La Tulipe Noire (1964) (The.Black.Tulip.1964_cd2_BG.srt) Свали субтитрите
- Господин принц Александър де Гразиак де Морван Лебро!
- О, монсеньор, за мен е радост...
...и голяма чест да ви приема тук, в нашия малък град...
...благороден принц, в чието лице кралството влага толкова надежди!
- Наистина вашия град е твърде гостоприемен!
Вкусих от израза на симпатиите ви.
Чийто израз е това!
Това е домат, плод на вашата небрежност...
...която можеше да ми струва живота. А вие сте натоварен с моята безопасност!
- Но аз лично се погрижих, като обесих за назидание...
...дванадесетина нещастника на площада. Не ги ли видяхте?
За първи път виждате град, украсен с обесени същия ден!
- Да, това е част от един прекрасен натюрел.
Независимо от това, ще се наложи със съжаление да уведомя Нейно Величество Кралицата...
...за анархията, която цари тук.
- Но аз вече нямам Генерален Лейтенант на Полицията!
Той изчезна!
- Какви ги разправяте?
- Вероятно е бил убит. Той получи точно тук...
...едно черно лале от Черното Лале. Лошо предзнаменование.
- И вие вярвате в това?
- Принуден съм!
- Черното Лале е мит за прикриване на лошите постъпки на тълпата.
Черното Лале е този червен домат!
- Скъпи!
Пожелай си нещо.
- Готово.
- Вярвам, че ще бъдеш доволен.
- Чухте ли това изявление? Каква кръвна обида!
- Рискувате поста си заради няколко килограма домати!
Между другото са много хубави!
- Да. Скъпа, елате с мен.
Трябва да разсеем този лош спомен от съзнанието на принца.
Ако г-н де Сент Прьо не намира нищо лошо.
- Но, моля ви, разбира се.
- Много благодаря.
Елате.
Монсеньор, позволете ми да ви представя маркизата.
Господин главния земевладелец.
- Лошо момче. Не ми казахте нито дума цяла вечер.
Няма ли какво да ми кажете?
- Имам.
Че сигурно сте прекрасна в леглото.
- Като че ли не го знаете!
- Достойна сте за обожание, красив ангел мой!
- Господин барон де Ла Муш!
- Е, добре, Господин Генерален Лейтенант на Полицията!
От къде се появявате?
- От затвора.
- От затвора? Как така?
- Подчинените ми са тъпи, но изпълнителни!
- От къде ви е тази рана? Черното Лале!
- Не би посмял! Не, бих се и прогоних двадесетима бандити...
...но ще ви спестя подробностите.
Виждате ги на лицето ми.
- През това време...
...През това време, господине... Домат!
- Да, домат! Нищо ли не ви говори това, господине?
- Домат? О, знам, господине.
Ние разгонихме сърдитите, опитомихме тълпата, редът тържествува!
Патрулите бдят в цяла система от постове.
Аз бдя, господине. Аз бдя!
- Бдял бил!
- О, скъпи!
- Сбогом, госпожо. Сбогом!
- Вече тръгвате?
- Не, напускам ви завинаги.
- Завинаги?
- Да, двулично създание!
Спектакълът, който ми изнесохте, ми дойде в повече.
Били сте с този дебелак и с мен едновременно!
Еднакви усмивки, еднакво отношение!
- Ревнивец! Вие ревнувате! Благодаря ти Господи!
- Да, госпожо! Аз, който исках да ви придружа до малкия червен салон.
- Аз желая само това!
- Непредвидима жена!
- О, да!
- Слаба и разочароваща креатура!
- О, да!
- Идете еднага в малкия червен салон!
- Да, веднага!
Доволна съм, че ще те опозная накрая!
- За принц Гресиак.
- Да.
Донесете ми и сабята.
- За мен? Благодаря.
Разрешавате ли?
- О!
Според мен в Париж има 200 000 живущи в повече.
- 300 000.
- 200 000!
- Не, 300 000!
А останалите ще трябва да слушат или ще минат под ножа.
- А, вие. Не благодаря.
Червения салон? А, благодаря.
