Sahara (2005) Свали субтитрите

Sahara (2005)
Ричмънд, Вирджиния 1865 г. Краят на Гражданската война
Последният броненосец, пробил блокадата на Севера.
Извинете, капитане.
- Продължавай напред, дръж здраво!
Корабът е готов, капитане!
- Лейтенант.
Трябва да излезем от канала. Малък напред. Скорост 5 възела.
100 метра! Ще се справим!
Огън!
Пълен напред!
- Йес, капитане!
Стоп машини!
- Капитане?
Стоп машини! Празен ход! Прекратете огъня.
Прекратете огъня! Стойте на позиция!
BRISTOL BAY PRODUCTIONS представя:
Матю МакКонъхи
Стийв Зан
"Подводен археолог фанатично издирва призрачен боен кораб. "
Пенелопе Круз
във филма
САХАРА
със специалното участие на Делрой Линдо
музика Клинт Мансел
костюми Ана Шепърд
монтаж Андрю МакРичи
художник Алън Камерън
оператор Сиймъс МакГарви
продуценти Хауърд Болдуин и Карен Болдуин
по романа на Клайв Къслър
сценаристи Томас Дийн Донъли, Джошуа Опенхаймер, Джон Ричардс и Джеймс Харт
Г-жа Нуоколо, Ева Рохас от Световната Здравна Организация.
Това е д-р Хопър.
- Здравейте, приятно ми е.
режисьор Брек Айснер
Съжалявам за това докторе. Светлината взе очите му.
Как се казва?
- Азекиуе. Викаме му Киуе.
Здравей Киуе, аз съм Ева. Трябва да те прегледаме.
От кога е болен?
- От два дни.
Пътувал ли е някъде наскоро?
- Миналата седмица ходи до Мали.
С баща си.
- Къде е сега баща му?
На фара е. Там работи.
Кръвно 80/50.
Прилича на вътрешен кръвоизлив.
- Ще взема кръвна проба.
Сложи му успокоително!
Каква доза?
- 2 ml.
Всичко е наред, Киуе.
Добре ли си?
- Мали, точно като другите.
Да, знам.
Започва епидемия, Франк.
- Имаме само 6 случая.
Не е достатъчно.
- О, и колко ни трябват?
Петдесет? Шест хиляди?
Кога трябва да започнем да се притесняваме?
Трябва да открием източника, Франк.
Искаш да отидеш в Мали?
Няма да я бъде. СЗО не смята да губи повече персонал в гражданската война.
Ето, довърши доклада си.
Добре. Точно навреме за аутопсията.
Ева... ще видя какво мога да направя.
Ще представя случая пред борда... Може този път да се вслушат.
Благодаря ти.
Трябват ни кръвни проби от бащата.
- Ще го потърся.
Г-н Нуоколо?
Г-н Нуоколо?
Нямаш работа тук!
Бързо, вземете чантата и!
Добре ли сте?
Хей! Остави това! Какво правиш!?
Я стига. Хайде момчета, давайте.
Недей! Спрете ви казвам!
Дръж това! Хайде де, хващай!
Дай ми гаечния ключ...
Не това, трябва ми гаечен ключ... Благодаря.
Готово! Готови сме!
Извинете.
Ал Джиордино.
- Ева Рохас.
Прекрасно се справихте. Добре дошли на борда.
Хайде включвай. Спускай! Давай, давай!
Здравейте, по-добре ли сте? О, аз съм Руди.
Е Руди, къде сме?
- На борда на Марта М., от флота на НАМПИ.
Не знаехме коя сте, затова ви взехме с нас... Имахте оток на гърлото...
Руди! От два месеца чакам този миг!
Не ги оставяй да се издавят!
- Йес, адмирале!
Давайте, започвам броенето: 5, 4...
3, 2, 1...
Дами и господа, позволете да ви представя
една находка на 772 години право от дъното на океана!
Да живее краля! Крал Батим!
Добра работа, всички!
- Какво по дяволите правиш, Ал?
Това е само кран, не е самолет!
Да бе, това да не ти е модел 91. Това е модел 93.
Не че ти можеш да се справиш с който и да е от тях.
Краля ще посрещне поданиците в музея след 5 часа.
Не се тревожете, сър. Там сме.
- Само някой да го няма!
Хей, я виж ти кой е пак на крака!
Благодарение на теб, предполагам.
Имаш късмет, че загуби само чантата си. Това е опасен град.
Да по дяволите, наистина загубих чантата си.
Струваше ли си да умреш заради нея?
- Труден въпрос.
Какво, наистина ли си струваше да умреш за нея?
Хей Дърк, я си довлечи задника и помогни да изстържем мръсотията от това нещо.
Извини ме.
Хайде дами, приведете г-н Батим в ред. Изчистете го! Отиваме на празненство!
Адмирале?
- В пенсия. Джим Сандекър.
Ева Рохас. Работя в СЗО.
Мисля, че едно кафе ще ви дойде добре.
Дано да не стане като предишния път.
- Хей, не мога да се оправя с това.
Направо ме побърква! Какво беше това със заека...?
Ще бъда там след час.
Какво? Дърк?
- Беше Ошоди.
Смята, че е открил нещо.
Страхотно!
Фантастично!
- Благодаря.
Не, не. Фантастично за мен.
Нямам търпение да кажа на Сандекър, че довечера няма да дойдеш в музея,
защото някой си от нигерийския подземен свят имал данни
за броненосец от Гражданската война, потънал край бреговете на Африка.
