Zivot Je Cudo (2004) (Life Is A Miracle CD1.sub) Свали субтитрите
Аз повече не мога.
Милица.
Филм на Емир Кустурица
ЖИВОТЪТ Е ЧУДО
Пазете се от пътя.
Махайте се.
Едно, две, три...
Я да видим какво може старата гвардия.
Е, Милош, трябва да отбиваш, а не враните да броиш.
Да, разбира се.
Чудак си ти, Лука. Не може да си на две места едновременно.
Мога, мога.
Господи, той ме е забравил отдавна.
- Айнщайн. Треньорите помнят добре.
Да бе, помнят. Мина вече година и половина,
от както заминахме от Белград.
- Не се вълнувай. Трябва да играеш,
и за нищо да не мислиш.
Махай се оттук.
- Вельо, здравей, приятелю.
Много дълго те чаках.
- Ето ти парите. Бъди здрав.
Забележително.
Животът е чудо.
Съседе, съседе.
Съседе.
Съседе. Йокшо. Ти си такова малко куч...
Вуяне, трябва да мина. Махни магарето от релсите.
Няма да стане, скъпи Вельо. Трябва спешно да доставя ковчега.
А проклетото добиче не иска.
Какво й е?
- Страда.
Не може ли да страда в канавката? Какво значение има къде страда?
Ето какво ми трябва. Не стой на пътя. Махай се.
Махай се, чуваш ли? Слушай,
защо плаче тя?
- От любов. Иска влака да я бутне.
Какъв влак. Не са построили пътя до края.
Правилно, аз й казах същото нещо.
Може би трябва с пръчката?
- Искаш с пръчка? Няма да помогне.
Хора, там са убили Йокшо.
Йокшо е убит. В неговата къща. Хора.
Йокшо е убит.
Лука. Лука, чуй ме.
Искам да мина. Пуснете ме.
Не мога да стигна до теб.
Трябва нещо, да ти...
Лука, мечките убиват хора.
- Последната мечка я застреля Тито.
Тези са дошли от Хърватска. Зверове от Хърватска.
А ти седиш тук и свириш.
- Какви зверове?
Мечки.
Приличат на нашите, но са малко по други. По-едри са.
И козината им е по-сива.
- Сигурно са от Персия.
Не са от Персия. Бягат от Хърватска. Заради войната.
Нали не са повредили пътя?
- Нищо му няма на пътя. Лука.
Това не е шега работа. Там умират хора, а ти свириш тук на кавал.
По-бързо. По-бързо, дребосъче.
Радоване, Радоване.
- Остави ме.
Ама че е нахална.
- Радоване, скъпи.
Какво?
- Нека спрем, да нахраним кучето.
Откога градоначалникът трябва да храни тези скитащи кучета, а?
Дай ми рибата.
- А откога градоначалника закусва
в колата си, а не в ресторант? Не виждаш ли?
Лили е влюбена.
Дай си ми закуската.
- Не бъди толкова стиснат.
Махай се.
След като си юрист, Филипович, ще те направим партиен секретар.
Ти добре се оправяш с документите.
- Точно това казвам.
Нали има закони, приятелю? Нали не искаш да ни арестуват?
Само глупаците ги хващат.
- А мошениците?
Не искам да се оправдавам.
Това е измама, каквото и да казваш!
Мюсюлманите и хърватите го правят.
- Какво правят?
Финансират партиите от печалбата от нефта и цигарите.
Демокрация с контрабанда? Тито го правеше 30 години.
Забрави го Тито. Тито си е Тито, приятелю.
Ето на кого ще разкажа всичко.
Здрасти, баджанак. Готово ли е всичко за деня на независимостта?
Оркестърът е готов. Сърбите бавят пътя.
Нашият участък е готов.
Как я карате, приятели?
Благодаря за прекрасната музика.
- Трябва да ви кажа нещо.
Спървала, диригент от Сараево.
- Сараево?
Прекрасен град.
- Може ли за една минута?
Господин Чухай, от Унгария. Универсален е.
Много ми е приятно. Всичко ще бъде добре.
По-добре не може да бъде.
- От името на властта ви благодаря
за помощта при строителството на релсовия път.
Ние политиците също не сме спали.
- Моля за извинение.
Прочетете, за да знаете всички.
- Моля за извинение.
