Are We Alone (0) Свали субтитрите
от друг вид, от друга планета...
'САМИ ЛИ СМЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА?'
Често, обсебени от омраза,
забравяме колко са единни членовете на човечеството.
Вероятно ни трябва външна заплаха,
за да съзрем общите ни граници.
Понякога си мисля колко бързо световните ни различия
ще изчезнат ако се изправим пред извънземна заплаха,
идваща извън този свят.
Това е само началото.
Космоса е неизбежно предизвикателство за всички напреднали нации.
САЩ ще направи първата крачка и ще даде пример на останалите.
През идващото десетилетие на 1990г, ще изградим космическата станция "Свобода,"
а пред следващият век ще се завърнем на Луната,
ще се завърнем в бъдещето и този път ще останем.
Ще се впуснем в пътешествие до друга планета.
Мисия до Марс с хора на борда.
"Завръщане в бъдещето." Зад този израз може
да се крие повече, от комбинация на думи.
Космическа база на Марс? В бъдещето или в миналото?
Има доказателства, за база на Марс, съществувала в древността.
И по-зашеметяващото е, че може да е активизирана отново
точно пред очите ни.
Възможно ли е онова, което нашата цивилизация
открива тепърва за нас самите,
нашето начало, нашата планета, нашият край на вселената,
дори небесата...
да е драма, наречена "Пресъздаване на Битието"
Дали откриваме нови неща или такива, познати
на най-ранните цивилизации?
Последните десетилетия на 20 век, човешките познания нараснаха главоломно.
Напредъка ни във всички сфери на науката и технологиите не се измерва с векове
или десетилетия, а в години.
Дори в месеци.
Изглежда, че новите знания превъзхождат
всичко постигнато от човека в миналото.
Човекът е издържал Тъмните векове,
Средновековието,
достигнал е века на просветлението,
преживял е индустриалната революция,
влязъл е в ерата на високите технологии,
ерата на генното инженерство,
ерата на космическите полети.
Орелът се приземи.
Астронавти, приземяващи се като орли в миналото са наричани Анунаки,
онези, които слизат от небето на Земята.
Възможността модерната наука да наваксва древните знания
води до първия случай във войната на световете.
Случай, забравен за над 5500 години.
Във Вавилонската версия на библейската история,
хората от Вавилон строяли кула,
която щяла да достигне небето. И Шем,
космическа ракета, трябвало да бъде монтирана по посока на върховният им бог.
Но другите градове не смятали за забавни
тези усилия в космическа насока.
Яве слязъл да види града и кулата, строяща се от хората.
И каза:
"Това е само началото на постиженията им.
А за в бъдеще нищо няма да им бъде невъзможно,
каквото и да решат да направят!
Да слезем и да размесим езика им,
така че да не се разбират помежду си!"
Битието, глава 11.
Прекарал съм живота си в изучаване на древните цивилизации,
древните езици, творчеството им, вярванията им
и знанието, което са притежавали. Въпроса е,
дали всичко е легенда, митология,
или наистина се е случило? Аз вярвам, че е било наистина.
Присъединете се към мен
в пътуване с машината на времето.
Вълшебно пътуване, което ще ни отведе в миналото
и ще видим работата и постиженията
на археологията.
Познанията на древните. Колко всъщност са знаели те?
А колко знаем ние за тях?
Благодарение на археологията знаем, че първата велика цивилизация
се е развила преди около 6000 години.
По-стара от тази на Гърците,
по-стара от тази на Майте,
по-стара от тази на Инките,
по-стара от тази на Египтяните.
Най-старата цивилизация в историята.
Хората дали началото се наричат Шумери,
на името на земята им, Шума, намираща се
в долината между реките Тигър и Ефрат,
днешен Ирак.
Битието нарича тази земя Шиния.
Много години писанията за древните царства в старите ръкописи
се смятат за мит и се игнорират.
Сега знаем за исторически записи, които са истински
и се отнасят за много напреднали цивилизации.
Сега влизаме в храм, който е на възраст
6000 години. Храм, съществувал
в град, наречен Ерех, който до преди 150 години
познавахме само от Библията, библейската книга на сътворението.
Този храм е посветен на богиня,
наречена Инана, позната по-късно и като Ищар.
