Artificial Intelligence (2001) (Artificial Intelligence CD1.sub) Свали субтитрите
Такива бяха годините след като ледниците се стопиха
и нивото на океаните се повиши.
Толкова много градове по крайбрежните линии бяха наводнени:
Амстердам, Венеция, Ню Йорк...
завинаги загубени.
Милиони хора бяха разселени и времето стана хаотично.
Хиляди милиони хора в по-бедните държави гладуваха.
А там, където високата степен на развитие се запази,
бе благодарение на правителствата,
които наложиха строги санкции за бременността
и ето защо роботите...
които никога не са гладни и нямат никаква допълнителна консумация,
бяха толкова икономически важни.
Да създадем изкуствен интелект ни е било мечтата, откакто науката съществува.
В началото на новата ера
ние дадохме живот на машини
Изкуствения интелект е перфектен симулант,
изразителен в речта си
и достатъчно общителен,
та дори реагиращ на болка.
Как се почувства?
Ядосана? Шокирана?
Не разбирам?!
Какво ти направих на чувствата?
Вие го направихте на ръката ми!
Ето ви марионетката.
Съблечи се.
Киберинженерите в Ню Джърси са достигнали
най-високата си форма в изработването на роботи.
Универсални...
имащи хиляди функции
служещи на човечеството по всякакъв начин през ежедневието ни.
Нека открием.
Но ние нямаме никаква причина да се поздравяваме.
Горди сме със себе си,
но какво означава това?
Шийла, отвори.
Сензорите,
съдържащи чип за познанията и държането,
използват сложни невротехнологични елементи
стари, колкото мен.
Аз вярвам, че ако разберем, как работят нервните импулси в невроните,
ще можем да построим
Мека от различен тип.
Предлагам
да създадем робот,
който може да обича.
Да обича?
Но ние произвеждаме хиляди "любовници" всеки месец
Разбира се. И вие сте редовен клиент Ячо Сама.
Тестването на качеството е много важно.
Кажи ми, какво е любов?
Любов е първо да ми се навлажнят очите,
да си очистя дишането кожата ми става по-топла при допир...
И така нататък. Точно това.
Но аз имах предвид чувствата, а не физическите характеристики.
Думата, която използвах бе любов.
Любов, като тази на дете към родителите му.
Предлагам да създадем дете-робот.
Дете-робот, което ще обича родителите си.
Обич, която няма никога да спре.
Мека-дете - заместител.
Но мека, която може да мисли.
Виждате ли, любовта ще биде нашият ключ към създаването на подсъзнание.
Нещо, което не е било постигано до сега.
Това ще позволи детето да бъде лекомислено, мотивирано... да сънува
Робот, който ще сънува?
А как точно ще постигнем това?
Според мен с всичката тази омраза срещу Мека,
не е само въпрос да създадем робот,
който да обича,
а да накараме хората да обикнат него.
То ще бъде перфектното дете.
Винаги любящо, никога болно, не променящо се.
С всичките детски черти и копнежи.
Като не обръщаме внимание на новия пазар, който ще отворим,
ние ще задоволим нуждата на много хора.
Но вие не ми отговорихте на въпроса.
Ако робот искрено обича някого,
каква отговорност носи този човек спрямо него?
Морален въпрос е, нали?
Най-старият въпрос.
Но в самото начало Бог не е ли създал Адам да обича само него?
Двадесет месеца по-късно
Когато бебето се роди, то беше най-красивото нещо на света.
Беше момче. Желанието на Мариан се сбъдна.
То имаше бяла коса и беше кръстено Мартин, на дядо си.
Д-р Френсар, драго ми е да ви видя.
- Прочетох в едно списание, че в Китай има някакви "детектори на болестите".
- Здравей, Моника.
Все още мога да ви чувам!
Притеснявам се за нея, Хенри.
Да, знам.
Тя е най-трудната позиция, не иска да приеме смъртта на сина ви.
След 5 години няма да има никакво значение.
Модерната медицина не помага.
Каквото и да му даваме той не го приема.
