The Woodsman (2004) Свали субтитрите
един филм на НИКОЛ КАСЕЛ
ЛОВЕЦЪТ
Дайте си ръката.
Обърнете се наляво.
Сега надясно.
Трябва да се представяте ежеседмично на надзорния офицер.
Той има право да ви посети по всяко време.
Не можете да се приближавате на по-малко от 90 метра от...
Статус: Освободен под надзор.
Дата на регистрация: 24.03.20...
Уолтър.
- Здравей, Боб.
Радвам се да те видя.
Това е Мери-Кей.
Виж, единствената причина да го направя е,
че беше добър работник при баща ми.
Идвай на време, върши си работата.
Не искам никакви неприятности. Точка.
Божичко, това изглежда ужасно.
Да.
Ето това изглежда добре.
Искаш ли малко? Домашно приготвено.
Не, благодаря.
И няма да опиташ най-добрата пилешка салата в града?
Казах "не, благодаря".
Извинявай, аз...
Трябва да се връщам на работа.
Е, как се адаптираш?
Добре.
Как е новия апартамент?
- Всичко е наред.
Как е работата.
- И работата си е наред.
Това означава ли, че се чувстваш добре защото работиш?
Казах, че работата си е наред.
Да така е, каза го.
Вики!
- Начукай си го, гаден мръсник!
Ей, какво ти става?
Вики, чакай!
- Остави ме на мира!
Човече, все още мислиш бързо!
Не е нужно да мислиш бързо за да хванеш кутия бира.
Отне доста време да убедим надзорника ти, че можеш да разчиташ на роднините.
Е казах му, че всичките ми роднини изглеждат добре.
Божичко човече, радвам се да те видя.
Добре изглеждаш.
Дяволски добре, предвид възрастта ти.
Сякаш целият свят се е подмладил.
Е, добре ли си?
- Добре съм.
Как върви бизнеса?
Процъфтява. Не мога да насмогна на поръчките.
Даже наех няколко нови момчета.
Докато насмогнем.
Живееш срещу начално училище. Божичко!
Имаш нещо против ли?
Просто си мислех, че ще е шумно.
Това беше единствения хазяин в града, които се съгласи да вземе парите ми.
Е, как е Анет?
- Малко напрегната.
Знаеш ли, ти си единствения от семейството, който все още ми говори.
Спомням си как се отнесоха с Анет
когато се ожени за негрото на комшиите.
Освен брат и.
Какво става между вас с Анет?
Работя по въпроса.
Карла пораснала ли е?
Другата седмица навършва дванадесет.
В събота ще спретнем грандиозен купон.
Иска ми се да можех да те поканя.
Днес май не си закусвала, а скъпа?
Да ти го начукам! На кого се подиграваш, а?
Тези ги разправяй на сестра си!
Лайнар мръсен!
Разкарайте се! Аман от простотии!
Само се пошегувах!
- Шегувай се със себе си, задник!
Добре ли си?
Какво?
Добре ли си?
Дяволски, шибано, прекрасно съм.
Е, какво смяташ да правиш?
С кое?
Ами, с новия.
Наркотици, въоръжен грабеж, убийство...?
Не е твоя работа, Мери-Кей.
Успя ли да си намериш приятели?
Не съм се кандидатирал за Мистър Популярност.
Днес си малко враждебно настроен.
Нарича се сарказъм, Д-р Роузен.
Няма нужда да ме наричаш доктор, аз съм терапевт
не съм психиатър.
- За мен е все тая.
Уолтър, искам да направиш нещо за мен.
Какво?
Искам да си водиш дневник.
- Забрави!
Защо не?
Доказателства.
Може би дневникът ще ти помогне да обмисляш нещата.
Ще опиташ ли?
95, 96, 97,...
98, 99, 100.
100 метра.
Кажете нещо сега.
Искаш ли да те закарам?
Добре съм си и така.
- Ще замръзнеш навън.
Добре съм си.
- Ела, няма да те изям.
Нещо не ми се връзва.
Симпатяга, работяга... появяваш се от нищото...
Ходиш на работа с автобуса.
Че кой в днешно време се вози на автобус?
Хората, които нямат кола.
Съжалявам за това.
Ти ми кажи какво прави готина млада жена в дърводелска работилница.
