Kyon Ho Gaya Na (2004) (Kyun Ho Gaya Na.BG-2.srt) Свали субтитрите
Арджун, остави ме.
- Защо си толкова ядосана?
Само се пошегувах.
Хората се шегуват с приятелите си...
но не се подиграват с чувствата им пред всички.
Дори и за момент ли не се замисли, че шегата ти може да нарани някого?
Но ти не можеш да разбереш.
- Дия, не е така...
Арджун, до днес се смях на всяка твоя шега,
защото това те правеше щастлив.
През цялото време си мислех, че съм с човек, който ме дразни,
а после ми се реваншира с невинността си.
Но всяка шега си има граници, Арджун, а днес ти стигна прекалено далеч.
Дия, изслушай ме... Моля те.
Нямах представа, че ще се почувстваш толкова зле.
Това беше просто една глупава шега, повярвай ми.
- Да ти повярвам, това е шегата.
Доверие, любов... за теб това са просто думи.
Винаги си казвал, че любов и поражение не са думи от речника ти.
Е, чувствата и емоциите също.
- Но "Извинявай" е.
Наистина много съжалявам, Дия.
- Съжаляваш?
Хайде, Дия. Наистина много съжалявам, честно.
Какво мога да кажа повече? Нямах намерение да те нараня.
Какво повече искаш?
Ако искаш да отида и да кажа на всички, че е било шега
Ще го направя.
Ако искаш да кажа на всички, че не обичаш Винай.
Ще го направя, Дия.
Да, отиди и кажи на всички, че не обичам Винай, а теб.
Да, обичам те.
Дия...
Кога...
Как?
Никога не съм си представял, че... Никога не съм мислил за теб по този начин.
Дия, да ме обичаш...
Имам предвид... мен?
Това, което искаме не винаги става, а това, което ще се случи
никога не можем да предвидим.
Да ти кажа ли нещо?
Изпратихме предложението за брак на Арджун за теб.
Но ти искаше сама да избереш човека, за когото да се омъжиш...
а Арджун искаше ние да изберем вместо него.
Ти си нашия избор, Дия.
Ще отида да му кажа, че сме избрали теб.
Не, лельо.
Няма да казваш нищо на Арджун.
Защо?
Защото той не ме обича.
За него, връзката ни е просто за забавление.
Шегуваме се само с хората, които обичаме.
Познавам Арджун много добре.
Дия, той те обича... но просто още не го е осъзнал.
И вероятно никога няма да го разбере.
Ами, ако го осъзнае?
Ето маслото... Къде е Дия?
Сигурно е в стаята си.
- Какво ти се е случило?
Добре ли си?
Изглеждаш добре. Не иска ли да яде? Извикай я.
Дия не е тук. Замина.
Къде?
У дома.
Така внезапно?
Защо? Какво е станало?
Това, трябва да попиташ него.
Е, какво е станало?
Защо Дия си замина толкова внезапно?
Да не се е случило нещо?
Сериозно ли е?
Искаш ли да поговорим?
Не.
Ок, тогава намери изход сам.
Дия, не трябваше да си тръгваш така...
Когато обичаш някого не може просто да му обърнеш гръб.
Но, татко, прекарахме толкова време заедно...
Ако беше писано да се влюби в мен, досега трябваше да е станало.
Но не казваше ли, че любовта няма нужда от време,
а само от един миг?
Времето изтече, а мига отмина,
но не стана, татко...
просто не се получи.
Чичо, съжалявам.
- Съжалявам...
О, не. Парт се заклещи.
Не се захващайте с най-добрия.
Вие псевдо дяволчета... Не забравяйте, че аз съм самия дявол.
Схванахте ли?
Намерих изход, хайде.
Напускате бойното поле, а?
Добре, пръснати мозъци...
издухани глави.
Парт, хайде изяж си корнфлейкса.
Не искам да ям. Боли ме стомаха.
А защо останалите не ядат?
Не сме гладни.
Аз също.
- Аз също.
Какво въображение. Мислят си че могат да ме разиграват...
Е, изглежда днес никой не е гладен.
Жалко, защото вкусните, сметанови сладкиши, които донесох вчера
сега ще трябва да си ги изям сам. Нали, г-жо Филомена?
Да, г-не.
Мисля, че започнах да огладнявам.
Наистина ли?
Аз също.
Искам сладкиш.