Тук статуята леко е повредена.
Божествеността й се отбелязва със символи.
Държи стъкленица с жива вода.
Като декорация, тя е обградена, вероятно само символично
със символ, който някои определят като преплетени змии.
В онези дни това е бил символ на науката.
Други откриват очертанията на египетски анкх,
който е символ на живота и сътворението.
Също така е символ на генетична манипулация на ДНК.
Дейността на богинята включва и други сфери, като например летене.
Тя е била астронавт преди 6000 години.
В древна Месопотамия, тайните на космическите познания
са изучавани и внимателно разгадавани
от жреци астрономи.
Често пазели познанията си върху цилиндри, като този.
Тази плоча е отпечатък от цилиндър на възраст 4500 години.
Изобразява Бог Енлил, дарил на човечеството
началото на модерната култура.
Интересното е, че в горният край, като фон
е изобразена цялата слънчева система, със слънцето в центъра
и всички познати нам планети, в правилна подредба и правилни размери.
Плюс още една планета, непозната за сега на модерната наука,
но която се търси активно, защото наистина съществува,
за което астрономите съдят по древните познания.
Небесата разкриват славата Божия,
и просторът известява делото на ръцете Му.
Август, 1977г. американската проба Вояджер 2
поема на пътешествие, което след няколко години ще го отведе
до най-отдалечените планети на Слънчевата ни система.
Това, което открива Вояджер съвпада с онова от древните познания.
Господи, за пръв път човек наистина вижда Уран.
И изглежда точно така, както Шумерите са я описали преди 6000 години.
Въпреки, че са нямали телескопи,
Шумерите са описали Уран като Маш Сиг,
което значи светло зеленикава.
Шумерите също са обяснили защо Уран е наклонена.
Уран е получила удар в ранните си години.
Сблъсък с нещо, голямо колкото Земята,
пътуващо със скорост 40,000 мили в час
може да е причината.
ПЕТТЕ ЛУНИ НА УРАН
ЛУНАТА НА УРАН, МИРАНДА
Какво странно образование. Изкуствено ли е?
Посещавал ли е някой отдалечената Миаранда в миналото?
Шумерите наричат Уран "Планета близнак."
Близнак на Нептун.
Прави ли са?
Сега можем да потвърдим шумерското описание на Нептун,
"ветровита планета."
Очевидно, Шумерите трябва да са знаели.
Възможно ли е човечеството да наваксва древните познания?
Това че Шумерите са били запознати с астрономията
се доказва от факта, че са познавали, наименували и описали
всички познати ни днес планети, включително и тези
открити собственоръчно от нас през последните векове.
Нудимуд (Нептун) - Сръчният творец.
Ану (Уран) - Мъжът в небесата.
Аншар (Сатурн) - Най-важният в небесата.
Кишар (Юпитер) - Най-важният на земята.
Ракиш (Астероидният Колан) - Изкованата гривна.
Лахму (Марс) - Божеството на войната.
Ки - Седмата планета.
Ние я наричаме Земя.
Седмата планета. Свещеното число 7.
7 дни в седмицата. 7 дни за създаването ни.
7 плочи на сътворение.
Шумерската космология разгадава доста загадки,
които все още са табу за модерната наука.
Една от тях е приказката за космическият сблъсък,
както й познанията за слънчевата система и 12 й членове.
Това древно познание включва планетите Уран и Нептун,
който са непознати нам до откриването им през 1781г. и 1846г.
Дори и Плутон е открит чак 1930г.
Но най-изненадващо е, че присъства още една голяма планета,
като 12 член на нашата слънчева система.
Историята на тази планета е разказана върху седемте плочи на сътворението.
Всичко започва преди 4 милиарда години,
когато слънчевата ни система е била млада
и нашата планета, Земята, още не е съществувала.
Появил се натрапник на име Нибиру.
Пътувайки към центъра на системата, преминавайки край Нептун, Уран,
Сатурн и Юпитер, той се изправил срещу по-стара планета на име Тиамат.
Когато Нибиру се приближил до Тиамат,
пътуваща обратно на часовниковата стрелка,
сателитите на Тиамат се сблъскали с нея и я напукали.
