Metallica - Some Kind Of Monster (2004) (dmd-metallicaskomBG-cd1.srt) Свали субтитрите
някои от новите песни на групата.
Не се позволяват камери . Няма да се снима.
Никакви чанти. Може да влезете само с лист и химикал.
- Готови сме.
- Някакви въпроси?
Искате ли ни вътре?
- Камерата насам.
- Ало?
Имало ли е някога момент, в който си помислял за спиране с Металика,
или че бандата се разпада?
Борба за сила ли бе това между теб и него?
Как успяхте да разрешите кризата?
От къде ,в името на Господ, извличате тази агресия
в новия ви албум? Откъде идва?
Защо отне толкова време да пуснете албум с нови песни?
След 20 години, възможно ли е все още да поддържате огъня,
който имахте в самото си начало?
Мислите ли ,че младата генерация фенове на метъла ще приеме новия ви албум?
85 милиона продадени албума, 22 години...
Мисля ,че 11 албума, в различни официални издания.
Една дума...
Господи. Да обхвана с една дума кариерата ни ? Ами...
Благодаря ви!
След 14 години куфеене, Басистът на Металика Джейсън Нюстед
напусна бандата ,цитирам: "Поради лични причини и
заради физическата вреда, която си причиних през годините,
докато свирех музиката,която обичам."
Ръководството на Металика нямаше коментар, когато бяха запитани от Мтв
има ли заместник чакащ отстрани,
но така или иначе групата все още планира да започне запис на нов албум това лято.
Това са новините засега, Останете на линия...
Имам предвид, мисля ,че всеки разбира концепцията на доверяващите инстинкти.
Това стига до мястото,където не позволяваш егото и подобни неща
да се намесят на пътя на артистичната изява. Нали разбирате?
Така че, Имам предвид това е... Искаш ли да кажеш нещо повече за това?
Понеже мисля,че всеки разбира...
Срещнах Металика чрез Кю-прайм Управата,
след като са ме видели да работя с подобна на тяхната групи.
Когато се обадиха и казаха ,че Металика,
с анонса на напускането на Джейсън,
се нуждае да преоткрие себе си и си каже, "Добре,какво става тук?"
"Изгубихме връзка с личните отношения,"
и да посрещнат някои спорни въпроси, които мисля Кю-Прайм са почувствали...
Всъщност не сме работи заедно от девет месеца.
Когато говорехме преди няколко дена дали...
сещате се, дали искаме да направим този филм или не,
Чудех се, ако тези момчета са тук...
би ли повлияло.
Понеже просто... Има близост ,която получаваш,
когато са само няколко човека в стаята, и просто се чудя
дали това ще изчезне, дали ще се правим на други,
борейки се едни с друг, опитвайки се да изглеждаме силни и...
Каква близост? За какво по-дяволите говориш?
Мисля, за мен, няма да става въпрос за това, дали камерите работят,
а просто дали вие момчета сте свободни да рискувате
да бъдете гледани от други хора.
Намираме се в Пресидио, Сан Франциско...
и това ще бъде мястото, където Металика
ще стартира записа на техния следващ албум.
Решихме ,че не искаме да се връщаме отново в студио
и да правим същите неща както преди.
Решихме се на малко предизикатества.
И това е едно от нещата , за които приказвахме.
Да отидем на място, което не е студио.
Да си внесем портативно студио,
и основно да си направим ситуацията неудобна.
Знаете, без нови мебели, без боя за стените.
Не прави нищо. Просто го дръж спартански, сурово.
Те са толкова успели, че могат да си позволят удбство.
Не мисля ,че искат точно това.
- Тук има определено вибрации.
- Имат много от този начина на мислене
и мисля ,че искат да го изразят в този албум.
Kak по различно подхождате към този запис?
Говорите ли за разни неща? Имате ли идеи, ключови думи,
такива неща, които сте искали да засегнете,
преди всъщност да започнете да сглобявате всичко заедно?
Ами, Егото бе ключова дума. Да дойдеш...
без никакъв риф, без песен, без име. Нищо.
Аз и Джеймс Не се срещнахме някъде ,
да обсъждаме материал, песни, музика.
Този път просто се събрахме в една стая и започнахме да свирим.
И така написахме песните.
Основната идея е,че трябва да звучи
Все едно група се събира да свири за първи път...
само че групата е Металика.
Обичам да се движа бързо.
Просто да се изстреллям ,медитирайки във вятъра.
Колкото и изтъркано да звучи - действа.. и чувството е прекрасно.
Не е лошо просто да изоставиш тежеста на света по някой път.
Малко е странно да си ...
известен. Нали разбирате?
Това е... това е част от мен ,която се опитва да стане отново "неизвестна",предполагам.
Но е също така поведение - срещу правилата.
Това позиране ли е?
Естествено,че е .
Дали карам това нещо по улицата, за да остана незабелязан?
"Бунтар"-мисля че това е, което тази кола казва.
- Има ли контакт някъде тук?
- Чакай, чакай.
Какво точно правиш сега?
Просто го подръж над струните.
О, OK. Схванах.
А така!
Имам лоши новини.
- Ще трябва да...
- да сменя текста?
- Това нещо ме кефи,Боб.
- Какво?
Харесва ми.
Бях свикнал да се заблуждавам ,че изкуството е моето велико бягство от музиката.
Мисля ,че все повече осъзнавах- интереса ми към изкуството
музиката и Металика са неделимо цяло.
Защо художникът чувства ,че има достатъчно от тези златни нещица?
Как така няма още 20 златни черти горе във черното пространство,
където е малко голо? Къде са началните точки
и къде са крайните, разбирате ли?
Кога песента е завършена?
Какво по-дяволите означава всъщност "завършена"? "Готова." Кога един албум е готов?
Къде започва един албум? Къде свършва?
Къде започва процеса? Къде завършва процеса?
Всички тези неща. Разбирате ли ме?
- Татко!
- Доста интересно е. Да ,сладурче?
Не чувствам нищо велико в това.
- Не мисля ,че е нещо особено.
- Как ти се струва рифът тогава?
Това ми харесва...