За това говорим! Сандекър ще откачи!
А аз ще се червя там заради тебе!
- Лисицата гони заека...
около дървото... и после в дупката. Така се връзва вратовръзка.
Не се тревожи. Ще бъда там.
Благодаря. Първо искам да благодаря на музея в Лагос за великолепния прием,
Искам също така да благодаря на основния спонсор на този проект, Ив Масард.
Ние представляваме НАМПИ - Националната Агенция за Морски и Подводни Изследвания
А това, дами и господа е плод на нашия труд.
Крал Батим!
Къде е той?
- Не е на бюфета. Искаш ли?
С помощта на музеите, с помощта на правителствата,
частни организации като нашата, могат да работят
в полза на историята, погребана под вълните на времето
за да може тя да бъде върната на народите, на които принадлежи.
Благодаря ви. Много ви благодаря. Желая ви приятна вечер.
Имаш ли CD плейър на кораба?
- Да, нали ми продаде миналия месец.
Имам нещо чудесно. Направо от Националния музей на Ирак
Не ми показвай такива неща, Ошоди. Не сме чак такива приятели.
Добре, добре... няма. А, ето нещо специално.
За него ти говорех.
Направо ми се къса сърцето, само като ти го показвам.
Откъде го имаш?
А! В брой, моля!
Не сме чак такива приятели.
Страхотно празненство.
Благодаря за поканата, адмирале.
- Удоволствието е изцяло мое.
Това е жената за която ви говорих, д-р Ева Рохас.
Приятно ми е, Ив Масард.
Радвам се да се запознаем. Това е д-р Франк Хопър.
Той развива голям бизнес в Африка.
Понякога дори и в Мали.
Ще ме извините ли?
Разбирам, че според вас в Мали има някаква чума?
Не обичаме думата чума.
- Какво мислите, че е?
Чума. Значи имате бизнес в Мали.
Познавате ли там някой, който би могъл да окаже натиск на СЗО да изпрати екип?
Виждате ли, по-голямата част от Мали е под контрола на армията...
Генерал Казим. Познавате ли го?
Да. Беше полковник от армията на Мали. Само повиши се, когато застреля президента.
Той е човека, който установи военната диктатура.
Значи той контролира страната?
- Половината. Другата половина,
е извън всякакъв контрол. Не знам кое е по-лошо в случая.
Но трябва да ви предупредя, че там е много опасно за чужденци...
За местните сигурно е по-опасно.
- Да, но вашата смърт ще изглежда
много лошо във вестниците.
- Както и думата "чума".
Добре, ще се обадя на някои хора,
но в края на краищата аз съм само един бизнесмен,
така че имайте търпение.
О да, нея я бива в това.
Той няма да ни помогне. Само си губим времето.
Хей, не може просто да отидем в Мали, в разгара на гражданска война.
Докато се усетим и сме мъртви, знаеш добре това.
Адмирале? Виждали ли сте златен долар на Конфедерацията?
За Бога! Не започвай отново! - Не сте. Конфедерацията не е сякла долари.
Митът е развенчан в края на войната.
- На колене те моля... недей!
Но преди това Джеферсън Дейвис е направил пет мостри.
Четири раздал на най-славните си генерали.
Лий, Стоунуел Джаксън,...
- Винаги, когато дойдем в Африка,
започваш с тази история. Утре заминаваме за Австралия.
Четири от мострите са намерени.
Петата никога не била открита. Тя била дадена на стар семеен приятел на Дейвис,
много надарен млад морски капитан на име Мейсън Тумбс.
Капитан на броненосеца "Тексас".
От къде по дяволите взе това?
- От Ошоди.
Той го взел от някой си Ендигуей.
Но важното е, че Ендигуей го открил в Лабезанга, Мали.
Баща ми колекционира монети.
Тази монета и "Тексас" са били в река Нигер.
Невъзможно. Броненосец не би преминал през плитчините.
Нека взема моторницата и огледам!
- Не можеш да вземеш моторницата ми, Дърк.
Три дни, адмирале! Само три дни. Представете си...
Само си представете!
Ако се проваля, повече няма да чуете за и дума за това.
Имаш 72 часа. И нито секунда повече!
Момчета, току що си купихте билети за пътешествие с кораб.
Вие сте джентълмен, адмирале. Не ми пука какво говорят за вас.
Обзалагам се на бутилка, че никога няма да го намерим.
Дадено!
Хей, добър ден!
- Закъсня.
Извинявай?
- Казаха ми, че отплаваме в 8:00 ч.
Не съм казвал 8:00 часа. Казах 9:00 часа.
Минава 10:00.
- Кой е казал 8:00?
Адмирал Сандекър.
- Ако има проблем, да му звъннем.
Какъв проблем?
Той иска да ни закараш нагоре по реката до Мали.
Какво? О, не, не, не.
Да ви закарам до Мали.
В Мали има зараза.
Ще избухне епидемия.
- И вие искате да отидете там, а д-ре?
Какво, СЗО да не прави икономии на бюджета?
Моля те, важно е!
- Не ви ли е малко множко багажа?
Вероятно не.
Лодката е малка. Няма никакво лично пространство.
Не съм от срамежливите.
Река Нигер
От къде си?
- Имам къща в Монтерей, но не живея там.
Монтерей. Там има страхотни места за гмуркане.
