100 Girls (2000) Свали субтитрите
И една от тях е моята истинска любов.
Моята половинка завинаги.
"Бети"-то за моя "Барни.".
Отредената ми от съдбата.
Единственият проблем е...
че незнам коя е тя.
Тръгвах си от един купон в общежитието на момичетата.
Аз съм към партера.
Бях с гръб към нея, когато спря токът.
Нямах възможност да я видя.
Навярно булото на тъмнината прикри обичайната ми стеснителност в такива ситуации.
Защото тази вечер бях умен, бях забавен, бях непобедим.
Забелязвала ли си, че във филма "Уили Уонка и Шоколадовата Фабрика"...
Оомпа Лоомпас никога не носеше перука?
Знаеш ли какво наистина мразя? Етикетите, които слагат на ябълките.
Докато ги разлепиш, вече не ти се яде ябълка.
Понякога си мечтая да се гушкам с някое момиче.
- Просто да сме заедно. Като на онази снимка на Джон Ленън и Йоко Оно.
- Колко си сладък.
И тогава се случи.
Езиците ни се преплетоха.
И страстно започнахме да се опознаваме с ръце.
Малките и гърди можеха да запълнят точно...
чаша от шампанско.
Мъжкото в мен започна да се надига като пакетче пуканки.
Така и не узнахме имената си.
Може цялата тази мистерия направи това толкова възбуждащо.
А на сутринта...
нея я нямаше.
Трябваше да я намеря.
Съквартирантът ми Род не беше много възхитен от идеята.
Какво си се разнежил толкова, мой?
- Тя е просто бройка.
- Предполагах, че ще кажеш това.
- Какво искаш да кажеш?
- Имам предвид, че ти си от тези момчета...
които харесват силуетите на голи жени по калниците на камионите.
Играеш видео игри и гледаш порно по едно и също време.
- Кефиш се на размера на лайното в тоалетната.
- Хей, Мат!
Трябва да видиш това! Да, правя всичките тези неща.
Това не е просто поредното момиче, Род. Ние с нея сме свързани.
Последният път когато съм бил интимен с жена беше, когато бях на пет.
Събух си панталоните, а Вики посипваше с пясък малкия Мат.
По добре, отколкото сам да лъскаш лопатата, мой.
От тогава, имам това изгарящо желание за жена.
Когато бях на десет, много обичах да го дървя...
Започнах да си го бинтовам и така стоеше нагоре през цялото време.
Аз правех същото, само че с лейкопласт, мой.
Млъквай, опитвам се да ти обясня как стоят нещата.
Никога преди не съм имал такъв успех с жените преди.
Когато бях на 16, опитвах да завържа разговор с някоя. Драсках си по ръцете...
неща, за които можехме да си говорим.
- Какво имаш по ръцете?
- Нищо.
Коефициентът ми на интелигентност в тази облст явно се беше изпарил, защото показвах списъка.
Все неща, за които да си говорим.
Пък аз си мислех, че аз съм най-големия нещастник на всички времена.
Но на абитуриентският ми бал беше най-зле, пръснах по Емили $150...
и даже не получих целувка за лека нощ.
Така, че можеш да си представиш колко възпламенен се чувствам след срещата с това момиче.
Жалък си, мой! Тая ти е била първата, която си минал...
а даже и името не и знаеш!
- Какво по дяволите е това?
- Това е мъжката сила, мой.
Видях го на една реклама в списание, стопляш ли?
Ще ми помогне да увелича размерите му като си закачам тежести, мой!
- Ски'й само, вдигам 5 паунда.
- Не големината е важна, а качеството.
Мой, правя го за себе си. Както винаги съм казвал...
"Номерът на размера е равен на бурканите в килера".
- Какво общо има това?
- Не знам. Просто обичам да го казвам.
Тези тежести ми помагат да увелича размерите на либидото си...
да го държа прав през цялото време...
и да не свършвам бързо, миличък.
- Ще мога да праскам цяла нощ!
- От кога записа малкия Род на училище?
Не бе, мой, сериозно ти говоря. Наистина действа. Ски'й само.
Това е Кунг Чанг. Господар на мъжката сила.
Виж. Вдига 500 паунда със пениса си, мой!
- Чудничко, мно'о полезно! Скоро ще може и да тегли камиони с него.
- Както и да е.
Та какво ще правиш с твоята мадама?
- Остави ми това.
- Хей, мой, дай да ги видя!
Не...
- ...тези не са ми познати.
- Хей, върни ми ги!
Какво ще ги правиш? Ще ги свариш и ще си направиш супичка?
Не ти трябва приятелка.
А има и още нещо. Ще трябва да прекарваш всяка Петък вечер...
в гледане на филмови адаптации по последния роман на Джейн Остин.
- Не искаш това!
- Ставаш груб, Род.
Когато става дума за мъже и жени, мъжете вършат черната работа.
От векове, мрем 15 години преди съпругите си...
и всичко това е заради стреса на работното място.
Но нито веднъж не са се извинили...
за милионите години живот, които сме загубили работейки... докато те са си стояли у дома.
Не разбирах защо Род мрази жените толкова.
Подозирах, че е преживял нещо ужасно в миналото, което го е накарало да мисли по този начин.
Всичко, което трябва да направиш, мой, е да намериш сутиена, който пасва на тези бикини.
- Мистерията е разгадана!
- Не е чак толкова лоша идея.
Никога няма да те пуснат в Девическата Крепост, мой.
Не пускат момчета в женските отделения, раз'ираш?
- Не, този път ще стане.
- Летиш, мой.
Може би върху собствените ми тестостерони. Ела с мен.
Какви ги вършиш, мой?
Род, съсредоточих всичките си интелектуални сили...
за да измисля този дръзък план, как да проникна в Крепоста.
За к'ъв се имаш? Супергениалния койот ли?
Нещо подобно.
Чакай! Койота никога не хваща пилето, мой!
Успях!
Здравей, аз съм Мат, новото момче за всичко.
Някой се е обадил за плъхове.
Момче по коридора!
Да изкарам заподозрените обекти от стаите им...
беше толкова лесно, колкото да връчиш безплатна козметика на момиче.
Бях Принцът на Чара, но в неговия перверзен вариант.
Вместо стъклената пантофка на Пепеляшка, имах бикините и.
Липсваш ми. Какво имаш предвид под, "просто приятели"?
- Разкарай се от мен!
- Остави това и ми обърни малко внимание.
- Всичко ще бъде наред. Хайде, бебче.
- Не виждаш ли, че съм заета?!
- Остави тези глупости за малко?
- Крик, разкарай се!
Време е да ми пуснеш.
Споко.
Заби ми го в гъза!
- Какво правиш?
- Престани!
Щеше да ме убие. Просто се надявах...
на няколко словестни атаки преди да се направи на Майк Тайсън.
- К'ъв си ти бе?
- Матю. А ти си Крик.
Като във "Крик няма бухалка". Виждал съм те наоколо.
- Ти си роден наркоман.
- Роден наркоман?
Следващото еволюционно ниво на борците. Разменил си коженото си яке...
за катинарче и супер педалска конска опашка.
Ти си от най-надутите, от тия дето носят мъжки грим. Последен вик на модата.
Ти си също като тези момчета-играчки, които използват в мъжките списания!
Бях пътник. Но по-добре аз от колкото тя.
И знаете ли кое беше най-лошото? Крик мляскаше никотинова дъвка.
Дъвкач. И дъвчеше с отворена уста.
Мразех този звук. Това беше моят криптонит
Какво по дяволите правиш тук?
- Тук съм, за да я спася.
- Да я спасиш?
И как смяташ да го направиш?
Крик не носеше тениска. Зърната му изпъкваха като копчетата...
на стар телевизор. Не знам какво ме прихвана.
