Fear And Loathing In Las Vegas (1998) Свали субтитрите
"Този, който се прави на звяр, получава освобождаване на болката" Д-Р ДЖОНСЪН
Бяхме някъде около Барстоу, на ръба на пустинята...
когато дрогата започна да ни хваща.
Сетих се да кажа нещо като:
Чувствам се малко лекомислен. Може би ти ще караш.
Изведнъж чух ужасен рев навсякъде около нас...
и небето се беше осеяло с грамадни прилепи...
Те кряскаха и връхлитаха около колата.
И тогава извиках:
- Господи! Какви са тези дяволски животни?
- Каза ли нещо?
- Хм?
Няма значение.
Твой ред е да караш.
Мислех да не споменавам за тези прилепи.
Бедното копеле щеше да ги види скоро.
Шибани летящи прасета!
Имахме 2 торби с трева...
75 хапчета мескалин...
пет чаршафа пълни с киселина...
почти пълна солница с кокаин...
Цяла галактика от многоцветни смехурии.
Имахме и бутилка текила бутилка ром, каса бира...
полувин литър суров етер...
две дузини амили.
Имахме всичко от което се нуждаехме за пътуването...
но влезнеш ли веднъж в колекция от дрога като тази...
тенденцията е да вземаш толкова колкото можеш.
Единственото нещо, което наистина ме притесняваше беше етерът.
Няма нищо по-безпомощно, безотговорно и развалено...
от човек, опиянен от етерният аромат...
и аз знаех, че ние ще станем такива много скоро.
Жилищната подкомисия съобщава, че незаконни наркотици са убили...
160 американци през последната година...
40 от тях във Виетнам.
Една дръпка, човече!
Една дръпка до ролчето...
Седейки на влаковата линия до гарата...
Една дръпка до ролчето...
- Една дръпка, тъпанар?
- Сладка, сладка Мери.
Почакай и ще видиш онези дяволски прилепи.
Моя.
- Хайде да качим този.
- Защо? Не!
Чакай!
Не можем да спрем тук. Това е прилепна държава.
Уха! Никога не съм се возил в такава кола преди!
Наистина? Е, тогава сигурно си готов за едно возене, нали?
Ние сме твои приятели. Ние не сме като останалите, човече. Наистина.
Стига толкова си говорил, или ще ти сложа пиявици. Разбрано?
Качвай се.
Чудя се, колко дълго ще издържим така...
преди един от нас не избеснее и започне да бръщолеви с това момче?
Какво ли ще си помисли тогава?
Тази същата самотна пустиня беше последният известен дом за семейство Менсън.
Дали той ще се шашне, когато моят пълномощник започне да вика...
за грамадни прилепи, атакуващи колата?
Ако е така, ние просто ще му резнем главата и ще го погребем някъде.
Защото докато всички мълчат, ние не можем да общуваме с него свободно.
Той ще съобщи за нас на някое затънтено нацистко представителство...
и те ще побегнат към нас като кучета.
- Господи, това казах ли го ... или само си го мислех?
Дали говорех? Дали той ме чу?
Няма нищо. Просто се възхищава от формата на черепа ти.
- Не, мерси! Може би е по-добре да си поговоря с това момче.
- Имам астма! Може би ако си изясня нещата, той ще се успокои.
Добре, слушай.
Има едно нещо, което вероятно вече си разбрал... Чуваш ли ме?
Добре.
Искам да оставиш всичко на заден план.
Това е много зловещ момент...
с оттенък на личностна екстремна опасност.
Аз съм доктор по журналистика. Това е важно по дяволите!
Това е шибаната истина!
Ти, шибан...
Махни си шибаните ръце от главата ми!
- Така, така, така... Вибрациите ни станаха неприятни. Но защо?
Нямаше ли приятна комуникация в тази кола?
Да не би да се изродихме в нями зверове?
Този човек зад волана е моят пълномощник.
Той не е просто някакъв адвокат, който съм намерил в стриптийз бар. Той е чужденец.
Мисля, че е самуанец най-вероятно. Но това няма значение, нали?
- Ти предубеден ли си?
- Не.
Не мисля така.
Защото, в злобата на своя житейски път, този човек е най-ценен според мен.
- Мамка му. Забравих за бирата. Ти искаш ли?
- Не.
- А какво ще кажеш за малко етер?
- Какво?
Няма значение. Добре, Нека започна от самото начало.
- Преди 24 часа ние седяхме... ... в приемната...
на хотел Beverly Heights, във вътрешния двор, разбира се.
Пиехме Сингапурски прашки...
криейки се от бруталната действителност на тази неблагоприятна година, 1971.
Може би това е обаждането, което чакате през цялото това време, сър.
Може би.
Да.
Наистина? Добре.
Да? О, да, да. О, да.
Добре. Чао.
Беше щаб центърът. Искат от мен да...
Благодаря.
Искат да ида в Лас Вегас...
да се свържа с португалски фотограф, който се казва Ласерда.
Той ще има всички подробности.
Всичко което трябва да направя е да проверя в моя звукоизолиран апартамент. Той ще ме намери
- Какво мислиш?
- Звучи като истински проблем.
Ще ти трябват много юридически съвети преди това да свърши.
О, да.
Като твой пълномощник, те съветвам да наемеш бърза кола без покрив.
И ще ти трябва кокаин.
Записващ магнетофон за специална музика.
Ризи Акапулко.
Трябва да се махнеш от L.A. за поне 48 часа.
- Отиде ми уикенда.
- Защо?
Защото, естествено, аз ще дойда с теб.
Трябва да се въоръжим до зъби.
Е, защо не?
Искам да кажа, ако стойността си заслужава.
Това е американската мечта в действие.
Чакайте!
Мамка му, ще бъдем глупаци ако не караме някакво странно торпедо през целият път.
Действително. Трябва да го направим.
Какъв род история е тази?
Минт 400...
Най-богатото надбягване за мотори и бъгита в историята на авто-мото спорта.
Фантастичен спектакъл...
в чест на някой си...
който притежава луксозния хотел Минт в Лас Вегас.
Поне така пресата го описва.
Като твой пълномощник, ти предлагам да купиш мотор.
Как иначе ще покриеш своята достоверност?
Е, ще трябва и да се разгласим някак си.
"Чист Гонзо журнализъм".
Мамка му!
Да настояваш за дрога и ризи не е никакъв проблем...
Но кола и записващ магнетофон не е лесно да ги намериш до 6:30...
в петък вечер в Холивуд.
Звучи чудесно. Страхотно. Запази ни го.
По дяволите "A", джентълменът има голяма кредитна карта!
Точно така, човече. Без празни приказки с тези шибани свине.
И аз това ти казвам.
Осъзнаваш ли с кого по дяволите говориш? А?
Идваме след 30 минути.
Трябваше ни склад за звуци.
- Нищо няма да направим ако нямаме неограничен кредит.
- Ще имаме, човече.
Вие самоанците сте едни и същи.
Вие нямате вяра в основното благоприличие на културата на белия човек.
Историята свърши...
но продавача каза, че ще ни изчака ако побързаме.
Забавихме се по средата на пътя, когато колата пред нас прегази пешеходец.
Имахме неприятности и при агенцията за коли под наем.
Г-н Дюк, всичко сме подготвили. Ако мога да получа вашия подпис, сте свободен.
- Да.
- Трябва много да внимавате с тази кола, нали?
О, да, човече. Разбира се.
Страхотен пушек вдигнахте!
Като минахте през 30 см бордюр вие даже не намалихте!
Къде ще ходите с 45 мили в час на заден ход?
- Нищо й няма на колата.
- О?
Винаги тествам трансмисията по този начин.
- Човече, тази химикалка е наистина хубава.
- Хей, ъ, слушайте.
Не сте, ъ... пил, нали?
- Не. Не пия.
- Е...
Ние сме отговорни хора.
По дяволите, химикалката ми!
Проклети хипита!
Пропиляхме си почивката в нощно събиране на материали и подготвяне на колата.
Тогава взехме мескалин и отидохме да поплуваме.
Нашето пътуване беше необикновено.
Класическо твърдение...
на всичко правилно и истинско в националния ни характер...
общ физически поздрав към фантастичните възможности на живота в тази страна.
Но те са само за онези със истинска издръжливост.
И ние сме подпора на всичко това, човече.
Точно така!
Моят пълномощник разбира тази концепция, въпреки расовите му пречки.
А ти?
Той каза че разбира, но аз виждах в очите му, че не е така.
Той ме излъга.
Лекарството!
- Какво?
- Лекарството!
Лекарството? О, да, лекарството! Ей сега.
Спокойно. Този човек е с болно сърце.
Ангина пекторис.
Но имаме лек за него. Ето. Добре.
Дишай дълбоко. Дишай дълбоко. Дишай дълбоко, синко.
А. Ето. Така е по-добре.
А сега и за докторът.
Какво...
Какво по дяволите правим тук по средата на пустинята?
Някой да повика полиция. Трябва ни помощ.
Трябва ни помощ. Трябва ни помощ. Трябва ни помощ.
Истината.
Истина?
Отиваме във Вегас...
да говорим със Севидж Хенри, нарко барон.
- Така е.
- Защо? Защото го познавам от години...
а той ни отряза.
- А ти знаеш какво означава това.
