Black Adder - 02 - Complete Season (1983) (Black Adder - 2-5 - Beer (EN).txt) Свали субтитрите
Епизод 5 "Бира"
- Трябва да призная, че беше много мило от ваша страна да ме поканите да споделя закуската ви.
- Казва се, че цивилизованият човек търси добра и интелигентна компания.
Чрез научни беседи, ще може да се издигне над дивака и да застане по-близо до Бог.
- Да, това съм го чувал.
- Аз обичам да започвам деня с куроглавец за да ми напомня, че аз съм най-добрия.
- Дявол да те вземе, Eдмънд! Днес си в настроение за шеги.
- Не казвай 'дявол да те вземе', Само тъпите актьори говорят така.
- O, как бих искал да съм актьор!
Имах страхотен талант. Аз бях мъжа с хиляда лица.
- И как стигна до избора на тази грозна мутра, която имаш сега?
- Мат с пешката, Господарю.
- Не казвай и 'мат с пешката'.
Стъпката е много малка от 'мат с пешката' до '(hey nonny nonny)' и тогава ще се обадя на полицията.
Господ ме потупва по главата и казва: "Добро момче, Eдмънд!"
Леля ми и чичо ми, Лорд и Лейди Бяло Влечуго...
..двамата най-фанатични пуританци в Англия...
..са се самопоканили на вечеря тук, тази вечер.
- Не са ли те най-страшните досадници?
- Имат една огромна компенсираща черта: портфейлите им.
Имат по голям капацитет от задника на слон и е също толкова трудно да се влезе в тях.
Най-накрая, тази вечер искат да обсъдим наследството ми.
- (Hey nonny nonny), Господарю! Добри новини!
- Болдрик!!!
Защо имаш завързано сирене за носа си?
- За да хвана мишки, Господарю.
Лягам на пода с отворена уста и се надявам да изприпкат вътре.
- И правят ли го?
- Все още не, Господарю.
- Не съм изненадан. Дъхът ти е като от задника на Дявола.
- Единствената мишка, която ще хванеш е без нос.
- Колко жалко, носът е най-хубавата част от мишката.
- Това ще е изобилие в сравнение с това, което Пърси и аз ще ядем довечера.
- Ние ще забавляваме пуритански вегетарианци, Болдри.
- А това означава без месо.
- Тогава ще направя моята "Изненада с Ряпа".
- А изненадата е...?
- ...Че няма нищо друго освен ряпя.
- Значи, другото име на "Изненада с Ряпа" ще бъде само... "Ряпа".
- O, да-а...
- Виж кой "стои" на вратата, Болдрик.
- Ако нещата тръгнат като по план, трябва да ви поздравя.
- Добър опит, Пърси, но няма да получиш и пени.
- Болдрик, съветвам те да направиш обяснението си феноменално добре.
- Вие казахте: "Виж кой "стои" на вратата".
- Достатъчно, уволнен си.
- Но, Господарю, Аз съм във вашето семейство от 1532!
- Сифилиса също. Сега изчезвай!
- Между другото, отвън имаше вестоносец.
Той каза, че Кралицата иска да ви види; Лорд Мелчит е много болен.
- Чукал на вратата на Смъртта.
- Стари ми въстановен на служба семеен слуга.
Тогава нека отидем и му я отворим!
- Eдмънд! Бързо! Мелчит умира. Трябва да направим нещо!
- Да, разбира се. Някакъв вид празненство.
- Но нека изчакаме докато наистина ритне камбаната.
- Старите методи на Бавачката изглежда не работят.
Всичко започна около два часа снощи вечерта.
Тъкмо си бях легнала и сънувах чудесен сън за понита...
..когато бях събудена от страхотни удари от Лорд Мелчит.
- Не съм подозирал, че е способен на такива.
- Вярно е! Удряше по портата на замъка, спъваше се и падаше...
И пееше странна песен за някакво момиче, което притежавала нещо...
- O, да. Това е много хубав стар химн, нали.
Мисля, че знам какво не е наред с Лорд Мелчит.
И за съжаление, не е смъртоносно.
- Побързай и излекувай противния човек. Омръзна ми от пъшкането му.
- И изпуска страшни и миризливи газове.
Не мога да повярвам на малкото си носле.
- Истината е, че Лорд Мелчит на може да носи на пиене.
- Може да съм малко болнав тази сутрин, но това което изпих снощи...
..би сразило и носорог!
- Ако е алергичен към лимонада.
- Злостър не може да носи на пиене.