Може би непрекъснатото му млящене.
Но ръцете ми се протегнаха напред, ката че ли насочвах пистолети.
Защипах зърната му и ги извих яростно.
Но, по някакъв начин, превъзмогвайки всичктата тази болка, Крик отвърна на удара.
Защипа зърната ми и ги изви.
Око за око.
Изправихме се един срещу друг. Вкопчени в смъртоносна битка.
Всеки се опитваше да устои най дълго на пронизващата болка.
Всеки чакаше другия да отстъпи.
И... аз не издържах.
Ще се върна за теб! А с теб ще си поговорим по-късно!
Ето, пийни Мидол.
- Помага ми, когато зърната ми се разраняват.
- Благодаря.
Нека погледна.
Насинени са.
Две черни очи.
Трябва да им сложим нещо студено отгоре.
- И ти си насинена.
- Не се тревожи, свикнала съм.
Ти си Пати, а? Ти рисуваш комиска за училищния вестник.
- Това съм аз.
- Момиче на изкуството, а?
- Така ли ме наричате?
- Не, аз никак не ти викам.
В гимназията, ме наричаха курва.
Сега в колежа, ме наричат развлечение.
Харесваш полата ми, но си мислиш:
"Ако полата и беше по-къса...
нямаше да има нужда изобщо да я слага".
Не си мислих това. Просто, че си приятно момиче.
Лъжех. Наистина си мислих това.
Може да не беше съвършенна, но ме подсещаше за секс повече от презерватив.
Толкова беше сладка, че нещата излезнаха от контрол.
Накара онова нещо в гащите ми да се опъва като куче на верижка.
Какво? Какво не е наред?
- Нищо, съжалявам.
- Само се опитвам да те накарам да се чувстваш по-добре.
- Не. Аз наистина съм по-добре.
- Не ме харесваш.
- Не. Даже много те харесвам.
- Притеснява те това, което хората говорят за мен.
- Нищо не съм чул.
О, напротив. "Толкова хора са я минали...
- ...че е като писта".
- Никога не съм го чувал.
Напротив. Репутацията ми ме изпреварва.
Всичко е наред. Винаги съм готов да експериментирам.
Какви са тези? Топки против стреса?
Да освободиш напрежението, като Хъмфри Богард правеше в онзи стар филм.
"Има три начина, да свършиш една работа.
Правилният начин, грешният начин и моят начин.
Ако го правиш по моя начин, ще се разбираме чудесно".
- Това са моите топчета за пинбол.
- Какво?
Топчета за пинбол. Пъхам ги в себе си, клатя си краката и свършвам.
Нима?
Добре, съжалявам, Трябва да вървя.
- Хей, Мат.
- Какво става с теб?
Мъжката сила.
Май причинява повечко болка, ако схващаш за какво говоря.
- Какъв е план Б, Гн. Койот?
- Ще продължавам търсенето.
Всеки ден, между занятията и домашните, ще създавам проблеми.
А те ще пускат да ги оправям. Момче в коридора!
Веднъж проникнал, ще намеря начин да се вмъкна в стаите на момичетата.
Алo. Фил Гамбон е, обаждаме се от радио KР0K.
Спечелихте сутришната награда. Нова кола.
Трябваше да си там, когато изключих климатика.
Беше празник за очите!
Там беше и Синтия Десерт, "Крем Брюле"-то сред жените.
Нахлу като титан в мокрите ми сънища.
Тя е идеален пример за женското влияние над мъжете.
Парализирани сме от тяхната красота. Оставаме безмълвни пред нея.
Ако сме късметлии и успеем да кажем нещо, то ще прозвучи като безсмислица.
Ти си Мат, момчето за всичко, нали?
Трябва ми малко помощ.
Как някое момче може да проведе смислен разговор с момиче като това...
когато сме създадени толкова безпомощни?
В животинското цярство, когато 2 екземпляра се взират един в друг... това е борба за превъзходство.
Първият, който отмести поглед, се счита за по-слабия.
Между мъжа и жената, козовете държи жената.
Защото, нека си го кажем, всеки път щом момче види момиче...
иска да погледне гърдите и.
Трябва да съсредоточи цялата си воля, за да не погледне към тези златни кълба...
чиито прекрасни издатинки са насочени право в очите.
Щом веднъж мъжът загуби този тест за нерви...
жената знае, че има тайна власт над него...
и може да го накара да направи всичко, което пожелае.
Като сексуален магьосник, Синтия държи няколко мъже подвластни на магията и.
Можеш да използваш компютъра ми когато си пожелаеш, през целия семестър.
Имам пица в повече. Помислих си, че може би искаш.
Когато свършиш, ми трябва помощ да преместим някои мебели.
Мерси за чудесното представление!
- Странно, хващах само ЕСПН.
- Да, наистина е странно.
- Някой иска ли да направим едни джаги?
- Не, благодаря.
- Айде бе, хора!
Ами ти, нали си момче за всичко?
Искаш ли да играем? Само една игра! Става дума само за една игра.
Лошо е да срещнеш момиче, което не се гримира.
За нещастие, не обърнах внимание на предуппрежденията.
Арлийн ме завлече в игра на джаги с разсъбличане.
На всеки гол събличаш дреха.
Приготви се да се съблечеш.
Бий Мат!
Не знам защо вие момичетата изпитвате такава дяволска наслада в това да побеждавате мъжете.
- Цял живот ни манипулирате.
- Опитваш се да ме разсееш.
Сериозно ти говоря. Мама ми показа кой е шефът, още когато бях на 5.
Пляскаше ме с дървена лъжица.
Подтиквани сме към послушание цял живот.
Също така можеш да носиш тази малка френска униформа на прислужничка.
Тъпите ти истории няма да ме разконцентрират.
Опитвам се да ти покажа смисъла. Нека ти разкажа.
Никога не съм се чувствал по-мъжествено отколкото в деня, когато майка ми си счупи лъжицата... в твърдия ми задник.
Задникът ми беше освободен от тиранията на лъжицата.
До днес. Ебала съм та в капаците.
Най-лошият ми страх стана реалност.
Ами ако едно от тези момичета беше моята Афродита от асансьора?
Ами ако ме видеше победен от момиче?
Време е някой да отбележи.
Точка!
Сега искам да си видя наградата.
Слава богу, че бях услил климатика този ден...
иначе мъжеството ми щеше да се свие като костенурка в черупката си...
а вместо това беше като анаконда, дебнеща плячка.
Мой, загубил си от момиче?
Да, гордоста ми се сви като ташаци в зимен ден.
Говорейки за това, мисля, че мога...
да добавя още малко тежест.
Вече вдигам 10 паунда, миличък.
Чудя се защо ли Господ е оборудвал жените с толкова много оръжия за прелъстяване?
Какво имаш предвид?
Вземи гърдите за пример.
Имаш гърдата...
ареолата... зърното.
Три концентрични окръжности.
с други думи, жива мишена.
Нищо чудно, че бюста е цел за много мъже.
- Много мъдро.
- А мъжете са изроди.
Не говоря само за малките лоши навици, които имаме...
като например да си чистим ушите с ключовете за колата.
Противни сме до дъното на душата си. Вземи за пример пениса.
Изглежда все едно, когато Господ е правил лакътя му е останало парче кожа в излишък...
...и ни е лепнал между краката.
- Това ме побърква, мой.
Пенисът първи се сбръчква когато стане студено...
и то от страх.
Пенисът е страхлив остатък от кожата на лакътя.
Нямаше да мислиш така, ако имаше малко от моята мъжка сила.
Днес отново прецаках климатика в Девическата Крепост.
Този път е много горещо, така че момичетата ще се събличат докато не останат голи.
Всеки момент трябва да ми се обадят, за да го поравя.
- Имаш ли някакви заподозрени вече?