Ако не организираме лов, тези зверове ще ни довършат.
Потвърждаваме покупката на локомотив "Шнайдер-Ховщейн". Не го очаквахме.
Няма да остане нито един сърбин.
- Сега ще ви покажа нещо.
Скъпи председателю, скъпи приятели. Аз искам да ви
запозная с нашия проект.
Тук виждате участъка от пътя, който ще съедини Босна и
Сърбия, дълъг няколко километра. Бил е построен от австрийците.
Но е бил разрушен. Сега трябва да го поправим.
За да идват туристи, за да се развива търговията... по- добре.
Този тунел, моля за извинение.
Ще ни помогне да преодолеем главното препятствие.
Надявам се, че за празника всичко ще бъде готово.
Браво, юнак.
Слушайте, момчета. Ще ви разкрия основното правило на вратарите.
Хайде давай, "велик вратар".
- Трябва да пазиш вратата,
независимо от това кой стреля по нея.
Поради това няма умни вратари.
- Айнщайн ли го е казал?
Не, той не се е занимавал с глупости. Това го каза треньора.
А сега Томо ще ви покаже как трябва да се стреля.
Внимавай.
Ти нали казваше, че си безстрашен вратар?
Е, и какво?
- Ела. Излизай.
- Защо? Ще докажеш колко си безстрашен.
Не ме дърпай.
- Трябва да отговаряш за думите си.
Аз исках да отидем на дискотека. Нали се разбрахме?
Ето я твоята врата. Заставай. Аз сега ще дойда. Не се бой от нищо.
Защо е всичко това?
- Стой, не мърдай!
Ти си безстрашен, така че хайде. Стой спокойно.
Какво да правя?
- Ела виж нашия храбрец Есо.
Ей, великия вратар. Удар по вратата. Дръж.
Браво. Железен си. Ще ти трябва.
- За какво?
Сега всичко ще разбереш. Сега. Сложи си я на главата, ето така.
Какво си намислил?
- Сега ще разбереш. Пусни я.
Тя ще падне.
- Пусни я. Супер.
Томо, какво правиш? Стой.
- Стой така.
Ти ненормален ли си? Какво правиш, тъпанар скапан.
По дяволите, не уцелих. Исках между очите.
Хайде сега си ти наред. Отиди на моето място. Отивай.
Ти какво? Да не сте полудели?
- Остави ме.
Сега. Защо ме дърпаш? Изпразвам си пистолета.
Успокой се.
- Есо.
Есо, това не е шега работа. Недей.
- Не се бой, аз стрелям добре.
Хайде. Чичо Фай купи два евтини пистолета.
Ние с него добре си постреляхме.
- Значи си тренирал?
За малко да счупя мишената.
- Томо, писна ми от теб. Стига.
Милош, можеш ли да се дръпнеш?
- Не ме пипай.
Стига.
- Милош, казах ти да се дръпнеш.
Престани.
- Не.
Добре, стреляй.
Ако той не успее, аз ще те убия.
Уцели. Какъв добър чичо имаш.
Домашна е. Пийни си, успокоява. Вземи.
Вкусна е.
- Наистина ли?
Не мърда. Така е. Страда от любовна мъка.
Иска влак да я бутне.
- На кого е?
На Вуян Перич от Забърже.
Той умря преди пет години.
- Стига бе, аз го видях днес.
О, Боже.
Махай се. Тръгвай.
- Какво правиш?
Не.
- Тя плаче ли?
Нали ти казах, че страда?
Тук трябва по-внимателно.
- Махай се.
На кого казвам?
Я се дръпни. Дай на мен.
Аз много те моля. Дръпни се.
Свирни.
Ти не ме слушаш.
- А?
Не казвам, че скоростта не е важна. Но всеки идиот може да бяга бързо.
Какви глупости говориш? Господи, чуваш ли това?
Не се бой, чува и още как.
- Не съм казвала това.
Казах да погледне мъжа си и да разбере, че ушите са му големи.
Знаеш ли как Наполеон е печелил?
- В смисъл, сраженията?
Той е изчислявал как бързо неговата кавалерия може да стигне до врага.
За да го разцепи. Скоростта е най-важна.
Ти прекалено много четеш. Внимавай да не те заболи главата.
Ако летиш на облак със скоростта на светлината,
не се виждаш в огледалото.
