Le Grand Blond Avec Une Chaussure Noire (1972) Свали субтитрите
БЕРНАР БРИЕ
ЖАН РОШФОР
и МИРЕЙЛ ДАРК
ВИСОКИЯТ РУС МЪЖ
С
ЧЕРНАТА ОБУВКА
ВИСОКИЯТ РУС МЪЖ С ЧЕРНАТА ОБУВКА
Някъде в Ню Йорк
Задържан сте на митницата в Ню Йорк докато сте се опитвали да прекарате
кола, съдържаща 40 кг хероин. Знаете ли фактите?
Да. Искам да ме разпитат с детектор на лъжата,
тъй като казвам истината.
И вие твърдите,
че не сте наркотрафикант?
- Да, потвърждавам го.
Отчетено.
И така, за кого работите?
- За контрашпионажа на моята страна.
Идвам в САЩ с мисия. Не съм наркотрафикант.
"What kind of mission?"
- Каква мисия?
Шефът на службите ми нареди да вкарам дрогата в САЩ.
Той трябва да носи отговорност за тази афера.
Аз съм невинен!
НЯКЪДЕ В ПАРИЖ
Да. Влезте!
Върнахте се от отпуск по-рано, господине?
Седнете.
Каква е тази бъркотия, малки ми Бернар?
Аз самият съм изненадан, господине.
- Нима?
Да. Научих го от пресата, сякаш падам от небето.
Някой се опита да ме насади на пачи яйца, каква низост.
Много низко, господине.
- Този трафикант претендира,
че е изпратен с мисия от службите. A той не работи за мен...
Той не работи и за мен.
А така, и за кого работи?
- Не знам, господине.
Тази история вероятно ще ми коства мястото. Вие ще ме...
наследите като шеф на службата, Бернар.
- Който и да ви замести,
сигурен съм, че ще следва вашата политика
със същия дух и вяра.
Благодаря, малки ми Бернар.
Този трафикант... Никога ли не сте го виждали?
Никога, господине.
Това е монтаж!
Монтаж? Възможно е.
Много кадърно е направен тогава, но е възможно.
Добре... всичко си казахме, можете да идете да работите, Бернар.
Бернар?
Да, господине?
Получихте ли от мен каса вино?
Да, исках да Ви благодаря.
Не трябваше.
- Казах си:
Какво бих могъл да предложа на Свети Бернар?
Първо мислех за бъчвичка с ром,
но после се сетих, че нашият приятел Милан
е любител на доброто вино.
- Ама цяла каса Мутон-Ротшилд!
И то реколта '70!
- Поръчах я специално.
Сложете виното в добра изба и го изпийте за мое здраве след 10 г.!
Надявам се да го изпием заедно, господине.
Защо не?
Да, господине.
Фоаре, ударът с колата.
Мисля, че не е във форма, скъпият Бернар.
Не, никак даже.
- Трябва да си вземе отпуск.
Влезте, малки ми Пераш.
- Той точно си влиза вкъщи, господине.
Извинете, господине. Как изкарахте отпуската, господине?
Много добре, Пераш. Много хубаво,
много спокойно.
Добре си починахме.
Мама се върна в блестяща форма.
10 дена лечение и тя се подмлади с 10 години.
Времето не беше много хубаво, но климатът бе изключително стимулиращ.
Когато се върнахме в Париж,
имахме чувството, че се задушаваме.
Това лечение е, преди всичко, глътка въздух.
В Пю-де-Дам все още няма замърсяване.
Наистина е приятно.
А калните бани бяха превъзходни.
Гореща кал, която отпуска нервите ви магически
и след като се хвърлите в басейна, един леден басейн...
Да заложи капани в апартамента ви! Кола, натъпкана с дрога,
микрофони в статуите. Милан не се спира пред нищо.
Ударът с колата, сигурно е той. Но не мога да го докажа.
Открих микрофоните съвсем случайно.
Изпипана работа.
А! Много е старателен!
- Не обичам кариеристи!
Те никога не отиват далеч.
- Трябва да му припомним...
че мисията му не е да търси...
как с всички средства да ви измести от поста ви в служите.
Защо микрофоните?
- Милан ми спретна мръсен номер
и очаква ответна реакция. Той е достатъчно гламав да го измисли,
треперейки от шубе зад подслушвателя си...
Трябва да се облече, ще настине.
Милан заслужава един урок.
Не желая помощник, който смесва контрашпионажа и службогонството.
Порция патешко, каквото не съм ял никога.
Мама си взе три пъти. Наистина, не беше много разумно от нейна страна.
Казах й "Мамо, ще се разболеете...".
