна.
Спечелихме.
- Aлaх! Какво стана?
Тиха и спокойна... а?
Между другото на колко години е?
Сто.
- Бабо тя каза...
- че е на сто години.
- Какво? На 9 години ли?
Скоро ще навърши 21.
- Ех... тази младост.
Всъщност ние живеем в Лъкнау. Но това е Чанди Чок,
предполагам... както и да е... забравих да ви кажа, че си на ми се казва Ашвак.
Сачин!
- Сачин?
Сачин? В случай, че има някой друг в живота й....
Не! Не! Моля не говорете такива неща.
Това е.... Чичо й Сачин... починалия й чичо Сачин.
Беше много привързана към него.
Винаги си го спомня на щастливи поводи.
Сачин... Горкия Сачин...
Хайде момичета... Ще ви науча аз вас...
Боже, наред ли е всичко?
Не се безпокой за мен... Питай ме нещо друго.
Много добро предложение за брак щеше да ни се изплъзне.
Какво?
180 на 100... кръвното Ви е високо.
Кръвното му е високо!
Да, високо е и 'защо' заради теб.
Увеличих дозата. Моля купете лекарствата.
Братко, трябва да се грижиш за себе си.
- Това няма да помогне...
Да, лельо...той изобщо не се грижи за себе си.
Ти да мълчеш... Не искам да говоря с теб...
Защо?
- Защо? Вярно ли е това, което казва Сейда?
O! Не говорех сериозно. Само се шегувах.
А какво идненада... Разглезила си двете ми дъщери...
Не са ли те и като мои деца? Както и да е, остави това сега.
Добрата новина е, че харесаха това лудо момиче...
приеха предложението за брак.
- Приели са?
Не те ли огледаха добре?
Млъквай!
Значи ще ни оставиш и ще тръгнеш...?
Някой ден всички момичета трябва да напуснат бащиния си дом.
Няма начин да оставя моя татко и да отида някъде другаде.
И аз.
- Тогава аз ли трябва да си отида?
Защо говориш така, татко?
Някой ден трябва да се ожениш.
Единственото нещо, за което моля Бога е...
мъжа, който ще се ожениш да те обича повече дори и от мен.
О а стига...
Не мисля, че такъв мъж съществува...
Не съм ли тук?
Не яде, не танцува и дори не говори с никой на партито.
Дори не ми каза колко съм красива тази вечер.
Много си красива, Нейна.
Наистина? Колко мило!
Освен, че съм мил, съм и добър лъжец.
Слизай...
- Не.
Хей Нейна, много си красива.
Истината ли казваш или лъжеш?
- Ти как мислиш?
Мисля...
- Какво мислиш?
Мисля Рахул...
- Какво мислиш?
Рахул, мисля че е време да слизаш.
Така или иначе не възнамерявах да дойда с теб. Но мерси за предложението.
Чао... Излъгах те.
Коя е най-дългата река в света?
- Нил
Сигурен ли си? Убеден ли си?
- Млъквай
Татко, мамо, бабо... дебеланко
- Тотко!
Рахул престани!
- Съжелявам.
Какво става мамо?
Нищо особено освен, че планира парти изненада за татко .
Нищо не остава в стомаха на това дете.
Това е защото вече е прекалено пълен.
Рахул, защо се връщаш толкова рано?
Мамо... Тези светски партита са ужасно скучни.
Нима?
В такъв случай не си се метнал на баща си.
Той обожаваше такива партита...
защото беше пълно с момичета на тях...
Нандини.
Беше много щастлив да ги гледа.
Нандини... Ако не гледах тези хубави момичета...
как щях да те видя?
- Ти пък какво си направил?
Баща ти донесе предложението на Нандини...
Когато я видя за първи път, остана много доволен...
И я одобри.
Но каза, че трябва да искаме зестра.
Настоя, че момичето трябва да донесе от бащината си къща...
много любов и дълга, дълга стълба.
Това е велика традиция.
Възрастните в къщата да избират снаха си.
Човек не може да вярва на тезе луди деца.
Не, Майко... Това беше преди.
Днес всичко е различно.
- Нищо не се е променило Нандини.
Но сега децата сами избират...
Нищо не се е променило Нандини.
Исках да кажа, че...
- Нищо не се е променило.
Но...
- Кахах вече... нали?
Достатъчно!
