Hair (1979) Свали субтитрите
- Да.
Като пристигнеш, да ни се обадиш.
- Да знаем къде си.
- Добре.
- Как си с парите?
- Имам.
По-добре вземи тези 50...
ако се забъркаш в нещо.
Не знаеш какво може да се случи от тук до там.
Благодаря.
Е момчето ми--
Не му мисли много.
Умните да му мислят.
Бог ще се погрижи за неуките.
- Слушаш ли ме?
- Да.
До скоро.
Всяко лице, което променя...
фалшифицира, умишлено унищожава...
умишлено поврежда...
или по какъвто и да е начин променя този документ...
може да бъде глобен с не повече от $10,000...
или да бъде вкаран в затвора за не повече от 5 години...
или и двете.
Навлезе ли луната
в седмия небесен дял
и Юпитер
със Марс се изравни
Тогава мир
ще се възцари
и любов ще властва
над звездите лъчезарни...
В зората сме на ерата на Водолея,
Хармония и разбирателство,
доверие взаимно ще цари.
Лъжи и измами няма веч да има,
а само златни сънища - мечти,
мистични откровения кристални...
Духът човешки ще познае, свободата в ерата на Водолея
Извинявайте, г'спожо имате ли някакви дребни?
Чудесно е, че имате.
А ще ни дадете ли няколко монети?
Красив кон.
Никога не съм яздил кон.
Трудно ли е?
Дали ще може да го пояздя малко?
Само веднъж, за една минутка?
Госпожо, може ли да пояздя...-
Хайде де. Моля ви се..?
Уфф, зарежи ги. Ще ти купя един за Коледа.
Имаш да ни дадеш някакви дребни?
Нали знаеш, 10, 20, 50ст?
- Искате да ви дам пари?
- Точно.
Защо?
Без причина,освен,че тя е бременна и не сме яли нищо от 2 дни.
Не ви вярвам.
- От къде си?
- Оклахома.
Знам какво му е.
Аз дойдох от Канзас.
Сoдомия...
фелацио...
канилингус...
педерастия...
отче наш, защо тъй гнусни са тез думи?
Маструбацията...
носи ни наслада.
Отдайте се, приятели,
на Кама Сутра - оргията свята!
Хвани коня! Спри коня!
Дръж го!
Веднъж поех да търся Дона -
девицата шестнадесетгодина.
О, Дона , мила моя Дона,
навред те търсих дълго аз.
Психеделнично палаво момиче
дошло от Сан Франциско.
Видели ли сте моята девица татуирана?
Дочух, че арестували я нейде,
заради красотата й неземна...
Ще й покажа аз живот прекрасен
и ще положа в скута й, мутиралата си глава.
И ще я любя докато небето,
в кафяво оцвети се.
Еволюирам аз,
и то чрез дрогата,
която вие яросно отричате...
Ей, човече, ти си истински каубой.
Не слизай. Имаме още 15 минути. Давай.
- Имам да свърша някои работи.
- Така ли? И какви?
Искам да видя Емпайър стейт билдинг.
А утре, искам да се кача на това корабче,дето обикаля Манхатън.
- Да видиш Статуята на свободата.
- Звучи добре.
Ако имате някакви идеи какво да правя -
Нямам много време.
Постъпвам в армията след няколко дни.
Мисля, че можем да ти помогнем.
Хашиш...
Кокаин...
Марихуана...
Опиум...
Л.С.Д.
Д.М.Т....
вакса за обувки,
сироп за кашлица,пейоте...
алкохол,цигари.
- Claude.
Дръж, човече.
Клод, кажи нещо.
Тя наистина ли е бременна?
Да, бременна съм.
Това е, което тя казва.
" Това е, което тя казва." Това е, което тя знае.
- Бременна съм.
- Джени, ти нищо не знаеш.
- Знам кой е бащата.
- Така ли?
Това ако знаеш е достатъчно.
Ако бебето е бяло и пищящо, и се скъсва да реве...
тогава със сигурност знаем, че Ууф е баща му.
Но ако се появи красиво и шоколадово кафяво...
тогава е мое.
- "Бяло и пищящо"?
- Да.
Щом излезе и види черния ти задник...
ще те плюе в лицето с динени семки.
Винаги си отваряш устата без да мислиш.
Слушай, когато бебето излезе и ме види...
ще е толкова щастливо и много гордо.
И знаеш ли какво ще каже?
Аз съм...,
черна пика,негро,
чернилка,
дивак от джунглата,
печка за сажди,
чичо Том,леля Джемима,
малък черен Самбо.
блатно свинче,
боклукчия,ваксаджия.
Возя ви в асансьора
и масите забърсвам в бара.
Роб,вуду - зомби,
с дебели джуки,сплескам нос.
Танцувам степ и жител съм на Харлем.
И президент на Щатите на Любовта!
Кофти тръпка!
Ако поканите ме на вечеря,
ще трябва с диня да ме храните,
с булгур, с изсъхнали корички,
със алигаторски ребра и свински опашлета даже.
А може и със черен грах!
