The Skulls (2000) (The Skulls CD2 AC3 DVDRiP XViD.sub) Свали субтитрите
Твоят съквартирант ми открадна книгата и ключът.
Ето защо, поисках на заем твоите.
После отидох до ритуалната зала, и го заварих да снима наляво-надясно.
Ти разби колата ми! Открадна ключа, книгата ми! Опитах се да го спра.
- Искам камерата ти, касетата, и нещата си обратно.
- Добре, ето ти ключът.
Можеш да си го вземеш. Книгата ти е у мен. Но в момента не я нося.
- Можем да я вземем по всяко време.
- Не, виж какво. Дай ми ключа.
- Ще ти дам ключа.
- Ще отидем заедно за книгата. А ти няма да казваш на никого.
- Добре, само се успокой.
- Аз няма да кажа на никого.
- Нищо няма да ти се случи, и всичко ще е наред.
- Ами, какво ще стане...,
ако ти кажа, че не мога да направя това, а?
Махни се от мен!
Не!
Той падна,
и си счупи врата.
Човече, нищо не можех да направя.
Нищо не си можел да направиш ли? Можеше да извикаш полицията.
Кейлъб...Нищо... Уил е мъртъв!
Няма да отидем в полицията, защото знаем къде ще ни отведе това.
Бъдещето на Кейлъб, моето съдийско назначение,
ангажиментът ни към черепите да пазим нашите клетви ще се сринът, заради един инцидент.
Затова, направихме така, че този инцидент да изглежда като самоубийство.
Нека не забравяме..., че Уил Бакфорд незаконно е разбил чужда кола.
Той е крадец, и е проникнал незаконно в чуждо място.
Това не е вярно.
Е, може да не е вярно, но сработи.
Това е твоят прием с предимство в юридически факултет по твой избор.
- Та аз още, дори не съм кандидатствал за това.
- Представи си го.
За всичко е платено.
Аз бих направил всичко, за да те предпазя.
Ти, не би ли направил същото за мен?
Госпожо, бихте ли ми донесли още една чаша кафе и малко мляко, моля?
- Съжалявам.
- Извинете.
Поел си голям риск, като ми се обади.
Каза ми да ти се обадя по всяко време. Помниш ли, сенаторе?
- Знаеш ли?
- Аз съм в съвета, синко.
Дори и Литън Мандрак не би могъл да прикрие това сам.
- Заповядайте.
- Благодаря ви.
Как се справяш с решението си да запазиш мълчание?
А ти как се оправяш с твоето?
Нашето общество е доста внушително, Лукас.
Черепите са група, която не може да помага, но всяко "И",
пресичащо всяко "Т",
запазва запис на всяко дело, на всяка прошепната проповед.
Камерите за наблюдение. Значи, там някъде трябва да има касета.
Нашата организация хвърля всичките си ресурси...
за одобрението на съдия Мандрак на федерална длъжност...
като председател на Върховният съд.
Никои не би желал, такава ужасна тайна да излезе на яве,
което би поставило под въпрос, такава важна мисия.
Тази...ужасна тайна...
би била доста ценна информация.
Вероятно малкият пазърлък със съвета,
е използван да възвърне нечия свобода?
Да върне обратно нечий живот.
Искаш ли си живота обратно, Люк?
- Рожденият му ден беше миналата седмица.
- Знам.
Това предложение за мир.
- Изключи твоят, мой!
- Ей, момчета, изключете проклетите телевизори!
Хей, изключете телевизорите!
- Имаме си гост.
- Здравейте, момчета.
Трябва да говоря с вас. Съли, съжалявам, че пропуснах рожденият ти ден.
Ако искаш да си признаеш, кажи нещо от рода-бла, бла.
- Е, защо си се домъкнал.
- Тоя път не се шегувам.
В голяма беда съм, разбра ли? Ако не ми помогнете,
рожденият ден на Съли няма да е последният, който ще пропусна, включително и моят, разбираш ли?
