La Citta Delle Donne (1980) (Citta delle donne, La (1980) CD1.sub) Свали субтитрите
Марчело Мастрояни
Анна Прукнал Бернис Стеджърс
Йоле Силвани Донателла Дамяни
Еторе Мани
Прекрасна!
Невероятна!
Красавица!
Развълнуван съм, защото... вие сте истинска жена...
Боже, колко сте хубава! - Нима?
- Омъжена ли сте? - Не.
Два развода. Защо?
- А, браво...
- Съпрузите не ви задоволяваха ли? - А вие можете ли?
- С жена, като вас - да! По всяко време.
- Сега ще проверим.
Успокой се.
Какво? Искаш направо тук ли?
- Да. Какви гърди имаш!
- Ела. - Да опитаме.
- Как се откопчава това?
Внимателно...
- Коя е тази гара?
- Не знам. - Това е Фереджене.
Трябва да слизам. Ако обичаш...
- Чакай, ти какво? Дай поне телефон и кажи как се казваш... Довиждане.
Не, няма да те изпусна така.
Но къде отива тази луда? Госпожо, гарата е от другата страна!
И какво да правя сега? Да я оставя да си тръгне?
Каква походка!
Ех, дърти Снапораз, не се научи да се въздържаш.
Госпожо! Госпожо, чуйте ме!
Защо ме снима? Снима такъв стар коцкар?
Сега ще те хвана аз, ще те хвана в горичката!
Ах, мръснице!
Как ме целуна само!
Като вендуза. Трябва да се пробваш, стари Снапораз.
Госпожо!
Чакайте!! Спрете!
Чакайте ме!
И сега какво...?
Готова е. В кърпа ти е вързана, старче Снапораз.
Ида!
Госпожо!
Госпожо, това е важно!
Кога ли е следващия влак...
И къде отиде тази палавница?
А, ето я! Хоп, троп, хоп, троп!
Хоп, троп, хоп, троп!
Почакайте, за бога! Само да си поема дъх.
Бяхте толкова мила, а сега бягате!
Не бягам. Никога в живота си не съм бягала.
Вкъщи ли отивате? Тук ли живеете?
Ах, какъв приятен аромат!
Тези дървета ухаят по-хубаво от парфюма на вашите любовници.
- Женен ли сте? - Не... тоест да! Тоест исках да кажа - само веднъж.
И нямам любовници. Сами сме, само вие и аз.
Не може ли по-бавничко?
Защо е този крос през пресечена местност?
- Поспрете за малко!
- А вие защо ме следвате?
Знаете ли къде отивам? Ами ако ме чака някой мъж?
- Или няколко мъже!
- Не вярвам.
Гризе ме съвестта, че заради мен изпуснахте влака си.
- Значи не се боите?
- Може би малко...
Но това само ме възбужда повече.
Целуни ме пак. Само веднъж, но както първия път.
- Искам да ти кажа...
- Кажи. - Ти си мръсница.
- Не ти е бил достатъчен твоя мъж, ти искаш всички мъже! Всички! - Разбира се.
- Мръсница си, но това ме влудява!
- Знам. - Целуни ме.
- Онова не беше истинска целувка. Искаш ли истинска? - Да. - Сигурен ли си?
- Искаш ли жив да те изям? - Да.
- Хубаво. Но при едно условие.
Ако затвориш очи и стоиш неподвижно,
...ще получиш най-зашеметяващата целувка.
- Мръсница, мръсница, мръсница!
- Но трябва да стоиш неподвижно със затворени очи. - "Yes."
Къде се дяна? Къде се дяна тази негодница?
Какъв глупак... Не трябваше да й позволявам да ме прави за смях!
Така да ме изиграе...
Пфу! И защо продължавам да се държа като глупак...
...на моите години!
Ето ме сам в тази затънтена гора без признаци на живот наоколо.
Дърти Снапораз, защо си така непоправим?
Няма отговор.
Едно! Едно-две!
Две-три! Три-четири!
Четири-пет!
Пет, пет, петстотин!
Пет хиляди!
Петстотин хиляди!
Пет милиона! Пет хиляди милиона!
Пет хиляди милиона!
Пет хиляди милиона!
Мебелите са тежки; това е мъжка работа.
Розария!
Ало, Изабел, ти ли си?
Говори по-високо, не чувам нищо!
- Говоря с Лион!
- Не вдигай повече.
Захарче!
