La Tulipe Noire (1964) (The.Black.Tulip.1964_cd1_BG.srt) Свали субтитрите
... своите мъченици и светци.
Историците, пресъздали ни я прекрасно...
... са успяли с почти чудотворно прозрение да ни представят...
... някои фигури останали в сянка. На пръв поглед незначителни,...
... и за които без тяхната помощ никога не бихме узнали.
Но, поради някакъв случаен феномен...
... има един основен и определящ персонаж...
... когото те, единствено са пропуснали.
За щастие, киното е тук...
... с камера изследваща времето...
... и обектив провиждащ през тъмата на вековете.
Благодарение на което, тази непозната фигура...
... ще ви бъде разкрита.
и ще му бъде отдадена почит!
Намираме се в месец юни 1789.
През юни.
Което означава, че 14 юли още не се е състоял.
Още по-малко кланетата от септември. Разбира се.
Но докато Париж вече се друса и реве...
... провинцията, от своя страна, само помръдва и подскача.
Тъй като в провинцията, по-точно някъде из Франция...
... тук таме, виждате ли, подухва лекия бриз на революцията.
Някой, незнайно кой, поддържа революцията!
Някой, незнайно кой безпокои...
... и заплашва благородниците и техните привилегии!
Някой, незнайно кой действува от името на народа?
И за народа. Властта оценява главата на този някой.
Напразно. Защото властта няма сила.
И тогава, обхванати от паника, аристократите се приготвят да бягат...
... отнасяйки със себе си, придобивките от мародерството си...
... цялото си богатство. "Ето: Довиждане господин бароне
"На добър ти път!" Но другият бди.
Това е един смел и себеотрицателен мъж, както го потвърждава името му...
... Черното Лале. Запомнете добре името му.
Той ще влезе в историята. Със сигурност в нашата.
Черното Лале...
... и неговият кон Волтер.
- Хайде, бързо!
- Благодаря.
- Той ми взе всичко! Богатството ми...
...бижутата ми, а и тези на контесата!
- Чувате ли, г-н Главен Лейтенант на Полицията?
Действията на Черното Лале не зачервяват ли ушите ви?
Не мислите ли, някой ден , да направите чест на положението и поста си...
...Г-н Главен Лейтенант на Полицията?
- Но, г-н маркиз, старая се!
- Главата на Черното Лале! Искам главата му тук!
Върху това бюро, преди понеделник.
- Ще я имате. Главата и останалата част!
- Нямам какво да правя с останалото. Главата!
- И диамантите ще ви бъдат върнати, г-н конте .
- Изглеждате толкова сигурен в себе си.
- Не съм сигурен в никого.
Но все пак си мисля, че разпознах Черното Лале.
- О, един авантюрист от низък произход!
- Не, монсеньор! Някой, когото познавате добре.
- Ваш близък.
- Някой домашен.
- Домашен, не означава близък.
А конт Гийом де Сент Прьо не е домашен!
- Как? Какви ги разправяте?
- Сент Прьо? Невъзможно! Той е от моите приятели!
Вие бръщолевите, г-н Ла Муш /Муха/!
- Сент Прьо? Никой по-малко от него не прилича на лале!
Това е невъзможно, това е невероятно, чудовищно. Смешно е!
Знаете ли какво ломоти този Ла Муш?
Дръжте се здраво, скъпа. Този глупак претендира...
...че Черното Лале е вашия приятел Сент Прьо!
- Гийом?
- Ти ли му го каза!
- Ла Муш нищо не разбира от ботаника!
И на какво се позовава?
- На антипатията си към Сент Прьо. Той го ревнува неимоверно.
Е, аз го разбирам по-принцип.
Да, и какво доказателство имате срещу Сент Прьо?
- Моето убеждение.
- Неговото убеждение!
- Моето убеждение, подплатено с някои основания.
Разбира се, той е гъвкав и трябват по-силни доводи.
Но едно доказано разбойническо нарушение...
- Ще бъда много изненадан!
- Аз имам план. Капан по моя идея.
- Ах! Накрая!
Един момент, да завърша тази страница.
Накарахте ме да ви чакам. Всеки на свой ред.
- Какво посрещане! След всички трудности, за да дойда!
- Удоволствието не се постига без мъка, скъпа.
Това не е право, а възнаграждение, което трябва да се заслужи.
Добре, разположете се удобно!
- Не обичам да бъда третирана като момиченце.
- Какво разочарование щеше да бъде, за вас, ако ви третирах като майка!