Но нали те болеше стомах.
- Вече не.
Е, както вече не те боли стомах... така няма и сладкиши.
Какво?
- Това означава...
че ви метнах... отново.
Хайде, спрете са се преструвате и си изяжте закуската.
Това е измама.
Но вие ме научихте на това.
От къде се взеха пък тези?
Дия ни ги донесе от Мумбай.
А за мен?
- Съжалявам, чичо, свършиха.
Извинявай, чичо.
- Съжалявам.
Но чакайте, проверете... трябва да е останал поне един.
Провери.
Има един...
- Дай ми го, моля те.
само един...
Едно... Две...
- Три...
Негодници такива.
Невероятен си.
Когато си с децата ставаш като един от тях.
Това е единствения начин.
За да съм близо до тях, трябва да съм като тях.
Тогава може би когато порастнат
ще си спомнят за мен и ще запазят детето в себе си.
Защото живота ще се опита да пречупи духа им.
Прав си.
След като Ишаан замина ти отново пое сиропиталището...
Не сиропиталище, а дом... който тези деца направиха.
Те запълват празнината в живота ми.
Днес само ти ще говориш.
Да, защото децата ти затвориха устата.
Здравей, татко.
- Здравей.
Добро утро, чичо.
- Добро утро, Дия.
Къде отивате толкова рано?
- На среща на плантаторите.
Среща на плантаторите?
- Трябва да сме там в 11, нали?
Да тръгваме.
Чао.
- Чао.
Малхотра, трябва да призная, че Дия е смело момиче...
Не се остави на отчаянието.
Научила го е от теб.
Независимо от всичко, винаги продължаваш напред.
Вишал, чакай ме.
Арджун.
- Как стигна дотук?
Трябва да правиш това, което трябва.
Но защо замина без да ми кажеш?
Какво стана? Ще тръгваме ли...
Моля.
- Арджун, какво е това?
Дия, след приключението от последното ми пътуване с влак си имам нова система.
Този старец на гарата... А после ти изпя всичко вкъщи...
Здравей, чичо.
- Арджун, каква изненада.
Чичо, има два вида изненади.
Първата предизвиква усмивка на лицата, а втората я премахва.
Бързо ми кажи от кой вид е моята?
- Ти винаги ме караш да се усмихвам.
Това е добре, защото за това съм тук.
Чичо, ако ми дадеш благословията си ти обещавам, че винаги ще те карам да се усмихваш. Разбрахме ли се?
Бъди щастлив.
Как да бъда щастлив като някой, който ценя не е?
Кой?
- Стомаха ми, чичо.
Къркори от сутринта. Може ли да хапнем нещо?
Ела, да вечеряме. Сама...
какво търсиш в звездите?
Отговори.
Знаеш ли Дия понякога живота си играе на криеница с нас,
въпроса е само да намерим липсващото парче от пъзела и търсенето ще спре.
Тези звезди изглеждат еднакви, но ако ги подредиш правилно
ще намериш това, което търсиш.
Виж... Може би и ти ще намериш това, което търсиш.
Съжалявам, Дия. Наистина много съжалявам
за всеки път когато съм наранявал чувствата ти, но никога не е било нарочно.
Винаги се опитвах да те разсмея без да осъзнавам колко съм те наранявал.
Не може ли нещата да бъдат както бяха?
След всичко, което се случи? Ще трябва да си помисля.
Виждаш ли намери това, което търсиш, а аз постигнах това, което исках...
...да се усмихнеш.
Дия... Дия...
Добро утро, г-не.
- Добро утро, синко.
Къде е Дия?
- Отиде рано сутринта да се срещне с чичо си.
Вече е отишла да го види? Дори и аз искам да се срещна с него.
ОК, чао. Ще се видим.
Това къщата на чичо ли е или къщата на духовете? Няма никой.
Ехо? Ехо?
Ей, водопроводчика. Къде мога да намеря чичо?
Чичо. Какво има?
Защо всички крещите? Как се случи това?
Чичо Ела тук.
Хванах го.
Това е мошеника, който причини всичко това на невинните ми дечица. Ето го.
Моля?
Какво, за какво говориш? Мошеник, негодник...
Чичо, какво си направил?
- Аз?
Да, ти.
- Аз?
Разбира се.
О, каква несправедливост. Няма никакво благородство останало на този свят.