О Боже, карантийка
диво зеле
И ако не внимавате по тъмно, ще ви отмъкне черния човек!
Бау
ще ви отмъкне черния човек!
Както кажете...
Кажи нещо на boogie man.
Хайде.
Boogie man.
Първият му ден в Америка е...
Ей сега слезе от кораба.
Добро ли беше пътуването?
Манчестър в далечна Англия,
отвъд Атлантика безбрежен...
И той е гений гениален...
Той вярва в Бога смята,че и
Бог във него вярва. Във него - Клод!
Това е той
Клод Хупър Буковски мисли,
че гот е да се снима във филми
да бъде Фелини,Антониони
и Роман Полански.
И всички събрани в Клод Хупър Буковски!
Вярвам в Бог
И вярвам, че и Той вярва в Клод!
Това съм аз.
Аз черен съм като катран,
а аз съм розов, толкоз розов,
а аз пък бял съм като сирене!
Направо съм невидим...
Нямам ни дом, ни обувки,
ни пари, ни класа,
ни шал, ни ръкавици,
ни легло, ни тенджера дори.
- И вяра нямам си,
- Ей тука, човече.
ни майка, ни култура,
ни приятели. Аз неграмотен съм,
не блестя от чистота, дори бельо си нямам.
Ни сапун, ни влак, ни мозък
Цигари нямам, нямам работа,
ни пукната пара във джоба!
Приятелка си нямам, ни билет,
и Бог си нямам! Ех, какъв късмет!
Трева си нямам, нито Л.С.Д.
И дрехи нямам,нито пък подлога.
И топки даже нямам, ни ножове,
ни пистолети, ни боклук.
- И повиквателна си нямам,
- Изори я!
Нямам родина, не се смея, нямам колело, нямам пъпки,
Няма дървета, нямам въздух, нямам вода
Град, банджо, клечки за зъби, връзки за обувки, учители, футболна топка, телефон
Досиета, доктор, брат, сестра, униформи
Автомати, самолети, ембриони, помпа - бам, бам, бам.
Къде тръгна?
Имам доста работа днес.
Благодаря ти.
Какво?
Ела, искам да ти покажа нещо.
Какво е?
Просто ела, моля ти се.
- Какво?
- Виж това.
- Това е мацето с коня.
- Не е тя.
Как така не е? Виж я.
Шорт Хилс.
Доста близо е.
- Днес е?
- Точно де.
Искаш ли да отидеш?
Защо?
Не искаш ли да я видиш?
Не трябва ли първо да те поканят при тези?
Искаш ли да дойдеш с мен на парти?
Хайде разпръснете се. Смесвайте се с тълпата.
Седни, скъпа.
Стив?
- Чудесно парти, а?
- Да.
Има един различен тип ей там.
И тук в дясно, момчето ей там.
Този цветнокожия господин с момичето.
Виждаш ли тези момичета? Познаваш ли ги?
Опитай така, непринудено...
да разбереш кои са как са попаднали тук...
кой ги е поканил, и ела да ми кажеш.
Разбира се.
Здравейте, аз съм Стив Райт.
- Как е вашето име?
- Хъд.
Поканен ли сте тук?
- Имам предвид, кой ви доведе?
- г-н Бъргър.
Ами, купонясвайте.
Те са с г-н Бъргър.
- Г-н Бъргър?
- Да.
Кой е г-н Бъргър?
Не знам.
Въобще недей да смукваш,ако не искаш да си опариш устните.
- Сега?
- Започвай да духаш.
- Ето. Видя ли?
- Шийла?
Един момент.
Защо се бавиш толкова, скъпа?
- Пушим трева.
- Обличам се.
Хайде сладурче. Много хора чакат, за те видят.
Успокой се, татко.
- Побързай.
- Какво става?
- Обличат се.
- Отвори веднага!
- Аз имам грижата за това.
- Виждам.
Да?
Няма извинение за това представление.
Здравейте.
Извинете. Г-н Бъргър?
- Можете да ме наричате Джордж.
- Опасявам се, че това е частно парти.
Мисля, че е по-добре да напуснете с приятелите си.
- Мислиш ли?
- Да, мисля, че би трябвало.
Извинете! Всички, моля тишина.
Мисля, че не трябва..
Просто искам да кажа няколко думи, после тръгваме.
- Не ме е грижа какво искаш да кажеш.
- Знам. Всички, слушайте!
Ние не сме поканени на партито Просто искам да кажа нещо.
- Не ме интересува.
- Знам, че не те интересува.
- По-добре напуснете.
- Моля ви, дайте ми две минути.
Става ли?
- Моля ви.
- Не, по-добре си вървете.
Губя търпение. Това е частно парти.
-Не сте поканени, по-добре си тръгвайте.
-Не разбирате.
- Няма нищо за разбиране.
- Трябва да разберете нещо.
Не разбирате какво ще направи този човек за вас.
- Не искам и да чувам.
- Трябва да чуете!
- Знаете ли какво ще направи за вас?
- Не ме е грижа!
А трябва, защото той ще се бие за вас.