Ама не съм ви викнал, малки ми Пераш,
да ви разказвам за отпуската си.
Едни мъж трябва да пристигне утре сутрин на Орли в 9 и половина.
Този мъж би трябвало да ни помогне да изясним много бързо
тази мръсна американска история. Вие ще го посрещнете.
Добре, господине.
Бих искал службата да остане настрана от тази афера.
Разбира се, господине.
- Този мъж ще има нужда от защита.
За охраната му, вземете с вас Пусе и Шапрон.
Имам им доверие.
- Да, господине.
9 и половина на летището. Не го изпускайте, Пераш,
важно е. И пълна тайна!
Разбрах, господине.
- Обичате ли италианска кухня?
Какво?
Утре сутрин на Орли, в 9:30...
Този мъж ще ни позволи да изясним бързо
тази мръсна американска афера.
- Боже господи!
Тоя тип, който трябва да посрещнат... Кой е?
Не знам.
- Моля?
Не знам. Отивайте утре в 9 и половина и избирайте.
Не разбирам.
- Да, избирайте. Вземете кой да е.
Един от тълпата. Възможно най-анонимният.
Този, който ви се стори съвсем незначителен.
Това е претекст.
Важно е Милан да захапе въдицата. Мога да ви кажа и по-точно това,
което ще търсите утре сутрин на летището, малки ми Пераш:
Някой абдал за примамка!
Типът, който трябва да охраняваме, кой е?
А? Кой е?
- Не трябва да го знаете.
Пазете дискретност. Той не трябва да се усъмни по никакъв начин.
Идва с полет от Сидни.
Полет Air France номер 704, изход 17.
Тоя тип идва от Австралия?
Пристига от Сидни, Air France, полет 704, изход 17.
Няма значение кой...
...човек от тълпата...
...възможно най-анонимният...
Избирайте.
Това е претекст...
Избирайте.
Идва от Австралия?
- Не.
Вече е 9 и половина.
Пристигащи от Мюнхен...
Той идва от Мюнхен.
Пристигащите от Мюнхен, с Луфтханза полет 320, изход 12.
Той е музикант?
Той ли е?
- Не.
Може би е изпуснал самолета.
Ще дойде.
Негър ли е?
Ето го.
Високият рус мъж с черната обувка...
Мишел!
Извинете, господине, грешка.
Франсоа Перън, 32 г., неженен...
Цигулар. Адрес, ул. Алюет 24, 7 етаж. Пристигащ от Мюнхен.
Досега не се е забърквал изобщо?
- Не, господине.
Нито с шпионажа, нито с полицията, нито с прокуратурата.
Той се обади от летището.
- На кого?
На зъболекаря си.
- А калъфът от цигулката?
Искам да знам утре сутрин кой е и какво смята да прави.
Малко е времето, 24 часа.
- Ходим по тънко въже.
Трябва да го разнищим веднага.
- Да го убием ли?
Бих искал да знам какво крие. Хващайте се за работа.
Голямата игра. И дискретно. Не искам да изпържа екипа си.
Пусе и Шапрон не ви познават.
Добре, господине.
- Ботрел!
Защо е с една черна обувка?
Защо цигулар?
- Вие казахте който и да е.
Да, ама защо цигулар?
Защото имаше една черна обувка.
Ало! Ало... ало?...
Какво? Кое е на телефона?
- Аз съм доктор Мюлер от Мюнхен.
Вие сте убиец, касапин! Вие го екзекутирахте по един отвратителен,
чудовищен начин, бедният Прокофиев!
Хайде, Морис, не се прави на глупак! Сбърках, излизам от банята.
Не ме ли позна, глупако! Нали ще се видим в 4 часа?
Слушай, Морис, загубих си пломбата на летището, много ме боли зъбът.
Таратата, ще бъда там в 4 часа...
- Уверявам те, обадих се на зъболекаря.
Доктор Мишо не може да ме вземе преди утре сутрин. Имам жив нерв.
Хайде, доскоро, до 4 часа...
- Ама...
24 часа го подслушвайте. Не изпускайте момента, в който ще се свърже с "Тулуза".
Добре, господине.
- Трябва ли да го изпратим до тях.
Как се казва зъболекарят?
- Мишо.
Това е господин Периш.
- Останете с отворена уста. Моля?
Той казва че страда мъчително.
- С отворена уста. Добре, слушайте...
Ще го взема между двама пациенти. Кажете му да мине след час.
Останете с отворена.
След час? Идеално.
Ало?
Ало? Тук е кабинетът на д-р Мишо. Докторът може да ви вземе
след час, ако ви устройва.