Само за това ли мислиш, за гмуркане?
Не, понякога си мисля за Петракола Филатоформус.
Мидата "Ангелско крило".
Красива е.
- Среща се единствено в тази река.
Във водата свети в тъмното. И странното е, че съвременната наука не може да го обясни.
Сигурно има някаква причина.
Моята теория е, че го правят защото го могат.
Дърк, готово! Да тръгваме!
"Ангелски криле".
Да стигнеш на подобно място за да видиш такава красота, а?
Тук е центъра на натрупване.
Аселар. Там трябва да отидем.
Точно в центъра на гражданската война.
Ловили ли сте марлини, д-ре?
Не започвай историята за марлините, Ал.
333 кг. Вадих го 5 и половина часа.
Нали беше 250 кг.?
Ти беше ли там, че нещо не си спомням?
Откога сте заедно, момчета?
- Ами... детската градина, колеж, флота...
Горкия, вечно е в сянката ми.
Никога няма да може да стане като мен.
Много добре, д-ре. Майстор си.
Мой ред е, шефе.
- Добре човече, благодаря.
Приятелят ти Ал ми разказа всичко за твоя капитан Тумбс и неговия кораб.
О, така ли?
Каза също така, че броненосците не са правени за океански плавания.
Както и хората. Текила?
Намерил си монета.
Това не е обикновена монета.
Намерих Монетата.
Имам и писмо от вдовицата капитана, в което споменава плаването на съпруга си.
Както и корабния дневник на един клипер, който се описва огромен метален звяр
на две мили от африканския бряг.
Що за човек би преплувал океана с подобен кораб?
Защо? Как?
Нямам представа.
Но смятам да разбера.
Ал обича, когато ме питат за това. Смята, че изглеждам малко...
Сигурно е хубаво...
да имаш подобен офис.
Всичко хубаво, което ми се е случило е било все във водата.
Всичко.
Лабезанга, Мали.
Хей, помогни ми с това!
Давай. Хвана ли го?
Колко път е до Аселар?
- 6 часа, най-много.
Сам ли пътувате?
- Не, не.
Ето вземи и това.
- Пътуването безопасно ли е?
Всичко е наред. Където отиваме няма война. Няма проблем.
Значи няма проблем, а?
- Няма туарези.
Слушай, мислех си...
когато всичко това приключи,
знам едно място - Монтерей.
- Не съм го чувала.
Има страхотен плаж.
Златист пясък, лазурен бряг. Мястото е истински рай.
Звучи добре.
Познавам една жена, която има къща там.
Но тъй като е работохоличка, никога не си е в къщи.
И съм сигурен, че няма да има нищо против ако се отбиеш за малко.
Може ли да доведа и приятел?
Трябва да питаш нея.
Вече я попитах.
Е, ще се видим в Монтерей.
Благодаря ти за всичко.
- Пак заповядай.
Късмет.
- И на теб.
На добър път.
Добър ден, мадам. Как сте? Търся г-н Ендигуей...
Един момент...
Ендигуей, той е намерил това преди седмица...
Знаеш ли, не съм голям лингвист, но... това не ми прозвуча много добре.
Ендигуей е мъртъв.
Хей сметката! Как се казва на френски?
Баща ми колекционираше древни монети. Имаше от Рим, Китай, Сиам... Персия
Всичко приключи в една кутия за обувки в Ню Джърси...
Какво искаш да кажеш?
- Монетите пътуват, Дърк.
И дори онзи нещастник да беше още жив, това пак не значи нищо.
Да, но монетата е дошла от някъде, нали?
И най-логично е да приемем, че идва от някъде наблизо.
Виж, как си представяш броненосец да се носи нагоре по реката?
Не е ли по-вероятно да е някъде около бреговете на Вирджиния?
А, не съм ли прав?
Ехо?
Ще се видим на лодката.
Как така?
Не, аз черпя. Не се тревожи, не се майтапя.
Знам, все аз плащам... Я сядай, аз ще оправя сметката!
Шейх, казвам се Дърк.
Търся един кораб.
И кога е видяна тази лодка?
Преди около 150 години.
През 1866 г.
Когато Лабезанга е било едно от най-големите пристанища в Африка.
И кораба е тръгнал по реката?
Знаеш ли за да откриеш подробностите трябва да знаеш историята, а не обратното.
Имало е буря. Страхотна буря.
Водите на реката са се покачили достатъчно за да доплува кораб да тук.
Тук е написано.
Шест дни след великата буря,
черен кораб без платна е доплувал до тук, под флаг с една единствена звезда.
Продължил нагоре по реката и никога не се завърнал.
Корабът носел смърт.
Донесъл ужасна болест
и изпратил повече от 300 души на небето.
Казват, че било проклятие, изпратено от Аллах.
Кораб - призрак.
Проклет кораб.
Какво означава това?
Какво?
Звучи поетично. Какво означава?
"Корабът на смъртта".
Я чакай! Да се обадим на Сандекър!
Ей, ей, какъв кораб? Чия смърт?
- Нашата, ако не се върнем обратно.
Обзалагам се на каса текила, че трябва да тръгнем нагоре по реката.
Наистина ли трябва да тръгнем по реката?
Надявах се да се видя с едно момиче, като стигнем до Австралия.
Африкански граждански войни. Кораб на смъртта.
Засякох нещо!
- Броня от камион? Колело? Видео касетофон?
На 16 градуса и 20 минути северна...