Той отива във Виетнам да се сражава за вас, да ви спаси живота!
- Напуснете веднага!
- Трябва да ти пука!
Ако ме искате навън, ще трябва да ме изхвърлите.
Точно това мисля да направя.
Няма да се забърквам в скандали с теб.
Ще извикам полиция, ако трябва.
Пингвин.
Значи, моя приятел, Клод,е влюбен.
Той видя това гадже на един кон.
- Извинявай.
- Исусе.
Виж сега, дай да се разберем джентълменски.
- Тихо.
- Добре.
- Мога ли да ти дам един съвет?
- Давай.
Разкарай си задника, веднага.
Това ли е?
- Да.
- Благодаря.
Слушайте, сега.
Клод е влюбен.
Момичето, в което е влюбен седи в тази стая.
Той просто иска да поседи тук и да я погледа пет минути.
Просто да я погледа и да я запази в главата си...
когато там навън биейки се в джунглите.
Толкова ли е много? За теб е човече.
Чакай една минутка. Нали това искаш.
Шийла, имаш ли нещо против ако Клод седи тук и те гледа...
за няколко минути преди да си тръгне?
Изключително сте нахален, млади човече.
Имам си живота,майко
имам и смях, сестро
имам свобода, братко,
имам хубави мигове, човече!
Имам щур характер, дъще
и чар неотразим,о,братовчедке.
Имам главобол и зъбобол,
моменти лоши -
също като вас!
Имам си коса,глава и ум,
очи и нос си имам.
Уста, и зъби,
и език, брадичка, врат, гърди,
сърце, душа и гръб,
и задник имам си дори!
Ръце, и пръсти,и крака,
и черен дроб и кръв си имам!
- Пази се!
- О, Боже!
Имам си черва, имам си и мускули
Клод Буковски.
Джордж Бъргър.
Лафайет Джонсън.
Джийни Райън.
Ууф Дашунд.
Съдът ще произнесе присъди за всеки от вас.
Съдът присъжда:
На принудителен труд за 30 дни...
или да платите такса от $50.
Ваша Милост, Мисля, че не разбирате.
Ние нямаме никакви пари.
Съжалявам. Нищо не мога да направя за вас.
- Ваша Милост?
- Да, господине?
А ако някой от нас има парите?
- Кой от вас?
- Аз.
Можеш да си платиш глобата.
Отидете в канцеларията да се разплатите.
- Извинете, Ваша Милост.
- Как е името Ви?
Изчакайте един момент. Запишете Джордж Бъргър.
- Буковски.
- Само секунда. Клод, чуй ме.
Нека аз да излеза. Ще отида да намеря пари.
- Тогава ще измъкна всички.
- Това са моите пари.
Съжалявам, но баща ми ги даде ако закъсам.
- Е сега закъсах.
- Не ставай глупав, човече.
Това е последният ти шанс да ни измъкнеш.
Престани. Парите са мои. Аз излизам.
- Нямаш ли ми доверие?
- Разбира се, че не.
Виж, човече, не ставай глупав.
Как ще намериш кинти?! Не познаваш никой навън.
Няма и да пробва. Просто ще ни остави тук да изгнием.
- Мога да се обадя на някой.
- Така ли?! Обади се на майка ми.
Дано да знаеш какви ги вършиш.
Давай, Джордж.
Сега пък какво?
Извинете. Застанал сте на пътя ни.
Моля?!
Препречвате ни пътя. Бихте ли се поместили, моля?
Разбира се.
Здрасти. Помниш ли ме?
Да.
Влизай.
Трябва да отидем на училище.
Чудесно. Влизаш ли?
Какво имате предвид?
Какво правите? Къде отивате?
Господи! Какво си мислиш, че правиш?
Не можеш да караш тази кола! Само аз и татко можем да я караме.
Имам малък проблем. Трябват ми пари веднага.
250 долара. Трябват ми веднага.
- Всичко това за пари ли е?
- Да. Имаш ли някакви?
Наистина нямаме време сега.
Трябва да сме на училище. Така, че би ли спрял колата?
Нека аз да карам.
- Какво да направя аз?
- Кажи му да спре.
Спри.
Приятелите ми са още в затвора.
Може да искате на вашия старец пари за да ги измъкнем.
- Да искаме от баща ми парите?
- Да.
Да, бе, как не.
Нали той ни забърка. Нека и да ни измъкне.
- Той ви е забъркал?!
- Да.
Той ти каза да танцуваш на масата и да счупиш всички чинии?
Тук има кръстовище, свий наляво.
- Мисля, че наистина си откачен.
- За какво говориш?
Човека вкара пичовете в затвора. Искаме пари за да ги измъкнем.
- Тук в ляво.
- Невъзможно.
- Защо да е невъзможно?
- Той не ми дава и кредитна карта.
- При тая къща, в която живеете?
- Ето, приближаваме!
- Двеста и петдесет долара.
- Ето тук!
Завий наляво! Сега!
Боже! Пропусна го!
Какво пропуснах, Стив?