- Защо трябва да ти помагаме? А, Люк?
- Не знам.
Може би, защото искате да си подложите и другата буза. Или вероятно искате да простите.
Или просто може би искате да се опитате да бъдете по-добри приятели от мен.
Ела за малко тук.
Повече от вероятно е, че искате да хвърлите един поглед през прозореца,
защото ще видите един кабриолет Т-Бърд от 63-та.
Двоен аспух, четири гърнета, и напълно въстановен червен кожен салон.
И всичко това е мое.
Ако ми помогнете, ще стане ваше.
Искаш ли да знаеш, какво става? Един пич сменя касетите два пъти на ден... В 10:00 сутринта, и в 10:00 вечерта.
Можеш да си свериш часовника по него. Е, вече знаем разписанието му.
Не тръгва към главният изход, Дж. Дж. Тръгва натам от където дойде.
Дж. Дж., връща се там от където дойде. Край.
Добре, засякох го. Отправя се на изток. Тръгвам след него.
- Проблем ли имате, г-н Макнамара?
- Ами, да, сър.
Всъщност, семейни проблеми. Извинете ме.
Не го изпускай. Трябва да разберем къде отнася касетите.
Хей. Чакай. Недей... Хей. Хей.
Какво си мислиш, че правиш?
Никой не може да влиза в библиотеката без пропуск. Хайде, навън.
Хайде, тръгвай.
Знаеш ли какво е това? Това е бръмбар.
Това е бръмбар! Разбра ли? Искам добре да ме чуеш.
Искам да спреш да преследваш хората на Ломбард.
Започнал си да копаеш, и ако продължаваш така, ще изкопаеш собственият си гроб.
Да не мислиш, че няма да открият, какво правиш?
По дяволите, те винаги знаят какво правим! Знаят всяко място, където ходим.
Квартирата ти се подслушва! Моята също!
О, и приятелите ти горе? И тях ги подслушват, така че, и при нея не е безопасно.
Никой от нас не е в безопасност!
Не исках...да нараня приятелят ти, Люк.
Кълна се в Бога, никога не съм искал да нараня твой приятел.
Моля те. Моля те, не им давай повод.
Моля те.
Те само това чакат.
- Кло, трябва да говоря с теб.
- Закъснявам за час.
- Моля те!
- Ами говори.
Кло, моля те!
- Аз...
- Какво?
Имам приятел, който направи някои предположения,
но се оказа, че всичките са погрешни.
Защо? Защо бяха грешни?
Защото той беше егоист, и защото той беше алчен,
и защото той си мислеше, че те ще му дадат всичко за което си е мечтал някога.
Но всичко, което му дадоха, беше нещастие.
Така че, сега, тоя мой приятел, може да изпадне в много неизгодно положение, а това може да му коства доста.
Но всичко, което се отнася за това е вярно.
Така че, какво да правя?
Трябва да седнем, да ми се довериш като на приятел, и да ми кажеш истината.
Добре.
Мисля, че е време да отстраним г-н Макнамара. Той вече не е лоялен.
Молиш този съвет да избере съдбата на синът ти, над тази на г-н Макнамара?
Нашето братство никога няма да допусне, толкова корумпирано и нечестно събитие да се случи.
- Братството трябва да разбере, че ние...
- То никога не трябва да разбере.
Според правило 88, ако този съвет иска да вземе решение...
което ще държи в тайна от братството,
то се изисква единодушен вот.
Тогава аз настоявам, според правило 88,
за това, че г-н Макнамара трябва да бъде подложен на психиетрично лечение в нашата болница,
и затова ви призовавам да гласувате.
Предложението се отхвърля.
Еимс, може ли да дойдеш за малко горе?
Вярваме в едни и същи неща.
- Какво се случи?
- Разбрах, че има някакви граници.
Така ли?
Тя обича да яде пуканки след като сте правили любов.