- Благодаря.
- Благодаря.
Предварително благодаря.
Благодаря за учтивата ви покана.
Обичам жените, знаещи какво искат.
Толкова е приятно за един военен да усеща, че му се хвърлят в атака...
...и да има неустоимото желание да се предаде!
Превземете ме! Аз капитулирам!
Вие ме завладяхте без съпротива!
- Идвам на време! Как смеете?
- Кой ви позволи да влезете, господине?
- Очаквам извиненията ви, господине и то бързо.
- Какави извинения? По какъв повод и с какво право?
- Как? Няма да отговарям на тези неизискани въпроси.
- Разберете ме от половин дума!
- Половин дума, за половин дума...
...аз съм тук, за да бъда това, което вие се ласкаете, че сте.
- Вие оклеветявате госпожата!
- О!
- Това е за вашата надменност! Ан гард!
- О, не! Не тук!
Не тук, ще изпочупите всичко!
Бийте се навън!
- Сент Прьо.
- Грасиак Морван Лебрьо.
- Очарован съм.
- Аз също.
- Моят мандарин!
О, китайската ми ваза!
- Ах!
- Но, какво правят?
- Но, те се бият!
- По каква причина?
Господа, без глупости в къщата ми!
- Г-н де Сент Прьо, прекратете битката!
Монсеньор!
- Оставете ме на мира. Въпрос на чест е.
- Няма нищо общо с вас!
- Изпълних дълга си. Прикривам се.
- Къде е принца?
- Сега не е момента.
- Но имам важно сведение!
- Казвайте!
- Монсеньор?
- Какво прави тоя тук?
- Монсеньор!
- Оставете ме да довърша!
- Открадната е една каруца барут.
- Каруца барут?
- Напълно е опразнена, господине.
- Има достатъчно, за да взривят дворецът ви!
- Моят дворец? Няма да разреша!
Трябва да действуваме!
- Под смъртна заплаха сме.
- Не се побърквайте. Сложил съм войници навсякъде.
Дворецът се пази добре. Няма място за безпокойство.
Колкото до бунтовниците - те ще попаднат на постовете.
- Но, Черното Лале е извършил нападението.
Не сте имали много шансове с него!
- Черното Лале не съществува. Не го подвеждайте.
Черното Лале, ха, ха! Черното Лале, хи, хи!
Малко изисквам, ха!
Черно лале в джоба ми!
- Г-н Лейтенант!
Г-н Главен Лейтенант!
- Какво става?
- Постовите на моста Сен Пиер: избити са и хвърлени във водата!
Един патрул ги е намерил.
- На моста Сен Пиер.
Пречили са на някой, който иска давзриви моста!
- С моя барут?
- Възможно е.
- Черното Лале. Това може да бъде само Черното Лале.
- Бързо, конят ми! А вие претършувайте гората с хората си.
Аз ще обградя моста и ще хвана Черното Лале.
- Добре.
Дръжте!
А, сега да видим, г-н Сен Прьо!
Г-н де Сен Прьо? Къде е той?
- Ами...
- Г-н де Сен Прьо? Г-н де Сен Прьо?
- По-бързо, по-бързо! Давайте!
Хайде всички! Хайде! Добре, сложете барута!
Внимателно. Внимателно!
Внимателно. Това е барут. Взривоопасен е!
Хайде.
- Тихо. Запазете тишина!
- Шт.
- Внимание! Конник!
- Каро?
- Шшт, тук съм!
- Бързо, Каро!
- Убихте ли принца?
- Не, но защо шушнете?
- Заради конника?
- Кой?
- О, прощавайте! Та това бяхте вие! Колко съм глупав!
Тате, това е Гийом де Сент Прьо!
- Къде идва да се навира този аристократ? Ще ни шпионира ли?
- Ла Муш пристига, за да ви изненада!
- Добре, сега го знаем! А и дали е вярно, а?
- Доверието тържествува!
- Чакайте!
Чувам тропот от крака!
- Изчезвайте! Изчезвайте!
- Какво, бягайте! Не направихме това за нищо!
Можем да се вдигнем във въздуха, но ще го направим.