- А ти знаеш какво означава това, нали?
- Не.
Севидж Хенри...
ни плати с чек.
- Плати ни с чек.
- И ние ще извадим белите му дробове.
- И ще ги изядем.
- Копелето няма къде да иде.
Искам да кажа, какво става в тази държава...
когато гадна измет като този могат да се махнат с торбичка с пясък на доктор по журналистика?
- Хей!
- Благодаря за возенето!
- Не се безпокойте за мен!
- Чакай малко!
Върни се за по бира!
Мамка му.
По дяволите. Изпуснах го.
- Мърдай!
- Видя ли му очите?
Трябва да се махнем от Калифорния преди това хлапе да намери ченге.
Махай се, дебел тъпанар.
Имаме работа да вършим!
Трябваше задължително да отидем до хотел Минт...
преди пресата да регистрира всичко.
В противен случай ще трябва да платим за нашият апартамент.
Господи! Видя ли какво направи с нас Господ?
Господ не го направи. Ти го направи.
Ти си нарко посредник. Знаех си аз.
Това беше нашият кокаин, шибано прасе, свиня, курва!
Я по спокойно.
Ято лешояди да ти изкълват костите до сутринта!
Ти шибана курво.
Ето твоята полувина на слънчевата дрога. Яж.
Колко време ще ме държи?
Като твой пълномощник, ти предлагам да караш с висока скорост...
защото ще е чудо ако можем да стигнем преди да си се превърнал в диво животно.
Готов ли си за това?
Да отидеш в хотел под фалшиво име...
с намерение да извършиш превъзходна измама, и с глава пълна с дрога?
Наистина се надявам.
30 минути. Беше съвсем близо.
Хайде, вземете билета, че сме много заети.
Хайде, вземете билета. Вземете го.
Вземете билета.
Той трябва ли ми?
Аз ще запомня лицето ви.
Няма как да обясня ужаса, който изпитвах.
Към всички гости на хотел Минт.
Собственикът на зелено Пинто...
с Минесолтен номер TG0432...
Бях плувнал в пот.
Имах изобилие от кръв за Невада.
Никога няма да мога подходящо да обясня себе си в този климат.
Така. Бъди тих и спокоен.
Име, ранг и пресова принадлежност. Нищо повече.
...щанд за хамбургери. Тя е сервитьорка на около 16 години.
Те ще й отсекат главата там, на този паркинг...
ще й изрежат всички видове дупки, ще й изсмучат кръвта.
Ще й пръснат шишарката, мисля... Да.
- Не. Как е майка ти? Игнорирай тази ужасна дрога.
Да.
Преструвай се че всичко е наред.
Здравейте! Ъъъ...
Името ми?
Ъъъ... Роул Дюк!
Тук на листа. Независим журналист.
Цялостен обхват.
Имам си пълномощник...
с мен...
и аз работя чрез него. Него го няма тук в листчето...
но ние трябва да имаме апартамент!
Каква е таксата тук?
Какво следва?
Апартамента ви още не е готов...
но някакъв човек ви е търсел.
А! Не! Нищо не сме направили!
Аз ще взема това.
Този човек страда от болно сърце.
Но аз имам много лекарства. Името ми е д-р Гонзо.
Подгответе нашият апартамент. Ще бъдем в бара.
Не знам за теб, но аз започнах да чувствам това питие.
Хей, изчезвай. Изчезвай. Махай се.
Харесвам начина по който го правиш.
Хайде. Хайде. Хайде.
- Какво е това?
- Хайде, хайде. Да си вземем фъстъци.
Добре ще ти дойдат малко фъстъци.
- Две Кубински питиета, бира и ядки.
- Имаш ги.
Бас ловя че си Везни.
Кой е Ласерда? Той ни чака на 12-ия етаж.
Стая 1250. Ласерда.
Не можех да си спомня.
Името ми говори нещо, но не мога да се концентрирам.
Ужасни неща ставаха около нас.
Купи ни някакви обувки за голф...
иначе няма да излезем оттук живи.
Невъзможно е да ходиш в тази мърсотия. Никъде няма опори за крака.
Г-н Роджър Прат, моля обадете се на хотелския оператор.
Бях точно в средата на шибан влечугски зоопарк...
и някой даваше питиета на онези дяволски същества.
Това нямаше да продължи дълго. Те щяха да ни разкъсат на парченца.
Моля ви!
Кажете им да си махнат шибаните обувки за голф!
Боже господи, погледни онази компания там, човече.
Те ни забелязаха.
Това е масата на пресата, човече.
Трябва да се запишем за нашите акредитивни писма.
Ясно?
Готов ли си?... Готов ли си?
- Хайде, побързай.
- Чакай! Не ме оставяй!
Два сандвича...
и, ъ, още два сандвича...
една, две, три, четири скаридени коктейла...
и девет пресни грейпфрута.
Витамин C. Всичко което ни трябва.
- Четири пилета...
- Това е...
голяма машина в небето, нещо като...
- Бутилка ром.
- ... електрическа змия идваща право към нас.
Застреляй я.
Още не. Искам да науча за навиците й.
Вашите мотористи сигурно много ядат.
Трябва ми кола. Трябва да се върна с кола.
Благодаря, колата трябва да се върне със... Ще се върна!
- Ти копеле.
- Ударих я човече!
Оставих те за три минути, а ти размахваш този проклет шип...
говорейки за влечуги.
- За какво говориш?
- Плашиш хората.
Те са готови да викнат ченгетата.
- Да сър, беше щастлив когато се върнах.
- Стой далеч от мен!
Остави ме на мира.
Единствената причина да ни дадат паспорти за пресата беше, че те махнах оттам.
- Боже! Кой ли е това?
- Тази ситуация пряко ме засяга, човече.
От вратата ли е?
- Бомбандировките в Лаос продължават...
- Минутка.
Мамка му.
Господи.
Здрасти. Аз съм Ласерда, вашият фотограф.
Дюк?
Там отзад.
- Все пак изглежда, че северен Виетнам ще...
- Дюк? Дюк?
Здрасти!
Ласерда. Твоят фотограф.
Ти не си португалец, човече!
Колко лошо, че изпуснахте проверката на спирачките.
Беше невероятна гледка!
Husquavarna, Yamaha, DMZ.
Kawasaki!
Maicos. Pursang!
Шведски Мълнии.
Тук-там CZ.
Всички много, много бързи.
Много.
Голямо състезание ще е.
Добре. Махам се.
Знаем какво става там, човече.
Ще ти кажа нещо...
Той ни излъга. Видях го в очите му.
Очи?
Изключи това проклето нещо.
Пилотите бяха готови рано сутринта.
Много напрегнато.
За някои хора, Минт 400 е много повече отколкото...
супер купата, дербито Кентъки...
и финалите за дербито Lower Oakland Roller.
- Намали! Това е ограничена зона! Това състезание беше от много специална порода.
- Разкарай се.
- Добре.
Беше време да стана обоснован, да обмисля това гнило назначение...
и да изчисля как да се справя с него.
Беше време да си върша работата.
Тези от нас, които не бяха спали цяла нощ, нямаха нaстроение за кафе и понички.
Искахме силно питие.
Ние бяхме смес от националната спортна преса.
Бяхме се събрали в Лас Вегас за този специален момент в спорта.
Когато идва такова събитие, никой не се шляе насам-натам.
Това е... просто страхотно.
Парите играят. Парите играят.
Убий тялото, главата сама ще си умре. Тактика на Али Фрейзър.
- По дяволите.
- Подходящ край за 60-те.
Али победен от човешки хамбургер.
- Двамата Кенеди убити от мутанти.
- Хей, шоуто започва!
По дяволите, започва се. Да вървим!
Дами и господа...
добре дошли на пустинното състезание Минт 400...
с награда от $50 000 за победителя...
на тази каша от чрево-къркащ, прахо-ядящ...
във-вашето-лице мотокрос екстраваганца!
И ето, те тръгват!
Какъв старт!
Тук сме за да плюем в твоето вражеско око!
Ето, че тръгнаха.
Втората група от 10 мотористи отива към старта.
Готови за старт. Зелен флаг и те тръгват!
Още един чудесен старт с много мърсотия!
Продължаваме с третата група... И те тръгват!
Номер 45 на четвърта позиция...
задушава с прах пилотите!
Най-добре намокрете носна кърпа и я опънете на лицето си!
Там чакаха за старт повече от 190 мотора.
- Дай бира, човече. Те трябваше да тръгват по 10 наведнъж...
на всеки две минути.
Ето, човече.
- Проклятие. Какъв ден е днес? Събота?
- По дяволите.
Повече прилича на неделя.
Здрасти на всички!
Къде е старта?
До 10:00 всички се бяха се разгънали по маршрута.
Нямаше вече състезание.
Сега трябваше да издържа до края.
Идеята да отразя тава състезание в някаква обикновена сензация за пресата беше абсурд.
- Хей! Това е страхотно?
- Какво?
Качвай се!
Аз просто опитвам различни комбинации от лещи и филми...
докато намеря нещо, което става в тази прах!
Какво по дяволите?...
Това са автомати. Те стрелят по нас. Автомати!
Това е проклета военна зона! Измъкни ни бързо от тук!
Бързо, човече! Ще бъдем убити за нищо!