Нещо смущава сондата.
А?
- Аз ще се заема.
Кога я провери за последен път?
- Преди 3 часа.
Какво има, Ал?
- Хей, момчета! Погледнете това!
Червени водорасли.
Не се връзва, не виреят в сладка вода.
По-добре да взема проба.
- Да...
Всичко е наред, търсят бойци от племето туарези.
Бамако, столицата на Мали.
Добър апетит, генерале. Това е за Вас.
Заповядай.
Благодаря.
Принадлежали са на генерал Маяна.
И един от тях е убил граф Васоле?
Не е ли очарователно?
Ще впечатли местните. Какво искаш?
Спомняте ли си лекарите, за които ви говорих?
Страхувам се, че вече са в Мали.
- Възникна проблем.
Мислех, че твоя човек ще се погрижи за тях в Лагос?
А сега този проблем е мой.
И още нещо, генерале. Ако мога така да се изразя, малко съм разтревожен,
че вашата политика на изолация започва да губи ефективността си.
Защо? Защото пет шест бегълци от Мали са намерили смъртта си?
Болестта се разпространява бързо.
- За щастие и бързо убива.
Генерале, трябва да контролирате движението на населението си.
Какво? Да не се опитваш да ме учиш как да управлявам страната си?
Ти си гледай своята работа. Аз ще се грижа за моята.
Разбира се.
Река? Ръка? Радио?
- Не...
Радар?
- Руди!
Това ли е?
- Точно така. Давай пак.
Виждам, виждам...
Момчета!
Имаме си компания.
Аз ще го вдигна.
Нарушавате границите на Мали!
Здравейте, обажда се Ал Джиордино.
Ал, Сандекър е. Предполагам, че сте на път към дома с моята лодка.
За теб е.
Казвай какво става с вас? Чакаме ви вече...
Чакай малко, имам друг разговор...
Не ми прилича на рутинна проверка.
Търсим лекарката! Къде е жената?
Съжалявам, не говоря английски.
А сега на какъв език говориш?
Знам само как се казва на английски: "Не говоря английски!".
Ал?
- Аха! Ей сега!
Спрете мотора!
Шапката ми!
Хвани шапката ми!
- Съжалявам! Замина!
Това беше любимата ми шапка!
Добре ли си?
Да.
- Къде е Дърк?
Мисля, че е ето там...
Дръж се!
Дърк!
Ще се доближа! Ти скочи на носа!
Искаш да скоча?
- Да, на носа на лодката!
Разбра ли ме?
- Без майтап?
Ал!
- Какво?
Ето! Вземи сигналния пистолет!
- Да сигнализирам за помощ ли?
Не! Стреляй по тях!
Ей!
- Извинявай!
По-близо!
О, да!
Ей, за т'ва ти говоря!
Добре ли си?
- На косъм беше.
Ти как си?
Готов за гмуркане!
- Ставаме двама.
Руди!?
- Застрелях един с ракетен пистолет.
Какви ги говориш?
Застрелял си някого с ракетен пистолет?
Руди?
Ей, внимавайте с лодката ми!
Втори двигател е извън строя! Какво ще правим?
Май трябва да разиграем ситуацията от Панама.
Панама!?!
Панама?
Сигурен ли си?
Да!
Ей, някой да вдигне... Те не ми обръщат внимание!
Всички ме пренебрегват! Вдигни телефона!
Правим като в Панама!
- Каква Панама?
Моряшки термин!
- Не знаех, че си бил в Панама.
Това проработи в Никарагуа!
- Тогава защо Панама?
Защото бяхме в Панама!
"Никаква Панама!"
Какво търсиш?
Ал, нищо не разбирам!
Готов ли си, Ал?
Върви и помогни на Дърк?
- Какво е това?
Върви ти казвам!
Залегни!
Отвори капака на двигателя!
Давай, Ал!
Готово!
Запали ги!
Тези не са ли на адмирала?
- Да, запали ги!
Какво по...
Когато си готов, Ал!
- Хайде по-живо!
Какво правим?
Не мисля, че трябва да правим това!
- Добре, пускай!
Готово!
Дръжте се!
Ал!
Не съм си сложил спасителна жилетка!
Мамка му!
Направиха като в Панама!
Шибаната Панама!
Жестоко!
Така ли беше и първия път?
Първия път не се получи.
Загубих си шапката.
- Пак ли?
Сандекър, направо ще откачи като разбере, че си загубил сателитния телефон.
Само гледай какво ще стане Руди като му каже, какво е станало с лодката.
Ей, защо аз?
- Защото ние няма да се върнем.
Нали така, Дърк?
- Не. Отиваме в Аселар.
Няма ли да търсим "Тексас"?
- Броненосецът малко ще почака.
Войниците не търсеха нас. Търсеха докторите.
Имам чувството, че за каквото и да ги гонят, работата е сериозна.
Да трябва да ги изпреварим.
- Аз идвам с вас, момчета.
Не, ти трябва да кажеш на Сандекър.
- Чакайте малко, как ще мина границата?
Не съм подготвен за това.
- Считай това за подготовка, Руди.
Ще успееш. Лесно е.
Виж Руди, трябва да тръгваш. Границата не е далеч.
Помниш ли като бяхме в Мароко?
А да, накара ме да яздя проклетата камила!
И тя ме ухапа по задника!
Точно така.
Какво?
Каква е тайната на тези пущини!
Увий го около главата си.