и тогава...
след девет дни ще се навършат две години откакто карам сърф.
Той зае мястото на доста лоши неща в живота ми.
Просто спрях да взимам дрогата, която взимах
и преустанових пиенето.
Не можеш да караш сърф ,когато си препил.
Не можеш и когато си бил буден цяла нощ. Е ,поне аз не мога.
Има нещо като индивидуализъм в сърфинга ,какъвто обичам.
Когато настъпи момента ,това е. Това е твоят и само твоят момент.
И никой не може да ти помогне.
Защото с всички стремежи и намерения, пристъпваме към албума напълно равноправно.
Всеки допринася колкото може за текста.
Както Джеймс допринася за ударната част...
Когато започнахте да говорите за това, аз просто...
Да ,да. Представяш си го сега?
Ами...
Искаш да го чуеш с вокал?
Изпей го.
Вие момчета си имахте някакви правила преди, относно това.
Съвсем честно, въобще не ми пука. Писна ми да споря.
Ти не можеше да говориш за текста...
от друга страна той не можеше да коментира барабаните.
- Правилно.
- Сещаш се ,нали?
И ти и той правихте солата,
и не ви беше позволено да ги коментирате.
Разбираш какво искам да кажа? Имаше нещо като правила.
Опитвате се да ми кажете,че тези граници вече ги няма?
Преди започвахме с няколко идеи,
съществуващи на касети от всеки от нас.
След това аз и Джеймс сядахме и превръщахме тези идеи в песни,
и след това казвахме на останалите от групата какво да свирят,
кога да го свирят и как да го свирят.
Просто е нямало никога... друг начин на действие.
Съвсем ново нещо е за мен.
Да пиша пред всички.
Понеже винаги съм се усамотявал, и съм писал нещата ,които се раждат в главата ми,
вместо да ги извличам "отвън" и да ги пиша.
Мислех си ,това е нещо като: "Това са ръцете ,които да-да-да..."
"Това е лицето,което де-де-да-да..."
- Нещо като...
- Да строим Франкенщайн?
- Да. Много подобно.
- Строим какво?
- Франкенщайн.
- "Това е върха на главата ми ,която е плоска..."
"Това са болтовете ми."
На една вълна сме.
Просто всички работим на една и съща креативна вълна.
Вдъхновяващо е за мен. Сега мога да се изразя още повече чрез текста.
Сега ,когато Джеймс отвори тази врата за мен и Ларс.
- Това е "clay," нали? Не "clam." (пр. мида )
- Да. "Clay."
Добре.
"Това са очите,които не виждат през мен"
"Това е езикът, кoйто говори навътре."
Направи го все едно изплюваш "не виждат."
"Това са очите, които не виждат през мен."
- Това е...
- Да.
"Това е окото..." Да.
"Това е окото,което не ме вижда"
"Това е ръката ,с която да пуснеш доверието"
"Това са ботушите , които те ритат наоколо"
"Това е гласът на стига вече тишина!"
За какво става въпрос?
Когато казах "Франкенщейн" не бях толкова далече.
Говорим за части от неща.
- Все едно "Някакво Чудовище".
- "Some kind of monster ("Някакво Чудовище")?
Нали.
- "Някакво Чудовище".
- Някакво Чудовище?
- Добро е.
- Разбираш ли?
Харесва ми.
"Чудовището живее"
"Излизаме сега да създадем нашия албум на живота."
"По протежение на идивидуалните и общи пътувания,
понякога през болка и конфликти,
ние открихме истинското значение на думата "семейство".
Когато постигнем пълно единство, ставаме лечители на себе си
и на безброй други, които прегръщат нас и посланието ни."
"Ние се научихме и разбрахме, сега трябва да споделим."
- Това е просто ...
- Официално изложение.
- Какво изложение?
- Официално изложене.
- "Изложение"?
- Да. То е като..
да поставя цел...
- Точно.
...така че винаги да ти бъде напомняно за...
...за това, каква е крайната цел.
Добре!
"това е моят свят ,няма да го имаш"
"това е моят свят ,няма да го имаш"
"това е моят свят ,няма да го имаш"
"Моят свят е, моят свят, моят свят, няма да го имаш.
Скапаняко!"
- Отлично.
- Хайде ,малчо, да вървим.
Пиле ,искаш ли си портмонето?
- Тате!
Хайеде ,хайде. Ела, Татко! Ела!
Не знам как се чувствате вие, но е наистина страхотно това , което правим.
Четиримата можем просто да отидем в една шибана стая
и да изкараме нещо такова от ръкавите си.
Да го изкараме просто от въздуха.
Толкова е вълнуващо, понеже не се бе случвало преди.
Не можах да спя снощи, понеже все още бях наелектризиран от всичко.
Как се чувстваш ти? Не изглеждаш много въодушевен.
Какво, по-дяволите?
- Как е ,приятел?
- Радвам се да те видя.
- Колко мечки претрепа?
- Две.
Русия е прецакана работа.
Все едно слагаш бутилка вода на масата тук.
Там беше бутилка водка , седяща на масата.
- Пи ли водка?
- Много ясно!
- Пи?
- Какво има друго за пиене там?
Веднага след като пристигнахме, се започна, "На Здоровя!"
На Здоровя
Това е доста голяма мечка. Става ли за ядене?
Не ставаха. Това ме учуди - когато не взеха никакво месо.
Те са прекарали три месеца зимен сън,
така че не са пикали ,акали и т.н..
- И са токсични?
- Да.
Ден трети, убих мечката и през цялото останало време бяхме в лагера.
- Нещо като "О,Господи."
- Работи над текстове?
Всъщност да. Имаше много време ,човече.
Много време.
-Измислях текстове в Сибир.
- Пиеш водка и пишеш текстове.
"Изкушението разбива главата ми"
"Изкушението те убива"
"Изкушението изсмуква душата ми"
"Изкушението не запълва нищо"
"Изкушение"
"Прецаква те"
"Изкушение"
"Не ,не ,не ,не ,Не мога кажа не."
