Secrets Of The Sphinx Revealed (0) Свали субтитрите
Полу-човек, полу-звяр, сфинксът е най-голямата монолитна статуя в света.
На някои той е носел могъщество, у други е всявал ужас.
За всички нас той си остава една загадка.
Какво е? Кой го е построил? И защо?
Сега, след 20-годишни проучвания, един утвърден египтолог смята,
че е сглобил уликите, които го водят към създателя на Сфинкса-
един велик фараон, забравен от историята.
Той е разкрил историята зад тази най-загадъчна икона на Древността.
Този образ е така могъщ, че всеки път, когато го погледнете, виждате нещо ново.
Новото му мислене го кара да се противопостави на общоприетата история
и най-после да разреши най-известната загадка в света.
Една изгубена идентичност, една разбулена мистерия-
Великият Сфинкс е разкрит.
ТАЙНИТЕ НА СФИНКСА РАЗКРИТИ
Фараоните на Древен Египет смайват света с невероятните си монументи.
Знаем кой е построил огромните пирамиди в Гиза
и как са конструирали гори от камък.
Но най-прочутото от всички тези творения си остава загадка.
Сфинксът.
Преди 4.5 хил.години в Старото Царство на Древен Египет
един фараон поръчал построяването на необикновен паметник.
Майсторите му се захванали за работа на платото в Гиза, извън днешно Кайро.
Статуята, която строяли, щяла да се превърне в най-странната икона в света.
Историята на този забележителен фараон
била изгубена поради недоглеждане през 30-те години на 20-ти век,
когато един археолог просто го отписал от историята.
Но статуята, създадена от този фараон, оцеляла.
Днес тя стои редом с най-големите пирамиди
и превръща платото Гиза в най-забележителното място в Египет.
Висок 20 м и дълъг 80 м,
сфинксът си остава най-голямата монолитна статуя в света.
Той е и най-голямата загадка.
Сега египтологът Васил Добрев смята, че е открил отговорите.
Проучването му е отнело 20 години.
След като се преместил в Кайро, сфинксът станал неговият живот.
Той веднага бил запленен от странната му форма.
Бях запленен от тази комбинация между животинско тяло и човешко лице.
Сфинксът е един от най-изследваните монументи.
Васил не бил убеден от различните археологически обяснения
за това кой го е създал и чие лице носи.
Невероятно е- най-важният образ на Египет е сфинксът,
а не можем да кажем със сигурност кой е бил това.
Тогава си казах, че тук има какво да се направи. Това бе една отворена врата.
Васил се заел да преразгледа сведенията.
Пътят му минавал през платото Гиза.
Тук са гробниците на фараоните и техните семейства.
Археолозите са каталогизирали всяка от тях,
превръщайки мястото в едно от най-сериозно проучваните на Земята.
Но въпреки откритията им, Васил е успял да открие нови улики,
които биха могли да преобърнат общоприетата история
и да го отведат до създателя на сфинкса.
Но следите не винаги били лесни за следване.
Фалшиви улики и задънени улици скриват стъпките на миналото.
Над 4000 години история са създали затворени пътища.
а археологията около сфинкса се е превърнала в лабиринт от конфликтни идеи.
Изследването на Васил започва с първото писмено споменаване на Сфинкса.
То е открито върху една интересна каменна плоча, известна като Стелата на сънищата,
разположена между лапите му.
Тя била гравирана и щяла да изиграе важна роля
в пресъздаването на мрачната митология на Сфинкса.
Тя разказва историята на младия принц Тутмос, излязъл на лов из платото Гиза.
Дотогава центърът на властта в Египет отдавна се бил изместил от Гиза.
Величественият някога Сфинкс бил оставен на разрушителното действие на пустинята
и бил заровен до врата в пясък.
Според стелата, принц Тутмос полегнал край каменния гигант,
за да се скрие от обедното слънце.
Той заспал и сънувал сън, в който Сфинксът му проговорил.
Казал му, че ако почисти пясъка от лапите му, ще стане цар.
Според стелата принцът изпълнил молбата на Сфинкса и почистил пясъка.
Реално, това била идеална възможност за Тутмос
да бъде запомнен редом с великата статуя и да възвеличи името си.
Затова той скалъпил цялата история от стелата.
