Seven Years In Tibet (1997) (Seven Years In Tibet CD1.srt) Свали субтитрите
СЕДЕМ ГОДИНИ В ТИБЕТ
Дейвид Тюлис
Б. Д. Уонг
МАКО
Дани Дензонгпа
Музика Джон Уилямс
По романа на Хаинрих Харър
Продуцент Жан-Жак Ано
Режисъор Жан-Жак Ано
Защо винаги си срещу мен?
Защо винаги има проблеми? Добър въпрос.
Искаш ли да си ходиш в къщи? Искаш ли да се разходиш наоколо?
- Да!
- Това са Хималаите!
Колко дълго съм говорил за Хималаите?
- Колко дълго,а?
- Много дълго.
Хорст,когато пристигнем ще ми помогнеш ли?
- Разбира се.
- Ингрид, престани.
Австрия 1939 г.
Нека да извлечем най-доброто от това.
Къде е тоя идиот който трябваше да ни посрещне?
Мърдай!
Господин Харър.
Билетите ви са у мен.
- Закъснявам.Заведете ме до влака.
- Не, Вие не разбирате.
Аз съм Петер Ауфшнайтер. Аз водя експедицията.
- Приятно ми е.
- Това са нашите знаменитости!
Господин Харър?
Мога ли да кажа, господин Харър, от името на Reichssportsfuhrer...
за нас е чест да имаме в групата такъв велик германски герой.
Благодаря ви, но аз съм австриец.
Да, но съм сигурен, че като виден член
на Националсоциалистическата партия, ще бъдете горд да забиете...
националното си знаме на върха Nanga Parbat, когато го достигнете.
Ханс Лобенхофер.
Лутц Чикен.
И а... снимка с прекрасната ви жена.
И господин ...
Хорст Имендорф. Семеен приятел. Не е необходима снимка.
Кога ви е термина госпожо Харър?
Приблизително когато мъжът ми достигне до базовият лагер.
Благодаря ви.
Защо не кажеш на цялата гадна държава за проблемите ни?
Качвам се на влака. Имаш ли да ми кажеш още нещо?
Добе.
Върви да живееш.
Ще се видим след четири месеца.
- Грижи се добре за нея, Хорст. Ще се грижа, Хенрих.
Ще пътуваме 5000 мили.
Когато стигнем в Индия, ще чуем за Хималаите...
и за деветият по височина връх на земята, Nanga Parbat.
Германците го наричат "Unserberg - Нашата планина".
Преди нас четири немски експедиции са се опитвали да го превземат.
Всички са пропадали.
Единадесет катерачи са били убити от бури и лавини.
До сега, завладяването на Nanga Parbit се е превърнало в национална мания...
въпрос на немска чест.
29 юли, 1939 г.
Вече направихме база четири на височина 22000 фута.
Отгоре е гледчера Reklak и трудното изкачване нагоре по ледената стена.
Бебето трябва да е най-малко на един месец вече.
Бях толкова объркан и разконцентриран.
Не можех да се катеря с обикновенната си увереност.
Добре ли си?
По дяволите!
- Добре ли си?
- Да слезем ли долу?
Изгубих едната котка !
Продължавайте !
Времето става лошо. Трябва да се завържем.
Лошо ли се удари като падна ?
- Просто драскотина.- Аз ще водя.
Камъни !
Внимавайте там долу !
Дръж ме !
Държиш ли ме ?
Дръж ме !
Трябваше да ми кажеш, че раната е зле.
Дай да я погледна. Мога да я зашия.
Не е твоя работа.
Всъщност, вече е моя работа.
- Става дума за живота ми.
- Какво?
Кото укриваш травмата си излагаш живота ми на риск...
Смятам че, това е мой проблем.
Не, ти излагаш живота си на риск. Аз те спасих, така че мълчи !
Моля те, не е твоя работа...
Затваряй си устата !
Следващият път ще лежиш ранен, Хаинрих...
Ти си вън от отбора.
Само опитай.
4-ти Август, база пет. Няколко жестоки бури отминаха.