Ето.
Сега можете да дойдете. На коленете ми.
Добър ден, Катрин.
Добър ден, Гийом.
- Много добре.
- Дали това е мястото за една почтена жена?
- Много почтени жени са минали от тук, без да възроптават.
С колко време разполагате?
- Два часа ще стигнат ли?
- Два часа... Да... Е, няма да имаме време да направим всичко...
...но е достатъчно.
- Само преди това да ти разкажа. Иначе ще забравя.
Става дума за един смешник! Представи си, съпругът ми...
- А, не! Това ли е мястото да ми говориш за съпруга си?
Малко приличие, моля, стани!
- Но на него не му липсва уважението ми!
Още повече, че става дума за теб!
- Стани, все пак, защото сме жадни и двамата!
И какво, съпругът ти?
- Мъжът ми имаше разговор с барон Ла Муш.
Познай, какво му каза барона.
- Някаква глупост, разбира се!
- Той претендира, че знае кой е Черното Лале!
- Какво отношение има това към мен?
- Чакай!
Той е сигурен, че ти си Черното Лале!
- Не!
- Да!
- Ама че смешно!
- Честна дума, каза го!
- Ла Муш?
- Да!
- И какво мисли съпругът ти за тези измишльотини?
- Че това няма да ти попречи на събирането в петък.
Пратеникът на конт д'Артоа пристига от Париж, за да ни предаде неговите указания.
Кралицата е решила да приключи с третото съсловие.
- Права е. То заслужава солидно наказание.
- Остават два часа без десет минути, ангел мой.
Бленувате ли?
- Но, да удоволствие мое, мисля само за това!
Нямам търпение да ви възнаградя с моите достойнства.
О!
Колко си красива обнажена само в целомъдрие!
Само с целомъдрие... Най-накрая!
- О!
- Какво има сърце мое?
-Там на земята има едно черно лале!
Господи, какво ли ще ни се случи?
- Внимание!
- Върви!
Хайде, твой ред е!
Ей!
Свалете маската г-н де Сент Прьо! Покажете ми лицето си!
Белязан сте. Повече няма да ми избягате!
- Волтер!
- Няма да стигне далеч. Лейтенант, предупредете всички полицейски постове.
Да спират всеки с рана на лявата буза.
Скоро ще откъснем Черното Лале !
- Подлецо, Шароняр! Не, не говоря за теб, Волтер!
Мисля си за Ла Муш. Ти си един добър човек. Всъщност си истински лъв!
Е, как сте?
- Зле.
- Вземете.
- Наздраве.
- Не съм аз. Стомахът ми.
Е, ще тръгваме ли към Париж?
- Какво?
- Така, както сте белязан, не можете да останете тук.
- Имам малко сметки за уреждане.
- Със тази глава ли?
Ще ви трябва една за смяна!
- Бриньол, приготви се за тръгване.
- А, ето че се вразумявате.
- Но не както си го мислиш, Бриньол.
Казах, "ти се приготви за тръгване." Незабавно.
- Стой!
Пътният ти лист.
- Какво става?
- Затваряй си устата.
- А, полиция!
- Дръж. Наред е.
Вие, слезте!
- Да сляза? Защо да слизам?
- Слезте, без съпротива!
- Но господине...
- Млъквай!
- Как? Да млъквам...
Да му се не види!
- Хайде, мърдай!
Ще се разправяте с мен!
- Тишина. Вървете!
- Жулиен!
Прекрасно, не си се променил.
- Ти също не си.
- Бриньол, какво мислиш за това?
- Прилича ви дори повече, отколкото в дилижанса.
- Как намираш малкия ми брат?
- Той е едно хубаво момче.
- Благодаря за нас! Вярно е впредвид моята рана.
Той разказа ли ти?
- Каза ми, че си ранен. И, че имаш нужда от мен.
Не знам нищо повече.
- Значи си дошъл от любопитство!
- Не, не! Дойдох, защото си ми брат.
И защото...
- И защото много ме обичаш, стари зайко!
Кажи го де!
Все си така свенлив, а?
Братчето ми е като малка сестричка!
Бриньол, разбий ни един омлет!
- Знаеш ли, много се промених през последните четири години.
- Така е, пораснал си и почти си ме стигнал.
- Да, и освен това...
- И освен това?
И освен това вярвам че превъзмогнах... че превъзмогнах... моята...
- Превъзмогнал кого? Превъзмогнал какво? Езикът ли ти отрязаха?
Какво превъзмогна?