Васил е уверен, че целта е била самоизтъкване.
Текстът започва с дата- първата година от управлението на Тутмос IV.
За нас посланието е ясно- това си е чиста пропаганда-
той вече е цар, едва тогава разказва историята.
Въпреки откровената измислица, в плочата се споменава името на още един фараон-
Хефрен (Хафре).
От първото разшифроване на името му археолозите са вярвали,
че Хефрен е създателят на Сфинкса.
Първото нещо, което правело впечатление, било,
че зад Сфинкса виждате пирамидата на Хефрен.
Съвсем естествено се зародила идеята, че
щом Сфинксът е почти на една линия с пирамидата на Хефрен, трябва да е негов.
Хефрен е един от най-големите строители в Гиза.
Пирамидата му е до голямата пирамида на баща му и е също толкова голяма.
В добавка Хефрен построил и два храма, разположени точно пред Сфинкса.
Идеята била ясна за всички- Сфинксът трябва да е на Хефрен.
Но когато Васил проучил разположението,
той забелязал, че пътят на Хефрен, свързващ пирамидата с храма му,
заобикаля Сфинкса.
Много бързо забелязах, че Хефрен заобикаля Сфинкса с този път.
Съвсем ясно е, че, когато е строял този монумент, Сфинксът вече е бил тук.
Това накарало Васил с основание да се усъмни, че Хефрен е направил Сфинкса.
Той се усъмнил и че Сфинксът представлява Хефрен.
Ако той е трябвало да представлява Хефрен, значи имаме проблем.
Защото на всички статуи Хефрен е представен с брада.
Защо тогава най-голямата му статуя да е без брада?
Нещо не пасва.
Това е основен аргумент да се твърди, че...
Когато съпоставим лицето на Хефрен с това на Сфинкса, не се получава.
Просто не пасва- характеристиките са различни.
И така, Хефрен, за когото историците смятали, че е построил Сфинкса,
бива елиминиран от разследването на Васил.
Сега той е на път да открие ново решение точно под носа си.
Но за да го открие, той трябва да разсъждава като древен египтянин.
И ако се окаже прав, би могъл да преобърне историята с главата надолу.
Васил Добрев търсел създателя на Сфинкса.
Той елиминирал Хефрен, за когото се смятало, че го е построил.
Сега Васил се връща в платото Гиза, за да потърси други възможности.
Възможно ли е Сфинксът да е на бащата на Хефрен- Хеопс-
строителят на Голямата пирамида.
Хеопс(Хуфу) е един от най-омразните фараони.
Той е първият фараон, започнал да строи в Гиза.
Голямата пирамида си остава най-голямата каменна структура на всички времена.
Тя е едно от чудесата на Древността.
Щом Хеопс е имал такава власт, защо да не е направил и Сфинкса?
Опитах да си представя как е гледал на Сфинкса древният египтянин.
Появява се една коренно различна география на мястото.
Днес посетителите на Сфинкса го приближават от изток, идвайки от Кайро.
Така че, когато отиваме към Сфинкса, го виждаме фронтално.
А зад него е пирамидата на Хефрен.
Те изглеждат сякаш взаимно си принадлежат.
Опитах да си представя как е било по времето на фараоните.
Дали са идвали оттук?
Най-вероятно са идвали от юг, ето оттам.
Това е защото платото Гиза някога е било съвсем различно.
Имало е обширна мрежа от водни пътища.
Само на 100м под Сфинкса е имало пристанище, свързано към канали.
Те били направени, за да се докарат камъните за Голямата пирамида.
По това време останалите пирамиди още не били построени.
Единият канал водел към столицата на Старото царство,
наречена по-късно Мемфис, която се намирала на юг.
От тази посока царете от Старото царство трябва да са приближавали Гиза.
Когато отиваме към Сфинкса от юг, не го виждаме фронтално, а в профил.
А пирамидата зад него не е пирамидата на Хефрен, а на Хеопс.
Именно в профил древните египтяни възприемали своя свят.
Йероглифите им, дори портретите им са извърнати в профил.
Тук имаме плоча от третата династия на Старото царство.
Лицето е в профил, а раменете му са изобразени фронтално.
Виждаме, че краката също са ориентирани странично.
