ALF - 01x05 - Keepin' The Faith (1986) Свали субтитрите
- Какво става тук?
- Имаме семеен съвет.
Така, така. Изолирайте извънземния.
- Явно не съм част от семейството.
- Мислехме, че гледаш Тримата Глупаци.
Спрях го. Нещо не ми се връзва Шимп да е хирург.
- В една серия, Кърли беше сенатор.
- А пък Мо беше прес-аташе.
Може ли сега да оставим глупаците настрана.
Разбира се.
- Бихме желали да продължим съвета.
- А, да...
... този на който аз не бях поканен.
- Става дума за семейния ни бюджет.
- Е, ти какво си мислеше,
че няма да млъкна и ще досаждам...
- Не Алф, никой няма да...
че ще приказвам глупости и ще прекъсвам всички...
- Никой не е казвал...
- Или пък че няма да оставя никой да...
Алф!
Можеш да дойдеш и ти.
- Не, благодаря.
Макс Райт
Ан Шедийн
Андреа Елсън
Бенджи Грегъри
А Л Ф
Да погледнем сметката за тока. Увеличла се е 3 пъти.
Мога да загасям лампата пред външната врата.
Лампата остава да свети.
Климатика сме го намалили на 21 градуса.
Аз пък изключвам сушилнята веднага щом се събудя.
Е, значи ще се наложи... Сушилнята?
Как така я изключваш и защо въобще е включена?
Прави ми компания нощем. Какво? 8 часа много ли са?
- Да.
- Ами ако я оставям на едно?
Ще я оставяш на нула.
Нека сега да продължим с разчета.
- Защо не си намериш по-добра работа?
- Харесвам тази, а и парите са добри.
Кой е звънял до Мюнхен, Германия?
- Мюнхен? Сигурно е грешка.
Не е грешка.
Защо си се обаждал?
Помниш ли онази прахосмукачка дето я счупих?
Да.
От сервиза казаха, че не можели да извадят пилешкото от перката.
Наложило се да я пратят до завода в Германия.
- Това не обяснява защо си се обаждал.
- Обичам да изпипвам нещата докрай.
Нека да видим колко пари даваме за храна.
Отивам да си взема сладки.
Съмнявам се, че всички са наясно колко ни струва храната.
Свършили са тези с бадемите. Има само шoколадови.
Да не говорим пък колко храна се изяжда.
Проблем ли има?
- Ти изяждаш всичко.
- Сега започвам да схващам.
Всички обвиняват рунтавия представител.
- Смятате ме за паразит.
- Никой не мисли така.
- Е, добре де - муфтаджия.
- Това е по-близо.
- Хрантутник става ли?
- Браян, откъде я чу тази дума?
Миналата седмица ти го нарече така.
- Ясно.
- Да се спрем на паразит.
Добре тогава.
Ако ви трябвам, ще си стоя в стаята, пестейки пари.
Настаних се в хотел "Паразит".
Надявах се да ми оттук транзит,
но се настаних в хотел "Паразит".
- Алф.
Извинявай, твърде високо ли свирех?
- Не знаех, че свириш на пиано.
- Просто импровизирах.
Трудно е без червените клавиши.
Изглеждаш ми подтиснат.
Може би защото не обичам да ме наричат муфтаджия,
хрантутник или пък паразит.
Алф, не сме искали да те обидим.
Това беше просто в момент на...
Откровеност...
Трябва просто да се съобразяваме с...
Няма нужда да го казваш, Кейт. Всичко ми е ясно.
Трябва да си намеря работа.
- Работа ли?
- Точно така.
Ножа опря до кокал.
А какво можеш да вършиш?
Ами, на Мелмак имах салон за автомобили "Флем".
- Автомобили "Флем"?
- Карала ли си някога?
Турбо версията беше направо класика.
Трябва да има и друго...
Имаше и шибедах, ама беше по-добре да не се отваря.
Алф, няма нужда да си търсиш работа. Слушай сега.