И аз имам грехове,
но, ъ..., за Бога Еимс, та тя е само на 19.
И не съм много сигурен, че жена ти и гласоподавателите ти във Вирджиния...
ще са толкова благосклонни, колкото съм аз.
О, добре.
Ще гласуваме ли отново?
Макнамара!
По тоя ли начин скъсваш с мен? С това патетично писмо?
Какво... О, я да видя. "Можем ли все още да сме приятели?"
- Аз писах писмото. Не е нужно да ми го четеш.
- Да, знам, че ти си го писал!
Не, ние не можем да бъдем приятели. Просто запомни три неща, приятел:
Не ми говори, не ми се обаждай, и никога...
не ми изпращай някои от тези курешки писма, никога вече!
Боклук такъв!
Давай, гадже.
Умен ход, Лукас.
Умен ход.
- Окей, сега не могат да ни чуят.
- Дали са го купили?
Почти съм сигурен. Ти беше доста убедителна.
- Взе ли всичко, което ми трябва?
- Да, там вътре е.
Виж, не разбирам нещо. Ако те са толкова умни,
ще унищожат онези уличаващи касети.
Ти не познаваш тези хора. Те така работят.
Използват един срещу друг малките си досадни тайнички.
Чакай. Ако промениш намеренията си, ако решиш да бягаш, мога да ти помогна. Баща ми...
Баща ми може да ти помогне.
Не мога да живея така.
- Искам да ми обещаеш нещо, Кло.
- Какво?
- Без значение, какво ще се случи, ти не трябва да се забъркваш.
- Не, не мога да направя това.
- Моля те.
- Не, ти ме забърка. Аз съм замесена.
- Не мога да продължа напред, ако знам, че ти си в беда.
- Аз ще съм зад теб, разбра ли?
- Не разбра ли на какво са способни тия хора? - Разбрах.
- Тези хора ще те убият.
- Аз те обичам.
- Добре. Хванахте ме.
- Млъквай!
Ей, няма нужда от пищови. Хаиде, бе.
- Дай ми касетата.
- Касетата ви е у мен. Ето тук е.
Ето я. Просто елате и си я вземете. Хайде, елате и я вземете.
- Донеси ми я.
- Хайде, бе. Ето я.
Хайде! Хайде! Да вървим, давай, давай!
Хайде, бе, по-бързо!
Давай, давай!
Хубав план, Люки.
Ето, започва се.
Ето го.
- Ти ми открадна ключа!
Открадна ми и книгата! Дай ми камерата,
касетата и ми върни нещата веднага!
Ето ти ключа. Ще вземем книгата по-късно.
Не дай ми ключа, и ще отидем да вземем книгата.
Няма да разправяш на никого.
Аз няма да кажа на никого, и всичко ще е наред.
Махни се от мен!
- Не!
- О, Господи.
О, Господи! Не!
Не! О, Господи!
О, Господи!
Татко! Трябва да ме чуеш!
Трябва да ме чуеш сега! Нещо се случи!
Татко, току що убих един в ритуалната зала!
Татко, трябва да извикам полицията!
Не, трябва да се обадя на 911!
Не мога просто да го оставя тук!
Да, разбрах!
Разбрах! Добре! Добре, тръгвам!
Люк. О, Господи. Чакай. Той се движи.
- Той се движи... Виж, движи се.
- Исусе, та той е още жив.
Да, напълно.
- Видя ли рамото му?
- Да. Превърти напред.
Чакай. Задръж, задръж.
Можеш ли да приближиш от дясната страна?
Помощ.
Люк, кои са тези? Кои са тези?
Това е Мартин Ломбард,
ректорът.
Почти е пътник, сър.
- С кого говори тоя?
- Това трябва да е Мандрак.
- Ще го направиш ли? Готово. Можеш ли още да приближиш?
- Да.
- Ломбард работи за Мандрак.