- Ще се взриви, но аз ще го направя. Бягайте!
-Бягайте! Оставам с Гийом.
- А, не! Ти...
Добре де. Среща на кръстопътя при Сент Блез!
- Съгласен!
- Да!
Добре се справяме двамата, а?
Внимание!
- Последвайте ме!
- Браво! Ето една добре свършена работа!
Войници, доволен съм от вас!
А вашият принц, кога ще го погребваме?
- Когато го убия!
- И кога ще го прободете, тогава!
- Щях да го направя, но заради плановете на Ла Муш, трябваше да дойда.
- А, сега?
- Празненството в двореца трябва да е свършило.
- Е и какво?
- Принцът трябва да се върне в лагера.
- Е, и какво?
- Е, липсва ви фантазия! Последвайте ме!
- Хo!
- Ккаво става?
- Там.
Слизай.
Иди да видиш какво става!
- Защо спирате?
- Има един човек.
- Какъв човек?
- На пътя.
- Ами минете отгоре му.
- Ама тя е жена.
- Дълго ли ще продължи?
Но какво правите в ръцете му?
- Каро, пистолет!
- Дръж.
- Този път ви хванах.
- Г-н де Сент Прьо? Какво правите тук?
- Отвличам ви!
- Но мен ме пазят добре!
А, не. Никой не се качва...
...в моята каляска.
- Шшт! Тишина или ще стрелям.
- Добре, млъквам, но ще ви струва скъпо!
- Пристигнахме!
Хайде! Всички да слизат!
Хей, имаш ли ключове?
- Дръж, ето.
- Шефе, докарайте аристократа.
Идеалното място, да направим ковчег по мярка!
- Каква работа имам аз в дъскорезница? Непристойно е.
- От тук.
Ако обичате, господине. След вас.
- Забранявам ви да бъдете учтив с мене!
Юда!
Ужасяващо! Истински главорез!
- Вярно е!
- А, това отвличане ли е?
- Не, не е отвличане.
Не ви третираме като предател. Ще ви осъдим на смърт.
Утре сутрин, няма да мислите така!
- Ах!
Народът избива принцовете си. Какви времена!
- Е да! С главата надолу!
Стига шеги.
Няма да ви задържаме. Как бихте искали да умрете?
изберете сам смъртта си.
- Това шега ли е?
Няма да помагам за собственото си убийство!
- Настоявам.
- Колко неучтиво!
- Значи, нищо не можем да направим, за да ви бъде приятно?
- Всъщност ме гъделичка един въпрос.
Каква беше тази комедия при маркизата?
Обяснихме се с нея. Бележката беше от вас!
- Претекст, за да ви убия!
- Да ме убиете?
Но вие не ме познавате?
- За да обезвредя войската ви.
Армия без началник е като нощ без Луна!
- И измислихте тази пълна глупост?
- Исках да ви убия без политически подтекст.
Без да бъда разкрит.
- Разкрит?
- Мога да ви го кажа. Няма как да бъдете вече недискретен!
Аз съм...Не.
Първо на нея!
- О?
Гийом, Гийом! Прекрасно е!
Тате! Тате!
- Е, добре, господа, аз съм Черното Лале.
- Кой? Той е... Лалето... Генерале мой!
- Черното Лале? Но, това променя всичко!
Принц Гресиак де Морван Лебрьо, убит от Черното Лале.
Но ние ще запишем страница в историята! Славата ми е осигурена!
- Господа, да пием за Черното Лале и последната му жертва!
- Осанна! Дълго ще си спомням за последния ми ден!
За живота! За смъртта!
- Апчих!
Охо!
- Кой е там?
- Барон Ла Муш, Главен Лейтенант на Полицията.
- О, шефе, какво се случи?
- Каквото предвиждах. Взривиха моста.
Какво чакате! Дайте ми кон, униформа и сабя!
Да отидем да видим вашия офицер и скокливо!
По-добре... да не скачаме!
- Хей, вие, на земята!
- Хайде, хайде! Бързо, бързо! Ти - панталонът ти!
Хайде, ботушите! Готово.
