The O.C. - 01x01 - 01x27 (2003) (The.O.C.1x19 - The Heartbreak.sub) Свали субтитрите
-Не издържам повече. Не ти вярвам.
-Оливър не е наред. Опасен е.
-Оливър не е направил нищо на Мариса, освен че й е приятел.
-Ако искате ми вярвайте, но разберете...
-Териса.
-Раян Атууд.
-Значи вие двамата...
-Израснахме заедно.
-Винаги си ми харесвал.
-Трябва да вървиш.
-Повече няма да се преструвам, че съм ти гадже, когато не съм.
-Остави пистолета, дай си втори шанс.
-Съжалявам. Ти беше прав.
-Спокойно. Спокойно.
-Честит Свети Валентин. Току-що те улучи стрелата на Купидон.
-Честит Свети Валентин.
-Свети Валентин е чак утре, скъпа.
-Не си ли развълнуван?
-Да. Да. Просто още си мисля за Оливър с пистолета.
-Знам.
-Господ знае какво можеше да се случи?
-Но не се случи. И доктор Ким върна Раян в училище.
Затова е най-добре за всички ни пак да заживеем нормално.
А в тази къща това значи да празнуваме празниците.
-Свети Валентин не е празник. Рош Хашана, това е празник.
Денят на загиналите? Да, празник. Кой го измисли Свети Валентин?
-Свети Валентин.
-Измислили са го гадните търговци.
Ако си самотен, той те депресира.
Ако си влюбен, започваш да подаряваш. Шоколад. Цветя.
-Дамско бельо.
-Ти никога не си ми купувал бельо.
-Виждаш ли колко си разстроена? Мразя този празник.
-Трябва да говориш за Свети Валентин.
-Да. Мразя го.
-Хей. Улучи ме.
-Ето кого го уцели стрелата на Купидон.
-Някой май се побърква с този празник?
-Ти ли го казваш. С твоята Коледока?
-Поне това е истински празник.
-Кажи й го, татко.
-Сет измисли тази дума, когато беше на 6.
-Това е важен...
-И това е важен празник. Свети Валентин е.
-Когато Юдеизмът се обединява с Християнството.
-Ти как си?
-Оправям се. Предполагам.
-Утре ще си съвсем добре. Защотото тогава е гала вечерта послучай Свети Валентин.
Голямо благотворително събитие.
Голямо парти. Ще се поиздокарате. Всички ще са там.
Както си му е редът? Да!
Ще тръгвам.
-Раян. Хей.
-Здравей.
-Успя ли да поспиш?
-Не много.
-И аз.
-Всичко ми минаваше пред очите отново и отново.
-Да.
Той е в болница, дано да се оправи.
-Надявам се.
Чакам нещата да се върнат по местата си. Да си бъде както преди.
Чудесно. Свети Валентин е утре.
-Да?
-Какво ще правиш? Защото...
...мислех си дали искаш...
-Ами...
-Кирстен организира гала вечер...
-За болницата.
-Казах й, че ще отида. Не знаех дали и ти...
-Разбира се.
Добре. Тогава и аз ще дойда.
Кой знае? Може да срещна някого там.
-Да. Кой знае?
-Трябва да влизам...
-Да. И аз.
-Хей, Самър.
-Тихо, Коен. Ще ме объркаш.
-Виж колко точки съм направила.
-И аз се радвам да те видя.
-Утре е Свети Валентин.
-Наистина?
Не знаех, че утре е Свети Валентин.
Благодаря, че ми припомни. Забавлявай се с Анна.
-Анна е в Питсбърг.
-На Свети Валентин?
Това си е ангажимент.
-Всъщност, Анна и аз скъсахме.
Затова те питам какво ще правим утре.
-Значи скъсахте.
-Да.
Кафе. И сега си сам и искаш да знаеш какво ще правя на Свети Валентин.
-Да.
-Значи Анна те зарязва...
...ти нарочваш мен и решаваш, че ще проявя инатерес?
-Първо на първо защо да ме е зарязала Анна?
Както и да е. Второ на второ...
...отчасти. Да.
-Хм. Не. Абсурд.
Няма да съм заместник на някого.
Освен това утре съм заета. Ще ходя на гала вечерта.