- O, така ли?
- Да!
- Това е вълнуващо! Момчетата се ядосват.
- Всички помним неловкото положение от визитата на Краля на Австрия...
..когато Злостър беше намерен гол при Хемптън Корт и пееше:
"Аз съм Мерлин Щастливото Прасе!"
- И какво пи снощи? Цяла халба от сок от картофи?
- Изпих две бутилки червено вино и си сипвах два пъти от Меча Кръв!
Не остава пълна бъчонка с нас на ежегодното събрание на дегустаторите на вино.
- Ежегодно?!? За мен и момчетата, всяка нощ е нощ за буфкане!
- Кой го казва?
- Аз го казвам!
Трябва да дойдеш и да видиш обратната страна на моята маса.
- Тази вечер!
- Тази вечер?
- Да! Хайде, Мелчи. От какво се плашиш?
- Добре, тази вечер. Ще дойда.
- Ура! И който е последен под масата получава...
- Десет хиляди флорина от победения.
- Госпожо...?
Добре. Ами, ще донеса бирата.
- Бавачке.
- Знаеш ли какво ще направя?
- Какво?
- Ще разбера какво се случва по време на тези мъжи вечери.
- Добра идея, сладурано.
- И...
Ще си облека мантия с качулка, за да не ме познаят.
- Това е още една добра идея.
Толкова си умна днес, внимавай да не ти падне крака.
- Това случва ли се, когато имаш много брилянтни идеи?
- Брат ми имаше брилянтната идея да си изреже ноктите на краката с коса...
..и кракът му падна.
- Човекът, който търсим трябва да е агресивен пиян простак...
..с интелекта на четири годишно дете и сексуалната изисканост на магаре.
- Кардинал Уолси...
- Болдрик!
- Господарю?
- Защо?
- Омръзна ми от диета само на мишки.
Помислих си да опитам с котки за разнообразие.
- Добре, много добре. Завръщаме се към реалния свят:
..имаш ли нож?
- Да.
- Добре. Искам да изпратя набързо няколко покани за парти.
Искам да ги напиша с кръв. Твоята кръв, за да бъдем по-точни.
- Колко кръв ще ви е нужна?
- O, не много. Само малка локвичка.
- Ще искате ли да отрежа нещо? Ръка или крак?
- За Бога, не. Едно малко израстъче трябва да свърши работа.
- Много добре, Господарю. Аз съм ваш роб и трябва да се подчинявам.
- За Бога! Малко израстъче от пръста ти.
- Там нямам такова!
- Забрави.
- Благодаря ви, Господарю.
- Пърси, как въри работата със списъка?
- Мисля, че може да поканим приятелката ми, Гуендолин...
- Без мацки. Кой друг?
- Всъщност дотам стигнах.
- Аз ще диктувам. Първо: Саймън Партридже.
- O, не и Пърдящия Партърс, познат още и като Мистър Щраус.
- Дори той...
- Но той е страшен пиянде!
- Трябва да си такъв, за да го познаеш, Пърс. Второ: Сър Джефри Пидъл.
- Пия-За-Здравето-На- Кардинал-Чъндер Пидъл?
- Трето: Фреди Фробишър, страдащия от газове отшелник от Линденсфарн.
- O, каква гадост!
- Това трябва да свърши работа.
- И, разбира се Лорд и Лейди Бяло Влечуго ще дойдат и без това.
- O, да.
O, не.
- Наистина малко изглежда сякаш се опитваш да се измъкнеш.
- Не, Госпожо. Искам само да го направим друга вечер.
- Абсолютно не!
- Моля?
- Едно извинение след друго, нали.
След малко ще се опитва да се измъкне и от къпането.
- Той не говори за къпане, Бавачке.
- Ами, би трябвало. Как иначе ще е чист?
Скоро ще казва, че не иска да му се сменя памперса!
- Лорд Злостър не носи памперс.
- В такъв случай, е още по-важно да се изкъпе!
- Знам защо искаш да се измъкнеш. Помня последното ти парти.
Намерих те с лице в една локва, да носиш островърха шапка и да пееш за някакво малко таласъмче.
- Да, добре! Тази вечер ще е.
- O, Eдмънд. Обичам когато си прецакан.
Понякога си мисля да те екзекутирам само за да видя израза на лицето ти.
- Нека видим дали си разбрал. Ще правим два купона тук тази вечер.
И трябва да са напълно отделени.
Първо, тотално опикаване включващо бира, разхвърляне и повръщане от стена до стена.