Ако искаш да помагаш, ще ти измислим някаква домашна работа. Какво мислиш?
Като да разпухквам възглавниците и разни други такива ли?
Не, но би могъл да переш, да слагаш чиниите в миялната машина...
Не, не става. Е, все ще измислим нещо.
Не се притеснявай.
Домакинска работа. Става за къщовника но не и за истинския капиталист!
Трябва да изкарам пари веднага.
Обаче как?
"Търсите ли начин бързо да спечелите пари?"
"Обадете се на този телефон."
Ето я и възможността.
Ало? Кога започвам?
Какво? А, да, казвам се Алф.
Спечелих ли вече нещо?
Първо трябва да продам ли? Добре, пращайте стоката и ще я продам.
Хемдейл No.167. Една кафеникава, няма как да не я видите.
О, преди да съм забравил, искам да ви питам още нещо.
Какво ще продавам?
Алф, за какво ти е тази козметика?
Не ти ли казах, намерих си работа.
Сега съм едно от момичетата на "Тери Фейт"
- Нали беше извънземен.
- Че какво ми пречи.
- Но как ще ги продаваш, Алф?
- Лини, скъпа, ясно е защо се чудиш.
Как ще ги продавам ли. Чисто и просто - с куриер.
И всичко ще става по телефона.
Е, не трябва ли поне малко да ти е ясно какво продаваш?
Това й е хубавото на тази компания - насърчава невежеството.
- Правила ли си някога лицева маска?
- Всъщност, не.
Ама ти нищо не разбираш.
- Скъпа, ето за това имаме и книжка.
Чудния свят на "Тери Фейт".
Я да видим какво пише.
Така. Тери Фейт е родена в предградията на Дейтън, Охайо
и близо столетие тя обикаля страната.
- Не пише ли нещо за лицевата маска?
- Не те ли интересува ранният период?
- Аз искам да чуя.
- Аз пък не. Давай за маските.
- Е, добре де.
Глава първа - "Лицеви маски".
Подръж за малко. Да видим сега.
Сигурно е това.
Хайде, Лин, да пробваме.
Нанесете обилно върху лицето и врата.
Какво ще кажеш?
- Само мъничко.
- Добре де.
О, да. Става отлично.
- Слагай малко.
- Пише да се нанася обилно!
- Добре, обилно тогава.
- Нали това правя - нанасям обилно.
Добре, става. А сега за скулите Тери например предлага...
... вечерен омар.
- Може ли да се погледна?
- Все още не.
Искам сега да си засмучеш бузите ей така.
Супер, да започваме.
Ето така.
Твърде тихо е.
- За четене ли?
- Не, по принцип. Къде е Алф?
Може би си почива или чете, или носи чистите хавлии нанякъде.
- Алф, къде си помъкнал хавлиите?
- Не си ли твърде любопитен?
- Ало?
- Чакаме отговор на въпроса.
- За теб е. Някоя си Джинджър.
- А, да. Я подръж тези за малко.
Ало.
Хей, здрасти, Джиндж. Как е хавата?
Аха, да. Как е хернията на Оскар?
А, това е добре.
Да, Джиндж. Напълно съм съгласен.
Ловджийските шампоанчета ще се продават като топъл хляб.
Да, изпрати ми един тон.
Ловдийски шампоани ли?
Продавач на месеца ли? Аз?
Не знам какво да кажа, зашеметен съм, аз съм направо фурия, пълен глупак!
Трябва да бягам сладурче.
Целувки на Бриджит и Пег.
Добре.
Нека да започнем отначало.
Коя е Джинджър?
Защо говорите за ловджийски шампоанчета?
И прощавай за невежеството ми но какво са ловджийските шампоанчета?
Добре де. И без това щях да ви кажа.
Намерих си работа.
- Какво?
- Работа. Продавам червила и мазила.
- Какво?
- Професионален жаргон за козметика.
- Моля?