Всичко това е дело на този негодник, не мое.
Вижте, хванах го с окървавени ръце.
- Не, нищо не съм направил.
Ти ми подхвърли водопроводния ключ.
Тишина. Хванах те на местопрестъплението, а ти продължаваш да лъжеш?
Всички доказателства са срещу теб. Дори изглеждаш като мошеник.
Аз? Мошеник? Не, аз съм Арджун.
Това е Арджун.
- Да.
Е, и? Само защото е легендарния стрелец Арджун...
не значи, че може безнаказано да забива стрели в малките им сърчица.
Чичо, стига с този театър.
- Много добре знаеш, а и ние също
кой всъщност е виновен.
- Кой?
Кажете ми... кой?
- Ти.
Аз?
Как може дори да си го помислите? Думите ви режат сърцето ми като с нож.
Отивам си в стаята и няма нужда никой да идва да ми се извинява.
Наранен съм, много.
Какъв лъжец.
- Това е прекалено, Дия.
Как ще измием тази боя?
- Как? Как?
Всичко е готово.
Времето е ограничено и целта е налице.
Това е... Операция Чичо.
Според плана... вие двамата ще нападнете оттук, нали?
А вие двамата ще ги покриете оттук.
- А ние?
Никой да не ме прекъсва и да не говори без да му е позволено. Съсредоточете се.
Командоси, запомнете едно...
ако има грешки, има само едно наказание...
Ами ако ни хванат?
- Ако Чичо ни атакува вместо ние него?
След две питиета дори да му направите операция няма да разбере. Разбирате ли?
Ясно ли е?
- Арджун, много ме е страх.
Ако те е страх, все едно си мъртъв.
Наздраве.
Когато живота е суров... командоса е твърд.
Леви... Десни...
Не мога да мисля...
Дори не си спомням какво е леви - десни вече.
Колко време чичо ще ни кара да правим това?
Вода... глътка вода.
Не трябваше изобщо да се забъркваме в плана на Арджун.
Той не е Арджун, а Дуриодхан /ужасен/.
А този белобрад тиран е Равана /чудовище с 10 глави/.
Какво стана с малките ми, смели войници?
Чичо ли ви стори това? Това изобщо не е справедливо.
Определено ще си плати за това.
- По-късно ще измислим как.
Точно сега, трябва да се приготвим.
- Да се приготвите? За какво?
Едно семейство ще дойде да ни види. Те нямат деца,
което означава, че ще отведат един от нас у дома.
Арджун, толкова сме щастливи тук. Чичо ни обича толкова много,
но ни каза, че това не е истинския свят.
Иска да имаме шанс като Ишаан
да постигнем нещо в живота.
Да вървим... хайде.
Бързо.
Ами ти? Няма ли да отидеш?
Не трябва ли да се приготвиш?
- Няма смисъл, приятелю.
Всички те искат нормални деца... с които да тичат и да си играят.
Когато ме видят как ходя, всички се отказват.
Знам, че и днес ще е същото. Не искам да се подготвям.
Приятелю, в училище... бях най-слабото момче в клас.
Сега не изглежда да е било така, но наистина бях...
Всички деца бяха по-силни от мен.
Имах чувството, че ако не победя някога в някое състезание,
никога няма да ги победя. Винаги ще губя.
Точно заради това никога не участвах. А това ми беше най-голямата грешка.
В живота понякога губиш, понякога печелиш.
Но ако се откажеш преди да си опитал
как ще разбереш какво ти е писано- победа или поражение?
Искаш ли днес да опитаме? Моля те. Заради мен.
Когато живота е суров...
- командоса е твърд.
Хайде, приятелю... да вървим.
О, Боже. Какво си ял напоследък?
Загащи се.
Запознайте се с г-н и г-жа Сингханиа.
- Здравейте.
Как се казваш, синко?
- Яш.
Толкова си сладък.
- Това е Парт.
Здравей. Парт, имаш прекрасно име.
Кога е рождения ти ден?
- Утре.
Утре?
Всяка година празнуваме рождените дни на децата в един ден.
Тази година... би ли искал да прекараш рождения си ден с нас, у дома?
И двамата много харесваме Парт.
Сега можете да оформите документите.
Разбира се.
Ей, приятелю.
Извинете?
- Да?
Бихме искали да си изберем друго дете.
Моля?