- Не, имам прекалено голям избор.
Тяхното общежитие е като каталог със жени!
Като компот от сливи.
Не става въпрос само за секса. Тези жени имат различни характери, всеки специфичен сам за себе си.
Виж ей там. Виждаш ли това момиче?
- Нарекох я Препичащата се Барбара.
- Кое е това момиче с вълшебните маркери?
Това е Рени. Пише си пищови по циците.
Виж следващата? Това е Саша. Луда е по лилавото.
Виждал ли си момичето на рецепцията, Ронда?
Много е сладка, но има лошия навик да си скубе веждите с пръсти.
Да, хубава от далече, но далече от думата хубава!
И беше прав. Някои момичета наистина гледат филми по Джейн Остин всеки Петък.
В литературата има специален термин за тези фанатички. "Джейнетички".
- О, Господи, да го гледаме довечера.
- Аз ще направя пуканките!
Ето я и Пени. Виждал ли си я?
Винаги е на телефона, плаче и се обяснява с приятеля и, който не е от тук.
Той иска да скъса с нея. Тя е на същия етаж, на който е и Маурийн...
...която е с нова прическа всеки ден!
- Виждал съм я наоколо.
Кое е това зелено момиче, мой?
Това е Дана. Тя е на растителна диета.
- А коя е пчеличката на третия етаж?
- Това е Мишел.
Издава звуци като Будистки монах, не мислиш ли?
Имаш ли още подозрителни заподозрени?
Има едно момиче, което никога не излиза от стаята си.
Слухтях пред вратата и. Чух само някакво шумолене.
Обзалагам се, че тя е твоята мистериозна половинка.
- По-бързо, филмът почва в 7:30.
- Не мога да заключа вратата.
Остави я. Ще изпуснем рекламата на "Гневът в Северното Абатство".
Съботните вечери са най-добри за претърсване на момичешките стаи.
Те отиваха на срещи или у дома за уикенда. Общежитието беше празно.
Всички с изключение на Дара. Тя нямаше къде да отиде в събота вечер.
Трябва да си призная, че съм виждал по-сладки момичета в "Нешънъл Джеографик".
Тя е от тези момичета, за които Род би казал...
Не бих я чукал дори с твойта пишка, мой.
Но и съчувствах.
Когато нямаш хубава външност, ставаш грешка на природата.
Хората се отнасят с теб все едно си заразен с вируса Ебола.
Не искат да се приближават, защото могат да се заразят.
Това е жестоко.
Часовете посещавани от жени ще ни дойдат добре.
Ще разгледаме всички хубави момичета.
Май направихме страхотно голяма грешка.
Днес ще се запознаем с патриархалните инфраструктори...
които упражняват дискриминация, базирана на разделението на половете. Кой може да ми даде примери?
Папата няма да позволи на жени да станат свешенници.
Защо мъжете могат да се ебат наляво и надясно без това да е обидно, а жените които правят така ги наричат курви?
Защо казват "негова бройка", а не "нейна бройка"?
Защо женските обувки винаги са неудобни?
Старите мъже могат да излизат с млади момичета, но старите жени...
...не могат да излизат с млади мъже.
- Много добре.
Момчетата отзад, имате ли нещо да кажете по въпроса?
Записали сте се в часовете ми само за да гледате момичета, нали?
Има такива като вас всеки семестър.
Но никой не се задържа дълго.
Страхотно.
Трябва да хвана поне 3.75 по този предмет, за да запазя стипендията си.
Сега Елза, от СС, ще ме накара да я изгубя.
Ще се радвам да ви дам един урок момчета.
Една Събота, бях непредпазлив.
Злополуката ме връхлетя секунди след като бях източил бойлера.
Жените имат шесто чувство. Знаят когато нещо не е наред.
Виждат неща, които са незабележими за мъжкото око.
От най-малката подробност, разбира, че има мъжко присъствие.
Бях такъв идиот.
Бях оставил най-разкриващото доказателство.
Но тази беше професионалистка. Като че ли майка ми я е тренирала.
Очите ми!
Матю?
Аз съм. Уенди, учихме заедно в 11 клас!
Всички сядахме на задните чинове, защото Гн. Периалас имаше много лош дъх.
Търся това момиче. Ако не ми вярваш, провери в десния ми джоб.
- Там са бикините и.
- Вярвам ти.
- Значи ще провериш стаята на всяко момиче?
- Стига да мога да я видя отново!
Толкова е романтично! Хей, ще ти помогна!
Много ме бива в сватосването!
Трябва да те предупредя, че ще оправим осветлението днес.
Искам просто да ти кажа, чe косата ти изглежда страхотно.
И това беше всичко. Благодаря ти. Чао-чао.
Със съдействието на моята вярна помощничка Уенди, успях да събера комплекта.
Чаках нетърпеливо моята мистериозна половинка да се завърне. Минаха часове.
Най-накрая романтичното ми търсене беше наградено. Тя беше богиня.
Беше по-красива от колкото се надявах.
Бях преизпълнен с щастие.
На мига изповядах чувствата които изпитвах към нея.
Мисля, че даже употребих думата "любов". Обичам те.
Бях замръзнал от напрежение, докато чаках отговора и.
Няма нужда да казвам, как се почувствах, когато разбрах че е няма.
Стига си се мръщил, мой.
- Не разбираш ли? Жените причиняват само неприятности!
- Страхотно. Продължаваме с търсенето.
Чуй ме, мой. Жените непрекъснато се оплакват, че всички мъже искат...
техните момичета да изглеждат като модели, и се ядосват...
че трябва да живеят с тези очаквания. Но какво да кажем ние?
Ние живеем с разочарованието, че нашите жени не изглеждат така както искаме.
Обръщат ли внимание на това което искаме? Не.
Поставени сме в положение да очакваме нещо, което никога няма да получим!
И знаеш ли кое е най-лошото! Възрастните мъже изглеждат по-добре от жените.
Докато ние ставаме по-хубави с времето, жените се сдобиват с виснали цици...
и носят басни костюми, които едвам едвам ги прикриват!
Тогава, почват да си бръснат дебелите крака!
Да правиш любов с такава жена се превръща в истинско целолитно мъчение за мъжете!
Кой печели от цялата работа?
Чудя се кое ли чудовище или красавица...
е породила у него това отношение към жените.
Можеш ли да повярваш? Пораснал ми е с един инч от както започнах да ги използвам!
Откъде почваш да си мериш оная работа, мой?
Добре, признавам си. Мерил съм си оная работа. Всички сме го правили.
Но понеже вече станах сериозен мъж, не исках да отговарям.
- В твоя случай, от врата нагоре.
- Да го духаш, мой!
В какво си се зачел?
Проверявах дали във вестника са пуснали обявата ми.
Нямях никаква престава как да намеря моята таинствена непозната...
и единственото, което ми оставаше, е всяка събота да пускам обява в училищния вестник...
в която съобщавах на моята мистериозна непозната, че ще я чакам всяка Четвъртък вечер...
на партера на Девическата Крепост.
И така, в пълна тъмнина, можехме да подновим връзката си...
дакато и двамата решим да разкрием самоличностите си.
Стоиш в тъмното всяка Четвъртък вечер?
Ти си болен. Пълна откачалка!
- Това е. Махам се от тук.
- Добре, мой, карай го полека.
и ако е лесна, прекарай я два пъти.
Целия ми план отиваше към провал.
Вече бях прекарал няколко Четвъртъка в тъмното... а тя все още не се беше появила.
Аз съм. Уенди.
- Не дойде, нали?
- Не.
- От каде знаеш, че съм тук?
- Прочетох обявата ти.
Минава полунощ. Вероятно няма да се появи.
Но помислих, че си гладен. Ела да хапнеш.
Уенди беше услужливата съседка.