"Не мога да кажа не ,не ,не"
"Не ,не ,не ,не мога да кажа "не"
"О ,не ,Не мога да кажа не"
"Махни се"
"Остави ме да бъда"
"Просто ме остави"
Каква беше реакцията на близките ти?
Как реагира семейството ти?
Аз съм... не знам. Понякога съм голям задник,
просто влизам и казвам, "О,между другото,
отивам в Русия за две седмици."
Сещаш се, и после, "КАКВО?".
Ставам все по-добър в това, понеже...
Тогава семейството ми липсваше най-мого.
- Разбираш ли?
- Ясно.
Пропуснах рождения ден на Кастор,
- Аха.
- Също така...
Е ,разбира се имахме наздравица , малко водка, за Кастор.
По една за негово здраве и така нататък.
Щях да бъда много доволен ,ако можех да се върна при семейтвото ми.
- Кой е тук?
- Татко работи.
- Тук ли работи татко ти?
- Да.
- Какво прави той?
- На барабаните.
- Свири на барабани?
- Да.
- Аха. Добър ли е ?
- Нека посвиря аз.
- Иска ли татко да свири?
- Вече го правих доста днес.
Посвири ти малко.
- Тези момчета...
- Много е добро.
...техния живот е пълен с много неща, много много неща.
И музиката просто е едно от тях.
Кажи чао Джеймс "Чао ,Джеймс"
- Чао, Джеймс.
- Чао , приятел.
Избрах да нямам деца и такива неща.
Моята музика... Това са децата ми ,разбирате ли?
След като съм решил да се занимавам с музика,
това е нещото ,с което трябва да запълня времето си.
"Echobrain" е един от проектите, по който работя от години,
и сега дава плодове.
И посе стигаме до тази точка , където моят главен човек, Джеймс, ми казва ,че...
просто не може да бъде в една група с мен,
ако поставя проекта си на това стъпало.
И след 15 години работа заедно, разкарванията с автобуси...
Знаеш историите ,човече.
Нямаше ниакъв начин това ,което правя да има негативен ефект
върху Чудовището на Металика. Просто не виждам как би могло.
И така, казвайки неща като тези,
просто не можех да приема този вид...
ограничено разбиране.
Знам също ,че тази връзка все още не е завършила.
Той ще ... тя ще се появи отново някой път.
Вие ще се свържете.
По това време, мениджърът на групата посъветва да наемем психотерапевт,
човек ,който си е имал работа с профи - отбори, Типове с Голямо Его и Много Пари, които
не могат да се разберат, но трябва да поддържат някак съществуване,
така че всеки останал и просто всеки да може да си прави парите.
И аз всъщност казах :
"Мисля ,че това е наистина страшно куцо,
и слабо , това ,че не можем да се съберем."
"Ние! Погледнете ,ние сме Най-Голямата Хеви Метъл Група за всички времена!"
"И нещата ,през които сме минали, решенията ,които сме взели
относно безброй много пари и безброй хора."
"И това... Не можем да се справим с това?"
Беше ли нещо повече от нещото "Echobrain"? Понеже това беше ,което,
толкова се обсъждаше.
Той бе почувствал ,че не е достатъчно свободен да прави това,от което има нужда.
След като не можеше да извлече творческа способност от Metallica,
той е имал нужда да го направи някъде другаде. И напълно разбирам това сега.
И ,ъхм,
от моя страна беше,че...
не исках да се забавлява повече с проекта си, отколкото с Металика.
Не исках никой да напуска Металика.
Не исках да чувствам ,че не сме му достатъчни или нещо такова.
И беше в противоречие с моя...
с моя начин да обичам нещата като просто ги задушавам до смърт.
Разбираш ли? "Не отивай никъде. Не напускай."
Разбираш ли? "Трябва да останеш тук."
Добре.
Трябва ми химикал, не този скапан молив.
Погледни ,човече, Не могат и да го напишат правилно.
"Метлика." Заедно сме само от 20 години.
Чувствам се виновен,че не съм вдъхновен през цялото време.
Особено когато всеки е.
- Така е.
-То е като, Добре.
Стигаме до точката , при която песента е просвирена два пъти в Про Туулс
и знам ,че Боб ще ме попита за някакви идеи относно текста.
Ах,По дяволите! Все едно забавях целия процес.
Все едно, "Защо го забавяш? Защо просто не...?"
Ти го забавяш понеже? Нека стигнем до страха.
- Ами побеже нямах нищо или...
- И ако си нямал нищо...?
...не съм бил достатъчно вдъхновен, за да имам...
- И си нямал нищо?
- ...или провалям отбора,
- нещо от този род.
- Добре.
Едно , две, три ,пет...
Кажи го, ха така, да
Все едно се състезавам срещу времето.
Има нещо като странно-скапан страх от...
"Трябва да измисля нещо и то бързо,
преди някой да го направи вместо мен."
И после ако не го харесаш , или поне не на 100% ,
тогава просто си егоист... разбирате ли, тесногръд задник.
Това е отзив на страха. Когато сме изправени срещу него,
това е времето ,когато трябва да тръгнем срещу него.
Защото ще има нещо гениално там ,
нещо като пробив.
Кърк.
Кърк.
- Кърк.
- Кърк!
- Да.
- Кърк.
- Джеймс се опитва да говри с теб.
- Извинявай, човек.
Да, малко е дървено.
Чуйте ,момчета.
Не знам как се чувстваш. Аз съм в кофти настроение и...
Не мога на навляза в нещата.
Дори снощи, трябва да ви кажа, всеки изглеждаше малко...
- Не искам да го казвам ,но изглеждахте доста изразходвани.
- Съгласен съм.
И ако не започваме по-рано и свършваме по-рано...
няма да съм в добро настроение за цялата тази работа.
- Това беше тотално странно.
- Чу ли го, Боб?
Защо не пробваш малко по-солиден ритъм?
- Правилен?
- Е ,ами, ако му казваш "правилен."
- Не, ти го нарече "правилен."
- Не, Опитвам се да не го наричам "правилен."
Знам ,ще ти бърка здравето , когато му кажа "правилен."
Така ,че малко по солиден.