За моята последна утрин!
Стига сме пили.
Mors ultima ratio! Живях повече, отколкото имаше смисъл.
Сбогом живот! Сбогом, любов!
Сбогом, Плантен!
Сбогом, Плантинет!
Сбогом, добри ми принце!
Къде отивате, вие двамата?
- На ешафода!
Искам да умра като Мария Стюарт. Нося си дръвника!
Не си забравяйте секирата!
- Не мога! Аз не мога!
Не мога да ти причиня това!
- Не можем да му сторим това!
- Да му причиним това? Не, не можем!
- Искам да умра!
- Не!
- Бъди добър. Вземи си секирата.
- Не, без секири тук!
- Плантен?
- Генерале?
- О, милият ми малък Плантинет!
Какво ти става?
- По-добре ли си сега пияницо?
- Да, генерале мой! Хайде, марш!
Да те колим, Мария Стюарт!
- Не, има начин да го спасим.
- Спасим?
- Подпишете ми това пълномощно.
- Гре-си-ак! Какво подписах Лале?
- Вашето помилване, глупако?
- Моето глупаво помилване?
- Затворете го там, вътре!
- Върви!
- Затвори ме, малки Плантинет!
- Без фамилярничене, аристократе!
- Плантен? Вземете му шапката и наметалото.
- Шапката и наметалото. Добре генерале мой!
- Вижте, каляската на принц Гресиак!
- Саби, за почест!
- Принц Гресиак! Бързо, стройте се!
На коне!
- На коне!
При нозе!
- За почест!
- За почест!
- Къде е дежурния офицер?
-Аз съм, господине.
- Не господин, а полковник!
Пълномощно подписано от принц Гресиак де Морван Лебрьо.
Значи сте под мое командване.
- Но господине, аз...
- Не господин, а полковник!
Това са заповедите. Не отивате в Париж, а в Марсилия.
- Но, господине...
- Заповедите са ясни!
- Но, господине...
- Върнете се в строя!
Не, но!
Внимание!
По моя заповед!
Кръгом марш!
Посока Марсилия!
Напред!
Ходом! Раз, два! Раз, два, раз, два...
Хайде, хайде! Вървете!
Ето, няма да бъдат в Париж за 14-ти юли!
Ей, шефе, стана работата!
- Вижте!
- По необикновен начин, наистина!
- Но, това Сент Прьо ли е? Моят Сент Прьо!
А, този път го хванах!
Но, те са четирима. Намери подкрепления, ние ще ги обградим.
Вземете осем човека. Вие от тук, аз от там.
Осем човека с мен!
- И всички тръгнаха като един! Раз, два, раз, два!
А с чистокръвния принц какво ще правим шефе?
- Ще го държим като заложник в малкия килер.
- Вярно, няма по-спокойно място. Добре, елате да се нахраните!
- Шифр, ще закусим.
- Няма лошо!
Почва да ме гони една жажда!
Манжен! Внимавай!
Внимавайте!
- Шефе!
- Плантен!
- Благодаря!
- Напред!
- Хей, напред!
Aх!
- Aх!
Aх!
- Aaaх!
- В името на краля, отворете! В името на...
- Отстъпете към бараката!
Спасени сме! Доведете принца.
- Да, добре, че го имаме за разменна монета!
Хей, шефе! Няма го!
- Как тръгнал?
- Да!
По-дяволите! Затваряйте!
- Мръсникът! Вижте го, с Ла Муш е!
- О, монсеньор! Сигурен бях, че сте тук!
- Хайде де! Аз сам се предадох! Браво, какъв вид имате!
И каква служба за охрана! След домата...
...бях отвлечен, господине! И знаете ли от кого?
От г-н де Сент Прьо, който е Черното Лале, господине!
Да, господине!
- Бях сигурен, господине.
- Трябва да се върна при войската си, за да бъда най-късно...
... на 14-ти юли в Париж. Дайте ми ескорт.
- Веднага, монсеньор!
Четирима с мен!
- Трябва ни подкрепление.
- И как?
Обкръжени сме, блокирани. Без изход!
- А това отгоре!