Твоята хубост ще открадне съня му...
Млъквай!
- Ти млъквай!
Къде е твоя Ашвак?
Все още не съм го веждала.
Запознай ни. Искам да видя как изглежда.
Той пристига днес от Лъкнау...
и ще дойде да се запознаете веднага.
Кажи ми после какво мислиш за него.
О, я стига с тази свенливост...
Между другото, с какво се занимава в Лъкнау?
Поет е.
- Поет?
Значи ще се разберем чудесно.
Наистина ли? И защо?
Защото и аз пиша по малко поезия.
О да... Устад Анджали Aли Kан.
Нека ви кажа няколко куплета...
- Давай... давай.
През каква болка преминах заради теб...
През каква болка преминах заради теб...
От едната страна е Руксар, а от другата Леля...
Млъквай.
Знаете ли, че в сутрешния вестник има снимка...
- на шефа ми и на сина му?
- Наистина? Мога ли да Видя?
Първо си измил ръцете...
- O Господи!
Утре е 50-тият му рожден ден.
Ще има голямо празненство. И много хора.
Много ясно намекнах на господарката, че десертите...
...ще дойдат ат Чанди Чок. Специално ноправени от скъпата ми Анджали.
Наистина? И какво каза тя?
- Съгласи се.
Но постарайте се да не оплескате нещата.
И ти и Руксар елате на празненството с кулфи.
О да. Боже, но утре и татко има рожден ден.
И какво от това? Ще дойдете малко по-късно.
Така или иначе тяхното празненство няма да започне рано.
O Aлaх! O Aлaх! Имам ли?
Не!
- Нищо не разбираш.
Моля ви облечете се подходящо.
Да мамо, ще си облека новото блестящо, бродирано пенджаби.
Разбира се... Трябва.
В крайна сметка всички на партито ще умират да разберат...
какво ще носи Руксар Бегам...
- Наистина?
Хайде Руксар... бандата... Моля те.
- Не... не днес.
Моля те Руксар.
- Не... Мама не се чувства добре.
Ще го върна.
Годеникът ти ще дойде да ни види днес, нали?
Къде дойдохме? Колко е мръсно!
Досадник. Мама изпрати лекарства на Дайджан.
Сега се връщам.
Мамо... Стига вече и заспивай...
Върни се.
- Идвам татко.
Къде се дяна батко?
Магазина е затворен. Ще бъде отворен след 10.
Ашвак Мия.
Нека рецитирам един куплет.
Какво ако лошите желания вредят... нищо не може да се случи.
Единствената воля, която триумфира е Божията.
Твой ред е...
Ей, Виж там горе.
Eй, Ладу... Не можеш да влезеш в Чанди Чок.
Защо?
- Ами...
Ако искаш да влезеш, трябва да кажеш следното:
Чичото но Чанду нахрани лелята на Чанду през пълнолунна нощ в Чанди Чок
с Чантни в сребърна лъжица... Кажи го бързо.
Какво точно трябва да кажа?
Няма значение... Не казвай... Мога ли да кажа още един?
Любовта не е лестна пътека, знайте всички...
А е огнена клада, която трябва да се прескоче смело.
Чанду... лъжица... чичо...
Дойде да се видиш с мен,нали...?
Не точно... Дойдох да видя Дайджан.
Значи вече я наричаш на галено Дайджан?
Разбира се... Тя ме отгледа.
Отгледала те е?
В такъв случай значи с тебplayedсъм си играла в скута й.
Лъжицата на Чанду... сребърен чичо... Вижте там горе!
Дръжте го.
Кога е сватбата?
- Чия?
Твоята и нейната разбира се.
Как мога да се оженя за Дайджан?
Имаш страхото на чувство за хумор. И си сладък също.
Батко... спаси ме.
Ще кажа на Руксар, че съм харесала нейния Ашвак Мия.
Кой е Ашвак Мия?
Питаш ме кой е Ашвак Мия?
Имаш страхото на чувство за хумор... Имаш страхото на чувство за хумор...
Знаете ли къде живее Сейда Бегъм? Не?
Знаеш ли?
- Какво да знам?
Изглежда ти тази, която знае всичко.
Познаваш ле леля ми? Бъдещата ти тъща...
Сейда Бегъм... Знаеш ли къде работи тя?
При едни голями бизнезмени.