По-дяволите!
Може би трябва да поговорим следващата седмица.
Цялата следваща е терапия.
- Да.
- Трябва ли да го правим?
Можем ли да уволним Фил?
Трябва да намерим... трябва да намерим баланса да не...
Все едно ,Фил е важна част
и надявам се всички да чувстват , че това е инвестиция в музиката.
Важна част от албума.
Нека да го свържа заедно.
Доста объркващо звучене е.
Прецаква вокала съвсем. Имам предвид...
Имам предвид - хитро е и така нататък ,но...
Не виждам какво допринася.
Това е просто как го чувах, човече. Ясно.
Просто се опитвам да направя нещо различно.
Свикнал съм барабанистът да прави ритъма.
Схващаш ,нали? Да крепи цялото заедно.
Каквото чувам аз...
Ще подбера внимателно думите си.
Доста е праволинейно.
И китарните глупости, са...
малко са дървени.
И се опитвам да придам някаква острота с барабаните.
Тези неща ,които си подхвърляме са пълни глупости.
Звучи твърде изтъркано. За мен си звучи съвсем нормално.
Знаеш ли какво имам предвид? Казваш тези неща просто така,за да...
за да наложиш твоята позиция относно ритъма.
- Обаче няма покритие.
- За теб.
- Няма!
- Мисля ,че е кухо!
Коя част от това ти е неясна?
Звучи изтъркано на ушите ми.
Искаш да ти го напиша ли?
- Мисля ,че е дървено ,става ли?
- Е ,моля ,напиши го.
- Чувам те.
Когато казваш тези неща... Ти ми казваш какво да свиря ,точно сега.
Казваш ми: "Трябва да свириш, каквото Кърк прави."
А аз ти казвам ,че не ми допада.
- Добре ,приятел.
- Знаете ли какво ,хора?
Защо просто не го изсвирим и оправим ,
вместо да си го изкарваме един на друг.
В кофти настроения сме и няма да направим нищо повече днес.
Това ,което искаш е ,да се скараме. И ти...
Не искам да се караме.
Толкова е глупаво. Ти си седиш там, разправяш : "Аз съм в лошо настроение и..."
И аз ти го казах ясно, по-дяволите!
- Нали.
- И какво се опитваш да направиш?
Нищо не се опитвам да направя! Ти просто си седиш тук ,бидейки абсолютен кретен.
И ти доста ми помагаш.
Добър си в това.
Бях откровен с теб и ти казах: "В скапано настроение съм."
А ти каво правиш? Само ме дразниш цяла нощ.
Хайде де ,момчета. Имаме по важни неща за правене.
Да ,имам.Имам.
Фронтменът на Металика Джеймс Хетфийлд постъпи в клиника за възстановяване,
за да претърпи лечение от алкохолизъм и други неразкрити пристрастявания.
В изявление на Металика на официалният им сайт, пише:
"Джеймс постъпи в аномимно заведение,
и ще се подложи на лечение до по - нататъшно развитие на нещата."
"До тогава ние отложихме всички текущи дейности,
включително и записи на сесии за новия албум."
Металика ,които си спечелиха прозвището"Алкохолика,"
работиха над прокета,
след 1998 двойно-дисковата колекция от кавъри...
"Не само ,че не знам отговора"
"Не знам дори какъв е въпроса"
"Господи ,все едно"
"вали само над мен"
"Господи ,все едно..."
Мисля ,че е лесно да се види в тези дни,
Металика вкара нещо като физическа материалност в рок енд рол-а.
Да споменем Бийтълс, Ролинг Стоунс, Всичко това
вдъхновява някои от британските рок изпълнители , които развиват метъл музиката.
Лед Цепелин ,Блек Сабат и така нататък.
И после от тях...
Нека кажем, тогава идва Ларс.
Така ,че те имат място във всичко това.
Ларс е имал добър поглед, по онава време, и е видял накъде ще отиде метълът...
Понеже е могъл да го види през погледа на европеец. Това е мнението ми.
Мисля ,че е страхотно за теб да разполагаш с гледната точка на баща си...
за това кой си и накъде отиваш?
Това е невероятно...
Ти говори за годините ,през които минахме. Говори за дядо си...
Трудно е да го призная , особено когато баща ми е до мен.
По-лесно е да говоря за това ,когато той не е в мое присъствие.
Но разбира се че е така.
- Да.
- Какво би споделил насаме?
- На кой?
- На който и да е , без той да е тук.
Кажи го. Какво би било?
Вече съм ти го казвал безброй пъти.
Казвал ли си го на него?
Какво е това ,което се опитв...? Ти го започна.Аз не съм го изкарвал на показ.
Какво е това ,което си почувствал ,че си казал, а сега не можеш?
Мисля ,че в някои случаи, някои от...
- За мето това е...
- ...страх от "status quo".
Mалко се отдалечаваме от посоката.
Няма нещо по-лошо от това,
когато трябва да отида при него и да му пусна новия албум,
знаейки ,че има нещо в него ,което е скапано.
И той може да го види веднага, за точно две секунди и половина.
Коментари върху това?
Бих казал... нали, ако ти бе казал, "Какво би било мнението ти,
ако си наш съветник?", тогава щях да кажа : "Изтрийте това."
Според мен... Не знам за вас ,момчета. За мен това не пасва.
- Но...
- Интересно.
Интересно е,понеже сега ...
- Освен хората ,които са замесени,...
- Да.
...единственият ,който е чул нещо от тази музика ,е Клиф Бърнстейн.
Аха.
Когато Клиф Бърнстейн го чу , той реши ,че това би трябвало да открива албума.
Наистина ,би могло да е така.
Но съм доста сигурен ,че... всъщност...
че... всъщност не смятам така. Разбираш ли?
Абсолютно не мисля така.
Добре.
Не ми звичи правилно или нещо такова,нали?
Освен ако не съм човек ,който крещи в нещо като стая с ехо.
Мисля ,че една от отговорностите ни ,е да се държим като все едно бандата съществува.
Продължаваме. Правим изследването си.
Откриваме себе си индивидуално. Изследваме личните си отношения.
