Legend Of Earthsea (2004) (Legend Of Earthsea 2004 CD2.sub) Свали субтитрите
Отпусни се и просто почивай.
Ще уредя всичко.
Там си Гебет, нали ?
Е, ето ме и мен.
Защо още не сме влезли ? Хората ти са неспособни счупят една врата ?!
Не могат да пробият магията, Ваше Величество...
Кой каза това?
- Джаспар от Иолг.
Школата на Хавнър.
- А, да.
Колко невероятно е да се запознаем на живо.
Джаспар от школата на....
Добре ми служи.
Ако отворя вратата, за теб...
и завладееш всичко в Рок...
Ще имаш нужда от нов Архимаг ? Така ли е ?
И...
Разбирам, че имаш някого предвид.
Просто ме вкарай вътре.
Джаспар.
Сестри мои,
Както нашият свят бързо помръква, така и аз
усещам, че моментът за мен настъпи, да избера тази...
която ще пази тайната за гробницата, след моят край.
По този начин предавам...
Великият пояс-ключ, на онази,
която, ще бъде следващата Главна Жрица.
Това е невъзможно !
Вратите бяха непроницаеми.
Поискайте си обратно парите, тогава.
Джаспар ?!
Не, не и ти.
Дадохме ти силата, за да носиш светлина,
и добро на светът.
А, вместо това, ти избра тъмнината и злото.
Съкруши ми сърцето.
Не, това аз ще направя.
Ето...
Мисля, че това ти принадлежи.
Заслужи си го.
Ела при мен...
и получи знакът за твоят сан.
Сестро Тенар.
Сестра Тенар?
Ела при мен.
Чаках те, Гед.
Е, чакането свърши.
Спри !
Унищожаваш ме... унищожаваш всички ни.
Нека така да бъде !
Аз те доведох в този свят и аз ще те изпратя обратно.
Не...
Трябва да ме пуснеш да вляза,
в твоята душа.
душа, от двама ни, ще е велика !
Ти си само зло.
"Зло" ?
За мен това е само дума.
Приеми ме...
Остави силата ми да се влее в теб и във всичко, което е твое !
Точно така !
Ако ти си моя сянка, то аз ще бъда и двама ни !
Не, не, не умирай...
Чух, да викаш.
Всичко е наред, Роза.
Това беше просто на сън.
Майка Тар будна ли е ?
Бях на път за покоите и.
Да премеря температурата и.
Ще дойда с теб.
Да, какво обичате ?
- Подслон за уморен пътник.
Влезте тогава.
Става много гадно на вън.
Искате ли малко печено ?
Надявах се на нещо сурово.
Трябваше да го допусна, скъпа ми Косил,
от жени... наистина съм удовлетворен, но...
изучила си го като наука.
Имам чудесни възможности да се съсредоточа в изучаването му.
Точно така.
А, Почитаемата майка заболя ли до толкова, че да посочи заместничката си ?
Сир.
Има една трудност...
застанала на пътя ми.
" Трудност " ?
Каква трудност ?
Тя избра сестра Тенар, да я наследи.
Тя какво ?!
Как можа да го позволиш изобщо?!
Нямаше как да му попреча.
Това пълзящо малко змийче,
Проби твърдостта на Тар.
Тази задача на теб ти поверих.
Имаш ли представа колко ще съм огорчен...
Ако тайната на Безименните Първенци ми бъде отказана?
Мога да си представя.
Но вече имам план.
Трябваше до сега да си го изпълнила, Косил
Дай ми този последен шанс? Обещавам, че няма да те подведа.
Тар не само, че ще съжали за това, но...
и ще ме моли за помощ.
Много добре...
Няма ли как виденията на Тенар да ни заведат до този магьосник ?
Точно това възнамерявам !
В такъв случай...
Той ще ми поднесе на тепсия, не само себе си,
Но и моето безсмъртие.
Или няма да стане ?
Нашето безсмъртие, Ваше Величество.
"Нашето" безсмъртие, тогава.
А, сега,
искаш ли да продължим нашето занимание ?
И това е един и същи човек, във всяко видение ?
Да.
И този сега, не искам той да умре.
Смисълът на това видение, ще има значение някой ден.
Надявам се.
А, сега...
иди да се наспиш.
Утре ще бъде важен ден, възнамерявам да ти покажа Лабиринтът.
И ще ти покажа как може да се премине.
Ще се моля да го заслужа.
Почивай си сега, майко.
Благославям те.
Нямаш представа,
колко много значат за мен твоите грижи.
През всичките тези, последни седмици.
Не се ли усещаш малко по-добре ?
Господи, колко е ужасно!
Дори и децата...
Кой може да е направил, такова нещо ?!
Направете път за магьосникът.
Пипахте ли нещо ?
Не, магьоснико.
Замълчете.
Какво е това ?
Казах: Тишина!
Гледам си работата. Само наблюдавай!
А, сега...
убиецът.
O, не...
Кой е това ?
Мислех, че си при каргадската крепост ?
- Бях, току-що се връщам.
Проверявах, дали Тенар има отново видение.
О, да имаше. В това видение, тя видя как младият магьосник се е удавил.
Така.
Това не е лошо.
И какво, ако мога да попитам, правеше в нейната стая ?
Проверявах просто дали е добре !
Така ли ?
Е...
Може би е по-добре да говорим за това на сутринта.
О, не глупако! Запази си порива за теб, глупчо !