Защо? Какво толкова има?
Една жена не би избрала такава професия.
Аз не съм като повечето жени.
Никога досега не си говорил с мен.
Мислех, че си лесбийка.
Лесбийка ли си?
А ти как мислиш?
И двете бири ли смяташ да изпиеш?
Извинявай.
Това там училище ли е?
- Начално.
Не е ли шумно?
Обичам шума.
Мислех те за срамежливец...
сега знам, че има нещо друго.
Какво?
Нещо се е случило с теб.
Така ли?
Не се трогваш лесно.
Създавам такова впечатление.
Е, ще ми разкажеш ли зловещата си тайна?
Защо искаш да знаеш?
Не мислиш ли, че трябва да ми кажеш преди да правим секс?
Не обичам да си губя времето.
Е, ще ми разкажеш ли зловещата си тайна?
Не.
Добре.
Е, значи не си лесбийка...
- Не и тази вечер.
Хей, беше...
много хубаво.
Още си тук?
Да съм казала, че не ми харесва?
Какво правиш?
Тази маса тежи цял тон.
Череша.
Дървото.
Черешово е.
- Хубава маса.
Сам съм я правил, друга такава няма да намериш.
Страхотна е.
- Защо ми я връщаш тогава?
Защото имаш нужда от маса.
Карлос...
направих тази маса за теб. Беше сватбен подарък.
Вложил съм много в нея.
- Знам, човече...
обичам тази маса, но...
обичам и жена си.
Имаш ли бира?
Гледам как децата идват на училище...
и през последните няколко седмици, забелязах, че и друг ги наблюдава.
Нарекох го "Бонбона".
Тя е най-добрата в класа.
Как са твоите деца?
Справят се.
Да?
Наистина, тя е много добре в училище.
Не я виждам често, но...
На твое място щях да стоя далеч от него.
- Какво?
Онзи новия.
Щях да стоя далеч от него.
- И защо?
Не е стока.
Искам да кажа, не е цвете за мирисане. Сещаш се нали?
Да Мери-Кей, знам какво имаш предвид.
Благодаря за съвета.
За нищо.
Хей, Уолтър...
Добре ли си?
Уолтър, какво си направил?
Какво се е случило с теб?
Уолтър?
Защо искаш да знаеш?
Защото те харесвам.
Най-лошото нещо на света.
Най-лошото?
Аз изчуках мъжа на най-добрата си приятелка.
Бяхме приятелки от втори клас.
Той си падна по мен и...
Божичко, беше готин.
Правихме го месеци наред.
И после глупакът му с глупак взе че и каза...
Това беше края на брака им, края на приятелството ни...
Все още се чувствам като отрепка, като се сетя за това.
Ти какво си направил?
Задявах малки момиченца.
12 години затвор не са майтап.
Колко малки?
10 - 12 годишни.
Имаше едно на 9 години, което ми каза че е на 11,
друго на 14 което каза, че е на 12...
Винаги ги питах на колко са години.
Какво им направи?
Не е това, което мислиш.
Не съм ги наранявал.
Никога.
Виж...
искам да си вървиш, става ли?
Казах ти, че не се впечатлявам лесно.
А би трябвало да си шокирана.
Или тези гадости не ти правят впечатление?
- Какво?
Кога ще стана нормален?
Трябва още доста да поработим.
Кога ще стана нормален?
- Какво е представата ти за нормален?
А каква е твоята за шибан психиатър?
Извинете.
Извинете.
Е, как е?
"Грейс" размазват "Филаделфийците".
Да им го начукам на "Филаделфийците".
Все пак сезонът едва започва...
може пък да имат късмет.
Как беше купона?
- Кой купон?
За рождения ден.
- Страхотен.
Трябваше да видиш Карла, беше толкова красива.
Беше като принцеса.
Тя е смисъла на живота ми, човече.
Не е хубаво да ги обичаш толкова.
- Няма такова нещо, човече.
Никога няма да мога да я обичам достатъчно.
Имам снимки. Искаш ли да ги видиш?
Не, няма нужда.
- О, я стига.
Защо да не видиш проклетите снимки?
Това са само снимки от рождения ден.
Карлос...
искам да видя сестра си и племенницата си
лично, разбра ли?
Добре.