Беше умна и добра, а не празноглава кукла като мажоретките.
Всичко, което тя правеше, беше съвършенно.
Имаше вид на невинно момиче, а не някоя потенциална курва.
Такива момичета ме плашат.
От момичетата, които бих представил на майка си.
И което е по-плашещо, след като се ожените ще стане същата като майка ти.
Ще те облича, ще те храни...
Ще ти оставя бележки какво трябва да свършиш.
Плаши ме и това, че може да си падна по нея.
Но, в същото време, чувстваш, че ако се влюбиш в нея...
ще се задомиш, само защото е редно.
Какво?
Толкова си съвършена.
Мразя когато хората ми казват това. Не искам да съм съвършенна.
Като дете баща ми е боледувал от детски паралич...
Това се е отразило на коленете му.
И когато ходи...
издава един плашещ...
почукващ звук.
И е просто супер плашещо.
Спомням си, когато се прибираше от работа...
и минаваше по коридора за да ме целунне за лека нощ.
Бях толкова уплашена,защото чувах само този ужасен почукващ звук, разбираш ли?
Криех се под юргана.
Не е ли тъжно да се страхуваш така от баща си?
Аз много се плашех от Магьосника от Оз.Тази Маргарет Хамилтън...
която играеше злата вещица, направо ми настръхваха косите от нея.
И тази музика...
толкова ме плашеше.
Толкова ме беше страх, че не можех да спя нощем, толкова се бях уплашил.
Знаеш ли какво правих понякога, за да се успокоявам?
Спомнях си, че Дороти я уби, като я поля с вода.
Лежах си в леглото и събирах плюнка.
И знаех, че ако вещицата се появи ще я плювна...
и тя ще се разтопи.
Аз ти разказах една толкова тъжна история за семейството ми, а ти ми наговори тия глупости?
Съжалявам. Толкова съм повърхностен.
Мъжете имат едно такова анти-интимно поле около себе си...
захранвано от сарказъм, хумор и ирония.
Защо е така?
Полето на този е много силно.
Може би е така, зашото мъжът може да се влюбва в различна всеки ден.
Може би е естествен начин да защитава мъжа от самия него.
Какво мислиш за името "Франческа"?
Знаеш ли, че мюсюлманите си бръснат краката?
Нищо чудно, че толкова от тях стават терористи!
Не мога да дишам!
Не мога да виждам!
Очарователно!
Виновни ли са момчетата, че така се възбуждат? Погледни само тези дрехи.
Един голям знак "Вход Свободен."
Изчислявала ли си някога колко часове пропиляват жените...
докато решат какви обувки да сложат?
Маце трепач!
Повярвай ми. Те ще се напият, правят го всяка Четвъртък вечер.
Веднъж като се замотат и всичко си изпяват.
В ролята на Франческа, опитай се да накараш една от тях...
да признае, че е правила секс в асансьора когато спря тока.
Разправяла ли съм ви за един път, когато ми текна кръв от носа, докато го лапах?
Веднъж дъвката ми се залепи за оная работа на един докато му правих свирки.
Бия ви всички.
Тъкмо щях да я преглътна, когато се засмях и ми излезе през носа.
Момичетата са далеч по вулгарни от момчетата!
Един приятел е правил секс в асансьор. Някоя от вас пробвала ли го е?
Аз. Имах един приятел, който обичаше да си го търка между пръстите на краката ми.
Ядосваше се, когато го защипвах по-силно!
Вечерта, в която бях Франческа, беше пълен провал. Изобщо не трябваше да го правим!
Може би трябва да опиташ нещо различно, не мислиш ли?
Вместо да търсиш неуспорими доказателства коя е твоята неизвестна приятелка...
може би просто трябва да опознаеш тези момичета.
Може да почувстваш, коя от всичките е тя.
Права си. Наистина трябва да направя нещо, което не съм правил до сега.
Трябва да намаля анти интимния ми щит.
Ако имаше избор, какво би предпочелa, чувствителен или умен приятел?
Защо точно лилаво?
Не мислиш ли, че "Американ Чийз" е подходящо наименувано?
Това е полуфабрикат и е консервирано, също като Америка. Кажи ми нещо...
кой ли е идиотът, които е изобретил препичането на гъза?
Има кучета, които подушват хора болни от меланома още преди докторите да определят диагнозата.
Забелязвала ли си, че кръщават ураганите с американски имена...
като урагана Андрю например? Някога да се чувала ураган с име Джузепе или Мохамед.
Защо старците си загащтват панталоните над пъпа?
Защо при голфа е добре да стреляш колкото е възможно по-малко пъти...
но такова изпълнение във всеки друг спорт не е добро?
Знаеш ли кой е най-готиния израз? "Готов съм на всичко".
Когато съм Мат не мога да говоря със Синтия. Започвам да бръщолевя глупости.
Но когато съм Франческа нямам проблемо в това отношение!
Тези неща трябва да те отърват от целоулита. Хайде.
- Може ли да те питам нещо?
- Да.
Колко често си подмокряш бикините?
- Всеки ден.
- Пък аз си мислех, че аз съм маниачката!
О, Господи, Това е Сам! Не трябва да ме вижда без грим и с тези панталони!
Почакай, чакай малко. Направих ти курсовия проект!
Дори имам и папка. Не е нужно да...
Почакай една секунда! Аз ще дойда!
- Хайде!
- Идвам, Синтия!
- Е, какво толкова?
- Не съм глупава. Получавам нещата лесно.
Момчетата ще направят всичко за мен, заради начина по който изглеждам. Знам това.
И ако Сам ме види в тези...
може да загубя влиянието си над него.
Както във "Зелена Легенда", изгубиха пръстена на силата.
- Кой?
- Няма значение. Ти си късметлийка.
Не, Не съм.
Щеше да бъде чудесно, ако момчетата винаги искаха да ми помагат заради мен самата.
Не, това е проклятие. Виждаш ли...
за мен няма предизвикателства. Всичко постигам лесно.
И ако някога направя нещо благодарение на себе си...
всички си мислят, че съм го постигнала благодарение на външния си вид. Кофти работа.
Готова ли си да продължим?
По-лесно е да говоря със Синтия като момиче с момиче от колкото като момче с момиче.
- Всичко е заложено на карта.
- Какво имаш предвид?
Когато си момче, което говори на момиче като нея, трябва да си железен.
Тя е супер купата сред жените.
И знаеш, че ако сгафиш и тя ти откаже...
тогава всяко друго момиче след Синтия ще изглежда като компромисен вариант.
И ти ще знаеш, че не си достатъчно добър да имаш момиче като нея.
Затова не разговарям с момичета от нейната класа.
Просто не искам да знам, че не струвам нищо.
Никога няма да получа възможност да завъртя халката и около 11тия си пръст.
Какво четеш?
- Нищо.
- Все трябва да е нещо.
Защо разговаряш с мен?
Не знам. Тихо е. Аз съм Матю.
- Как се казваш?
- Призрачка.
Моля?
- В гимназията ми викаха така.
- Съжалявам.
Няма нищо. До някаде ми харесваше. По добре от колкото да ме наричат...
"Такова дете можеш да имаш - направи аборт" или "Момичето с вертикалната усмивка".
Опитвам се да се държа приятелски.
Може би все още се мисли за заразена.
Мъжете искат да стоят на страна от непривлекателните момичета.
Възлагаме толкова много очаквания на външния вид...
че ни е страх да не бъдем заразени от вътрешната красота на едно от тези момичета.
Нямам нужда от съжаления. Отдръпни се, правиш ми сянка.
Благодаря, че ни инсталира новия канал, Матю.
Няма нищо. Само не казвайте на някого, че съм пиратствал. Незаконно е.
Някой навит за една игра? Ами ти, Мат? Или те е страх?