Още по-близо
Още по-близо.
О, Господи.
Те го убиха.
Те го убиха.
Какво ще предприемеш?
Люк, точно за теб говорехме.
- Ти пък какво правиш тук?
- Съжалявам, Люк, но не мога да си дам покой.
- Трябваше да им кажа, какво направи.
- Какво съм направил ли?
Всичко, което ми разказа... как ти и Уил сте се скарали, инцидентът...
и как си го прикрил за да изглежда като самоубийство.
- Той ви лъже, дедективе.
- Не лъжа. Няма за какво да лъжа.
Имам доказателство, окей? Всичко, което искате да знаете...истината, е на касетата.
Г-н Мандрак, имаме вашите показания. Ще разговаряме с вас по-късно.
Прави на г-н Макнамара компания.
Намери нещо, за да пуснем касетата, и се обади в офиса на Д. А.
Искам някой да дойде долу веднага.
Не съм виждал толкова много снежинки, от последната ми ски-ваканция.
Казвам ви, това е касетата. Всичко е на нея.
Екранът е разделен. Имаше четири различни камери, които снимат.
Трябва да е малко по-напред.
Аз не...Беше...
О, мамка му.
Вие...вие сте подменили касетата!
Хайде бе, кажи ни какво си мислеше, че има на тая касета.
Защо го направихте? Какво имат срещу вас? Защо работите за тях?
- "Тях"? Кои тях?
- Черепите! Черепите!
Черепите, човече! Кой мислиш, че дърпа конците наоколо?
Те следят вас. Следят и мен. Те контролират всичко!
Те контролират всичко, което правим, дори и него! Особенно него!
Чух достатъчно.
Добре. Хей. Стойте на страна. Дръжте ги далеч от мен.
Хей! Хей! Хей! Трябва да ме изслушате. Чуйте ме!
Мартин Ломбард уби съквартирантът ми.
- Мартин Ломбард, ректорът на университета?
- Точно това беше записано на касетата!
Да, счупи врата на Уил Бакфорд, за Бога!
- Той счупи врата на Уил Бакфорд!
- О, разбирам.
- Самоубийството беше само прикритие.
- Мартин Ломбард ли?
- Да, и това беше на касетата!
- Защо Ломбард ще убива твоя съквартирант?
Защото Литън Мандрак му нареди.
- О, Съдия Литън Мандрак ли?
- Да, Съдия Литън Мандрак.
- Той ръководеше шоуто.
- Това е нелепо.
- Това е истината! Вие работите за него!
- Това са глупости!
Чуйте, моля ви. Трябва да ми повярвате.
Чуйте, той е на касетата, разбрахте ли?
- Аз съм невинен. Казвам ви истината!
- Хей!
Казвам ви истината.
Казвам ви ис...
Ти кучи сине! Как можеш да ми причиняваш това?
Разкарай се от мен!
Какво имат срещу теб? А? А?
Разкарайте го от тук!
Какво имат срещу теб? С какво те държат?
Чуйте ме! Невинен съм! Невинен съм!
Какво търсиш тук?
Видях касетата, Кейлъб.
- Каква касета? За какво говориш?
- Кейлъб, престани.
Люк е в лудница. Може би никога няма да излезе от там.
Моля те, помогни ми.
Просто кажи истината на полицията. Моля те.
Мисля, че е по-добре да си вървиш.
Хей, Кейлъб, преди да си отида, само още нещо.
Наи-интересното на тази касета се случи, когато ти напусна сградата.
Уил Бакфорд, не беше мъртъв.
Помощ!
Хей! Какво се случи?
Госпожице Уитфилд?
Госпожице Уитфилд, трябва да говорим с вас.
Госпожице Уитфи...
Къде се дяна?
Качвай се, Кло. Ще те заведа при Люк. Наистина, ще те заведа при Люк.
Хаиде, качвай се.
Ето го, сенаторе, в солариумът.
Люк.