Какво по... О, не. О, Боже. О, Боже. О, Боже.
Къде е проклетото състезание?
Убий ме, човече.
Ние сме просто добри, патриотични американци, като теб.
Вие от кой екип сте?
О. Спортна преса. Ние сме приятели.
Наемници.
Да.
Тръгваме.
Успех господа.
- Върни ме в базата.
- Не ! Не, не, не. Ние трябва да продължим.
Трябва ни тотална сензация!
Беше време да помисля за мъчителна преоценка на ситуацията.
Уволнен си.
Тъп глупак.
Добре.
- Просто карай след прахта!
- Не искам повече да те виждам.
Просто карай след прахта!
Състезанието беше пълна тъпня.
Бях очевидец на старта. Сигурен бях, че това е достатъчно.
А сега какво?
Сега какво следва?
Пусни радиото. Включи магнетофона.
Свали всички прозорци.
Нека усетим якия пустинен вятър.
Усили звука докрай.
Пълен контрол...
влачейки се по главното течение, събота вечер във Вегас.
Двама добри стари приятели...
замаяни, разпуснати, изкривени.
Добри хора.
Та това е смешно.
Хот-дог за 29 цента.
Какво правим тук?
Тук сме за да се забавляваме, или работа да вършим?
Заради работата, разбира се.
Ето го. "Вземете бутилка мискет за $20".
Като твой пълномощник, ти предлагам да караш към Тропиканата.
Някакъв Ломбардо. Той ще е в Синята Стая с важни канадци.
- Защо?
- Защо? Какво защо?
Защо трябва да похарча спечелените с мъка долари, за да гледам шибан труп?
Не знам за теб...
но в моя бизнес е много важно да си в крак с модата.
Какво си мислите че правите?
Това не е зона за паркиране! Трябва да преместите колата си!
Не можете да паркирате колата си тук. Извинете! Сър!
- Какво?
- Не можете да паркирате... Хей!
Не можете да паркирате колата си тук.
Тук не е ли подходящо място за паркиране?
Подходящо? Та вие сте на тротоара! Това е тротоар!
- Това не е зона за паркиране!
- Деби Рейнолдс?
- Не може да паркирате на тротоара!
- Добре изглежда този плакат.
Изминахме целия път от L.A. за това шоу.
Ние сме приятели на Деби.
- Добре, чао.
- Ще се видим после.
Това беше сбирка на Боб Хоуп,...
Франк Синатра,...
Спиро Андрю.
Мястото изобилстваше от висококачествена пластична материя и пластмасови палмови дървета.
Едно висококачествено убежище за хора с големи джобни пари.
- Започнали са. Тя на сцената ли е?
- Да, но всичко е разпродадено.
Съжалявам, сър. Пълно е. Съжалявам.
Изминахме целия път от L.A. за това шоу.
- Няма никакви места.
- По дяволите местата!
Ние сме приятели на Деби. Тя ми беше гадже.
- Подготвени ли сте да влезнете?
- От вас зависи.
Искам да поговоря с вас за малко.
- Вашето отношение не ми вдъхва много доверие.
- Ъ, здрасти.
В Невада, това е недопустимо.
- Как ви е името?
- Името ми? Тони Пицаката.
Тони Пицаката.
Мога ли да ви попитам за вашето име, сър?
Пише го на шофьорската ми книжка.
Мисля, че ще можем да ви пуснем!
- Благодаря, много мило.
- Ще стоите отзад.
След толкова много шум, той ни пусна без пари...
при условие, че ще стоим тихо отзад и няма да пушим.
Дами и господа...
пустинният хан е горд да ви представи, самата...
несравнимата мис Деби Рейнолдс!
Добър вечер, дами и господа!
Много се радвам да съм тук с такива хора като вас!
Уха! Да започваме!
Какво по дяволите става?
- Разкарайте ги!
- Хайде, махнете ги!
Разкарайте ги.
Вън. Изкарайте ги навън!
Как само бродихме през цялото време.
Изрод!
Ще разбера къде живееш и ще ти подпаля къщата, лайнян тъпанар!
Какво става?
Някой ден ще им метна бомба там.
Чакай, видя ли това?
Това е мястото, човече.
Тук никой няма да ни ебава.
Къде е етерът? Мескалинът нещо не действа.
Ето го и него.
Да. Защо не?
Дяволски етер.
Той те кара да се държиш като пиян селянин.
Пълна загуба на всички основни двигателни функции.
Неясно зрение, лош баланс, схванат език.
Умът ти трепва от ужас...
неспособен да комуникира с гръбначният стълб.
Но най-интересното е че можеш да се държиш прилично, макар и по този ужасен начин.
но не можеш да се контролираш.
Доближаваш се до входа и знаеш, че за да влезеш там...
трябва да дадеш на човека два долара, или той няма да те пусне.
и когато влезеш там, всичко се обръща наопъки.
Някакъв сърдит ротарианец те бута, и си мислиш "К'во става тука бе?"
Чуваш се как мрънкаш:
- Кучета ебат Поуп. Няма дефекти по мен.
Етерът е перфектната дрога за Лас Вегас.
В този град обичат да пият. Прясно месо.
Хайде приятел. Хайде.
Прекараха ни през въртящата се врата и ни хвърлиха вътре.
Дами и господа...
момчета и момичета...
зрители от всички възрасти...
цирк Bazooko Casino е горд да ви представи...
Летящите Фелини!
Извинете.
Махни се от пътя ми, ти...
Дрогираният човек може да се научи да се спрявя с неща, като да видиш умрялата си баба...
да пълзи по крака ти с нож между зъбите си...
и никой не ще е в състояние да я спре.
Цирк Bazooko е това, което модерния свят би правил в събота вечер...
ако нацистите бяха спечелили войната.
Това беше Шестият Райх.
Поставете вашите залагания! Всеки е победител!
Ела и стреляй с пасти по зърната на 10 футов бик...
и спечели захарен памук от коза!
Ела при тази фантастична машина!
Само за 99 цента вашия образ ще се появи...
на голям екран точно в центъра на Лас Вегас.
За още 99 цента, вие ще имате и гласово съобщение! Кажете каквото си искате...
и те ще ви чуят! Ще бъдете на много голям екран!
Етерът ни изтощи.
Киселината отдавна беше свършила.
Но мескалинът беше силничък.
Хубавият мескалин те хваща бавно.
Първият час само чакаш.
По средата на втория час...
започваш да псуваш, защото нищо не става.
И тогава... занг!
Мразя да говоря за това, но това място ме кара до го правя.
Мисля че съм обладан от страх.
Глупости. Дойдохме тук да намерим американската мечта.
Сега, точно във вихъра си, искаш да се откажеш?
Трябва да продължиш, човече, ще намерим главната жилка.
Точно това ме плаши.
Виж!
Там, ъ, две жени се ебат с полярна мечка.
Не ми говори такива неща.
Не сега, човече.
Това е последното ми питие. Колко пари можеш да ми заемеш?
Не много. Защо?
- Трябва да тръгвам.
- Тръгваш ли?
Да. Напускам страната.
Ще бъдеш добре след няколко часа. Просто си седни на гъза.
Не се ебавай, човече. Сериозно е.
Още един час в този град... и ще убия някой.
Добре, ще ти заема малко пари.
Наистина ли?
- Искам да се измъкна бързо.
- Добре.
Плати си сметката, стани много бавно...
Дълго ходене ще бъде, май.
Огънче, сър?
Платиха ли ти да... се търкаш в онази мечка?
Какво? Какво?
- Какво каза той?
- Пиян е.
По-добре се погрижете за приятеля си.
Мадам, сър, бейби, хлапе, както и да е, мога ли да платя...
Ето вземете. Това трябва да стигне.
Ей, хайде. Да отидем на долния етаж и да поиграем малко комар.
Шибаняци! Не ме пипайте.
Къде отиде?
Къде отиде той?
- Кога ли това нещо ще спре?
- Да спре?
- Спри го!
- Не искам. То никога няма да спре, човече.
Не мърдай. Ще паднеш.
Да го еба в...
Къде отиде той?
Хайде. Да тръгваме.
Бързо, като заек. Хоп!
- Хайде. Хоп!
- Не мога!
Проклето, хленчещо, пилешко лайно!
Добре.
Хайде!
Хайде. Ти падна, ти падна. Да тръгваме.
Кучи син. Ти ме бутна.
- Махайте се!
- Хайде.
Добре стой тук и върви в затвора. Аз напускам.
Хайде бе, тъпанар!
- Ела тук и...
- Нищо. Не искам нищо.
Видя ли това?
Някой кучи син ме ритна отзад.
Вероятно е бармана. Заради това което каза на сервитьорката.
- Гаджето! Гаджето!
- Кравите ще ме убият.
Бисексуалните ще ме убият.
Хайде да се махаме. Къде е асансьорът?
Не стой до асансьора! Това е което те искат от нас.
Да ни хванат в стоманена кутия и да ни пуснат надолу към сутерена. Оттук.
Не бягай, човече, че ще намерят причина да ни застрелят.
Щом казваш.
Мисля, че става нещо с мен.
Грешна врата.
Този град не беше подходящ за психаделични наркотици.
Бяхме в голяма опасност.
Накрая намерихме вратата, но ключът нещо не я отваряше.
- Онези копелета са ни сменили ключалката.