Точно това ми трябва.
- Скоростта не е най-важното.
Чувството е важно. Знаеш ли какво е?
Какво е?
- Талант.
Или го имаш или го нямаш.
- Талант? Ще си го запиша това.
Не се смей, сериозно ти говоря.
Може да се скрием от разстройствата.
А аз съм силно разстроена. Аз съм като Анна Каренина.
Честна дума. Случайно ме докараха.
Следващият път ще се окажа в болницата. Ще видиш.
Чух как Лука разговаря с директора.
Но той не знае, че аз знам. Той каза на Лука:
"Лука, как може така? Рано е още. Жадранка да лежи в болницата.
Тя е толкова млада."
Но аз се притеснявам за Милош. Знаеш ли как ще се чувства?
Когато детето е без майка. Като листо по вятъра.
Насам, натам.
И това са приятели.
Какво ми става? Помогнете ми.
Разбери, че аз оттук няма да мръдна.
Трябва да си изпиеш хапчето. Дръж.
Ще го изпия. И каква полза от нея?
Аз няма да се успокоя. Знам какво си намислил.
Не смей да правиш това с мен.
Жадранка, искаш сина ни ли да чуе?
Ето така. Браво.
Лягай тук. Такъв е редът в болницата.
Гледай, не я сложи на носилката.
- Не искам, пусни ме.
Хайде.
- Чуй ме. Моля ти се.
Аз бих го отнела от нея.
- Не се бой.
Жена му пее много хубаво. Чувала съм я по радиото.
Пусни ме.
- Стой.
Тя е превъртяла окончателно.
- Там ще ти помогнат.
Каква любов.
Какво? Ти не би ли искала да те носят на ръце? Като той нея.
Никога. Той не е мюсюлманин.
- Какво значение има?
Има. Питай баща си.
Баща ми? За всичко ли да го питам.
Искам да си ходя в къщи, при Милош. Моля те.
Ето го и доктора.
- Как се чувствате госпожо?
Заповядайте. Това е само една малка алергия.
Босна, Босна.
Той във всеки отбор ще се справи. Даже в националния може да играе.
Вярно ли е, Лука?
Джукич, върни се назад.
- Той няма да успее.
Ще успее, не се вълнувай.
- Бягай назад ти казвам.
Кое е това момче?
Жадранка. Върни се.
- Аз съм майката на Милош.
На кого?
- На Милош.
Може би го помните. Той играеше в "Партизан" когато беше малък.
Девети номер.
- Добър е.
Да, но е чувствителен. Като мен.
Аз съм оперна певица. Сега не пея на сцената. Гърлото ми се схваща.
Имам много силна алергия към прахта. Засега се лекувам.
Атакуват. Внимавайте отпред.
Само аз го разбирам. Аз знам какво е играта. Театър, футбол.
Това е едно и също. Целия свят е театър.
Знаете ли кой го е казал?
- Не знам.
Аз ще ви подскажа.
- Започва с буквата "Ш".
Шекловец.
- Не познахте. Чужденец е.
Целия израз е: "Целия свят е театър, а хората в него са артисти".
Сигурно е Шустер.
- Не. Шекспир.
Нямам представа. Не знам. Аз не следя английското първенство.
Днес е премиера за Милош. Всичко на този свят е сцена. Всичко.
И всякакви неща стават на тази сцена.
Така ли е?
- Да, да разбира се.
Вземете например мен. Когато имам премиера,
гласа ми звучи така:
Погледни бедната жена. На всичко е готова заради сина си.
"Майката на Хуанита"
Не ви ли боли?
- Няма нищо страшно.
Това е ужасно. А така пея на репетициите.
Много необичайна мама.
Гледал ли си филма "Майката на Хуанита"?
Тогава нищо не си видял.
- Какво не съм видял?
Знаеш ли какво бих направил за мама?
Какво би направил за нея.
- Бих изчукал половината стадион.
Какво поколение е израснало!
Говедо, какво правиш?
- Майната ти. Пусни един гол.
Пусни тръбата. Ще ти откъсна главата.
Жадранка, това вече е прекалено.
Гол, отлично. Гол.
Милош.
- Ти си супер.
Вашето "Ш" означава шикозно. Той е юнак. "Партизан" има нужда от него.