Училището. Ей там беше.
Съжалявам.
Ще ти помогнем, ясно? Ще се опитаме да ти намерим пари.
Така, че можеш да спреш колата, и да карам аз .
- Кога?
- Веднага след училище.
Около 4:00. Ще ги имаме към 4:00.
Това е друг проблем, човече.
- Какво?
- Целия си в лайна.
Ти няма да искаш на вашия старец кинти, и Джуниър е лайнян.
Какво правя тук?
- И мъже?
- Какво имате предвид?
Имате ли сексуално привличане към мъже?
- Дали съм хомосексуален?
- Да.
Не бих разкарал Мик Джагър от леглото си...
Но не съм хомосексулист.
Можете ли да ми кажете защо не искате да се подстрижете?
Попита ме и тя защо
с коса тъй дълга се развявам.
И през деня, и през нощта,
страшилище за младежта!
Космат съм и отгоре и отдолу,
не питай защо -
Не знам!
Не е заради липса на пари
или за да съм като рок - звезда.
О , скъпа...
Обичам дългата коса -
блестяща, лъскава, красива,
да се разхождам с руса грива
до раменете и по - дълга!
Навсякъде да я развявам
косата бурна, непокорна!
Ще си я пускам и показвам,
щом Бог ме е дарил със нея.
От вятъра да се развява,
в дърветата да се заплита,
бълхите ми да приютява!
Да бъде кошер за пчелите,
гнездо за птички лекокрили.
Не мога да опиша с думи косата си великолепна!
Ще си я пускам и показвам, щом Бог ме е дарил със нея.
Да бъде дълга, права, къдрава, чуплива,
сплъстена, рошава и мазна,
въшлива, лъскава , блестяща,
на плитки, със мъниста и със перли,
с цветя, с конфети, с панделки,
дори спагети ще сплета в нея!
Кажи - ти виждаш ли очите ми?
Ако ги виждаш, то косата ми е твърде къса!
Ще си я пускам чак дотук,
чак докъдето спре сама
Ще зяпнат всички във почуда, щом видят ме във мойта тога,
от руса, бляскава коса -
тъй както сам Исус я носил!
Алелуя, обожавам я!
Мария е харесвала сина си,
защо не ме харесва тъй - и мойта майка?
Знаеш ли, майката на Дани накара Дани да те поздрави.
Той учи втора година за зъболекар...
и момичето, с което се среща е хубаво, симпатично.
Има доста майонеза, както го харесваш - от двете страни.
- Изяж го.
- Мерси, мамо.
- Добро е. Хапни го.
- Ей сега.
Дай си панталоните. Ще ги изпера.
- Защо?
- Мръсни са.
Добре са си. Не са мръсни.
За минутка ще са готови.
Панталоните са си добре, мамо.
Та какво ще кажеш, тате?
Какво ще кажеш за кое?
Нищо, мамо.
- Ако ти трябват пари, намери си работа.
- За пари ли става въпрос?
- За какво са ти пари?
- Просто ми трябват.
- Коя е тя?
- Коя е коя?
- Момичето?
- Кое момиче?
- Кое е момичето?
- Няма никакво момиче.
Можеш да ни кажеш всичко. Ще ти влезем в положението.
За какво говорите хора? Просто ми трябват пари.
Ако ти трябват пари, кажи ни истината.
Какво искате да кажете?
По дяволите. Всеки път като дойдеш, има някакъв проблем.
Защо не се изчистиш? Защо не се пострижеш?
Пострижи се, и ще ти дам парите.
Ще ми дадеш пари ако се пострижа?!
За Бога, направи нещо, за да ни направиш щастливи!
- Какво?
- Ще ми дадете ли 500 долара?
- Дай си панталоните!
- Панталоните са ми чисти!
Чисти са, за Бога!
Колко ти трябват?
Планът е белият човек...
да изпрати черния ...
да се бие с жълтия...
за земята, която е откраднал...
от червения народ!
Метрото Линдън Джонсън взел,
и към Четвърта улица поел.
Когато стигнал там -
какво видял?
Хитрецът Никсън, друса се с прашеца бял!
FBI
CIA
Хайде де.
Чакай, Бъргър!
- Как я караш?
- Добре, а ти?
- И аз така.
- Виж, първо...
Искам да се извиня заради Стивън.
Той е много млад, и наистина не разбира.
Кажи ми в коя си влюбен
Кажи ми какво, човече,
Кажи ми
Какво обичаш
Един стар евъргрийн...
Хей, мислех си...
Искаш ли да се ожениш?
Какво?
- За кой?
- За мен.
Ще имам бебе, и ако сме женени...
в армията няма да те вземат--
Няма да те вземат, защото не взимат женени...
и ще имат бебе.
Като хромирани гранати в доспехи
звукови облечени...
Ний електрона песен пеем,
сред кабелите на Медуза.
Промиват мозъка ти, оковават те,
и тъпчат те с масмедии отвред.
Във този електронен век,
аз пея електронен блус...
Вие, Шийла Франклин,
вземате ли този мъж
за ваш законен съпруг?