- Вече?
Вероятно са търсили стаята, човече.
Господи, загазихме.
Давай!
Внимавай! Внимавай!
По дяволите!
Сложи всички вериги!
Така е по-добре.
Откъде се взе това?
О, това е на Ласерда.
Да, да. Мислех че ще ни потрябва.
За какво?
Ами можем да се качим горе и да го разбием в леглото със запалени чорапи, човече.
Мисля че трябва да оставиш това бедно копеле на мира.
- Той ми каза, че ще се отбие рано, така че...
- Знаех си.
Той има влияние над онази жена, човече!
Имаш предвид онази русокосата, от филмовия екип?
Мислиш че я е чукал?
Точно така. Смей се.
Той й привлича погледа, човече.
Вие янките сте едни и същи.
Всемогъщи боже! Човече, откъде взе този ятаган?
От рум сървиса.
Трябваше ми нещо да изстържа варта, човече.
Вар? Каква вар?
Те нямат никаква. Те не растат в пустинята.
Това мръсно краставо копеле.
Ще го пипнем при първа възможност.
Сега той е с нея, човече!
Той е с моето гадже.
Помнех момичето.
Имахме проблем с нея в асансьора преди няколко часа.
Моят пълномощник се направи на глупак.
- Мисля че си точно като него.
- Така ли мислиш?
Вие може би сте пилот.
Тя, ъ, на теб говори.
От кой клас сте?
Клас?
Какво по дяволите искаш да кажеш?
Какво карате?
Вижте, ние сме тук да направим малък метраж от филма за...
телевизионен сериал.
Мислех си, че можем да ви използваме.
Да ме използвате? Аз карам...
"Света майко", помислих си. Започва се.
Карам големи чудовища. Знаете? От най-големите.
Наистина големи чудовища. Да.
Винсънт Блак Шадоу.
Ние сме от заводския екип.
- Глупости.
- Какво?
Глупости.
Мисля че тук има едно невежо, пилешко лайно... Дръж за малко, човече.
Невежо пилешко лайно в този град.
Ти розов педераст.
По-добре да ви покажа отколкото да ви говоря, мадам.
Имате ли огънче?
Не.
Не ми ли вярваш?
- Махни си усмивката.
- Няма нищо. Познавам тези хора.
Я се усмихни сега. Опитай се само.
Искаш да й направиш впечатление? Е, направи й впечатление с мен.
Мамка му.
Ти, тъп психопат! Идиот!
Полицията ще те търси.
Дай ключа.
Дай ми проклетият ключ!
- Хвърли ножа.
- Вървях цял ден.
Хайде. В джоба ми е. Хайде.
Проклятие.
Става сериозно, човече.
Онова момиче разбра, човече.
Влюбих се в нея, човече.
Контакт с поглед, човече.
Я чакай.
Ще отида горе и ще кастрирам онзи педераст. Ще поема вината, човече.
Хайде да оставим онзи тъпанар на мира, човече. Хайде.
Договорил ли си се с него?
Ти на негова страна ли си?
Добре, виж...
по-добре да махнеш това проклето острие, човече.
Вземи се в ръце.
Отивам да взема колата от авто-мивката.
Едно от нещата, които научаваш след години вземане-даване с наркомани...
е това, че можеш да се махнеш от човека...
но никога не можеш да се махнеш от дрогата...
особено когато се размахва остър ловджийски нож пред окото ти.
Какво правех тук отвън?
Какъв беше смисълът на това пътуване?
Дали просто бродех в някаква безумна дрога...
или съм дошъл в Лас Вегас да работя над някаква история?
кои бяха тези хора, тези лица?
Откъде ли идваха?
Те изглеждаха като карикатури на дилъри на използвани коли от Далас.
Тук беше един ад с много от тях, в 4:30 събота сутринта...
търсещи американската мечта...
това виждане на големият победител...
възниква от утринният хаос на банално Вегас казино.
- 20.
- Размяна на 20.
Благодаря.
Започваме.
Въртящо колело, въртящо колело.
Направи ме богат. Направи ме много богат.
- 10.
- О, проклятие!
- Мамка му.
- Съжалявам.
Не, не. Спокойно.
Научи се да се радваш на загубата.
Човече, какъв е този страхотен потоп тук?
Не пипай това. Остави го. Не се ебавай с него, човече!
О, боже.
Изял си цялата тази киселина?
Точно така. Музика!
По-добре се моли на Господ в тази чанта да има малко торазин.
- Иначе ще си имаш големи неприятности.
- Пусни касетата!
- Коя касета?
- Джеферсън Еърплейн. "Бял заек".
- Трябва ми изгряващ звук.
- Ти си се обрякъл.
Излизам за два часа.
Те ще дойдат да те пребият точно тук в тази вана.
Добре, ще го направя! Ще го направя. Ще ти помогна.
Просто ми направи една последна услуга. А?
Дай ми два часа и ще ти отговоря на всичко.
Два часа да поспя до утре.
Оправен е вече.
Ще бъде много мъчителен ден.
Ще ти дам толкова време, колкото ти трябва.
Токов удар. Ние не искаме това.
Махай се.
Проклятие!
Да видим.
- Всемогъщи боже.
- Помощ! Помощ! Помощ!
- Помощ!
- Мамка му! Той сам ще се убие!
Не го пипай! Не го пипай!
Защо, човече?
Назад... Назад педераст такъв!
- Превърти я, човече! Искам да я чуя пак!
- Какво?
Когато дойде фантастичният пасаж...
когато заекът ухапал своята глава...
ми се искаше да хвърлиш това шибано радио...
във ваната при мен.
Ей! Ти съвсем откачи, човече.
Това ще те разтресе през стената. Ще си мъртъв за 10 секунди.
- Това ще ти разкаже играта.
- Глупости.
Не се ебавай с мен сега, човече. Аз съм Ахаб.
Боже Господи.
Добре, изрод! Седни! Върни се във ваната!
Ще навра това в шибаната ти уста.
Не ме карай да използвам това, човече.
Добре, човече.
Вероятно има едно единствено решение.
Нека се уверя че това е така.
Искаш от мен да...
хвърля това във ваната когато "Бял заек" кулминира, това ли е всичко?
Започнах да мисля, че вече съм оттатък...
и карам проклетата прислужница да го направи.
О, не. Аз ще го направя.
Все пак, за какво са приятелите?
Готов ли си?
Затвори си очите.
Добро момче.
"...паднал канен и умрял."
- Заек! Бял заек!
- Млъкни по дяволите! Губиш ми времето!
Махни се оттук, човече! Махни се.
Добре, затвори тези очи. 10...
9... 111!
52!
Ей! Ей!
Трябва да спя.
Глупости!
Спрей! Спрей, човече. Искаш ли?
Направи го, няма ли?
- Защо не?
- Ти, шибано копеле!
Ей, преди минута ти ме молеше да те убия. Сега искаш ти да ме убиеш.
Какво съм ти направил по дяволите, да викна ли полиция?
Да не си побъркан?
Няма нужда да викаш ченгетата.
Нямам избор.
Не смея да заспя, когато странстваш наоколо с глава пълна с дрога...
искайки да ме нарежеш със този проклет нож.
Кой казва, че искам да те нарежа, човече?
Исках само да изрежа едно мъничко "Z" на челото ти.
Върни се във ваната, изяж малко червени и опитай да се успокоиш.
Изпуши една трева. Удари плесница на някой.
По дяволите, човече, прави каквото си искаш, но моля те...
Трябва ми малко почивка. Моля те. Моля те.
Махай се оттук, ти дебело прасе!
Ставай! Ставай!
Е...
Да.
Ти трябва да работиш.
Какъв лентяй.
Ти, подло, нечестно, адвокатско копеле. Аз съм доктор по журналистика, човече.
Давай.
Не ме карай да те държа буден.
Влизай там и се изкъпи!
Изкъпи се, по дяволите, като голямо момче!
Прасе!
дрогата вече го пускаше.
Следващата фаза вероятно беше един от онези напрегнати, самонаблюдателни кошмари.
Четири часа отчаяние.
Проклети наркотици.
Игнорирай ужасът в банята.
Просто още един грозен емигрант от любовното поколение.
Моят пълномощник никога не е бил способен да приеме идеята...
често приемана от бившите наркомани...
че можеш да постигнеш много повече без наркотици, отколкото с тях.
Каквото и да значи това.
1965. Голямата наркоманска вълна на Сан Франциско.
Една нощ се озовах на място, което се наричаше "Матрицата". Там бях...
Света майко. Аз съм там.
По дяволите.
Несъмнено аз бях жертва на наркотичната експлозия.
Една естествена улична прищявка. Просто да вземеш каквото и да е.
Иска ли някой малко LSD?
Мога да направя всичко точно тук!
Всичко което ми трябва е място да го приготвя.
Като за първи път, реших да взема само полувинка от дрогата...
но я разсипах на ръкава на червената ми вълнена риза.
Какво става?
Виж, всичко това бялото на ръкава ми...
е LSD.
С малко късмет...
неговият живот щеше да се провали...
мислейки за онези тесни врати във всички негови любими барове...
зад които хора с червени вълнени ризи...
получават невероятни усещания от неща, които той никога няма да разбере.
Странни спомени в тази нервна нощ в Лас Вегас.