- А ти какво си зяпнал?
- Просто така...
Добър ден. Интересен конгрес, не мислите ли?
Журналист ли сте? Странно, че са ви пуснали въобще.
И аз съм журналистка.
Скоро писах и за конгреса в Хинсбургенд.
- Бяхте ли там? - Моля?
- Всъщност там не е стъпвал мъжки крак.
Някой може ли да оправи магнитофона? Някой може ли да го оправи?
Някой може ли да настрои това нещо?
Не знам, оправяйте се сами!
Извинете, да сте виждали да влиза тук...
- Същество от женски пол?
- Ами, да...
Ама и вие въпроси задавате! За два дни от тук минаха хиляди жени!
- Успокойте се! - Пиколо!
- Жена с ботуши и кожена шапка...
- Току що влезе. Точно пред мен е. Мисля че...
- Вижте, как ще водим груповата медитация? - Медитация?
- Една стая не е достатъчна. Аз съм свикнала...
- Стига! Елате насам, ако обичате.
- Магнитофона се счупи, елате.
- Какво прави този тук?
- Да сте виждали дама с кожена шапка?
- А! Заработи!
Звуците, които чухте, са типично мъжки.
- Жестоки, непоносими и както казват...
- Ето я.
...изразяват страх и неувереност.
- Да я разкараме от тук.
- Разкрита си!
А сега, чуйте звуци изпълнени с хармония, нежни и дружелюбни,
звуци възвишени, човешки- женски звуци.
Чувате ли? Този звук е измъчван от жажда.
Работата на жената в нейния нормален ритъм.
Позата на костенурката.
Използвайте я за укрепване на психиката.
Вижте, нямате работа тук.
- Какво? - Съветвам ви да си вървите докато е време.
На мен ли говорите?
Какво иска тя?
Ето я!
Госпожо! Аз съм тук.
Вагината е като раковина, можеш да чуеш звука на морето.
Тя е песента на морето. Песента на бурята и бездната.
Но мъжете я наричат с всевъзможни унизителни думи: *****, ******, ******... - ****!
Вижте я!
Нека заобичаме нашата вагина. Розова, с малки и големи устни...
- Нека измислим ново име за нея!
- Езикът на слънцето!
- Усмивката на живота!
- При класическите гръцки статуи...
...фалосът се увеличава прекомерно.
Вижте с какъв фалически нарцисизъм са пропити тези склуптури.
- Култът към фалоса има не само политически аспект не и...- Невъзможно е!
Къде се е видяло такова нещо!
Фалократията е власт на фалоса.
И то по време, когато повече от половината човечество е съставено от нас, жените!
Мисионерската поза също е морално остаряла.
Мъжът отгоре, заповядващ с еректиралия си член,
...а жената отдолу, търпяща със своята пасивна вагина.
Това е ярък пример за подтистнатост в културата, бита и политиката...
от началото на патриархалния строй до наши дни.
Чрез своята пенетрация, мъжът прониква в душите ни! Без да можем да се защитим!
Говоря за идеални взаимоотношения, при които диалогът,
...между жени и мъжки индивиди, може да бъде креативен.
Колективът на феминистките от Колумбийския университет в Ню Йорк...
Колумбийския университет...
Но за какво сме се събрали?
Стига! Продънихте ми яйчниците!
Длъжни сме да се противопоставим на фелациото,
което ни принизява със своята инфантилност до нивото на биберона!
- А на мен фелациото ми харесва!
- Какво е това фелацио?
От небето ли падна? Прочети Катула, дъще!
Опитват се да възродят в нашето подсъзнание...
...древната представа за капризността на жената. - Най-накрая!
- Кухнята е далече!
- Аз ще го отнеса, спокойно. Тихо!
Върви, върви.
Сексът трябва да е равноправен.
Джина и Беатриче ще ни демонстрират...
...позата, която предпочитат американските жени.
Естествено, не е задължително партньорът ви да е мъж! - Тя е права!
За да правиш това, не ти трябва мъж.
Мастурбация! Мастурбация!
Мастурбация!
На дланите на ръцете! Под мишниците!
Трябва да се бунтуваме срещу фелациото! Това е зверство!
Ако можеха, щяха да държат органа си във влагалищата ни по цяла нощ!
- Дайте път!
- За нас, цивилизованите жени...
Най-после, две усмихнати, красиви лица.
Досега видях само навъсени физиономии. Какво са ви сторили?
