Interview With The Vampire (1994) (Interview With The Vampire CD2.sub) Свали субтитрите
...ме дразни!
Така ли?
Намерих някого, който би бил по-добър вампир от двама ви заедно!
Това трябва ли да ме плаши?
Ти си разглезена, защото си единствено дете.
Трябва ти братче.
Или пък на мен ми трябва.
Изморен съм и от двама ви.
Предполагам, че можем да населим света с вампири...
...ние тримата.
О, ти не,...
...малка ми Клодия.
Ти си лъжец.
Но ми разваляш плановете.
Какви планове?
Дойдох да се помиря с теб.
Макар, че си царя на лъжите...
...искам нещата да са както бяха.
Престани да ми вадиш душата тогава.
Трябва да направя повечe от това.
Имам подарък за теб.
Надявам се, че е...
...красива жена...
...с форми, каквито ти никога няма да имаш.
Защо говориш такива неща?
Не си се хранил достатъчно.
Много си блед.
Ела и виж.
Не ми се сърди.
Когато ги видях, разбрах, че са точно за теб.
Напих ги...
...с бренди. Трябваше им съвсем малко.
Със сигурност...
...си надминала себе си.
Обещавам да разкарам телата.
В такъв случай си прощаваме?
Да.
Абсент?
Дала си им абсент?
Не.
Лауданум.
Лауданум.
Да.
За съжаление, това ги уби.
Но запази телата им топли.
Дала си ми да пия...
...мъртва кръв?
Дала си ми...
...да пия....
Един урок, който научих от теб...
...никога да не пия от мъртъвци.
Сложи ме в ковчега ми.
Сложи ме в ковчега ми.
Ще те сложа в ковчега ти!
Господи!
Вдигни ме!
Лека нощ, сладки принце.
Нека крилата на дявола ти навяват покой.
Да го изгорим ли?
Да го погребем?
Какво би харесал той?
Блатото?
Той принадлежи на тези влечуги.
Заслужаваше да умре.
Навярно, също и ние, всяка нощ от живота ни.
Той ме създаде.
Даде ми този живот...
...какъвто и да е той.
Не трябваше да става така.
Направих го заради нас.
За да сме свободни.
Липсва ли ти?
Той беше всичко, което познавах.
Толкова е просто.
Бяхме като две сирачета, които се учеха да живеят наново.
Резервирахме пътуване до Европа.
В седмиците, докато чакахме кораба...
...тя изучаваше митове и легенди за Стария свят...
...обзета от търсенето на тези, които тя наричаше "нашия вид".
Виж кого забравихме.
Да ги пуснем на свобода.
-Да.
-Да.
Това е каретата.
Чуй, Луи...
...все още има живот...
...в тези стари ръце.
Не е твърде фуриозо.
Модерато...
...кантабиле, може би.
Как е възможно?
Питай алигатора.
Неговата кръв ми помогна.
И така, на диета от кръв на змии...
...жаби...
...и други гнили животи...
...по Мисисипи...
...бавно...
...Лестат се превърна отново...
...в свое подобие.
Ти беше...
...много...
...много...
...непослушно момиченце.
Корабът отплува без нас!
Макар че огънят се разпростираше...
...стоях на палубата, страхувайки се, че той отново ще се появи...
...от реката като някакво чудовще, за да ни унищожи.
И през цялото време си мислех...
"Лестат..."
"...заслужаваме твоето отмъщение."
"Ти ми даде 'дарът на тъмнината'..."
"...а аз те предадох в ръцете на смъртта за втори път."
Макар на кораба да нямаше нито един плъх...
...странна чума плъзна сред пасажерите.
Изглежда, само Клодия и аз имахме имунитет.
Запазихме това за себе си...
...размишлявайки над мистерията насаме.
Достигнахме Средиземноморието.
Исках водата му да е синя... но тя беше черна...
...нощна вода.
Как страдах тогава...
...опитвайки се да си припомня цвета, който като млад приемах за даденост.
Търсихме в село след село...
...руина след руина...
...страна след страна.
И никога не намирахме нищо.