Ето ви моя телефонен номер.
Хубав удар.
Есо.
Престанете.
Не пипай сина ми.
- Оставете момчето. Тъпанари.
Всички ви ще избия.
Пуснете ме.
Получи се, Милош.
Мама идва на помощ.
- Чичо ти идва на помощ. Дръж се.
Татко, остави го на мен. Дръпни се.
Проклети националисти.
Получи. Ето ти.
Удари го както трябва. Той започна. Тези също, за да не се измъкнат.
Кажи ми точно какво ти каза той?
Каза ми: "Мадам, вашият Милош е най-добрия от всички".
Ти и сам знаеш.
- Може ли без твоя коментар, мамо?
И също каза, че след една седмица ще се обади.
Но не се обади.
- Мисля, че е имал спешна работа.
Той нали е зает човек? Той каза: Милош е нужен на "Партизан".
Какво не ти е ясно? Бъди търпелив, скъпи.
Анна Каренина е нямала алергия. Била е при брат си и тръгва с влак.
Какво си измисляш. Той не е имал големи уши. Тя го е разлюбила.
Тя е нямало какво да направи.
- Трябваше още
миналия понеделник да се обади.
- Ще се обади, не се бой.
Ще се обади? Вече мина седмица.
- Нямаш търпение ли?
Какъв ден сме днес?
- Нямам представа.
Събота. Ще се обади скоро.
Скоро? Ако му трябвах, щеше да ми се обажда по пет пъти на ден.
Ти плачеш ли?
- Не плача.
А на мен ми се струва, че плачеш.
- Значи си сляп.
Плачеш.
Искам да се върна в Белград. Искам да играя там.
Отивай играй футбол, но не плачи.
- А ти не ми викай.
А кой вика?
- Ти викаш.
Аз не викам. Не си измисляй.
- А и през цялото време ми пречиш.
Аз ти преча?
А аз заради теб слязох от сцената.
- По-добре,отколкото за критика.
Какво каза? За мен нямаше лоши коментари.
Пошегувах се. Знам, просто аз...
- Всички критици ме обичаха.
Аз същото казвам. Какво, вече и да се пошегувам ли не мога?
Напразно засади бук тук. Не е красиво.
Това не е бук. Това е липа. Трябва поне нещо да мирише приятно.
Дай на мен.
- Искаш да копаеш ли. Ето.
Дръж. Чакай, не така. Лопатата така,
а крака така. Това е друга работа.
Великолепно се получи. Имам чувството, че взривих цялото село.
Баджо, приятелю. Границата не е ли тук?
Къде, къде е границата?
- Ето, Надя. Тук е границата,
а ето там е Сърбия.
- Митницата по средата ли ще е?
Как така?
- Не знам.
Но границата ще бъде тук. Така са решили.
Искам да ви благодаря, че в тези трудни времена,
вие сте готови да защитите домовете си,
от дивите зверове.
- Гледайте.
Обявявам лова за открит.
Може ли да ти кажа две думи?
- Какво е станало, Филипович?
Отново се обаждаха босовете от Сараево.
Питаха: Знае ли Радован кой командва тук?
Те какво, плашат ли ме?
- Не разбирам какво искат от нас.
Парите са големи.
- Според мен не. Един милион марки.
За тях винаги е малко.
- Алчност.
Не съм толкова глупав, да ги слушам.
Но ние режем клона, на който седим. Ами ако не подпишат документите?
Слушай, по-добре ще умра, но няма да свиря по тяхната свирка.
Повече никакви игри. Няма да е твоята.
Аз имам свои хора в Белград.
Ще видим кой кого ще прецака. Вие или аз?
Стига толкова. Колко може да търпя това.
Мечка. По-бързо.
Господин председател, всичко е готово.
Сръбските жители на Босна и Херцеговина заявиха, че убийството
по време на сръбската сватба е предизвикателство към сърбите.
Трябва спешно да се възобнови конференцията за демократизация.
Създава се впечатление, че войната...
Лука, къде е Милош?
При Есо. Къде другаде да бъде?
Какво прави там?
- Яде пирожки. Сега е "рамазан".
И миналата година беше там.
Той да се държи по-далече от този Есо. Чуваш ли?
Защо? Той е добро момче.