Наистина се нуждаем да се съберем, да говорим за това,
да се държим,сягаш групата е на лице, понеже тя е.
Но ако не го направим, тогава ставаме съучастници
в процеса - изплъзване от планетата.
Обаче е малко скапан сандвич.
Какво е - разплитането на групата?
И после имаше две?
Добър приятел ми звънна , Каза ми ,че знае къде е Джеймс.
- Наистина ли?
- Да.
Той не можел да си представи Джейм да прави нещо от 6 месеца.
Подготвен съм за най-лошото.
Убеден съм ,обаче ,че
ще се съберем , когато дойде правилният момент.
Но знаейки кога ще дойде ...
или по-точно незнаейки,
ме прави да се чувствам много , много неудобно.
Надявам се ,че в определен момент той ще се върне,
ще опита и ще завърши този албум.
Ако...
Ако той се оттегли от Металика, не съм сигурен ,дали това ще ме изненада.
Винаги съм чувствал ,че Джеймс е
по -мек, по грижовен, по състрадателен човек ,
отколкото си позволяваше да бъде пред повечето хора.
Спомням си още по времето на Дейв Мъстейн,
Когато той и Дейв...
Те двамата просто започнаха веднага с тяхното
биене в гърдите и маниерничене.
И цялата работа беше нещо като да бъдат мачо.
Аз просто не можех да се справя с тези неща.
Гледайки назад ,преди 18 -19 години,
се чувствах толкова отчужден, понеже това държание бе далеч от
възпитанието , което ми бе дадено.
Това е за вас ,приятели.
Но в същото време , започвам да осъзнавам,
че тези депресии , които се прояваяват ,са резултат
от алкохолизма и подобните неща. Беше трудно за него
да разговаря от сърце...
- Искате ли малко или не?
...а не да се крие зад всички тези различни фонове.
Дали алкохолът е това ,което му дава погрешно усещане за сила,
или "Фронтменът на Металика,", или цялата тази "мачо"- глупост.
Добре, вие сте пияни , аз също.
Сега идва веселата част ,човече.
Искам да му помогна, Искам да бъда на негово разположение
и желая да направя каквото е по силите ми, за да бъде той най-доброто ,което може да е.
Така ,че въобще не знам какво ще излезе накрая.
Доста е здравословно за мен да бъда тук, без никакво напрежение
или нещо друго ,свързано с групата,
или някой ,който би ми напомнял за нея.
Разпознавам отново кое е истинското.
Сесиите ни с Фил провокираха много неща в Джеймс ,
които той чувстваше , че трябва да осмисли.
Душевно съм доста погълнат от това,
понеже много се притеснявам за него.
И нали знаете, когато отидеш в клиника,
те не се фокусират върху това, че си алкохолик.
Те отиват по - надълбоко.
Съвсем надълбоко. Просто те отварят ,
изсипват те на масата и изследват всичко ,което е върху нея.
Говорих с него няколко пъти.
Знам че има тежко пътуване.
Независимо колко лоши са нещата,
евентуално всичко се нарежда от самосебе си.
Рано или късно.
Дали за добро или лошо, нещата се нареждат.
Слушам хората по света да казват колко велик китарист е Кърк
и какъв нещастник съм аз.
Бях изритан от Металика.
Не бях дотатъчно добър за тях. И бях загубеняк.
Трябваше да се справям с това цели двадесет години.
Ужасно преживяване е.
Трудно беше ,Ларс.
Беше ужасно трудно да гледам как всичко, до което се докоснете,става злато,
а всичко мое - провал.
И съм сигурен ,че много хора
биха сметнали провала ми за пълен успех ,нали?
Но аз радвам ли се да съм номер две? Не!
Вие сега посрещате нещо,
през което аз минавам вече 13-14 години.
Никога нямах шанс да ви го кажа,
без да говоря с Ларс ,човека в Металка.
Никога не говорих повече с моя малък датски приятел.
Спомням си деня ,в който приказвахме да изкопаем дупка в земята
и да пушим хашиш през пръстта.
Това за мен са нещата ,които...
Разбираш ли? И никога сме нямали много моменти като този.
Усещам ли някаква вина? Да.
Но в същото време ми е трудно да осъзная ,че
единственото ,което чувстваш
като погледнеш към последните 20 години...
е вкоренено в Металика.
Добре.
Замислял ли си се някога , какво преживях?
Мисля ,че имам представа , каква болка съм ти причинил.
Не е това ,което попитах.
Добре.
Имаш ли някаква идея...
- В какво те поставих да изживееш?
Не , не , не. ...какво преживях?
Хората ме мразят заради теб.
Вървя по улицата и чувам как някакво пишлеме крещи "Металика" по мен.
И го правят ,за да ме дразнят.
Когато чуя Металика по радиото , си казвам,
"Господи ,трябва да го изключа", понеже все си мисля "Аз се прецаках!"
Вярно.
Чакал съм този ден от доста време.
И по никакъв начин не ме е удовлетворило ,
понеже някой доста важен човек не е тук.
Така е.
Желая ли да стане отново 1982 и вие да ме събудите отново и да кажете,
"Хей Дейв ,знаеш ли? Имаш нужда да отидеш в AA"? Да.
Бих дал всичко за тази възможност.
Има ли нещо последно,което искаде да кажете на всички?
Подковете си металните задници!
Добре ,благодаря ви. Това бе Дона Дейвис , а това е Металика
Доста претенциозен клуб да изсвириш първия си аранжимент.
Аха.
- Как се чувствате ,момчета?
Подкладени.
Откачаме. Тотално.
- Откачате?
Откачаме. Направо е невероятно.
Мисля ,че каквото стане... Мога ли да го кажа?
- Можеш да кажеш каквото си поискаш.
- Велико. Велико.
Не е за вярване.
Екобрейн! Йе!
Не знам ,сякаш съвсем внезпно всичко това се превърна в голяма продукция.
Не разбирам.Съвсем неочаквано получавам телефонно обаждане.
Все едно всички и техните братя са дошли в града.