-Супер и аз.
-Не ме интересува.
-Ще те видя там.
-Не и ако аз те видя първа.
-Дано и двамата срещнем там специален човек.
-Да, но стига да не се казва Коен.
-Не.
-Извинявай, че закъснях.
Да се бориш за богатите и некадърните е крайно уморително.
-Само секудна да си довърша.
-Хайде де, умирам от глад. От половин час само за храна мисля.
-Ще дойдеш ли да ми помогнеш с подреждането?
-За кое?
-За гала вечерта на Свети Валентин.
-Не. Няма да мога. Имам едно досадно дело. Изобщо...
...този уикенд съм много зает.
Така, че може да закъснея за танците за Свети Валентин.
-За гала вечерта.
-Гала вечер с танци.
Защо?
-Нали се разбрахме да отидем заедно.
-Това е ресторант.
Трябва да сме готови за посещението на инспекторите.
-В събота?
-Явно в Общината са много заети.
-Не. Забранявам.
-Моля?
-С всичката власт, която ми дава този...
...най-свят и романтичен ден, не.
-Това е само празник. Дори не е истински.
-Не започвай пак. Не и на празен стомах.
-Ами денят на дърветата? Това е добра кауза. Денят на секретарките.
-Ами годишнината ни?
-До нея може и да не стигнем.
-Престани, ще прекараш много по-добре и без мен.
-Не. Ще дойдеш. Санди, това е важно за мен.
-Има много важни неща за мен, а ти не ги правиш.
-Като кои?
-Например голфът.
-Много двойки играят заедно голф.
-Само това остана.
-Сърф. Колко пъти се мъча да те заведа до океана?
-С рибите, как не?
-И все пак съм търпелив. Прощавам ти.
-Шегуваш се.
-Търпелив съм с баща ти.
-И вече си готов да те направят светец.
-Търпя хъркането ти.
-Аз не хъркам.
-Напротив, пухтиш.
Сякаш през къщата минава товарен влак.
-Поиска ресторант, подкрепих те.
Искаше частна практика, кой беше на твоя страна?
-Примирих се с баща ти.
-Никога не си правил нещо, което аз харесвам.
За всичко караници, скандали.
-Моят живот, моята работа.
-Да, да, да, ама още съм тук.
-Не ми прави услуга.
-Няма.
-Добре.
-Чудесно.
-За какво се караме?
-Не съм сигурна.
Но е сериозно.
-Обядвай си сам.
-Честит Свети Валентин.
-Здравей, хлапе.
Бояджията днес дойде в ресторанта. Направи голяма бъркотия.
Но напредваме.
-Как беше в училище?
-Добре.
-Хубаво?
-Виж, имаш подарък.
Намерих го на вратата.
-Хм, не тик-така, сигурно не е от майка ти.
"Надявам се да не си много самотен на този Свети Валентин.
X O, X O. Твоя тайна обожателка."
Мариса, много мило. Не трябваше да го правиш.
-Не съм.
-Е...
...кой друг би направил нещо мило?
-Добър въпрос.
Тази година давам всичко от себе си, за да отбягна Свети Валентин.
-Какво? Вие с Раян..?
-Не ми се говори за това.
-Както и на него.
-Е, все пак е Свети Валентин.
Понякога един романтичен жест върши повече работа от думите.
Няма начин майка ти да ми подари тези, нали? Не.
Това да не е някакъв таен знак на симпатия.
-Да си излизал с някого напоследък?
Досега в Долината:
Имам чувството, че не се вписвам тук в Тарзана.
-Заета съм. Уча...
...гола.
-Това да си вървя ли значи?
-Коен?
-Ти си луд.
-А ти си облечена.
Разочарован съм.
-Може ли да вляза?
-Не.
-Благодаря.
-Какво правиш тук?
-Кой е това?
-Никой.
-"Аз не съм никой."
-Принцеса Спаркъл. Какво искаш?
-Прилича на Капитан Оатс.
-Веднага остави това. А ти се...
-Чакай, чакай. Преди да ме изгониш, ме остави да обясня?
Добре, слушай. Самър...
...не е истина...
...че защото скъсах с Анна избирам теб.
Разбираш ли?