Да.
Вие, Клод Хупър Буковски,
вземате ли тази жена
за ваша законна съпруга?
Да.
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Харе Кришна
Кришна
Харе
Харе Рама
Рама
Любов, любов, любов...
Избягай ти далеч, далеч! На пътешествие тръгни!
Надрусай се , шегувай се, посмей се! Избягай ти далеч, далеч!
На пътешествие тръгни!
Летим във розовите облаци, надрусани с онуй...нали го знаеш?
Marijuana
Мъниста, цветя свобода, щастие
Ей там.
Добре ли си?
Къде бяхте всички?
Къде бяхме ли? Ти къде беше, бе човек?
Гледах водата.
Дай да ти видя очите. Дай насам.
Олее, черни баскетболни топки ...
Погледни ме.
Виж небето. Звездите...
- Виждаш ли звездите?
- Виж ги само.
Хайде всички, падаща звезда ей там.
Бързо, намислете си по едно желание.
Ще ме заведеш ли вкъщи, моля?
За що искаш да се прибираш?
Това е последната вечер на Клод. Нали?
Ще правите ли нещо?
- Да, че измислим нещо.
- Да.
Какво ще правите?
Не знам. Това е нощта на Клод.
Какво искаш да правим?
Ще заведа Шийла у тях.
Цялата е твоя.
Приятно изкарване.
- Просто ще я заведа у тях.
- Знам.
Все пак приятно изкарване.
Хайде, Джени.
Хайде.
Свали си панталоните и идвай!
Искаш ли да си ходиш?
- Само ще ме заведеш вкъщи, нали?
- Да.
- Не, знаеш какво имам предвид.
- Просто ще те отведа у вас.
Защото нищо няма да излезе.
Не, не.. ще си отида сама.
Няма, аз ще те заведа.
- Не мисля, че искам.
- Защо не?
Не трябва да ти обяснявам всичко...
нали?
Хайде, Клод!
Водата е много мръсна.
Виж, извинявай.
Не исках да съм толкова...
Наистина съжалявам. Не исках да те разстроя.
Няма нищо.
Понякога съм толкова...
Разбирам.
Разстроих ли те?
Не, разстроен си. Съжалявам. Моя е вината.
- Утре заминаваш, така ли?
- Да.
Е, какво тогава?
Искаш да кажеш,че ако не заминавах щеше да е различно?
Може би.
- Може да не замина.
- Да бе.
- Очакваш да ти повярвам?
- Сериозно.
Забрави. Не ти вярвам.
Къде отидоха всички?
Някъде тук са. Джени още е ей там.
Къде са ни дрехите?
Къде ги занесоха?
Много смешно.
Много сте узрели момчета, няма що.
Не гледай мен. Нямам нищо общо с това.
Не се тревожи. Някъде тук са.
Такси!
Не си отивай! Портмонето ти е в мен! Шийла, чакай!
Не го вярвам, пич. Какво стана?
Защо по дяволите направихте това?
- Много готин майтап беше.
- Майтап?
Наистина съжалявам.
Не мислех, че няма да понесе майтапа.
Знаем къде живее. Ще и дадем дрехите утре.
Няма да съм тук утре.
Сериозно ли говориш за тая тъпня?
Не ти влиза в проклетата работа.
Това ми е проклетата работа, човече. Ти какво искаш?
Искаш да си герой с пушка, мачо в униформа?
- Това ли искаш?
- Не мога да говоря с теб.
Седя ей тук. Говори с мен.
Мисля, че си смешен.
Аз съм смешен.
Аз съм напълно смешен. Направо съм абсурден.
Не искам да отивам там ида убивам жени и бебета.
Продължавай да си си смешен, а аз ще правя, каквото трябва.
Защо го правиш?
Правя го заради теб, човече.
Не ми излизай с това.
Не го прави за мен.
Ако аз бях на твоето място, нямаше да го правя заради теб.
Дай ми дрехите.
Тя как ще се прибере? Нещата и са тук. Няма и кинти.
По-добре и занеси нещата.
- Аз ли?
- Да.
Нали това искаше?
Казваш ми, че съм смешен?
Къде да ида?
Ще следвам реката.
Къде да ида?
Чайките ще следвам.
Как да открия онзи,
който ще ми каже? Защо живея и защо умирам?
Къде да ида?
Ще следвам децата.
Къде да ида?
След техните усмивки ще вървя.
Дали ще видя отговора
в милите им личица?
Ще разбера ли защо живея и защо умирам?
Ще следвам песента на вятъра,
и грохота на бурята.
неоновите блясъци
във погледа на влюбените.
В мизерията и разкоша,
в града, където истината чака.
Къде да ида?
Ще следвам сърцето си.
Къде да ида?
Ръката си ще следвам.
Къде ли ще ме отведат
и ще открия ли все някога
защо живея и защо умирам аз?...
Защо живея?
Защо умирам?
Кажи ми защо,
кажи ми къде.
Следващия.
- Уудроу, Шелдън?
- Да, сър.