Започнах да си мисля, че ние сме единствените.
В тази мисъл имаше странна утеха.
Защото какво всъщност имат да си кажат прокълнатите?
Нищо ли не намери?
Селски слухове...
...предубеждения относно чесън...
...кръстове...
...познатият кол в сърцето.
Но нито един от нашите?
Нито следа.
Няма вампири в Трансилвания? Няма граф Дракула?
Измислици, приятелю.
Вулгарните измислици на един обезумял ирландец.
Париж...
...септември, 1870.
Градът, за който винаги съм мечтал.
В крайна сметка, аз бях креол, а Париж беше майка на Ню Орлиънс.
Една цяла вселена сама по себе си.
Отново бяхме живи.
Само ние двамата.
Бях в такава еуфория, че угаждах на всяко нейно желание.
Така стана...
...че когато се бях отказал да търся вампири...
...един вампир ме намери.
Палячо!
Сантяго!
Претърсих целия свят за безсмъртните и това е, което намирам!
Доведи малката красавица със себе си.
Никой няма да те нарани.
Няма да го допусна.
И...
...запомни името ми:
Арманд.
Помни какво ти казах.
Те имам различни сили. Ще прочетат мислите ти.
Ето го, той е вампирът.
Любовници двама...
...бродят по розов път...
...прегръщат се страстно един друг...
...и не помислят за смъртта...
...докато не се озоват...
...в моя досег!
Вампири, играещи хора, които играят вампири.
Колко авангардно.
Монахът, чиято душа към рая гледа...
...и дните си прекарва...
...в съзерцание набожно...
...открива, че Създателя си твърде скоро той ще срещне.
За всичките молитви възнаграждение не ще получи.
Урокът свършва тук...
...а той е:
Всеки от вас студената ми ръка трябва да докосне.
Всеки да преклони челото си за моята целувка.
Но слушай!
Струва ми се, че се приближава смъртен!
Какво имаме тук?
Каква красавица стои до мен?
Роза разцъфнала, срамежлива теменужка?
Може би тя ще иска невеста да ми стане.
Може би урокът не е още свършил!
Не искам да умра!
Но ний сме смърт и винаги били сме.
Помогнете ми!
Моля ви!
-Какво съм направила?
-Всички ние умираме!
Но аз съм млада!
Смъртта не признава възраст! Може да се появи по всяко време, на всяко място.
Тази розова плът...
...ще посивее и ще се набръчка с възрастта.
Искам да живея! Не ме интересува!
Тогава защо да те интересува дали ще умреш сега?
Да предположим, че смъртта прояви милост, обикне те и те освободи?
Към кого ще насочи своята страст?
Би ли избрала някого от публиката?
Някой, който да страда като теб?
Господин Вампир, вземете мен!
Обожавам Ви!
Чакай си реда!
Е....
Знаеш ли какво означава смъртта да те обикне?
Да станеш наша невеста?
Без болка.
Без болка.
Чудовищно.
Ние живеем отдолу.
Нека ти покажа.
Чудовищно.
Да.
Но много красиво.
Добре дошли в дома ми.
Опитай го.
Два вампира...
...от Новия свят...
...дошли да ни поведат към нова ера...
...тъй като всичко, което обичаме бавно гние...
...и се разпада.
Ти ли си водачът на групата?
Ако имаше водач...
...щях да бъда аз.
-Значи ти имаш отговорите?
-А ти имаш въпросите?
Какво сме ние?
Нищо...
...освен вампири.
Кой ни е създал такива?
Ти, разбира се, познаваш този, който те е създал?
Да, но този, който е създал него?
Изворът...
...на цялото това...
...зло.
Разбирам.
Видях те в театърът.
Страданията ти...
...съчувствието ти към онова момиче.
Умираш...
...когато убиваш.
Чувстваш, че заслужаваш да умреш и не се скъпиш в нищо.
Но това прави ли те зъл?
Щом като разбираш това, което наричаш добрина, това прави ли те...
...добър?
В такъв случай няма нищо?
Може би.
Но може би...
...това...
...е единственото останало истинско зло.