Това преди пет години ли беше? Шест?
Изглежда като човешки живот, някакъв връх, който никога няма да дойде пак.
Сан Франциско в средата на 60-те...
беше много специално време и място...
но няма обяснения...
няма думи, музика или спомени...
които да докоснат онова чувство, знаейки че съм бил там жив...
в този ъгъл на времето в света, каквото и да значи това.
Беше лудо, във всяка посока, във всеки час.
Тогава можеше да хвърляш искри навсякъде.
Имаше едно фантастично универсално чувство...
че каквото и да правехме, то беше правилно и ние винаги печелехме.
И това, мисля, беше ръчката.
Това чувство на сигурна победа над силите на злото и дявола.
Не точно във военния смисъл... не искахме това.
Нашата енергия беше голяма. Правихме всичко импулсивно.
Бяхме на гребена на грамадна и прекрасна вълна.
Сега, пет години по-късно...
можеш да отидеш на стръмен хълм в Лас Вегас и да погледнеш на запад...
със съвсем други очи.
Ти почти виждаш големия воден белег...
където вълната се е разбила...
и тръгва да се връща обратно.
Рум сървис!
Добро утро, сър.
Какво искаш, човече? Какво искаш?
Махай се.
Сбъркал си стаята. Махни се, по дяволите!
Този пистолет не е мой, наистина.
- Ъ, сметката.
- Какво?
- Ще се... подпишете ли?
- Да, ще се подпиша. Бързо.
Не мърдай, човече. Стой мирно.
Ето, дръж.
Не казвай нищо на никой, човече.
Решението да се махна дойде много бързо. Или може би не.
Може би го бях планирал...
подсъзнателно, чакайки удобния момент.
Сметката беше основателна причина, мисля...
защото нямах пари да я платя.
Човекът от рум сървиса беше идвал за около 29-36 долара на час... за 48 поредни часа.
Невероятно.
Как щях да се оправя?
Задавах си този въпрос през цялото време, но нямах никакъв отговор.
Този мой отвратителен пълномощник, д-р Гонзо беше си тръгнал.
Той може би е почувствал тази неприятност.
"Z"?
Паника.
Тя пълзеше в гръбнака ми като тръпки от нарко безумие.
Всички тези реалности започнаха да ми се проясняват.
По дяволите.
Аз бях там...
сам в Лас Вегас, напълно разбит от наркотици.
Без пари, без репортаж за списанието...
и без нищо, с което да платя тази гигантска сметка в проклетия хотел.
Аз даже не знаех кой е победител в състезанието.
Може би никой.
Какво би направил Хоратио Алгер в такава ситуация?
Спокойно. Спокойно.
Аз съм относително почтен гражданин.
Голям престъпник, може би, но не и опасен.
Хубавото беше, че бях взел сапунът, грейпфрутите и други неща в колата.
Сега, най-важно беше да се измъкна по търлъци.
Ей! Ето, вземи това.
- Г-н Дюк! Г-н Дюк
- Мамка му.
- Търсехме ви. Играта свърши. Заловиха ме.
Много хубави книги са писани в затвора, а?
- Сър?
- Какво?
Тази телеграма дойде за вас.
Всъщност, тя не е до вас, а до някой си Томпсън.
Но тук пише, "Грижа на Роул Дюк". Ще... ще...
- Значи ли нещо за вас?
- Да, да, много е важно. Благодаря.
Проверих в регистъра за този човек Томпсън.
Не сме го виждали, но си помислихме че е от вашия екип.
Да. Не се притеснявайте, ще го намеря.
Ъ... Малко се объркахме че, ъ...
подписът на д-р Гонзо е на телеграмата, изпратена от Лас Вегас, когато разбрахме че той беше тук.
Да. Правилно сте разбрали.
Никога не разгласявай съобщение на пресата. Понякога използваме кодове.
Особено с д-р Гонзо. Довиждане.
Ъ, кажете ми...
Докторът кога ще се събуди?
- Кога ще се събуди? Какво искате да кажете?
- Ами...
моят менажер г-н Хийм, желае да се запознае с него.
Не е нещо сериозно, ъ...
Г-н Хийм се запознава с всички наши големи клиенти...
за да ги сложи в личната си база, нали знаете?
Просто беседа и ръкостискане. Разбирате ли?
Разбира се, но ако ти кажа...
обещай ми да не го притеснявате преди закуската му...
защото е много раздразнителен човек.
Господи боже!
Не!
Може би той ще е свободен по-късно тази сутрин?
Вижте, телеграмата вероятно е тревожна.
Тя вероятно е от Томпсън, а не до него.
Ясно? Сега трябва да тръгвам. Трябва да хвана състезанието.
- Няма смисъл да бързате. Състезанието свърши.
- Не и за мен.
Е, ъ... Върнете се за обяд!
Да, човече. Добре.
Господи.
Лоши вълни на параноя. Лудост. Страх и отвращение.
Непоносими тръпки на това място. Изчезвай.
Невестулките бяха близо.
Можех да ги помириша.
Бъди благосклонен, Господи.
Дай ми само пет високоскоростни часа.
Избави ме от тази проклета кола и тази зловеща пустиня.
Тъпо копеле.
Това е твоята работа. По-добре се погрижи за мен, Господи.
Ако не го направиш, вземи ме при теб.
- Отбий! Отбий!
- Ей!
Добро утро. Как сте? Добре, човече. Справяш се блестящо.
Малко хора знаят как да се оправят с пътните ченгета.
Повечето биха се паникьосали и веднага биха отбили.
Грешно. Това ще възбуди пренебрежение у ченгето.
Накарай копелето да те гони. Той ще те последва.
Но той няма да знае, че даваш мигач, за да му кажеш, че ще завиваш вдясно.
Това е за да му кажеш, че ще спреш на подходящо за разговор място.
Така ще го подлъжеш, че той няма да се усети, когато направиш 180-градусов завой.
Но ти ще си готов, да го направиш бързо.
Здрасти. Как си?
Какво по дяволите си мислеше че правиш?
Искам да знам. Дай си книжката.
О, да, разбира се. Ето.
За бога.
Аз съм.
Мога ли да видя това?
Знаех си, че се прецаках.
Да видим, две каси бира, кошница с грейпфрути...
кашон с ризи и кърпи.
- Съзнаваш ли какво можеш да направиш, като караш така?
- Да, знам. Виновен съм.
Разбирам това. Знаех, че е престъпление, но все пак го направих.
Но защо спорим? Аз съм един шибан престъпник. Виж ме само.
Странно становище.
Сигурно.
Имам усещането, че ти трябва малко сън.
Онова там е почивна станция.
Ще се радвам ако отидеш там и поспиш за няколко часа.
Това няма да ми помогне.
Буден съм от отдавна. От три или четири нощи, може би. Даже не си спомням.
Ако легна сега ще съм мъртъв за 20 часа.
Защо са ти два кашона със сапун, синко?
Искам да остана чист.
Не.
Ето какво.
За да не те запиша в книгата си по пладне...
за това, че караш много бързо...
ти предлагам да продължиш към почивната станция.
Стой!
Предлагам ти да продължиш към почивната станция...
и да я използваш по предназначение, нали?
И да направиш една дълга почивка.
Достатъчно ясен ли съм?
Е... далече ли е Бейкър?
Искам да прескоча дотам за да хапна нещо.
Не е в моят регион.
Границата свършва 2,2 мили след почивната станция.
Ще стигнеш ли толкова далеч?
Ще опитам.
Чаках да стигна до Бейкър за голяма почивка. Да. Чух много неща за това място.
Страхотна морска храна.
Човек в твоето положение...
би трябвало да опита раците там.
- Страхотна морска храна.
- Раци.
Добре. Защо не?
Благодаря за информацията.
Погледни ме в очите.
Всичко наред ли е?
Може ли да те целуна преди да тръгнеш?
Тук съм много самотен.
Чувствах се изнасилен. Все пак леко се отървах от прасето.
И сега той сигурно тържествуваше в западната част на града...
чакайки ме да тръгна към L.A.
O, да, сержант. Разбира се че ще се възползвам от тази почивна станция.
И не мога да ти опиша колко съм ти благодарен за нея.
Я се разкарай.
Ако бях говорил за L.A., той щеше да ме разори напълно.
Не. Не беше време за дърпане на шалтера.
Това беше Долината на Смъртта.
Мамка ти!
Боже Господи, това е той.
Господи!
По дяволите! Хайде, шибано копеле.
О, боже. О, боже. О, боже. Трябва да тръгвам.
Ами, те ме приковаха, по дяволите.
Хванат съм на някакъв вонящ пустинен кръстопът Бейкър.
Нямам време, човече. Копелетата са близо.
- Те ще ме хванат като животно.
- Звучиш параноично.
Нуждая се от адвокат незабавно!
Какво правиш в Бейкър? Не получи ли телеграмата ми?
Каква телеграма бе, евтино копеле? Ще ми платиш за това!
Ти, глупав изрод, ти трябваше да си във Вегас.
Наех апартамент във Фламингото.
Трябваше да си на националната районна конференция на адвокатите.
Направих резервации. Всичко беше уредено.
Какво по дяволите правиш там, насред пустинята?
Нищо. Няма значение. Това беше една голяма шега.