Но току що казахте, че искате Парт.
Да, казахме го, но си променихме мнението.
Бихме искали да видим другите деца.
Вижте, не знаехме, че...
...че Парт не може да ходи правилно? Това ли е?
Друго дете? Ами ако счупя краката на съпругата ви...
ще обмислите ли възможността да си вземете друга?
Как смеете?
- Вие как смеете!
Той е малко дете, а не плюшена играчка...
която можете да захвърлите като ви омръзне.
Сега разбирам защо Бог не ви е дарил с деца.
И грешката, която не е направил, няма да направим и ние.
Вървете си... Тръгвайте,
защото не се занимаваме с продажбата на играчки, нито на деца.
Имахте безочието да отхвърлите Парт?
Всяко дете тук отхвърля вас. А сега се махайте.
Чухте ли това? На това ли ги учите тук?
Не, той е нов.
Не знае, че с груби и безсрамни хора
човек не трябва да си губи времето да спори.
Прилагането на физическа сила решава проблема по-бързо.
Така че преди да поправя грешката му по-добре изчезвайте.
Просто се махайте.
Арджун.
- Да?
Току що се поправи. Моля?
Само два вида хора могат да ми избягат-
такива с добро сърце и такива, които уцелват точния момент.
Тази сутрин, когато ме остави на скалата
имах желанието да те хвърля от нея,
но сега си проправи път направо към сърцето ми.
Какво да кажа? Такъв съм си.
Благодаря. След всичко, което се случи?
Трябва да си помисля.
ОК. Нека да празнуваме най-накрая.
- Чудесна идея.
Бонбон за мен, колко мило.
Ако си мислиш, че ще го споделя с теб, забрави.
Всичко е наред.
Да вървем.
- Едно, две, три...
Чичо.
Чичо, ако нямаш нищо против, бих искал да те попитам нещо?
Да, разбира се... Питай.
Имам предвид... защо толкова елегантен, красив, чаровен... Красив.
Не, вече го казах, динамичен.
Да. Защо динамичен човек като теб не си е намерил някого?
Имам предвид защо нямаш леля, чичо?
Каза един въпрос, а сега ще искаш цялата история.
Добре тогава, слушай... Имаше едно момиче.
Бях тръгнал за някъде, когато я видях за първи път.
Но чаках прекалено дълго, за да й кажа как се чуствам,
и тя си замина. Изпуснах влака.
- Какво? Изпуснал си влака?
Но чичо, това ме учудва... Някой, който говори непрекъснато
да не може да изрази как се чуства.
И ти говориш много.
- Така е, чичо.
Извинете ме, моля.
Но в моя случай, ако чуствах нещо щях да го кажа на висок глас.
Няма абсолютно нищо тук. Напълно е празно, чичо.
А ако ми е писано да се влюбя, това нямаше ли да е Дия?
Дия? Дия. Да, но защо?
Чичо, имам предвид, че... където е Дия, там е и щастието.
ОК, имаш право.
Където е Дия всичко е по-просто.
- И това е вярно.
Където има скандал, там обикновено е Дия.
- Така е.
Има светлина там, където е Дия.
- Добре, и това е вярно.
Чичо, където има живот...
- ...ето я Дия.
Чичо, съгласяваш се преди да съм казал Дия.
Това е Дия... Обърни се. Дия стои там.
Извинете...
Дия, тъкмо казвах на чичо, че любов и поражение не са част от речника ми.
Любов и поражение не били в речника му.
Много странно. Каква препратка е това?
Той е просто глупак.
Здравей, Рамник Бай. Как си?
Чичо е. Всичко наред ли е?
Виж... Днес празнуваме рождения ден на всички деца.
Вечерта има парти и
бих искал да дойдеш със семейството си.
Да, подготовката върви с пълна пара.
Откъде да започна?
Има толкова много работа, че нямам време да дишам.
Да, да...
Да, целия товар... е върху мен.
Нямам време дори за чаша вода.
Малхотра? Та той не може да свърше собствената си работа...
Как да очаквам, че ще ми помогне? Момент...
В момента го правя, не виждаш ли?
Да, съжалявам, Рамник Бал. Децата?
Как да очаквам да работят? На тази възраст трябва да се забавляват.
Каква работа да им дам? Какво каза?
Не, няма на кого да се разчита.
Всъщност доведох някого от Бомбай...