Разбирам проблемите на феминизма, но необходима ли е тази агресия?
За какво говориш? Нищо не разбирам.
Кой сте вие? Обичайния журналист, дошъл да шпионира?
Щастлив ден за домакинята. Елате и вижте!
Ти какво, глупачке? Плачеш ли?
Бракът е лудница!
Благодаря ви. Бяхте чудесни.
Бракът е лудница! Да, съгласен съм!
Бракът е лудница! Бракът е лудница!
Бракът е лудница!
Бракът е лудница! Съгласен!
Бракът е лудница!
Разбира се. Разбира се...
Ето госпожа Смол.
Тя тича, оставяйки зад гърба си своите шест съпруга,
...с които живее щастливо.
Тя е рядък пример за феминизъм в семеен кръг.
С големи трудности успяхме да й вземем интервю в домашна обстановка.
Тя разказва, как като дете е била особено впечатлена от приказката...
...за Снежанка и седемте джуджета.
Тази приказка предопределя целия й по-нататъшен живот.
Всичките й мъже са от различни националности.
Един от тях е италианец от Мадалони, недалеч от Неапол.
Тя искала да купи едно от неговите кучета, а вместо това, взела него за съпруг.
Празничен тост със всички съпрузи.
Благодаря. Благодаря ви много.
Минутка само! Имаме голяма изненада за вас.
Нашата храбра другарка Ентерпрайс Смол, която видяхте във филма...
...е тук с нас!
Можете да задавате въпроси, ако желаете.
Не се ли чувствате подтисната шест пъти повече, живеейки с шестима мъже?
И аз това исках да питам!
Питайте я дали е щастлива и помага ли такава полигамна връзка?
Казва, че е щастлива и че семейството й е много задружно.
Сега ще я попитам къде са мъжете и в момента.
- Да! - Да! - Да!
Искам да ви представя:
Ханс, Виенс, Ян, Джиджи, Лорс, Петер.
Вървете, вървете. Моля ви, вървете.
- Не спирайте. - Аз съм, Пол Метер. Много ми е приятно. - Благодаря.
Италия, Италия...
Приятелки, сестри, аз съм на 60 години! Само на 60 години!
Менопауза не съществува, това е лъжа!
Това е заговор замислен от мъжете, защото...
...техния сексуален живот е твърде кратък!
Изучила съм стотици млади хора.
Това бе по-важно за мен, отколкото да имам собствени деца.
Избрах да умра, а не да свърша!
Нима това не е идеален крак? Да виждате разширени вени?
Целулитът е мъжко изобретение!
Съпругът ми казваше: " Да съм с теб- това е все едно да изкача 7 000м. връх...
...без кислородна маска!"
- Ето показвам ви бръчките си.
Ето ги всички до една.
Аз се страхувах да остарея.
Не се страхувам да умра. Наслаждавам се на живота и се радвам на любовта.
Всички жени са млади! Всички жени са красиви!
Всички жени са на 20 години!
Жената без мъжа -
като джудже без работилница,
взрив без мина,
като речник без бензин, гръмоотвод без пудра!
Жената без мъжа!
Това е абажур без вана, дърво без обеци,
афиш без плява, град без рокля!
Жената без мъжа!
Това е колан без пижама, прилеп без забрадка,
домат без запушалка, рис без вратовръзка.
Жената без мъжа!
И аз искам да кажа това-онова, но е безполезно, сестри мои.
Очевидно и този път ни измамиха.
Коварно, както им е присъщо.
Бяхме великодушни, гостоприемни, държахме се майчински.
Говорихме, спорихме, пеехме,
показахме ритуалите си, даже и най-наивните,
без сдържаност, без женска предпазливост,
с абсурдната надежда да разберат тези, които не могат да разберат
и не искат да разберат, колко свобода, колко удоволствия,
колко любов, колко живот ни бе отнет.
Всичко това е безполезно, сестри.
Очите на този мъж, който ходи около нас
с измамно-уважително изражение
и който твърди, че иска да се запознае, да разбере по-добре,
защото, като узнае повече, щял да може да промени отношението си;
от всичките му лицемерни оправдания, това е най-гнусното.
Очите на този мъж са очите на самеца.
Който опложда всичко по пътя си.
Подлецът си остава подлец завинаги.
Ние, жените, сме само предлог за това той за пореден път да разиграе
своя театър, своя цирк, своето невротическо представление.