Люк!
Люк. Люк.
Люк, аз съм. Това съм аз.
Помогнете ми веднага! Просто...
Всияко ще се оправи. Ще те измъкна от тук.
Ще те измъкна... Ще се оправиш.
Ще се погрижа за теб, разбра ли?
Ще се оправиш.
Ще се оправиш.
Уредих тази кола за вас.
Чакайте. Чакайте. Къде ще ходим? Какво ще правим?
Сега, трябва да му напомните, че има само едно решение на всичко това.
"Живеем по правилата. Умираме по правилата."
- Аз...аз, моля ви, не разбирам, какво искате да кажете.
- Той ще разбере.
Сега вървете.
Да.
Напускам болницата. Вие сте на ход.
Ще се оправиш, нали?
Дай да те закрепя.
Ще се оправиш, защото те измъкнахме от там. Няма да се върнеш обратно.
Всичко ще се оправи, чуваш ли ме?
О, Люк. Люк.
О, Господи!
О, Люк.
Кучи син!
Мамка му!
Дръж се. Люк, дръж се.
О, не!
О, Господи! Мамка му, не!
Хайде.
Махни си ръцете от него!
Не. Не.
Не!
Следя ви от болницата насам.
- Това е, което искаше сенатора.
- Не разбирам.
Сенаторът силно вярваше, че ако вярваш в истината, ще се справиш.
Сена...Ти работиш за сенатор Леврит?
Просто се качвайте в джипа и изчезвайте от тук.
Видяхте ли какво имаше на касетата?
Не ми задавай въпроси. Аз ти дадох отговорите.
Сега вървете.
Благодаря.
Трябва да измислим нещо, какво следва, защото те ще ни намерят.
Добре.
Спароу е работил за Леврит,
но той беше този, който размени касетата,
и не ми помогна, когато имах нужда.
Изчаквал е да изляза от Светилището.
Всичко това означава, какво?
Какво иска да ни каже Леврит?
"Живеем по правилата. Умираме по правилата."?
Какво?
Леврит.
Той ми каза, да ти напомня за това.
Да.
Правило 119, точно по средата на страницата.
"Ако е на лице предизвикателство, внимателно причината следвай."?
- "Внимателно причината." Нещо не схващам.
- Аз обаче го схванах.
Леврит е искал да се убеди, че имам само един вариан за избор.
Внимателно причината преследвай.
- Кой ден сме днес?
- Ами, петък.
Черепите няма да са на островът утре.
Скъпи, ела насам. Легни.
Хаиде.
Хайде.
Е, утре ще обявя война на Черепите.
Събрали сме се, както сме го правили винаги от 200 години насам,
за да отпразнуваме края на Процеса по Разкриване.
А сега, затова, че споделихте помежду си,
ние бихме желали да ви покажем, колко много ви ценим.
Тост за успешният прогрес на Черепите.
- Над всички останали.
- Над всички останали.
- Наздраве.
- Наздраве.
Не. Не. Моля ви, г-н Макнамара, моля ви.
Знаете, че не сте желан тук, особено по начинът, по който сте облечен.
О, г-н Макнамара. Дошли сте да осребрите чека си.
Според значението на правило 119, аз настоявам за правосъдие...
за уреждане на противоречията между мен и г-н Кейлъб Мандрак
по въпроса за смърта на Уил Бакфорд.
Какво означава правило 119?
119: "Относно възникнали спорове между членове с много сериозно естество..."
при което, те не могат да намерят друго решение..."
"Ако е на лице предизвикателство, внимателно причината следвай."
- И какво означава това?
- Че той те предизвиква на дуел, Кейлъб.
Дуел ли? Тоя трябва да се шегува.
Не, сър. Не се шегувам. Д-р Уитни?
Това е...част от нашата традиция.
Тоя тук е беглец. Трябва да е в ареста. Повикайте полицията.
Нашите правила изключват техните. Ти най-добре знаеш това.