Ще се оправя с чичо.
но той се оказа пълен мошеник.
По цял ден спи безпаметно пиян... истински мърляч.
Главата ме цепи...
- Една минута... Изчакай...
Арджун.
- Арджун е мъртъв, ти го уби.
Какво правиш?
Ще свършиш ли някаква работа или просто ще се размотаваш?
Идвам...
- Хайде тогава, побързай.
Казах, че идвам.
Да, Рамник Бай... Съжалявам, но трябва да тръгвам.
Виждаш ли какво имам предвид, нямам време дори да говоря.
Чудесно, ще се видим довечера.
Моля те, увери се че всички ще дойдат. Благодаря.
ОК, чао.
Толкова се уморих, имам нужда от почивка. Вей ми правилно.
Чуйте ме всички, на тази житейска пътека...
може да имате песен на устните, любима в прегръдките си
и любов в очите.
Всичко, което ще ви кажа
е че трябва да мечтаете.
Какъв пътник е този, който знае къде отива?
Какво е сърцето, ако не бие за любимия?
Разберете ме.
Разбери, приятелю.
Ако си влюбен, признай го.
Разбери.
Не бъди тъжен, не гледай умислено.
Разбери, приятелю.
Всичко което знам е, че живота е игра.
Печелят тези, които са влюбени.
Тези, които обръщат внимание на сърцето и са избрали тази пътека...
ще бъдат нещастни.
Не се страхувай. Каквото е писано, ще стане...
обърни внимание на сърцето си и виж какво ще стане.
Ако не заради морето, защо съществуват бреговете?
Ако не заради любовта, за какво бие сърцето?
Така че разбери.
Има хора, които не разбират чувствата...
та как ще се разбереш с тях?
Почакай. За къде бързаш?
Те ще разберат сами. Няма за какво да се тревожим.
Не мога да повярвам, че има някой,
който не разбира значението на любовта.
Не слуша сърцето си. Но някоя красавица
ще му покаже какво е любовта.
Как самотниците могат да оценят компанията?
Ако не заради любовта, за какво бие сърцето?
Разбери, моля те.
Няма да се промениш.
Ей, Арджун, ела.
Запознай се с Ишаан... Арджун Приятно ми е.
Най-накрая Ишаан.
Името ти е силно като присъствието ти.
Не, името ми е просто име, а твоето е легенда.
Дия, знаеш ли, че веднъж легендарния Арджун се прицелил...
не можел да откъсне поглед от целта си.
Та в какво се целиш, Арджун?
Ей, успокой се. Само се пошегувах.
Нагазил си надълбоко.
Ще...
Ишаан, какво силно име.
Чичо, толкова е хубаво отново да съм у дома...
Любовта, щастието... направо ме заливат... поразително е.
В U.S. имам само работа, работа, работа...
Не мислих, че ще успееш да дойдеш.
Чичо, мисля че забравяш, че утре е и моя рожден ден.
А как да празнувам без всички вас?
Ишаан, късно е...
- Да вървим, чичо.
Ей, поне ми помогни.
След толкова дълго време... наистина се насладих на яденето днес.
Чичо, ти казваш това всеки път като ядем.
- Млъкни.
Сега, когато семейния обяд свърши... ще започваме ли лова?
Лов?
Хмм. Мина много време от последния.
Ще бъде забавно.
- Много даже.
Лов?
Да, Дия. Един момент.
Хайде, Арджун приготви се за лова.
Да, разбира се, напълно.
Приятелю, какъв точно е този лов?
- Не се притеснявай, ще ти обясня.
Това не е истински лов. Това е игра с два отбора.
Какво?
Отбора, който първи събере и занесе на чичо
всички неща в списъка, печели.
Разбра ли?
Малхотра, помниш ли последния път като играхме на рождения ден на Дия
Г-жа Филомена прекара целия ден, ловейки риба на река Ковъри.
А Парт изкара рибата от хладилника.
Все още помня лицето й.
Добре, кои са капитаните?
Да, хайде, кои ще бъдат?
Арджун.
Не, ти луд ли си? Как ще бъда капитан?
Нямам представа от тази игра.
Не, не.
- Арджун, аз съм тук, нали?
ОК.
- Чудесно.
Сега кой иска да се изправи срещу Арджун на бойното поле?
Разбира се, чичо... Ишаан.