Чувал ли си за семейство Райчанд? Как може да си ги чувал?
Тяхна снимка излезе в днешния вестник...
Нима?
- Да...
Виждал ли си я?
- Не...
Тогава ела с мен... Ще ти я покажа...
Не чета вестници.
- Ето я.
Яшвардан Райчанд... голям сноб!
И сина му... Боже! Той изглежда точно като теб.
Дай да видя. A Aшвак Мия.
Аз съм една мъртва патка...
- В никакъв случай...
Имаш страхото на чувство за хумор. Имаш страхото на чувство за хумор.
Братко... Едни разбойници тичат след мен.
По-малкия ми брат.
Слушай...Ти наистина имаш страхотно чувство за хумор.
Добар ден... Аз съм Ашвак.
- Аз пък съм кралицата на Джанси.
Преди да вдигна този тост за татко...
Искам да кажа нещо но всички ви.
Имам една мечта още от детството си... Мечтая да бъда като татко.
Да вървя като него, да говоря като него, да седя като него...
Да правя всичко по начина, по който той го прави.
Например начина, по койкойто стои сега...
Не мога да го направя. Зная, че не мога.
И може би никога няма да успея да га направя защото...
няма втори като баща ми на този свят.
зная, че някой там горе е щастлив, че ми е дал правото ...
че ми е дал правото да се наричам син на Яшвардан Райчанд.
Казвам го о огромна гордост.
Искаме просто да ти кажем, че много те обичаме.
Сега ще отида да видя. Бабо ти ела с мен.
Дами и господа... О забравете!
Това е за теб Рахул. И за теб любов моя.
"Твоята красота блести, като златните ти гривни"
"Те мелодично звънят за да покорят сърцата на милиони"
"Почернените ти очи говорят тайнствен език "
"безсмъртният език на любовта"
Кажете "шава шава" приятели кажете "шава шава"
"Моята красота блести, като златните ми гривни"
"Те мелодично звънят за да покорят сърцата на милиони"
"Почернените ми очи говорят тайнствен език..."
"безсмъртният език на любовта"
Кажете "шава шава" приятели кажете "шава шава"
"От мига, в който те зърнах..."
"сърцето ми бие по-бързо със всяка изминала минута"
"Какво ми стори? O Боже, какво ми стори?"
"От сладките ти думи колената ме се подкасяват"
"Мисля, че се влюбвам в теб"
"Ще умра без теб"
"O Боже, ще умра без теб"
Кажете "шава шава" приятели кажете "шава шава"
"Нека последния ми дъх бъде в твоите крака"
"Нека лобовта ми към теб да надмине и божията"
"Да ми прости Бог, да ми прости бог"
"Ти си сърцето и душата ми"
"Ти си моята земя и рай"
"Какво бих правила без теб"
"О Боже, какво бих правила без теб"
Кажете "шава шава" приятели кажете "шава шава"
"Твоята красота блести, като златните ти гривни"
"Те мелодично звънят за да покорят сърцата на милиони"
"Почернените ти очи говорят тайнствен език"
"...безсмъртният език на любовта"
Кажете "шава шава" приятели кажете "шава шава"
Достатъчно. Вече прекали.
Господи... Лудо момиче... Ела сега...
Аз съм една мъртва патка... Аз съм една мъртва патка...
Руксар, този е...
Извинете сър!
Това е нашата Анджали. Дойде да Ви се извини.
Да се извини? O... Няма нужда.
Чакай! Чакай!
Сър не говорете така? Причини толкова голяма загуба...
Трябва да се извини. Да Ви кажа голяма лудетина е.
Дори в собствената си къща...
- Лельо! Мога ли аз да говоря?
Да... давай... извини се.
Знаете ли сър, като слушам филмови песни...
влизам в малък филм.
А и този номер с Кандала е един от любимите ми.
Млъквай!
- Какво толкова казвам?
Какво искаше да кажеш, а какви ги говориш сега?
Извини се.
Ти? Хайде изчезвай веднага от тук.
Аз?
- Не... не... не Вие.
O! Аз счупих голямата Ви кана.
Ваза.
- Да, ваза... каквото и да беше там.
Готова съм да платя за него.
Колко струва между другото?
Сега... не зная... Сейда ти й обясни.
Млъкни!
- Да млъкна?