Хенри, твоят син е извън нашите познания.
Но жена ти още може да бъде спасена.
Подборът беше много труден.
Почти колкото построяването на прототипа.
Хиляди работещи, тестовете им,
наемателите им, начина им на живот, допълнителна информация...
И в случая на този човек,
фамилна трагедия го квалифицира над останалите.
Искам да се срещна с него.
Хенри?!
Не ме убивай!
Хенри, какво правиш?
Обичам те. Не ме убивай!
Вратата е затворена.
Харесва ми подът ви.
Не мога да го приема.
Няма никакъв заместник на собственото ти дете!
Няма нужда да го приемем, дори да се опитваме.
- Не е късно да го върна обратно.
- Какви си ги мислил?
Ще направя каквото искаш.
Ще направя каквото искаш.
Просто не знам.
Добре, ще го върна обратно.
Още утре сутринта.
Добре.
Имам предвид, Хенри, видя ли му лицето...
Той е толкова истински!
Но не е.
Да, не е.
От вътре...
е като останалите, нали?
Хиляди километри кабели.
Но отвън е толкова истински!
Като истинско дете е.
Мега-дете.
Ще се опитам.
Отговорността, която компанията ни възложи
е огромна.
Има няколко прости процедури, които трябва да спазваме,
ако решим да запазим Дейвид.
Ако сме сигурни тук има 7 специфични думи, които трябва да му се кажат.
Моника, за наша сигурност,
това запечатване е необратимо.
Щом го направим, чувството любов ще бъде запечатана в него за винаги.
затова, след като биде запечатан,
Мека-детето не може да бъде продадено.
Ако не искаме детето, ще бъде отведено в
сайбертробикс за разтопяване.
Подписах договора, защото
не ми даваха да видиш Дейвид.
И ти трябва да го подпишеш.
Моника, не запечатвай докато не си напълно сигурна.
Глупчо, разбира се че няма да го направя!
Искате ли да заспя сега?
Да, добра идея. Моника?
Късно е. След 9 ч. е.
До колко късно ти позволяват да останеш?
Мога никога да заспя.
Но мога да легна и да бъда тих.
Е тази пижама ще ти стане
и ще проверим как си сутринта.
Облечи ме?!
Е, ще кажа лека нощ,
а вие момчета се оправяйте.
Вдигни си ръцете.
Това игра ли е?
Да, криеница.
Намерих те.
Това е твоята стая.
Просто отиди да си играеш.
Намерих те.
Махай се от тук!
И затвори вратата!
Това игра ли е?
Ще ти прочета няколко думи.
Няма да имат никакъв смисъл за теб,
но искам да ги чуеш все пак.
Гледай ме в очите през цялото време.
Можеш ли?
Да, Моника.
Чувстваш ли ми ръката?
Да.
Боли ли те?
Не.
Гледай ме.
Готов ли си?
Сириус
Сократ
Част
Децибел
Ураган
Делфин
Костенурка
Моника
Дейвид
Моника
Чудя се дали го направих добре?
За какво бяха тези думи, мамо?
Как ме нарече?
Мама.
Коя съм аз, Дейвид?
Ти си моята майка.
Ухаеш прекрасно.
Винаги съм искал да носиш такива дрехи.
Преди ме харесваше и когато ги нямаше.
Не е вярно.
Престани!
Не може ли да се оженим отново и да започнем отначало?
Трябва да тръгваме.
Побързай!
Здравей, Дейвид!
Здрасти, Хенри.
Изпрати ни скъпи.
Обувката ми!
Хенри, вратовръзката ти.
Да, знам.
Невъзможен си.
Той ми прави кафе.
Плаши ме.
Та той е само едно дете.
Само че е играчка.
Той ми е подарък от теб.
Когато излезем всички врати и прозорци ще се заключат...
Твърде много ли съм си сложила?
На хубаво ли мириша?
Мамо...
... ти ще умреш ли?
Един ден, да, ще умра.
Тогава аз ще остана сам.
Не се тревожи.
Колко дълго ще живееш?
Много.
Може би 50 години.