Изглежда имаш нужда да пийнеш едно, приятелю.
Да не би да си видял призрак ?
- Ах, наистина видях !
Познаваш ли фермерът Глъди ? Дето живее зад Ийстмър.
Разбира се, че го познавам.
Преди малко го намерихме заклан.
От кого ?!
Бандити ?
Не, не са били бандити !
Чудовище е било !
Заклал ги е като пилета !
Видях го със собствените си очи !
Хайде бе ?!
И четиримата...
Както и двама пътници по хълма.
Някой видял ли е кой го е направил ?!
Не, магьосника го възпроизведе...
Видяхме му образа да стои, където е стоял !
Може още да е тук в града ?
Стига си говорел така !
Как изглежда ?
Има белег тук.
Магьоснико ! Идвай бързо, Сър.
Убиецът е още тук !
- Къде ?
Измъкна се от таверната, но го проследихме.
Предупреди графското имение, даже и да го намериш, това няма да е достатъчно !
Не, сестро.
Това е нещо, което сам трябва да сторя.
Залости вратата.
И не пускай никой вътре.
От тук !
В тежи бъчви !
Елате и тук !
Трябва да е тук някъде !
Ето го !
Там е !
Веч !
Хванахте грешният човек, не съм сторил нищо !
- Освен да разпориш шест човека от край до край.
Ти чудовище !
- Не съм аз, заклевам се !
Завладяло те е, нали ?
Сянката те е обзела !
Не съм Гебет. Заклевам се, сега ме пусни !
Пусни ме !
Магьосникът го стори !
Браво, магьоснико.
Познаваш ли го, Сир ?
Познавам клетата душа...
която притежаваше преди това тяло.
Той можеше да ни разкъса на парчета, ако не го бе спрял, мастър магьосник !
Три пъти "Ура" за магът !
Не !
Без одобрителни крясъци !
Злият дух, в приятелят ми нараства...
това, което му е обзело тялото, го е обсебило отвътре.
Той заслужава милостта ни.
Той заслужава да умре !
Удавете го !
Това може да се окаже услуга.
И злото да се възползва.
Смърт... Смърт !.... Смърт !
Спрете !
Естариол...
Всичко, може би не е така, както изглежда. Водете го към къщата ми !
Не !
Правете, каквото казвам, или се отказвам да съм ви магьосник !
Добре...
Много "мъдро" !
Виж, съжалявам, че бях толкова груб с теб, с онова заклинание.
Надявам се да мога да ти го върна.
Не е зле, а ?
Изглежда си се измъкнал от най-лошото, а?
Водата изстудя, може ли по-топла ?
- Да, "господарю" !
Усещам си мускулите на раменете, като разпарцальосани !
Знаеш ли Веч, добре е да поработиш нещо сериозно, ръцете ти са като на момиче.
Въпреки, че масажът ти върши чудеса.
Гед от Десети Лес,
Мога ли да ти представя, сестра ми Яроу.
Здравей.
Камък ?
Привързал си камък на въжето ?!
Първично, но ефективно.
Ако се налагаше Веч, бях готов да умра с това същество.
Но не проработи така, както очаквах.
Нали? Винаги става така !
И разбира се, той беше откраднал нещо от мен.
Лицето ти.
Да.
И сега ти си набеден за всичките негови ужасни престъпления.
Да.
И какво ще правиш сега ?
Възнамерявам да продължа да го търся.
Къде ще отидеш ?
Не знам.
Усещам се изчерпан.
На изток.
И как ще разбереш...
когато стигнеш, на къде да поемеш ?
Не съм сигурен.
Това е то.
На където и да те заведе Гебетът, тръгвам и аз.
Не.
Веч, тя е права.
Това не е твоя битка.
Не можеш да се справиш сам, стари приятелю.
Доказа го вече веднъж !
Бях с теб, когато освободи сянката, ще бъда с теб и когато я унищожиш.
Ами, ако не мога да го направя ?
Това е мое задъл...
- Мислиш ли, че се запознахме случайно ?
- Случайно беше !
Няма такова нещо, като случайно запознанство, в животът на магьосниците, знаеш го !
Ще го търсим заедно и това изчерпва темата.
Ами, ако умреш там ?
Тогава ще знам, че съм поел по верният път, малка сестричке.
Нали ти искаше да постъпвам мъдро ?
Да, но искам повече да си жив.
И аз, друже.
Но когато брат ти си науми нещо, трудно се отказва от него.
Нека да се обзаложим, че ако нямам сили да го победя, тогава поне ще върна брат ти, невредим у дома.
Понякога се усещам твърде слаба, за да нося бремето на тези ключове.
Тежестта е породена, не само от формата на тези ключове, дете мое.
Истинското бреме е тук, за да натежи още на твоите плещи.
Влез.
Всички тунели тук, са напълно еднакви,
Така, че трябва да ги броиш.
Възможно е да изглежда сложно и объркано,
но ако схванеш метода е елементарно.
Първите три пъти завиваш на дясно,
после два пъти на ляво,
и накрая на дясно.
Бориш ли ги ?
Следвай пътя.
Щом амулетът не съществува, остава само този лабиринт.
Но по-важното е,
че нашата велика вяра и молитви, пазят сигурността на Землемория.
Но този зъл магьосник...
той изглежда е по-силен от молитвите ни.
Ето защо е толкова важно да подредим и задържим усилията си.