Причината да скъсаме с Анна...
...че за мен...
...първа си била винаги ти.
Винаги.
Опитах се да се преборя, да отрека.
Но, не мога. Не мога да го направя.
Ти си превъзходна.
-Коен?
-Да.
Случайно...
...да имаш...
...нали знаеш...?
-Ох...
...да, имам. В задния ми джоб.
-Да?
-Когато за първи път видях твоя заек...
-Мълчи.
-Както кажеш, Самър. Да.
Да.
-Люк. Здравей.
-Здравейте, госпожо Купър.
Какво правиш тук?
-Ами...? Чудех се, дали Мариса не е донесла тук записките си?
-Мариса вече не живее тук, Люк. И ти знаеш това.
-Да. Сигурно съм забравил.
-Аха. Добре. Е, лека нощ.
-Утре е празникът по случай Свети Валентин. Ще ходите ли?
Защото аз ще ходя. И ако ви е нужен превоз...
-Всъщност, след случилото се между мен и Кейлъб ...
...е най-добре да си стоя у дома и да пропусна този празник.
-Да.
Просто един делничен ден, нали?
Тогава.
-Лека нощ, госпожо Купър.
-Лека нощ.
-Е...
...това беше секс.
Хъм.
-Трябва да вървя.
-И аз.
-Но ти живееш тук.
-Имах предвид долу.
-Добре.
-Добре.
-Здравей.
-Толкова те обичам.
Много дълго изчакахме...
...мисля, че вече е време.
-Не. Чакай. Чакай.
-Какво?
Не искаш ли?
-Не.
-Не. Искам да кажа...
Разбира се.
След всичко, което се случи...
-Ми се струва прибързано.
-Това не биваше да се случва.
Не може ли всичко да е както преди...
...просто исках да поправя грешката си.
-Не е нужно да...
...правиш това.
-Да, прав си.
Е, аз ще вървя.
-Защото това е...
-Нередно?
-Щях да кажа "неловко". Но и "нередно" става.
Беше ми приятно да те видя. Предполагам, че ще се видим утре.
-Здравей. Имам голяма новина.
-Трябва да помогнем за купона. Идваш ли?
-Сега не ми е до това.
Преди малко споменах, че имам голяма новина.
-Чух те. Какво има?
-Раян, вече съм мъж.
И не самозванец, истински мъж.
Правих секс с момиче. По-точно със Самър.
-Как беше?
-Правих секс.
- И това лошо ли е?
Не, не беше зле...
...само малко особено.
-Особено?
-Да, но не като перверзно. По-скоро смущаващо.
Но на мен ми е за първи път. А тя е по-опитна.
Можеше да се очаква.
По средата правих разни физиономии, по-добре е да не бях ги правил.
А накрая издадох някакъв цвилещ звук...
...това не беше най-доброто ми представяне. Изложих се.
Мятах се като риба на сухо.
Раян, бях като Немо. И просто исках да се прибера у дома.
-Не се тревожи. Ще имаш и друга възможност.
-Там е проблемът. Не съм сигурен в това.
Положението със Самър не беше розово дори преди този ужасен рибешки секс.
-Не казвай никога рибешки секс.
-Имаш право. Надявах се да ми помогнеш малко: полезни съвети.
Да обменим малко. Самър кара мощно превозно средство.
-Не ми се говори нито за любов, нито за...
-Защо?
-Аз и Мариса.
-Всичко е различно вече, основно
- Оливър.
-Да? Говори ли ти се за това?
-Не, трябва да помогна с подреждането.
-Хей.
А ценните съвети?
-Направи го отново.
-Точно от това ме е страх.
-И тогава и двамата решихме да чакаме. Защото, нали знаеш, бяхме много изморени.
Знаеш, как става.
-Направихме го.
-Какво? Кое?
-Аз и Коен.
-Правихме секс.
-Чакай, какво?
Направили сте какво?
Как така не ми каза досега.
-Сигурно съм забравила.
-Виж, излъгах те.
С Раян нещата са много зле. Мисля, че ме мрази.
-Не те мрази.
-Отказа да правим секс.
-Може би още се сърди.
-Хей. Ти не си виновна.
Никой не предполагаше, че Оливър е такава откачалка.