Исках да кажа на Карлос да се грижи за дъщеря си и че ако не внимава тя може да пострада.
Мислите ли, че съм луд?
Ти мислиш ли, че си луд?
Винаги ли се въртите на едно място като шибана въртележка?
Прекрасно сравнение, Уолтър.
Защото когато се движим в кръг,
откриваме неща, които сме пропуснали първия път.
Кога ще бъда нормален?
Какво да направя?
Да се обадя на ченгетата?
Голям майтап, няма що.
Но какво ще стане ако "Бонбона" примами някое, уж да го повози?
Да, точно така.
Ако момчето се качи в колата, то е защото иска да се качи.
Уолтър.
- Полицай.
Сержант Лукас. Може ли да вляза?
Вече влязохте.
Обичам да питам... станало ми е навик.
Нали нямаш нищо против да огледам?
- Напротив имам.
Защо? Криеш ли нещо?
Нима всеки няма своите тайни?
Седни.
Мога да взема заповед.
Ако можехте, щяхте да носите и сега.
Череша?
Да.
Необичаен дизайн за съвременна мебел...
Уолтър... преди две нощи
е било нападнато 10 годишно момиченце. Недалеч от тук.
Странно съвпадение, не мислиш ли?
- По кое време е станало?
Аз задавам въпросите.
Ако ми кажете по кое време е станало, може би аз...
Извади си ръцете от шибаните джобове!
Сядай долу!
Знам всяко твое движение.
Всяка шибана крачка.
Кога спиш, кога ядеш...
кога сереш, кога мастурбираш...
Седиш до прозореца,
гледаш малките момиченца в белите им роклички
и както си седиш на бюрото, мастурбираш ли мастурбираш.
Показваш ли си оная работа на момиченцата докато мастурбираш?
Не можете да ми говорите така.
- Как? Като на скапано лайно?
За мен ти си само едно скапано лайно.
Мога тутакси да те изхвърля през прозореца.
Мислиш ли, че ще ми липсваш?
Ще кажа, че си скочил когато съм влязъл.
Мислиш ли, че няма да ми повярват... а ти?
Ти ще си само едно мъртво лайно.
Трябва да сме сигурни,
че си бил добро момче, Уолтър.
Нали така?
Нали така?!
- Да.
Добре.
Добре.
Приятен ден.
Хубава маса.
Мога ли да ви помогна?
Какво мислиш, че ще стане?
- Не знам.
Какво искаш да стане?
- Не знам!
Ще престанете ли да записвате в шибания бележник!?
Знаете, че...
ако ми се случи нещо подобно отивам право в затвора,
до живот.
За пръв път ли ти се случва?
- Разбира се! Защо мислите ви го казвам?
Искам да се успокоиш.
Проследил си момиче.
Може би си искал да видиш какво е чувството...
след толкова много години.
Може подсъзнателно да си се подложил на изпитание.
И ето те тук.
Разговаряш за това с мен.
Това е положително.
Уолтър, ще продължим следващата седмица.
Помните ли когато ме попитахте,
каква е представата ми за "нормален"?
Ще бъда нормален когато...
ще мога да гледам момиченцата, да съм близо до тях, да разговаряме...
без да мисля за...
Това е представата ми за "нормален".
"Регистър на сексуалните насилници"
Какво гледаш?
"Досие на Уолтър Розуърт - сексуален насилник"
Какво е това?
- На какво ти прилича?
Цвете. Нямам нужда от цветя.
Всеки има нужда от цвете.
Пък и това е издръжлива твар.
Присадка е от едно от моите.
Ето каква е сделката: наливай му по малко вода,
не го излагай на пряка слънчева светлина
и от време на време му обръщай малко внимание.
Обичат когато ги гледаш и докосваш листата им.
Ще се справиш ли?
Боже, каква идиотка съм.
Благодаря.
Искаш ли да се поразходим?
Добре.
Вземи си якето.
Защо остана?
Има нещо в теб.
Нещо добро.
Може да не мислиш така, но има.
Повечето хора казват, че нямам шанс.
Шанс за какво?
Проценти...
за типове като мен.
Повечето от нас свършват отново в затвора.
Повечето хора не знаят за какво говориш.
Като говорим за шанс
някой ден ще ти разкажа как оцелях...
Единствена дъщеря в семейство с трима синове.