Не знаем дали Сфинксът е бил възприеман в профил,
но гледан под този ъгъл, той със сигурност допълва пирамидата на Хеопс.
Но дали Сфинксът носи образа на Хеопс?
Това е единствената известна негова статуя.
Малък спомен за фараона, построил най-голямата пирамида.
Въпреки разликата в мащаба, съществуват някои прилики.
Лицето на Хеопс на малката статуетка е с четвъртита челюст.
Сфинксът има същата характеристика.
Това е характерен белег на Хеопс.
Трудно е да се направи точно сравнение, защото Сфинксът е сериозно увреден.
Лицето въобще не изглежда така, както в началото, защото е тежко увредено-
липсва носът, очите са засегнати, устата е унищожена, ушите са полуразрушени...
Разрушението започнало, след като Тутмос разчистил пясъка.
После Сфинксът бил оставен още хиляда години и отново бил заровен.
Но този интригуващ образ не можел да остане незабелязан.
Когато гърците дошли в Египет, започнало истинското разрушаване.
Вдъхновени от каменния гигант, те го нарекли сфинкс
и изобретили собствен митологичен звяр.
Техният сфинкс бил зло женско същество.
От този момент египетският оригинал започнал да се бърка с гръцкия вариант.
За Сфинкса това било бедствие.
Той бил възприеман от Запада като езически символ.
Един арабски шейх опитал да го обезобрази,
но успял само да отчупи носа му.
Сякаш всевишният Сфинкс наистина притежавал някакви скрити сили.
Това привличало ловци на съкровища, които търсели тайни помещения.
Техните некоординирани опити само нанесли допълнителни щети.
Но Сфинксът щял да надживее всичко това.
Когато не можете да унищожите един образ, започвате да се боите от него.
Затова той бил наречен "Баща на ужаса".
Оттогава Сфинксът бил обгърнат в легенди.
До 20-ти век, демонстрирайки "уважението" си към древните паметници,
британски войници използвали Сфинкса като мишена.
Освен че е бил увреждан, Сфинксът е бил и сериозно реставриран.
Сега е трудно да си представим, че е бил изваян от цяла естествена скала.
Но също толкова трудно е да се установи кое е оригинално и кое- не.
Съществуват теории за тайни помещения, основани на няколко шахти като тази,
които често били издълбавани от строителите на гробници,
смятащи, че под пясъка лежи тялото на Сфинкса.
Най-смущаващата находка тук са останките от гигантска каменна брада.
Васил вече е установил, че Хеопс никога не е изобразяван с брада.
Ако тази брада е оригинална, теорията му би имала сериозен проблем.
Части от тази брада са запазени в Музея на Кайро.
Сглобявайки парчетата, Васил се усъмнява,
че са издялани по времето, когато е правен Сфинкса.
Това е т.нар. божествена брада с характерната зигзагообразна плетка.
Това са само няколко парчета от огромна брада, открита край Сфинкса.
Въпросът е дали Сфинксът винаги е имал брада или тя е била добавена по-късно?
Ако брадата на Сфинкса е издялана от същата монолитна скала като лицето му,
тя би увредила челюстта, когато се е откъртила.
Не са открити следи от такова отчупване.
Всички сфинксове, които са имали бради, показват признаци на груба повреда.
Това е сфинкс, който оригинално е имал брада-
брадата е изваяна заедно с челюстта от същия камък.
Когато я отчупите, виждате следите.
Ако големият Сфинкс в Гиза е имал брада, бихте видели следи от нея.
Това довело Васил до заключението, че брадата е била добавена по-късно.
Изследването му не е открило вида брада, която да пасне на модела.
Той единствено е успял да определи, че е от периода на Новото царство-
хиляда години след построяването на Сфинкса.
Но тук Васил е открил ново доказателство.
Досега тази статуетка е била единственият признат образ на Хеопс.
Но с упорити проучвания Васил е открил и други описания на Хеопс,
които не са били проучвани подробно.
Те допълнително са подсилили аргументите му.
От 78-те известни образи на Хеопс нито един няма брада.
Сфинксът също няма брада, така че, има голям шанс той да представлява Хеопс.
Последната улика на Васил, сочеща към Хеопс, е немисът-
характерната раирана прическа.
Немисът на Сфинкса е на плисета.