- A, добре! Добре, много добре!
Много сте любезна. Благодаря, госпожице. Боли ме съвсем малко по-малко.
Ама все пак ще мина след час.
Сменил си е обувките.
Сменил си е обувките. Рено 15 оранжево-червено,
регистрационен номер 2868 X 075.
Ало? Не отива при зъболекаря.
Той не отива при зъболекаря!
Ало, господине,
той не отива при зъболекаря!
- Защо?
Не знам, господине.
- Защо не отива при зъболекаря?
Защо?
- Отива към гората.
Извинете, господине, какво?
- Отправя се към гората.
Отправя се към гората...
Отива към езерото.
Наема лодка.
- Какво ще прави в езерото?
Вярно, какво ще прави там?
- Засякъл ни е, няма проблем.
Ще го чакаме при зъболекаря. Какво ще прави в езерото?
Той гребе.
A, да, това е, той гребе.
- Той гребе? - Гребе!
Не спира, обикаля около острова.
- Топло ми е.
На острова е, в ресторанта.
Хвърля хляб на патиците? По дяволите.
Ало, коко, чуваш ли ме? Ало, коко, чуваш ли ме?
5, 4, 3, 2, 1, 0.
Чувам пет от пет. Побързайте, той приключи с обяда.
Накараха го да излезе от тях и му правят засада в апартамента.
Трябва да са свършили вече. Милан се държа като бик.
Вкара всичките си хора.
- Малкият ни фарс ще ни позволи
поне да разкрием тайния екип на Милан. Това е плюс, нали?
Има твърде много сътрудници, които не познавам в собствената си служба.
Добре. Можете да идете да обядвате.
- Имаше един черен на Орли...
Един голям черен със зелен лоден. Предпочетох един голям рус
с черна обувка пред един голям черен със зелен лоден.
Стари ми приятелю, изчакайте пенсионирането, за да пропишете.
Добър апетит.
Няма ли да си изядеш крушите?
Не, мерси, мамо.
Вчера ли беше празникът на Бернар Милан?
Сетихте се, надявам се?
- Да, мамо, сетих се.
Роден в Епинал на Восж, на 28 март 1940...
единствен син, дошъл малко късно от... Майката, Мария Буго,
45 години, начална учителка.
Бащата, Жерар Перън, 55 години, учител и цигулар аматьор.
Педагогическо семейство, бързо пенсиониране...
Детство - безлично, с баща си е направил първи стъпки в музиката.
Католик, практикуващ.
- Хомо?
Не. Влиза в консерваторията на Страсбург на 13 години.
Излиза на 15 г., за да изкара една година в санаториум.
Обезчестен от старшата сестра.
- Как го разбрахте?
От едно писмо.
Успокой се, пиленце, не съм бременна.
Излекуван, влиза в Парижката консерватория. Първа награда...
28 месеца военна служба, не участва в нито една колониална война.
Уволнява се като музикант от флотския военен оркестър.
От 5 г. първа цигулка в един оркестър.
Често има турнета зад граница, включително в САЩ.
Ето! Работил е в САЩ. Сигурен бях.
Въпреки това никой от нашите не го познава.
- Ама, разбира се.
Това е суперагент единак. Това ли е всичко?
- Взехме тази снимка от тях,
от едно чекмедже, под купчина ризи. Има закодирано съобщение.
Дайте да го декодират възможно най-бързо.
Дешифраторите работят над него от час
- Добре.
Апартамент, безличен живот.
- Прикритието му е перфектно.
Значи да го очистим?
- Не.
Искам да знам какво крие. Очите му го издават.
Ама какво прави?
Не. Казах ти 100 пъти, че трябва да държиш добре цигулката си.
Дръж, закрепи я добре, ето така, А сега трябва да свириш дълго.
Напред, назад, погледни ме, изтегли, бутай...
Ало! Ало!
Каква е тази идиотщина?
Много е силно.
- Да, микрофонът във водата е много силен.
Добре, намали го.
- Не! Това ще намали и останалите!
Ама какво прави там тоя глупак?
- Странно.
Да, това е странно.
Пуска водата в тоалетната? Как така пуска водата?
Не, разбирам го, сигурно има причина.
Счупи се!
Много сте нервен, малки ми Бернар!
- Не ви чух да идвате.
Е, аз пък ви виждам винаги, когато идвате!
Имам още един малък подарък за вас!
Това е концерт за цигулка и оркестър, изпълняван от много способен млад музикант.
Слушайте го вечер за разпускане.
Цигуларят е изключително добър.
Ама какво е това?
Какво е това?
- Полет.