От кой край? Този ли?
Само се развива!
- Малка ти е главата.
Не мисля. Достатъчно голяма си е.
Световна Здравна Организация. Ехо!
Има ли някой тук?
Франк!
Погледни тук!
Има ли някой?
Ехо?
Ехо?
Мили Боже!
Кладенецът е засипан скоро.
Мисля, че хората са разбрали, че водата е заразна.
И все пак ти казвам: Не слизай долу!
Омар, ти не би слязъл в кладенеца, нали?
Няма проблем! Слиза долу!
- Франк, ще се оправя.
Добре, давай така.
Отпусни въжето.
Внимавай, моля те.
Не бързай. Полека.
Ева! Дръж се!
Ева, хванахме те!
Държиш ли?
- Да.
Ще те издърпам!
- Не, добре съм!
Отпусни още въже!
Готово! Стигнах!
Намерих вода!
- Страхотно.
Кажи като си готова да те извадим от там.
Хей, май си имаме компания.
Стой там. Ей сега се връщам.
Здравейте ние сме от СЗО...
Моля ви, не ме убивайте!
Чу ли това?
Това ли са всички?
- Да, сър!
Ние сме представители на ООН...
Къде е колегата ти?
Не, имам предвид жената.
Тя не дойде с нас. Разболя се.
Този пистолет е принадлежал на генерал Хенри Уоткинс.
55 калибър. Направо те разглобява.
Пет патрона.
Поръчах си ги от "Холанд & Холанд" в Лондон.
27 лири парчето.
Можеше да намериш по добро приложение на парите си.
Да се пребориш с чумата например.
Ще ти дам един съвет.
Кажи ми къде е д-р Рохас.
Тя не е тук.
Ще се появи от някъде.
Постарайте се да изглежда все едно е работа на туарезите.
И намерете жената!
- Да, сър!
Тя е някъде тук...
Пусни един, два изстрела за всеки случай.
Ал! Помогни ми!
Ева!
Ела, добре ли си?
Да изчезваме от тук!
Чакай!
Франк!
Да се махаме от тук!
Сега сме в земите на туарезите.
Ще пътуваме 3 часа на север, докато стигнем равнините.
От там ще стигнем лесно до алжирската граница.
Извинете. Ева...
Ева!
Отървахме се!
Петима души застреляни хладнокръвно.
Какво мислиш за това?
- Не е моя работа!
Не, не. Сядай, сядай.
Ти си много смел човек.
Единствения оцелял. Идва чак от Асеба, за да ме извести.
Много похвално.
- Устроили им класическа засада.
Какво мислиш?
- Твърде вероятно.
Има обаче един проблем. Нямало е никакви туарези.
Защо не ми каза, че лекарите са имали американска военна поддръжка?
Защото не са.
Двама невъоръжени мъже убиват петима войници!
Това не са аматьори!
Били са същите, които потопиха катерите ми!
Те са ловци на съкровища, генерале.
Не са командоси.
- Не ги подценявай!
Бъди нащрек! И ако ги намериш,
доведи ми ги!
Какво има?
Излезте от джипа с вдигнати ръце.
Не правете резки движения!
Какво?
На 3 часа!
Туарези!
Здравейте! Как сте?
Уха! Видя ли това? Ей, по-спокойно!
Кои сте вие? Какво търсите тук?
Ние сме врагове на Казим.
Американец ли си?
ЦРУ?
Аз съм лекар от СЗО.
Търся източника на едно заболяване.
Елате с мен.
Това заболяване ли търсите?
Да, така мисля.
Хей, ела тук!
Не е чума!
- Какво?
Не е чума, отрова е!
В реката има токсини, които отравят хората.
Можеш ли да ги излекуваш?
Не.
Лагос, Нигерия.
Адмирале, какво мога да направя за вас?
- Искам новини от Мали.
Хубава страна.
- О, я ме целуни отзад!
Подочух, че няколко американски момчета са загазили нагоре по реката.
Агенцията има ли хора там?
- Не, извън правомощията ни е.
Карл, трябва да извадя момчетата си от там!
Виж какво, като са решили да отидат там, проблема си е техен.
Не е проблем на компанията.
Не моля компанията за помощ.
- Май съвсем си се побъркал!
Какво да не искаш да проваля цялата си кариера заради нечия лудост?
Е, след като поставяш така въпроса...
да, искам.
Не, не искаш! И аз няма да го направя!
Няма да го направя!
27 октомври 1982 г.
Знаех си, че ще ми напомниш тази дата.
- Е, напомних ти я.
Ако го направя, сме квит.
- Звучи справедливо.
Ще видя какво мога да направя.
Винаги е удоволствие да се работи с теб, приятелю.
Бензин, тежки метали, нитрати... В общи линии водата е отровена.
Разбирам.
Но хората на Казим, са по следите ви.
Трябва да си вървите, утре, по изгрев слънце.
Модибо! Ева намери същите отрови и във водите на Аселар.
Това е на 450 километра от тук!
- Африка е голяма, ще се намери място за нас.
Модибо...
Трябва да открием източника!
Това е твоя задача. Моя дълг е да съм тук с хората си.
Ще тръгнем призори.
Видях, че хареса колата ми.
Ролс Ройс от 1936 г.
6 цилиндъра, 12 клапана... Знаеш ли, че в света има само шест?
От къде я имаш?
Взехме я на заем. От Казим.
Ето така, показвам. Нов световен рекорд.