- Да, Ишаан.
Чудесно.
Така, капитаните на отборите са Арджун и Ишаан.
Сега да хвърляме монета, за да започнем избора на играчите.
Късмет, момчета.
Благодаря, г-не.
Да видим какво ви готви съдбата.
Готови ли сте момчета.
- Ези.
Съдбата предоставя шанса на... теб.
На мен? Тура.
Избирам Дия.
ОК, Арджун, твой ред е?
Разбира се... Парт. Ела, приятелю.
Това е отбора на Ишаан... а това на Арджун.
Това са списъците. Нека играта започне.
Командоси. Списъка. Първото нещо.
Какво правиш?
Моля... връзките на чичо?
- Не, връзките на пижамата.
Попа.
- Хайде, Попа.
Бъди спортсмен. Попа, моля те.
Не, няма да ги дам. Не нося бельо.
Ишаан.
- Попа.
Взех ги... взех връзките на Попа.
Замина си завинаги.
Номер две е бял косъм.
Ней, Попа остави ме сам.
Дръж това. Знам, че съм виждал някъде...
Малхотра, чия беше тази идея?
Твоя.
- Помощ.
Номер три е гребен. Имаш ли гребен?
Гребен?
- Плешив.
Ей, на кого викаш, че е плешив?
- Упс, съжалявам.
Номер четири-тоалетна хартия.
Какво хващане.
Номер девет-отпечатък от червило.
Не гледай... недей. К... какво?
ОК, край. Всичко е тук.
А сега?
Приятелю, все още можем да спечелим. Последното е огърлица.
Кой има огърлица?
Ишаан.
Благодаря, Дия.
Какво стана? Как така днес загуби?
Ти не беше до мен... ето защо.
Чичо, днес беше много забавно.
- Забелязах, но
Ишаан защо имам чувството, че искаш да поговорим за нещо?
Защото ме познаваш по-добре от мен самия.
Разбрах го още като пристигна онзи ден.
Чичо...
Мисля да улегна в живота, знаеш какво имам предвид.
Виж Ишаан... такова решение се взима
само ако човек е намерил партньора си за цял живот.
Съгласен съм и мисля, че намерих смисъла на моя живот, чичо.
И предложението...
кой друг освен теб може да го направи?
Това е добре, но...
сигурен съм, че този твой "живот" си има име.
Наистина съм щастлив днес.
О, виж и Арджун е тук.
Хайде, Арджун хапни си бонбон.
- Днес е годежа на Ишаан.
Дия, щастлива си, нали?
Много... Много съм щастлива.
Арджун. Благодаря ти много.
Всички едновременно ли ще говорите?
Сватбата е следващата седмица... има много работа за вършене...
Ела, Дия, ние също имаме много работа,
трябва да изберем поканите, дрехите...
Малхотра, заради блестящата ти идея да работим в Неделя
погледни в какво положение сме.
Баща му и аз страдаме заради тази работна Неделя.
Ето, чичо. Има ли още нещо, което да направя?
Изглежда ние вършим всичко. Къде е Ишаан?
Дия каза, че днес няма да върши нищо.
Разбира се, защо ли трябва? Днес се сгодява.
О. Ето ги.
- Очевидно, Ишаан.
Дия, аз ще избера поканите, защото вкуса ми е по-добър.
Моля?
- Виж колко са щастливи.
Много се радвам, че Дия се съгласи.
Татко, Ишаан не ми позволява да избера поканите.
Ишаан, ако продължаваш да ядосваш Дия толкова...
мисля че, трябва да отменим сватбата.
Да, Ишаан сватбата ти ще бъде отменена.
Помисли си.
- Е, добре, тогава...
Дия, ти избери поканите, ОК?
Какво готвене? Какво правиш?
Ние вършим цялата работа, а вие само ядете?
Ето, отвори си устата.
- Благодаря.
Дия, любимия ти кебап.
Арджун, на телефона.
- Чичо, търсят ме.
Това е вегетарианско, остави го.
Арджун...
- Да, мамо.
Не... Добре съм.
- Как е Дия?
Всичко е наред. Всички са много щастливи.
Аз? Не. Просто така.
ОК, обичам те.
- Обичам те.
Защо светлината трябваше да изгасне точно сега?
Естествено, знае, че няма място за сравнение с огъня, който носиш.
Дия, помниш ли колко те беше страх от тъмното?