И да укрепим силата на вярата си.
Добре.
Браво.
Много добре.
Трудно ми е да повярвам, че наистина съм тук.
Научавайки тайните на това страшно подземие.
Израснах, като сираче,
но взета по чудо да се уча за жрица,
Но идеята е, че това се случва на незначителното сираче.
Няма нищо незначително в теб, Тенар.
Усетих веднага потенциалът ти, веднага щом те зърнах.
Ококорени очи, окъсана, но
изпълнена с надежда и вяра.
И едно
незначително предизвикателно държание.
Благодаря, че ми помогна да си потърся късметът, Почитаема Майко.
И аз самата, бях сираче, когато за първи път дойдох в Храмът на Атуан, като прислужничка на ученичките тук.
Не ?!
Наистина!
Така, че и миналото ни, и съдбата ни,
не са толкова различни.
Това е поразително, майко.
Предполагам също е и...
доста плашещо.
Тук не трябва никога да се страхуваш.
Единственият ми, предишен път, когато бях на това място, беше в онази ужасна нощ.
Това е единственият начин да ти предам...
Мантията...
с чиято съдба не си била родена.
Това, което ще ти кажа,
съдържа най-тайната власт на нашата дисциплина.
И никога не трябва да се казва на глас, пред никого !
Освен на твоята приемница,
която, надявам се, ще избереш мъдро.
По начинът, по който избрах моята.
Магьосникът от Гонт! Къде е ?
Не знам !
Много добре.
Нещо като дупе и гащи с твоят брат-магьосник може би ?
Знаем, че са отплавали от пристанището с брат ти.
Това, за което питаме е посоката им.
Не зная.
Моля ви? Те може би са отплавали на запад.
Мога да позная веднага, когато една жена лъже.
Те най-вероятно са отплавали на изток.
Да вървим.
Няма време за това ! Трябва да кажем на кралят.
В моментът, в който ти подадох ръка, си зададох въпросът, къде ли може да се крие в теб.
Просто се дръж спокойно.
Този Гебет има тайнствен метод да те усети.
Той ще ни намери.
- Е, сега ме успокои.
Е, докато чакаме сянката да си покаже носа, можем да да се занимаваме с по-приятни неща!
Като да ядем, може би ?
- Идеално.
И жени, разбира се, но изглежда,
че и за тях не даваш и пет пари.
Не е вярно.
Какво излезе ?
Нашият Гед си има гадже ?!
Не... не точно.
Май нямам изобщо.
В същност никога не съм и имал...
Само съм я виждал в съня си.
О, разбирам и аз си имам една кукла.
Веч, едно и също момиче, пак и пак.
Това е странно. Тя ме опиянява във виденията ми, от сънищата ми.
Както все едно я познавам.
И все се лута по някакви подземни коридори.
Истинската история за амулетът е, че една от предшественичките ми...
се е влюбила в Крал Каргад
и са се наговорили да унищожат амулетът.
Това съм го чела, но...
не разбирам !
Защо тя би направила такова нещо ?!
Защото...
са мислели, че ако направят това...
чудовищно дело, ще освободят...
Безименните Първенци.
Да, но какво от това ?
Това че:
Са вярвали, че това ще им донесе безсмъртие.
Глупаво понятие.
Защо не са освободили Безименните Първенци ?
Защото, мое скъпо дете...
са изпуснали силата на вярата в нашият ред.
Този силен дух, на който ние учим тук...
и посвещаваме себе си на това всеки ден от животът ни, то последният дъх...
да пазим Портата.
А, какво е станало с амулетът ?
Някои приказки казват, че тя е осъзнала своята глупост.
Отплавала с малка лодка, с едната половина от амулетът.
Огромна буря я грабнала и
тя изчезнала от тогава.
Защо това не го разказваме на другите ?!
В това има голям урок, който да се научи !
Както ви винаги казваш:
"Трябва да се учим от нашите грешки."
Предполагам...
че човешката природа е объркана.
Най-срамните факти от историята на нашето сестринство, но
ти си права.
Има урок в тази история, който си заслужава да бъде научен
Имаш разрешението ми да включиш и това в уроците на послушничките.
Косил ?
Време е за следобедната ни молитва, Почитаема майко.
Усещам се доста слаба.
Имаш ли нещо против, да ги ръководиш, вместо мен ?
Живея, за да ти служа, Почитаема майко.
Имам нужда да полегна.
Роза, чаят ми.
Сега Роза...
защо не ми кажеш, какво те тревожи ?
Не е нещо...което.
Хайде, кажи.
Връзката между нас е...
достатъчно силна, за да пазим тайни.
Мисля, че...
лекарството...
Капките, които слагам в чаят на Почитаемата майка всеки ден...
Ти ми каза, че ще я излекуват, но с всеки изминал ден, тя се влошава.
Искаш да кажеш, че..?
Мисля, че лекарството и вреди.
Наистина ли ?
Е, добре.
Трябва да го спрем, тогава. Да бъдем разумни.
Но ние я лекувахме, без нейното знание или разрешение.
Трябва да си признаем.
- Да си признаем ?! На кого ?
На Почитаемата майка и на сестра Тенар, нейната наследница.
Няма нужда от това, Роза.
Аз ти прощавам.
Прощавам и на двете ви.
Това не е достатъчно.
Какво искаш да кажеш с това ?
Не съм достатъчна за теб, така ли ?