Трябва да видиш нещо!
След малко.
- Тръгвай!
Това "Тексас" - корабът, който търсиш, нали?
По дяволите, така изглежда.
И просто си седи по средата на пустинята. Хей, не купувам текила заради рисунка!
Корабите на пустинята са камилите, а не бронираните бойни параходи!
Не е възможно да са прекосили пустинята.
В миналото тази пустиня е била плодородна долина и е имало реки навсякъде.
Броненосецът е дошъл по тази река,
спрял е при тази постройка... какво е това... крепост, замък?
После климатът се е променил. Нивото на водата се е понижило и кораба е заседнал.
Или е отплавал...
- Или земята е изсъхнала,
почвата се е превърнала в прах. Вятърът е навявал пясъците
и корабът е бил погребан до ден днешен...
Точно тук. До тази постройка.
Чудесно. Значи трябва само да чакаме реката да придойде отново и...
"Тексас" да се понесе по водата.
Ето как се разпространяват!
- Токсините?
Какво, по някаква несъществуваща, пресъхнала река?
Същата река, която е била на повърхността преди 150 години,
все още съществува. Само че, под краката ни.
Токсините се просмукват през почвата до подземната река.
И се разпространяват чрез кладенците?
- Именно.
Значи, ако намерим твоя "Тексас", ще намерим и подземната река?
А намерим ли реката, ще открием източника на токсините.
Адмирале...
- Не сега!
Руди!
Имам лоши новини за лодката ви!
Според рисунката, това е мястото.
Знаеш ли Ал, ако можехме да се върнем 150 години назад,
сега щяхме да плуваме.
Хей, срещал ли си съученик, когото не си виждал от гимназията?
И той има някаква скапана работа, и жена, която не го обича и 3 деца...
Искам да кажа, ако можеше да се върнеш назад и да му кажеш:
"Ей Бо, не приемай тази работа, не се жени за тази проклетия!"
Какво искаш да кажеш?
- Ами в средата на пустинята сме...
и търсим източника на речно замърсяване...
За карта ползваме рисунка на броненосец от Гражданската война...
който също е в пустинята.
Не трябва ли да седнем и да обсъдим начина на взимане на решения?
Не знам. За сега се получава.
Хей Ал, дай да погледна през оптическия мерник.
Какво е това?
- Не знам.
Прилича ми на слънчева електроцентрала.
Странна работа...
Има колекторна кула...
Но няма жици, които да излизат от централата.
"Масард Ентърпрайзис".
- Ив Масард?
Предполагам, има доста охрана.
Я виж ти!
Хайде, Ева! Скачай!
Раз, два, три!
Хванах те!
Добре ли си?
- Да.
Добра работа, докторе!
- Благодаря!
Как се справяш, Ал?
- Страхотно!
Скачай в люка!
Адмирале!
- Не сега, Руди. Нямам време.
Напротив сър, имате!
Това не е възможно!
"Жълт 5, на станция 3"
"Започва процедура по разтоварване. Процедура по екстракция завършена."
"Моля проверете сигурността на опаковките на всички продукти."
Що за място е това?
- Добър въпрос.
Тези резервоари най-вероятно са пълни с токсични отпадъци.
Вкарват ги в онази камера...
и излизат от другата страна - празни.
Използват слънчева енергия за да изпаряват токсините.
Умно измислено. Изглежда чистичко.
Ами ето тези резервоари?
Здравей. Как си?
Мили Боже!
Е, май намерихме твоя източник.
Това затворници ли са?
Бунтовници, заловени при Модибо и обявени за мъртви.
Този Масард започва ужасно да ме нервира.
Трябва да извикаме кавалерията.
Да вървим.
Д-р Рохас, защо не си останахте в Лагос?
Получих доклада ви.
Според мен има проблем с водата.
Прав ли съм?
Водата на река Нигер е отровена.
В момента замърсяването е в Мали, но се движи към нас.
Движи се бързо. Ако не предприемем нещо, до седмица ще се излее в Атлантика.
А когато се смеси със солена вода,
катастрофата ще бъде ужасна.
Нивото на кислород във водата ще спадне с 40 до 60%,
всички растителни и животински видове ще загинат.
Стигне ли до океана, след шест месеца ще стигне бреговете на Ню Йорк.
И няма да можем да го спрем.
Това ли е всичко?
Имате ли потвърждение от независим източник?
Защото, намесата в работите на африканска страна,
е нещо, за което едва ли ще получа разрешение.
Трябва да опитате.
- Така, да видим какво мога да направя...
Ще предам информацията на държавния департамент, те ще се заемат с това...
Благодаря ви, господа.
Къде сме по дяволите?
Нямам представа.
Къде е Ева?
Двамата американци пътуват насам, генерале.
Лекарката ли? Страхувам се, че се случи малък инцидент.
Имаше престрелка, горката нямаше късмет...
Тя е мъртва.
Да, генерале. Съжалявам, аз...
Знаете ли д-р Рохас, имате късмет, че съм такъв джентълмен.
Кой друг знае, че сте тук?
Това съоръжение е чудо на съвременната наука.
Най-висши технологии.
Слънчева енергия унищожава световните замърсители.
Не е чак толкова лоша идея, нали?
- Това е склад за токсични отпадъци!
Просто е. Виждате ли, всяка нова технология има врагове.
Да вземем пясъчните бури. Засипват огледалата.