- Продавам козметични продукти.
- Алф, нали се разбрахме за работата.
- Това не е просто работа,
а блестяща и шеметна кариера.
Ако потръгне, ще нося двойна печалба в сравнение с обществения служител.
Няма нужда защото обществения служител и така си е добре.
Мамо, къде са хавлиите?
А, те били тук.
Алф сега ще обясни защо.
Ами... може би се нуждае от повече място.
Сваляй прикритието, Лин. Вече разкрих операция "Грим".
Знаела си за това и не ни каза?
Алф ме помоли докато изкара пари за да помогне на обществения служител.
Ами да. Най-после се чувствам полезен за обществото.
Върша моята част от работата, Уили.
- Като продаваш козметика?
Тате, той взима работата присърце. Нека му дадем шанс.
Чакайте само да видите стоката. Ей сега се връщам.
Уили, скъпи, много мило от негова страна че иска да помогне.
Е, нека го подкрепим. Поне в началото.
После ако се окаже че е на печалба, не че имаме нужда, но...
Ха така. Да започваме. Сядай, Кейт.
Нека се опитаме да върнем времето назад.
Какво?
Не се притеснявай, Кейт. Случва се на всички.
Уили, помощ.
Кейт, скъпа, чуй ме сега.
Няма да те лъжа. Не че изглеждаш стара,
но просто жена с такава ослепителна красота
трябва да позволи на своят чар, да цъфти
с течение на времето.
- О, боже!
- Остави го да говори.
- Нали щяхме да го насърчаваме.
- Добре, Алф, може би ще купя нещо.
Какво ще ми препоръчаш?
- Бих казал, че...
балсама за омекотяване кожата на брадичката е задължителен.
- Наистина ли? Колко струва?
- Петдесет долара.
Или пък двадесет.
Колко имаш?
- Пет.
- Продадено!
Наистина имаш подход към търговията.
Че да не би ей така да се ме избрали No.1 за месеца.
И как така си No.1 като не си продал нищо?
Не е важното колко си продал а колко си купил!
- И колко си купил ако не е тайна?
- Чакай да си проверя книгата.
- Танер?
- Да.
- Имате доставка от "Тери Фейт"
- Един момент, нищо няма да подпиша.
Няма нужда, всичко е платено по телефона.
Останалото ще докарам с по-голям камион. Мир вам.
- 4000 долара!
- Да, толкова са и по моите сметки.
Алф, как купи козметика за 4000 долара?
С твоята кредитна карта.
Между другото, прехвърлил си лимита си.
Използвал си моята кредитна карта за да купиш всичката тази козметика?
Спокойно, ще ти ги върна. Ще ги продадем за нула време.
- Ето, вече си с пет кинта напред.
- Алф!
Какво се прави когато позеленееш?
- Я да видим.
"Дейтън", "Първият й брак", "Торбички под очите"...
А, ето го! "Когато всичко позеленее".
Какво? Така ли ще оставиш хлапето?
- Лин, помогни на брат си да се измие.
- Добре. Хайде.
Този път наистина злоупотреби с доверието ни.
Наказан си.
Никакъв телефон и телевизия докато не оправим тази каша.
Успеха ми те застрашава, нали?
Да, финансово.
Странно нещо е живота.
Опитваш се да помогнеш на някого и хоп...
той вземе че ти се нахвърли като доберман.
- Ако пак е оня куриер...
- Не, сигурно са момичетата.
- Момичета ли?
- Жените де.
- Какви жени?
- Клиентелата.
Тези дето са дошли на партито на "Тери Фейт".
Затова ми трябваха и хавлиите.
- Наистина са жени.
Не ти разрешавам да обслужваш клиенти в къщи.
Аз няма да правя нищо, вие ще се занимавате с тях.
- Как така ние?
- Това се опитвах да ви кажа.
Вашата задача в цялата работа е да сте домакини на партито.
Ако ще трябва да ти продаваме гримовете - забрави!