Тогава Господ не съществува?
Не знам нищо за Господ.
Или Дявол.
Никога не съм имал видение, нито съм научил тайна...
...която да осъди или спаси душата ми.
Доколкото знам...
...на 400 години...
...аз съм най-старият...
...жив вампир...
...в света.
Това е, от което се боях.
Боиш се твърде много.
Караш ме да се боя....
Този, който те е създал...
...би трябвало да ти е казал това.
Този, който напусна Стария свят заради Новия....
Той не знаеше нищо.
Нито се интересуваше.
Знаеше?
Ела, любима.
Време е да си тръгваме.
Гладен съм...
...и градът ни очаква.
Мястото беше празно, когато си тръгнахме.
Тихо като гроб.
И докато се лутахме из него, отново си помислих:
"Сторих зло на Лестат".
"Мразил съм го поради неправилните причини."
Какво зло му стори?
Изрече име.
Да, име, което не искам да произнасям пак.
Има само едно престъпление...
...между вампирите.
Престъплението да причиниш смърт на някой вампир:
Да убиеш своя собствен вид.
-Мислиш ли, че ще позволя да те наранят?
-Не, няма.
Опасността те задържа при мен.
Любовта ме задържа при теб.
-Любов?
-Любов.
Ти ще ме напуснеш заради Арманд, ако той те повика.
Никога.
Той те иска, както и ти го искаш. Той те е чакал.
Той те иска за свой компаньон.
Само си прекарва времето там.
И той го намира скучно и безжизнено като нас.
Може би.
Знаеш ли какво ми каза душата му, без да промълви и дума?
"Остави го", каза.
"Остави го".
Това ли трябва да направя?
Да те оставя?
Баща ми...
...моят Луи...
...който ме създаде?
Всичко ще бъде наред.
Наистина ли вярваш в това?
Войникът...
...завръщащ се от война...
...смята, че победата го пази от скръбта...
...докато смъртта не дойде...
...за да го повали от коня.
Очаквах те.
Чуй ме.
Клодия ми е много скъпа.
Тя ми е дъщеря.
Твоята любовница.
Не, моята любима.
Моето дете.
Ти казваш така. Ти си невинен.
Тя е в опасност, нали?
-Така е.
-Защо?
Мога да ти посоча причини.
Нейната мълчаливост.
Младостта й.
Забранено е да се създава някой толкова млад...
...толкова безпомощен...
...който не може да оцелее сам.
Тогава обвинявай този, който я създаде.
Убили ли сте вампирът, който е създал и двама ви?
Затова ли не искаш да произнасяш името му?
Сантяго смята, че сте го убили.
-Не искаме кавга с него.
-Тя вече е започнала.
Ако искаш да я спасиш...
-...отпрати я!
-Тогава аз също напускам.
Толкова скоро?
Без нито един от отговорите, за които така копнееше?
Ти каза, че няма такива.
Но ти зададе грешните въпроси.
Знаеш ли...
...колко малко вампири...
...издържат на безсмъртието?
Колко бързо загиват по собствената си воля.
Светът...
...се променя.
Ние не.
Там се съдържа иронията...
...която най-накрая ни убива.
Трябваш ми, за да осъществя връзка с тази епоха.
Аз?
Нима не виждаш?
Не съм духът на никоя епоха.
Скаран съм със всичко.
Винаги съм бил.
Точно това е духът на твоята епоха.
Самото й сърце.
Погубването...
...на душата ти...
...е погубването на един цял век.
А вампирите в театъра?
Декаденти...
...безполезни.
Те не отразяват нищо.
Но...
...не и ти.
Ти отразяваш...
...счупеното й сърце.
Вампир...
...с човешка душа.
Един безсмъртен със страстта на смъртен.
Ти...
...си...
...красив, приятелю.
Лестат трябва да е ридал, когато те е създавал.
Ти си познавал Лестат?
Да.
Познавах го.
Познавах го достатъчно добре, за да не оплаквам смъртта му.
Най-после изпитах някакъв покой.
Бях намерил учителя, когото Лестат, сега знаех, никога не можеше да бъде.