Всичко стана заради теб.
- Заради мен?
Не... не... не заради вас. Боже, всичко се обърка.
Виждате ли сър...
Моя татко казва, че никой не става по-малък искайки прошка.
А този, който прощава има голяма сърце...
Вие имате голямо сърце, нали сър?
- Ами...
Значи ми прощавате?
- Да... прощавам ти.
Голям бизнес на голями хора. Добре ще си вървя сега.
Моля поздравете мадам от мен.
Нека Бог винаги да пази семейството Ви.
Довиждане. На теб също!
Тихо... тихо...
Кана... Не, Не кана... Ваза.
Сейда... Изведия от тук...
Хайде тръгвай... хайде...
- Не кана... ваза. Съжелявам.
Кана!
Това не е ли училището на Ладу?
Хайде да отидем да го ступаме.
- Да... Хайде.
Това са същите разбойници, за които ви гворех.
Наистина ли? Да не са от подземния свят?
Не, не те са от Чанди Чок. Чанди Чок!
Вижте дрехите й колко са мръсни! Косата й е толкова мазна!
Хей, можеш да говориш хинди поне, нали?
Каквоt? И ти нищо не направи?
Бяха прекалено много како... Нищо не можах да направя.
Наоколо бродиш като кралица. Какво ти стана там?
O! Како.
- O! Како.
Но откакъв зор е отишла в онова училище?
Боже Всемогъщи! Какви ги говориш?
Само е влязла в училището... не е убила някой.
Те пък от какъв зор са й казали всички онези неща?
Ако бях там, щях да ги ступам всичките едно хубаво.
Да. Наранили са сестра ми.
Нека само да се срещна с този Ладу, с този Дебеланко...
Кълна се в Сачин Тендулкар, че ще го обеса с главата надолу...
по средата на Чанди Чок. В противен случай да не се наричам твоя дъщеря.
Анджали!
Ти не знаеш татко... Няма да си намери място и при Бога...
Добре казано. Сама ли го измисли?.
Да.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Анджали идват ни на гости за първи път...
Донеси им нещо за ядене.
Сигурна съм, че са яли преди да дойдат...
Не виждаш ли размера?
Не се безпокойте господине, яли сме.
Не говорете така. Ей сега ще ви донеса нещо.
Не. Не сър, Не се безпокойте.
Ти също... не се безпокой.
Как се казва?
- Рахан!
Не ти, тя...
- Пуджа...
Ти наистина си Ладу. Хайде.
Никога не бива да нараняваш чувствата на другите.
Особено тези на младо момиче... не и когато...
тя е толкова красива. Хайде, извини се сега.
Освен това, един човек ми каза...
че извинението не прави никого по-малък.
И че този, който прощава има голямо сърце.
Нали?
Какво гледаш? Хайде извини се, Ладу.
Извинявай Пуджа.
- Всичко е наред.
Приятели?
- Приятели.
Щом тези двамата могат да бъдат приятели, защо не и ние?
Приятели?
- Да...
Искам само да бъдем приятели... Нещо против?
Наистина?
- Приятели? Хайде протегни си раката.
Не виждам баща ти... Влезе да донесе малко храна...
Татко е вътре...
Казвам ти Руксар... Има нещо съмнително в цялата работа.
Анджали мислиш ли, че той е...
- Какво?
Той е...
- Да... и аз си мисля същото.
Не мислиш ли?
- Правилно.
Дори и ти си мислиш същото, нали?
- На прав път си Руксар.
Иска да ми отнеме магазина.
O Алах!
Какво да правя с това лудо момиче? Искам да кажа, че той...
може да е влюбен в теб...
- Влюбен?
Уау, Риксар Бегъм, ти си наистина невероятна!
Да не мислиш, че всички други момичета в Дели са мъртви...
...та той да се влюби точно в мен?
Мен тук в Чанди Чок никой не ме обича...
Защо сина на Яшвардан Райчанд ще се интересува от мен?
Несе шегувай с това, казвам ти.
Да да... все ми казваш...
Взимай я.
- Какви ки говориш?
Беше шега.
- Стига.
Значи не искаш да купиш бонбоните?
Ред Форт не е тука, в Агра е.
Кога се е преместил там?
Ред Форт се премести в Aгра много отдовна, а...
лудницата от там се премести тук.