Редуват се две малки и едно голямо плисе.
Този вид немис е използван поне за една статуя на Хеопс.
След повече от две десетилетия на изтощителни проучвания
профилният изглед, лицевите черти, липсата на брада и вида на немиса
убеждават Васил, че Сфинксът представлява фараона Хеопс.
Но, колкото и да е странно, той не смята, че Хеопс го е построил.
Вместо това, той твърди, че го е създал фараон, за когото не знаем почти нищо.
Един фараон, отписан от историята.
Името му е Джедефре, синът на Хеопс.
Досега никой египтолог не е допускал вероятността той да е построил Сфинкса.
Аз само предлагам...
Мисля, че за пръв път някой предполага,
че Сфинксът е построен след смъртта на Хеопс от наследника му, сина му Джедефре.
Васил смята, че Джедефре е наследил една деморализирана нация.
Решението било да построи най-могъщия образ дотогава.
Неумолимият му поглед щял да помогне за възстановяването
на контрола и царската власт след управлението на баща му.
Погребението на Хеопс отбелязва края на една ера.
Могъщ и безмилостен фараон, Хеопс създал най-голямата пирамида на всички времена.
Едно чудо на Древния свят.
За Джедефре било трудно да последва този пример.
А задачата се усложнявала и от лошата слава на баща му.
Голямата пирамида била завършена след над 20-годишен изнурителен труд.
Тя пък следвала изтощителните проекти на бащата на Хеопс.
След половин век на строежи, духът на страната бил пречупен.
Завършването на Хеопсовата пирамида е най-трудното постижение на египтяните.
Можем да си представим, че към края доста хора недолюбвали фараона.
Но въпреки тези проблеми, Джедефре се заел да се превърне в идеен фараон.
Васил открил, че влиянието на Джедефре щяло да преобрази платото Гиза.
Но историята на забележителното му управление винаги е била подминавана.
Досега.
Смятало се, че под тъмния облак на семейното отчуждение
Джедефре напуснал Гиза, обръщайки гръб на семейството си.
Но проучването на Васил опровергава тази теза.
Сглобих няколко доказателства, които ясно показват,
че присъствието на Джедефре в Гиза е било от голямо значение.
Тези сведения са били известни, но не са били обект на сериозно внимание.
Причината била, че през 30-те години утвърденият археолог Джордж Райзнър
публикувал забележителния си труд за платото Гиза.
Той направил неоснователни предположения за живота на Джедефре,
замаскирани като факти.
Васил е уверен, че сега може да поправи грешката.
Джордж Райзнър е американски археолог, разкопал платото Гиза,
и чиито археологически методи са се превърнали в стандарт.
Когато стигнал до управлението на Джедефре,
той скалъпил някаква история около това управление.
Райзнър написал, че Джедефре идва от либийски клон на фамилията
и не бил истински наследник.
Той смятал, че титлата се полагала на по-големия му брат, Кауаб.
Според Райзнър Джедефре се опитал да убие Кауаб, за да получи трона.
Няма абсолютно никакви доказателства, които да подкрепят това.
Но това е било написано в една много известна книга
и малко по малко се превърнало в правило-
Джедефре бил злодеят,
а Кауаб- нещастникът.
Райзнър превърнал тази семейна сага в история.
Той заклеймил Джедефре като заговорник и интригант.
Според Райзнър, в подходящия момент той убил брат си Кауаб, за да вземе трона.
Това обяснявало защо Джедефре не е построил своя гробница в Гиза-
той бил отлъчен от семейството след убийството на брат си.
Но до Хеопсовата пирамида е разположен царският некропол-
един лабиринт от гробници.
Тук Васил открил доказателството, показващо, че Райзнър грешал.
Това е най-добрият образ, с който разполагаме, на принц Кауаб-
син на Хеопс и, съответно, брат на Джедефре.
За този човек се смятало, че бил убит от Джедефре.
Но в тази гробница ще открием доказателство, опровергаващо това.
Ето го и него:
това е списък на имотите, които са били зестра на дъщерята на Кауаб.
Едно от тях носи картуша на Джедефре.
Ако Джедефре наистина е убил баща й, защо името му е тук?
Васил започва да проучва управлението на Джедефре и какво е направил наистина.