Добър ден, любов моя.
- Добър ден, Полет.
Полет, Полет, Полет, слушайте, трябва да поговорим, Полет.
Много умувах в Мюнхен. Тази ситуация не може да продължава повече.
Трябва да вземем решение, Полет.
Това вече е непоносимо, тайнствеността, лъжите.
Записваш, нали?
- Сънувах те тази нощ.
Полет, моля те. Уверявам те, че съм в много сложно положение
пред Морис.
- Морис е нещастник.
Той го заслужава напълно. Сънувах, че ми разкъсваш дрехите.
Ти имаше големи ръце и ми разкъсваше дрехите.
Полет, моля те, остави тази риза.
Ето, скъса я, сега доволна ли си! Ама така ме боли.
Притисни ме с всичка сила.
- Ама спри, ще ме събориш.
O, Франсоа...
- Полет! Полет! Полет! Полет!
Полет!
- Франсоа! Франсоа! Франсоа!
Франсоа! Франсоа! Франсоа!
- Полет! Полет! Полет!
Франсоа!
- Полет! A, Полет!
Франсоа...
- Полет! Полет!
Франсоа...
- Полет.
Хайде на конче.
- Не.
Напротив, ти си кончето.
- Не.
По дяволите, по дяволите.
Престани, по дяволите!
Е, беше много добре, "Мюнхен"?
- Аз съм един страхливец.
Не!
Ами. Трябваше да ида при зъболекаря преди обяд и сега се подух.
Защо?
- Шубе ме е.
Обядвах на езерото.
Чакаха ме при зъболекаря, а аз отидох на езерото. Аз съм страхливец.
Добре де, ще идеш утре! Боли ли те?
Вече не знам...
страх ме е...
Между другото, знаеш ли кой дойде в 4 часа?
Не.
- Морис.
Морис? За какво?
- Щяхме да караме колела в гората.
Ама това е смешно. Играя си на конче с теб в 2 часа и ще тичам в 4 часа.
Ще ме върне в кондиция. Само ако знаеше...
Чий са малките ушенца?
- Мои.
Чии са тези малки ноктенца?
- Мои.
Чия е тази малка устичка?
- Моя.
Чии са цигарите?
- Мои.
Те подслушват непрекъснато апартамента.
Цветарски камион, който обикаля около блока.
Милан нищо няма да забележи, защото сам е поставил капана.
Само ще поставим сиренцето в клетката и Милан ще направи засада около нея.
А с това сиренце, какво ще се случи?
Извинете?
- Ако Милан очисти големия рус мъж?
Ще направи голяма глупост.
Не се притеснявате да пратите тоя будала в кланицата?
А вие?
Високият рус мъж с черната обувка, нали вие го избрахте.
Това сега притеснява ли ви?
- Не, господине.
Хайде, хоп! Размърдай се, болнико!
Хайде! Бързо, на работа!
- Не ставай глупак, Морис...
Хайде, хоп! Хоп!
Виж, имаш яйце там.
- Не бъде глупак, Морис.
Купих си цигари. Искаш ли една?
- Много мило, да.
Ще я изпушиш веднага, мислейки си за мен.
Хайде, хоп! На работа!
Заминава с колело с този тип. Да, да, с велосипед, какво.
Искам снимка!
По принцип ще иде в гората, но сега се готви да иде при зъболекаря.
Пом! Поп! Поп!
- Не се прави на глупак, Морис!
Морис, не бъде глупак.
Поп! Поп! Поп!
- Не прави глупости, Морис!
Не мога да следвам колело в Париж.
Върви!
Внимание, завиват.
- Виждам.
Пукна ли се?
- Или лошо го е завил...
вентила.
- Вярваш ли?
Или има порести вътрешности.
По дяволите!
Значи малките колоездачи издъхнаха?
А, не, играем си.
- Те са като свински черва...
Говоря ви за преди войната. Преди войната, извинете господа,
червата, това е нещо друго.
- Дръж, пуши, тате, това е добро.
Благодаря много на колоездачите. Мерси...
E, добре, не е пристигнал!
- Колелото му е съвсем изгнило.
Тичат в момента. Да, оставиха си Колелата и тичат.
Той се спря! Високият рус мъж, спря се и говори с някакъв тип.
Малко оръдие.
Хайде де, няма да спираш така на всеки 500 метра, симулант!
Хайде, едва започнахме!
- Морис, трябва да поговорим.
Нито дума! Не спирай! Хайде!
- Става дума за Полет.
Възпроизведи записа от жената.
Полет! Здравей, Полет. Трябва да поговорим, Полет.