Все още ли си спомняш?
- Дия, спомням си всичко свързано с теб.
Ишаан, знаеш ли кое ти е най-голямото предимство?
Помниш всичко в най-големи подробности.
Благодаря ви, г-це, благодаря.
Дия, мисилш ли че ще бъда добър съпруг, другар в живота?
Никой не би бил по-добър от теб Ишаан...
Ще бъдеш най-добрия съпруг.
Арджун, какво правиш?
- Опаковам си багажа. Прибирам се вкъщи.
Защо?
Мама се обади... намерили са ми момиче.
О... Това е чудесна новина.
Чудесна новина?
- Да.
Винаги бъди щастлива, Дия. Довиждане.
След всичко, което се случи?
Арджун, заминаваш ли?
Да, майка ми приключва с плановете за сватбата ми.
И аз ще се женя.
Ще се жениш. Чудесна новина.
Дия, изглежда е настъпил сезона на сватбите.
Арджун, ще останеш ли за сватбата ни?
След това можем да отидем на твоята, а после да заминем на меден месец.
Това е сделка. Какво ще кажеш, Дия?
Не, няма да мога да остана.
Предполагам, че няма проблем, поне ти ще ни поканиш на твоята, нали?
Разбира се.
- Уредено е тогава.
Дия, идваш ли? Ще се видим.
Да... Трябва да се радваш, Арджун.
Винаги си искал чичо и леля да вземат това решение вместо теб.
Сега когато стана... защо не изглеждаш щастлив?
Дия, там е работата, че... толкова си заета
да се радваш за себе си, че най-вероятно... не си забелязала моята радост.
Арджун, ти...
- Лека нощ, Дия.
Ишаан те чака.
Довиждане, Дия.
Дия, бих искал да облечеш това на сватбата.
Ще бъдеш много красива... Всички ще ахнат.
Господи, Ишаан, много е красиво.
На теб ще изглежда по-добре.
- Благодаря.
Арджун, чух, че ти също затягаш възела.
Късмет, момчето ми... Много късмет.
Благодаря ти, чичо. Ако...
несъзнателно съм сгрешил някъде... Съжалявам.
Да, направи грешката да ни накараш да свикнем с теб.
Ишаан и Дия също ще заминат след сватбата.
Тук ще стане много тихо.
Арджун, видя се с Дия преди да тръгнеш, нали?
Да, казахме си довиждане. Благодаря, чичо.
Винаги ще имаш благословията ми и ще продължаваш да се усмихваш.
Арджун, забрави нещо. Имам нещо, което ти принадлежи.
Сега е твоя.
- Благодаря.
Арджун, какво е станало с теб?
Откакто се върна, непрекъснато си зает.
Всичко наред ли е?
Кажи ми, как е Дия?
Справя се много добре.
Добре... Ще отидеш на сватбата й, нали?
Не... ти отиди.
Какво? Няма да дойдеш? Тя ще се почуства много зле.
Имам работа.
Много странно... няма да дойдеш.
Арджун, не се мотай...
Не се шегувам. ОК, както желаеш.
Арджун, сега и ти трябва да се ожениш.
Намерихме ти подходящо момиче.
Както мисилте, че ще е най-добре. Добро момче, усмихни се.
Кажи ми къде е проблема?
Татко, липсва ми.
Кой, Рашми?
- Коя е пък Рашми?
Тази, за която ще се ожениш.
Не, татко, не тя. Говоря за Дия.
Липсва ми.
Дия? Нашата Дия?
- Да, нашата Дия.
Така, как излезе тя на хоризонта?
Не знам... просто стана.
Тя е навсякъде... част е от мен...
Мисля че може би съм влюбен в нея.
Виж, в любовта няма "може би".
Или я обичаш, или не.
- Обичам я, татко.
Обичам я... Влюбен съм в Дия.
И сега какво?
Сега, знам, че тя ще се омъжва, но поне веднъж искам да й кажа как се чуствам, татко.
Искам да й кажа.
Понякога докато вземем правилното решение
времето да действаме, просто изтича.
Но няма правилно време да се влюбиш, татко.
Просто се случва.
Това също е истина, но... като твой баща
искам да ти дам един съвет... да отидеш на сватбата на някого и...
А какво би ми казал като приятел?
Ще отида, татко. Ще отида да й кажа.