Производителността пада и отпадъците биват складирани под земята.
Разработихме ново ламинарно покритие, което предпазва огледалата.
С този нов подход проблемите ни остават в миналото.
Отравяте системата от подземни води.
Замърсяването се разпростира из западна Африка.
Грешите. Това е невъзможно.
Кой друг знае, че сте тук?
- Правителството на Нигерия.
СЗО.
Никой не знае, че сте тук, нали?
Какво правиш?
Ясно!
Лягай долу!
Ставай!
Успя ли?
Раз, два, три!
Чакай! Движим се твърде бързо!
- Виждам!
Това не сме го правили.
Е, сега сме свободни.
Американците са избягали. Изгубили са ги в пустинята.
Кажи ми, че докторката е мъртва.
Да, да.
Много жалко, биваше си я.
Генерале, трябва да спрем извозването на отпадъци за известно време.
Глупости.
Всички граници са затворени. Заразените са под карантина или мъртви.
Не хвърлям всички сили за да губя от печалбата си.
Да, но имам причина да вярвам, че токсините са заразили река Нигер!
Значи проблема вече не е наш.
Скоро някой друг ще открие това, което откриха американците!
Добре, както искаш. Затвори фабриката.
Но ще продължиш да ми плащаш.
Разбрахме ли се?
Не се тревожи. Тук е Африка. На никой не му пука за Африка.
Снимката е направена преди 24 часа.
Обичаме да държим Казим под око.
Тази е направена преди 4 часа.
Показва придвижване на танковете на север през пустинята.
Предполагам, а и разузнаването е на това мнение,
че търсят твоите момчета.
- Значи трябва да ги открием първи.
Ако не са вече мъртви. Вчера са ги засекли в село на туарезите.
На около 20 мили северозападно от Гао.
Но това е в обсега ни. Можеш да пратиш хеликоптери.
Може да летят през нощта.
- Момчетата ти вече не са там.
Къде са? Накъде са тръгнали?
- Според получените сведения...
и представа си нямам.
Дърк!
- Да, да, виждам.
Това не се вижда всеки ден.
Това е дар от Бога.
Не искам да ти развалям удоволствието, но не мисля че можем да поправим това нещо.
Не е ли страхотно!
Още наляво, Ал!
Точно така! Хванахме вятъра!
Ало?
- Адмирале?
Как я караш?
- За Бога! Къде сте, по дяволите?
Хубав въпрос. Слушай имам лоши новини.
Приятелчето ти Ив Масард трови река Нигер с токсични отпадъци.
Масард?
- Да, мисля че държи Ева във фабриката си.
Която, ако имаме късмет ще бъде следващата ни спирка.
Имам нещо за вас. Руди изследва пробата
и ако замърсяването не бъде спряно веднага, ще достигне до океана.
Ако това се случи, ще имаме атлантическа версия на Чернобил.
Има и още нещо.
Казим е мобилизирал войските си и се придвижва през пустинята.
Ще имаме нужда от помощ, адмирале.
Няма да получите такава. Поне не толкова бързо.
Опитвам се да размърдам задниците на бюрократите в столицата.
Дърк.
- Да?
Нямам право да искам това от вас, момчета.
Това му е хубавото, сър.
Не ти се налага да го правиш.
Няма време, Модибо.
Сега е времето да поставиш Казим на мястото му.
Имаме само леки стрелкови оръжия.
Няма да помогнат срещу бетон и артилерия.
Вашата сила в във вашия брой. Ще атакуваме когато не ни очакват.
Трябва да опитаме.
Знаеш ли колко животи е дал народа ми в борбата с Казим?
Ами бедността и болестите?
- Тогава ела с нас.
Нека довършим започнатото.
Не мога да си позволя хората ми да бъдат избити до крак при една фронтална атака.
Не можем да тръгнем с теб.
Разбирам.
Имам още една идея.
Ще ми дадеш ли колата си на заем?
Вързахте се, а?
Здрасти. Как сте?
Доведи лекарката!
Продължавай напред. Давай!
Къде са всички?
- Да не свириш отбой?
Не.
Нещо не е наред, Ал. Мястото е напълно изоставено.
Няма никой в къщи.
Ал? Какво щеше да направиш, ако всеки момент щяха да те разобличат
като най-крупния замърсител на околната среда в света?
Не знам... да се кандидатирам за президент?
Нямаше ли да се покриеш?
- Да, точно така.
Как? Как се скриват 50 тона токсични отпадъци?
Не ги криеш.
Взривяваш мястото, Ал.
Не е много дискретно.
- Той ще направи точно това.
Затова е изоставено. Ще изглежда като производствена авария. Ще отърве кожата.
Добра идея.
- Не чак толкова.
Токсините ще останат погребани под земята и не биха могли да бъдат извадени.
За да унищожиш това място ти трябва армейска бойна техника,
която за бъде взривена едновременно.
Няма да прилича на авария.
Освен ако... устройство, поставено в центъра на фабриката,
превърне цялата и запасна енергия във огромен взрив.
Тогава ще прилича на авария.
- Да.
Трябва да намерим тази бомба.
Аз ще намеря бомбата, ти намери момичето.
Дадено.
Намерих те. Сложили са я в някой от резервоарите.
Влизай! Трябва да излитаме веднага!
Давай, потегляй!
Ето къде си бил! Не мърдай!
Назад! Назад!
Мърдай!
- Спокойно.