Много мислих в Мюнхен. Тази ситуация не може да продължава повече.
Един хубав душ и ще се почувстваш във форма!
Какво имаш там?
- Слушай, Морис...
Здрасти. Хайде, до довечера, Моцарте!
- Ама какъв глупак.
Морис е нещастник. Заслужава си го.
Сънувах, че ми късаш дрехите.
Ти имаше големи ръце и ми разкъсваше дрехите.
Боли ме така.
- Притисни ме с всичка сила.
А! Спрете!
Полет! Полет! Полет!
- Полет! Полет! Полет!
Полет!
Има един тип на колело за нас.
- Хайде на конче.
Не.
- Да, направи се на конче.
Не...
Полет спи с един цветар.
- А?
Полет спи с един цветар. Изненадах ги
в една камионетка за доставка. Въргаляха се върху зелени растения
и говореха страхотии.
- Влез и седни.
Какво ти става?
- Нищо. Имам крем за бръснене
в зъболекарската ми кофичка.
- Спрях до една камионетка
и чух гласа на Полет. Паднах от колелото.
За пръв път падам от колело.
- Полет и цветар. Абсурд.
Не. Спри, това е досадно!
- Казвам ти, че имам крем за бръснене
в зъболекарската кофичка!
- Първо си помислих, че сънувам
а после тя започна да говори за мен. Каза: "Морис е нещастник."
А после започна да говори ужасии. Франсоа, жена ми е истеричка!
Измий си устата.
Типът имаше твоя глас.
- Какъв тип?
Цветарят.
Ама това е нелогично. Полет, с цветар, в камионетка...
Това е смахнато!
- Казвам ти, че ги чух!
Тя го караше да се прави на кон!
- Ама... как?
Караше го да се прави на кон, той изцвили и аз паднах от колелото.
Ти какво направи?
Ще й се обадя.
- Ама нали ти казвам, че тя е
в една камионетка с един кон...
- Ало! Полет.
Здравей, аз съм Франсоа, заедно с мъжа ти сме.
Не, няма нищо, давам ти го.
Ало! Кой е на телефона? Аз съм Полет?
Ами, не, да, да...
Да, o не, не, не, да, добре, идвам си веднага.
Да, добре потичахме.
Тя е вкъщи от 1 час с майка ми.
E, видя ли, сънувал си?!
Ама...
- Странно е, Франсоа.
Намериха микрофона в цветята.
- Боже господи!
Така няма доникъде да стигнем.
- Въртим се в кръг, по дяволите.
Въртим се в кръг, по дяволите. Въртим се в кръг, по дяволите...
Той ни баламосва от началото, играе ни по нервите.
Много е силен!
- Трябва да го заведем в блока
и да го ликвидираме...
- Не. Ще опитаме друго нещо и...
Ало, да? Музикални инструменти?
Музикални инструменти. На старо! Обиколете антиквариатите и
ми наемете флейти, цитари, цигулки, виоли,
не ми пука какво. Изпратете всичко това на улица Де Винь 85.
Накараха добре да се позабавляваме.
Господин Периш?
Видях в музикалния магазин обява за курсове по цигулка.
Мога ли да вляза?
Не са за мен, уроците де, за сина ми са.
Имам момченце на 6 години, което обожава музиката.
6 години, добра възраст, мисля.
Предпочитам уроци вкъщи.
Той е толкова малък.
Баща ми също колекционираше стари инструменти.
Почина миналата година.
Остави ми всичко.
- Така ли?
Не разбирам много, но мисля, че има интересни екземпляри.
Ако ви интересува, ще ви ги покажа, когато дойдете у дома.
Малкият е във ваканция сега. Ще се върне следващата седмица.
Не смятам да запазвам тази колекция.
В нея има много спомени.
Така ли?
Все пак, можете да дойдете да хвърлите един поглед. Но трябва да побързате.
Кога?
- Да видим...
Утре вечер не е възможно. Сряда също...
Какво ще правите тази вечер?
- Тази вечер?
Поканил съм няколко приятели у дома. Можете ли да отскочите?
Това е адресът ми, улица Де Винь 85.
До довечера.
Ама не, тази вечер е невъзможно. Имам концерт в Гаво в 9 часа!
Можете да минете след полунощ, Лягам си късно. Довиждане.
Тя излезе от блока. Не, не, не я познавам.
Висока, хубава, руса, кожа на пантера. Забележителна.
Стоп.
Ето го.
- Ето го, господине.
Елате.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Добре ли мина концертът?
Приятелите ми току-що си тръгнаха.
Да, те са от ония, които си лягат рано.