- Не исках така да прозвучи.
Трябва винаги да сме ясни в мислите си, мила Роза.
А, това е, което аз мисля.
Веч !
Моля ви, без повече подигравки.
Веч, събуди се !
Пристигнахме.
Гебетът ?
На острова.
Той ме очаква.
Сега ще получи и повече, от колкото очаква.
Изглежда чудато...
Отблъскващ.
Може би...
точно за това, трябва да тръгваме.
Какво е това ? Гебетът ?
Не.
Не е.
Това е дракон!
Не ми каза, че може да се превръща и в дракон.
- Не знаех !
Но не изглеждаш много изненадан !
Този Гебет има намерението да ме опържи жив.
А, ти изглежда имаш намерението да го последваш !
Видя ли онзи червен белег от страната на...
- Да, много е чаровен !
Четох за дракон с подобен белег !
Увлекателно, ще ми разкажеш и за огъня, някой ден.
Чакай малко! Червено белязване ?! Като на дракона от библиотеката на Рабиш ?
Точно този! Помниш ли истинското му име ?
Чакай да се сетя !
# Ако го срещнете и назовете, можете да го попитате за три въпроса по ваше желание !#
Да !
Не се сещам !
Мисля, че беше Еуорл.
- А, аз мисля, че не беше.
Какво според тебе беше ?
- Не знам, но знам, че трябва да караме по-полека !
Мисля, че имаме право само на един опит с това.
- Какво предлагаш ?
Учихме това на острова на Тео.
Орм Ембар !
Казвам истинското ти име, Орм Ембар и ти заповядвам да се предадеш !
Два въпроса! Можеш да ме питаш, магьоснико!
И само два!
Не са ли три, обикновено ?
Правилно.
Но в същност ще се върнеш на два.
Добре тогава.
Кажи ми къде мога да намеря съществото Гебет?
Гебетът избяга...
към подземието на Атуан.
Много опасно място.
Последният ти въпрос ?
Кажи ми неговото истинско име, за да мога да го призова !
С удоволствие ще ти дам тази информация...
ако в същност, твоето предпочитание е,
да избереш собствената си безопасност...
зад съдбата на Землемория.
Ако имаш способността...
да възобновиш амулетът на мира,
няма ли да го сториш ?
Разбира се, че ще го сторя !
Но това не е възможно.
Всичко е възможно.
Ако наистина го поискаш.
Гед, това е номер. Просто вземи истинското име на Гебет.
Да...
нерешима дилема.
Каква възможност имам ?
Гед. Мисли, преди да скочиш.
Мога ли да намеря парчетата на Амулета ?
Много добре...
Върни се...
на мястото на раждането на злото.
Където пъзелът изпробва стойността ти.
Това, което търсиш е в твоята пазва.
Но процесът на намирането му, може да те погуби.
Гатанка ?!
Изтъргувах си живота за гатанка ?! Какво означава това ?!
Последният въпрос е над лимита !
Пропиля дори и първият.
И може би ще си тръгнеш от тук без истинското име на Гебет.
Е...
Много е и това, което получи...
докато се опитваше да омагьосваш дракон !
Тормози ли те външността на Гебет ?
Или за Джаспар ?
Не...
Мисля си за острова на Ева.
Ева ?
Където митът е бил роден.
Бялата кула на Хавнър...
Суровите хора от южният бряг никога няма да акостират на брега.
А камо ли до ледените водопади на севера.
Бих искал да видя тези ледени водопади.
Ще ги видиш.
Уморих се да разпределям светлината от сянката, Веч.
Бях лаком за сила и ето къде се захвърлих.
Което е добре.
Само ако докараме тази глупост го края.
Е...
Най-после ще можеш да видиш Вимиш.
Вимиш.
Роза...
Роза !
Роза ?
Сестри !
Сестри, елате !
( майка ни вика ! )
( Бързайте ! )
Тенар ?!
О, не !
Сир.
Това точно пристигна от остров Айти.
" Трябва да са отплавали на изток. "
Към Рок, генерале.
- Сир.
Курс...
Към Рок !
Да, сир !
"Това, което търсиш е в твоята пазва"
" Но процесът на намирането му, може да те погуби"
Не е изобщо насърчителен пейзажа.
Мислиш ли, че амулетът, ще е тук ?!
Градът изглежда сломен, след тези Каргад патрули...
Не мислиш ли, Веч ?
Веч ? Хей, Веч ?!
По време на разговор за съдбата на Землемория си почиваш? И спря да ядеш ?
Гладен съм !
Как бихме помогнали с добро на Землемория, ако умрем от глад ?
Определено не приличаш на гладуващ човек, приятелю мой.
Но...
Няма смисъл да изпускаме възможността.
Да отиваме.
Горкият жонгльор. Не мога да разбера, как може толкова жестоко да постъпват с човек, че и да се присмиват.
Не се ли сещат колко лесно може съдбата да ги сложи в тази роля ?
Пак ли ти ?
Ястреб
Мен ме помниш.
Естариол
О, радвам се да видя, че не се е много променило тук.
Безопасно за няколко добри Каргад, чудя се колко ли магия са могли да научат.
Хей.
Какво по дяволите правите тук ?!
Това е дълга история.
Не зная, дали знаете, но когато Каргад те търсиха, убиха нашият Архимаг !
Да, Гед имаше видение.
Идваме от Сити.
Драконът ни насочи на сам.