Можеш да ми разкажеш сега.
По-добре не.
Страх ли те беше?
Пердашеха ме за щяло и нещяло.
Божичко!
Кой брат?
И тримата по домова книга.
Защо ми разказваш това?
Опитвам се да ти покажа коя съм ако се интересуваш.
Сигурно мразиш братята си.
Обичам братята си.
- Не, не ги обичаш.
Обичам ги и тримата.
Те са силни мъже със собствени семейства.
И когато ги попитам, защо ме биеха до посиняване
ме наричат шибана лъжкиня.
Хей, не съм казвала това на никого досега.
"Наблюдаваме те!"
Ей там.
Да.
Добре.
Ще му предам. Довиждане.
Боб е искал да ме види.
Иска всички да се подпишат на картичката за Реджи.
Тя е малко момиченце.
Реджи трябва да е голяма щастливка.
Чух, че си търсиш нова работа.
Къде чу това?
Така се говори.
Не си търся нова работа.
Чух, че търсят добри майстори при Дан Шрьодер.
Харесвам си работата, благодаря.
Имам добри новини.
- Какви?
Анет ще се срещне с теб.
Не се ли радваш?
Кога?
В началото на юли.
Това е след три месеца.
- Тогава ще е по-подходящо.
Карла ще бъде на лагер, в къщата ще е по-спокойно.
Като е спокойно е по-добре.
- Кажи и, че съм зает праз юли.
О стига, Уолтър.
Ако ми видиш ангажиментите направо ще луднеш.
Тя не си мисли това.
- Така ли?
Виж...
Важното е да поговорите с Анет, тя трябва да те види.
Ти да видиш нея.
Не съм чудовище.
Хей, другата седмица Анет ще отсъства няколко дни.
А когато Анет отсъства,
започвам да си мисля за други жени.
Представям си разни красиви жени.
Няма нужда да ми казваш това.
Знам, просто ти казвам, че разбирам.
Навън е лудница.
Момичета с мини-това, мини-онова...
Понякога като си вървя по улицата и се размина с някоя секси мадама,
се чувствам все едно и досаждам.
Като видя готина мадама се заглеждам.
Това е цената на красотата, приятел.
Няма да повярваш,
как се обличат Карла и приятелките и тези дни.
Може ли да те питам нещо?
Разбира се.
Някога имал ли си...
чувства към Карла?
Какво имаш предвид?
Знаеш...
чувства.
Слушай, човече!
Аз нямам извратената ти, шибана болест. Това болест ли е?
Каквото и да е, не страдам от него.
И ако някога докоснеш дъщеря ми,
ще те убия!
Когато кажа думата "момиче"
за какво се сещаш най-напред?
Когато кажа "красива"...
когато кажа "удоволствие"...
Какво виждаш.
Виждам сестра си.
Къде е тя?
Тя е...
заспала е в спалнята ми.
Къде си ти?
Аз също съм в леглото.
На колко години сте ти и сестра ти?
Около...
шест.
Значи тя е на четири.
Какво правиш?
Нищо.
Спя следобеден сън.
Спиш?
Да, спя.
Децата спят следобед Вие не сте ли спал, Роузен?
Не ми се говори за това.
Защо сте там отзад?
Двамата със сестра ти често ли спяхте...
Искам да си седнете на стола, сега!
Извинявай.
Не обичам да ми стоят зад гърба.
Уолтър, какво правеше
когато спеше следобед със сестра си?
Нищо.
Докосваше ли я?
Сваляше ли и дрехите?
Сваляше ли своите дрехи?
- Това са глупости!
Само питам.
Добре, ще ви кажа за да ви покажа, че...
Миришех косата и.
Какво друго?
Нищо.
Това е.
Обичах да мириша косата и.
Изпитваше ли удоволствие?
Да.
Получаваше ли ерекция?
- Бях на шест години!
Имам предвид по-късно,
когато сте спели заедно.
Когато сте се прегръщали,
когато си бил на 10-11,
а тя на 8 или 9.
Когато двамата сте били съвсем сами.
Напълно сами в голямата къща.
Къщата беше малка.
Добре. Малка къща.
С малки стаи.
Миришех косата и.
Това е всичко.
Аз просто...
обичах...
аромата на косата и.