След серия сблъсъци половината от Тиамат била разбита на парчета,
които се превърнали в комети, наречени от Шумерите и Библията - Гривната,
познати нам като Астероидният Колан.
Другата половина, която наричаме Земя, заела нова орбитална позиция.
С нея тръгнал и основният сателит на Тиамат, който се превърнал в наша луна.
Самата Нибиру пък била хваната в постоянна орбита около слънцето ни,
завръщаща се при нас веднъж на всеки 3600 години.
Превърнала се в десетата планета на Слънчевата ни система.
Тази история е преминала през всички древни култури,
и е станала част от научното познание, което откриваме в старите писания.
Историята на Сътворяването.
Модерната астрономия и скорошните открития
потвърждават тази хилядолетна история.
Според древните познания Земята не е била част на слънчевата система.
Създадена е от половината от Тиамат, планетата разрушена в космическият сблъсък.
Елохим каза: Да се събере на едно място водата,
която е под небето,
та да се яви сушата; и стана така.
Елохим нарече сушата Земя,
и събраната вода нарече Морета;
В това са вярвали древните хора, но какво мисли модерната наука?
Липсваща земна кора? И то половината.
Средна дълбочина около 250 мили под земната повърхност.
Най-очевидното място на липсващата земна кора е Тихият Океан,
който сега е дълбок 7 мили.
Колко дълбок е бил преди 200 милиона години? Преди 500 милиона години?
Преди 1 милиард години? А преди 4 милиарда години? Какво е причинило тази рана?
Катаклизъм.
7 плочи на сътворение, 7 дни на сътворение.
Анунаки, Елохим, Енума Елиш...
Битието.
Когато във висините, небето не бе наименувано
и долу, твърдата нямаше име,
не съществуваше нищо освен първичния Апсу, родителя техен, Мумму,
и Тиамат, която издяла всички.
Водите били общи, и тръстика още не била създадена,
нито пък блато съществувало.
Енума Елиш.
В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста, тъмнина се разстилаше над бездната,
и дух Божий се носеше над водата.
"Рече Бог: да бъде светлина.
И стана светлина. Битие, глава първа.
Ако отнесем месопотамският текст към библейският текст,
приликата с Битието се проявява най-много спрямо водите.
Елохим каза: Да бъде простор посред водите
който да раздели вода от вода.
Елохим направи простора, и раздели водата, която беше под простора
от водата над простора.
И Елохим нарече простора Небе.
Горна вода, долна вода.
Какво иска да каже библията с това?
Какво е открила модерната наука.
Шумерите описват Нептун и Уран като водни планети.
През 1979г, 1980г, и 1981г. корабът Вояджер посещава
Юпитер, Сатурн и луните им и открива вода навсякъде.
Във вид на лед на повърхността и течаща вода под повърхността.
Имало вода и на Йо, една от луните на Юпитер.
Както и на луната му Европа.
На Луната на Сатурн, Енцелад и нейната луна Тетас.
Също така и във великолепните пръстени на Сатурн.
Модерната наука изцяло потвърждава древните познания.
Съществува вода и над небосвода.
Най-забележителното потвърждение за съществуването на вода идва със завръщането,
на Халеевата комета през 1986г.
Разхода на вода е 30 тона в секунда и се увеличава драстично.
70 тона в секунда.
Спокойно, има достатъчно вода за хилядолетия напред.
Ядрото й, с размера на Манхатън, съдържа разтопен се лед.
На възраст 4 милиарда години и на 90 милиона мили от Слънцето.
Халеевата комета ни посещава на всеки 76 години.
Била ли е позната в древността?
Във вавилонски текст се описва необикновен космически обект
видян през 164г. преди Христа.
Предполага се, че това е била Халеевата комета.
Смята се, че това е свещената звезда на Израел.
Виждам го, но не сега; Гледам го,
но не отблизо;
Ще излезе звезда от Якова,
И ще се въздигне скиптър от Израиля;
Числа 24:17.
Халеевата комета е вестител на сътворението.
А водата под небосвода?
Информацията от мисиите през '70те,
1990г, и 1991г. разкрива,
че на Венера може да е имало морета, езера и реки.
Дори Меркурий, толкова близка до слънцето има ледено минало.