- Това! Та това е като иглено ухо!
- Опитайте да минете от там!
- Аз мога.
- Не, Каро! Не вие!
- Навсякъде дебнат опасности!
Направете ми стълба.
- Но все пак...
- Права е! Ако трябва да умрем, по-добре да е на открито!
- Каро, дръж!
- Напред!
- Гийом!
Гийом, Гийом!
Къде е Гийом?
- А, Каро, какво правиш тук?
- Къде е Гийом?
- Откараха го. С татко ти.
- Готово. Хванаха брат ви и го предадоха за разпит!
- Какво говориш?
- О, да!
Плантен ще бъде хвърлен в затвора, а брат ви ще бъде обесен утре.
- Обесен?
- Да, обесен.
Говори се само за това! Откакто се разбра, че Черното Лале сте вие.
Човек се спъва във вашите вдовици! Бълващи сълзи!
Каква печал!
- Да и ще го обесят.
- Като се правиш на суджук, накрая те изяждат.
Най-накрая сме на спокойствие. Остава само да си вдигнем дисагите.
Няма да се страхуваме повече от патрули!
- Той беше още дете.
- Трябва да побързаме.
Никога не се знае.
Ако се огъне от мъченията, ще паднем и ние в капана!
Хайде, хайде! Елате бързо!
- Едно малко лудо дете.
Изпълнен с химери.
- До утре ще бъдем в Испания. Там ни чакат хубави момичета!
- Няма да тръгваме. Оставаме.
- Какво?
Полудяхте ли?
- Оставаме Бриньол!
- За какъв дявол?
- Бриньол!
- Вие останете! Но, никой няма да ми попречи аз да си тръгна!
Никой. Още повече, когато брат ви замирисва на мърша!
- Бриньол!
Не.
Не!
- Шшт.
- О, Гийом, знаех...
- Остави дискусиите за после! Прережи тази решетка.
- Но бих искал да ти кажа...
- Още една дума и ще ти срежа езика. Дръж.
Шшт.
Давай!
Дърпай!
- Внимание, стража!
- Внимание стража!
- Бягай!
- Един затворник бяга!
- Ох!
Виждаш ли Жюлиен. Не съм навикнал на добри дела.
Господ ме наказа.
Хайде, изчезвай!
- Не се страхувай, няма да те изоставя!
- Върви, глупако!
и една последна дума: Не се разделяй с Волтер - най-добрият ми приятел.
Грижи се за него. Той е добър кон.
Дръж, сега е твой. Хайде, изчезвай!
- Не, Гийом. Оставам!
- Махай се! Махай се ти казвам!
- Сбогом, Гийом.
- Сбогом, Волтер.
Ех, семейството ми!
- Моята рана, той носи моята рана!
- Идиот!
- Отведете го!
- Не сте ли малко разчувствувана?
- Защо да бъда?
Един човек, който толкова ни е лъгал!
- Що се отнася до мен, не съжалявам.
- Незаменими хора няма.
- Видяхте ли раната. Той носи моята рана.
- Много му отива.
- Гийом!
Убийци! Убийци! Гийом!
Не искам да те убиват! Не искам!
- Непристойно е! Спрете това момиче веднага!
- Гийом, обичам те! Обичам те!
Гийом!
- Никога няма да разбера, коя е тази прекрасна девойка.
- Но, моля ви!
- Обесете го, моля!
Обесете го!
- Обесете го!
- Какво чакат?
- Ето. Много добре! Много добре!
Най-накрая сме спокойни!
- А!
- Г-н Главен Лейтенант...
...държа да ви благодаря от името на всички.
Извършихте подвиг. Какъв хубав ден за вас!
- Ами и за него! Последният му!
Признавам, че съм доста доволен. Мъртъвци от такова качество!
- Всеки ден не е такъв празник!
До скоро конт-е.
- До скоро.
- Ще отидем ли да го видим?
- Да го видим!
- О!
- Най-великото ти произведение, скъпи.
- Е, да.
- Като се замисля...
- Жените правят грешки, но аз ще ти помогна да го забравиш.
Колко хубаво се поклаща на края на въжето.