- Стеснителността си.
Бих искал да съм като теб.
- Колко си амбициозен!
- О, не ти завиждах. О, не.
Но винаги сам ти се възхищавал.
Винаги съм се възхищавал на силата и смелостта ти!
На великодушието ти! О, Гийом, толкова исках да ти приличам!
- Да.
Е, ако ми приличаш, трябва да си невероятно гладен!
- Да, вярно е.
-И жаден?
- Да, жаден съм.
- За братството!
- За свободата!
- За равенството!
- За правдата!
- За правото. И да живее нацията!
- И ти ли?
- Какво и аз ли?
- Вярно? И ти ли споделяш моят идеал?
- Да. И този омлет. Хайде, ела седни.
- Теб, когото познавах толкова горд с герба си и безразличен към хората!
- Ти, който се възхищаваше на моето безстрашие и сила.
А аз, от твоята чистота и ентусиазъм.
И без да сме се наговаряли...
...тази вечер се обединихме. 1 и 1 не прави 2, а 1.
- Народе, да бъде волята ти! Чел ли си Русо?
- "Социалният договор" е настолната ми книга.
Подхранен с Жан-Жак и сурово месо!
- Ето защо си избрал да живееш в тази скромна мелница.
Завръщане към природата.
- Не.
Обстоятелствата ме принудиха да се укрия тук.
- Какви обстоятелства?
- Неприятни. Познаваш ли Черното Лале?
- Черното Лале?
- Да.
- Който кара да треперят едрите земевладелци и лихварите...
...и който се бори срещу тиранията?
- Е добре, Жулиен, погледни ме. Черното Лале...
...е той! Всъщност съм аз.
- Не!
- Е, да!
- О, Гийом! Ти си ми два пъти брат.
Два пъти си ми по-скъп!
Гийом де Сент Прьо е Черното Лале!
Но... ами аз съм братът на Черното Лале!
Аз. Аз! Аз!
Налей ми от това прекрасно вино от Русейон.
То е като теб: Младо, живо, опиващо, топло!
О, Гийом Тюлип Ноар де Сент Прьо!
Колко бих искал да съм на твое място!
- Нека бъде! Ще станеш Гийом де Сент Прьо за няколко дни.
Да, докато зарастне една рана.
Жулиен, под смъртна заплаха съм. Има награда за главата ми.
Този белег ми бе направен от лейтенант Ла Муш...
...докато нападах един земевладелец.
Утре вечер трябва да присъствувам на важно политическо събрание...
...при маркиз де Вигон. Задължен съм.
Абсолютно задължително е да ме видят там.
Ако не присъствувам, означава да загина.
Ако се покажа така, ще ми струва живота.
Ти ще отидеш на тази вечеря.
- Но маркиз де Вигон е на страната на Кралицата!
- Разбира се!
- Защо Черното Лале се компрометира, като ходи там?
- При Вигонови се научават интересни неща.
Запознаваш се с дворцовите интриги.
С подлостите на дук Д'Артоа.
Могат да бъдат разкрити немалко заговори.
А има и известни удоволствия. Ние сме любовници на маркизата.
- Какво?
- Оплачи се!
- Караш ме да...
- Не. Това е само възможност.
Превзел съм тази жена. Можеш да се възползуваш от победата ми.
- Не я ли обичаш?
- Да отдадеш, това, което обичаш, не е ли чиста радост за един почтен човек?
- Гийом! Ти си развратник!
- Такъв съм какъвто съм. С качествата и недостатъците си!
Хайде, разчитам на теб, за да не остане разочарована.
Помисли за мен. И не забравяй, че става дума за репутацията ни.
- Ще изпълня дълга си докрай.
- Запомни ли всичко добре?
- Наизуст! Частта Ла Муш и частта маркиз.
Частта маркиза е различна.
- В къщата ми ще откриеш...
- Да, ще открия навиците ти.
- Добре. Не се разочаровай. Надявам се къщата ми да ти хареса.
Колкото до хората ми...
А! Ето Волтер!
Не казвай нищо. Да видим дали ще ме познае.
- Невероятно.
- Гласът на чистата кръв!
Това се казва брат. Виждаш ли, че има удобства.
Не, не го гали. Понася само мен.
А, водят твоя кон. Какъв юначага!
Внимавай, бои се от шум.
- Готово.
- Така. Остава ми само... Знаеш ли, малко се вълнувам.
- Хайде. Не се разнежвай. Съмнявай се дори в себе си!