То ще бъде тук, в стаята на Болдрик.
- Благодаря ви, Господарю!
- И второ, Пърси ще ме придружи тук, за чревоугодническото ядене на ряпа.
- Готова ли е "Изненада с Ряпа"?
- Да, готова е Господарю.
- И какво е толкова смешно?
- Ами, Господарю...
..докато Болдрик и аз приготвяхме "Изненада с Ряпа"...
... И ние се изненадахме!
Намерихме ряпа със същата форма като...
на "онова" нещо!
- "Онова" нещо?
- Много голямо нещо! Беше страхотно.
- Размера не дава гаранция за качество, Болдрик.
Конете са доста надарени, но това не ги прави чувствителни любовници.
- Надявам се сте отстранили този смехотворен предмет?
Нищо не спира едно наследство като ряпа с формата на "онова" нещо.
- Абсолютно, Eдмънд. Но беше много смешно!
- Аз мисля, че е особено иронично, щото имам нещо с формата на ряпа.
Правя голями веселби на партитата! Крия се в лавиците за зеленчуци и плаша децата.
- Може би сте забравили, че ще участвам в състезание по буфкане тази вечер...
..с Лорд Мелчит, и са заложени десет хиляди флорина!
- O, Боже!
- Какво имаш впредвид?
- Две неща. Първо: Вие нямате десет хиляди флорина.
И трето: една капка бира и вие падате по лице и почвате да пеете за таласъмчето.
- Това са пълни глупости. Но само в случай, че е вярно...
- Вярно е.
- Да, добре!
Плана е: Когато повикам за Невероятно Силната ми Бира...
..ти трябва да ми подадеш вода в ботилка от бира. Разбра ли?
- Да, когато пойскате бира, аз нося вода.
- Пърси, твоята работа е да стоиш тук и да се подмазваш на леля ми.
- Мисля, че може да ми се довериш за това как да се отнасям към една жена.
- Добре, започваме.
Чичо! Лельо! Здравейте! Колко се радвам да ви видя.
- Порочно дете! Не лъжи. Всички ни мразят, и ти го знаеш.
- Може ли да ви представя моят приятел Лорд Пърси.
- Добре, добре, добре, Eди!
Не си ми казвал, че имаш толкова хубава леля!
Добро утро, красавице!
Знам какво харесвам, и харесвам каквото виждам.
- Махай се, Сатана!
- Надявам се, че имахте добро наследство...
Извинявайте, да не би да казах 'наследство'? Имам впредвид пътуване.
Ако искате бихте могли да седнете на едно завещание... на един стол.
- Стол? Имаш столове в къщата си?
Порочно дете! Столовете са изобретение на Дявола!
Във вкъщи, Натаниел седи на кол.
- А вие?
- Аз седя на Натаниел.
С два кола ще бъде прекалено.
Този път ще страдам с удобствата.
Просто ще трябва да си забиваме вилици в краката между ястията.
Надявам се не си забравил, че не ядем месо?
- Тук се празнуваме само със святата Божия ряпа, мачкана.
- Мачкана?!
Порочно дете! Мачкането е също работа на Луцифер.
Защото Сатаната видял святата Божия ряпа, завидял й...
..и я смачкал за да развали свещенната й форма.
Аз ще ям моята, както Бог я е замислил.
- Болдрик!
- Господарю?
- Ще донесеш ли на любимата ми леля сурова ряпа?
- Имаме само онази, която...
- Просто го направи. Благодаря ти.
- Чичо, и ти ли ще ядеш твоята ряпа мачкана, или както Бог я е замислил?
- Той няма да ти отговори, дал е обет за мълчание.
Аз мисля, че мълчанието е злато.
- Наследство.
- Eдмънд! Вярвам, че не си поканил и други гости?
Където има други гости, значи има хора, с които да се развратничи!
- Ами, разбира се.
Само ще отида да им кажа да развратничат на друго място. Лорд Пърси.
- Е, Лорд Бяло Влечуго, обет за мълчание...
Това е доста интересно. Разкажете ми.
- Честит Рожден ден! Честит Рожден ден!
Честит Рожден ден, Eди-Бебчо. Честит Рожден ден!
- Не е моят рожден ден, Архидяконе!
Е, заврете се момчета.
- Заврете се! Way-hey! Схващате ли?
Ами, звучи малко грубо, нали? Заврете се!
- Съжалявам, връщам се след едно цъкване.
- Цъкване! Това звучи малко грубо, нали?
Малко звучи като задник!