-Освен Раян, а аз не го послушах.
Не знам.
Може би просто не сме един за друг.
-А може би тичаме след неподходящите мъже.
-Добро утро.
-Колко дълго ще продължи това?
-Провали любимия ми празник.
Затова, докато Свети Валентин не свърши, нямаме за какво да говорим.
-Добре.
- Хей, татко. Зает ли си?
-Правя компания на майка ти.
- Трябва да поговорим.
-Какво има?
- Нищо. Просто трябва да поговорим.
-За момичетата.
- Е...
...дошъл си при когото трябва.
Какво има? Нали свалих теб.
-Бях млада, впечатлителна и пияна.
-Само пияна. Ясно.
-Аз ще отворя. Да взема глътка чист въздух.
-Не съм предполагал, че ще ми се наложи...
...да кажа това, но мисля, че...
...трябва да поговорим .
-Сега?
-И на мен ми е трудно, колкото на теб.
-Хей. Честит Свети Валентин.
-Най-после малко празнично настроение.
-Благодаря.
-Моля.
-Обожавам тези. Знаеш ли как се наричат?
Забравени целувки. А знаеш ли кой ги правеше? Хейли.
-Хейли?
Как е тя? Чували ли сте се напоследък?
-Не и едва ли ще се обади скоро. Последния път си тръгна сърдита.
Кой знае къде е сега? В Азия или Ню Йорк.
-Света ли обикаля.
-Понякога.
Един път си мислехме, че е в Лондон, а тя се оказа в лодка...
...точно тук на пристанището.
-Лодка, а?
-Е...
...ти, нали знаеш...? Взе ли...
...предпазни мерки?
-О, Господи. Да.
Господи, да. Не мога да повярвам, че ме питаш това.
-Извинявай, но се налага. Добре си постъпил.
Ако правиш секс, трябва да се държиш отговорно.
-Да. Отговорно и некадърно.
-Е, това се подразбира.
-Така ли?
-Да.
-И аз си го помислих.
-Слушай...
...даже имаш късмет, че си свършил нещо след предварителната игра.
-След кое?
-Предварителна игра.
Оу, да. Ти знаеш.
Масажиране. Ти знаеш...
...или целувки по врата. Въпросът е, че когато си настроен...
...тя може и да не е готова.
-Аз винаги съм настроен.
-Ами да, нали си ми син. Ние Коен сме много сексуални същества.
-О, Боже.
-Мъжествени. Трябва да свикнеш с това.
-Отвратително.
-Предварителна игра, а?
-Казвам ти...
...ордьовърът не е по-лош от основното.
-Сигурно.
Ще се преструвам, че никога не сме водили този разговор...
...но, благодаря.
-Хей, Сет. Сет, та...
...нещо против да попитам? С кого...?
С кого спа? От всичките момичета около теб.
Самър?
Браво на теб, синко.
-Как я карате с Мариса?
-Тя едва ли ще е на партито довечера?
-Не знам. Сигурно.
-Ами майка й? Мислиш ли, че тя ще идва?
-Нямам представа.
-Просто ми хрумна.
-Оу. Оу. Извинете.
-Раян.
-Териса.
-Какво...? Здравей.
-Да не си глътна езика.
-Тук ли работиш?
-Да.
Нали е Свети Валентин, грижа се богатите да празнуват?
Всъщност, това са твоите приятели и съседи. Прощавай.
-Все същата си си.
-Коен. Какво правиш тук?
Трябва да поговорим...
...за онова, което се случи.
Нали помниш...
...секса?
-Опитвам се да забравя.
-Да. Точно за това съм тук.
Струва ми се, че не бях във форма.
-Ако ще ми се подиграваш за онази вечер, да те няма.
-Нищо подобно. Няма нищо смешно, не съм...
...не съм дошъл за това.
-Искаш да опитаме пак?
-Това се опитвам да ти кажа.
-Не е зле.
По-добре е от вчера.
-У, напрегната си.
-О, какво...?
-Защо ме щипеш?
-Малко масаж.
-Окей. Не. Гъделичкаш ме.
Спри.
-Спри.
-Спирам. Спирам.
-Е, какви ги вършиш?
-Казва се предварителна игра.