Аз всъщност, ъ... съм във Фламингото сега...
Говоря през портативен телефон. Някакво джудже ми го донесе от казиното.
Да, Имам цялостен кредит тук. Въобще недей да идваш тук, ти копеле.
Чужденците не са добре дошли тук.
Е, ето как светът работи.
Цялата енергия се хаби по прищявка на Големия Магнат.
Щях да съм глупак ако не му се подчиня.
Тръгнах обратно към Вегас. Нямах друг избор.
Избавих се от Акулата.
Много хора можеха да ме разпознаят, особено полицията във Вегас.
За щастие, кредитната ми карта все още беше валидна.
Затова си взех по-яка машина.
10 пъти по-стойностна със скъпи екстри.
Задните прозорци подскачат, щом ги докоснеш, като жаби в динамитено езеро.
Таблото беше пълно със светлини, циферблати и броячи...
които никога няма да разбра за какво са.
Конференция на адвокатите по опасните наркотици Дали прасетата, събрали се тук...
Конференция на адвокатите по опасните наркотици представляваха добре наркоманската култура?
Имаше силен апел към идеята на една жестока рана...
в един хотел в Лас Вегас...
и тогава реших просто да намина и да проверя какво става там.
Аз и хиляди ченгета, всичките от цяла Америка.
Защо да не се слея уверено в тяхната среда?
Добре дошли в хотел Фламинго, сър.
Сър?
Да, здрасти. Добре .
Пристигнах в неподходящо време.
Този модел тук, сме го използвали.
Тези малки маски ги взехме от щата Кент.
Аз съм шеф на полицията в Мичиган.
Виж, обясних ти вече.
Тази пощенска картичка доказва, че имам резервация в този хотел.
Много съжалявам, сър, но вие сте в по-късният списък.
Вашата резервация ще бъде прехвърлена на...
на... Муунлайт Мотел...
който е на Парадайс Булевард.
Ние вече платихме за нашата проклета стая!
Там всъщност е страхотно място с квартири и е само на 16 блока оттук.
Има басейн, сауна...
Чуй ме, мръсен малък педераст!
Искам да говоря с менажера веднага, веднага!
Защото ми се повръща, слушайки кучешко лайно!
Аз... много съжалявам, сър.
- Махнете се! Махнете се от мен!
- Да ви повикам ли такси?
Да, и аз ще ти викам куросмучец!
Разбира се, можех да чуя какво ще каже и един образован човек.
Слушай, ти зацапана малка лайняна глава!
Аз бях обиждан през цялото време...
от доста и най-различни, честни и нечестни ченгета...
а сега... е мой ред.
Така че, да ти го начукам. Аз съм на надница.
Ей, виж, наистина мразя да те прекъсна, но се чудя дали мога да се вместя.
Името ми е Роул Дюк. Мисля, че моят пълномощник е направил резервации.
Дюк, Роул.
Разбира се, сър.
Багажът ми... Багажът ми е там отвън в белия кадилак.
Може би някой ще го донесе до стаята ми?
Ще поръчам бутилка Уайлд Търкий.
две пети Бакарди...
малко лед за стаята, и да видя...
По дяволите, някакво парче вар. Имате ли?
Няма проблеми.
Не се притеснявайте за нищо.
Не се колебайте да ме повикате... Свен.
Добре, Свен.
Много благодаря.
- Ти... Ти...
- Знам, знам, знам.
Това е отвратително. Все пак ще се оправите. Добре се справяте.
Ще се видим после.
Лека нощ. Извинете ме. Чао, Свен.
Виж какво направи! Виж какво направи!
Проклет да си! Няма да стоим в този хотел щом ни разоряваш!
Дом, сладък дом.
Уха. Какво по дяволите...
Мамка му. Какво става бе?
Спри, спри, спри.
Оу! Тя ме ухапа по крака! Ти изродено прасе. Моля те!
Не мога да ти помогна.
- Шибаният ми крак!
- Това е "Люси в небето с диаманти".
Люси, бъди добра, за Бога.
Нали се сещаш какво стана на летището? Хайде.
Стига толкова, о'кей? Това е клиентът ми, Люси.
Това е г-н Дюк, прочут журналист.
Той плаща за този апартамент, Люси.
Той е на наша страна.
Той харесва изкуството.
Люси рисува портрети на Барбара Стрейсънт.
Нали?
Аз нарисувах тези от телевизията.
Наистина.
Тя е изминала целия път от...
- Как се казваше онзи град?
- Монтана.
Монтана. За да даде тези портрети на Барбара.
Ще ходим на Американата довечера за да се запознаем зад кулисите с нея.
Отчаяно се нуждаех от мир, почивка...
и убежище.
Не разчитах, че...
ще намеря дрога у пълномощника ми и че той ще почне да ме ухажва.
E...
те трябва да си купят кола веднага.
И...
Защо не, ъ...
ти-ай и... аз-ай...
ъ... и... ъ...
излезем...
навън при...
Да. Добре.
Нека го вземем.
Ще се върнем след малко, Люси.
- Дай целувка? Една целувка, една...
- Не.
- Не. Не.
- Една целувка. Защо не?
Добре.
Не вдигай телефона.
Господ прощава.
Е, какви са ти плановете?
Планове?
- Детето в спалнята.
- О, Люси.
Запознах се с нея в самолета.
Да. Тя е религиозна.
Дадох й фуражка преди да...
Господи, та тя даже не пие.
Е, това вероятно ще се уточни.
Можем да я опияним, и тогава да я приемем в наркоманската общност.
Да, тя е точно за тази работа.
Онези ченгета ще я ритат в главата, докато им се подчини, и тогава ще я наебат.
Можем да я заведем в един от онези нелегални мотели...
с картини на Исус навсякъде в стаята и да пуснем шибаните прасета при нея.
Но тя е силна, човече. Тя ще се справи.
Боже Господи, знаех че си луд...
но никога не съм очаквал да чуя такова нещо от теб.
- Ти, мръсно копеле.
- Честна икономика, човече. Това момиче е дар от бога.
Тя може да ни направи велики някой ден.
Това е опасно, човече. Престани да говориш така.
Е, смятам, че тя ще се справи с четирима наведнъж.
Ако я държим пълна с дрога, два дни ще ни стигнат, или може би три.
Чакай, човече.
Какво ще стане ако скоча да те пребия като куче?
Това ще те накара ли да се почувстваш по-добре, мръсно копеле?
Добре, чуй ме.
След няколко часа, тя вероятно ще е нормална за да осъзнае...
една много голяма Исус-базирана ярост на мъглив спомен...
за прелъстяване от някакъв си жесток самуанец...
който й е дал ликьор и LSD, завлякъл я в хотелска стая във Вегас...
и тогава, дивашко проникване във всеки отвор от нейното малко тяло...
с един пулсиращ, езически член.
Това е отвратително, човече.
- Е, истината боли.
- Това е...
Искам да й помогна, човече.
Е, ще трябва да се върнеш обратно в родината си заради това.
Ако се опиташ да буйстваш, ще те пратят в Невада...
за изнасилване и содомия.
Не, тя трябва да си тръгне.
Мамка му.
Няма и да мога да платя на някой да ме измъкне, а?
Тръгваме.
Да. Хотел Американа? Искам резервация.
За моята... племенница.
Вижте, искам да я третирате много внимателно. Тя е художник и...
Разкарай се... Тя е много чувствителна.
Тя овладява тезата си за...
Барбара Стрейсънд.
- Време е да се запознаем с Барбара.
- Фамилия?
По-добре ще е ако не ви кажа. Брат ми е политик. Да, нали разбирате.
Чувствах се като нацист, но щях да успея.
Да, да, добре. Да, Чао.
Люси беше като фатален воденичен камък висящ вратовете ни.
- Побързай по дяволите! Нямахме друг избор...
освен да я зарежем...
- Боже Господи. Побързай!
и да се надяваме, че няма да помни нищо.
Ето ти 10 долара, човече. Погрижи се да стигне благополучно.
Готово.
Карай бавно, човече, и не привличай внимание.
Хайде да намерим хубав морски ресторант и да ядем червена сьомга.
Идва ми сила от червената сьомга.
Хайде, човече. Закъсняхме вече.
Трябва да тръгваме.
Проклет мескалин.
Защо по-дяволите не измислят нещо малко по-чисто?
Приветствам ви...
на третото национално събрание...
на адвокатите по опасните наркотици.
И сега, без повече шум...
човекът, който определи това, като язва, изяждаща сърцето на Америка...
д-р Л. Рон Бъмкуист.
Казах ти, че тези копелета са в Изи Райдър, но не вярвах, че са истински.
Не точно такива, човече, даже стотици от тях.
Те всъщност са много приятни хора, ако веднъж се запознаеш с тях.
С тях? Много добре познавам тези копелета.
Не говори така тук, че ще се усетят.
- Прав си.
- Най-ефективният начин, е ако...
всеки от нас...
се опита...
да си представи, какво е вътре...
в лудия мозък на наркомана.
Например...
един търговец на наркотици...
предлага на моряка бъчва...
със "шаран"...
защото...
наподобява хлебарка.
За какво по дяволите говорят тези хора?
Трябва да си се олял с дрога, за да мислиш, че джойнта прилича на хлебарка.
Ще забележите, че има...