Той открил, че Джедефре е бил идеен строител.
Който не само че не изоставил семейството си,
а се заел да го укрепи и да му възвърне подкрепата на нацията.
Един от необикновените му проекти е високо в Абу-Роаш, на 10 км от Гиза.
Тук неговите монументи се извисявали над пирамидата на баща му.
Но строежът не пречупил гръбнака на страната.
Абу-Роаш- една от най-високите естествени площадки на Египет,
почти на същото ниво с върха на Голямата пирамида.
Досега археолозите са смятали, че това е било пирамида.
Васил първи предполага, че Джедефре, син на Бога-Слънце,
всъщност е построил храм на Слънцето.
Поради разположението, върхът на храма
щял да бъде по-близо до Слънцето, от където и да е другаде в Египет.
Вътрешният му дизайн бил новаторски.
За първи път структурата не изисквала влачене на тежки камъни нагоре по склон.
Този монумент е изсечен в планината.
Надолу се спуска огромна рампа.
Вместо тежките гранитни камъни да се изтеглят нагоре,
Джедeфре спускал камъните надолу.
Рампата на Джедeфре била толкова ефективна,
че дизайнът се ползвал и от следващите фараони.
След Хеопсовата пирамида камерите на всички пирамиди
щели да бъдат отдолу, в скалата.
Но ако това е храмът на Джедефре, къде е неговата пирамидална гробница?
Умът на Васил работел трескаво.
Той преразгледал някои графити, открити близо до Завиет Ел Ариан.
Там той попаднал на името на Джедефре,
записано през втората година от управлението му.
Васил първи предполага, че това е площадката на пирамидата на Джедефре.
Оцелелите долни нива са с големината на Голямата пирамида на баща му.
Хауърд Хоукс ги заснел за холивудския си филм.
Но дали Джедефре не обръщал гръб на семейството си в Гиза,
точно както смятал Джордж Райзнър?
Всъщност, Джедефре е съвсем традиционен цар.
Той правел точно каквото са правили дядо му и баща му.
Също като тях, той построил монумент на ново място.
Не само че не изоставил Гиза,
а Джедефре се върнал там, за да построи най-големия си монумент-
Сфинкса.
Но в ерата преди железните сечива
как ли е била създадена най-голямата монолитна скулптура в света?
Никой не знае чия е била идеята за извайването на Сфинкса.
Но с неговото сътворяване Джедефре щял да преобрази платото Гиза.
Нямало да се изкопават камъни,
нито да се конструират рампи,
нито пък да се набират хора, които да дърпат шейните.
Вместо това, грубата скала си била там.
Един огромен къс варовик, изникнал от земята,
щял да бъде превърнат в гигантската статуя.
Мястото вече било сериозно разкопано.
Оттам Хеопс добивал камъни за Голямата пирамида.
Огромно парче скала се извисявало насред плоска вдлъбнатина.
Джедефре видял възможността да създаде нещо изключително.
Това била първата голяма статуя.
Това бил периодът на големите неща-
те построили Голямата пирамида, щели да построят и най-голямата статуя.
Двата най-големи египетски монумента са там- един до друг.
Но Сфинксът нямало да бъде просто едно мащабно самовъзвеличаване.
Неговата изключителност се корени в трудната му задача.
Няма случай в историята, когато от една статуя се е очаквало толкова много.
Причината е, че фараоните вярвали във вечния задгробен живот.
Но той бил възможен само, ако имат силна подкрепа на земята.
Джедефре бил наясно, че могъществото на баща му
било отслабено към края на живота му.
Още по времето на Хеопс гробницата на майка му била ограбена.
Това било най-лошото, което би могло да се случи.
То поругавало всичко, в което вярвали.
Ако няма уважение, настъпва хаос и всичко се срива.
Това е основната идея в Древен Египет- задгробният живот.
Бъдещето на древноегипетската цивилизация било в ръцете на Джедефре.
Той трябвало да възстанови влиянието на баща си в Гиза,
за да обезпечи собствената си подкрепа на земята.
Създаването на толкова важен и огромен образ на Хеопс-бога, мъртвия цар,
ще подобри имиджа му, както и имиджа на новия цар.
Според мен това би могло да е обяснение защо е създаден Сфинксът.