И без излишен ентусиазъм, и неконтролирано възмущение, нали!
Тръгвай!
Сбогом, Гийом.
- Сбогом, Жулиен!
- Волтер!
- Колко смешно, гледай! Магаре върху кон!
- Това е конт-а Гийом!
- Мислех, че е по-добър ездач.
- Да, ама когато се качва върху маркизата!
- Този кон е патриот!
Омръзнало му е да носи благородници. Опъва се. Браво!
- Да, конете са с нас!
- Бедни мои съселяни! Направете нещо!
- Първо да падне, после да събираме парчетата.
- О!
- А, не! Каролин!
- Мисли си, че е лъв! На, вържи го.
- Да.
- Нещо счупено? Можете ли да станете?
- Госпожице, как да ви се отблагодаря?
- Но вие кървите!
- Няма нищо, само одраскано.
- Не можете да продължите, елате в къщата.
- Но, да! Ау!
- Ще почистя коляното ви.
Да не стане гангрена! Хванете се за мен.
- Да не си малко луда! Мари, с теб ще си поговорим по-късно.
- Кажете на г-н кюрето, че веднага ще дойда.
- В колко часа ще обядваме!
- Помогни ми де!
- Мога да ходя сам!
- А, не!
Подчинете се! Аристокрацията отдавна не може да стои права.
а аз трябва да я придържам! Да живее нацията!
- И да живее марината, господине!
- Седнете тук.
- Не, по-добре идете да се жените.
- Седнете тук.
- Подчинете се де!
- Тате, донеси ми топла вода и морска сол.
- Топла вода и сол!
- Дайте да видя коляното ви.
- Боли ли ви?
- Да. Като гледам, че си губите времето с мен.
Такъв хубав ден в който госпожата трябва да замести госпожицата.
- Е, идваш ли малка принцесо?
- Дай ми една чиста кърпа.
- Както я караме, никога няма да се оженим. Да живее вечерта!
- Готово.
- Благодаря.
- Дай на г-н де Сент Прьо да пийне, за да се подкрепи.
- Да се подкрепи!
- Я виж ти!
- Какво?
- Вие ме познахте?
- Кой не познава конт Гийом?
- Ако някой ми беше казал, че ще подкрепям аристократ!
Добре, че попаднахте на мен!
Старият войник винаги пощадява ранения враг. Наздраве!
- Кое ви кала да мислите, че съм ви враг?
- Ами всичко! Името ви, титлата ви, любезни ми човече!
Ами вашите приятели, монсеньор!
Вие сте от кликата на маркиза който ни съсипва с данъци.
Това разпростира глада. Вие, феодалите съзаклятничите...
...срещу народа. Знам, каквото знам.
Аз, ох!
- Ако ви причинявам болка, кажете.
- Напротив. Много ми е приятно.
- Когато бях ранен в Америка през 80-та...
...не правехме толкова фасони! Да, служил съм!
С Рошамбо, Лафайет и аз...
...освободихме американците от тиранията на англичаните!
Отмъстихме за Жана Д'Арк, по дяволите!
- Идвате ли? Г-н кюрето има и погребение след вас!
- Кажи му, че идваме. Ей, ти, иди да го успокоиш.
- До скоро, царице моя.
- Царице моя, царице моя!
При един републиканец! Футрике!
- О, короната ми! Пазете ми я за малко.
- Ама, мога да го направя!
- Стойте мирен!
- Да, стойте мирен. Тук командва тя.
След мен! Вярно ли е, Каро?
- Да, тате!
- Каро, странно име.
- Каролин.
- Да, но й казваме Каро. Мечтаех да имам син.
а майка й ми роди дъщеря, само за да ми противоречи!
Умря веднага след това. Баща и вдовец в един и същи ден!
И я възпитах като момче. Железни ръце, стоманени мускули!
- Не е ли вярно?
- Да, тате!
- Искаше да ми дадеш момиче,а! На!
- Благодаря госпожо! Благодаря, Каролин.
- Добре, да отиваме да се женим. Трябва да помислим за сериозните неща!
- Кюрето каза, че ако...
- Идвам, идвам.
- Господине, трябва да се реванширате. И да живее нацията!
- Взехте ми думите от устата, господине.
- Хайде, от тук!
- Доволни сте, че си тръгвам.
- Да, господине.
- И най-вече, направете я щастлива.
- Разчитайте на мен!
Сбогом, г-н конте!
- Говорете ми на малко име.
- Сбогом, Гийом!
-Довиждане.