-Я виж ти... !!
Виждам двама от видните ни възпитаници сред нас !
И на какво точно дължим това...
неочаквано удоволствие ?!
Няма значение...
Ще го обсъдим в моите покои.
Охрана !
Можете да ги пуснете.
Ще се оправя.
Това, което ще ви разкрия, не трябва никога да напуска тази стая.
Това разбрано ли е ?
Много добре, тогава.
Архимаг ?!
Как... ?
Хайде де, Гед.
Нали не повярва, че онази мръсна сган би могла да премахне така моята авторитарност ?
Но за това никому нито дума.
Времената не са безопасни за моята поява.
Но...
Къде е истинският Джаспар ?
Пресичайки площада долу, забелязахте ли селският жонгльор ?
Да, но...
Това ли е Джаспар ?!
Като се замисля, изпитах съжаление към него.
Реших, че е подходящо наказание.
Е, кажи Гед, как са нещата ?
Ами, сир, все още съм жив.
Това е много добър знак.
Но, какво те върна отново тук ?
Това е рецепта за отрова!
Трябва да ми повярваш, аз никога не съм го виждала преди !
Вярвам ти .
Но случайно ли си спомената на Роза в предсмъртното писмо ?
И след това намираме това тук ?
Заведете я в покоите на майка Тар.
Къса ми се сърцето от твоето предателство.
Но, аз съм невинна.
Тогава...
как би обяснила, как тази рецепта е попаднала в твоята стая ?
Не мога да обясня .
Мога само да си го обясня, че е подхвърлено от някой, който ми желае зло.
Скъпа Тар, каква причина бих могла да имам, за да те нараня ?!
Това се крие само в твоята съвест.
А, аз те въведох в...
Отнасях се с теб, като с дъщеря.
Направих те мой наследник !
Как можах да не съзра злобата ти...
която си имала ?!
Последните думи на Роза...
и нейната почит...
разкриха интригата ти !
Имаш ли какво да кажеш, Тенар ?
Не съм очаквала, че толкова лесно бихте се отказали от собствените си усещания.
Бах ослепяла,
От тези усещания.
Но прогледнах.
Освобождавам те от всичките ти задължения.
И те лишавам от всичките ти привилегии,
които съм ти дала.
Ключовете.
Със сигурност, не трябва да приключим така, майко Тар !
Трябва поне да я затворим, заради собствената ни безопасност.
Погрижи се за това.
Така ще чакаш моята окончателна присъда.
Отведете я.
Точният смисъл е:
" Това, което търсиш е в пазвата ти."
Е.
Помислих, че има скрито значение, дори и драконите...
знаят, че целият свят зависи от ръката на магьосника от пророчеството.
Така, че...
Може би трябва да погледнем на това по-практично.
Каква лична вещ носиш в себе си, през цялото време ?
Само това.
Я да го разгледам?
Амулетът на мира на лейди Елфаран .
Не съм и мечтал, че някой ден ще го видя отблизо.
От къде го имаш ?
От една старица от Гонт.
Моята първа учителка, тя ми го даде.
Жрицата, която е раздвоила амулетът,
за която се мълви, че е загинала в морето.
Би ли могла да е тя самата ?
- Не зная.
Тя самата казва, че се е озовала там, преди много години,
след голяма морска буря .
Тя не помни коя е била, но можа да ме научи на всичко, което знае.
И без да подозира нищо,
е поверила цяла Землемория в твоите ръце .
Разчиташ ли тези символи ?
Това са руни,
на древен език, който не съм чувал, откакто бях момче.
Превеждат се,
като прости рими.
" Когато Безименното подземие,...
... се отвори,
амулета в ключа...
ще се разкрие ".
Безименното подземие ?
Това трябва да е,
под храмът на остров Атуан.
Тогава там трябва да отидем.
Опасно място.
Пазено е от варварите Каргад.
Храмът ще намали магическите ви сили, така че бъдете много внимателни, веднъж влезли там.
Ако преди това не ги заловят тук. Каргад идват !
Не се тревожете. Пригответе се да заминавате.
Ще се оправиш ли ?
Ще се оправя, Гед.
Късмет.
Искам да претърсите всички етажи !
Да, Сир !
Ваше Височество?
Бързо ! Ще избягат !
Къде са магьосниците-бегълци ?
Това казвам и аз, трябва да ги пресрещнете, точно към паз...
Тогава защо не ги видях?
Каква точно е твоята работа с тях...
"мастър Джаспар"?
- Никаква, Ваше Величество.
Заплашиха ме с нож.
Към пазара !
Разбира се, че другата част на амулета не е заровена в някоя цветна ливада,
близо до ромонящ поток.
Не !
Трябва да бъде в подземието на Атуан .
В самият дом на Тигат и неговата кръвожадна Каргадска орда !
Без да споменаваме Гебет.
- Без да го мятаме и него !
Въпреки, че...
ние сме магьосници, в края на краищата.
Най-малкото, от което трябва да се страхуваме е от няколко Каргад войни.
Точно.
Вие там ?
Кой ви упълномощи да сте тук ?
Вие, капитане.
Не ни ли познахте ?
Разбира се, хмм...
Слънцето ми светеше в очите. Какви новини носите ?
Които крал Тигат, ще иска да ги чуе лично, сир.
Тогава побързайте да му ги кажете.
И след това елате да ми рапортувате лично.
Да, капитане.