Джедефре трябвало да създаде образ, пред който всички да благоговеят.
Резултатът бил не само голям, но и изключително могъщ.
Въздействието му и до днес си остава ненадминато.
Васил е поканил Глин Уилямс,
ръководител на отдел Скулптура в Кралския Художествен Колеж
да му помогне да разбере как е бил изваян.
Сега той вижда Сфинкса за първи път.
Той е прекрасен, семпъл и огромен.
Досега не съм виждал единичен обект с подобен размер.
Зашеметен съм. Мога цял ден да стоя тук и да го гледам.
Той е великолепен, прекрасен, но каквото и да кажа, няма да е достатъчно.
За това няма достатъчно думи. Той е пиршество за очите.
За да разбере какви са били уменията на древните египтяни,
Васил е предоставил на Глин камък от същия варовик,
за да извае лицето на Сфинкса.
Изглежда мек и варовит.
И изглежда... невероятно е...
Изглежда сякаш... Я да видим какво е...
О, да, наистина е мек, прекрасен...
До следобед ще съм готов.
Като древноегипетските майстори, Глин трябва да маркира контурите,
за да определи кои части от камъка да отсече.
При изсичането трябва да мислите отзад-напред,
да махнете всичко, което не трябва да е там.
Носът трябва да остане, а също и частите за челото и челюстта.
Това е като източване на вана, в която има предмет.
Когато водата изтича, остават издадените части.
Преди да започне работа, Глин си прави малък работен модел.
Много е полезно да си направите макет,
по който да направите някакви основни измервания
и да махнете ненужните парчета камък.
Не знам дали египтяните са направили нещо подобно, но е твърде вероятно,
особено при работа в такъв мащаб.
Дотогава не били правени опити за толкова мащабна скулптура.
За разлика от други статуи, при които се прави подбор на камъка,
тук зидарите трябвало да използват наличния материал.
Нямало място за грешки.
Това би било обезсърчаващо предизвикателство дори днес,
но в Старото Царство на Древния Египет зидарите нямали дори железни сечива.
Как са го направили тогава?
Денис Стокс е изследвал и пресъздал сечивата на древните египтяни.
Това са медни длета, които може да са използвани при изсичането на Сфинкса.
Това е по-дебело длето, но си има и остър ръб,
който би останал така дори и след продължителна работа върху камъка.
Медните длета се подостряли на производствена линия
за непрекъснато снабдяване на зидарите.
Медните сечива просто били изчуквани по ръбовете, докато се заострят.
Древните египтяни били много опитни организатори.
Макар че Сфинксът бил най-голямата каменна статуя, правена някога,
той се нуждаел от много по-малко работници, отколкото пирамидите.
Можем да си представим самата държава като една голяма машина,
контролираща работниците на всяко ниво, започвайки от самия фараон,
след което заповедите му се предават на великия везир,
после на по-низшите везири, които инструктирали началниците,
които ръководели майсторите, зидарите, хората, които извозвали отпадъците...
Скелетата, закрепени с въжета, трябвало да се поставят по местата им.
След грубата обработка
главният чертожник определял местата, които се нуждаели от заглаждане.
Тук имаме слой от мек камък, който започнах да изследвам вчера.
Дебелината му е към 10 см.
Под тези 10 см имаме чудесен варовик, който е по-твърд.
Очакванията ми, че ще свърша за нула време, бързо се стопиха.
Оказва се, че този, предполагаемо мек варовик,
всъщност е висококачествен открит вид варовиков камък.
При невнимание мекият слой може да се отдели и да се получи разслояване.
Трябва да сме много внимателни, за да не изгубим части от лицето.
Работниците не са знаели за слабостите на камъка
и във всеки момент можел да стане трагичен инцидент.
Слизайки надолу, качеството на варовика се влошавало.
Когато изсичали задните части, те попаднали на цепнатина.
Това може би обяснява защо Сфинксът е толкова издължен.
Може би са продължили по-нататък, покрай проблемното място,
за да открият отново добър камък и да завършат задната част на Сфинкса.
Васил разследва тази теория заедно с геолога Колин Рийдър.
Основната цепнатина минава точно през основата на включването
и през лапите и задната част на тялото на Сфинкса.
Смята се, че тази цепнатина във варовика е повлияла на пропорциите на Сфинкса.