- Довиждане!
И не падайте повече!
Хайде, сега сватбата! Подредете се в редица.
- А короната ми?
- Каква корона?
- Къде сложи короната ми от портокалови цветове?
- На мен ли ми я даде?
- Че на кой друг?
Иди да я търсиш!
- Но къде може да съм я дянал?
- Хайде, хайде! Ама заклевам се!
Като че ли можем да се оженим без корона!
- Господине, питахме се какво ви се е случило?
Случиха се разни неща!
- Знам.
- Но какъв е този костюм?
- А, това е...
- Фронтен! Това е господинът!
- Монсеньор! Чудехме се какво е станало с вас!
Случиха се разни неща!
- Знам.
- Г-н конт, вие куцате?
- Обикновено падане от кон.
- Е, добре поне, че не е бузата ви!
- Бузата? Защо бузата?
- Да, похвалиха се, че са ви ранили с шпага.
- Кои са "те"?
- Тези "те" са де Ла Муш!
Той и копоите му превзеха къщата.
Пъхна носа си навсякъде, твърдейки, че това е обиск.
Хвърли ме на земята. Бутовете ми са съвсем сини!
Няма да ги познаете!
- Аз... Добре и по каква причина е бил обиска?
- О, той твърди, че вие сте Черното Лале!
- Не!
- Да, господине!
- Глупак! Фронтен, впрегнете конете ми!
- Каква дреха ще облечете?
- Каква дреха?
- Да.
- Хъм, ами другата! Другата?
- Последната ливрея?
- Естествено!
Така мислех и аз.
Е, какво стана с дрехата! И казах да впрегнете каретата ми!
- Господинът не се ли чувствува добре?
- Не, но ми се противоречи и не намирам стаята си!
- О, господине!
- Защо ме гледате така? Хайде, побързайте!
- Благодаря, нямам нужда от никого.
От никого. Нито за обличане, нито за събличане.
- Лош си!
- Госпожо.
- Не!
- Но...
- Не!
- Все пак...
- Не!
- Но, да обичам ви.
- О, обичайте ме и да не говорим повече!
- Значи ви обичам тайно.
- И тихо.
- Мога ли да се надявам, че някой ден, да се надявам,...
- Да се надявате на какво?
- На една нощ с теб.
- Ще ви плесна два пъти, три пъти, пет пъти!
- О, колко хубава и точна идея имате за нея нощ!
Благодаря, че не подценявате таланта, на този, който ще ви радва.
- А, кажете ми скъпи Ла Муш.
Позволявате ли маркизо?
- Моля ви.
- Но какво чакаме, за да започнем!
Нетърпелив съм да разбера намеренията на Д'Артоа!
- И аз също!
- Добре де, говорете с него!
- Монсеньор, може би можем да започнем? Всички са тук.
- Извинете ме.
- Моля.
- На мен ми се струва, че липсва...
...някой, чието присъствие е най-малкото необходимо.
И желано.
- Не, монсеньор, не.
Г-н де Сент Прьо няма да дойде.
- Конт Гийом де Сент Прьо!
- Какво?
- Скъпи мой, идвате точно на време. Притеснявахме се, че закъснявате.
- Извинете ме. Падане от кон. Но без сериозни последствия.
- Слава Богу, не сте паднали на бузата си!
- Лявата! Да, бихме могли да предположим разни неща.
- Вие знаете?
- Това, което всички знаят.
- А знаехте ли, че г-н Ла Муш се притесняваше от отсъствието ви?
- Г-н Ла Муш?
А! Г-н Ла Муш, който сънува, че аз съм Черното Лале?
Който е нахълтал в къщата ми, ударил секретаря ми и се е държал зле с хората ми?
- Простете усърдието ми!
- Който се хвали, че ме е белязал.
- Развинтено въображение.
- Който ме клевети навсякъде.
- Прекалено прекален!
- И който в тази минута ме слуша запазвайки предпазливо мълчание.
- Прекалена скромност!
- Не!
Прекалено уважение! Не исках да ви прекъсвам.
Господине, когато обидите човек на честта...
- Един човек на честта никога не се оставя да го обиждат.
- Господине!
- Господине.
- Ще ми дадете право!
- На място, господине!
- Хайде, господа!
- Гийом, не тук!
Забранявам ви да избивате приятелите ми под моя покрив!
Нищо ли няма да кажете? Реагирайте де!
- Ще се биете по-късно. Кръвта ви принадлежи на краля!
Хайде там!
Там!