Няма и стотинка в джоба, а иска да разбере къде се намира Ред Форт.
Магазин за сладки Барат. Сладки за всички поводи...
за годежи и сватби.
- И двете ще се случат, когато му дойде времето...
Защо това бързане?
- Кой се обажда?
Кой ли? Аз съм, кой друг?
- Кой си ти?
Как така, кой? Това съм аз, новият ти приятел.
Децата мислят да ходят на панаира...
чудех се дали можеш да се присъединиш към нас, голяма веселба ще е!
Какъв панаир?
Панаирът на Чанди Чок, кой друг?
Този панаир ли? Не мислиш ли, че...
с вашето посещение важноста му ще скочи до небето?
Всъщност, важността ми ще се увеличи многократно ако и ти присъединиш.
Утре, 4 следобед.
- Чао.
- Чао.
Млъквай!
Чичото но Чанду нахрани лелята на Чанду през пълнолунна нощ
в Чанди Чок с Чантни в сребърна лъжица. Хайде кажи го.
Стига!
Носейки обувки и костюм Канайя е дошъл да свири.
Wow! Пееш много добре.
Да... Между другото винаги ли носиш такива дрехи?
Да... Когато съм с дрехи нося такива.
В противен случай по голямата част от времето съм гол...
Не...Не... Попитах защото ние тук си имаме поговорка,
'Този който носи курта от Лъкнау и шалвари от Патани...
е истински мъж, а който не носи, кой знае?'
Много добре! Между другото косата ти изглежда мног красива пусната.
Не е ли голямо съвпадение, че бащите и на двама ни имат рожден ден не една и съща дата?
Близнаци?
- Разбира се. Единият с голямо сърце...
А другият с голям потофейл да плаща сметките.
Шега. Ха-ха много смешно!
Остави я. Изгледжа красива.
Гривни? 'Бели са китките ми... накарай ме да носа тези зелени гривни...'
'... Направи ме твой, любов моя...'
Ти... Съжелявам. Исках да кажа господине...
О! Не бъди формална... Кажи 'ти'... караме да те чувствам по-близка.
По-близка? Това вече е прекалено... Чуйте ме г-н Райчанд...
Искам да Ви кажа нещо...
- Слушам...
Искам да Ви кажа, че не мога да Ви дам това, което искате.
И защо не?
- Просто не мога.
Поне опитай.
Не мога... Татко няма да позволи...
Аз ще го поискам от баща ти...
Боже спаси ме! Че защо баща ми ще ти дава магазина ни?
Какво тол....? Магазин? Какъв магазин?
Нашият магазин за сладки Барат, кой друг?
- За какъв магазин говориш?
С приятелството всичко беше наред, но за какво е цялата тази интимност?
Промъкна се в къщата ми. Бог да ме опази, дори това свърши.
В крайна сметко дори приятелството има граница, нали?
Млъкни!
Има много други връзки освен приятелството.
Връзки, които ние не разбираме... които няма нужда да разбираме.
Не те боли надявам се.
Връзки, които нямат име... а трябва просто да бъдат изживяни.
Не те боли надявам се.
Връзки, които нямат граници...
намат лимит. Не те боли надявам се.
Връзки, които свързват сърцата...
връзки на страст... връзки на любов.
Боли ли те? ...Мен също!
Още нещо...
Със сигурност ще взема магазина ти да сладки!
"Слънцето намалява до здрач"
"Луната засиява ярко"
"Стоя неподвижен докато земята се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо и дъхът се учестява"
"Това ли е повика на първата любов?"
"Любима, това ли е повика на първата любов?"
"Слънцето намалява до здрач, луната засиява ярко"
"Стоя неподвижена докато земята се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо и дъхът се учестява"
"Това ли е повика на първата любов?"
"Любими, това ли е повика на първата любов?"
"Припомни си тези прекрасно моменти, когато всичко се промени"
"Нашите мечти се смесват с реалността"
"Чудя се дали нашата любов, пътувайки през вековете..."
"ни е свързала с копринените си нишки"
"Нека този сезон на Любовта остане вечен"
"Нека да се срещаме живот след живот както днес"
"Стоя неподвижен докато земята се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо и дъхът се учестява"
"Това ли е повика на първата любов?"
"Любими, това ли е повика на първата любов?"