Знае се, че площадката на Сфинкса е бивша каменна кариера на Хеопс,
останала след строежа на Голямата пирамида преди 4.5 хил. години.
Митологията е толкова опияняваща,
че според някои геолози Сфинксът е отпреди 30 000 години-
много преди познатите световни цивилизации.
Доказателството за това лудо твърдение е,
че скалите се нуждаят от 30 000 години, за да ерозират толкова.
Но Колин Рийдър не е съгласен.
Според него и 4 000 години са напълно достатъчни.
Тази силно ерозирала скала и тази заобленост
не се нуждае от 36 000, нито дори 10 000 години на валежи,
за да се обяснят тези характеристики.
Вода, течаща по платото, е един от многото фактори, които лесно биха могли
да причинят ерозия на тези скали само за няколко хиляди години.
Имате слънчева абразия във високите части...
Химическата ерозия също би била доста активна тук...
Ефект на периодично разслояване...
Комбинираният ефект от всички тези процеси би предизвикал мащабна ерозия.
Васил е удовлетворен от геоложките доказателства.
Нищо не го отклонява от убеждението му,
че Сфинксът е създаден при управлението на Джедефре
преди около 4.5 хиляди години.
Той смята, че Джедефре го е създал като израз на могъществото си
като син на най-почитания бог, богът-Слънце Ра.
От началото на управлението си Джедефре търсел стабилност.
Самото му име- Джед еф Ре- означава "Аз съм син на Ра".
Това е изключително силно от идеологическа гледна точка-
изведена е идеята "Сега трябва да показваме и да действаме."
Може би първият акт на тази теоретична идея било построяването на Сфинкса.
Като първия фараон, нарекъл себе си син на бога-Слънце,
Сфинксът бил върховният символ на властта на Джедефре.
Лъвът символизирал Слънцето.
Сфинксът също представял баща му Хеопс като бог.
Едва след смъртта си фараоните ставали божествени.
Това е причината Васил да е убеден, че Хеопс не е построил Сфинкса за себе си.
Сливането на тези идеи във Сфинкса
щяло да осигури успеха на Джедефре в този и отвъдния свят.
Докато Сфинксът възстановил могъществото на Хеопс на земята,
според Васил Джедефре искал да помогне на баща си и в отвъдния живот.
За да постигне това, Джедефре направил ново необикновено изобретение.
Той поръчал построяването на две огромни лодки.
Според Васил те са уникални в египетската история, защото никога не били сглобени.
Частите им били разположени като гигантски конструктор.
После Джедефре изкопал две огромни ями край пирамидата на баща си.
В тях били спуснати лодките.
Фактът, че Джедефре изкопал тези ями и спуснал в тях лодките на части,
показва, че той е искал да помогне на мъртвия си баща в отвъдния живот.
Хеопс вече можел да плава по звездния Нил, заедно с Ра, бога-Слънце.
След 4.5 хил. години частите на лодките са оцелели.
Една от тях е в идеално състояние и я сглобяват.
След като Джедефре погребал частите на лодките, ямите били покрити.
После била довършена оградната стена на Голямата пирамида, покривайки ямите.
Лодките били скрити така добре, че не били открити чак до 1955г.
Археолозите ги открили под 42 каменни блока, всеки тежащ по 20 тона.
Те били покрити с писания, които Васил изследвал.
Върху камъните, които покривали ямите на лодките,
има дати и името на Джедефре.
Една от датите е за 11-тата година от управлението на Джедефре,
а повечето хора са подминали тази следа.
Сред надписите бил открит символът на трите сокола от герба на Джедефре.
Това е важно, защото подчертавало лоялността на Джедефре към рода му.
Баща му, Хеопс, имал два сокола, а бащата на Хеопс- един.
Докато лодките щели да пазят Хеопс в отвъдния живот,
Сфинксът щял да се грижи за него на земята.
На Васил му се струвало невероятно египтяните да са се опитали
да построят Сфинкса още от първия път в такъв огромен мащаб.
Затова той започнал проучване дали е имало сфинксове преди това.
Не можем да проследим кога е възникнала идеята за сфинкса.
Но знаем, че при управлението на Джедефре е имало сфинксове.