четири... четири отделни състояния на познатия...
канабис марихуански дружества.
Те са хубави, ограничени...
шипки и квадрати.
Много луд човек. Много луд.
Ще трябва да се махнем оттук. Какъв шибан кошмар.
Ако той изчисли какво става...
той може да се вдигне...
и да стане шипка.
И тогава, ако може да убеди себе си...
че одобрява това което става...
Той става ограничен.
Ограничен.
И след всичко това, той вдига себе си...
до хубав ранг.
Той може да стане един от онези...
готини хора.
Д-р Бъмкуист...
Мислите ли, че странното държание на антроположката Маргарет Мийд в миналото...
може да се обясни с пристрастеност към марихуаната?
Добър въпрос.
Не съм много сигурен, че мога да отговоря на това.
Но това, което мога да ви кажа сър, е, че ако Маргарет Мийд на нейната възраст...
пушеше трева...
тя щеше отдавна да е в ада.
Още една жена, хванала лошия път.
Това са големи глупости.
Ще съм отвън в казиното.
Млъквай, човече. Върви в ада!
Много ви благодаря. Благодаря.
- Благодаря. Благодаря, че ме търпите.
- Прожектор, моля.
"Зловещата заплаха от наркотиците"
Познавате вашият нарко-дилър.
Вашият живот зависи от това.
Вие няма да можете да го погледнете в очите...
но неговите израстъци ще са бели от вътрешно напрежение.
И неговите панталони ще бъдат покрити със сперма...
от честото лъскане, когато не може да намери жертва на изнасилване.
Той ще се колебае на задаваните му въпроси.
Той няма да уважи вашето внимание.
Дилърите не ги е страх от нищо.
Той ще атакува без причина, с оръжие от хора...
сред които сте и вие.
- Извинете ме.
Пазете се, полицаите вече хващат консуматори на марихуана.
- Простете.
Ще бъдат използвани всички необходими сили.
Бягайки във времето, той ще запази девет...
от вас...
Да?
Да, г-н Дюк, здравейте. Имате едно съобщение.
От Люси.
- От хотел Американа, стая 1600.
- По дяволите.
Ало?
Люси се е обаждала.
Какво?
- Люси се е обаждала.
- Какво?
Люси се е обаждала, човече.
Тези двамата на скамейката, те ми дадоха LSD.
Те ме заведоха в хотела.
Не знам какво са правили с мен, но си спомням, че беше ужасно.
Дали са ви какво?
LSD.
Кастриране!
Двойно кастриране!
- Къде е моят .357?
- Кой ли по дяволите знае, човече?
Не можеш да ме оставиш сам в тази змийска яма.
Копеле, какво направи с моят .357?
- Тази стая е на мое име.
- Е, и.
Добре, по дяволите!
Прав си.
Тя е мой проблем. Ще й се обадя и ще се справя с нея.
- Не отиваш ли твърде далеч?
- Не, аз ще държа ситуацията.
- Успокой се.
- Да се успокоя?
Ще се справя с това.
- Къде са ми обувките?
- Хотел Американа.
- Какво направи с проклетите ми обувки?
- Стая 1600, моля.
Като твой пълномощник, ти предлагам да погледнеш в малката кафява бутилка...
от бръснарската ми чанта.
Не прекалявай.
Само... за вкус.
Да видим. А, ето го.
- Каква е тази простотия?
- Това вещество...
се прави от чист мескалин, изглежда като бира, човече.
- Адренохром.
- Адренохром?
Ало.
Здрасти Люси.
Да, аз съм.
Не, копелето научи урока си и никога няма да го забрави.
Какво? Не, не е мъртъв.
Но той няма да безпокои никого за известно време.
Да, изгоних го.
Пребих го. Избих му всички зъби.
Помня че си помислих, Господи...
какво ужасно нещо за дрогиране за човек, с глава пълна с дрога.
Но имаме един проблем.
Това копеле плати с нередовен чек на твое име.
Ще ни търсят двамата с теб.
Да, знам, Люси, но не можеш да съдиш за книгата по нейната корица.
Някои хора са просто отвратителни.
Както и да е. Недей да звъниш повече в този хотел.
Ще проследят обаждането и ще ни сложат зад решетките.
Не, аз тръгвам към Тропикана след малко
Ще използвам друго име, което не трябва да ти казвам.
Трябва да тръгвам.
Вероятно ще използват този телефон да ни хванат, бейби.
Да, знам, че е ужасно, но всичко свърши.
Господи. Някой чука на вратата.
Някой чука на вратата.
Боже! Ей!
Не! Аз съм невинен! Дюк беше!
Беше Дюк! Люси! Люси!
Обичам те! Обичам те!
Не ми слагайте тези неща!
Е...
Това беше.
Повече няма и да я чуем, човече.
Тя сигурно вече се чуди какво да прави, паникьосана.
Знаеш ли от какво се нуждаем?
Нуждаем се от малко опиум.
Помня хлътването в леглото.
Докато той говореше, аз много лошо се надрусах.
За момент, си помислих, че умът му е прещракъл...
че го нападат невидими врагове.
Но стаята беше тиха отново.
Откъде взе това?
Няма значение. То е абсолютно чисто.
Някакъв богат клиент ли ти го даде?
Един сатанински изрод.
Мисля, че има един единствен източник за това вещество...
адреналинната жлеза...
от жив човек.
Знам. Човекът нямаше пари да ми плати.
Предложи ми човешка кръв, тя щяла да ме извиси, толкова, колкото никога не съм се извисявал.
Казах му че се шегува.
Казах му да ми даде една унция с адренохром...
или може би свежа адреналинна жлеза за дъвчене.
Вече чувствах как веществото ми действа.
Почувствах първата вълна като комбинация от мескалин и метадрин.
Мислех си, че можех да заплувам.
Да, сър.
Те хванаха този човек за изнасилване на деца.
Той се кълнеше, че не го е направил.
"Защо да чукам деца?" каза той. "Те са толкова малки".
Господи, какво се опитвам да кажа?
Даже един проклет въркулак има право на законен съветник.
Не посмях да го вкарам в затвора.
Той може би е взел писмото и е тръгнал след моята...
епифизна жлеза.
- Знаеш ли я?
- Да.
- Побъркан.
- Защо не?
Трябва да вземем още от това.
Просто... да изядем една голяма шепа и да видим какво ще стане.
Още от кое?
Екстракт от епифизна жлеза.
Да, това е добра идея.
Едно шмръкване от това, ще те накара да заобичаш проклетата...
медицинска енциклопедия, човече.
Страхотни цици.
Човече, главата ти ще се издуе, като диня.
- Ще натежиш със стотици килограми за два часа.
- Да!
Растящи нокти, кървящи брадавици.
Да.
И тогава, ще забележиш шестте си големи космати цици...
подуващи гърба ти.
Страхотно!
Ще ослепееш.
Тялото ти ще нарасне.
Те ще те сложат в ръчна количка.
И когато викаш за помощ...
ще звучиш като енот.
Човече, аз ще опитам от всичко...
но никога няма да пипна епифизна жлеза.
Свърши с шибаната история, човече!
Какво стана? Кажи за жлезите?
Господи, това вещество те изстреля на върха, нали?
Погледни си лицето. Готов си да експлодираш.
Може би ти просто...
ще ме бутнеш в локвата.
Човече, ако те бутна в локвата сега, ще потънеш като камък.
Ти взе много, човече. Ти взе доста. Доста много.
Не се опитвай да се бориш.
Ще получиш мозъчни мехури, удари и циреи.
Просто ще изсъхнеш и ще умреш.
Те продължават да избиват невинни хора.
...позволяващи надеждите за мир и свобода на милиони хора...
да бъдат задушени.
Довечера, ще го направим.
Великото мълчаливо мнозинство.
Жертвоприношение. Жертвоприношение.
Каква беше тази психарска песен, която чувах в този момент?
Озовах се в...
обикновената неугледна атмосфера на апартамента, която беше толкова отвратителна...
толкова невероятно мръсна.
Колко дълго бях лежал там?
Всички тези следи от насилие.
Какво беше станало?
Там, в тази стая, имаше доказателства за прекалена консумация...
на почти всички видове наркотици, познати на цивилизования човек от 1544 година насам.
О, Деби.
Благодаря Господи.
На кой наркоман ще му трябват кокосови люспи и счупени медени кори?
Дали ще мога да платя за всички тези неизядени боклуци?
Тези локви от изцеден кетчуп на бюрото?
Може би.
Но защо цялото това пиянство...
и тези груби порнографски снимки са намазани с горчица...
която е засъхнала, жълта кора?
Това не бяха отпечатъци на нормален богобоязлив наркоман.
Беше толкова диво, толкова агресивно.
- Сложи си ръцете така че да ги виждам.
- Какво? Какво?
Господи, човече.
Сложи си ръцете така че да ги виждам. Сложи си ръцете така че да ги виждам!
Мрачни спомени и лоши кадри.
Гепи.
Поддържай.
Колко нощи и странни утрини беше продължило това?
Нещо лошо ставаше. Сигурен бях.
Кой е това? Мамка му, това съм аз.
- Помощ!
- Какво по дяволите?
- Арестуван си!
- Тя трябва да е влязла с друг ключ.
Лъсках си обувките в килера, когато я забелязах да се крие и тогава я хванах.