Освен с демоните,
Роза се бореше и с желанието си,
да бъде оставена на спокойствие.
И това...
я извиси над тях .
Всеки от нас носи своите демони,
но ако се изправим срещу тях заедно,
можем да надделеем.
Заради всяка от нас .
Заради сестринството ни !
Прощавай...
скъпа Роза.
Нека твоята душа,
намери в смъртта мирът, който мечтаеше на яве.
Дали да не направим същото, както на пристанището ?
Или може би няма да ни видят изобщо.
Което е по-добре.
Готов ли си ?
- Да.
Трябва да се много благодарни на нашите учители в Рок.
Опитвам се просто да намаля напрежението, това е всичко.
Изглежда, че магията отслабва !
Сигурен ли си, че не сме изпуснали точно този урок ?
- Бягай !
Ами Тенар, майко ?
Това, че е заключена сама е достатъчно за сега.
Докато не реша съдбата и.
Ами, ако ти...
Разбира се, моля се да не се случи, но...
ако ни напуснеш, преждевременно?
Тогава, моята наследница ще вземе това решение.
А, мислила ли си коя може да бъде?
Като му дойде времето, Косил, Като му дойде времето...
Ще ми липсваш, Роза.
Благодаря за загрижеността ти.
Архимагът имаше право.
Магьосническата сила няма да ние достатъчна тук.
Тук витае друга сила.
Не е магия, но е друга голяма сила на доброто.
Това обяснява защо амулетът на мира точно тук е бил създаден.
Е...
Как ще го намерим ?
"Трябва да отидеш в подземието на Атуан."
Виж тези стълби? Хайде.
Чудя се дали Гебетът не ни чака тук.
А, да Гебетът, почти го бях забравил !
Обзалагам се, че той не е забравил за тебе.
Помня това от виденията си.
Беше ли заключено там ?
Защото сега е заключено.
Е, можем да опитаме стандартно заклинание.
Аз не... Какво?
Нямам какво да ти кажа, Косил.
- Но аз имам много какво да ти кажа.
Тогава, определено, ще си загубиш времето.
Време...
Имаш възможността да ми дадеш доста от него, скъпа Тенар.
Като подарък, че ти спестих бързата екзекуция, или
заради това, че няма да изгниеш в тази тъмница...
докато не остарееш и омършавееш.
Нямаш моята идея, нали ?
Архимагът каза, че е опасно превръщането в животни, само ако го правиш "Прекалено често".
Мисля, че ни трябва още магическа сила, за да го накараме да проработи.
Може би, ако се концентрираме заедно.
Мога да ти предложа свобода.
Само майка Тар може да го направи.
Имам нейното благоразположение.
И според нейното здравословно състояние,
Ще получа и нейната благословия
- "Здравословното и състояние".
си го докарала ти !
Каква дързост!
Но аз ти прощавам.
Какво искаш от мен ?
Кажи ми заклинанието
и аз ще ти дам свобода.
Тогава и двете ще си тръгнем без нищо.
Не сега, Веч !
Заклинанието няма да издържи.
Видя ли ?
От сега ще слушаш, когато ти казвам, че се тъпчеш.
Влизай !
Кой е там ?
- Хванете го !
Хей Гед, там ли си ?
Не е толкова зле да си плъх !
Освен тази вметка, че те...
присърбява за сирене.
Идваш ли ?
Гед ?
Не идваш, нали ?
Е, предполагам, че трябва да го направя сам.
Сега Веч,
ти си на ход.
Амулетът.
Хм...
Трябва да има някакъв смисъл тук.
Почитаема майко.
Хванахме го, докато се опитваше да проникне в лабиринтът.
Обясни сам.
Отказва да говори.
Не затваряме крадци тук.
В същност ги пращаме в
укреплението на Каргад,
за да ги екзекутират.
Защо си тук ?
Дойдох не за да ви ограбвам, а да ви донеса мир.
Под формата на амулет.
Смехория !
Този амулет е бил унищожен преди много време.
Тя казва истината.
В съдбата на Землемория е заложено той да бъде намерен.
Какво те кара да смяташ, че ти си единственият за тази задача ?
Беше ми казано от един дракон.
Уф !
Само глупаците слушат дракони.
Тази задача е за магьосник,
който ще възстанови амулетът.
Аз съм магьосник.
O, злият магьосник?
Не разбирам.
Няма нищо за разбиране.
Ако беше дошъл при мен директно с това на уста,
а не промъквайки се като престъпник...
Може би щях да ти имам повече доверие.
Но в този случай,
ще трябва да те затворя, докато не...
стигна до истината в тази загадка.
Заведете го в килия.
Почитаема майко,
състоянието ти се влошава бързо.
В интерес на вярата ни,
трябва да избереш наследник !
И тази наследница, да бъдеш ти ?
Кой друг ?
Защо?
Защо така се стремиш...
към това...
наследническо положение ?
Била си ти, не Тенар.
Кажи ми заклинанието !
Заклинанието ?
Надяваш се да ти дам...
безсмъртност ?
Умирам, Косил.
Умирам и ти го виждаш.
Не носим напразно одеждите на сестринството ни.
Носим ги като част от пътеката...
ти също, Косил,
от пътеката на мира
и опрощението.
По някакъв начин си загубила тази пътека, надявам се, да я намериш отново.
Прощавам ти.
Не...
Умирай !
Кажи ми заклинанието !