Тогава нестоявам за правото да заема мястото на синът ми в този дуел.
Не можете, председателю.
"За да се избегне сблъсък на интереси, членовете на съвета се изключват...
от споровете на техните родственици."
Правило 119-B, алинея 15.
Има два начина да се измъкнеш от това, Лукас.
Първият е да оттеглиш предизвикателството си.
А другият е?
Да умреш. Кейлъб е точен стрелец. Нямаш никакъв шанс.
Предполагам, че тогава няма да мога да дойда у вас за Деня на Благодарността.
Татко, искам да те питам само едно нещо.
Беше ли все още жив Уил Бакфорд, когато аз напуснах ритуалната зала?
Сине, аз те обичам,
и никога не съм те лъгал.
Отговора е Не.
Господа, време е да започваме.
Г-н Мандрак, вие бяхте предизвикан,
ето защо изборът на оръжие е ваш.
Господа, заемете позиция.
Застанете с гръб един към друг.
Кажи им истината, какво се случи с Уил.
Съжалявам, Люк.
Не ми се извинявай на мен. Просто им кажи истината.
Не, съжалявам за това, което ще ти сторя.
Заредете пистолетите си. Пригответе се за стрелба.
Десет крачки... след сигналът ми.
Едно, две.
- Кейлъб, това което стори на Уил Бакфорд беше нещастен случай.
- Три.
- Четири,
- Това ще бъде убииство, Кейлъб!
- Пет, шест.
- Готов ли си да убиеш приятелят си?
- Другарят ти по душа?
- Седем.
- Просто им кажи истината и това ще приключи веднага. - Осем.
Девет, десет.
Кажи им истината!
- Просто им кажи истината, моля те.
- Стреляй, Кейлъб!
Татко!
Стреляй, по дяволите!
Само им кажи истината, и ще се измъкнем от това заедно. Кълна се.
Донесете чантата ми! Донесете чантата ми!
- Кейлъб!
- Има ли лекар тук?
Дръпнете се! Дръпнете се!
- Кейлъб!
- Успокойте се, г-н Мандрак.
- Марля! Трябва ми марля!
Пуснете го да мине!
Ти не заслужаваше усилието.
Литън.
Къде ми е чантата?
Отдръпнете се!
Всичко свърши, Кейлъб.
Всичко свърши.
Каза ми, че винаги има война за водене.
- Това беше твоята война.
- Да.
- И добрите побеждават.
- Никой не побеждава.
Не истински. С Мандрак е свършено.
Никога няма да го удобрят за Федералният Съд.
Аз ще стана председател на Черепите. Ти ще бъдеш реабилитиран...
и ще ми помогнеш да поведем новата генерация Черепи към бъдещето.
Един, който обичах, веднъж ми каза, че тайното и елитното, не е на добре.
Бил е прав.
- Ти ме използва.
- Не, Люк.
Аз ти помогнах. Мислех, че можеш да накараш света да работи за теб, за нас.
Наистина ли вярваш, че можеш да ни напуснеш? След всичко, което ти дадохме?
И някой ден, когато те потърся за услуга,
ще си способен ли да ми откажеш?
И ако ми откажеш, ще рискуваш ли живота, който си изградил за семейството си?
Не знам дали ще можеш да живееш с тези съмнения, Лукас.
Само гледай.
Добра работа, синко.
Много добра.
Режисьор Роб Коен
Сценарий Джон Пог
Продуценти Нийл Х. Моритц Джон Пог
Помощник продуцент Фред Карузо
Юнивърсал Пикчърс и Ориджинал Филм/Нюмаркет ПРЕДСТАВИХА
Продукцията на Нийл Х. Моритц
Филма на Роб Коен
ЧЕРЕПИТЕ
Джошуа Джаксън
Пол Уолкър
Хил Харпър
Лесли Байб
Кристофър Макдоналд
Стийв Харис