На жителите се препоръчва да си стоят вкъщи,
макар че няма сбивания, единични изстрели имаше из целия град.
Необходимостта от въвеждането на комендантски час е очевидна,
освен за членовете на градския съвет. Не е ясно още колко трябва
да се изчаква с приемането на решение и да се излагат
на опасност гражданите.
Ти какво?
Не виждаш ли къде живееш. Стрелят.
Виж какво показват по телевизора.
- Това са глупости.
Нищо няма да се случи. Разумните хора са повече.
Щом говориш така си без акъл.
- Остави ме на мира.
Вельо остави писмо за Милош. Виж може да е от Белград.
На масата е.
От Белград е.
- Да не е от "Партизан"?
Това е повиквателна.
Взимат го в армията.
- В армията?
По този случай трябва да пийнем.
- Това е армия, идиот.
Ще си пийна. Съвсем си откачил.
- Татко.
Знам, че ти би се радвал за внука си.
По дяволите теб и железния ти път. Бъди проклет,
че ме докара тук.
- Жадранка.
Говедо. Мръсник.
- Какво е станало?
Какво ти става, жено?
- Какво е това, отговаряй?
Макет? Ти провали живота ми.
- Какво правиш?
Пусни ме.
- Жадранка.
Успокой се.
- Остави ме.
Ти на това живот ли му казваш?
- Не го пипай. Успокой се.
Искаш да имаме мъртъв герой вкъщи ли? Мръсник.
Ти искаш скулптура вместо син. Това не е просто служба в армията.
Това е беда. Взимат го на война.
Добре, успокой се.
- Моя син.
Жадранка, не пипай баща ми.
- Моя син. Не, не.
Аз няма да се върна.
- Жадранка.
Жадранка.
- Не, няма да се върна.
Не мога да те гледам.
- Жадранка, чакай, стой.
Какво е станало?
- Милош.
Пак ли си разстроил мама?
- Нито дума не съм казал.
Каза и още как.
- А защо тя плаче?
Аз нямам нищо общо. Жадранка.
- Питка от майка ми за "Рамазана".
Добре, аз тръгвам.
- Поне капка мисъл имаш ли, а?
Добре, да забравим. Искаш ли новина?
Каква новина?
- Ела тук. Слушайте.
Обади се онзи треньор. Зурвач.
Каза да дойда на базата на клуба.
Аз станах играч на "Партизан".
Милош. Да живее моя син.
Милош Джукич.
- Слава на бога.
Милош Джукич и неговата майка.
Милош, Милош. Имам нещо супер ново за теб.
От класа.
Казарма?
- Не се вълнувай, това е казарма.
Петрович всичко е организирал. Можеш да го питаш. Милош.
Охлади се, Милош.
Не му вярвам. Ни най-малко.
- Защо.
Не му вярваш? Ти си длъжен да отслужиш в армията.
Нищо не може да се направи. Такава е ситуацията.
Ситуацията е такава?
- Да.
Слушай. Като отслужиш, веднага ще станеш играч на "Партизан".
Обещавам ти. Синко.
Всичко е планирано отдавна.
Какво е това?
Защо тогава е такова лицето ти?
- Какво?
Ти си уплашен до смърт.
- Защо мислиш така?
Аз не съм сляп. По теб се вижда.
Аз винаги съм такъв.
Ех, синко. Такъв съм се родил.
По-бързо.
Ей, аз съм Томо Каратолина. Вашият Дядо Мраз.
Покажи класата си, Томо. Хайде.
- Три, четири.
Отиди при майка си, синко.
Мамо.
Милош.
Алексич.
- Лука, друже. Как си?
Помогни ми. Ти си единствената ми надежда.
Единствената? Значи е лоша работата.
Щом се надяват на военните.
- Това е по повод войната.
Жена ми постоянно мърмори. Казва, че го пращат на война.
Каква война, какво говориш?
- Няма ли да има война?
Ако всичко върви по нашия план, тя може да се избегне.
Ела тук, на леля любимеца.
Къде ще се базирате?
- В Нови Сад.
Това е близо.
- Да, близо е до бойните действия.
Ти какво, не си ли учила география.
Аз съм обиколила половин Европа. Не съм учила.
Знаеш ли, тук си нямам никого. Само сина ми,
и моя мъж.
Ела, ще ти разкажа нещо. Ела с мен.