Кажи ми го !
Изпрати хора за Тигат, най-после да пристига.
Кажи му, че накрая получих, всичко това, което желаеше.
И че сме хванали неговият магьосник.
Кой си ти?
Едва те чувам.
Приближи се до вратата.
Здравей.
Попитах: Кой си ти !
Гед, от Десети Лес.
Какво работиш, Гед, от Десети Лес ?
Ковач съм.
Ами ти ?
Казвам се Тенар.
И съм...
бях...
жрица.
Защо си заключен ?
Как да съм сигурен, че мога да ти се доверя ?
Че не си сложена тук, за да ме разкриеш ?
Да, наредиха ми да науча великите тайни на ковачеството.
Какво си направила, за да си тук ?
Нищо не съм направила.
Някой е излъгал в думите си за мен.
И каква ще е твоята съдба ?
Не зная.
Трябва да разчитам на вярата си, ако искам да изляза от тук.
Вяра ?
Не съм чувал за голяма полза от това.
Вярвал съм обаче, че магията е по-силна от вярата.
Единствената ми вяра е била в собствените ми сили да управляват съдбата ми.
Така, че...
заключването ти тук е част от планът ти ?
Би могло да е.
Добре, де, не е.
Обаче, вярата не може да ми бъде спасение.
За това можем да поспорим.
Но преди това трябва да направим нещо.
Като например ?
Да се измъкнем.
Да живее Крал Тигат!
Да, да.
Искам непрестанен патрул на островите Рок, Вимиш
и Гонт !
Там, където магьосникът се връща за подслон !
Това току-що пристигна, сир.
"Гед..."
"От Десети Лес..."
"в подземието на Атуан."
Добре.
Изглежда малката птичка е потърсила...
подслон наистина у дома.
В моето гнездо.
Добре Веч, не се паникьосвай.
Току-що се върна, от където тръгна...
Караме по случайност.
Какво правиш там, ковачо ?
Практикувам си занаята.
Почти, да го вземат мътните !
Излязох.
Просто хвърляй око натам, докато те отключа и теб.
Това е невероятно ! Как го направи ?
Имаше въпроси към същността на ковачеството ...
Ти !
Ти !
Злият магьосник от кошмарите ми !
- " Злият " ?!
Сигурна ли си, че говориш с правилният човек ?
Видях те...
на хълма да призоваваш злото !
Е, вярно съм аз.
Наистина ли беше така ?!
Беше от гняв...
и гордост.
Глупава постъпка на пале.
Остарях от това и си платих.
Гебетът беше по петите ми, всеки момент !
Опитвайки се...
да ме погълне.
Как да знам, че не е успял ?
Защото ме познаваш.
Нали ?
Така, както и аз те познавам.
Имах видения с теб...
от толкова отдавна, че вече не помня от кога.
Така е и с тебе, нали ?
Да.
Но как мога да знам, дали магьосник...
или Гебет се крие в това тяло ?
Погледни в очите ми.
За да ме погълнеш и мен ?
Няма да те погълна.
Просто...
се вгледай в очите ми.
И ще видиш душата ми.
Знаеш, че сме родени заедно !
Имаш вярата в това, остави я и мен да ме изпълни !
Мечтаех за това.
Не зная защо сме родени с тази орисия.
Но ти знаеш, нали ?
" За да може тя да го преведе през лабиринтът. "
Лабиринтът ?
Защо ?
Нося амулетът на мира.
Най-малкото, половината от него.
Това е невъзможно.
Покажи ми го?
Това е амулетът !
Познах го, веднага ! Как така е у теб ?
Сега вярваш ли ми ?
Значи наистина това ни е съдбата.
Ако не ние, тогава кой ?
Някой идва.
Отначало завий първите три пъти на дясно, после два пъти на ляво и накрая на дясно.
И ще се озовеш пред вратата на покоите на Безименните Първенци.
Но преди това, трябва да влезеш през вратата за лабиринта.
А, аз вече не държа ключовете за нея.
Призована си в покоите на главната жрица.
Зная кой си.
Зная и защо си тук.
Умолявам те, вземи мен вместо...
Не! Не...
Не.
Давам ти последна възможност.
Кажи ми заклинанието.
И остани жива...
или преминаваш на майчината си страна.
Ако моята смърт може да разруши злото ти намерение...
тогава нека умра...
доволна.
Тогава ум...
Така...
възнаграждавам провалилите се.
Ключовете!
Вдигни ги !
Веднага !
Отвори я.
Отвори ...я !
" Три пъти на дясно, два пъти на ляво..."
После на дясно.
Разбери това, жрецо,
ако още веднъж попаднем на задънен тунел,
единствено главата ти,
ще ме придружи до края.
Ще я поднеса, като подарък на магьосникът. Преди да го убия.
Ясно ли се изразих ?
Тръгвай !
Продължавай, съдбата ме чака зад портата на Безименните Първенци.
Това трябва да е магьосникът.
Най-после...
се срещнахме !
Не беше лесно да стигнем до тук.
Остави я.
Какво е това ?
Отчаян жест на героизъм ?
-Казах: Пусни я !
И какво би ме накарало да сторя това ?!
Могъщата ти магия ?!
Това !
Ще се разправям с теб после. Дай ми това !
Ето как мощната сила тържествува над тънката ръка !
Видя ли...
правил съм това, целият си живот, момченце.
А ти си просто аматьор.