И в него сме длъжни да играем паяци, баядерки или марсианки.
Да покажем своите страсти,
своите страдания.
Този мрачен, мълчалив, безсилен халиф
трябва да разбере сега и завинаги, че ние не сме марсианки.
Ние искаме да живеем на Земята, на тази Земя,
но не за да заслужаваме одобрение, както се случва от 4 000 години насам.
Той не разбира и не иска да разбере.
Но това ще бъде неговата смъртоносна грешка.
Защото затворени в мрачния му харем или изолирани в нашите нещастни гета,
ние имахме време да шпионираме и наблюдаваме нашия надзирател,
нашият стопанин.
Ние те опознахме, разбрахме всичко за теб!
Ти си паяка, ти си марсианеца. Сестри, вижте как се крие.
Вече не можеш да се криеш, не можеш да носиш на лицето си този безразличен вид.
- Искаш ли да кажа на всички? Как във влака...
- Сестри, вижте го!
Вижте го, в цялата му прелест!
Вървете всички по дяволите!
Сестри, внимание! Мъжки самец се крие между нас.
Слуша разговорите ни, краде думите ни,
помни речите ни за да ги изопачи.
Той шпионира. Длъжни сме да го спрем.
Намерете го, хванете го, изхвърлете го от тук.
Извинете...
Ето го. Това е той!
Махай се оттук! Махай се!
Вън! Махай се
Извинете, не разбирам какво...
Махай се! Махай се оттук!
Махай се! Махай се!
- Оказах се случайно тук... Нека обясня..
Господине!
Елате с мен.
Махай се! Махай се!
Махай се! Махай се! Махай се!
Що за маниери! Вие сте луди!
Не знаех, че ще има такъв конгрес тук.
И кому са нужни тия ваши тайни! Въобще не ме интересуват!
Какво си ме зяпнала?
Защо ме доведе тук? Защо? Искам да изляза.
- Къде води този асансьор?
- Аз вече не бих го изпуснала.
Какво иска от нас?
А аз искам да му помогна, имам силно развито майчинско чувство.
Ще ми се да го нацелувам. Голяма слабост ми е това. Умеете ли да карате кънки?
Кънки? Това пък за какво? Е, в детството карах...
Тогава може да покараме.
Дайте му вашите кънки. Малко късмет и храброст, и ще стане.
- Късметлия ли сте? - Какво значи това? Да караме кънки?
Можете ли да ми обясните, къде отиваме?
- Моля, след вас.
Вижте Габриела. Всеки ден тя трябва да направи по 300 обиколки.
Това е доброволна саможертва.
- Защо да не кажем, че вие сте новият инструктор? - Кой?
- Тогава с него ще се случи същото както и с водопроводчика! - Шъъът!
Не ми се ще.
Габриела, оставих ти нещо горе.
Внимавай като излизаш.
Но...
- Извинете, но... - Обуй кънките.
- Заведете ме при някое отговорно лице,
къде е вратата? Къде е? Казахте, че ще ми помогнете да се измъкна.
Вратата е там, долу.
Стават ли ти?
- Наистина ли искате да си идете?
- Да, да. - На колко години сте?
О, аз съм много стар. Дядка.
Трябва да го удариш в гениталиите.
Грешка! Всички грешите! Трябва по-голяма концентрация.
Концентрацията преди всичко. Съберете погледа на носа.
Камила, давай.
Краката широко. Коленете.
Аз имам приза за най-добър удар в топките. Два пъти.
- Вярно ли е, че много боли?
- Разбира се! Що за въпрос?!
Имате толкова малък крак...
- Не те разбирам... Какво правиш тук?
- Странно, наистина?
Аз съм момиче, изпълнено с противоречия...
Готова ли си?
КИА!
Удари добре, защото се концентрира добре.
Трябва да си представяте мъжките гениталии.
Е, Донатела, ще го отведеш ли на безопасно място?
Късмет!
Раз, два, три, четири. Раз, два, три, четири.
Раз, два, три, четири. Раз, два, три, четири.
- Завърза ли ги добре? - Да, почакай. Отдавна не съм се пързалял.
Не е толкова лесно.
Не се притеснявай...
- Внимателно.
- По-смело
Коленете ме болят... Ще ме изпратиш ли до вратата?
- Добро момиче.
- Толкова сте сладък
Полека, не ме дърпай така, ще падна!
Браво!
Пусни ме, пусни ме!
Колко си страхлив!