Нашия яростен двубой се превърна в една студена война на световете.
Момичетата са използвачки. Вземи за пример богомолките.
След като си свършат мръсотийката, женската изяжда главата...
...на мъжкия.
- Очаквах такава забележка...
от някой, който си мисли, че като имаш кола сексът ти е гарантиран.
Ти пък все едно не си го правила в кола? Точка!
Ние не сме такива отватителни свине като мъжете. Винаги чистим след вас.
Защо се впрегна толкова? Да не спираш пиенето и пушенето?
Не можеш да накараш една жена да полудее, освен ако не е в цикъл! Толкова си тесногръд!
Да, но само за нещата които мисля, че са правилни.
Гол! Две на нула. Още ли не си се събула.
Америка се управлява от мъжете. Сватбените подаръци са доказателство за това.
Какво получават младоженките? Кухненски прибори. Женски джунджурии.
Нищо в сравнение с това да готвиш на някой мързелив тъпак!
Мързелив? Тогава ми отговори на това: Когато се разхождаш с момиче...
защо момчето трябва да забавя крачка, вместо тя да ускори?
Кой казва, че бавното ходене е по-добрия вариант? Не е. По добре да ходиш по-бързо.
Нужно ви е повече спортуване. Какво ще кажеш за това?
Гол.
Поне не започваме войни.
Ако ни пускаха по-често нямаше да сме такива.
Може би ще ти пускат по-често, ако знаеше какво да правиш в леглото.
На вас ви е лесно. Докосвате мъжа където и да е и ви е добре.
А за нас е, като да търсиш игла в купа сено.
До като на нас ни е все едно, за вас свалката с момче...
е нещо сериозно!
Ние момчетата сме готови да зашием някое момиче винаги и по всяко време.
Не сме егоисти, готови сме да доставяме удоволствие.
Мислех, че след тази забележка Арлийн ще избухне.
- Разделяш хората на мъже и на жени!
- Знаеш ли какво? Точно така правя.
- Ти също.
- Не е вярно!
Звучиш като негърка, която твърди, че само белите са расисти.
Всички имаме предрасъдаци. Черни, бели, мъже, жени.
- Гол.
- Измами ме!
Как можа да го направиш? Дори не гледах! Господи, измамник!
Това не беше добре. Не съвпадаше с фантазиите ми нощем.
- Измами, признай си!
- Не сме определяли правила!
Може би това беше проблемът.
Нямаше никакви правила между мъжете и жените.
И тази липса на правила правеше момичетата...
и особенно нас момчетата, като тези футболни играчи.
Имахме гигантска стомана вместо сърце и се въртяхме неконтролируемо.
Бях толкова лош, колкото Род. Но най-накрая знаех какво да кажа...
когато Елза ме изпитваше.
Няма ясно определени правила между мъжете и жените.
Всяка страна си мисли, че иргае честно и че са били измамени.
Може би затова мъжете и жените непрекъснато си тровят живота.
Глупости! Всички знаем, че правила има!
Правилата са прилагани и налагани от съвременната патриаршия...
на западното общество!
Съботата след срочните изпити изглеждаше като обикновена съботна вечер.
Проверих момичето, което никога не излизаше от стаята си.
След това забелязах, че Дора не беше на обичайното и място.
Дора!
Момичета, виждали ли сте Дора?
- Виждали ли сте Дора?
- Там горе е.
- Защо не направите нещо?
- Прави го всеки семестър.
Ще счупя видеото, за да не могат тези момичета да гледат филмите на Джейн Остин повече.
Да играем на Кент.
Напънете още малко, не остана.
Не го прави!
Първия път, когато направих това, никой не забеляза.
- Сега на никой не му пука.
- На мен ми пука.
- Защо го правиш?
- От както съм родена, над мен тегне проклятие.
- Какво е то?
Аз съм грозна, а също така и много умна.
- Не си грозна.
- Знам как изглеждам в чуждите очи.
Никой, никога няма да ме обича страстно.
Хората около мен ще се влюбват, ще правят любов...
ще се женят и ще имат деца.
А най-хубавото, което може да се случи на мен...
е някой да ме покани на Коледна вечеря...
и то защото ще се чувства виновен, че може да прекарам празниците сама.
Или ако изкарам късмет, някой подобен на мен...
някой дебел мъж или грозен тип ще ме покани на кафе...
ще се преструваме, че се обичаме и ще се сближим...
защото се страхуваме до отчаяние, да остареем сами.
Имах лошото предчувствие, че този път може да скочи.
Чувствах се ужасно, че се държах с нея все едно е заразена с вируса Ебола.
Имаше нещо в това момиче, което исках да усетя.
Толкова добре се познаваше, беше толкова чувствителна.
Може би тя забеляза промяната в мен.
Хайде, да влезем вътре.
Само ако признаеш, че съм права.
Вероятно си права.
Не се притеснявай.
Обичам да идвам тук понякога и да си представям какво ще стане, ако скоча.
Разбрах какво четеше Дора през всичките тези съботни вечери.
Д. Х. Лоурънс, Колет и Хенри Милър.
"Силвестър, да, той знаеше как да запали огъня в мен.
Знаеше как да ме възпламени.
Стрелям с огнени стрели, Таня.
Ще ти стопя лагерите".
Можеш ли да си преставиш някой да е толкова страстен с теб?
Твой ред е.
"Силвестър ревнува.
Изпитва нещо, нали? Все още пази спомена от пробождането на моя меч.
Разтворих си краката по-широко. Надървих го.
Тази вечер ще полудуваме жребецо..."
Да бъда Франческа си имаше своите недостатъци.
Какво се случи?
Снощи, моят съкравтирант, Род, ме видя.
- Не позна, че това съм аз.
- Господи!
Исусе Христе!
Започна да ме оглежда.
Знаех какво ще последва. Защото и аз правех същото, когато можех.
Когато мъж погледне момиче, той си я представя гола.
И точно това правеше той.
Почувствах се...
...като изнасилен.
- Познавам това чувство.
Нищо чудно, че жените не се дават лесно.
Като се има предвид какви са мъжете, жените могат да получат секс...
когато поискат. Мъжете винаги са доброволци за това.
Тяхното отношение към секса, е като да сложиш конфитюр на поничка.
Изпробвах тази теория с Род.
И какво искаш да направим по въпроса?
За какво говориш?
Ти току що каза "Обичам те".
Не, разбрал си ме погрешно. Казах "обричам се".
- Какво?
- Обричам се.
И беше готов да го направи с теб?
Това доказва, че мъжете са безотговорни когато опре до секс.
Точно както теорията ми за пазаруването.
- Пазаруването?
- Жените го практикуват по-често.
Могат да влезнат в магазин, да пробват нещо и да не го купят!
Учат се на въздържание.
Мъжете ходят да пазаруват, когато знаят какво точно ще купят.
Мъжете и жените се отнасят към секса по един и същ начин.
- Има известна истина в теорията ти.
- И не само във секса.
Жените са по отговорни за всичко!
- Всъщност, жените наистина управляват света.
- Благодаря.
Иронията е в това, че не знаят какво място заемат.
Те не трябва да заемат високи постове в работата.
Мъжете се страхуват да допуснат жени на работното място, защото знаят...
че жените ще се издигнат до заслуженото място на върха.
- Мисля, че си прав.
- Печелиш курабийка.
Благодаря.
Ела и сподели с мен една купичка "Капитан Крънч"?
Пати можеше да направи така че дори "Капитан Крънч" да звучи секси.
Не, имам работа.
Не се плаши. Знам, че харесваш някоя друга.
Ето, хапни си. Вкусно е.
Ето ти и малко сироп. Така го обичам аз.
Откъде знаеш, че харесвам друга?
- По начина по който ме гледаш.
- И какъв е той?