А на вас госпожо, поверявам господина.
Ще трябва да се пази само от приятни неща.
Господа, заемете места. Ще ви запозная...
...със съобщението на Негово Превъзходителство, конт Д'Артоа.
- Защо не ми дадохте знак, че сте жив?
Бях много безпокойна!
- Имах нужда да бъда сам.
- С коя?
- Със себе си!
- Аз също имах нужда да бъда сама. С вас.
Кажете ми поне, че ме обичате.
- Тихо!
- Добра новина, Версай най-накрая реши да действува...
...и да приключи с чучелата от третото съсловие.
Ако Господ е с нас, а той е от край време...
...на 11 юли най-рано, до 14 юли най-късно...
...Националната Асамблея ще бъде разпусната...
...прерогативите на краля ще бъдат върнати...
...а народа ще бъде подтиснат с декрет.
- Всичките са негодяи!
Да прекарат тази сбирщина през острието на шпагата ми!
Да живее кралицата! Да живее кралицата!
- Ето какво ни касае пряко нас.
В същия този момент...
- Ела в малкия червен салон. Там ще бъдем на спокойствие.
- Не, тук ми е добре.
- В този момент, армия предвождана от принц де Грасиак...
...настъпва към Париж, за да задуши революцията в зародиш.
- Добре!
- Да, много добре!
Ще имаме знаменателната привилегия да посрещнем принц де Грасиак...
...в южната провинция...
...начело на смела армия, която ще спре за няколко дни...
...в нашия град, да господа, преди да се изсипят в столицата!
- Дребен боклук!
- Ау!
Моля да ме извините, от раната е.
- Извинен сте.
Но ако се чувствувате зле... Госпожо!
Заведете г-н де Сент Прьо в малкия червен салон.
- Не, излишно е. Болката отмина, оу!
- Вдруги ден принц Гресиак ще бъде наш гост. Това предполага...
...да осигурим безопасност за него и негоия полк.
Чувате ли ме г-н Главен Лейтенант на полицията?
Това е добър случай да задържите подозрителните...
...и защо не - да приключите с Черното Лале.
- Доверете ми се монсеньор. Околността ще бъде прочесана със ситен гребен.
Колкото до Черното Лале, ще откъсна и последните му тичинки.
Красиво като картина.
- Господин барон.
- Какво?
- За вас.
- Добре.
Какво е това? Разрешете?
От няколко дни Черното Лале изчезна...
Какво! Кой си позволява!
- Кой мислите, че е?
- Ела!
- Не.
- Любими, скъпи, ела!
- Ломбард, тръгвай. Прибираме се.
Ломбард! Накъде отиваш? Полудя ли?
Обърни веднага! Ломбард!
- Стой! Полиция!
- Къде сме, нещастнико? Къде ме водиш?
- Скоро ще се допрете до острието на сабята ми!
- Черното Лале!
- Ан гард, г-н Ла Муш!
Ха-а-х!
- Ах!
- Вдигнете глава!
Главата, казах!
На дясно. Бузата, веднага, бузата!
Не, не тази. Лявата.
- Ох!
- Готово, сега сме квит.
Благодаря.
- Ай!
- Кочияш, размахай камшика!
Върни господаря си и го сложи в леглото с един компрес!
Сбогом, Ла Муш! Подсушете се добре!
- Стой!
- Хо!
- Спрете! Полиция!
Значи не зачетохте светлините ми?
А ти, там, вътре!
- А?
- О, но това е той!
- А?
- Пазачи, хванах човека с белега!
- Какви са тези викове? Пазете се!
- Имаме заповеди. Вие сте с рана!
- Тези заповеди са мои, аз съм Генералния Лейтенант!
Вашият Генерален Лейтенант на полицията!
- А аз съм кардинал де Рохан. Отведете го!
- Но аз съм вашия Генерален Лейтенант - Ла Муш!
- Да, ще се разбереш с него!
- Ще ви счупя, ще ви скъсам!
- Я по-тихо! Иначе ще те сритам. Ама че трън в задника!
Хайде, хайде!
- Занимай се с Волтер. Вече тук ли си?
- Бързах да те видя...
- Куцаш ли?
- Няма значение. Очакват ни неприятности!
- Какво, разкрити ли сме?
- Не, всичко мина добре.
- Не можа ли да го кажеш веднага!
Чакай да си поема дъх!
Платих си дълга и върнах раната на Ла Муш!
Хайде, разказвай. А маркизата? Прекрасна е, нали?