Може би аз дойдох твърде късно?
- Съвсем не, очаквах ви.
Какво ще обичате? Шампанско, уиски, коняк?
Бих искал малко шампанско. Но тук е чудесно!
Да, има хубави неща.
- пиано - жираф!
Останалото е в мазето.
- В мазето?
Ако искате, ще идем да погледнем веднага. Седнете.
Не там. Елате на канапето, ще се почувствате по-добре.
Чудесно е да можеш да се отпуснеш. Радвам се, че останалите си тръгнаха.
Толкова е приятно, малко интимност, от време на време.
Да, наистина... Наистина...
Останалите си тръгнаха. Наистина...
- Имате напрегнат вид.
Плаша ли ви?
- Не, не, въобще.
За какво?
За всичко това...
Но тук няма нищо изключително.
- Ами, не. За мен това е изключително.
Най-хубавата жена, която някога е почукала на вратата ми
и ето ме същата вечер в нейния апартамент, пием шампанско.
Достатъчно студено ли е?
Да, да, перфектно, да.
- Не сте ли гладен?
Не, в момента не.
Ще ви притесни ли, ако си махна бижутата? Имах тежък ден,
бих искала да се почувствам по-удобно.
- Ама, моля ви.
Веднага се връщам. Ако сте жаден, сипете си.
Какво е това...
Какво е това...
Много е силен!
E, добре...
Загубих си цигарата...
Така е по-добре...
Махнете си сакото, ще се почувствате по-добре.
Защо не се разсъблечете малко?
Как?
Съблечи се.
Ще пийна още малко шампанско.
Оскубахте ме.
- Не, те са изкуствени.
Какво става?
- Ципът заяде.
А сега ми причинявате болка.
- Извинявайте, съжалявам,
за първи път блокира.
Мръсница! Мръсница!
Мръсница!
Е?
- Няма какво да направим... Това е идиотско...
Не мога да остана така цяла нощ!
- Не. Трябват ми ножици,
за да срежа запаления фитил.
- В банята.
Идвам.
- Ох!
O! извинете!
- Трябва да дойда с вас.
Добре ще е, да. Почакайте, не ставайте, останете на колене.
Там. А сега се придвижете лекичко към банята, аз ви следвам.
Извинете. Ето.
Това е един малък чудесен апартамент. След вас. Вървете.
Ама каква е тази идиотщина?
Готово!
Ударихте ли се?
Ще задържа машата ви коса.
Хайде, вървете.
Извинете ме... Това е идиотско...
Изобщо ли не сте гладен?
- Бих гризнал нещо вече.
Студено пиле, телешко, шунка?
- Малко пиле ще взема.
Крава!
Ще си спретнем късно вечерно хапване в леглото.
Носът ми кърви. Мисля, че спря. Получих удар от гайда.
От гайда?
- От гайда.
Вече е по-добре. ПО-добре съм.
Яжте.
- Извинете ме, не съм много гладен.
Аз ще загася, ти ще се съблечеш и ще се пъхнеш в леглото.
Достатъчно неприятности имаше тази вечер.
Това е таблата! Май я обърнах.
Колко захар?
- Две бучки.
Трябва му малко време да се съблече.
Разделени ли сте с мъжа ви?
- Да.
А малкият ви син е в провинцията?
- Да.
При дядо си и баба си?
- Да.
Ама какво му става на тоя глупак?
- Не искам коментари.
Готово, легнах.
Малко кафе?
Малко кафе?
- Не, не, не.
Краката ми са студени.
- Няма страшно.
Странен ден.
- Защо?
Започна от сутринта. Приятелите ми заковаха обувките пред вратата
на стаята, в един хотел в Мюнхен.
- Така ли!
Винаги си правят шеги с мен. Бях изнесъл обувките си, за да ги лъснат
и те ми ги заковаха.
Принудих се да се върна с една кафява и една черна обувка.
А после в пяната ми за бръснене имаше паста за зъби
и пяна за бръснене в пастата за зъби.
И това не изненадва никого.
А после, тичах в гората с един приятел, който имаше видения.
Той, по принцип, има нормални привички.
Спортна натура, искрен, изобщо не е от типа "бълнуващи".
И изведнъж чува гласове.
И по-точно, тази вечер, се ударих в една жица,
и ето ме сега в леглото с теб,
а после ти ме целуна,
а аз се сдобих с ледени крака.
Готово, те се чукат.
Те правят любов на улица Де Винь 85.
Виждате ли, че получи компенсация все пак, вашето малко протеже.
Добре ли си?
- Да.
Аз също.
Искам да ти кажа нещо, което не съм казвал на никого.