Раз, два, три, четири.
Раз, два, три, четири.
Красиво е.
Браво! Много зрелищно.
Ще тръгваме ли? Да те взема?
- Измъкни ме от този бардак!
Измъкни ме оттук, моля те!
- Ето ме и мен! - Това хоро ще ме подлуди! Какво означава?!
- Да тръгваме. - Спри ги!
- Никой не може да ги спре.
Трябва да прескочим.
Може ли да минем?
Внимателно! Стълба!
Господине, стълба...
Внимателно с тая проклета стълба!
Дишайте дълбоко!
- А?
- Дишайте дълбоко!
- Боли ли?
- Естествено, че боли!
Божичко!
Мръсници!
Виж как си се изцапал! Такъв красавец...
- Искам на гарата... Къде е гарата?
- Какво? Гарата?
-Ще те откарам.
- Какво?
Нищо не разбирам! На какъв език ми говори тя?
Няма да те пипам, че ще те изцапам още повече.
Юнак! Твоя балтон, твоя шал...
- По-добре ли си? - Да, да.
- Хайде. Размърдай се тогава.
Кой ще ми повярва, ако му разкажа за това?
Озовах се тук заради тая...
Кой ли я знае, коя е тя...
Интересно кое време е сега?
Чуйте!
Почакай да се измия.
- Чуйте, ако ми кажете къде...
- Ах, колко е хубаво!
Как харесвам хладката вода!
Прилича на bora (bora - прохладен вятър)
Вие мъжете, всичките сте толкова странни.
Като тънки стени.
Ти също ми напомняш на стена.
"Подлецът си остава подлец завинаги."-
каза прекрасната госпожа.-
" Въобще не се е променил." А защо да се променям?
Какъв трябва да стана?
Готова съм.
След десет минути ще те закарам на гарата с мотоциклета си.
Страх ли те е?
Щом си с мен - няма от какво да се страхуваш!
Освен от едно "нещо"... Спокойно, шегувам се!
Аз не се страхувам от онова "нещо"! Да!
Дръж се здраво.
По-здраво!
Госпожо, сутринта не дойдох по този път. Нямаше такъв канал.
- Шъът! Това е пряк път.
- Май не е точно така...
Чуй, как пеят жабките!
- Какво? - Жабките!
- На кой му пука за жабките!
- Колко още ще пътуваме?
- Почти стигнахме.
След минута сме там. Вече стигнахме.
- Какво правите? Защо спряхме?
- Гарата, миличък!
- Госпожо, вие къде?
- Докарах те на гарата, както обещах.
Чуйте, и без това съм изнервен!
- Ела ми помогни.
- Защо не казахте по-рано?!
- Какъв хитрец!
И какво искате от мен?
Аз ще го возя до гарата, а той не ми помага да събера семената!
- Какво трябва да напарвя?
- Ела ми помогни.
- Хайде, ще се оправим за минута!
Пази главата. Имаш красиви коси!
- Благодаря.
- Побързай.
Ще си сваля шапката. Горещо е тука.
Искаш ли яйчице? Вкусничко е!
Малките яйчица дават голяма сила.
Госпожо, закъсняваме.
Взимайте семената и да тръгваме.
Сега той ми говори за семена!
Виж какви цицки имам! Виждал ли си по-хубава цицка?
Не, но това е невъзможно! Госпожо, прикрийте се.
Пощипни я малко, от любопитство просто.
А после отиваме на гарата.
Само малко.
Попипай, пощипни. Мъничко само.
- Твърда е. - Да, да хубаво, твърда е. Сега да отиваме на гарата.
- Ето и котенцето мърка долу!
- Какво котенце? - Чуй!
Не искам да знам за никакви котки! Полудявам вече.
Нахрани котенцето ми!
- Нахрани котенцето ми! - Искам на гарата!
- Ела тук! Ела тук!
- Ти какво? Полудя ли? - Желая те!
- Леко коляното ми!
- Желая те! - Аз от стълбата паднах!
- Нахрани котенцето!
- Не ме принуждавайте да използвам сила!
Душкай я, как сладко мирише!
- Дай да те цункам! Любов моя!
- Помощ!
- Помощ! - Дай ми твоя "чинчин"! Дай ми твоя "чинчин"!
За семенца дойдох!
- Шията ще ти извия свиньо!
- Семенца, за гарата.
- А този господин ми помагаше.
- Марш от тука!