"Цветовете на нашите души се сляха в едно"
"Не мога да кажа кое от мен си ти и кое от теб съм аз"
"O любими, именно вълните на нашата любов ме заливат цяла"
"преди да ме пренесът на брега"
"Това е жаждата на океана, това е илюзията на ноща"
"Пламъците в нашите сърца бяха запалени"
"Стоя неподвижена докато земята се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо и дъхът се учестява"
"Любима, това ли е повика на първата любов?"
"Любими, това ли е повика на първата любов?"
"The sun dims into twilight, moon beams simmer brightly"
Тя е леко луда. Всъщност е напълно луда.
Прави станни физиономии, и говори много.
Има и някои симпатични маниери.
И където и да отиде чупи ваза, кана.
Кана?
- Така нарича вазите.
Но когато съм до нея, незнам какво ми става.
Обичам я мамо.
Но е малко луда. Всъщност е напълно...
Луда.
Как се казва тази лудетина?
Нейна. Тя е идеалното момиче за това семейство.
Исках да знам мнението ти.
Този съюз много би ми зарадвал. Нейна е много мило момиче.
Говори ли с Рахул за това?
Няма нужда да говоря с него. Той не може да вземе такова решение.
Нейна ще бъде снахата в тази къща... нашата къща!
Ди Джей... Там кой ще прави всички тези неща за мен?
Татко, Защо не мога да остана тук с вас?
Защо ме пращате в пансион?
Традиции, детето ми... традиции...
Дядо ти е ходил, аз ходих, също и брат ти.
Не можеш да нарушаваш традициите на семейството ни, нали?
Не...
Татко виж... Рахул!
Хей Ладу, много те обичам.
Винаги помни едно...
Мама ме обича повече отколкото теб.
Татко!
Стига Рахул! Съжелявам, съжелявам.
Вече ми дадохте толкова много... Не мога да приема всичко това.
Сейда... Щом Рахул и Рохан могат да ти бъдат като синове...
тогава не могат ли и твоите деца да са като мои?
Разбира се... Но това е твърде много...
Само ми кажи в колко часа започва сватбата?
Рохан... чуй ми внимателно.
Гледай да се храниш и спиш добре .
Рохат е пристигнал в училище.
Хей! За какво е всичко това?
Утре е сватбата на Руксар... Така, че ние двамата...
Поздравления Сейда!
Ако имаш нужда от нещо само кажи
- Благодаря Ви сър...
...много ще се радвам ако Вие с мадам присъствате на сватбата утре...
Помолих Рахул да присъства, той ще е там.
Добре.
Рахул трябва вече да се е върнал...
Ще отида да проверя. Веднага се връщам.
Чуй ме.
Утре е много важен ден за Сейда.
Мисля, че и ние трябва да отидем...
- Как можем да отидем там Нандини?
Разбирам... Но все пак...
- Не можем да отидем там.
Моля те помисли пак...
- Казах вече, нали? Достатъчно!
Eй! Какво стана с Чандни?
Халдирам какво има?
- Какво има ли?
Слушай... нека кажа един куплет.
'Нито куртата от Лъкнау, нито шалварите правят мъжа...
Този, който отдава сърцето си е истински мъж...
а този, който не го прави... кой знае?'
"O украсените ръце на булката"
"O окичената й с бижута премяна"
"O изглежда като цвете"
"O почернените й очи"
"O тя изглежда най-красива от всички"
"O шаферката... Прилича на копринена нишка"
"Наднича изотзад, и поглежда крадешком"
"Независимо дали си го признава, тя открадна сърцето ми"
"Боже, тази девойка, о Боже мой тази девойка"
"Никога няма да оставя тези улички на своето детство"
"Вкарайте малко акъл в главата на този луд мъж"
"Нахвърля ми се"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Независимо дали устните ти говарят..."
"очите ти разказват всичко"
"Не можеш да криеш любовта..."
"Не можеш да криеш любовта..."
"Забулената тишина повече казва и от 100 думи"
"Думите не винаги са справедливи приятелю"
"Какво има в сърцето, само то си знае"
"Или Бог"
"Боже, тази девойка, о Боже мой тази девойка"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Не можеш да искаш раката в годеж"
"Двойките са предопределени от небесата"
"Двойките са предопределени от небесата"
"Водейки сватбена процесия, ще те взема от прага на къщата ти"
"Така е предопределено от небесата..."