Мислех ,че Джейсън, ще свири с новата си група
пред около 20 пияници, някъде в барче или нещо подобно.
Предполагам и заради моята неосведоменст,
съм искал да е така.
Сега осъзнавам ,че
работата е малко по-сериозна.
- Хей ,човек.
- Благодаря.Благодаря ,приятел, мерси.
- Страхотно ,човече. Страхотно.
- Благодаря ти. Точно.
- Аз съм Ларс. Как я караш?
- Приятно ми е.
- Супер е ,че се срещаме.
- Къде е Джейсън?
- Джейс?
- Не знам.
Приятел, Мисля че се върна за... Май вече е отлетял.
Може би е отишъл до...
- Отлетял? Наистина ли?
Супер!Отивам отзад да му кажа здравей, а той вече се е омел.
"Елвис напусна сградата."
Ето го Зак. Хей, Зак!
Виждаш ли, дори той ме отбягва.
Джейсън не ми обръща внимание, Зак също. Колко бъзо станахме вчерашна новина.
Да! Без майтап.
Виж онзи тип с тениска на Екобрайн.
Да ,това е Стийв. Той работи с нас в студиото.
- Ами така е.
- Наистина ли?
- Да. Спомням си за този там.
- Какво?
Спомням си този. Той работи в студиото.
- Кой?
- Отсреща.
Човека в червените шорти?
Не ,онзи в черно, който сега пресича.
- Наистина?
- Кесел.
Тод. Той също работи в студиото, нали?
- Кой?
- Тод ,ей там.
Сигурен съм че всички са тук ,Боб.
Единствените двама ,които не работят за него, сме ние.
Хетфийлд ще откачи. Направо съм в ада.
Този целия аранжимент извади всичко на показ ,нали?
- Да. Накара ме да се почувствам като...
- Искаш да излезеш чист.
Накара ме да се почувствам като загубеняк.
Не мога да задържа групата си заедно.
Започвам записи, не ги завършвам.
Джейсън е бъдещето. Металика е миналото.
Никога не съм имал такава пауза, вече 20 години. Разбирате ли?
И това ,което ме притеснява ,е незнанието.
Незнанието и нечуването,
Все едно те изяжда.
Кърк говори с него.
-Говорих с Джеймс днес.
- О, супер.
Какво каза?
Основоно каза ,че семейството му е сега приоритет
и има нужда от време за него,
преди да може да се върне към другото си семейтво, при нас.
И че ни обича, и има нужда да разберем ,че му трябва време.
После продъжи с това
колко трудно е било за него да говори с теб за всичко, понеже се е чувствал притиснат.
И говори още за това как винаги си имал нужда
да контролираш ситуацията, програмата, или каквото е там.
И че това е време ,в което
той има нужда от пълен контрол върху нещата.
Добави още,че за всички Марк Райтер-овци, и Боб Рок-овци,
и всички тези неща... Просто не мога да мисля за това сега."
Имам чувството ,че той някак си се примирява с твоето отношение
откъм бизнес страната.
Което всъщност е доста изненадващо за мен.
Но мисля ,че това обяснява доста,
защо все още не говорил с теб.
Ние се намираме в лимбо,
и колкото по-дълго Джеймс избира да стои далеч от нас,да работи с нас,
толкова повече се отдалечаваме .
Чувствам се толкова...
незачитан...
Това ,това е ключовото.
Поставяно ли бе някога под въпрос бъдещето на групата ,
дори когато Джеймс постъпи в клиника, мислиш ли?
Ларс и аз се чудехме
кога най -после Джеймс ще се почувства
в ситуация,при която може да се върне при нас.
След определен брой месеци, Ларс и аз почнахме да си мислим:
"Ще се върне ли той въобще?"
И това беше наитина сериозен въпрос.
Дали иска или не иска да се върне.
Джеймс написа нещо в новото издание на нашето списание: "So What".
Беше нещо като бележка , направена на ръка.
Тази бележка бе може би най сърдечното нещо,което
съм виждал да излиза от съзнанието му.
Утре се оформя да бъде,
първото сядане на маса С един рехабилитиран Джеймс Хетфийлд.
- Защо филмираме това?
- Не знам.
В много различно място сме.
Е,поне аз, намирам се в различно от Пресидио място.
Това е доста меко казано.
Трябва да определим дали
филмът ще бъде нещо прекомерно.
За мен имаше голяма досада , примирих се с нея
и се почувствах... неудобно.
Не ми бе приятно.
Знаете, микрофон,следващ ме постоянно.
Имах чувството ,че се намирам постояноо в светлината на прожекторите...
И май не ми харесва особено това чувство.
Докато бяхме в Пресидио, снимайки ви как свирите,
чувстваще ли го тогава?
- Да.
Беше горе - долу постоянно.
Мислиш ли,че сега си на по-добро място?
Трябваше да намерим някаква възможност...
- Определено съм на по-добро място.
...някакво място,на което да се чувстваш удобно.
Последното нещо ,което желаем, е да пречим на музиката ви,
понеже това е най-важното,нали?
Един вероятен отговор би бил... По-добре да няма филм.
Това е обхвата от вероятности , за които трябва да помислим,
защото.. Защо всъщност искате филм?
Дори ти каза ,че се надяваш филмът да стане...
Това е важен въпрос, защото за мен всичко дойде просто ей -така:
"Хей,ще направим това."
"О,добре."
Това е част от всичко онова. Величието на Металика.
На мен ми е писнало от него.
На теб може да ти изглежда приятел. За мен е като звяр.
Той е всмукал много от мен в него.
Ти бе господарят на този звяр в един период.
Ти бе защитникът на тази квинта... това съществуване.
Разбира се трябва да се намери правилният баланс на това,
какви са личните нужди,
но ако Металика реши заедно да направи нещо,
тогава си мисля ,че може да стане.
Не знам, това ме плаши пак. Металика е три индивидуалности,
и те трябва да решават какво е добре да се направи.
Все още си мисля ,че приоритетът е колектива,
докато всички ,които учстват в него не кажат ,че
приоритет е индивидуализмът.
И засега ти си единственият, който го е казал.