- Е добре...
- Тази жена ме влече!
Как намираш малкия й червен салон? Посрещна ли те...
...според моите заслуги?
- Не ми даде сърце след като чух барона.
Националната Асамблея ще бъде разпусната, третото съсловие и приятелите ни - избити.
Грасиак с армия наемници настъпват към Париж.
- Не!
- Да, да!
Ще отседнат тук. Да им попречим.
Няма да те напусна. Какво мислиш да направим?
- Да взривим моста.
- Браво!
И после?
- Да отвлечем принц де Гресиак.
- Чудесно. А после?
- После, така обезглавената армия...
...ще трябва само да разпръснем.
Малка формалност, какво!
- О, Гийом! Колко всичко изглежда просто и лесно с теб!
С какво хладнокръвие и прозорливост държиш ситуацията.
- Нали?
Кажи, Жюлиен.
За глупак ли ме взимаш?
Сега сериозно.
Как ме виждаш да взривявам мост, за да спра войска?
Няма да си губя времето с подобни глупости!
- Но... Гийом, не те разбирам.
- Защото мислиш лековато и младостта те заслепява.
Не ми пука за народа, малкия!
Не ме интересува краля!
Не ме интересува нито третото нито четвъртото съсловия!
Версай, народа, кралицата, духовенството!
Всички са в един кюп!
И всички по дяволите!
Живея сам за себе си. Аз съм мислител!
- Но, вчера вечер...
- Вчера имах нужда от теб.
Твоята екзалтация ме забавляваше. Изиграх ти номер.
Наистина ми спаси лицето. Благодаря. Довиждане.
- Но когато ми говореше за свободата?
- Свободата? Кокъл подхвърлен на народа, за да си чупи зъбите!
- Но... Това не е верно!
Кажи, че не е вярно!
Ти не мислиш, каквото говориш!
А твоите действия! Нали гониш земевладелците?
- Това си е моя забава.
- Но народа вярва в теб!
- Той вярва и в Господ, който им дава същото!
- А легендата за теб?
- Истории за женски уста.
- Лъжец, долен лъжец!
Ненавиждам те, мразя те!
- Както винаги преливащ от чувства!
Хайде, успокой се малкия. И не ми проглушавай ушите.
- Е, не и не!
Искаш или не - ти си герой!
- Мислиш ме за глупак.
- Ще си останеш герой, независимо от всичко!
- Добре.
- На твоето място съм и ще го запазя.
Ще запазя легендата за теб!
Ще взривиш моста, ще отвлечеш Гресиак...
...ще разбиеш войската му. И да живее свободата!
И да живее нацията!
- Малък кретен!
Готов да го убият заради едно лале.
- Господине?
- Да.
- Една персона иска да ви види.
- А?
- Да я въведа ли?
- Не съм ли зает?
- Няма да я посрещнете? Това е новост!
- Аз съм друг човек, Лизет!
- Предпочитам предишния.
- Имам други амбиции, вместо...
С младите персони приключих. Приключих!
- Розите, които набрах за вас!
- Извинете. Права сте. Не ми прави чест.
- Хайде, няма нищо лошо. Ще ви набера други.
- Не, Лизет.
Нито рози, нито млади персони.
- О!
Няма ли да направите едно изключение?
- Каро!
- Е, да!
- Не можа ли да го кажеш веднага!
Каро.
Е, добре. Оставете ни!
- Връщам ви ръкавиците.
- Много мило, но не трябваше да идвате до тук!
- А как е конят ви?
- Оправи се след падането ми. Благодаря.
- Свали ви от гърба си в подходящия момент.
- Ах?
- Да, дължа ви щастието си.
- Доволен съм, че сте щастлива!
- О, много щастлива!
Не съм омъжена.
- Неомъжена?
- Такава съм, както ме оставихте.
О!
Разочарован ли сте?
- Не, но...
...малко изненадан.
- След като си тръгнахте, се скарахме с бъдещия ми съпруг...
...по повод на...
Заради коронката ми от портокалови цветя.
- Заради...вашата коронка?
- От портокалови цветове, да.
Аз му я поверих, а той я загуби!
Дори претендираше, че никога не я е виждал!
- Не!
- О, бях бясна!
Нали знаете, тонът се покачва...
...една дума повлича друга, след това обида, после ругатня!
Накратко, скъсахме. Отказах сватбата!
И останах сама в леглото си вечерта.
Колко просторно! Какво облекчение!
И всичко това, благодарение на вас! Благодаря!