- Какво си направила? Кой ти плати?
- Никой! Аз съм прислужницата!
- Глупости! Ти просто си една от тях.
- Една от кои?
Проклет дилър на наркотици. Ти трябва да знаеш какво става в този хотел.
Защо мислиш, че сме тук?
Знам че сте ченгета, но си мислех, че сте тук само за събранието.
Кълна се. Всичко, което искам е да почистя стаята.
- Не знам нищо за никакви дилъри на наркотици.
- Хайде, бейби.
Не ни казвай, че никога не си чувала за Грейндж Горман.
Кълна се в Исус, никога не съм чувала за такива неща.
Може би казва истината. Може би не е една от тях.
Кълна се, че не съм. Кълна се.
В такъв случай, може би тя ще ни помогне.
О, да, каквото пожелаете.
- Мразя дилърите на наркотици.
- Ние също.
Мисля, че можем да я сложим при платените, но да видим какво ще ни даде.
- Мислиш, че можеш да я манипулираш?
- Какво?
Един телефонен разговор всеки ден.
Не се притеснявайте, ако не го използваме. Това си е наш проблем.
Вие ще ми платите за това?
Дяволски сте права, ще ви платим.
Като за начало, недейте да казвате нищо за това на никой...
защото ще влезете в затвора до края на живота си.
- Как се казвате?
- Алис.
Докажи го!
- Добре.
- Звъннете на пералнята и попитайте за Алис.
Добре, Алис.
Ще се свържете с инспектор Рок, Артър Рок.
Той ще стане политик, но вие лесно ще го познаете.
Точно така, инспектор Рок ще ви плати в брой...
- $1000 на деветото число на всеки месец.
- Господи!
Ще направя всичко за такава сума.
- И много други хора също.
- Елате.
Паролата е: "Една ръка мие друга".
Ако чуете това, отговорете: "Не ме е страх от нищо".
- Кажете го.
- Не ме е страх от нищо.
- Кажете го пак!
- Не ме е страх от нищо!
А сега се разкарайте оттук. А, да, чакайте.
Приятно ми беше да се запознаем.
И не влизайте повече в стаята.
Просто оставете куп с кърпи и сапуни пред вратата точно в полунощ.
Така ще избегнем риска от тези малки инциденти, нали?
- Както кажете, господа.
- Благодаря на Господ за такива честни хора.
- Кажете го пак!
- Не ме е страх от нищо!
Ужасно ломотене. Разбити спомени се мержелеят в мъглата на времето.
Просто натисни "play".
Това е то, американската мечта.
Точно сега седим на главната жилка.
Да, не ме карай пак да започвам.
Собственикът винаги е искал да влезе в цирка, когато бях дете.
А сега кучият му син притежава цирка.
Това си беше законна кражба, човече.
О, да. Истинската американска мечта, човече.
Хоратио Алгер чист.
Да. Добре дошли на това щастливо място.
Ей, дай едно кабърче.
Колко искаш за маймуната?
Ти колко имаш?
За колко мислиш, че ще продадеш маймуната? Изчакай за малко. Ей сега се връщам.
Лудост. Чувство като никое друго.
Отчаяно се нуждаех от факти.
Какво по дяволите става?
Къде е маймуната, човече? Къде е маймуната?
Забрави я. Той нападна един стар човек.
Ухапа бармана по главата и ченгетата дойдоха и го прибраха.
Това вашата кола ли е?
- Някой да го спре!
- Глупаци, нищо не разбирате.
Тази кола е собственост на Световната Банка. Ще трябва да я плащаме после.
Не може да има цирк без палатка.
- Покривът е напълно повреден.
- Прав сте.
Има проблем и с двигателя.
Добре, кой разказва историята?
- Къде си, шибана маймуно?
- Не можете да правите така!
Вие, хора, гласували за Хърбърт Хъмфрей.
Вие убихте Исус.
Имаше много причини да повярвам, че сме затънали до гуша.
Късметът се отдалечаваше от нас.
По дяволите.
Така...
Възможността...
от физическо и умствено сгромолясване...
сега е много реална.
Без симпатия към дявола.
Запази го в ума си.
Купи билет...
тръгни на път.
Ей вие. Искате ли да си купите малко хероин?
Ей, изроди! Да го духате!
Карай направо.
Искам да ви продам малко чиста трева!
Евтино! Истинско.
Аз се върнах от Виетнам.
Трева.
Искам да ви продам малко чиста трева.
Мамка му! По дяволите!
Сега ме чуй, копеле! Отбий! Ще те убия!
Отбий! Хайде бе!
Мамка му.
Добре, да видим.
Манталитета на Лас Вегас е толкова груб...
толкова престъпен и непознат.
Северен Вегас е място, където отиваш, когато се прецакваш.
Там в долнопробните търговски места не си добре дошъл.
Кафето Норт Стар изглеждаше като доста защитено убежище за нас.
Без кавги, без разговори.
Едно място за почивка и размисъл.
Даже не бях гладен.
В атмосферата нямаше нищо, което да ме накара да се пазя.
Две чаши със студена вода и лед.
Две чаши със студена вода и лед.
Две.
Тя изглеждаше като захабена карикатура на Джейн Ръсел.
Тя олицетворяваше пълнежа тук.
Той беше много небрежен...
но аз знаех, че е заради това, че бяхме много разбити.
Какво е това?
- Салфетка.
- Не ми давайте такива глупости.
Знам какво имаш предвид, дебело сводническо копеле!
Това е името на един кон, който имах, мадам.
Добре ли сте? "Хубав задник?" Беше наблегнато на въпроса.
Чуй ме, кучи син.
Имала съм доста предложения тук, но никога не съм ги приемала от сводници!
Някой знае ли за това.
Вървете си! Платете си сметката и се разкарайте!
Искате да викна ченгетата ли? Ще викна шибаните...
По дяволите.
Мамка му.
Искаш ли аз да викна ченгетата?
Колко струва онзи лимонен пай?
Очите и се напълниха със страх. А мозъка й функционираше...
на някакъв основен защитен режим.
- 35 цента.
- Колко струва онзи лимонен пай?
- 35 цента.
Какъв беден талант.
Не, скъпа, имам предвид целият пай.
Целият.
Какво, три?
Три? Четири?
Пет?
Пет.
Ще бъда в колата.
Гледката на острието навява лоши спомени.
Погледът му в нейните очи, й подсказа, че гърлото й ще бъде резнато.
Тя беше като парализирана, когато излязохме.
И всичко започна отначало.
Ние злоупотребявахме със всяко правило, от което Вегас живееше.
Заплашвахме местните, ебавахме се с туристите.
Единственият ни шанс сега...
беше възможността да се махнем така, че...
никой да не тръгне да ни гони с тежък чук...
разбрал какви сме всъщност.
15 минути до полета на моят пълномощник...
но ние ще успеем.
- Мамка му.
- По дяволите!
Господи. Ти, кучи син!
Господи.
- Караш в грешна посока.
- Следващата вдясно.
Тръгвай, по дяволите!
Оттук. Оттук.
Карайте внимателно. Върнете се бързо.
По дяволите. Ще го изпуснем.
Какво правиш на този затънтен път?
Самолета е там.
По дяволите! Ето го.
Никога не съм изпускал самолет досега.
Дръж се!
Добре. Ще те оставя точно до самолета.
Да ти го начукам. Сега мен ще обвинят. Ще ме хванат.
- Ето тук. Ето тук.
- Добре, човече.
Просто кажи, че си взел авто-стоп до летището. Аз ще те покрия.
- Копеле.
- Махай се.
Ей, ей! Слушай.
Не давай никакви обяснения на тези свине.
Ако изникнат проблеми, запомни...
винаги можеш да пратиш телеграма на съответните хора.
Да, и да им обясня поста си. Някой тъпанар ще напише поема за това някога.
Хубаво ще е, ако имаш боклук за мозъци.
И той си тръгна...
с един от онези прототипи.
Един високоскоростен мутант, който в никакъв случай не е от масовата продукция.
Толкова свръхестествен за живот, и толкова невъзможен да умре.
Какво само преживявахме тогава.
Но стига толкова за горивото на 60-те.
Това беше фаталния край на пътуването на Тим Лари.
Той се разби около Америка, продавайки "увеличител на съзнанието"...
без дори да помисли за жестоките реалности, чакайки и лъжейки...
всички онези хора, които са го взели на сериозно.
Всички онези патетично желаещи дрога тъпаци...
които си мислеха, че могат да купят мира за три долара на доза.
Но техните грешки и провали...
са и наши.
Каквото Лари беше постигнал със неговата илюзия за човешки живот...
това помогна за изданието.
Едно поколение от постоянни инвалиди...
провалени търсачи...
които никога няма да разберат основната стара мистична заблуда на нарко културата,
Безразсъдната предпоставка, че някой...
или поне някаква сила...
се грижеше за светлината в края на тунела.
Имаше само един път за връщане в L.A.
U.S. Interstate 15.
Равна високоскоростна отсечка минаваща през Бейкър, Барстоу и Берду.
И след това Холивудската магистрала, право към отчаяната забрава...
безопасна, неизвестна.
Просто още един тъпанар... в тъпанарско кралство.
Субтитрите са преведени от: SunHater, iinux@softhome.net