Да?
Имам тайна.
- Така ли?
Аз не съм само цигулар. Имам и друга дейност.
Композирам.
- Какво?
Аз съм и композитор, но никой не го знае.
Написах опера. Отне ми 3 години. И продължавам да работя върху нея.
Ще я покажа, когато й поставя точката.
Какво?
- Бих желал да ти я посветя!
Ама какво правиш?
- Ще ти я изсвиря.
Какво?
- Само свеж въздух.
Няма да свириш на цигулка точно сега!
- Ти си първият човек, който ще я чуе.
Предупреждавам те, много е модернистична.
- Ама как може, Франсоа!
Какво е това?
- Какво става?
Намали звука.
Седни!
Не обичаш ли?
- Много хубаво, но не му е времето.
Много е хубаво, но искаш да оценявам опера в 3 през нощта?
Ядосан ли си?
- Не.
E, добре тогава, ела.
Не, ти се разстрои.
- Изобщо.
Хайде, ела.
Ела най-сетне, да се сдобрим!
Доникъде няма да стигнем тази вечер.
Закарайте го до тях.
- Да, господине.
Oлеле! Загубихте ми цяла нощ, куха кратуна!
Трябваше да го подкупим! "Тулуза" му плаща, аз ще му платя повече!
Не можете ли понякога да работите и с главите си?
Кога? Прекарваше си времето да coincer mes cheveux dans sa braguette, да се удря
в гайди, да си свири операта и освен това да се чука...
много добре, между другото.
- Тъпчем на място, по дяволите.
Тъпчем на място.
- Господине...
Какво?
- Не мисля, че е професионалист.
Да бе, пука ми за впечатленията ви! Облечете се и тичайте в магазина.
O! Моята Кристин!
лалали, лалала...
O! Моята Кристин.
Кристин?
- Не, аз съм Полет.
A! Добър ден, Полет.
- Коя е Кристин?
Виж, Полет, не трябва да идваш у нас днес следобед.
Срещнах чудесно момиче снощи и мисля, че я обичам.
Подиграваш ли ми се или що?
- Не, не се шегувам.
Проблемът е в Пусе и Шапрон. Ако се отървем от тях двамата,
вече няма проблем! Много просто.
- Много просто... за казване...
Искам този цигулар след час тук.
- Пераш току-що пристигна при "Тулуза".
Няма да обличам палто тази сутрин.
- Времето е меко, господине.
Ще остана за кратко в бюрото. Имам среща при министъра в 11 часа.
A, добре!
- Цигуларят си свърши работата.
Ще ни докладва в 11 часа.
Знам, че някои ще бъдат неприятно изненадани, Пераш!
Веднага открийте цигуларя и го ликвидирайте!
Имате един час!
Ало?
- Франсоа? Франсоа?
Обаждам ти се, защото съм тъжна.
Не спирам да плача, много е идиотско.
Имай милост, Франсоа. Обичам те.
Напротив, обичам те.
Чувствам се изгубена, когато не съм в твоите ръце.
Няма вече да те карам да се правиш на конче, кълна се, Франсоа.
Не ме изоставяй, скъпи мой.
Без съмнение, постигнахте това, което целяхте. Милан полудя
и цигуларят е осъден!
- Гледайте пред вас докато карате.
Кажете на Пусе и Шапрон да спрат да го следят и да се върнат у тях.
Те се справиха добре.
- Да спрат наблюдението! Но...
Зарежете навика си да оспорвате заповедите ми и гледайте пред вас!
Кажете на Пусе и Шапрон да се върнат вкъщи! Изпълнявайте!
Шапрон? Тук е Пераш.
Шефът ви нареди да преустановите наблюдението. Да.
Вероятно ще се опитат да направят нещо тази сутрин. Бъдете нащрек.
Току-що пресичат двора!
Мръсница, ние не сме по-дърти!
- Тихо! Не мърдайте!
Къде ми е вратовръзката? Мисля, че е в хола.
Ало?
Ало, Франсоа. Аз съм Кристин.
Трябва непременно да говоря с теб. В кафенето на ъгъла съм.
Да. Ела веднага, много е спешно.
Ало, Кристин? Кристин?
Отговорете ми, Кристин.
Ало, Кристин...
Ама какво правите вие там?
Връщайте се у вас. Господин Милан не иска да се мотаете наоколо.
Разбрахте ли?
Тръгнал е.
- E, да...
Тихо! Не мърдайте!
Не мърдайте!
Е, няма да се стреляме един друг все пак?
От една служба сме, няма да се изпозастреляме?