"Спри да сънуваш на яве и си върви"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"O шаферката... прилича на копринена нишка"
"Наднича изотзад, и поглежда крадешком"
"Независимо дали си го признава, тя открадна сърцето ми"
"Боже, тази девойка, о Боже мой тази девойка"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Боже, тази девойка, о Боже мой тази девойка"
Приемам!
Приема!
Прие!
- Дори и аз приемам.
Обичаш я, нали?
- Да татко.
Не ти ли казах Нандини? Какво ти казах?
Много съм щастлив Рахул... много.
Обещай ми, че ще я правиш много щастлива.
Че ще правиш снаха ми много щастлива.
-Да татко
Ще правиш Нейна много щастлива.
Лицето ти така е помръкнало все едно вече сме женени.
Мъжът придобива такова изражение само след брак.
Eй Рахул, Какво има?
Как се казва тя?
Нейна!
Де да беше това името. Но не е.
Нейна... просто...
- Рахул!
Винаги съм те обичала...
Много съм те обичала. Но виното не е твоя.
Това, че си мечтаех да се оженя за теб не означава, че ти трябва да се ожениш за мен .
А ако се тревожиш, че ще бъда нещастна...
...да ще бъда.
Ще се чувствам много зле... и ще ме боли много.
Но живота продължава, нали Рахул?
Може би след няколко години ще се смея на факта, че...
обичах един Рахул, който не можа да бъде мой.
Защото никога не е бил! И моята любовна история остава недовършена.
Направи ми една услуга Рахул.
Моля те довърши твоята любовна история.
Ще го направиш, нали? Заради мен.
Сега кажи нещо преди да съм се разплакала още повече.
Аз също.
Райчанд.
Дължим името и уважението към нас на предците ни.
Да ги почитаме и уважаваме е най-важния ни дълг.
Никога не бих позволил едно обикновено момиче...
да попречи на изпълнението на този дълг.
Дори и за миг не си помислил ...
за произхода на това момиче, за нейния статус... за възпитанието й.
Дори и за миг не си помислил дали това момиче ще успее да разбере...
нашата култура... нашите традиции.
Ще успее ли това момиче да разбере нашите ритуали... нашите обреди?
Ще успее ли това момиче да разбере нашата етика и принципи?
Ще спазва ли ценностите на нашето семейство?
Ще го направи ли...?
Как въобще си посмял да си мислиш, че тя може да стане част от това семеството?
Може ли тя да бъде част от моето сечейство?
Какво си мислеше?
Какво си мислех ли татко? Не мислех изобщо.
Просто обичах...обичам.
Любов?
Колко жалко. Мислех, че познавам сина си.
Мислех, че и той ме познава.
Че разбира традициите на това семейство.
Че разбира чуствата ми... че разбира всеки мой дъх.
Заблудих се... заблудих се толкова много.
Наистина се гордеех с теб.
Ти беше моето самоуважение. Ти беше моята сила.
Отне ми всичко... всичко.
Нарани ме,
Нарани ме.
Никога не съм искал да те нараня.
Исках единствено да те направя щастлив.
Какво сторих?
Как можах да те разплача?
Как можах?
Не ми прощавай.
Но моля те не казвай, че съм те наранил.
Не ми прощавай.
Ще направя каквото кажеш каквото кажеш.
Татко... Татко...
Моля те не ни оставяй.
Стани татко... Не ни оставяй татко...
Ще успее ли това момиче да разбере нашата култура... нашите традиции.
Ще успее ли въобще това момиче да разбере нашите ритуали... нашите обреди?
Ще разбере ли това момиче нашата етика и принципи?
Ще спазва ли ценностите на нашето семейство?
Днес...
... днес доказа, че не си моя кръв.
Не си моя кръв.
Доказа, че не си мой син.
Татко!
Загуби правото да ме наричаш така!
Направи ме непознат само за миг. Направи ме непознат само за един миг.
Това означава ли, че повече нямам място в тази къща?
Прав съм... нали мамо?
Прав съм нали?
Тогава пусни ме да си вървя... Мога ли да си вървя?
"В сълзи или в смях"
"Винаги ще бъдем заедно, и в сълзи и в смях."
"Благословията ми е с теб..."
"да те защитава от зли очи"
"Пожелавам ти..."