Свалете всичко, моля.
Чорапите ви.
Има ли някакъв проблем с чорапите ви?
Не, сър.
Тогава ги свалете.
Сержант.
Черните момчета са тъй сладки,
с вкус на течен шоколад.
Устните им лепнат като мед,
изтръпвам при вида на тез мъже!
Когато за любов настане ред, обичам аз какаов сладолед!
Положих се веднъж и на диета,
сладкиши никакви,почивка пълна.
Ала безумна мъка ме погълна,
по тези шоколадови мъжлета!
Черните момчета са питателни,
те изпълват ме открай докрай.
Толкова са сладки, обаятелни,
че стомахът ми ликува, знай!
Когато за любов настане ред, обичам аз какаов сладолед!
- Черни...
- Черни...
момчета!
Белите момчета са красиви,
като мляко гладки и свенливи.
Косата им - атлазена коприна,
изящна като майсторска картина.
За белите момчета щом се сетя, бленувам часове наред в захлас.
Ако докоснат ме по раменете,
примирам от блаженство сладко аз!
- За моята майка женчовци са те,
- ала за мен са вихрени коне.
- Баща ми казва "По - далеч от тях!"
Но как да устоя на този грях?
Ах, готини са тез момчета,
корави, яки, расови мъжлета.
Изправят ли се те пред мен,
са за душата ми мехлем!
Момчета бели, тъй сте секси,
високи, стройни, с устрем нов.
Обичам дрехи маскировъчни
и таз машина за любов!
Брат ми ги нарича недодялани,
ала за мен от мрамор са издялани!
Баща ми все повтаря : "Не-не-не!"
Ала за мен са истински мъже!
White boys are so lovely
Тъй симпатични сте, момчета бели момичешката красота сте взели.
Копнея да прокарам пръсти страстни,
през къдрите ви руси и прекрасни.
Аз пожелавам си високо,
- стройно,
- секси,
- красиво,
- готино и сочно,
разкошно, мило, беличко момче!
Yeah, give me a white boy
Хайде, бели момчета легнете до мен!
Заключени врати...
И щори пуснати...
Приглушено осветление...
Огън в душата им гори...
А тялото ми...
Тялото ми...
Във космоса се носи мойто тяло.
Душата ми във орбита кръжи,
лице в лице със Бога се изправям.
И плавам в безвъздушното пространство,
въртя се и отскачам тук и там...
От град Марихуана до звездите.
И от звезите до градчето лунно...
Тъй пухкави са облаците бели,
из космоса безгрижно са летели.
Тъй гладка кожа, мила, имаш ти,
лице сияйно, предани очи.
Как дръзват те
да сложат край на тази хубост?
И да ни мачкат под ботуша черен,
да ни погребват в сажди мръсни.
Наш дълг било, ни казват
и ни изпращат на война.
И гмуркайки се в този ад, ний чувствата си преоткриваме.
И ставаме отново хора. В космоса мирът намира смисъл.
Не може да се скрие,
на живота хубостта!
Очите ни са веч отворени!
Прогледнахме!
Как си?
- Ами.. бива.
- Браво, браво?
Виж какво получих.
Къде е той?
Невада.
Та си мислех да му пиша.
- Как мислите - какво да му пиша?
- Искам и аз да му кажа нещо.
Пиши, че... Пиши му, че Джийни казва здрасти.
Ще му пишеш?
Защо не дойдеш с нас?
- Вие къде отивате?
- Невада.
Така ли?
За всичко ли си несериозен?
Винаги съм сериозен.
Кога тръгваме?
Веднага щом Шийла се приготви.
Не мога просто да излетя за Невада.
Да, предполагам.
- Ще се видим.
- Чакай малко.
- Как ще стигнете до там?
- С кола.
- Ти нямаш кола.
- Ще си намеря кола.
- Лафайет?
- Как така ще си намериш кола?
В какво си се втренчил?
И коя е тази?
Какво правиш тук? Хайде.
- Казах ела с мен.
- Чух те.
Но те питам,коя е тази жена?
- Ти приятелка на моя Лафайет ли си?
- Не съм повече Лафайет.
- Не и досаждай, става ли?
- Какво си направил с косата си?
Няма значение. Просто се прибери вкъщи.
Това дете негово ли е?
- Недей да говориш с нея.
- Това дете твое ли е?
Няма да разбереш.
Какво искаш да кажеш? Твое ли е детето или не?
Що за въпрос е това?
Или е мое или не е.
Какво?
Знаех си, че няма да разбереш. Никога нищо не разбираш.
Много добре разбирам. Обясни ми.
Наясно ли си с космическото съзнание и всички тея бози?
Затова точно говоря, скъпа.
Всичко, което казвам аз е, че Лафайет Джуниър е твое дете.
И искам да знам дали това дете тук също е твое.
Това няма значение. Хайде!
- Къде отиваме?
- Водя ви на автобуса.
- Отивате си обратно вкъщи.
- Не искам да си ходя вкъщи!
Отиваш си вкъщи. Ясно ли е?
- Искам да остана с теб.