Моите колеги са нервни заради лавините...
така че, бяхме заклещени горе с дни
Ауфшналтер трябваше да избърза при това удобно време за направим лагера по високо.
Не той не се съгласи с мен. Глупак.
Изглежда другите нямаха нищо против да седят тук и да чакат...
надявайки се, не правейки нищо.
Да си задаваш въпроси толкова много време, не е добре.
Започвам да си мисля че, цялата експедиция беше грешка.
Бягайте ! Лавина ! Спасявайте се !
Остави всичко !
Остави това долу !
Слизаме долу веднага !
Ако са изплашени от бурята, изпрати ги долу в база две.
И сам мога да се изкача ! Винаги давай възможност на най-добрите да се изявят !
Тоя се опитва да ни каже че е най-добрият.
Дай ми двама шерпи. Мога да направя база шест до довечера...
и финалната ми атака утре сутрин !
- Всички слизаме надолу веднага !
- Вече достигнах този връх !
- Искам го този връх !
- Казах всички ! Това е заповед !
Това е заповед ! Заповед !
Тръгвай след мен !
Снимка на Далай Лама. Добра защита.
Вземи я,сахиб.
Не, това не означава нищо за мене.
Дилай Лама.Снимка на Дилай Лама.
Сахиб, вземи я.
Добра защита за теб.
Добър ден, господин Харър.
Е, нека се надяваме че, Германия ще се оттегли от Полша...
толкова бързо, колкото ти слезе от твоята планина.
Това може да ти спести малко затвор.
Какво е това ? Кой сте вие ?
- Сажелявам, но сте арестуван.
- По какво обвинение? Неуспешно изкачване?
- Не, мисля че не е това.
Виждате ли,беше обявена война между Правителството на Техни Величества и Германия.
Така че, всички врагове на Короната сега са военнопленици.
- Спри, или ще стрелям !
- Горе ръцете !
Не, вие не разбирате ! Аз съм катерач !
Нямам нищо общо с глупавата ви война !
Мога да вървя и сам. Това е обида !
Мислите си че, имате последната дума, но грешите !
Свини! Всички сте свини!
15 Октомври, 1939 г.
Пристигайки в затворническия лагер, си обещах.
Ще стоя настрана от оградата преди лятното слънце стоене на новата година
Хималаите са точно пред нас.
Ще бъде лесно да избягам и да се изгубя в тях.
Октомври 1940 г.
Моя четвърти опит за бягство не ме доведе по-близо до целта ми.
Колко далеч стигна този път?
Всичко което постигнах определено е известна слава сред затворниците.
Само да можеше ръката мида изрази това което е в главата ми.
Чух че,пзачите са изпратили по пощата някой твои писма.
Да.
Би ли изпратил това?
Благодаря.
Хей, Хаинрих, чел ли си тази книга?
Беше отделена за теб.
- Тррябва да поговорим с тебе.
- За какво?
За това.
Впечатляващо.Кога планирате да изчезнете?
След сезона на мусоните. Ами ти?
Виждам че, сте избрали моя маршрут през Тибет.
Няколко чужденци които опитаха никога не се върнаха.- Е, успех.
- Искаш ли да дойдеш с нас?
- Защо?
Все пак, ти си специалист по бягствата.
- Можем да имаме полза от твоя опит.
- Моля. Моля. Моля.
Спрете тази глупава игра на думи.
Всеки път като избягаш, патрулите се удвояват и утрояват.
Това прави живота доста труден за нас останалите.
Предпочитам да пътувам сам, благодаря ви за загриженоста.
Пощаджията дойде.
Скъпи Хайнрих:
Моля те подпиши приложените документи за развод и ги изпрати на адвоката ми.
Хорст и аз възнамеряваме да се оженим веднага щом приключим с развода.
Според писмото ти, да.
Синът ти, Ролф Харър, се роди докато ти се катереше по планините.
Сега е на две години и нарича Хорст "татко".
Когато порастне, ще му кажа...
че, истинския му баща се е изгубил в Хималаите.
като се има предвид...
че, ти никога не си искал дете.