- Защо си довела това чудовище тука? Защо?
Колко сте пострадал! На колене моля за прошка!
Мерзавка, курва! Простете, господине.
Излизай от тук, проклетнице! Излизай!
- Позор!
- Ти си лоша.
Спокойно, госпожо. Нищо не ми направи. Щеше само малко семена да ми даде...
Стой!
Предателка! Видяхте ли каква нехранимайка? Стой!
Ей! Изпратете господина! Отива на гарата!
Да върви покрай реката.
Ние сме бедни хорица, простете ни. Да живее Италия!
Стой, свиньо!
- Да, да живее...
- Свиня! Свиня!
- Ела тука!
- Стига!
Почакайте!
- Колко още остава?
- Трябва да се срещнем в шест.
С кого?
Крачи, крачи по таз пътека...
- А немкинята? - Няма я, не знам къде се е дянала.
- Кого си довела?
- Ще го откараме ли на гарата?
- Добър вечер. И без това сте много в колата...
- Тя няма да идва с нас. Лошо й е.
- Всичко ме боли. Навсякъде.
Какво й е?
Къде да седна?
- Сядай на облегалката. Какъв балтон!
- Благодаря.
- Дай, ще я махна.
Майчето пак се "осмърти". Силничка е.
Чао, Снежанке.
- Не. Не мисля.
- Да бе.
Той казва: "Няма да дойда". А аз му викам: " Не, аз няма да дойда".
Казва, че не може да реализира себе си с мен.
Казваш, че не можеш да реализираш себе си с мен? Аз не мога да реализирам себе си с теб.
Нормално е и без това не си подхождаме.
- Ето ги!
- "Кучките" от Сан Виченцо!
Умеят да шофират... мръсниците.
Пусни музика.
Любов моя, любов моя, любов моя. Любов, любов...
Сбогом любов, сбогом любов.
Сбогом любов, сбогом любов.
Успокой се, глупачке!
.
Внимателно! Отсреща!
Коя е тази луда зад волана?
- Ей, колко държи "Red One"?
- Засега е добре.
Изключи го!
Сбогом любов, сбогом любов.
- Не ви разбирам. - Знаеш ли, какво има тук? Не знаеш?
Не се сърди. И без това няма какво да се прави.
Потанцувай.
Самолет!
- Дръжте го!
- Да го догоним!
Давай!
Какво правиш? Какво сега ще се връщаме ли?
Какво правите?
Какво ти става?
Дай ми го!
Козел дърт, дай ми пистолета!
Чудовища! Вие сте чудовища! Не сте хора!
Козел! Ти пък кой си? Кой мислиш, че си?
Къв е тоя?
Какво искате?
Мислите, че ще ме изплашите?
Какво е това? Филм?
Спрете, господине.
Итало! Франц! Долу, това е приятел.
Влезте.
Ще ви защитя от тези проклети лесбийки.
Как може женското съзнание да падне толкова ниско?
Сачмите са дребни за съжаление. Колкото да ги пропъдят.
Три през нощта е! Човек не може да поспи!
С техните митинги! Лесбийските им пирове!
Логично е през нощта да правя каквото и да е, но не и да спя.
Това, че разполагат лагерите си до дома ми, ме вбесява!
- И още как!
- Влизайте... Не, почакайте!
Искам да видя лицето ви.
Ето как рухват старите тополи, стари и грохнали.,
Тази беше на повече от 100 години. И една нощ изведъж падна.
- Но ние няма да рухнем никога!
- Никога, разбира се!
Ще станете много по-стари и жалки, отколкото сте сега,
преди да ме видите паднал!
- Влизайте.
- Благодаря.
Някакви момичета, напушени, се опитаха да ме набият.
- Знам ги аз...
- Малки мръсници!
Не се бойте, сега сте в моя дом. Моля.
Влизайте, влизайте. Не се бойте от тез кутрета.
Обичате ли оръжието? За мен то е голяма страст.
Оръжие, жени, коне... На практика - жени, оръжие, коне.
А след това отново жени.
Останахме малко след тази инвазия.
Представяте ли си? Искат от мен да се преместя.
- Ще пийнете ли нещо?
- Благодаря.
Вижте до къде ни докараха тези ненормални.
Искате ли да се преоблечете? Ще ви дам от моите дрехи.
- Не, благодаря, аз само за минутка.
- Моля.
Тези момичета трябваше да ме откарат до гарата, когато...