Обичам те, мамо.
Надявам се никога да не умреш. Никога.
Скъпа, ще закъснеем прекалено много.
Ехо!
Принадлежеше на Мартин, сина ми.
Името му е Теди.
Теди, това е Дейвид.
Здрасти Теди!
Здравей Дейвид.
Теди е супериграчка.
Знам, че ще се спогодите двамата.
Не съм играчка!
Хенри, извинявай.
Какво правеше там горе?
Ще ти кажа в колата.
50 години много време ли е?
Не мисля.
Дейвид, аз ще вдигна.
Скъпи, дай ми го.
Виж какво мога да правя.
Бихте ли изчакали за малко,
имам спешно обаждане от съпруга ви.
Дейвид може да ми дадеш телефона.
Моника, Моника можеш ли да ме чуваш?
Дай ми телефона!
Вдигни телефона, Моника.
Дай ми го.
Хенри, какво има?
Какво?
Кога?
О, Боже.
Дейвид, най-прекрасното нещо в света се случи.
Това е Мартин, моят син.
Мартин, недей.
Нека се състезаваме и видим при кого ще отиде.
Ела тук Теди, ела момчето ми.
И ти го повикай.
Ела тук Теди, ела.
Ела Теди. Хайде. Ела насам.
Мамо!
Измъчваха ли те Теди?
Преди беше супериграчка
Сега е стар и глупав.
Искаш ли го?
Да, моля.
Е сега ти ще бъдеш супериграчката.
Какво можеш да правиш?
Можеш ли да ходиш по тавана, да плуваш, да летиш?
То можеш ли?
Не, защото съм истинско момче.
Можеш ли да го счупиш?
По-добре не.
Тези неща изглеждат по-добре на парчета. Наистина.
Не мога.
Изправи се.
Направили са те по-висок от мен.
Кой ме е направил?
От компанията. Направили са те по-висок.
Защо не приличаш на тях?
На кои?
Не си сладък като куче.
Приличаш на най-обикновено момче.
Кога ти е рожденият ден?
Никога не съм имал рожден ден.
Добре, кога са те построили?
Не си спомням.
Кое е първото нещо, което си спомняш?
Птица.
Каква птица?
Голяма с големи крила показващи се отдолу.
Можеш ли да я нарисуваш?
Да.
Това прилича на паун.
Можеш ли да кажеш паун?
Паун.
Сега пробвай два пъти по-бързо.
Добре, трябва да сложиш зелените...
Ще ни почетеш ли?
Нека да видя.
На Дейвид ще му хареса.
Овцата, която се печеше на огнището, бе донесена от него.
Когато видя, че няма достатъчно дърва,
кралят заповядал да му доведат Пинокио.
Ще го намерите да лежи отвън. Той е дървен и ще стане за подпалки.
Пинокио стоя до полунощ и вместо да направи 8 кошници, той направи 16.
Когато свърши той си легна и заспа.
В съня си видя фея. Тя му проговорила
и го целунала:
"Добри ми Пинокио, заради доброто
ти сърце ти прощавам всичко.
Бъди добър и за напред и ще бъдеш щастлив".
Тогава той се събудил
и можете ли да си представите колко бил изненадан.
Пинокио вече не е кукла, а истинско момче. Също както всички останали.
Джоузефин и Елиин отсъстват.
Това го очаквах.
Как така си го очаквала.
Стига де, та тя беше толкова нещастна.
Но ти никога не си ми казвала, че мислиш така.
Ще се повредиш!
Смешно е.
Той яде ли?
Не съм сигурна.
Дейвид, какво правиш?
Мартин остави лъжицата на масата!
Дейвид, престани!
Мартин, предизвикваш го.
Престани, Дейвид.
Спри, Дейвид!
Мирише на чесън.
Виж му корема.
Погледни този чип.
Целия си се омацал.
Спанакът е за зайци, хора и за Попай моряка.
Не за робо-момчета.
Няма нищо мамо. Не боли.
Моника?
Това не е всичко.
Можеш ли да направиш нещо наистина специално за мен?