- Мелчит! Закъсняваш, за да избегнеш раното пиене!?
Наистина си начинаещ. Забравил си комедийните си гърди!
- Точно обратното, Злостър.
- Да изчакаме докато стигнем до сериозното буфкане.
Не, насам. Ето тук.
- Добър вечер.
- Момчета, това е Лорд Мелчит.
- Дайте му една голяма, става ли?
- Една голяма! Way-hey! Схващате ли?
Да, схващате! Една голяма! Звучи малко грубичко.
- Може разговора да не ти е по вкуса в началото, но ще свикнеш.
Ами, до дъно!
- Чух, че има парти.
- Не, партитата са две и вие не сте поканена на нито едно.
- Но аз съм приятелка на Лорд Пърси.
- Ти сигурно си Гуендолин! Влизай.
- Много ви благодаря.
- Тук вътре е.
- Съжалявам за това.
Съжалявам, той е болен.
Проказа... на мозъка.
- Или се опитва да ти каже, че носиш две Дяволски бомби.
- O, Мили Боже. Наушниците ми са паднали!
Става доста студено... Искате ли чифт?
- Студа е Божия начин да ни каже да изгорим още католици!
- Което ми напомня, Лелче...
- Не ме наричай "Лелче"!
Леля е роднина, а роднините са доказателство за секс...
..а секса трудно става за тема на маса за вечеря.
- Или, всъщност, всякаква маса.
- Освен маса в публичен дом.
- О, Боже, Пърси. Изглежда падна от стола.
O, Мили Боже!
- Вашата ряпа, Милейди.
- Много добре! Много добре!
Наомня ми на първата ни брачна нощ.
Онази вечер ядохме сурова ряпа.
- Какво беше това?
- Какво беше какво?
- Този шум!
- Шум?
- Ти чули шум, Пърси?
- Не.
С изключение на онзи колосален пиянски рев.
- O, този шум! Страхувам се, че това са католиците отсреща.
Ей сега ще отида да ги изгоря. Връщам се след минута.
- Да?
- Задушавам се!
- Сега си поеми дълбоко дъх. И още веднъж. По-добре ли си?
- Да.
- Добре.
Като се има впредвид вас, трябва да признаем нещо за католиците.
Имат чувство за ритъм!
- Забелязах, че не пиеш.
- Не се притеснявай за мен. Държа моя тук.
- Way-hey! Държа моя! Това звучи изключително грубичко.
- Да, ами-и. Аз, разбира се, не съм ходил в университет.
- Това не обяснява защо не пиеш с нас.
За това исках да си поговорим.
Какво ще кажете за идеята за десет минутна тишина...
..за да направим малко сериозно нашорване?
Да, казах: "Моля за тишина". Не: "Олигавете ме със слюнка".
- Ето една хубава чаша сайдер.
- Само сайдер?
Ще отида да му сложа малко бренди!
- Как вървят нещата?
- Не са добре!
Нека обсъдим наследството ти.
- По едно малко питие преди това?
- Питие! Порочно дете!
Питието е урина от последния прокажен в Ада!
- Не, това е просто вода. Това е къща на простата чистота.
- Страшна пиячка, Eдмънд!
- Познаваш ли този мъж?
- Не.
- Той те нарече Едмънд?
- O, дали го познавам. Да, познавам го.
- Тогава можеш ли да ми обясниш какво имаше впредвид под "страшна пиячка"?
- Да, мога.
Приятелят ми е мисионер...
..и през последното си посещение в чужбина...
..доведе със себе си вожд от известно племе.
Той се казва Страшния Пи.
Той страдаше от сънна болест.
Очевидно вече се е събудил...
..защото чухте: "Страшния Пи-яко стана".
- Много добре, Eдмънд.
- Мисля, че е по-добре да отида и да го видя. Пърс, поеми от тук.
- Да. Какво ще кажете за някаква игра?
Какво ще кажете за няколко фрейма от Пъхай-Прасчо-Пъхай?
- Злостър! Ти ме предизвика на състезание по надпиване...
..а не съм те видял да близнеш и капка!
- Глупости!
- Въртиш се и се усукваш като... въртящо-усукващо се нещо.
Казвам, че си слаба ракия, и можеш да ме наречеш Сюзън ако не е така.
- Добре! Болдрик, донеси ми Невероятно Силната Бира!
- Мили Боже! Не и Кехлибарената Клизма на Доктор МакГлу?
- Напитка за ученички.
- Не и Омаровата Вкусотията на Стролуп?