И все още съдържа лед на полюсите си.
Когато италианският астроном Скапарели оповестил през минали век,
че е видял канали на Марс, повечето повярвали.
Същото потвърдил и американеца Лоуъл през 1916г.
Но корабът, пратен на Марс от НАСА,
открил доказателства за течаща вода в миналото.
"Стигнахме до заключението, че на Марс виждаме образувания, причинени от вода."
"Някога на Марс е имало достатъчно вода, че да се образува няколко метра дълбок слой,
под повърхността на планетата."
Оказа се, че Марс, която мислехме за суха и безплодна планета
някога в миналото е изобилствала на вода.
Марс се присъединява към Венера и Земята,
потвърждавайки Шумерската концепция за "Вода под небосвода."
Анунаки, Елохим, Енума Елиш...
Битието.
Пред всички мистерии изправяли се пред човечеството,
най-голяма е мистерията наречена "живот."
Шумерите са убедени, че семето на живота е дошло от космоса
чрез Нибиру. Дали са прави?
Живота на Земята се зародил, когато комети, носещи градивните елементи
се разбили на примитивната Земя.
Учените откриват доказателства за това в метеоритите, паднали на Земята.
Незаразени метеорити, открити през 1977 под ледовете на Антарктика...
...съдържащи основни амино-киселини, както и ДНК нуклеони.
В метеоритите търсим молекули, които могат да доведат до живот.
Има определени молекули, като амино-киселините,
които могат да се опишат като градивни елементи на живота.
Всички събития, довели до създаването на живота,
може да са често срещани във вселената.
Др. Пенс Пърния мисли, че първите организми, населили земята
имат извънземен произход.
Не са се образували случайно, а са резултат
от преднамерено действие на извънземни.
Преди 3.8 милиарда години, вероятно се е появил първичният ген.
Съобщението му било библейският цитат: "Излез сред света,
бъди плодороден и се размножавай."
"Това би било възможно, само ако произхода ни наистина е извънземен."
Започнала еволюция.
Според Библията, чак след всички риби в морето,
всички птици в небето, всички животни по Земята
и всички пълзящи нещица,
Елохим създаде Адам.
Не сме най-старите в еволюцията.
Заемаме само последните й няколко страници.
Да се върнем към най-старите Шумерски записи.
Четем, че създателите им са Анунаки.
Хората, слезли на Земята от Нибиру.
Преди да се приземят на Земята преди 440 хиляди години,
те изпратили робот да изследва непознатата планета.
150 хиляди години по-късно Анунаки сътворили човека.
Създали ни, за да изкопаем златото, нужно им,
за да спасят атмосферата на планетата си.
Как бил създаден Адам?
Според Шумерите, чрез генно инженерство.
Зачеване инвитро в стъкленици.
Както е изобразено на този цилиндър.
Адам бил първото опитно бебе.
"Нека сътворим Адам по наш образ и подобие."
Битие 1:26
Направили ни по свой образ, следователно те приличат на нас.
Имат много по-напреднала космическа технология.
Нибиру идва при нас веднъж на всеки 3,600 години.
Тогава те ни посещават.
Всеки път ни дават възможност за внезапен скок в областта на технологиите.
Напредък в медицината, науката, агрикултурата.
Нещо, което вече са правили в миналото.
Според Библията, Вавилонците искали да достигнат боговете си,
Анунаки, построявайки кула.
Днес я наричаме "Стартова площадка."
Каква е била целта на това усилие?
Според Зекарая Сичи - Марс.
Съседната ни планета.
Членовете на слънчевата ни система са означени
от месопотамците със специални символи.
Някои, като за Марс, Земята и Венера, посочват местоположението им, цифрено,
както е показано тук.
Виждаме слънцето с множеството си лъчи.
Виждаме изправени фигури в долният ред.
Горе виждаме още фигури, стоящи върху култовите си животни,
символизъм свързан със зодиака.
Виждаме Луната и Земята, означена със 7 точки.
Това показва позицията на Земята, броено отвън на вътре,
от някой, който се приближава,
идвайки извън системата ни.
Седемте точки на Земята, лунният сърп и шестте точки на Марс,
ясно се виждат в тази 4500 години стара Шумерска картина,
Също така има и 2 фигури, изправени от двете страни на кораба.