Мъжът се взира по особен начин в жената, която обича.
Изглежда като момче на рожденния си ден.
Отнася се с жената като с подарък...
който е чакал много дълго за да отвори...
и сега не може да дочака да види какво се крие в него.
Ти не ме гледаш така.
Нали знаете как Капитан Хук винаги може да чуе крокодила...
по тик-такането на часовника в корема му?
По същия начин аз чувах Крик и никотиновата му дъвка.
- Знаех си, че ще ви намеря заедно.
- Възбуждаше се от тази никотинова дъвка.
Трябваше да оттърва Пати.
Най-добрия начин да го направя, е като го накарам да фокусира вниманието си към мен.
Знаеш ли, Крик, просто се чудя.
Знаят ли лошите момчета че са наистина лоши...
или си мислят, че са добри като се правят на яки?
Не знам. Ти ми кажи, умнико.
- Значи се мислиш за добро момче?
- Знам, че съм.
Ти си този, който се опитва да ми отмъкне гаджето. Аз съм готиния.
Готин? Още нещо, което ме безпокои.
Четох някъде, че един на всеки шест човека се мисли за готин.
Какво ще рече това? Че един милион хора са готини? Това не може да е вярно!
Ако всеки е готин, значи в действителност никой не е готин.
Не знаеш какво говориш.
Погледни се. Съвременната медия, списанията, телевизията...
показват кое е готино, за да могат такива като тебе...
да излязат навън и да си купят "готиност", така залъгват слабоумните.
Достатъчно, приятелю!
Разкарай се от мен!
Никога нямаше да спечеля двубоя с Крик. Щях да направя един последен отчаян опит.
Копеле!
Махни се от мен!
Копеле! Какво по дяволите!
Мисля, че му се изплъзнахме.
Пати!
- Какво беше това?
- Топчетата ми за пинбол.
- Беше си ги пъхнала докато ядеше?
- Да, невероятно е.
Ето къде сте!
Бях мъртвец. Но тогава съдбата се намеси.
След като Крик болезнено се сгромоляса, ние бяхме опиянени от щастие.
Предполагам, че това ме накара да го направя.
Пати попадна в ръчичките ми отново и този път прошка нямаше.
Опитах да рационализирам нещата. Можех да се уча от нея...
може би Господ е създал жени като нея...
за да може сексуално неопитните като мен да имат върху какво да практикуват.
В този момент, тя не беше курва.
Тя беше прелъстителния глас на опита.
Осъзнах,че абсолютно никой на своето смъртно легло не се обръща назад и си казва: "Иска ми се да бях правил по-малко секс".
Не правехме любов, като по филмите...
където момчето си го мушка като в топено сирене.
Не, това беше истинско.
Не, не тази дупка.
Не мога да уцеля. Сигурна ли си, че нямаш още някое топче там вътре?
Не, тук. Нека ти помогна.
Не, не правехме любов като по филмите.
Правехме секс, докато и двамата се смяхме...
когато телата се слепваха и въздуха между тях издаваше странни звуци.
Пати ме научи на доста неща.
Не е нужно да ме целуваш през цялото време.
Като че ме целуваш, за да избегнеш погледа ми.
Погледни ме в очите. Съсредоточи се.
Мисли за нас двамата.
Бях го правил само два пъти, но вече знаех защо мъжете обичат секса толкова много.
Защото докато го правиш, се чувстваш като че ли си, ако не най-добрия,то поне...
толкова добър, колкото и другите мъже.
От това чувство се чувстваш сигурен, че си на правия път.
Майчице мила!
Че всичко около вас е наред.
Това бе съвършеният секс, не романтичните глупости, ние просто се забавлявахме.
Преживяването ми с нея не беше нещо сериозно, нещо извънземно.
Аз я използвах.
- Чувствам се ужасно.
- Не се притеснявай.
Казах ли ти, че вече вдигам 15 паунда?
Използвах я, като че ли представляваше помощни колелца...
които ше ми помогнат да се науча да карам колело и когато вече не се нуждая от тях, ще ги захвърля.
Ами ако момичето от асансьора разбереше? Щеше да си помисли, че съм гадняр.
Очевидно е, че съдбата ти е да я заковеш, мой...
по всички параграфи. Предназначението на мъжа е да се обезсмърти.
Защо ти да си по-различен от всеки друг?
Трябва да приемеш съдбата си, а не да я отричаш.
Как смяташ да я караш с това твое отношение към жените, Род?
Ще стана богат. Ще си вземя за жена някоя долнопробна курва...
ще и дам готина кола, куп кредитни карти, пари в брой.
В замяна тя ще гледа децата и ще ми пуска винаги, когато си поискам.
Какъв ти е проблемът? Какво те е накарало така да мразиш жените?
- Нямам никакъв проблем.
- Нещо му се беше случило. Знаех си.
Определено нещо ужасно му се беше случило в миналото.
И това беше срещата му с чудовището, което Род наричаше "жена".
- Каква е ужасната ти тайна?
- Нямам тайна, мой.
Ти си този, който има проблем с жените, не аз.
Може би, ако опиташ това няма да си толкова нервен през цялото време.
Увеличи се не само дължината и големината, но и издръжливостта, миличък.
Снощи заковах една и цяла нощ не се спрях.
Нима? Кое момиче?
Франческа.
- Да бе, освен!
- Да бе, мой. Сериозно ти говоря.
- Мечтай си!
- Съвсем сериозно ти говоря, мой!
Цяла нощ я клатих. Може да е грозна, но е несравнима в леглото.
Изкарахме си страхотно.
Господи, мразя момчета.
Пръч!
Повече от половината семестър мина, а моята мистериозна партньорка...
моята съдбовна половинка не се беше появила.
Почти бях загубил надежда, когато нещо се случи.
- Матю?
- Ти си тук!
Господи, знаеш името ми! Чудесно!
- Престани да се опитваш да ме намериш.
- Какво?
Не искам да разбереш коя съм.
- Може ли да го обсъдим?
- Няма какво да обсъждаме. Не те харесвам.
Почакай, може ли... Чакай, хей, почакай!
Преследвах я, както Силвестър преследва Туити.
Хванах те!
Изгубих я.
- Искаш ли да ми разкажеш?
- Не, добре съм.
Моят анти-интимен щит беше на автопилот.
Хайде, може да се почувстваш по-добре.
Беше ми много кофти, реших да превключа анти-интимния щит на ръчно управление.
- Намалих го.
- Разкажи ми.
Реших, че си има приятел...
или е била пияна онази нощ и не си спомня.
Залъгвах себе си, като си мислех, че тя ме смята за някакъв високомерен...
или надут пич, и не ме е грижа за нея.
Никога не съм предполагал, че не ме харесва.
- Може би има друга причина.
- Не мисля.
Трябваше да се сетя, че причината съм аз.
Май тестостеронът наистина увеличава егото, защото...
се мислех за такъв, какъвто не съм. Аз съм един голям малоумен нещастник.
А мен за каква ме мислиш? Минава полунощ, а аз си чистя стаята.
- Майка ти ли ще идва утре?
- Да, позна.
А ти разбираш ли се с ваште?
В 9ти клас, исках да чета разказите за Джеймс Бонд.
Мама не разреши, докато баща ми не отряза секс сцените.
Тя каза, "Това не се случва в истинския живот". И определено не и на мен.
Трябваше да нося очила. Умолявах майка да ми купят контактни лещи.
"Ако нося очила, мамо, няма да съм готин като Джеймс Бонд".
Не ме оставяше да си помисля, че мога да съм секси.
- Все още се чувствам потиснат.
- Господи!
Родителите винаги се опитват да ни превърнат в нещо, което не сме!
Искам да съм нещо повече от "доброто дете на мама".
Изглежда забавно.