-А не.
-Знаех си, че не трябва да слушам баща ми.
Не че го слушам. Никога не съм говорил с него за това.
-Знаеш какво имам предвид.
-Млъквай, Коен.
-Както кажеш, Самър.
-Той е в болница. Ще бъде там за известно време.
-Уоу. Невероятно.
-Нищо чудно, че си бесен.
-Не, не съм.
-Как да не си? Аз щях да бъда. Най-добрият ти приятел не ти вярва.
Хората, с които живееш не те слушат. Приятелката ти също.
-Е, ако така мислиш...
-Извинявай, не е моя работа.
-Не, имам нужда да поговоря.
А няма с кого.
-Хей.
Люк се чудеше дали...
-Здравей, Мариса.
-Аз съм Териса. Денят на благодарността. Ние...
-Да. Помня.
-Участвам в подготовката.
-Тя е камериерка.
-О, колко интересно.
В такъв случай ще говорим довечера.
-Нали ще бъдеш тук?
-Да.
-Ами ти.
-Да.
-Добре. Довиждане.
-Аз тръгвам.
-До довечера.
-Извинявай.
Някой ден, когато премислям живота си...
...ще си спомням с умиление за тези наши разговори преди големите купони.
-Какво има този път?
-Какво ти е на окото?
-Нищо особено.
-Самър направо ще ме откаже от това удоволствие.
-Какво? Защо?
-Не знам. Беше истинско бойно поле. Късметлия съм, че все още виждам.
-Значи го направихте отново?
-Технически, да. Но не беше хубаво.
-Повредих си гръбнака. Ето тук.
-Следващия път бъди по-внимателен.
-Следващ път може и да няма.
Не и след този последен опит. Мисля, че свърши.
И да ти кажа ли кое е най-лошото, Знам, че мога да дам много повече от себе си.
-Не искам да знам.
-Справедливо.
Ами ти? Искаш ли да пропуснем вечерта?
-Не ми се ходи, но там ще има някого, когото искам да видя.
Една стара приятелка.
-Ако можехме да не отидем щях да съм много доволна. Повярвай ми.
-И на мен не ми се ходи.
-Супер.
-Но трябва. Бившата на Раян ще е там.
-Работи във фирмата за кетеринг.
-А ти какво искаш, да шпионираш?
-Не точно.
Да.
Виж, не знам, Сам. Не знам какво става между нас.
А сега и това момиче ще е там.
-Прегръдка?
-Куцаш ли?
-Да. Сет ме ухапа.
-Защо?
-Сигурно го е прочел в Камасутра.
-Значи отново правихте секс?
-Ако така може да се нарече.
Беше като бойно поле.
-Любовта боли.
-На мен ли го казваш.
-Полицай ли си?
-Не.
Търся един човек, който живее тук.
-Джими.
-Здравей, Хейли.
Интересна компания си имаш.
-Успя да ме намериш. Впечатлена съм.
Сладките бяха толкова хубави просто бях длъжен...
...да намеря рецептата. Непременно трябва да са в менюто на новия ми ресторант.
-Ресторант?
-Всъщност, чудех се...
...ако искаш да бъдеш първия клиент.
Експериментираме ястия.
Помислих си, че можеш да бъдеш нашето опитно зайче.
-Само да се преоблека.
Ей сега се връщам.
Може би няколко месеца. Той само в...
-Всичко хубаво. До скоро.
Добре.
Хей, момчета, едно да запомните от мен, никога не се женете.
-Това съм го чувал и преди.
-И ще го чуеш отново.
Отивам на бара.
-Скарани са.
-Отдавна ли е така?
-Да. Още от преди да дойдем тук.
-Здравейте, момчета.
-Здравей.
-Вземете си от тези...? Всъщност, нямам и представа какво е това.
-Това са знаменитите хапки с раци.
-Сет, това е приятелката ми Териса.
О, приятелката ти Териса? Здравей. Как си? Аз ще тръгвам...
-Ето я.
-Онази там?
Готина е.
Като за Чино.
-Не. Тя е. Тя е красива...
...и симпатична и умна и забавна, казах ли ти, че се познават от деца?
-Само няколко пъти.
-Играли са заедно в мюзикъл.