Излишно е да казвам че, нямах намерение...
да "изглаждам различията между нас" както предполагаш.
Те бяха изчистени в момента в който ти напусна Австрия.
Съжелявам че, си затворен в Индия...
и се надявам тази ужасна война скоро да приключи за всеки от нас.
Ингрид.
Септември 1942 г.
Идвам с вас.
Това ли е планът ви?
По мое скромно мнение, това е абсурдно.
Щом си станал толкова скромен, да чуем твоето мнение.
Отвори картите.Обърни ги.
Стой с гръб към вратата. Отвори картата!
Продължавай да говориш. Чакай сигнала ми.
Чисто е.Ок.
Отвори вратите!
Виж това.Отвори вратите!
Аз ще вървя по моя път.
Така че, успех.
Първото ми бягство от лагера, 18 ноември,1939.
Ролф Харър... на три месеца и половина.
30-тият ми рожден ден, 6 юли, 1941.
Ролф Харър...точно на една година, 11 месеца и 26 дни.
Последно бягство от Dehra Dun. Ролф Харър...
Северна Индия
Вземи две и заспивай. Ще ти изпратя сметката утре сутрин.
Какво правиш тук?
Много ми липсваше Хаинрих, затова реших да те посетя.
Какво стама с другите?
Италианците бяха заловени от другата страна на Nelang.
Лутц и Ханс се разболяха и трябваше да се върнат.
- Съжелявам за това.
- Сигурен съм че, си съсипан.
Мога ли да се натрапя на великодушната ти природа и да пренощувам тук.
Заповядай.
Благодаря. Много мило от твоя страна.
- Хубаво е .Какво още имаш там?
Десет членен оркестър?
Между другото, чух че, японците са отстъпили...
по целият път до Шанхай, така че, дори и да стигнеш до китайската граница...
може да имаш проблеми с тях.
Не ме е грижа дори и ако ги отблъснат чак до Токио.
Ще трябва ако искаш да се добереш до Австрия.
- Но аз не искам.
- Не искаш какво?
- Не планирам да се прибирам,
- Защо не искаш?
Нямам основателна причина.
Когато стигнеш, кажи на жена ми...
че, две години в затворнически лагер са приблизително четири години брак.
И съм щастлив да бъда свободен и от двете.
Аз също не мисля да се връщам, докато тази позорна война не свърши.
- И къде ще се скриеш?
- В Тибет.
После в Китай.
Ами ти?
По мои сметки, китайската граница е на 2058 км от тук.
Тибет е на 68.
Доста път е с толкова тежък товар.
Не, пълен само с храна.
- Именно.
- Моя.
Това е доста зле.
Тези планини са доста коварни. Трябва да се пресичат гледчери.
Ако се завържеш за мен, аз мога да те пазя.
Съдейки по последният път когато бяхме вързани...
мисля че съм в безопасност без теб.
Разбира се.
Но мисля че бъркаш в сметките за тибетската граница.
По мои сметки, е 65 км.
Притесняваш се да носиш някое кило в повече?
Всичко което имаш, са няколко стари бисквити.
Но съм добре.Ще победя.
Дяволи ! Махайте се.
Тибет, покривът на света.
Имах чувството че, сме изкачили средновековна каменна крепост...
извисяваща се нагоре в центъра на Азия.
Това е най-високата страна на Земята.
И почти изолирана.
Това е то.
Тибет.
- Точно 68 км.
- Поздравления.
За жалост, ти изяде всичката си храна.
Да.
Само се усмихвай и казвай да. Тоя път е по добре.
Удивително е какво си научил в затвора, нали?
Тибет.
- Не е разрешено за чужденци в Тибет.
- О, моля ви!
Никакви чужденци!
О, моля ви!
Да. Благодаря ви. Разбира се.
Няма нужда от превод.
Някои хора се радват като ни видят.
Не се главозамайвай, Хайнрих.
Когато тибетците пляскат с ръце, означава че, гонят злите сили.
Трябва да намерим храна.
Не, не, не, говорете с Гарпон, управител на областа.