Аз не съм,
той не е също. Не съм го чул да го казва.
Чувствам ,че все още.. все още има дисбаланс.
Срещахме се около, не знам, щест или осем седмици,
преди отново да се захванем с проекта.
Тогава влязохме
и бе за пъви път ,когато използвахме студито, HQ.
Както и да е ,ето ни тук. HQ.
Точно. Ами ,тук сме
И камерата е тук.
Моят приятел - микрофонът -също.
- Кръжащ.
- Аха. Яко.
Искате да посвиря?
Да, давай.
- Аз..
- Ще пусна големите колони.
Страхувах се да взема отново китара,
и бях потресен от това какво може да се случи. Ще го харесам ли?
Ще го обикна ли? Ще мога ли да напиша нещо готино?
Или ще пиша само възстановителни работи?
Джеймс.
Това е може би най-хубавия звук, който съм чувал през живота си.
Фактът ,че просто свириш тук.
Само така ,братко.
Изсвири мелодия.
- Какво?
- Нищо.
- Видя ли? Чувството е яко ,нали?
- Да.
Имаш чувството за следващия ден.
Година по-късно, следващият ден.
Ще е интересно да работим по програма,
понеже никога не сме го правили. Ще бъде страхотно.
И е нещо като самомнителност. Колкото по -малко време имаме,
толкова по-продуктивни ще бъдем, по някакъв начин, нали?
Ще е все едно да сме по -фокусирани да свършим работата.
Всичко това звучи наистина добре. Добре. Нека да го разгледаме пак след седмица.
Мисля... Да не приказваме ,а да го направим.
В един момент обаче ще се наложи да работим по-здраво.
- Да.
- Да. Когато почувстваме,че е добре.
Какво имаш предвид? Какво означава това?
- Какво означава?
- Да.
Като казваш "по-здраво", означава ли повече часове?
Ако можем да се задълбочим бързо.
Да се запалим.
- Заговорих ,понеже
какво означава това, ще трябва да правим по 8 часа ли?
Стреснах се точно тогава.
Няма проблеми. Да.
- Да правим по осен часа?
- Не.
Някакви идеи за текст?
- "В търсене съм на"...
- "В търсене на понички."
"Търсене на понички"
"Аз съм в търсене на понички"
Какво беше онова нещо от вчера? Будисткото...
- Гаранция. Какво?
- Не, Будисткото нещо,което имаше...
"Раждането е болка. Животът е болка. Смъртта е болка."
Цикълът на страдание. Нарича се "Самсара."
Къде си с това ,Джеймс?
- Някъде другаде.
- Добре.
- Къде отива днешната пот?
- "Изхабих се да ме е страх."
"Моят безкраен парад, от страх, който постоянно правех."
"Начинът ми на живот определя как ще умра. Надигащ се прилив,който притиска
- "Как ще умра."
- ...към другата страна."
"Моят безкраен парад, от страх,
който постоянно правех."
Този ужас тик-тик-тик-так Бих сменил с удоволствие.
Имам нужда да знам, къде ще бъда положен.
Не мога да го намеря"
- Просто... не става.
- Великото... Направи едно нещо хубаво.
- Онова.
Направи само едно синкопирано.
Направи сегаа цялото така.
Странно е,странно е.
Вторият път определено ти бе по -удобно.
- Да.
- Между другото е четри и петнадесет.
Трябва да вървя ,момчета. Съжалявам.
Чувствам се като лошия,който казва: "Трябва да вървя,защото е 4."
Ако всички знаем и наистина знаем,че
4:00 е време за спиране, тогава не знам,
няма да се чувствам като мерзавецът ,който казва
"Трябва да вървя да вечерям с децата," нали?
Защото имам чувството,че ще изляза от тук,
а вие ще останете и ще прослушвате нещата.
-А това е някак... не е правилно.
- Не.
Ако искам да отида и да го слушам, ще ида и ще го направя.
- Но поне би трябвало да го слушаме...
-Ако прекратяваш по-рано...
Но аз знам ,че ще стоиш тук, Ще приказваш с Боб.
Може би той не иска да остава.
Когато ме няма ,се говорят разни неща, вземат се решения
и после все едно навлизам в нещо, което вече е решено.
Идва ми доста нанагоре, много пъти.Не ми харесва чувството.
Това е като... като последните 15 години...
- Да.
- ...за мен.
Нека поговорим за това утре , става ли?
- Или ще намериш време сега...?
- Не,Нямам точно сега.
Четири мина.
Трудно е да представиш структура в това ,аз се опитвам.
- Какво мислиш ,Ларс?
- Можем ли да направим песента от вчера?
- Която всички чухме?
- Как е по-различно така?
Защото вече сме я чули заедно.
Ами той иска да е част от всичко.
- Аз бях ли там?
- Да ,беше.
- Всички я чухме заедно.
- Ти влезе.
Добре. Обаче ако не говорите за нея.
- Това път "около" ли е , или...?
- Определено е път "около" това.
Какво ще кажете ако запазим напрежението...?
Сериозно. Добре е, понеже напрежението поражда резултати.
Нагоре!
Надолу!
Тихо.
Вълнувам се да видя , какво си научила.
Нагоре ,надолу. нагоре и замръзни!
Как се нарича това?
Гордея се стеб ,скъпа. Радвам се ,че те гледам.
Работя много здраво над това
да бъда най-добрият баща и съпруг ,който мога.
Най-доброто от мен
Работи здраво.
Не искам да губя нищо от това, което имам.
Знам,че всичко може да изчезне изведнъж. И това е тежката част от живота.
И тогава е просто... тотално прерраждане за мен.
Гледайки на живота по един нов начин.
Всичкото онова пиене, всичкият боклук ,в който се бях заврял.
Бях толова предсказуем. Скучен.
Излязъл съм там ,търсейки забавление, и такива работи.
Резултатите са едни исъщи, човече. Будя се на следващия ден някъде,
в някакво легло, Нямам представа кой е до мен,
пиян съм , напълно препил, и имам да изнасям концерт.
Резултатите са все едни, нали?