Космонавта от Земята в ляво, поздравява космонавта от Марс.
До скоро на Марс трябва да е съществувала течаща вода,
казват геолозите.
Някой вярват, че преди 10,000 години Марс е бил обитаем.
През '60те и '70те, САЩ изпраща корабите Маринър и Викинг,
да изследват Марс. В една област, наречена Сайдония,
сред други любопитни образувания е видян издълбан камък,
който забележително прилича на човешко лице.
На друго място се виждат образувания,
приличащи на подобни такива на Земята.
Това е образование на Марс, наречено от НАСА "Градът на Инките."
Сакса Хуаман, Перу.
Марс...
Назка, Перу. В хвала на Боговете.
Независими изследователи пишат
в докладите си, че посоката на лицето
и пирамидите, показват, че са построение в една линия
с изгрева на Марс,
преди 450 хиляди години.
Според заключенията ми, Анунаки първо са се приземили там,
преди около 450 хиляди години.
Съвпадението на датите вероятно не е случайно.
Единствената вероятна теория е, че някой, нито от Земята,
нито от Марс, способен да лети в космоса преди 500 милиона години
е посетил тази част на вселената
и е оставил паметници както на Земята,
така и на Марс.
Единствените същества, чиито паметници сме открили са Анунаки.
Шумерските плочи описват планетата Марс,
като кораб на "пътниците." Според мен на Марс
Анунаки от Нибиру се прехвърляли на по-малък кораб,
за да достигнат орбиталните станции не веднъж
на всеки 3,600 години, а по-често.
Приземяването и излитането се осъществявало
чрез малка совалка.
"...от друг вид, от друга планета..."
Някога в миналото на Марс е имало космическа станция.
Необяснимите събития от Съветската мисия през 1989г.
предполагат, че древната база отново е пусната в експлоатация.
През октомври 1988г, СССР изпраща 2 кораба да изследват Марс.
Фобос 1 и 2, на името на спътника му.
Въпреки, че са изстреляни от СССР, мисията всъщност е международна,
нещо безпрецедентно до тогава.
Повече от 13 европейски страни участват официално.
Английски и американски учени участват лично,
със знанието и благословията на правителствата им.
Фобос 1 някаси се загубва по пътя през септември 1988г.
Фобос 2 стига до Марс и работи идеално,
изпращайки снимки от повърхността.
На 1 март, 1989г, тези снимки на странна решетка,
дясно на снимката, са заснети оптично и в инфрачервеният спектър.
Така изглеждат смесени двете снимки.
А ето как изглежда невероятната решетка след увеличение.
През следващите 24 дни не са изпратени никакви снимки.
на 26 Март Фобос 2 изпраща снимки, направени на Юг от кратера,
на тази елиптична форма.
Подредена в една линия с тази ивица, дълга 3000 километра.
27ми март. Има проблеми при радиовръзката с Фобос 2.
30ти март. Вечерните новини на СССР.
Добър вечер. Тази вечер започваме със сензационна новина.
Западни наблюдатели съобщават за злополука
със Съветската проба Фобос, която е част от международна програма,
в която участват много чуждестранни държави. А сега фактите.
Това е уникален феномен.
Досега никой не е правил по-детайлни снимки на Марс.
Коя част на планетата? Тази?
- Приблизително.
Загубихме го някъде в този район.
Много ясно се вижда ивица, започваща от тук и свършваща тук.
Широка е 20-25 километра.
Вижда се както оптично, така и в инфрачервеният спектър.
Тези две снимки са правени в един и същ ден.
Сянката всъщност се появява изневиделица. Защо я наричам сянка?
Защото нещата се виждат през нея.
Значи обекта не е разположен на повърхността, а над нея?
Навярно.
А тази сянка дали е в атмосферата или на повърхността?
Трудно е да се каже.
Едно е сигурно. Това нещо не е разположено хоризонтално.
На мен ми прилича на излитаща ракета,
оставяща диря след себе си. Вие какво мислите?
Ако искате да фантазирате, може да бъде интерпретирано по този начин.
Ние ще огледаме истинските обстоятелства причинили тази диря.
Още не е потвърдено, но е вероятно това да е сянката на нещо,
защото през нея се вижда повърхността.