Специална мисия
и ще кажа на мама, че те обичам.
Тогава и тя ще те обича.
Какво трябва да направя?
Ще трябва да ми обещаеш първо и след това ще ти кажа.
Първо трябва да ми кажеш и след това ще ти обещая.
Искам кичур от косата на мама.
Ще си го поделим.
Ако го имаш може даже да те заобича повече.
Като принцесата във филма, който гледахме?
Когато тя имаше кичур от косата на принца в огърлицата й?
Той я обичаше.
Можем да я попитаме.
Не, трябва да бъде тайна мисия.
Промъкни се в спалнята на мама посред нощ
и й отрежи един кичур.
Не мога. Не ми е позволено
Ти обеща, че ако ти кажа
ще го направиш, нали?
Защо ти не го направиш?
Кажи ми. Защо не го направиш ти?
Защо го направи? Защо?
Хенри, исках мама да ме обича повече.
О, Боже, нещо ми влезе в окото.
Нормално е малките момчета да са завистливи.
Мартин се прибра само преди месец.
Нормално е за братя да се състезават.
Той си е играел. Направил е грешка.
Той е от части човек.
Не ми изглеждаше така с ножа в ръка.
Беше ножица.
Беше оръжие
Защо си въобразяваш, че се е опитвал да ме нарани?
Защото не знаем какво е искал.
Колко ще струва да изложиш на риск теб, Мартин, семейството ни?
Няма да го върнем обратно след като ми каза какво ще му се случи.
Помисли тогава, ако е бил създаден да обича,
то е логично да може и да мрази.
Ако бъде предизвикан,
на какво ще бъде способен?
Честит рожден ден, Мартин!
Направих го за теб.
Това ли е той? Това ли е по-малкият ти брат?
Технически погледнато не.
Той е Мека.
Какво е Мека?
Ние сме органични.
Ти си механичен.
Орга, Мека.
Дори не знаех, че правят малки деца.
Можеш ли да пикаеш?
Не мога.
Хващам се на бас, че ще промажеш.
Нека видим с какво можеш да пикаеш.
Пипнете го.
Толкова е истински.
Мека истински.
Има ли ДОС?
Дас ист гоод.
Това е софтуер за болка.
Нашият помощник я има, за да не пипа огъня с голи ръце.
Виж това.
Няма да те порежа.
Няма да те заболи.
Само ще те докосна.
Кажи ми когато усетиш нещо.
- Пази ме Мартин.
- Пусни ме. Мамо.
Хенри!
Не диша, той не диша!
Поеми си въздух!
Дейвид!
Мамо.
Дойдох да поговорим за минута.
Мила мамо, обичам теб и Хенри и слънцето блести.
Мила мамо, аз съм ти истински син и мразя Теди. Той не е истински.
Мила мамо, аз твоето малко момче, както е и Мартин, но не и Теди.
Прекрасни са.
Мислех си утре да заминем двамата в провинцията.
Tи и аз, какво ще кажеш?
И Теди?
Благодаря ти мамо. Много ти благодаря.
Този ден ще бъде само за нас двамата.
Къде отиваме?
Някъде на хубаво място ли?
Това сълзи от щастие ли са?
Какво ще има за ядене довечера?
Знаеш, че не можеш да ядеш.
Да, но обичам да седя на масата.
Дейви! Слушай ме.
Няма да разбереш причините, но
трябва да те оставя тук.
Това игра ли е?
Кога ще се върнеш за мен?
Няма. Ще трябва да останеш тук.
Сам?
С Теди.
Не, не, не, моля ти се мамо.
Дейвид те ще те разглобят.
Съжалявам за всичко, наистина съжалявам.
Трябва да тръгвам.
Ако искаш да стана истинско момче,
Ще стана
и ще мога да си дойда.
Това е само приказка.
Но приказките пресъздават истината.
Слушай ме, вземи ги. Не показвай колко са.
Можеш да ходиш навсякъде,
но не и в тази посока.
Стой далече от много хора.
Само роботите са безопасни.
Защо ще ме оставиш?