Знаех, че Арманд никога няма да възпре знанието.
То ще преминава през него като през стъкло.
Мадлин...
...Луи е срамежлив.
Пий.
Направи го.
Защото аз не мога да го сторя. Нямам тази сила.
-Погрижил си се затова, когато си ме създал.
-Не знаеш какво искаш!
Знам.
Ти си намери нов компаньон! Ще ми направиш и на мен!
Какви ти изглеждаме?
Намираш ли ни красиви?
Магически?
Бледата ни кожа, свирепите ни очи? Знаеш ли в какво ще се превърнеш?
Бедата ти е, че не можеш да бъдеш зъл!
И аз няма да страдам повече заради това!
Не ме карай да го правя! Не мога!
И все пак, могъл си да направиш мен.
Изтръгнали сте ме от ръцете на майка ми, като две чудовища от приказка.
А сега плачеш!
Нямам достатъчн сълзи за това, което сте ми причинили!
Дай ми я, Луи!
Направи го, преди да ме напуснеш!
О, Господи!
Все още те обичам!
В това е мъчението!
Кой ще се грижи за мен, моя любов...
...моят тъмен ангел, когато си отидеш?
Какво мислиш, че е тя, Мадлин?
Кукла?
Дете, което не може да умре.
А кое е детето, което е умряло?
Дъщеря ми.
Какво става с нея?
Умира.
Същото стана и с теб...
...но ти беше твърде малка, за да помниш.
Но какво, ако тя умре?
Това е само тленна смърт.
Не ми мисли злото, моя любов.
Сега сме квит.
Какво имаш предвид?
Онова, което умря в стаята, не беше онази жена.
Онова, което умря беше...
...последната частица в мен...
...която беше човешка.
Да, татко.
Най-после сме квит.
Време е за справедливост, малката.
Извикайте Арманд. Той няма да се застъпи за теб.
Смърт за другите.
За теб...
...вечност в сандък.
Зазидан в подземие.
Компания ще ти правят само писъците ти.
Може би ще отнеме векове.
Водете ги!
Приятни сънища.
Не! Не!
Помощ!
Събуди се!
Къде е Клодия?
Клодия. Не мога да й помогна.
-Къде е Клодия?
-Не мога да я спася!
Само ще рискувам да загубя и теб!
Недей!
Ела, Луи.
Не влизай тук.
Значи вампирите могат да плачат?
Веднъж...
...може би два пъти, за цяла вечност.
И може би за да потуша тези сълзи завинаги, си отмъстих по този начин.
Спрете го! Гори!
Хванете го! Спрете го!
Ти дори не ги предупреди, нали?
Не.
И знаеше какво ще направя.
Знаех.
Аз те спасих, нали?
От ужасната зора.
Ти беше техен водач. Те ти вярваха.
Не.
Ти ме накара да видя недостатъците им, Луи.
Те бяха...
...обречени, заседнали в своето декадентско време.
Баха забравили първият урок...
...че трябва да сме силни...
...красиви...
...и без съжаления.
Ти можеш да ме научиш на това?
Да.
Да не съжалявам?
И тогава, каква двойка ще бъдем.
Но какво, ако това е урок, който не искам да науча?
Какво?
Какво, ако всичко, което имам, са моите страдания?
Моите съжаления?
Не искаш ли да ги загубиш?
За да можеш да имаш и това?
Сърцето, което оплаква нея...
...която ти превърна в пепел?
Кълна се, че не съм--
Но аз знам, че си.
Знам...
...че ти...
...не съжаляваш за нищо.
Не чувстваш...
...нищо.
Ако това е всичко, което ми остава да науча...
...мога да го направя и сам.
Аз ще умра.
Не.
Ти си мъртъв.
И искаш аз да те съживя отново.
Колкото и да ме блазни поканата ти...
...със съжаление...
...ще откажа.
Години наред бродих:
Италия, Гърция...
...всички древни земи.
Но светът беше гробница за мен...
...гробище, пълно със счупени статуи.
И всяка от тези статуи напомняше нейното лице.