Почакай. Само аз мога да го правя.
- Сега сме квит.
- Нима?
Здрасти, мамо.
Това е Мат.
Изпитите наближаваха, както и краят на учебната година. Не ми оставаше много време.
- Виж какво е станало с касетата "Гордост и предразсъдъци".
- Та това е катастрофално!
Имах един последен шанс, една последна стратегия.
Ако докажех себе си, ако им покажех, че съм някой...
може би моята любима щеше да промени мнението си за мен.
Тя беше някъде там и ме наблюдаваше.
Реших, че първото нещо, което трябваше да направя...
...бе да сложа край на войната между половете.
- Още едни джаги,смотли?
- Забравете. Изчезвам от тук.
- Хайде де, само още една игра!
- Аз ще играя.
Бях удивен колко лесно аз и Арлийн се разбирахме.
Арлийн правеше чудесни пасове, знаеше как да ми подаде.
Оставяше ме аз да си решавам за мен.
Беше чудесна мажоретка.
Не се ядосваше, когато пропуснех да отбележа.
Няма нищо. Справяш се чудесно. Ще успееш следващият път.
Моите голове и неината енергия ни доведоха до нови висоти. Хайде, Арлийн, издухай ги!
Разбирахме се много добре.
Паснахме си чудесно, като дупе и гащи.
Картофен чипс и сода. Мъже и жени.
Крик и неговия приятел действаха по един и същ начин, и затова допускаха едни и същи грешки.
Липсваше им нещо. Имаха сила, но не и стратегия.
Имаха твърде високо мнение за себе си. Прекарваха повече време карайки се помежду си.
Дръж си ръцете в твоята половина!
- Точка, момчета.
- И край на мача. Сега ги свалете.
Измамихте ни!
Нека видим наградите си, момчета. Да ги видим.
Момичета, така изглежда само защото тук е много студено. Направо замръзвам, кълна се.
Знам, че понякога си мислиш, че момчета като мен могат да се държат като свине.
И аз понякога се изнежвам. Така е като съм израснала с 6 братя.
Знам, но искам да ти кажа нещо.
- Понякога ми е трудно да се държа като мъж. Какво имаш предвид?
В известна степен и баща ми е виновен. Моделът ми за подражание.
Толкова обича сладолед, че би направил всичко за да го получи.
Не веднъж съм го виждал да бяга по средата на улицата...
по бельо, гонейки сладоледаджийския камион.
Как това трябваше да ми покаже как да се държа като мъж?
В онези дни, момчетата излизаха с бащите си по работа...
или през уикенда отиваха на лов.
От бащите си, те се учеха да бъдат мъже.
В днешно време, момчетата са си в къщи пред компютрите, а бащите - в офисите.
Вече я няма тая връзка между бащи и синове.
Стоях на улицата и гледах баща си...
по бельо ядящ сладолед.
- Не е бил пример за подръжание.
- Именно!
Ако не мога да разбера какви са мъжете, как ще разбера жените?
- Не е така. Ти разбираш жените по-добре от повечето мъже.
- Благодаря ти.
Обичам жените.
Обичам тези изумрудени камъчета маскирани като очи.
А устните. Обичам усмивките...
и прозявките им. Как ядат.
С кожа толкова мека, като чист кашмир.
Женската кожа вдъхновява мъжките пръсти към подобна на Магелановата любов към откритията.
Женските пъпчета ме подлудяват.
Те са нещо повече от тази част от женското тяло, която най-често е разголена.
Пъпчето загатва за удоволствието криещо се наоколо.
Толкова е близко и същевременно толкова далеч.
Всичко в жената те привлича.
Малкия триъгълник между краката и е като връх на стрелка...
на която пише, "Тук!"
или ако тръгнеш по посока обратна на стрелката...
тя неизбежно води очите ти към златните кълба...
завършващи със зърната.
Господ обича детайлите. И зърното е неговия любим детайл.
Дора много хареса клипа, който заснех за нея.
Но не можех да приема комплиментите. Казах, че 95% от работата е нейно дело.
Виждаш ли? Колко си красива.
Синтия, защо не си навън, Събота вечер е?
- Защото лицето ми прилича на прегазена котка след като канапето падна върху мен.
- Съжалявам.
Стана ми странно, че мога да говоря с нея...
и видът и не ме разсейва.
Беше си същото момиче.
- Какво четеш?
- "Световните Религии и Америка".
Едно момче трябваше да ми даде записки, но така и не се обади.
Бях чел някаде, че изучаващите религиите са открили...
че фразата "да ходи по вода" ще рече "да ходи покрай вода".
Не е ли интересно? Вероятно Христос не е извършил никакво чудо.
Мислим, че е така, защото е направена грешка при превода.
И аз чух така. Но знаеш ли кое е най-сбърканото от всичко? Господ ни обича, нали?
Тогава защо оставя лоши неща да се случват на добрите хора?
Не знам. Предполагам Господ е отредил съдба за всеки?
Към мен не е бил справедлив!
Имаш силни крака.
От известно време отбягвах Пати. Незнаех как да се държа с нея.
Но си мислих за нея. И затова реших да се предреша като Франческа.
Какво ще кажеш за момчето за всичко, Мат?
- Не е моят тип.
- И защо така?
Не знам. Не ми обръща внимание.
И тогава чух мляскането от никотиновата дъвка на Крик.
Пати, разбрах какво сте правили с Г-н. Момче за всичко.
- Не може ли по-късно да поговорим за това?
- Не, ще говорим сега!
- Моля те, пусни не!
- Пусни я!
И ти искаш? Изглежда останахме само двамата.
Отпусни се, и ще се разберем просто чудничко.
И ти ли си курва? Всичко ще е наред. Само се отпусни.
Крик дъвчеше никотиновата си дъвка дочно до ухото ми.
Като криптонит, то изсмука всичките сили останали в тялото ми.
Всичко, за което можех да мисля, бе какво ми готвеше Крик.
Харесва ли ти? Ще те накарам да се чувстваш добре.
Какво ще кажеш за една целувка.
Трябваше да направя нещо.
Това НЕ беше ноща, в която малката Франческа щеше да се превърне в жена.
Бях чел че около 4000 жени годишно са били убивани от съпрузите си.
Не разбирах жените. Но, за момент...
усетих какво е да си жена.
Не казах на никой какво се беше случило. Беше ме срам.
И за капак на всичко...
заварих Род да скубе пилето гледайки клипа, който заснех за Дора.
Какво е станало с оная ти работа?
Нарича се хипоспадиас. Дупката на оная ти работа...
не е точно отгоре, ами по отдолу.
Зловещо! Все едно устата да ти е под брадичката.
Нещо от сорта.
Не казвай на никой, моля те.
Особенно пък на тези момичета с които се мотаеш.
Веднъж го показах на момиче, и тя пощуря.
И тогава разбрах какъв е проблемът на Род.
От тогава не съм си го вадил пред никоя.
А как пикаеш?
Ами, вдигам го на високо или...
ако ме мързи, просто го извивам.
Значи това било.
Мъжката сила е бил един вид начин да докаже мъжеството си.
И за да се издигне, Род трябваше да принизява жените.
Мъжете са толкова несигурни относно тяхната мъжественост.
Какви жалки същества сме.
- Сигурно ме мислиш за пълен педал.
- Не. Изобщо.
Гледал ли си филма за Джеймс Бонд "Мъжът със златния пистолет"?
- Да, какво за него?
- Помниш ли 3-тото зърно на Скарамага?
- Да, и?
- Това беше "излишната пъпка".
И Бонд си направи фалшива за да може да се вмъкне в скривалището на Скарамага.
Не схващаш смисъла. 3-тото зърно беше символ на мъжественост.
И следователно пенисът ти не те прави човека-слон.
Може би те прави супермен.