Колко време ще ви е нужно, за да изследвате информацията
и да излезете с действителен отговор?
Една седмица.
- Но седмица по-късно нямаше нова информация.
На пресконференцията 3 седмици по-късно руските учени
изказват това любопитно твърдение.
Доста прецизно изучихме снимките на петната,
които някои наричат "Летящи чинии."
Появяват се единично в инфрачервеният спектър.
Трябва да са насочени навън. Версията с летящата чинията не е наша.
Не искаме да бъде така.
В началото твърдяхме, че няма летяща чиния.
Всичко видяно може да се обясни с разбираеми, естествени физични доводи.
Септември 1989, 5 месеца по-късно, британският "Канал 4"
излъчва специален бюлетин относно Фобос.
Миналата година Руснаците изпратиха 2 кораба
до Марс, носещи името на луната й - Фобос.
Целта беше да се фотографира Марс
и да се изпратят проби на луните й.
Единият случайно бе изключен от контрола на мисията.
Вторият достигна Марс и изпрати снимки, които все още са загадка за руските учени.
Това е снимка на кратер от височина 6000 километра.
Инфрачервената снимка показва различия в температурата.
Тъмните петна са по-студени.
В тази област с размер 6км се вижда обект с размери около 2км.
Най-детайлната инфрачервена снимка на повърхността на планетата.
На инфрачервената снимка се виждат тънки линии, което значи, че там има топлина,
които не се виждат оптично. Мащаба предполага, че са широки 3-4 км.
Не знам какво е това, а и руснаците не ни казват.
Учените също са озадачени от тази сянка, заснета на повърхността,
от оптични и топлинни камери. Сигурни са че е сянка, защото виждат
обекти от повърхността отдолу. Но сянка на какво е?
И накрая мистерията на изчезналия кораб. Руснаците още не са публикували
последната снимка изпратена от Фобос, преди да загуби контакт.
Но руснаците казват, че съдържа обект, приближаващ се към кораба.
Обект, който по думите им, не е техен.
Корабът се е движил по същата орбита, както и луните на Марс.
На последната снимка се е видяло нещо,
което не трябва да е там. Професор Пепитцо се пошегува, че това са марсианците.
Английските учени ще могат да преценят сами,
когато руснаците изложат снимката
на конференцията следващият месец. Трябва да има разумно обяснение.
Нали?
Но руснаците не показват никаква снимка. Как е изчезнал кораба?
Възможно е малък метеорит или парче скала
да е било в същата орбита с Фобос и да го е ударило.
Но в ексклузивно интервю през октомври 1990 в Москва
проф. Лев Мукин от Космическо-Изследователският Институт отхвърля тази теория.
Съществуваше хипотеза, че е имало сблъсък
между пробата, която тогава се движеше в една орбита с луните на Марс,
и песъчинки заобикалящи луната Фобос.
След няколко прецизни изчисления направени от няколко организации,
включително и нашият институт, показаха,
че тази хипотеза е неоснователна.
Ако не е било прах, тогава какво?
Последвало затишие, до декември, 1991г.
Бившият космонавт и пенсиониран полковник Марина Попович
свиква изненадваща пресконференция в Сан Франциско,
където показва тази снимка, направена от единият от корабите Фобос.
На преден план се вижда странна форма,
която Марина нарича неидентифициран летящ обект.
Накратко НЛО. Идва от онова, което изглежда е луната Фобос
на заден план.
Ами мистериозната сянка?
Руснаците казват, че изчезнала изведнъж.
Нещо, което не е трябвало да е там.
Сянката на обект, намираш се над повърхността.
Но това не е всичко. През април 1992г,
докато изучавахме другите снимки правени минути една след друга,
открихме, че сянката всъщност се движи.
Мистерията остава. Какво е причинило
дестабилизирането на кораба? Повреда или външна причина?
Вероятно сблъсък. Въпроса който изниква от това
е простичък. Бил ли е корабът Фобос 2
ударен от нещо, което го е извадило от стоя?
Обстоятелствата около изчезването на Фобос 2 предполагат,
че на Марс може да има някой, готов да елиминира онова,
което за него е извънземен кораб.