Руса жена, много хубава. Беше тук преди 3 минути. Тя се обади по телефона.
Да, тръгна си.
- Ама как си тръгна?
Ами, тръгна си.
Морис! Извини ме, но не мога да те видя сега. Имам среща.
Има три трупа у вас.
А?
- Има три трупа у вас.
Дойдох да те застрелям. Има три трупа у вас.
Ама какво ти става пак?
- Ела да видиш!
Но...
Морис, защо искаше да ме убиеш?
- Добре ми се подиграхте,
вие двамата! Изненадах Полет на телефона, измамнико!
Измамник! Мръсник! Хайде, влизай.
И сега какво?
Не разбирам...
- Ела да седнеш, ела.
Имаше 3 трупа в тази стая.
- Ама разбира се, да!
Не съм луд, Франсоа.
- Съвсем не, съвсем не!
Чух Полет по телефона!
- Да, разбира се. И я чу да прави
любов в един фургон вчера, а днес видя 3 трупа у нас.
Това не е ли добър знак?
- Не съм лекар, знаеш.
Изпий чаша вода.
- Чаша вода?
Да, ще ти стане по-добре, една голяма чаша вода.
Не съм жаден.
- Ама не прави фасони!
Ще ида да ти потърся чаша вода.
- Ама аз изобщо не съм жаден.
Дръж.
Не съм добре, Франсоа.
Изобщо не съм добре.
Има три жертви, господине:
двама от хората на Милан и Шапрон.
- Извинете?
Имали са малка сметка за уреждане, но бързам да ви успокоя,
че високият рус мъж е жив и здрав.
- Мисля, че ви казах, да отдалечите...
Пусе и Шапрон.
- A, така ли? Аз разбрах обратното!
Вместо това им наредих да подсилят наблюдението.
Вие наистина сте разбрали наопаки.
съжалявам, господине.
Не исках да ви противореча,
исках само да защитя един невинен.
Вие пропуснахте удара си. Сега сме лице в лице.
Сега Милан излиза на сцената. От една страна Милан с
цялата си група, а от друга, високият рус мъж с черната обувка.
Това трябваше да приключи с уреждане на сметките, като в добрите уестърни.
Пикае ми се.
- Ами иди!
Ела с мен.
- Как пък не!
Моля те, ела с мен.
- Остави ме на мира.
Кристин!
Кристин!
Казахме ви да не се връщате тук.
Качвайте се!
Кристин! Кристин!
Кристин!
- Господине, очилата ви.
Люсиен!
- Боже мили!
Франсоа?
Франсоа!
Станете.
Приближете се.
Обърнете се.
- Така ли?
Много добре.
Аз съм полковник Милан, помощник на вашия шеф в службата.
O! Извинете, господине!
Извинете.
Благодаря.
Пераш!
Пераш.
Високият рус мъж с черната обувка,
кой е?
Той е примамка, господине.
Какво ти става?
- Нищо, нищо. Всичко е наред.
Морис. Ама Морис...
- Качвай се. Ще видиш, всичко е в ред,
всичко е по мед и масло.
Ще видиш, всичко е наред.
Не си гледаш в чинията.
- В застрахователно дружество за музиканти
имам социална осигуровка... Ако намеря добра клиника,
ще ми върнат парите на 100%.
Добър ден, госпожо. Довиждане, госпожо.
Кристин! Къде беше? Търсих те навсякъде.
Ще ти разкажа една невероятна история.
Аферата. Мистериозна смърт на полк. Милан.
Тулуза потвърждава: "Милан беше забележителен човек."
Морис!
Скъпи.
- Хайде, довиждане, Полет.
Морис!
Останете тук, не мърдайте. Кажи довиждане на Франсоа.
Довиждане, Франсоа.
Лекарите започнаха да намаляват успокоителните. Той вече е по-добре.
Вече няма кошмари.
До утре. Ще бъда у вас в 2 часа.
- До утре.
Всичко ще бъде като преди, скъпи мой.
Най-добре е да се влезеш вътре. Ще настине.
Ела!
На добър път и бъди разумен в Мюнхен.
- Довиждане.
Нали пътуваме за Мюнхен?
- Не. За Рио, в Бразилия.
A! Сега пък Рио! Това не е също гише.
Не, оставете. Ще се регистрирам сам.
О! господине!
Кристин? Добре ли се?
- Ще бъде по-добре в ръцете ти.
Обичаш ли ме?
- Да, обичам те.
Когато се върнем от Рио...
- Да, господине.
а той непременно ще се върне, влезте в контакт с него.
След всичко това, май не се справя зле, момчето.
Субтитри: V2000, 02/2005