Арджун, ти си тук.
Къде е Дия?
- Горе, в стаята си.
Дия, аз...
- Не. Прекалено късно е.
Да, знам че е късно... много късно.
Но като всичко останало ми отне време да го осъзная...
Отне ми време да те опозная... да опозная себе си...
да разбера чувствата си... да приема как
се чувствам. И днес когато съм готов да ти кажа как се чувствам...
ми казваш, че е прекалено късно?
Дия, преди време умираше да ти го кажа,
но просто не можех. Но днес, да.
Моля те. Спри, Арджун.
Не искам да чувам нищо, което не си имал смелостта да изречеш. До днес.
Как може да си такъв егоист, Арджун? Как?
Точно днес ли реши да ми кажеш как се чувстваш?
Ще се омъжвам, Арджун? Трябва да тръгвам.
Няма объркване, нищо, което да ни разделя вече...
всичко, което правя е да приема.
Вече не сме нито аз, нито ти...
а само любовта.
Не можа ли да го кажеш?
Изпуснах влака, чичо.
Преди казвах, че където е Дия всичко е просто...
където е тя има светлина... щаститето е където е тя...
Дия... е самия живот...
но ми се иска да имах поне още един шанс, чичо,
за да й кажа, че за мен няма щастие без нея.
Какво е живота без Дия? Иска ми се...
Днес Арджун е победен от любовта.
Само още един шанс, чичо... само един...
ОК, давам ти го.
Днес може и да загуби в любовта... но да ти кажа ли нещо?
Не си изгубил любовта си. Защото тя не може да бъде изгубена.
Арджун, какво гледаш? Няма ли да ни поздравиш?
Това е твое и винаги ще бъде.
Глупак такъв! Аз съм сценарист и режисьор на целия този театър.
Сега нека ти разкажа сценария на тази любовна история.
Слушай внимателно.
Всяка любовна история започва с приятелство. Това се случи и с вас с Дия.
Когато пристигнах в Мумбай открих, че Дия е влюбена в някакъв глупак на име Арджун.
Казвам глупак, защото нарани някой толкова прекрасен като нея.
А после, точно като филмов герой ти дойде тук, за да й се извиниш.
Първия път когато те видях
си помислих, че Дия има много лош вкус.
Но след като те опознах по-добре осъзнах, че не си толкова лош.
Ти с радост би присъствал на сватбата на Дия
и никога нямаше да имаш смелостта да й кажеш какво чувстваш.
И тук е завръзката в нашата история. Влиза втория герой. Ишаан.
Гледайки Дия с Ишаан ти просто позеленя от ревност.
И тогава в гениялния ми мозък се роди идея.
Трябва да накараме Арджун да си помисли, че се жениш за Дия, не за Приити.
Но...
- Какво но?
Виж, можем да съберем смелост да кажем какво чувстваме
само когато този, когото обичаме ни бъде отнет.
Това е единствения начин да го накараме да се осъзнае.
И тогава чичо ти включи мен и майка ти в пиесата.
Знаехме, че Дия никога няма да се съгласи
затова го пазехме в тайна от нея през цялото време.
Но когато казах на всички,
че ще дойдеш тук, за да кажеш на Дия какво чувстваш
трябваше да я убедим да участва.
Ела Дия, ела.
Това е последната сцена в нашата пиеса... моля те помогни ни.
Не. Няма да мога да го направя.
Какво?
Хванах те.
Дия...
Случи се, нали?
Е, Арджун, шегуваме се само с хората, които обичаме?
И точно когато сватбените камбани зазвъняха ето те и теб.
А сега побързай и й кажи каквото трябваше.
Дия, не мога да повярвам, че ми причини това.
Не можеш да повярваш? Какво?
Имам предвид това не е начина да се шегуваш с някого.
Не е начина... точно ти ли го казваш?
- Да.
Ами това, което направи на партито на Винай, а?
Това е различно. Поне не те излъгах.
О, не ме излъга? Дия, заминавам.
Мама ми е намерила момиче... Сбогом.
Виж, всичко това е...
Ами сега Арджун? Без думи ли остана?
Обикновено имаш много за казване...
Любов и поражение не са думи от моя реч...
Много те обичам.
Знаеш ли колко чаках, за да ти го кажа?
И колко дълго чаках, за да го чуя.
След всичко, което се случи?
- Арджун.