Ти си толкова смешен.
Нашият командир е в Москва. Така, че...
Ако разрешат, военните ще вземат всичко в свои ръце.
И всичката помия ще свърши.
Тоест, война няма да има?
Правилно, Лука.
- Алексич, благодаря.
Ти си истински приятел.
- Няма да има война.
Кой знае?
Вие сте такава хубава жена.
- Извинете. Ела да ти кажа нещо.
Ела по-бързо. Първо ме целуни.
Няма да има война.
- Кой ти каза?
Този, който знае.
Този, който знае, сам ще започне войната.
Горкият Лука. Не ти провървя.
Защо Господ е създал жените?
Ей, спрете. Стига сте свирили.
Спри музиката, казах. Милош в Унгария ли ще служи? Свири нашата.
Добър вечер. Искам да поздравя всички присъстващи.
Особено нашите гости от групата.
Аплодисменти. Песента се посвещава на Милош.
И се нарича "На границата".
"На края".
- Така да бъде, какво значение има.
А сега истински "нокаут"! Победа.
Победа.
Какво има сега? Войната започна.
- Какво?
Нашата игра продължава.
- Нещо не се забелязва.
Падна ли ми, хитра птицо?
Бързо в къщата.
Има ли някой в къщи или не?
Ще изпрати ли някой войника?
Аз съм тук.
Здравей.
- Здрасти.
А мама къде е?
- В болницата. Пак й стана зле.
Оставиха я за преглед.
Тази нейна алергия започна много често да се проявява.
Много е трудно да се излекува. Понякога е до края на живота.
А ти какво чакаш? Приготвяй се.
Ще закъснея за автобуса.
- Стой, почакай.
Целуни майка ми вместо мен.
Почакай.
Синко, чакай. Милош.
Виждаш ли, татко? Скоростта е важна.
Чувствата също. Изпусна си портфейла.
Скоростта и чувствата са равни. Те са части от едно уравнение.
Пази се.
Дяволски жени.
Ако си мислехте, че в Сараево не може да стане по-сложно,
сте грешили, Джери.
Периодичната стрелба стана нещо обикновено през нощта в този град.
Сараево гори. Признаците на войната са навсякъде.
Това е ужасно.
Невинните жители са заложници на про-военните демонстрации.
Сръбските федерални войски, разположени по поречието на Дрина,
демонстрират готовност да превърнат мира и спокойствието
в Босна във война и разрушения.
Но, Джери, жителите на Босна не са съгласни лесно да дадат на сърбите
своята свобода. Те са готови да се сражават срещу агресора.
Малки групи младежи, периодично отвръща на огъня на артилерията,
от стари...
- Това всичкото е лъжа.
Те са готови да умрат за своята свобода.
За република Босна и Херцеговина.
Джери, тази война е нова трагедия...
Кучка.
Кой каквото ще да казва, а Вельо не е глупак.
Кой го казва?
Аз имам глава на раменете си. На всички им е ясно.
Знаеш ли колко хора ми казваха да скрия семейството си?
Не ги послушах. Казвам им:
Лука е умен, инженер. Не крие Жадранка.
Когато ти скри Жадранка при унгареца, казах на жена си:
Приготви се, отиваме в Сърбия.
- Но аз не съм крил Жадранка.
Как така? Аз сам видях, как тя тръгна с унгареца.
Лука, Лука.
Слушай ме внимателно. Пътят се контролира от военните.
Ти се подчиняваш само на нас. На никого повече. Разбра ли?
Отговаряш за оборудването, връзките, състоянието на траверсите.
За всички нарушения ми съобщавай лично на мен. ЖП линията трябва
да бъде изправна. Това е заповед. Разбираш ли?
Ти мислиш ли с женската си тиква? Под влака ли искаш да попаднеш?
Отивай си в къщи. Отивай. На кого казвам.
И повече не прави така.
- Какво носиш?
Какво има в босненската супа?
- Всичко каквото има в къщи.
Милош я обожава.
- Чуваш ли как гърмят?
Силно гърмят.
- Милош го прехвърлят тук.
Къде тук?
- Тук в Босна. Той ще се обади.
Тук? Страх ме е сам.
Ще изиграем ли една партия?
Разбира се.
- Кой е това?
Това са нашите.
Здравейте, момчета.