- Не можеш.
- Защо?
- Защото не можеш. Казах вече.
Виж, един приятел е загазил и ние трябва да му помогнем.
Това е, което трябва да знаеш. Защо просто не си отидеш вкъщи?
Никога не съм казвала, че не можеш да помогнеш на приятелите си, Лафайет.
Проклятие, жено! Не съм Лафайет!
Мамка му! Нищо ли не разбираш?
Как може
толкоз безсърдечни да са хората?
Как може
тъй жестоки да са те?
Лесно е да си студен,
лесно е да си от камък.
Как може
хората сърце да нямат?
Ти знаеш, че обичам те безмерно!
Тъй лесно е да бъдеш горд...
Тъй лесно е да казваш "Не!"
Особено е лесно за онези,
които грижат се за непознатите,
не им е безразлично злото
и социалната неспреведливост.
Но помощта си ти предлагаш,
единствено на непознати хора!
А на приятеля изпаднал във беда?
Аз имам нужда от приятел.
Как може да обръщат гръб на собствените си приятели?
Тъй лесно е ръка да подадеш,
на странника, изпаднал в нужда...
Здрасти, Стив.
Излез от колата.
- Искам само да си поговорим.
- Искаш да говориш?Говори.
Искам да си поговорим отвън.
Не искам да разговарям с теб.
Не се тревожи. Ще се справя.
- Какво искаш?
- Ключовете.
Cool out, baby.
- Вземате колата?
- Само за няколко дни.
- Идваш ли с нас?
- Не, не идвам с вас!
- Добре.
- Шийла, хайде,
излез от колата. Какво...
Нямам никакви вътрешни тормозения...
като например, кой е бащата.
Не ме интересува. Мисля,че и двамата са прекрасни.
Не мислиш ли?
Ама как може да не те е грижа за това?
Ако една жена носи дете, не мислиш ли, че трябва да знае кой е бащата?
И аз имах тази дилема.
Но скоро ще бъде разрешена.
Не е чак толкова голямо чудо. Не е като световна война.
Не знам защо за връзваш толкова за това.
Влюбих се в някой.
имаме дете, и ще се женим.
затова се връзвам.
- Тъй ли?
- И ти издържаш всичко това!
Не разбираш.
Не виждаш нещата такива, каквито са.
Това, което се случва с нас е наистина прекрасно.
Всеки е изцяло щастлив. Момчетата са наистина щастливи.
И мисля, че ще е чудесно, Ако и ти се радваш с нас.
- Ти не си добре.
- Да, не съм добре.
Всички не сме добре. Нека да си стиснем ръцете.
Нека да не ги стиснем.
Хайде.
Ако всеки от вас можеше да застане на моето място...
и да види това, което виждам аз...
щяхте да разберете какво е да бъдеш истински горд със страната си.
Армията на Съединените Щати...
е най-великата бойна сила в света.
И сега, вие, хора...
ще бъдете на хиляди мили от вкъщи след няколко дни.
Вземете част от величието във себе си.
И сутринта, в която, ще напуснете родината...
вземете по малко от него с вас.
Сержант!
Изключете проклетото нещо!
Разкъсани от метални експлозии,
заплетени в бодлива тел,
от взривовете оглушали,
нанизани от байонети,
- потръпваща, раздрана плът...
- Кое да изключа?
Мърдай!
- Внимание!
Безстрастни електронни данни...
със черни униформи, босоноги,
- Рота!
- Мирно!
с карабини стари във ръка,
с изпратени по поща пушки,
Направете нещо!
прострелват сгърчените мускули...
Двеста петдесет и шест,
виетнамци взети в плен.
Двеста петдесет и шест,
виетнамци взети в плен.
От гетото сме ний извлечени,
в мръсната война въвлечени.
3 - 5 - 0 - 0...
Оръжията насочи,
убивай без да мислиш ти!
Виж как армейските колони, поемат пътя към дома...
Всички вън!
- Рота!
- Мирно!
Сега всички ли ме чуват?
Здравейте, звезди!
Привет от Земята!
Блещукате си вий над нас,
здравейте, милички звезди!
На път отново ни зовете.
А аз и моята любов,
безгрижно пеем в утринта...
- Здрасти.
- Какво мога да направя за вас?
Ние влизаме.
Не е позволен достъпа на цивилни в базата точно сега. В тревога сме.
Ние не сме цивилни. Ние сме приятели на един пич от базата.
Сигурно го познавате. Той е редник.
- Не го познавам.
- Той е много готин, с руса коса.
- Нисък е.
- Не го познавам...
все пак трябва да обърнете и да напуснете контролния пункт.
Ако имате нужда от помощ, ще ви съдействам.
В противен случай, обърнете и напуснете.
Вижте, ние не искаме никакви неприятности.
- Обърнете и няма да имате такива.
- Нека поне се обадя по телефона.
Няма да се обадите тук. Ще го направите, там където ви казвах.
Току що ми казахте, че искате на ни съдействаме.
Ще ви помогна да обърнете. Това е всичко.