Тогава от любопитство...
...или скука, кой знае...
...напуснах Стария свят...
...и се върнах в Америка.
И там едно механично чудо ми позволи да видя изгрева...
...за пръв път...
...от 200 години.
И какви изгреви!
Видени така, както човешкото око никога не би могло да ги види.
Отначало сребърни...
...после, с напредването на годините, в пурпурни тонове...
...червено...
...и отдавна загубеното синьо.
През лятото на 1988-ма се върнах в Ню Орлиънс.
И още щом помирисах въздуха, разбрах, че съм си вкъщи.
Беше наситен...
...почти сладък...
...като аромата на жасмин и рози в стар двор.
Вървях по улиците, вкусвайки този отдавна загубен парфюм.
И тогава на Притания Стрийт...
...на няколко пресечки от гробището Лафайет...
...долових мириса на смъртта.
И той не идваше от гробовете.
Мирисът се усилваше, докато вървях.
Стара смърт.
Мирис твърде слаб, за да могат да го доловят смъртните.
Толкова се радвам, че си тук!
Мечтаех за този момент...
... за този момент.
Тя никога не трябваше да бъде една от...
...нас.
Всичко това е минало, Лестат.
Минало.
Все още си красив, Луи.
Ти винаги си бил по-силният.
Не се плаши.
Не ти мисля злото.
Тогава се връщаш при мен?
Помниш ли какъв бях?
Вампирът...
...който бях?
Да, помня.
Никой...
...не можеше да ми откаже...
...дори ти.
Опитах.
Да, опита.
И колкото повече опитваше...
...толкова повече аз те исках.
Не мога да ги понасям.
Тези светлини...
...и този шум!
Те правят нощта по-светла от деня.
Това е фалшива светлина.
Не може да ти навреди.
Ако останеш с мен, Луи...
...мога да се осмеля да изляза навън отново.
Да стана стария Лестат.
Трябва да си тръгвам.
Не знам какво се случи с Лестат.
Продължавам...
...нощ след нощ.
Храня се с тези, които ми пресекат пътя.
Но цялата ми страст изчезна със златната й коса.
Аз съм дух на неестествената плът.
Отчужден.
Непроменим.
Празен.
Празен?
Това ли е?
Не, не може да свършва така.
Ето, че свърши.
Няма повече за разказване.
Трябва да има още за разказване. Ти не разбираш себе си. Ти не си празен.
Какво ли не бих дал, да бъда като теб, да имам твоята сила...
...да съм видял нещата, които ти си видял.
Не си ме слушал.
Слушах те. Историята ти е невероятна.
-Удивителна е.
-Прави каквото искаш с нея.
Дай я на други хора. Научи каквото можеш.
Има само един начин истински да се науча и ти го знаеш.
Доведе ме тук с причина.
Нали?
Каква причина?
Искаш компаньон. Искаш връзка със света отвън. Това съм аз.
Вземи ме. Това е, което искам.
-Отказвам да го оставя да свърши така.
-Господи, отново се провалих.
Не си се провалил. Господ няма нищо общо с това.
Харесва ли ти?
Харесва ли ти да бъдеш храна за безсмъртните?
Харесва ли ти да умреш?
Спри!
1791 беше годината, в която се случи.
Бях на 24 години. По-млад, отколкото си ти сега.
Но тогава времената бяха други. На тази възраст бях вече мъж.
Бях господар на голяма плантация, на юг от Ню Орлиънс.
Загубих жена си при раждане.
Някой да ми смени бельото.
Тя и детето бяха погребани преди по-малко от половин година.
Това е добър материал.
Щях да се радвам да се присъединя към тях.
Добър материал.
Предполагам, че нямам нужда от представяне.
Вече се чувствам по-добре.
Най-вече, копнеех за смърт.
Аз я извиках.
Освобождение от мъките на живота.
Все се оплакваш.
Достатъчно ли чу?
Аз трябваше да слушам това векове наред.
Не се страхувай.
Ще ти предложа избор...
...какъвто аз нямах.
subtitles: boo boo@gbg.bg