Това вече не са нашите. Да бягаме. Сега ще стрелят по нас.
Ти не се ли страхуваш?
- От какво да се боя? Има примирие.
Има примирие? Какво примирие, по дяволите!
Гърмят силно.
Нареждай фигурите.
Като че ли спряха?
Играй първи. Аз съм с черните.
- Добре.
Знаеш ли какво казваше моя старец?
Войната винаги започва внезапно. Вижда се как приближава.
Като наводнение, потоп. Но започва винаги внезапно.
Когато не я очакваш. Ясно ли ти е?
Хайде да играем и нека да вървят по дяволите.
120 милиметров?
- Откъде са го взели?
Геншер им го е изпратил.
- Лука.
Лука. Събуждай се.
Какво си се развикал?
- Къде е Вельо? Трябва ми.
Защо ти е?
Мобилизация!
Обяснявам устройството на това оръжие. Това е ствола.
Ракетата е вътре. Ясно ли е?
Преден и заден прицел. И пусков механизъм.
Всичко ли е ясно.
- Ясно е.
Младежо, крачка напред. Изучавай го.
Първи изстрел. Опитай. Виждаш ли онова дърво?
На около 300 метра оттук. Това е целта.
Кукло, всичко ли ти е ясно?
- Да.
Ясно ми е.
- Прицели се.
Огън.
Ти да не си полудял?
Егати рикошета. Голям кеф.
Добри новини. Синът ти е тук.
- Милош? Къде?
Капитанът го закара вкъщи.
Да не ме лъжеш?
- Защо да те лъжа?
Милош.
Милош.
Махай се, Жуйка.
Какво си се разположил? Добре, лежи.
Как се е изключил.
Ей, чакайте.
По-леко не може ли там?
Къде сега се крие моя Милош?
Ей, Вельо.
Всичко ли е наред при теб?
През нощта силно ни разтресе. Даже част от покрива падна.
Знаеш ли кое е странното? С босненската супа всичко е добре.
Само че изстина. Ех, Лука.
Синът ти идва при теб, а ти не го нагости с нищо.
Проспа всичко.
Лука.
- Как е твоята работа?
Слизай долу!
- Слушай,
подай ми онази дълга пръчка, отдясно до края на покрива.
Слизай, Лука. Трябва да поговорим.
Не мога, казвай.
- О, Боже, слизай.
Това не е за Жадранка. Сериозно е.
- Милош?
Жив ли е?
Защо мълчиш? Ранен ли е?
Не е ранен. Слизай.
- Казвай какво е станало с него.
Не мълчи, иначе ще сляза и ще те пречукам.
Пленен е.
- Той е пленен?
Милош е пленен?
Как така е пленен?
- Не знам. Капитанът ще ти разкаже.
Къде е капитана? Трябва да откараме ранените. Извикай хеликоптер.
Изнасяме всички, бързо.
- Внимателно момчета.
Спешно извикай хеликоптер.
- Внесете го в стаята.
Изпратете отделение на кота 805.
- Добре.
Лука иска да постъпи във вашия отряд на мястото на Милош.
С кого трябва да поговорим?
- Ти да не си откачил?
Да си отиваме вкъщи. Хайде, Лука.
- Не искам.
Слушай, няма да си тръгна, докато не получа задача.
Сложи го тук.
Разбери. Това не е твоя лична война.
Аз не мога повече така. Ще се самоубия.
Какво?
Добре. Излез. Излез ти казвам.
- Не мога. Вие не сте се измили.
Вие не сте приключили.
- Свободен си.
Ще се самоубиеш?
Това е лесно. Не боли, когато умираш.
Но да живееш...
Ти познаваше ли брат ми? Не може да не си го познавал.
Стеван се казваше.
Минаха две години. Вече две години откакто го няма.
Няма го сред мъртвите, и не може да го погребем.
И в плен го няма. И сред живите също го няма.
Никъде го няма. Просто се изпари във въздуха.
Аз помолих да ме преместят в Лека. А ми казаха:
Това не е твоя лична война.
Това е чужда война. Това е война на...
мръсниците.
Не е твоя и не е моя.
Ние имаме основание да мислим, че Милош е жив.
Ние ще го намерим. Ще го освободим
Знаеш ли какъв е моя Стеван? Като нас двамата.