-Танцува ли са.
-Раян е учавствал в мюзикъл?
-Те я била Пепърни Пай.
Раян е бил Снупи.
-Господи, мразя деня на Свети Валентин.
-Съжалявам, че настоявах да дойдеш.
-Баща ми не се ли появи?
- Не.
Ще се прибирам, ще взема баня, или ще си прережа вените и ще изпия бутилка вино.
-Вино. Определено.
-Много хубаво, че Кейлъб реши да проспи Свети Валентин.
-Ще ти се обадя.
-Чао.
-Чао.
-Не може ли просто да започнем отначало?
-Отначало?
-Здравей. Аз съм Мариса. Май не си оттук, нали?
-Разбирам какво се опитваш да направиш.
Не мога.
Съжалявам.
-Може ли да поговорим за малко?
-Виж, ако искаш да ми кажеш...
-Не. Не. Повярвай ми.
Разбирам. Очевидно...
...не се получава. Причината е в мен. Спокойно. Вината е моя.
-Какво искаш да кажеш?
-Ами вероятно след няколко години?
Ще съм...
...предполагам, ще съм готов за теб. Не знам.
Но междувременно, мисля, че просто ще...
...аз просто ще отстъпя.
-Това е, друго не мога да предложа.
-Имаме шампанско.
Какво по-романтично?
-Работата в момента е в прогрес. До сега няма нищо в менюто.
Но сладките са хубави.
-Заведението ще стане страхотно, Джими.
-Да. Знам.
За първи път от доста време животът ми... се движи напред.
Но какво да ти обяснявам...
...твоите обороти са много по-високи.
-Да...
...докато осъзнах, че няма къде да отида.
-Нито при кого.
-Хейли, как би се закотвила тук.
Караш всеки ден по една и съща улица, ходиш на едни и същи места. И изглежда...
...че времето е спряло, но не е. И то те отминава.
Задължена си на себе си. Излез. Излез на свобода.
-Направи свой живот.
-Защо ми е да заминавам?
Ти си тук.
-Именно.
Ние не можем...
-Е...
...защо пък не?
-Защото достатъчно ми е гузно...
...че излъгах Кирстен за сладките...
-Ясно.
-Но повярвай ми...
...ще ми се да можехме.
-Вярвам ти.
-Хей.
Добре ли си?
-Цигара?
-Отказах ги.
-Раян Атууд. Виж се само.
Нови дрехи. Нова прическа.
Движиш се с местната принцеса.
Или ходеше?
-Предполагам. Не знам.
-Прическата ти ми харесва, междо другото.
-Да?
-Понякога хрумвало ли ти е да се прибереш?
-Понякога.
Напоследък повече.
А на теб иска ли ти се да заминеш?
-Да. През цялото време. Но не знам как.
-За това ли се хвана на тази работа...
-Парите ми трябваха.
Но, да...
...надявах се да се натъкна на теб.
У дома е самотно тези дни.
-В почивка ли си?
-Да. Свободна съм до чистенето.
-Искаш ли да се махнем оттук?
-Може ли да седна при теб?
-Да. Може. Разбира се.
-Денят на Свети Валентин е чудесен, нали?
-Ако не беше онова с Раян...
-Не, това не е...
-Не е... добре съм.
-Знам.
Ако не беше онова с Раян, когато обърка отношенията си...
...човек се чувства изоставен.
-Той си мисли, че аз правя така.
-Изненадай го. Покажи му, че не правиш така.
-Покажи му, че няма да се откажеш от него.
-Той така иска.
-Не, просто това очаква и от теб. Луда работа.
Любовта е лудост.
Едно вечно предизвикателство. Никога не е лесно.
-Само, че не винаги е толкова трудно?
-Понякога.
Но въпреки това продължаваме.
Караме се непрекъснато, дори нощем...
...завързваме глупав спор и на сутринта не помним повода. Но продължаваме
Защото...
защото си струва.
А вие двамата преживяхте толкова много.
Защо да се предавате сега?
-Добър вечер, господин Коен.
-Здравей, Самър.
-Здравей. Куп, тръгваме ли?
-Да.
-И горе главата!
-Да. Благодаря.
-Понякога е трудно да те мразя.