Това е пророчество. То казва...
в последния завет на великия тринадесети Далай Лама.
"Може да се случи така че, в Тибет, религията и правителството...
ще бъдат нападнати от външни сили.
В случай че, не предпазим собствената си страна...
монасите и техните манастири ще бъдат разрушени.
Земята и собственоста на правителството ще бъдат завладяни.
Дилай Лама и всички уважавани пазители на вярата...
ще изчезнат и ще настане неизвестност".
Сега разбирате защо чужденците не са добре дошли тук?
Да, но трябва да разберете че, не сме тук да ви заплашваме или вредим.
Нуждаем се само от храна, и после тръгваме по...
Негово превъзходителство, Гарпон.
Ваше Високопреосвещенство, радваме се да ви видим.
Молим за извинение.
Извинявам се.
И да ви дам този специален и рядък подарък.
Вие нямате това, което искам.
Заповядайте, от нас.
Дълъг живот за Далай Лама, Негово Светейшество.
Благодаря за снимката. Връщайте се в Индия!
Два дни около тибетската западна граница и бяхме любезно изритани.
Охраната ни имаше изрични заповеди да ни ескортира...
40 километра надалеч до индийската граница...
и да стреля по нас, ако опитаме да бягаме.
Това трябва да означава "здравей".
Докато не опитат да ме целунат.
Трябва да спрем. Направо съм разбит.
Не ме гледай.
Трябва да ядем нещо, Петер
Не е за размяна, не, не, не.
Баща ми, ми го даде когато изкачвах Мон Блан.
Всеки е изкачвал Мон Блан.
Ако имах часовник като твоя, щях да го изтъргувам.
- Откъде имаш това яке?
- От северен Тибет.
Комунистите доидоха от Китай. Много хубаво.
Дадоха ни храна, пари. Много хубаво. Комунистическите войници.
Обичаш ли военните униформи, да?
Имам немски военни ботуши. За теб. Да?
Чакай.
Дай ми това, за пазачите.
Вижте!
Харесва ли ти това? На тебе харесва ли ти?
Много добре. Здрави са.
Приятелю, искаш ли да ти покажа как маршируват немските войници.
Лицето ти трябва да изглежда така.
Ела! Да.
Стоп!
Чудесно. Да. Трябва да тренираш.
Сега ще ви покажа как бягат немските войници.
Застани така.
Познай какво?
Измъкнахме се.
Знаеш ли колко е часа?
Мислиш че ми е много приятно да пътувам с тебе...
и да плащам сметките
Толкова голям мъж ли си че, не е необходимо да даваш своя принос?
Проблем ли имаш, Петер?
Припомни ми...
какво ми каза на пазара.
"Ако имах часовник като твоя, щях да го изтъргувам".
И ти нямаш нито един.
Ефтино, лъжливо копеле! Имаш три!
Това са боклуци от няколко италиански затворници.
Не давам пет пари!
Чувал ли си някога за принципи?
Какви принципи?
Искаш часовник? Давай.Вземи си един.
- И си запази принципите.
- Погледни се само !
Егоитичнно, самовлюбено земане и злорадо на всичко от горе !
Хленчиш като стара баба, Петер. Какво искаш?
Опитай да се извиниш.
Опитай да почувстваш малко разкаяние.
И ако всичко пропадне, опитай да изтриеш самодоволната усмивка от лицето си!
Вземи си миризливия часовник и си затваряй устата!
Не ми е нужно скучното конско на някой измамен, прочут екскурзовод.
Не се учудвам че, винаги си сам.
Никой не може да те изтрае.
Моля те, вземи ги.
Грешка беше че, ги скрих.
- Запази си това.
- Не, не.
Не го заслужавам. Продължавай.
Той трябва да е на три и половина години сега.
Скоро, тя ще му каже че, съм се изгубил в Хималаите.
Което е добре.
Защо?
По-добре мъртъв баща, отколкото лош баща.
Пиши му писмо.
За да знае че си жив.
Ню Йорк.
Венеция.
- Париж.
- Ваше Светейшество, къде сте?