- Не! Това е Терминатора за Черва на Черното Влечуго.
Бира, която може да срита задника на бетонен слон, нали така Болдрик!
- Не-е! Това е само вода.
- Какво? Вода?
- Не, но сериозно, Болдрик, ако искаш да видиш следващото утро.
- Нали поискахте за вашата Невероятно Силна Бира, Господарю?
- Да, точно така!
- Това е облекчение. Помислих си, че съм направил грешка.
- О, Господи, той е прав. Това е вода!
Хайде, момчета. Нека му дадем истинска пиячка.
- Ами, добре.
- Да видим задниците на чашите!
- Way-hey! Задници! Звучи малко като задници, нали?
- Пий, Злостър. Пий!
42 секунди по-късно
- Пърси, загубих облога.
- Eдмънд! Обясни.
- Не мога. Не просто така.
Аз съм сложна личност, разбираш ли.
Понякога съм добър, а понякога съм гаден.
А понякога просто обичам да пея малки песнички като:
"Виж малкото таласъмче..."
- Имам впредвид, обясни защо носиш шапка на кардинал,
..защо се хилиш като идиот...
..и защо имаш перо, забито в задните ти части.
- Нося шапка на кардинал, защото аз съм Кардинал Чъндер.
Имам перо в задника...
..защото Мистър Щраус го завря там за да не избягат малките феи.
И се хиля като идиот...
..защото успях коварно да излъжа теб и съпруга ти да ми оставите...
..страшно голямо наследство!
- Така ли? Може ли да ти напомня, проклето създание...
..че твоето наследство зависи от това да не пиеш или да играеш хазарт.
- Проклятие! Пърси, Дяволът отново се изпърдя в лицето ми.
- Да не споменаваме, че и пръдните са условие.
- Заври си го, дърта кранта такава!
- Как смееш да говориш така на съпруга ми!
Натаниел, тръгваме си!
- А ти...
- Да?
- Казвали ли са ти, че се хилиш като олигофрен?
- O, да.
- Добре!
- Прав ти път, дърта вещица такава!
Упс! Забрави си метлата!
- Виж... Исках само да кажа благодаря за прекрасната вечер.
Да, първокласна, отвсякъде. Особено шута ти.
Между другото, ряпата много ви хареса.
Много смешно.
Със същата форма като "онова" нещо!
Мили Боже!
- Виж кой е тук!!!
- Кой е тук?
- Ами, това е момчешко парти. Тя е момиче, следователно трябва да е стриптизьорката.
- O, не. Не се отчайвай, Eдмънд.
Имам впредвид... парите не са всичко.
Мисли си за облачета и цветенца...
..и прекрасните усмивки на малките бебешки личица.
- Млъквай, Пърси.
- От тук!
- Whoa! Още една стриптизьорка!
- И една мъжка стриптизьорка!
O, да. Това вече ми харесва!
- И е дошла преоблечена като Кралицата!
- Секси-и!!!
- Знаете ли коя съм аз?
- Да. Аз знам коя си ти.
- Кой?
- Ти си Мерлин Щастливото Прасе!
- Страхувам се, че грешиш. Аз съм Кралицата на Англия!
Може да имам тялото на слаба и немощна жена...
..но имам сърцето и стомаха на бетонен слон.
- Докажи го!
- Със сигурност ще го направя.
Първо ще си пийна едно малко...
..и после ще екзекутирам всички ви.
Сутринта на следващият ден
- Виж малкото таласъмче Виж малките му крачка
И малкото ме носленце Не е ли сладко таласъмчето?
- ДА-А!
- Чакайте малко!
Сигурна съм, че трябваше да свърша нещо много важно тази сутрин.
- Помня нещо за някакви десет хиляди флорина.
- Аз помня нещо за някакво наследство.
- Искате ли, негодници такива, да чуете за таласъмчето или не?
- ДА-А!!!
- Добре. Може би ще ме оставите да продължа и може би да довърша, с повече късмет.
- Късмет! Way-hey.
- Схващате ли?
- НЕ-Е!
- O, хайде! Късмет. Звучи почти като (F...
Превод и субтитри : Пламен Бойков & Георги Цветанов
# Blackadder, couldn't hold his beer The art of boozing he's not master
# And I, your merry balladeer Am also well and truly plastered
# Blackadder! Blackadder! A bit like Robin Hood
# Blackadder! Blackadder! But nothing like as good
# Blackadder! Blackadder! I thought that he had died
# Blackadder! Blackadder! Our writers must have lied.