- Вие не разбирате...
- Шефе, това е.
Обръщате и си тръгвате. Ясно ли е?
- Схващаш ли ми идеята?
- Не разбираш, човече.
- Вие не разбирате.
- От пет дни сме на път!
- Виж какво, мой човек...
- Просто искам да видя моя приятел.
Казвам ти да се разкараш от моя пост по дяволите.
Обърнете и тръгнете по този път. Това мога да ви кажа.
Вие ме слушайте. Аз няма да ви слушам. Ясно?
Благодаря ви. Приятен ден.
- Как се казваш?
- Джордж.
- А твоето име как е?
- Шийла.
Така ли?
- Съпругът ти в базата ли е?
- Не съм омъжена.
Идвам при брат си.
Чакай, чакай.
Този път ще успея.
Това беше добро. Нека направя отново.
Аз ще духна едно, и после ти ще духнеш...
и ще видим дали могат, нали се сещаш...
Да духнеш едно през моето.
Много добро.
Къде е колата ти?
Ей там.
Всемогъщи Боже.
Нека отбием тук.
Хайде да спрем. Рота, мирно.
- Свободно.
- "Свободно"?
Ах ти сладурче!
Ела тук, коте!
Шапката ми!
Какво правиш?
Хей, бейби!
Как изглеждам?
Много истински.
Рота!
- Да, сержант.
- Излизай.
Живо, войнико.
- Сър?
- В колата, войнико!
- Задник ли си, редник?
- Не, сержант.
Твърде жалко, защото аз съм.
Как я караш, човече?
Искам да съм въздушен пилот.
Искам да живея страшен живот.
- Стой в колата.
- Какви ги вършиш?
- Влизай в багажника.
- Какво?
- Влизай в багажника бързо.
- Защо?
Всички те чакат.Спретнали сме ти страхотен пикник в пустинята.
- Хайде влизай.
- Базата е под тревога.
Непрекъснато има проверки. Трябва да съм тук.
Само за няколко часа. Аз ще те покрия за вечеря.
- Не мога.
- Как така не можеш?
Изминахме 2000 мили да те видим. Всички те чакат.
Довери ми се. Всичко съм измислил.
Изкарваш го така, все едно не искам да дойда.
Ела тогава. Влизай в багажника.
Не мога да повярвам, че си тук.
Просто не го вярвам. Изминали сте всичкия тоя път?
Високо оценявам идването ви.
Не мога да ти кажа.
Не ми казвай, просто ела. Скачай в багажника.
Не разбираш. Това не е игра.
Какво да кажа на всички?
- Шийла дойде ли?
- Да.
- А Джийни?
- Всички са тук, човече.
Как е Шийла?
What are you doing?
Дай си дрехите.
Мирно!
Свободно!
Обаждайте се като си чуете името.
Тук, сър.
Внимание, хора.
Току що получихме нареждане за презокеанско пътуване.
Пригответе си принадлежностите, стегнете си мешките...
и да сте на линия.
Сержант, имате 3 минути да подготвите хората.
Хайде войници. Действайте бързо.
Хайде да свършваме бързо.
Хайде да ви видя в действие.
Мърдайте, живо момчета.
Да си готов веднага. Стягай си багажа.
Хайде всички.
На теб какво ти става,редник?
Не чу ли какво каза капитана?
Взимай бързо каската! Взимай кобура!
Веднага! Мърдай, все едно имаш пирон отзад!
Обличай проклетата куртка! Живо, размърдай се!
Не знам какво ти става. Действаш, като, че ли не ти се ходи.
На мен не ми се ходи, но ако ти трябва да отидеш и аз трябва да отида.
Така, че веднага се раздвижи!
Хайде всички в бойна готовност.
Какво по дяволите чакаш?
Взимай си парцалите! Искам тая кофа на главата ти!
Мешката в готовност! Войнико, във война сме!
Слушайте!
Когато кажа името ви, отговаряйте и излизайте!
Да, сър!
По-добре си извадете главите от задниците. Да тръгваме!
Насам войнико! Мърдай!
Живо, редник!
Къде тръгна!
Какво ти става? Казах хвърляй си мешката в камиона!
Камиона ей тук! Качвай се веднага!
We starve look
At one another
Short of breath
Walking proudly in our winter coats
Wearing smells from laboratories
Facing a dying nation
Of moving paper fantasies
Listening for the new-told lies
With supreme visions
Of lonely tunes
Somewhere
Inside something there is
A rush of
Greatness Who knows what stands in front of
Our lives I fashion my future
On films in space
Silence tells me secretly
Everything
Singing our space songs
On a spider web sitar
Life is around you and in you
Answer for Timothy Leary
Dearie
Нека бъде светлина, нека има цветя
Why don't you let the sun shine
Just let the sun shine in
You ought to let the sun shine in
Опит за превод: KalTa
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime ... и малко Васко кръпката
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime ... и малко Васко кръпката ...ще се видим на Варвара някой ден...
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime ... и малко Васко кръпката ...ще се видим на Варвара някой ден... ...може би...