Жестоко.
Бях научил нещо от слабостта на Род.
Неговия кошмар беше и мой. Това беше кошмара на всеки мъж.
Може да го отричаме, но всички се страхуваме от жените.
От всяка една от тях. Времето изтичаше.
Изпитите бяха след седмица. Скоро, всички щяха да напуснат общежитието.
Следващия семестър, някои можеше да се преместят в самостоятелни квартири.
Ако имаше някаква възможност да намеря моята половинка...
трябваше да се изправя пред най-страшния си кошмар.
Отидох до общежитието и засвидетелствувах любовта си пред 1OO момичета.
Аз съм Мат.
Разкрих какво бих направил за моята любима.
Речта ми трябваше да бъде като Сикстинската Капела...
моята 9та симфония, велика като филма "Гражданинът Кейн".
Думите ми трябваше да бъдат по вдъхновяващи...
от речта на Мартин Лутър Кинг "Имам мечта".
Трябваше да бъде по-героична от 7те хоум рън-а на Марк МакГуайър.
Изполвах впечатляващи думи, като "съдба", "половинка", "копнеж".
Разкрих им желанията си. Излях си сърцето.
Без теб, съм самотен като изоставено на магистралата куче!
Имам готови подаръци. Макар че, не знам кога е рожденния ти ден!
Може да си изкарваме чудесно пазарувайки и готвейки заедно.
Никога няма да правя умни забележки...
когато застържеш бронята на колата или паркираш неправилно.
Ако решиш да живееш с мен, ще чистя тоалетната всяка седмица.
Ще я излижа, ако поискаш.
Ще изтрия от речника си думи като "духачка" и "лизачка".
Ще те обичам дори да се казваш Мими и да искаш да ти викам "Мей-Mей".
Ще си трая, когато се караме.
Ще премина на ниско холестеролна диета.
Няма да купувам червени спортни коли когато изпадна в старческа криза.
Родителите ти могат да идват на гости всяка седмица.
Дори и майка ти да е голяма вещица с главно Г.
Твоите приятелки няма нужда да ходят по старчески домове.
Ще живеят с нас. Заявявам, че ще разделям белите от цветните дрехи...
Ще разгадая тайните на топлото и студеното пране.
Никога няма да мрънкам, докато те чакам да се гримираш.
Ако обичаш котките, никога няма да кажа, че кучетата могат да ти спасят живота.
С радост ще гледам филми с теб, като "Гордост и Предразсъдаци".
Ще искам да опитваме нови храни, като "Окра гъмбо".
Няма да се докосвам до зеленчуци чиито отвратителен вкус...
е замаскиран от сиренето настъргано отгоре.
Обещавам винаги да казвам "да", когато ме попиташ, "добре ли е косата ми?"
Ще внеса нов смисъл на израза "Ще те гушкам".
Ще бъда вежлив и ще ти чета хороскопа всеки ден.
Ще пазя всяка една картичка, която ми изпратиш.
Ще ти пиша истински писма, когато не сме близо един до друг.
Никога няма да те питам къде съм си оставил ключовете за колата...
и няма да си хвърлям чорапите по пода.
Ще затварям пастата за зъби след употреба.
Ще почна да нося мъжки прашки ако поискаш.
Няма да се загащвам над пъпа.
Ще ти правя френска любов.
Ще бъда най-страстният партньор, който си имала.
Заклевам се, че ще пожертвам живота си за теб.
Ако не дойдеш сега...
знам, че част от мен ще загине.
Аз съм, Мат!
Не, аз съм!
Не, аз съм момичето от асансьора!
Млъквайте! Аз съм!
Аз не съм, но ще излезна с теб!
О, Господи.
Можех да си избера която и да е.
Която и да си пожелая можеше да бъде моето мистериозно момиче.
Винаги щях да съжалявам, ако не намерех моята партньорка.
Винаги щях да се чудя, коя ли беше.
Тя беше, знаех го!
Втурнах се към вратата на момичето, което никога не напускаше стаята си.
Ето коя беше. Единствената ми и истинска любов.
Аз не съм момичето, което търсиш.
Няколко врати надолу по коридора.
Пати, знам, че си ти.
- Махай се.
- Пати...
Ти се влюби в другото момиче в онзи асансьор.
Аз не съм това момиче.
- Влюбих се в теб.
- Не, не си.
Опитах се да те накарам да ме заобичаш, но ти обичаше нея.
Защо си мислиш така?
Заради начина по който ме гледаш.
Махай се.
Наистина ли искаш това?
Да, това е, което искам.
Стегни се, мой. Изглеждаш така все едно имаш тежести висящи от висулката ти.
- Усмихни се.
- Не беше висулката ми...
тази на която и беше тежко. Беше сърцето ми.
Ски'й само. Преписвачката я спипаха.
За първи път ми е. Кълна се.
Казах и да не използва водо-разтворимо мастило. Изпотила се е и си е нацапала блузата.
Синтия изкара добре семестъра. Откри нещо в което е добра.
Тези анти-целуолитни панталони направиха краката и много здрави.
При действителен нападател...
...направете нещо подобно.
- Може да срита нечий задник!
Тренорът каза, че никога не е виждал нещо подобно.
И с това завършва демонстрацията по бойни изкуства за тази вечер.
Последния час при Елза, хвърлих в смут тази вълчица от СС.
Г-жо Стерн, писна ми да посещавам часовете ви по 3 пъти на седмица...
и да чувам, че мъжете са отговорни за всички световни проблеми.
Не ни давате думата за да оспорваме.
Част от проблема е фемиснистки. Просто има прекалено много "ист" в думите.
Феминист, шовенист, капиталист, комунист, расист, сексист.
Борят се, вместо да се опитат да се разберат.
Единственото "ист", което трябва да съществува е в думата хуманист.
- Съгласна съм с Мат!
- Аплодирам го!
Елза не можеше да отговори. Само ме зяпаше...
като че ли чуваше приближаващия гръм на съюзническите бомбандировачи...
идващи да разрушат пропагандната и машина.
Без езика си, Крик звучеше като умствено изостанал.
И въпреки, че Крик нямаше да може да шепне сладко на момиче...
все още трябваше да бъде наказан за делата си.
Направих най-голямата саможертва, която един мъж може да направи, за да се отърва от него завинаги.
Няма да я тормозиш никога повече.
- Върви по дяволите!
- Теб пращам там.
- За какво?
- Преборих се със срама.
Отивам в полицията. Ти ме насили сексуално.
- Не можеш да го докажеш.
- Смелостта ми вдъхнови и други.
- И с мен направи същото!
- И с мен.
- И с мен.
- Заедно, ние прогонихме Крик.
Уенди ми направи голямо признание.
Аз съм лезбийка.
Защо не ми каза по-рано?
Страхувах се, какво ще си помислят хората. Особенно родителите ми.
Защо ми го казваш сега?
Мисля, че вече мога да се справя с това.
Ето защо се съгласих да ти помогна в търсенето.
Надявах се, че докато търсиш своето момиче...
ще намериш едно и за мен.
Уредих я с Арлийн...
която, както открих, също практикуваше алтернативен начин на живот.
Беше тежка седмица. Също така намерих време да събера Дора и Род.
Нощта им беше наелектризираща, и от тогава все така я карат.
Не знам какво ме накара да го направя.
Може би романтичната сила на свещите...
но аз реших да опитам за последен път.
Спомних си, какво ми разправяше Пати.
Има определен начин, по който мъжа гледа жената, която обича.
Изглежда, като хлапе на рожденния си ден.
Отнася се с нея, като с подарък, който толкова дълго е чакал, за да отвори...
и сега няма търпение да види какво се крие вътре.
Най-после се събраха. Колко хубаво.
Превод и субтитри: Blink182 & TaTiana