Джедефре обичал скулптурата
и кралските работилници работели неуморно при неговото управление.
Преди Джедефре скулптурата на Старото царство била в малки мащаби.
Тя била правена за царските гробници
и често само била излагана в специални помещения.
Статуите обикновено били в седяща поза.
Скулпторите не обръщали особено внимание на гърбовете им,
защото почти винаги били облегнати на стената.
Васил е открил, че Джедефре е бил запленен от камъка.
Той открил кариерата, където Джедефре, като син на бога-Слънце,
събирал червената диоритна скала, ценена заради златното й сияние.
Това довело Васил до скулптура,
която показва, че големият Сфинкс може би не е бил първият.
До слънчевия храм на Джедефре в Абу-Роаш е открита забележителна находка.
Направен от диоритен камък, това би могъл да е първият сфинкс.
На гърба, където е счупен, Васил смята, че е бил прикрепен към животинско тяло.
Открит е още един сфинкс, този път женски, вероятно на съпругата на Джедефре.
Прекрасна е.
- Така е.
Виждам я за пръв път.
- Наистина ли?
За този сфинкс се знае много малко
и това създава сериозни дебати сред египтолозите.
Но това показва, че сфинксове са били правени при управлението на Джедефре.
Те може дори да са били прототипи на самия голям Сфинкс.
При това почти съвършено извайване
Глин Уилямс е открил, че уменията им са били много усъвършенствани.
Много красив преход в извайването на главата на Сфинкса-
начинът, по който едната форма се прелива в другата, е много красив.
Това е много изящно,
това е един от най-красивите начини за преливане на формите, които съм виждал.
Майсторите на Джедефре може и да са извайвали малки сфинксове,
но скулптура с такъв размер била свързана с много нови проблеми.
Организацията в такъв мащаб- скелетата, многото работници- би забавило работата.
Трябва да сте сигурни, че има симетрия-
Формата на тази страна трябва да е съвсем същата
като движение и изпъкналост като другата страна.
Всичко трябва да съответства.
После имате тези много точни и големи декоративни райета,
които изискват изрязване в голям мащаб, освен това е бил и оцветен.
Днес виждаме Сфинкса от обикновен камък,
но в Древен Египет всички статуи са били оцветени.
В техните очи той е изглеждал съвсем различно.
Лицето определено е било червено, немисът е бил също оцветен.
Това би било доста кичозно от наша гледна точка.
Но нашият усет към хармонията е различен от този на древните египтяни.
Сфинксът може да е бил с тъмно- или маслиненозелени очи,
лицето е било червеникаво-кафяво, а немисът е бил на сини и златни райета.
Този поразителен образ щял да се превърне в етап от историята на Древен Египет.
Идеите, които носел, били толкова силни и могъщи,
че той останал във вечността, а Джедефре дал нов облик на Гиза.
Когато Джедефре станал фараон, той бил изправен пред огромно предизвикателство.
Той знаел, че е наследил от баща си слаба и обезверена страна,
но новаторското му управление поставило основите на бъдещето.
Когато Джедефре починал, пирамидата и храмът му останали недовършени.
Но скритите му ями за лодки оцелели,
а огромният му Сфинкс осигурил благоденствието на семейството му
и за следващите поколения.
Неговият полу-брат Хефрен го наследил като фараон.
Хефрен останал в Гиза и построил собствена пирамида зад Сфинкса.
Той направил не само това, но и увеличавал и добавял.
Той построил храм, за да увеличи могъществото му.
Царската власт в Гиза укрепнала толкова много,
че синът на Хефрен построил собствена пирамида върху платото,
завършвайки триото пирамиди, което познаваме днес като Гиза.
Но Джедефре бил фараонът, благодарение на когото всичко това станало възможно.
Фараонът, за когото се смятало, че е обърнал гръб на Гиза,
и който създал най-необикновения от всички монументи.
Когато съберем всички сведения и ги обединим,
излиза, че Джедефре не само, че не е бил маловажен цар,
а се оказва геният на платото Гиза.
Колкото повече археологически находки излизат на бял свят,
може би един ден Васил ще върне Джедефре на истинското му място в историята,
за да бъде запомнен като фараона, създал Сфинкса-
най-величествената статуя на Земята.
Превод и субтитри: milenski ;) kolibka.com