"където и да отидеш"
"да бъдеш винаги щастлив, целувам краката ти"
"Всичко е дар от тебе"
"Винаги ще бъдем заедно, и в сълзи и в смях."
"В сълзи или в смях"
Обещай ми, че никога няма да позволиш той да бъде нещастен...обещай ми.
Сега вървете!
Рахул...не взехме благословия от татко.
Нямаме благословията на татко... Рахул ние не...
Върви Сейда. Върви със сина ми.
Където и да отиде...
Не искам да му липсва топлината на майчината любов.
Ако искаш да бъдеш някого в живота, ако искаш да постигнеш нещо...
ако искаш да победиш, винаги слушай сърцето си.
А ако сърцето ти не ти дава отговор,...
затвори очи и помисли за родителите си.
И тогава ще преодолееш всички трудности... всичките ти проблеми ще изчезнат.
победата ще бъде твоя. Само твоя.
Ще запомниш това, нали Рохан?
Защо си тръгваш батко? Защо? Моля те не си отивай.
Обещай ми Рохан, че никога намо да питаш...
защо съм си тръгнал и къде съм отишъл... обещай ми.
Грижи се за мама.
Влез в отбора по крикет.
И така егото на Яш и ината на Рахул...
разделиха семейството на две... разделиха семейството на две...
Ще те върна братко. Ще те върна в къщи.
В твоя дом... нашия дом.
Нандини...
-Да?
Сина ти си дойде и ти веднага забрави за мен.
Къде е Рохан?
Не знам, излезе рано сутринта.
Поздравления за Id.
- Поздравления за Id .
Поздравления и на вас.
-Направо сияеш.
Много се радвам, че дойдохте. Поздравления за Id.
Боже! Колко е пораснал.
- Да... И двамата пораснаха доста.
Стига...
-Само се шегувах.
Как се казва Халдирам?
- Гаситарам!
Здравейте! Поздравления за Id.
Поздравления и на вас.
-Позна ли ме?
Ами...
- Аз съм от ... там.
О да... да.
Говори небивалици. Иска само да се възползва от безплатните напитки.
Не виждам майка ти...
Това ми напомня...Има ли новини от Анджали?
-Всички са добре.
Говорих с тях сутринта.
- Прати им много поздрави от нас.
Руксар!
- Вие си говорете... Ей сега се връщам.
Какъв живот Анджали! От Чанди Чок в...
Да. От Чанди Чок в...?
- В...
Къде...?
- Какво къде? Чанди Чок? Намира се в Дели.
Казахте, че е отишла някъде. Къде е отишла?
Братко... Къде да е отишла?
Къде е отишла?
-Къде да е отишла?
Къде-е-отишла?
-Къде-да-е-отишла?
Не казахте ли, че е отишла някъде? Вероятно в Америка или...
O! В Америка ли са отишли?
Но по-рано не живееха там.
- Именно.
Къде са живеели по-рано?
- В Чанди Чок.
След това... Къде?
- Америка... Нали така каза?
А между двете?
- Между кои две?
Между двете...
- Какво има между двете?
Какво има между двете?
- Другото място между двете...
Кое е мястото между двете? За какво говори той?
Опитвам се да ви кажа за мястото...
За какво мяста говориш?
-Какво място? Къде?
Тишина! Наведи се.
Халдирам си е загубил ъкъла.
Тя отиде в Лондон. Някой ден и аз ще отида там.
Току що се върна, а искаш отново да заминеш?
Чувствам се непълноценен тук татко!
Защо не учиш MBA тук? Има много уневерситети тук.
Защо искаш да отидеш чак в Лондон?
- Традиции татко... Традиции.
Дядо е ходил, ти си ходил...
батко също... Мога ли да нарушавам традициите на тази къща?
Не мога, нали?
- Да.
И така какво да донеса на мама от там?
Какво иска майчиното сърце?
Майчиното сърце? Иска единствено синът й да е щастлив...
независимо къде е... независимо какво прави... само да е щастлив...
А щастието на един син е в смеха на майката... в нейната усмивка...
в това, което не може да види.
Обещавам ти мамо. Смеха ти ще се върне...
усмивката ти ще се върне. Това е обещание на син.
Ина брат!
Много боли,когато любимите ти хора отиват надалеч, нали?
Боли още повече когато любимите ти същества сами създават дистанция .