Време е за урока ви.
Ваше Светейшество, къде сте? Време е за урока ви.
Скъпи Ролф Харър:
Аз съм някой, който не познаваш...
човек когото никога не си срещал.
Но ти си някой, който е обсебил съзнанието ми...
и сърцето ми...
в тази далечна страна където съм.
Ако можеш да си представш далечно място закътано безопасно от света...
скрито от високи стени, заснежени планини...
място толкова странно и красиво кото в сънищата...
тогава ще разбереш къде съм.
В страната в която пътувам, Тибет...
хората вярват че, ако вървят дълго по светите места...
ще се пречистят от лошите деяния ще се обединят.
Те вярват че, колкото по трудно е пътуването...
толкова по дълбоко е пречистването.
Вървял съм от едно далечно място до друго с години...
толкова дълго колкото е твоя живот.
Виждал съм да се сменят сезоните през високите плата.
Виждал съм как мигрират дивите птици на юг през зимата...
и как се понасят обратно през полята когато цъфне пролетта.
На това място, където времето е спряло...
ти се струва че, всичко се движи...
включително и аз.
Не мога да кажа че, знам къде отивам...
нито дали лошите ми деяния могат да бъдат опростени.
Има толкова много неща за които съжелявам.
Но когато стигна до края, надявам се ще разбереш...
че, пропаста между нас не е толкова голяма колкото изглежда.
С дълбока обич...
баща ти, Хайнрих Харър.
Ставай. Петер, ставай.
О, Господи!
Ще ти дам тези.
Жълта глава !
- Недейте! Чакайте! Нямаме нищо!
- Дай ми пари!
Нямаме пари!
Дай ми часовник!
- Дай ми дрехите!
- Нямаме нищо за вас!
Чакайте! Чакайте! Чакайте!
Къде ви е вожда?
Свещеният град... Lhasa...
Имам разрешително.
Невъзможно, чужденци не се допускат в Lhasa.
Имаме специално разрешително за Lhasa.
Lhasa.Имам разрешително.
Непристойно е за духовеният водач на Тибет да шпионира хората.
Само преди месец, ние бяхме почти мъртви в ръцете на бандитите.
А днес, сме пред портите на забраненият град Lhasa.
Също толкова трудна цел като Мека...
и определено привлекателна защото е забранена за чужденци.
Дори и в нашето мизерно състояние...
ние чувствахме обаянието на тибетския свещен град...
домът на Dalai Lama.
Само няколко чужденци са проникнали в мистериите му.
О, Господи!
- Свърши ли?
- Не, не е още.
Каня ви на обяд, ако желаете.
Много бихме искали.
Аз съм Тсаронг. Добре дошли у дома.
Аз съм Петер.
Лорд Чембарлеин, мога ли да помоля...
за аудиенция с регента и министрите от кабинета?
Става въпрос за двама чужденци които дойдоха в Lhasa.
С уважение, Rinpoche...
ако възнамерявате да срете китайците да набират политически съюзници...
тогава поискайте да спрат да подкупват монасите...
което не е най-ефективната тактика.
Поисках мнението на министрите, не това на главния секретар.
Разбира се. Простете ми.
Можеш да вървиш.
Започни превода на писмото както е написано.
Разбира се.
Осъзнаваш ли колко мъже могат да оцелеят в подобни мъки?
Трябва да ги уважаваме.
Ако ги върнем в Индия, със сигурност ще попаднат в затвора.
Но те нямат причина да остават, Kungo Tsarong. Няма къде да отседнат.
Вече ги поканих да ми гостуват...
естествено ако им разрешите да останат в Lhasa.
Поканил си ги в дома си?
Но защо?
Трябва ли да има причина за да помогнеш на нуждаещия се?
Говедо.
Мисля че, тя ти каза миризливец.
Не е необходимо да си превеждаш.
Знам кой си.
Аз съм Pema Lhaki.
Ngawang иска да ви направи подарък така че, моля ви свали си дрехите.
Хайде да започваме. Нямам цял ден на разположение.
Ами, това е много любезно от негова страна.