Здравей.
Здрасти.
Какво гледаш?
На онзи дъб има гнездо.
Къде?
Ето там горе.
Малко по-нависоко.
Има пиленца. Искаш ли да видиш?
Разбира се.
Това са скорци.
Наистина ли?
Не обичам скорците.
- Защо?
Те са изключително агресивни птици.
И имат отвратителни навици.
Май отварят много работа на майка си.
Винаги ли носиш бинокъл?
Когато ходя да наблюдавам птиците.
Затова идвам тук.
Но това е само един градски парк.
Ще се изненадаш колко видове птици можеш да откриеш тук.
Миналата седмица видях морава лястовица...
А по-предишната седмица видях сипка-самотница.
Много е рядка.
Сипка-самотница.
Харесва ми.
Песните им са много мелодични.
И ти ли гледаш птиците?
Не, аз...
Аз гледам хората.
Както се беше загледала във върховете на дърветата,
помислих си, че всеки момент ще полетиш.
Трябва да тръгвам.
Често ли идваш тук?
Татко иска да съм в къщи преди да се е мръкнало.
Трябва да слушаш баща си.
- Довиждане.
"Бонбона" май си хареса нещо, о да.
Херувимчето изостава от приятелите си.
"Бонбона" преминава към действие.
Предлага на момченцето пакет лакомства.
Един на нула за "Бонбона".
Херувимчето си тръгва.
Резултата е един на един.
Рискован ход на "Бонбона".
Никога не съм виждал "Бонбона" толкова наперен.
Херувимчето поглежда "Бонбона", после поглежда към приятелите си.
Приятелчетата му са доста далеч,
херувимчето е само, пресича улицата...
Херувимчето е в колата.
"Момченцето се качи в колата."
Здравей, Уолтър.
Какво мога да направя за вас, сержант Лукас?
Можеш да послушаш малко историите ми за Исус.
Не, не. Твърде светло е. Твърде много слънце.
Какво?
- Това е бръшлян.
Тези цветя не обичат твърде много слънчева светлина.
Не растат ли на открито?
Да, растат...
но навън има дървета, които им пазят сянка.
Сега какво, ще ми изнасяте лекция по природознание ли?
Седни.
Вчера тръгна да се прибираш с автобуса в 12:00 ч.,
но не слезе на твоята спирка. Продължи. Защо продължи?
Заспах.
Като се събудих бях объркан, слязох на друга спирка и повървях...
Повървял си казваш...
Да.
Някои от тези типове...
просто влизат в къщите на хората.
Невероятно.
Има един тип, осъден е на смърт... Да го наречем...
Хенри.
И той ми разказа за последната си жертва.
Малка принцеса на име Адел. Била е само на седем години.
Майката на Адел гледала телевизия в съседната стая...
Била усилила звука. Давали шоуто на Летерман,
който разказвал вицове.
Той влязъл в стаята на Адел,
запушил устата и с ръка,
и казал: "Ако извикаш, ще убия майка ти!".
И ето, че...
тя не извикала, не заплакала, не издала нито звук.
А Хенри...
хванал я за ръка,
и я извел през входната врата.
Десет дни по-късно,
открили тялото на Адел...
каквото било останало от него.
Вярваш ли в приказките?
Приказки?
Да, например...
"Алиса в страната на чудесата"...
Не.
Нито пък аз.
Как беше онази за ловеца?
- Ловец?
Да, с брадвата.
Не я знам.
Знаеш я, ловеца разрязал корема на вълка...
и малкото момиченце излязло от там живо и здраво.
"Червената шапчица".
- "Червената шапчица", точно така.
Ловецът,
разрязал...
корема на вълка, момиченцето излязло...
без драскотина по него.
Виждал ли си някога седем годишно дете,
разрязано на две половини?
Беше толкова мъничка.
Толкова счупена.
Видях как ветерани с 20 годишен стаж, корави мъже,
не издържаха и се разплакаха.
И аз бях там, и аз плаках.
В този шибан свят няма ловци като от приказката.
Не мога да разбера защо пускат изроди като теб на свобода.
За да се налага...
да ви залавяме отново.
Довиждане, Уолтър.
Не може да ми говори така!
Третира ме като шибан изрод...
Не съм...
като тях!
Не съм!
Да вървим!