Малка крачка за човека,
огромен скок за човечеството.
Щом ние можем да излезем в космоса, може ли някой от космоса да дойде тук?
Когато НАСА изстрелва Пионер 10 през 1972г,
тя прикачва към него златна плоча.
С тази плоча, Пионер носи съобщение за извънземните относно нашата планета.
Символите показват слънцето, местоположението на планетата ни
и как изглеждаме.
С пътуването на Пионер сред непознатите планети,
информацията която изпраща се използва в търсене на евентуална десета планета.
През март, 1992г. НАСА обявява:
Необясними отклонения в орбитите на Уран и Нептун
предполагат съществуването на тяло, 4-8 пъти по-голямо от Земята,
намиращо се в силно наклонена орбита
отдалечено на над 7 милиарда мили от Слънцето.
През последните 2 десетилетия астрономите обединиха усилията си
в търсене на още една планета в слънчевата ни система.
Те обозначават тази планета като Планетата Х,
Което значи едновременно "непозната" и "десета."
Може би ще ни разкажете
за няколко минути естеството на откритието си.
С удоволствие, но сте напълно прав.
Информацията тук...
която е от 14 август, 1971г, 6 седмици след като открихме, че Плутон има сателит.
По сателита може да се определи колко тежка е една планета.
Оказа се, че Плутон e по-лека отколкото мислехме.
Тя не влияе върху движението на планетите Уран и Нептун.
На този етап приехме хипотезата, че съществува
поне една неоткрита до сега планета, във външния край на системата ни.
Това е стигнало до вас, заинтересувал сте се какво правим
и сте ми пратили това писмо.
Предположил сте, за появата,
преди много, много години,
на космическо тяло, което мисля, че сте нарекли
"Натрапник," което може би
се е сблъскало или някак си
е обърнало Уран и Плутон настрани.
Направихме много повече.
Предсказахме, че този "натрапник" е минал доста близо до Нептун.
Измъкнал е един от сателитите на Нептун,
който в последствие се е превърнал в планетата Плутон.
Мислим, че Плутон e била сателит на Нептун.
Взехме орбитата на Тритон, главният сателит на Нептун и я обърнахме назад.
Взехме орбитата на Нереида и я продължихме напред.
Можем да направим всякакви наблюдения на сателитната система на Нептун,
за да открием пътя на планетата натрапник.
През '70те предсказахме,
че съществува допълнителна планета,
дори заложихме пари къде би могла да бъде.
12 години вече я търсим, прилагаме все по-усъвършенствани методи.
Правим предположения базирани на
наблюдаваните аномалии на Уран и Нептун. В момента изследваме
района Кентавър, южно от съзвездието Везни.
Близо е до района за когото вие говорите.
Мисля, че имате доста добра представа
за какво говорим. Голяма планета, малка планета.
Ако планетата се намира в подобна на описаната тук орбита
размера й ще е 3-5 пъти по-голям от този на Земята.
Това ще я постави между газовите планети като Уран и Нептун
и земните планети в центъра на слънчевата система.
Ако се окаже, че обикаля около слънцето за 3,600 години,
то размера й ще е по-голям.
Говорим за приемлива планета.
Достатъчно малка, за да не бъде обгърната от газ
и способна да развие живи организми.
Това е карта на слънчевата система, както я познаваме ние.
Ето орбитата на Плутон.
А това аз предполагам е орбитата на десетата планета.
Тук мисля, че се намира в момента.
Това е вашата орбита за планетата.
Показва от къде е дошла в библейските времена
и къде трябва да е в момента,
което е приблизително района който изследваме в момента.
Ако Планетата Х съществува, то не сме сами в слънчевата система.
Астрономите са толкова сигурни в съществуването на десетата планета,
че не остава нищо друго освен да й дадат име.
Протегна се сам към небесата и се простря до най-отдалечения край.
Достигна до Голямата Мечка, Орион, и Сириус,
и южните съзвездия...
Усмихна се на Торис и Ерис.
От Торис до Саджитериус ще пропътува.
Из книгите на Йов и Амос.
Дали модерната наука наваксва древните знания?
В действителност модерната наука наваксва древните знания
от Нибиру и Анунаки.
И отново, човека знае, че не е сам.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com