Ела, магьоснико !
Уплашен ли си ?
Ела, магьоснико !
Благодаря, че ми показа пътя.
Толкова трудно намерихме тези ключове, нали ?
Магьоснико !
Веч !
Изглежда успяхме, ти и аз.
Веч, какво има ?
Ела при мен, Гед.
Гебет !
Намерил си Гебет !
Аз съм ти приятел.
Ще бъдем заедно велики.
Не знам какво си направил с Веч, но изобщо не си мой приятел !
А, сега дойде времето на твоето унищожение.
Най-после сме заедно,
и то на мястото, където моята сила порасна.
А, твоята...
намаля.
Какво си направил с моят приятел ?!
Отиде на място, което и тебе те чака.
Махни се от мен.
Гед...
Гед... Не мога повече да стоя далеч от теб...
колкото и да ме отблъскваш.
Мога да те отблъсна.
Мога,
да те отблъсна.
Да...
нека омразата да надделее в теб !
и тогава ще се съединим в едно !
Гневът ми ме подчинява на теб, нали ?
Тогава ще се отърва от това !
Невъзможно е.
Просто си събрал много от него.
Спомни си Джаспар.
Как те вбесяваше. Как ти се подиграваше !
Би ме убил, ако можеше, нали ?
Това няма да е необходимо.
Той си получи заслуженото.
Мразиш ме, нали ?
Не съм ти пречил да бъдеш, това, което и си искал да станеш ?
Не мразя и теб, татко.
Никога не съм те мразил.
Просто мама ми липсваше.
Семейството ни.
Трябваше да намеря себе си.
Много добре.
Но не мразиш ли...
съществото,
което уби най-добрият и най-верният ти приятел ?
Трябва да направиш Гебет част от теб.
Дори и теб не мразя,
не се страхувам от теб, Гебет.
Зная истинското ти име, призрако.
И то е...
Ястреб
Не...
Ти си Ястреб !
Ние сме Ястреб.
Ти и аз-заедно.
Ти си носителя на злото в мен.
Разбрах го вече.
И го приех.
Яст...
... реб!
Къде си, магьоснико ?
Къде си скрил в миша дупка ?
Не, чакам те.
Мислиш че можеш да ме спреш ?
Злото, което управляваш е вече наяве !
Част от мен я нямаше преди, Тигат.
Но я намерих отново.
Ела ти тук.
Отвори...
портата на Безименните Първенци.
Веднага !
Отказвам да използвам вярата си за зло.
Както и правата си !
Не си и помисляй за намеса, магьоснико.
Или това прекрасно вратле, ще стане стебълце...
преди да си мръднал и крачка !
Още веднъж.
Отвори...
портата.
Можеш да ме убиеш.
Можеш да убиеш всяка жрица в този храм,
но трябва да спазя клетвата към Почитаемата майка,
която ми довери с ключовете,
и заклинанието, което нашият орден пази от времето на лейди Елфаран.
Направи го !
Какво ?!
Направи каквото иска той. Освободи ги.
Гед, какво говориш ?!
Не мога !
Ще послушаш ли човека,
който най-после дойде на себе си !
Трябва да го направиш !
Погледни в очите ми.
Ако не ние, тогава кой ?
Елате при мен...
Безименните Първенци !
Изпълнете ме...
с вашата древна мощ.
И ми поднесете подаръка,
на безсмъртието !
Елате при мен !
Елате при мен, деца мои !
Свърши ли се ?
Мисля, че светът е изчистен от този злобен тиранин.
Но на каква цена.
Веч !
Веч, приятелю.
Какво правиш ?
Не бих бил тук, ако моят моят пръв учител Оджиън, не ме беше върнал.
Велик мъж.
Той ме върна от безкрая и ако духът на Веч е още в тялото му,
може би ще може да се направи същото за него.
Къде съм ?
Отново сред приятели.
Хайде.
Но, Гед...
какво ще правим, сега, като ги пуснахме на свобода ?
Пуснал си ги ?
Какво те обзе, за да сториш такова нещо?!
Най-после разбрах, какво наистина трябва да направя.
Как може това да стане ?
- Отидоха да сеят разруха по света, която са правели до сега !
- Ще сеят разруха...
докато...
Докато... ?
- Докато... ?
Не бъде съединен амулетът на мира.
Намери ли другата половина ?
Мисля, че знам къде е скрита.
Гатанката от Ебром...
"Когато Безименното подземие бъде отворено... "
"От ключът ще се появи амулета."
Точно както в гатанката на дракона.
Както Архимагът забеляза, това трябва да е...
погледнете го...
... определено.
Носила си го през цялото време?
Това е невероятно !
Но може ли пак да стане цял ?
Не и от само себе си.
Но може би заедно.
Нека вярата на жриците и магията на маговете...
Се събере завинаги.
Възстановен в същите ръце, така че мирът в Землемория да се възцари.
Во веки веков.
Заповядваме на Безименните Първенци да изчезнат...
завинаги и да не се завръщат никога.
Ястреб.
Е, долетял си до истината, накрая.
Извърши велико дело, Гед от Десети Лес.
И така стана и ти велик, нали ?
Чак велик - не, но...
може би - неделим.
Може би, нашето единство...
ще ни донесе и дом, в този свят.
А, това, което стана по-нататък с Гед и Тенар, и онези които ги обичаха,
Е, това е друга приказка.
Субтитри: Tenere