Не ми казвай, че ти пука за този болен шибаняк!
Гледай си работата, Педро!
- Това ми е работата!
Какво става тук?!
Кой го направи?
Който не може да се примири с това може да си вземе заплатата и да се разкара.
Днес имаме много поръчки. На работа!
Глупости.
Добре ли си?
Дръпни се, изрод.
Тези са готови.
Къде е Уолтър?
- Не знам.
Не мога да повярвам!
По дяволите, Мери-Кей!
- Какво правиш, мамка му!
Какво става тук?
- Това е гадно, Боб!
Гадно е!
Хората имат право да знаят.
Видя ли нещо интересно?
Още не...
Какво записваш в тази тетрадка?
Това е тетрадката ми за птиците.
Записала съм 67 вида птици само тази година.
Къде са приятелите ти?
Нямаш ли си приятели?
Имам си.
Хубаво момиче като теб, сигурно има много приятели.
Не съм хубава.
Имаш нетрадиционна красота.
Това пък какво значи?
Значи че...
нетрадиционната красота често остава незабелязана.
Повечето хора например, забелязват
само птиците с ярки цветове.
Как се казваш?
Да видим...
Гленда.
Сюзан.
Дженифър.
Джаки.
Кажи ми как се казваш и аз ще ти кажа името си.
Робин.
Да, като птицата.
На колко си години?
- 12.
Не може да бъде.
След 3 месеца ще навърша 12. Нямам търпение.
Мразя да съм на 11. Това е най-тъпата възраст на света.
А ти как се казваш?
Уолтър.
Имаш ли много приятели?
Не.
Защо?
Преди много време аз...
изпратиха ме надалеч...
и...
когато се върнах, приятелите ми ги нямаше.
Звучи все едно си бил в изгнание.
Нещо такова...
Моите приятели са птиците.
Знаят, че ги гледам, но нямат нищо против,
защото обичат да ги гледат.
Сякаш разбират, че няма да ги нараниш.
Робин.
- Да?
Искаш ли да седнеш в мен?
Какво?
Искаш ли да седнеш в мен?
Не, благодаря.
Добре.
Няма значение.
Ти искаш ли да седна в теб?
Да.
Ще ми бъде приятно.
Знам едно място, където
е много тихо, чуват се само звуците,
които издават едни малки птички.
Като канарчета ли пеят?
Може и да са канарчета.
Искаш ли да ти покажа?
Татко ми разрешава да сядам в скута му.
Така ли?
- Да.
На теб харесва ли ти като те помоли?
Не.
Защо не?
Двамата сами ли сте когато те моли?
Говори ли ти...
странни неща?
Движи ли си смешно краката?
Уолтър?
Още ли искаш да седна в скута ти?
Ще го направя.
Нямам нищо против.
Не.
Върви си у дома, Робин.
Влизай, отворено е.
Здравей, Уолтър.
Какво мога да направя за вас, сержант Лукас?
Не знам, да видим...
Не си ли чул...
снощи...
някой да вика на улицата?
Не.
Някакъв тип...
е бил много лошо пребит. Знаеш ли нещо за това?
Не.
- Мога да те закарам в управлението.
Да, бихте могли.
Но ще си загубите времето.
Имало е и едно момче...
то би могло да идентифицира нападателя.
Даде ни описание.
Много прилича на теб.
Имаш отвратителен белег на шията.
Имам страстна приятелка.
Какво има в кутиите?
Пренасям се при нея.
Поздравления. Късметлия.
Казвам си редовно молитвата.
Обзалагам се, че е така.
Е добре,
ще се виждаме, Уолтър.
Хей!
Мислиш ли, че ще хванете този тип?
Да. Да.
Ще го хванем.
Но, засега
жертвата не може да говори.
Освен другото му е счупена и челюстта.
Както и да е, проверихме жертвата...
и се оказа, че го издирват във Вирджиния.
Изнасилил е момченце.
Не се забърквай в неприятности Уолтър, ще те наглеждам.
Видях се със сестра си.
Съжалявам.
Тя все още е много наранена и ядосана.
Влизам и в положение. Наистина.
Ще отнеме време, Уолтър.
Време?
Това какви чувства буди в теб?
Чувствам се...
нормално.
Превод и субтитри: St. Squiffy