Кой е той, че е толкова внимателен?
Секретар на министрите от правителството.
Иска да ви подари нови дрехи.
Моля изберете си платове.
Вие шивачка ли сте?
Аз съм шивач, сър, единствения в Lhasa...
който е бил в Калкута и може да ушие тези глупави костюми.
Така, аз избирам?
Да, изберете каквото ви харесва.
- И вие можете да направите всеки един?
- Да.
- Много добре.
- Шили ли сте този?
- Да.
- Прекрасно.
- Благодаря.
- Харесва ли ти този?
- Който си изберете.
- Аз бих желал това представително, туидено сако.
И този чифт спортни, вълнени панталони
- Добър избор.
- Благодаря.
- А вие, сър?
- Можеби вие ще изберете вместо мен.
- Благодаря ви.
- Моля, съблечете си chu-pa -та. за да ви взема мярка.
- Стойте мирен, моля.
- Така, моля.
- Стойте мирен.
- Извинете.
- Не мърдайте, моля.
- Съжалявам.
- По този начин никога няма да паднеш. Това е най-доброто.
- Все още, катеренето е удоволствие за глупаците, Хайнрих.
- Не е толкова глупаво, наистина.
- Виж това.
- Давай.
- Това е след като изкачих Eiger North Face.
- Тва са олимпийските игри. Златен медал. Не е толкова важно.
- Тогава това е още едно голямо различие между нашите цивилизации.
Вие тачите мъжете...
който насилват пътя си към върха на всяка цена...
докато ние тачим мъжете който отричат егото си.
Повечето тибетци едва ли ще си помислят да вярват в себе си следвайки този път.
Господа.г-н Хауфснаидер, г-н Хелър.
- Извинете, познаваме ли се?
- Не, не се познаваме.
Аз съм Ngawang Jigme.
- Да разбира се.
- Простете ни.
- Благодарим ви за щедрия подарък.
- Прекрасни са. Благодаря.
- Винаги сте добре дошли. Сигурен съм че, ще се срещнем отново.
Китаиска Мисия
- Може би ще ни помогнете, като обясните...
защо министрите...
настояват че, китаиското правителство...
"...спира щедрите помощи...
за тибетските манастири".
Може би нашите подаръци не се харесват на вашето правителство?
Не мога да говоря за престолонаследника, нито за министрите,Достойнство.
Аз съм просто главен секретар.
Не за дълго,предполагам. Седнете ако обичате.
Мъж с такъв явен талант не може да бъде удавлетворен...
от превеждането на писма.
Вашите дипломатични умения...
може би ще бъдат възнаградени тук.
Служейки на страната си безрезервно е достатъчна отплата за мен,Достоинство.
Моля разрешете ми да напусна.
Изглежда и двамата се нуждаем от шивач днес.
Да, просто а...
Моля, седни.
Харесват ли ти тези? Ще ти ги купя.
Благодаря, но не ям толкова много месо.
- Не ядеш месо?
- Той казва че, това са ножове от Запада.
Слагаш ги на краката си за да режеш месо.
Това са кънки за лед.
Слагаш ги на краката си...
за да се пързаляш...
да се плъзгаш... нещо като танц на лед.
- Така ли?
- Защо?
- Защо не?
- Още едно забавление за глупаци.
Да ги вземем. Колко стру...
Неее, за това?
Десет.
И за това?
Видя ли?
Видя ли това?
- Удари ли се?
- Не, благодаря, добре съм.
Ето на. Стани.
- Добре ли си? Удари ли си главата?
- Не, забавлявам се.
- Трябва да внимаваш.
- Гледай ме!
- Не гледаи само в земята.
- Добре.
- Гледай само в очите ми.
- Добре.
- Нека ти помогна? Ето, хвани се за ръкатами.
- Щастлива ли си?
- Много.
Опитвам се да си те представя, Ролф...
и виждам следното:
младо момче силно и блестящо...
момче изпълнено с любопитство за живота...
момче което не се страхува да се учи от грешките си.
Май 1945 г.
Здравей, омъжена жено.