-Знам.
Това е... Това е... Това е част от чара ми.
-А понякога е лесно.
-Очарователно?
-Хайде да си вървим.
-Опита се да прескочиш оградата и панталоните ти се закачиха.
-Бях доста грациозен.
-Да, особено когато си оплете краката.
-Наслаждаваш се на болката ми, а?
-Нямахме лед и ползвахме чанта, пълна със замразен грах.
-Да. Замразени зеленчуци. Чудото лекува.
-Не е ли странно, че се срещнахме точно на Свети Валентин.
-Време е да се връщам. Да помогна с чистенето.
Често ли правите такива празненства?
-Почти всяка седмица.
-Значи сигурно пак ще се видим.
Освен това, знам къде живееш.
-О, Господи.
-Знам, не бива да съм тук.
-Не, не трябва, Люк.
-Само че...
Не знам, излгеждахте толкова тъжна, когато си тръгнахте.
Не можех да понеса мисълта, че сте самотна на свети Валентин.
-Мнозина са останали доволни.
-Не и аз.
Госпожо Купър, вие сте удивително момиче.
Жена.
Дама.
-Ако господин Никълс не ви оценява...
-Очевидно.
-Значи е твърде стар и не разбира какъв късмет е извадил да ви има.
Освен това, да знаете, че сте най-готината майка.
-Люк.
-Вярно е. Давахте ни да слушаме...
...каквото си поискаме в басейна. И ни давахте да гледаме забранени филми.
-А когато играехме на Ултиматум...
-Ултиматум?
-Ами...избираме коя майка е най...?
-Това игра ли е?
-Когато я играехме...
...вие винаги печелехте.
-Сериозно?
-Аз а не Кирстен?
-Просто реших, че е редно да знаете...
...истината на Свети Валентин.
-Лека нощ.
-Чакай.
Благодаря ти.
Искаш ли да влезеш?
-Сигурно си доволен, че денят свърши.
-Абсолютно.
-О, Господи, Санди.
-Е все някой трябва да подкрепя бизнеса им.
-Кажи ще бъдеш ли моя любима?
-Да.
Само нека да похапна от шоколадовите с карамела. Те са любимите ми.
-Опитай тези. Аз обичам с ядки.
-Е да не те разочаровам, приятелю, но Принцесата беше твой тип.
дали това не важи и за двама ни.
Какво каза?
Да. Шегуваш ли се? Страхотни копита.
-Коен?
-Самър.
-Здравей.
-Здравей.
-Не.
Онази вечер...
...когато...
...правихме секс.
-Да.
Ти не беше единствения девственик в стаята.
-Имало е някой друг в стаята? Да ни шпионира?
-Не, глупчо.
Аз съм девствена.
Или аз бях девствена.
-Защо не ми каза?
-Не знам.
Нали имам друга репутация и реших ...
...че ще ме презираш за това.
-Не.
Шегуваш ли се? Нищо подобно. Аз просто... шокиран съм.
Боже. Никога не би ми минало през ума, че от всички точно ти, не че нещо...
Това не е важно.
Такъв важен момент в живота ни и ние го продухахме така.
-Много бързо.
-Момент, не толкова бързо.
Много бързо, да.
Беше хубаво.
-Трябваше да е нещо специално.
А ние прибързахме.
-Дали да...
...да не забавим темпото?
Например...
...да започнем отначало?
-Какво имаш предвид?
-Толкова си смешен, Коен.
-Ела.
Освен, ако не искаш да танцуваш седнала.
-Добре, тази част е малко...
...малко...
-Къде е тя?
-Какво?
-Териса. Ако е тук, искам тя да знае, че няма да те загубя.
Няма да се откажа от теб.
-Тя си отиде.
-Страшно съжалявам.
-Знам.
-Не можеш ли да ми простиш?
-Как?
Не знам...
...ако трябва да сме заедно.
Откакто Оливър се появи и застана между нас. Вече не съм сигурен..
-Откъде да знам дали няма да се случи отново?
-Няма.
-Трябва да ми повярваш.
-Ти не ми повярва.
-Раян.
-Това краят ли е?
-Не мога се преструвам, че нищо не се е случило.
Редактор: Conquer