Извинете г-н Пит, не е това, което изглежда.
Изпускам ли нещо. Видях токсичните ти отпадъци.
Видях болните жени и деца на туарезите, мъртвите в Аселар.
Изпускам ли нещо?
Да се махаме от тук! Бързо! Не мърдай!
Ева!
Разкарай ни от тук! Ще избухне всеки момент!
"Системата е активирана. Целия персонал да се придвижи към определените места."
"Започвам позициониране на слънчевите панели."
"Температурен праг над безопасната норма."
Хайде, хайде!
"Начало на процеса на изгаряне."
"5, 4, 3, 2, 1..."
"Внимание! Неизправност в системата!"
"Започвам аварийно спиране на системата!"
"Благодаря ви и приятен ден."
Да се махаме от тук! Бързо!
Колко пъти трябва да ти спасявам задника?
В случай, че не си забелязал всъщност аз спасих твоя.
Защо, в опасност ли бях?
Не бях забелязал. Ела тук!
Трябва да тръгваме.
Хей, какъв е този костюм?
Униформата ли? Идеята беше негова.
Между другото имаме ли достатъчно бензин за този твой план?
Не бъди такъв песимист, Ал.
Заобикаля ни в гръб!
Това е Казим! Сигурно си иска колата!
Ал, взе ли от експлозивите на Масард?
- Не можах да ги намеря.
Ал!
- Разбира се, че ги взех!
Ева, надявам се, че не хвърляш като момиче!
Настига ни!
Ал! Имам нужда от врата! Веднага!
Шапката ми!
Мамка му!
Така, ето какъв е плана!
Ева, седни зад мен.
Ал, дай и чантата с експлозивите!
- Разбрано!
Дръжте се!
Ева, взимаш динамит и го хвърляш назад всеки път, когато ти кажа, разбра ли?
Да!
- Добре.
Сега!
Мърдай! Мърдай!
Дърк, Трябва ни прикритие!
- Работя по въпроса!
О, Боже!
Хайде! Да вървим!
Ева, помагай да копаем! Бързо!
Как си, Ал?
- Прекрасно!
Копайте по-бързо!
Използвай автомата, Ал.
Ал, видя ли допълнителни резервоари на хеликоптера?
Не, не видях.
- Значи му остават още 20-30 минути полет.
Тези стени са дебели два фута, няма начин да ни уцели през тях.
Ще стоим мирно и ще ги чакаме.
Хей, Дърк? Би ли повторил отново?
Използва бронебойни куршуми!
Добре ли си?
- Да. Добре съм.
Ей, Ал?
- Дърк, недей!
Няма да стане!
- Защо не?
Защото е на 150 години!
- Е, малко е старичко...
Ще се взривим на парчета!
Поне ще умрем красиво.
- Много успокояващо!
Отвори тази амбразура
Ей, какво по-дяволите правите момчета?
Трябва да изляза навън.
- Аз ще отида!
Южняшки боклук!
Давай, Ал!
Добре ли си?
Следващия път е твой ред!
- Защо се забави толкова?
Какво? Спрях да изпия едно кафе!
- Взе ли касова бележка?
Разбира се, че взех!
И знаеш ли какво? Търси си парите от Сандекър!
Хей, вие!
- Какво?!
Страхотно.
Сега вече я загазихме.
Залегнете!
Ако свалим Казим, войниците ще се предадат. Трябва да отрежем главата на змията.
Ще ни трябва достатъчно мощен взрив.
- Отивам за експлозивите.
Ева, искам да намериш снаряд. Някаква кутия с ето този размер.
Дърк, 50 метра!
- Намерих!
Много добре! Залегнете!
Колко мостри казваш, че е направил Джеферсън?
Да се оправим с тези и ще ги преброим.
Броя до три и дърпаме. Готов ли си, Ал?
Стана!
Ъгъл от 30 градуса, Ал.
Писна ми да ме стрелят!
Задръжте позициите. Отцепете района. Искам да ги довърша!
Приземявай се!
Май утрепа змията...
Няма начин това да е истина, нали?
От наша гледна точка, стана добре. Запазихме фабриката...
реката е спасена, а СЗО ще раздаде противоотрова по селата.
Благодарение на изследванията на д-р Рохас.
- По-добре късно отколкото никога.
Именно. Значи вашата работа по "Тексас" напредва добре?
Джиордино се грижи всичко да върви по план.
Кажете, верни ли са слуховете за някакво американско злато на борда?
Сериозно ли? Твърде хубаво щеше да е, за да е истина.
Уверявам ви, няма никакво злато, собственост на САЩ.
Адмирале, администрацията е впечатлена от вещината, с която водихте операцията.
Те биха иска ли да ви...
- Не, благодаря.
Никога вече няма да работя за правителството.
- Точно това казаха, че ще кажете.
Вижте, предлагат пълно финансиране в замяна на някоя и друга операция за добрите.
Кой решава кои са добрите?
- Приемете само това, което искате.
Имам нужда от нова яхта.
- Дадено.
Руди има нужда от нови компютри.
- Не, не... - Дадено!
И още нещо.
Не е лошо. Ето че сме в Монтерей.
Знаеш ли, мислех си...
Онзи ден, там в пустинята...
Коли, динамит, преследвани от хеликоптер...
Исках да ти кажа нещо, но така и не ми се отдаде шанс.
Какво е то?
Наистина хвърляш като момиче.
Превод и субтитри: St. Squiffy