Ако ми позволиш да си дойда вкъщи,
ще бъда толкова истински, колкото ме искаш.
Пусни ме!
Съжалявам, че не ти разказах за света.
Страх ме е.
От мен?
Че ще те нараня?
Да.
Мисля, че те е страх да се отпуснеш.
Мисля, че те е страх от щастието.
А това започва да ме възбужда.
Страх ли те е да видиш звездите
Пaтриша?
Ще ти покажа как можеш да ги стигнеш.
Страх ме е какво имаш там долу.
Може ли да видя първо как изглежда?
Това първи път ли ти е?
С нещо като мен?
Никога не съм била с Мека.
Това прави двама в отбора.
Страх ме е, че ще боли.
Патриша, веднъж щом си била с мен,
никога повече няма да пожелаеш истински човек
отново.
Това рани от страст ли са?
Чуваш ли тази музика?
Ти си богиня, Патриша.
Ти ме подпалваш отвътре.
Ти заслужаваш много повече от живота ти до сега.
Ти заслужаваш мен.
Здрасти Джо, какво ново?
Здрасти Джен.
Здрасти Джо, какво ново?
Ключ за стая 102, моля.
Когато свършиш
си поправи картата и лиценза. Полицаите дебнат наоколо.
Мерси много г-д Уилямсан.
Не трябва да задържам дамата.
Г-жо Баланс, Джо е.
Както пожелахте.
Броях секундите от последната ни среща.
Плакала ли си Саманта? Открих сълза.
Здрасти Джо, какво ново?
Колко секунди са изминали
от последната ви среща?
255133
Сбогом Сам. Никога няма да те забравя.
Ти ме уби първо.
Загазил съм много.
Ако бях истинско момче,
Мога ли да се върна? И тя ще ме заобича.
Как?
Синята фея е превърнала Пинокио в истинско момче.
Значи може и мен да ме превърне в едно.
Трябва да я намеря.
Трябва да стана истински.
Трябва да има някой на света, който да знае къде е тя.
Луната изгрява.
Това са те.
Какво ще правим сега?
Ще бягаме.
Виждаш ли това?
Може да е човек.
Сега изстива.
Няма дата на годност, нито регистрационен номер.
Защо нов модел не е регистриран?
Супер нов любовен мека е.
Ясното е че не е човек.
Той е робот който в момента е горещ.
Да тръгваме, момчета.
Как се казваш?
Дейвид.
Здравей, Дейвид. На колко си?
Не знам.
Имаш ли нужда от някой да се грижи за теб? Искаш ли бавачка?
Имам много добри препоръки.
Знаеш ли къде живее синята фея?
Наляво.
Отворете вратата.
Не се страхувай.
Ще се счупя.
Някой да е загубил това?
Това вашата кукла ли е?
Занеси го в загубени вещи.
Къде е Дейвид?
Ще ми помогнете ли да намеря Дейвид?
Трябва да намеря Дейвид?
При Дейвид ли ме водите?
Ще ме изстрелвате ли?
Вече не ми трябва крака ми.
Мислех си, но си промених решението.
Господа, стартирайте двигателите си.
Как се казваш?
Ела.
Ти ела насам.
Какво каза?
Има момче в клетката.
Истинско момче.
В клетката е.
Сигурна ли си, че е вътре?
Хей, Ръсел, изкарай клетката на 2-ри монитор.
Какво търсиш?
Казва, че е видяла истинско момче там.
Как разбра за това?
Аз й казах.
Бихте ли бил така добър да ме изключите?
Какво става?
Историята се повтаря.
Правилото на кръвта и електричеството.
И когато им се отдаде възможност
демонстрират властта си над нас.
Дойде ли ми времето вече? Довиждане на всички.
Пази ме.
Майк, имаш ли някакви подадени доклади за изчезнали деца?
Хей ти, момче.
Как се казваш?
Няма да те нараня?
Ела по близо.
Няма да те нараня. Просто искам да те видя.
Ти си машина?
Аз съм момче.
Казвам се Дейвид.
Невъзможно.