- Да, може да се каже, че го е правил цял живот!
Скъпи мой.
- Но, да. Разбира се...
...сгрешихме, че не се възползувахме и не обесихме и Пантен.
Ареста на дъщеря му е още една простъпка...
...защо да не ги екзекутираме и двамата?
- Те не се поколебаха да хвърлят домати по принца...
Къде е той? Но къде сте вие?
- Господин принц Александър де Гресиак Морван Лебрьо!
- Войската ми!
Къде е войската ми?
Никой ли не е виждал войската ми?
- Какво? Изгубили сте си войската?
- Войската ми ме загуби. Изпарила се е!
- Дайте ми описанието й и аз ще ви я намеря.
- Няма смисъл! Пристигнах в Париж сам!
Пет минути след превземането на Бастилията!
- Превзели са Бастилията?
И кой? Ще го арестувам!
Стоте хиляди парижани, които трябваше да избия. Едно удоволствие по-малко!
Защото вашето Черно Лале ме отряза от войската ми!
Без Челното Лале, Бастилията никога нямаше да бъде превзета!
Ама вие трябваше да го арестувате!
- Арестувах го и го обесих! Черното Лале е мъртъв.
- Да живее Черното Лале! И нека празникът започне!
- Не е възможно! Oх...
Вие какво правите горе? Не ви е там мястото!
И къде ми е раната?
Не, ама... Ама аз сънувам!
Вие бяхте там, когато ви бесехме! Там!
- Ами идете да видите дали ме няма г-н Ла Муш!
- О! Небеса, съпругът ми!
- Бие тревога! Това е революцията!
- Революцията?
- Повярвайте, аз идвам от там!
- Не, тук тя няма да се състои!
Стражи, помощ! Стражи!
- Стражи! Пазете го!
- Стражи, на помощ! Стражи!
- Стражи, на помощ! Стражи!
За бой! Напред, към Черното Лале!
- А сега, спасявай се, кой както може!
- Каляската ми! Къде се дяна каляската ми?
- Не я ли намерихте?
- А, ето я!
- Тръгвате ли си вече? Къде отивате?
- Заминавам. Цивилната война не е за военните.
- Е, като спомен от червения салон, аз заминавам с вас!
- Но, но...
Не можете да оставите съпругът си така!
- В състоянието в което е, нищо не мога да направя за него!
Ще го оплачем двамата.
- С радост!
Юбер, тръгвай!
- Стражи, на помощ! Стражи, на помощ!
- Очаквах ви г-н Ла Муш!
- Пак ли той? Та той е дяволът!
Обесете го! Обесете го!
- Не!
Оставете отмъщението на победените.
Те избягаха. Не се нахъсвайте срещу нещо, което го няма.
Да отидем да освободим затворниците! Напред!
Напред! Да живее Черното Лале! Да живее Черното Лале!
Към затвора! Към затвора!
- Ах!
Aaaх!
- Ама че си лош!
- Голям ден! Голяма дата!
Ще има да се говори за 19 юли 1789! Ха, ха!
Кажете ми пчеличке моя...
...по ваше мнение, по-късно в книгите по история...
...дали ще пишат "Черното Лале и Плантен"...
...или "Плантен и Черното Лале". Или може би...
..."Плантен" самостоятелно?
- Браво, Плантен, браво! И да живее Черното Лале!
- О, ти! Като си помисля , че си все още жив!
Гийом, Гийом, Гийом!
- Не ме наричай повече Гийом, а Жюлиен.
- Защо Жюлиен? Не ми харесва! Никак не ти отива!
Първо, Гийом ми харесва повече.
Аз не обичам Жюлиен.
- Добре, нека бъде Гийом. Но много обичах Жюлиен.
Горкият Жюлиен.
- Ама не си ли малко луд?
О, Гийом! Никога няма да ми омръзне, да те наричам така!
Дали ти харесва или не, ще бъдеш моя Гийом до смърт.
Я виж!
Ето те и теб! От къде се появи?
Защо се смееш?
- Защото той знае!
- Какво?
- Попитай го!
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: ZARDOZ