Уили, тези неща сами се продават! Няма нужда нищо да правите.
Само дето ще трябва да забавляваме тълпа непознати.
Спокойно, всеки ще носи табелка с името си.
И още нещо, не приемайте поименни чекове.
- Уили!
- Няма страшно.
Ей сега ще сложа край на това.
- Дами.
- Здравей, Алф. Хубава къща.
- Аз не съм Алф.
- Значи сте неговия помощник, Уили.
Къде е Алф?
- Алф е на...
- Съвещание на борда на директорите.
Точно така. Дами, мога ли да помоля за вниманието ви. Относно продуктите...
Уили, няма нужда да ги рекламираш, те сами се продават.
- За мен - еспресо.
- Това звучи страхотно.
Сложи малко канела в моето. Бих хапнала и малко щрудел.
Еспресо... Щрудел...
Вижте какво, не знам Алф какво ви е казал за продуктите...
- Няма значение щом са тук!
- Може ли да ги разопаковаме?
Идеята никак не е добра.
- Къде е еспресото?
- Ами щрудела?
Сега ще видя.
Уили, получихте ли от капките за очи на билкова основа?
Кейт!
Кажи на момичетата, че хапването ей сега идва.
Канела...
Какви ги върша? Ние дори нямаме машина за еспресо.
Лошо, направо е задължитено за такива партита.
Я занеси им сега това, а аз ще направя нескафе.
Нищо няма да правиш. Партито приключи.
Да не би Уили да прави пак оня номер с картите?
Остави рестото, Уили. Ще взема това и почистващия лосион, и готово.
- Какво става?
- Не знам, но май продадохме нещо.
- Уили! Приемаш ли поименни чекове?
- Ами не знам...
... дали да взема?
- Искай документи за самоличност!
Искай документи.
Уили, мисля че вече купих достатъчно за куфарите.
- Какви куфари?
- Алф ми каза, че мога да избера
от гладка кожа или велур. Искам да ги видя преди да реша.
Не знам за какво говорите.
- Алф каза, че ще се опиташ да ме разубедиш.
Мирна, остави куфарите.
Купи стока за още 200 долара и печелиш екскурзията до Дейтън.
Музея ще ти хареса. Страхотен е.
- Чудесна идея.
Уили, скъпи, дали постъпваме правилно?
Какъв избор имаме, затънали сме до шия.
Шия? Подсети ме. Пристигна ли лосиона за двойна брадичка?
Идвам, Бъни. Ей сега се връщам, скъпа.
Сандвичи със сирене?
Танер, докарах и останалите. Да дам ли на заден до вратата?
- Пресметнах всичко.
- Колко изкарахме?
По-полека. Искам да чуя барабани.
Я просто кажи.
Нищо не казвам докато не чуя барабани.
Я ми го дай!
Никак не е зле.
Не е зле ли, продали сме всичко и то с малка печалба.
Еха! Може ли да си купим маса за тенис?
Не, ще използваме парите за да платим разговора до Мюнхен.
Знаеш ли, ако организираме още две-три такива партита...
Не, никакви партита, никаква козметика. Дотук с "Тери Фейт"
Искам да знаете че наистина оценявам това че ми дадохте шанс.
Бяхте с мен и се получи чудесно. Сега аз имам подарък за вас.
Лин, покажи им какво спечелиха!
Спечелихте чудесен комплект кожени туристически чанти.
Алф, наистина много мило.
Досущ като истинска кожа.
И това не е всичко. Другата седмица стягаме багажа
и отиваме в прекрасния Дейтън
където ще прекараме 3 дни и 2 нощи в прекрасния хотел "Териленд".
Ще се насладите на вечеря в прекрасния ресторант
и ще посетите музея, където самата Тери е изложена
във великолепен кристален ковчег.
За да се запази величествеността на този монумент
снимането със светкавици е забранено.
Превод и субтитри: Борис Тодоров dcl@abv.bg