- Позволете. Казвам се..
- Катцоне. Доктор Санте Кацоне.
Снапораз. Приятно ми е.
- Седнете, моля.
- Благодаря.
- За ваше здраве!
- Наздраве.
Простете, не сте ли завършили случайно мъжката гимназия...
Да, това си ти.
- Моля?
- Струва ми се, че това бяхте вие.
Не беше ли ти този, който ми завърза обувките докато спях?
- Докато спяхте? - Да.
- Не, не бях аз.
Запалете лампата.
- Баща ти не беше ли блондин?
- Не, беше плешив.
Хубаво! Наистина се радвам, че си тук. Включи лампата.
Тази?
Виж ти!
- Може ли да пипна? - Не. Доближи си ухото. Давай не се бой.
- Струваше ми куп пари.
- Невероятно.
Купих я на търг, в последния момент я измъкнах от един милионер.
Това не са ти етруските вази и египетските черепи!
Най-доброто в света на изкуството,
...което се цени на изток и запад, е свързано с любовта и жената.
- Харесваш ли д'Анунцио? - Да! Извинявай, далече ли е гарата?
Снощи ми се присъни...
"Сантино,"-казва. "Оранжериите. Оставям ти оранжериите!" - Какви оранжерии?
Тихо!
Ще ти покажа, приятелю.
В моите оранжерии отглеждам най-прекрасните в света орхидеи,
най-истинските.
Стори ми се, че чух патрулния мотоциклет.
Пристигат, влизат, проверяват, уточняват...
...денем, нощем... Мътните ги взели!
- А това?
- А! Помниш!
Бяхме в гимназията, когато го изобретих, ти си свидетел.
- Но японците ми откраднаха идеята.
- Винаги така става.
- Автоматичен, двускоростен. 3000 оборота! - Нима?
Когато го ползва жената, обезумява. Вият като вълчици,...
...все едно са в рая...
Не мърдай!
Не ви стига смелост да влезете, а? Пробвайте само!
С радост ще гледам как се пържите на високоволтните проводници.
Как искам само да се нанижат на решетките на портата!
За съжаление я направих във формата на фалоси.
- Признавам, беше грешка.
- Е, да...
Сърцето ми се къса, като помисля, че този дом,
...който обитавам повече от 50 години и построих ...
...със собствените си ръце, който наричам "моят замък"...
И трябва да го напусна.
На-пус-на.
На-пус-на! На-пус-на!
Напусна!
- Защо ще го напускаш?
- Заради новите закони.
Новите закони на новите стопани- мръсните лесбийки,
които искат целия свят да се върти около тях.
Но те не ме познават. Аз съм стрелец, имам пушки, кучета, високо напрежение...
... и приятели. Малко, но верни.
- На мен разбира се, ми е приятно...
Тук ще намерят укрепен форт!
О, трябва да се преоблека. Закъснявам. Малка вечеринка. Изчакай ме.
Исках да кажа, че трябва да вървя...
Не се притеснявай за влака. Утре, ще те откарам до където пожелаеш.
Трябва да ти покажа оранжериите!
Три хиляди оборота.
И сега какво? Как се спира това чудо?
Спри де!
Какво правиш глупако? Още по-бързо?
Тихо! Спри!
Бум!
"La mamma".
Искам те, желая те... Ръцете ми те търсят...
О Боже!
Какво ти е?
О! Какво е това?
Искам те, желая те...
Моля те, нека се обърна.
Но така... Така ще падна!
Ох! Да! Да!
Точно така! Да!
О, не! Не чак толкова!
Недей! Моля те!
Недей! Недей!
Не! Не! Още! Още! Още!
- Още!
- Щрак!
Стигат ти толкова оргазми. Сега аз искам оргазъм.
15 минутен оргазъм. Искам, да "оргазирам" два пъти.
- Какво ще кажеш?
- Радвай се.
Стигат ти толкова оргазми. Сега аз искам оргазъм.
- 15 минутен оргазъм.
- Щрак!
Ооооох! Кой си ти?
Да видим, коя е тук.
Ще те изям...
Ще те изям... Ще те схрускам!
Изчезни.
Оле! Сега е твой ред.
Майко! Майчице! Майко мила!
- Мамо!
- Мерси!
Наричаха я Ула Була и пееше, когато се любеше.
Щрак и щрак!
Щрак... Млъквайте!
Щрак-щрак, щрак-щрак, щрак-щрак...