Сега животът е доста интересен. Не знаеш какво те чака,
когато си пречистен ,с ясно съзнание, тук и сега. В момента.
- Мисля ,че тези две са най-добре.
- Трудно е да се реши.
Всички те имат някакъв... някакъв чар, не мислиш ли?
Ще ми е интересно да чуя пак пъвото. Пърият пик.
- Да го пуснем тогава.
- Добре ли ще е ?
- Позволено ли ни е?
- Да.
- Трябва ли...?
- Всъщност не сме се договаряли ,нали?
Не сме.
Да. Позволено ни е. Бих искал да го чуя.
Нека който не иска да е част от това, да се смята свободен да напусне стята.
"Имам ли силата да разбера, как ще продължи това?"
Мисля ,че се бяхме разбрали. Ще се работи от 12 до 4.
И после няма.
Ако Ларс и аз слушаме нещо или преглеждаме нещата от Пресидио,
не е защото искаме да направим нещо зад гърба ти.
- За теб е.
- Да.
Основно каквото чувам е, "Не ,не мога да го направя."
- Какво по дяволте е това?
- Не знам, разсъдъкът ми се изкривява.
Колкото повече отива всичко , в разни посоки,толкова по трудно е.
Да се върнеш.
- Към каво трябва да се връщаш?
Към малко контрол. Някакво чувство на...
принадлежност към групата.
Когато бягах тази сутрин, мислейки как ще те видя днес,
"по дяволите" се появаваше доста пъти в главата ми.
Сериозно.Вярно е наистина.
- С яд?
- Не, просто "По-дяволите! По-дяволите."
Мисля ,че си толкова шибано обсебен от себе си.
И по-лошото е ,че говориш винаги...
говориш все за мен, използваш думите "контрол" и "манипулация" често.
Мисля ,че контролираш с цел, контролираш и по невнимание.
Контролираш чрез правилата, които поставяш.
Конторлираш чрез това ,как преценяваш останалите.
Контролираш чрез отсъствието си.
Мисля ,че контролираш всичко, дори когато не си тук.
Не разбирам кой си. Не разбирам програмата.
Не разбирам всичко това, Окей?
сега осъзнавам , че едва съм те познавал.
Всички тези правила и всички тези говна ,човече -
това е шибана рок - енд - рол група.
Не искам някакви гадни правила.
Разбирам ,че трябва да си тръгваш в 4:00. Уважавам го.
Но не ми казвай ,че не мога да стоя и да слушам нещо с Боб в 4:15, ако искам.
Какво ,по дяволите ,е това?
Знаеш ли, Аз...
Не искам да свърша като Джейсън, разбра ли?
Не искам да бъда отблъснат. Не искам да става за втори път.
Нека да го направим и то както трябва. Или да не го правим въобще.
По дяволите. Вждаш ли? По дяволите.
По дяволите!
По дяволите!
Нека чуем овации за Елена!
Само така!
Не сме никъде наблизо в решаването на някои проблеми.
Нека ги подгоним ,тогава. Затова сме тук.
Не знам, Предполагам ,когато свирим,
основно когато сме в стаята с Ларс, свирейки заедно.
Предполагам съм имал по-завишени очаквания.
И не знам,може би съм разочарован вътре в себе си.
Би могло... Не знам.
Искаш ли да говорим за това? Какво означава?
Не се забавлявам , когато свиря заедно с теб.
Ако не се забавляваш, то нека те уведомя,
че и аз със сигурност не изгарям от удоволствие.
И не съм заинтересован да свиря с теб,
ако ти не си щастлив.
Не искам да стана някаква шибана пародия.
Разбра ли? Така че ,ако не си доволен, свирейки с мен...
Има ли достатъчно ,което ни свързва, което би ни задържало...
през целия път докрай?
Не знам.
Има моменти ,когато се съмнявам.
Наистина.
Радвам се ,че го каза.
Защото наистина дълбоко там, чувствам понякога ,че просто...
Има някаква празнина...
Вътрешно грозно чувство. Просто... Не знам.
Колко работа ще вложим в това?
- Когато правиш...
- Да.
Нека направим малкото ни събиране, точно сега,бързо.
Всеки трябва да допринесе. Ларс?Хайде.
Хей, Кастор, Защо не се обърнеш към момчетата - мъжете, би трябвало да кажа-
и не им кажеш довиждане.
- Чао, Кастор.
- Благодаря ти ,че дойде.
- И татко ли ще казва чао-чао?
- Не ,татко ти ще остане тук, окей?
Чао. Ще се видим.
Е как е,какво мислите за това ,което чухме?
Разбира се ,текст би свършил добра работа.
- Да.
- Това нещо като интро , което беше в началото.
Ами ти? Какво мислиш?
Смяташ ли ,че е добре? Има ли нещо специфично ,което ти...?
Не, Не обърнах внимание толкова детайлно.
Това е просто... много добър материал.
Мога да ви върна назад ,когато аз и той бяхме сами в стаята ми, през 1981,
и слушахме Нова Генерация или британски хеви- метъл сингли.
Когато още някой беше там,
имаше вече друга енергия.
- Нищо не става?
- Да.
- Шибана работа... гадно е.
- Нека направим друга версия, става ли?
За пръв път ,когато наистина го забелязах , бе когато Мъстейн влезе в картинката.
Когато Джеймс беше с Мъстейн, той ставаше такъв като...
като че ли въобще не го е грижа за мен .
Eдин път по време на записването на албума "Ride the Lightning",
бяхме излезли аз и той и 42 бири по-късно
той беше на вълна: "Oо приятелю, обичам те."
Но никога не се бе материализирало до момента с 42-те бири.
А и бяхме сами.
Това беше добре!
Сигурен ли си,че не трябва да го свиря отново?
Сигурен съм. Въпреки ,че е добра тренировка.
- За какво?
- За турнето.
- Кога?
- След няколко години.
От ден първи е като състезание.
И по някакъв начин точно това направи Металика каквто е.
То ни движеше напред.
- Какво ти харесва?
- Не знам. Ще опитаме малко повече.
Опитай нещо като:?
Почти като дрънкане.