-О, благодарение на мен. Силно казано!
- На другата сутрин, събуждайки се ми просветна.
Спомних си, че фаталната коронка...
- Е, какво?
- Отместете се. Отместете се и се обърнете!
Не е дошла тук, донесена от Светия Дух!
- Хъм...
- Усмихнете се като мен! В края на краищата е за добро!
- Горкото момче!
- Жан-Пиер?
Останахме си приятели!
- Да, но сигурно ме проклина.
- Нищо не знае. Още търси коронката ми.
Заради честта си. Има да я търси цял живот.
- А разказахте ли тази история на баща си?
- Ха!
Щяхте да сте мъртъв човек!
Ако знаеше, че съм тук щеше да ме затвори в непристъпен замък!
- Ами?
- Да!
Мисля, че ще ви убие за добро!
- Щеше да сгреши! Не съм му враг!
И също се надявам на свободата!
- А, не. Подигравате ли ми се?
За аристократите, свободата е част от привилегиите.
- Някой ден ще се разкайвате, че не сте ме познавали!
Още нищо не мога да ви кажа. Но тази сабя е честна!
Да, честна! И нека победи правата вяра!
Погледнете ме добре. Искам да познаете кой съм.
Е, добре...
- О!
Непохватник!
- Предупреждавам ви! Нищо не бива да ви казвам. Но го запомнете.
Значи, ще го оставим за по-нататък.
- Това много ми помогна да си подсуша краката!
- Ето, приемете нещо в знак на доброжелателство.
Мисля, че баща ви води нелегално движение в околността.
И ако това е вярно, един съвет: Да внимава много.
Маркизът иска да даде урок: Обиски, залагане на капани и т.н..
- Един съвет, предполага друг.
Скоро революцията ще възтържествува. Ловът на благородници ще бъде открит.
И тогава, ще можете да се укриете у нас.
Правото да ви приютим, ще бъде последното ви право.
Ето, сега сме квит.
- Няма да се наложи. Но благодаря.
- Познавам чувството ви за дълг.
- Не сме много щедри един към друг!
Какво означава това? Размяна на съюзничество?
- Бих искала да ви видя залутан, пропаднал, изоставен от всички!
За да имам щастието да ви приютя и да можем да говорим като равни.
- Както сега ли?
- Ако ви кажех какво ми е на сърцето, сигурно ще припаднете!
- И щяхте да сте тук, за да ми помогнете с булчинска рокля.
Каро.
- Да, Гийом?
- Каро.
- Да, Гийом.
Гийом.
- Да, Каро.
Видяхте ли, казахме си всичко.
Плачете ли?
- Аз? Не, никога. Баща ми не ме е научил.
Не знам какво е сълза.
-За една жена, това е добро средство за отбрана.
-О, предпочитам сабята. По-сигурна е!
- Дори и въоръжена жената остава ранима!
- Наистина ли?
Този, който първи докосне сърцето на другия, има право на едно желание.
- Колко сте сигурна!
Изглеждате много сигурна, че ще спечелите!
- Дали ще ви поискам или дам желание е все едно!
Ан гард, г-н де Сент Прьо!
Май отдавна не сте хващали рапира!
- Не толкова, че да не ви докосна!
- Я виж ти!
Много късо!
Много дълго!
Внимавайте, пазете се, внимавайте!
Туше! Готово!
- Ама, че удар имате!
- Таен фамилен финт!
Един финт от пра-прадядо ми Портос.
Вижте, ще ви науча!
Докоснете ме.
Ха, туше!
Ваш ред е. Внимавайте, атакувам!
- Туше!
- Прекрасно!
Всеки от нас има право на желание!
Мога ли да предявя моето?
- Каквото обичате.
- Хм-м-м...
- Тогава и аз ще предявя моето.
Хубаво!
- Какво?
- Революцията приключи ли?
- Не съвсем!
- Пазете се! Оставете ме да мина!
- Но, но...
- Махнете се!
- Няма никой!
- Виж ти!
Каро! Ти си тук? М-м-м!
В сърцето на феодализма. Сигурен бях!
Докато бях на тайното събрание на комитета...
...ти, една Плантен се възползуваш за да предадеш третото съсловие!
- Не съм предала никого!
- Закълни се!
- Тишина, умерзителю!
- Но, господине!
- Какво, дребен мошенико! Хайде, искам трупът ти, бързо!
Хайде, докато е още топъл. Господ бърза!
Изчакай го Господи. Той идва.
- Тате, не!
- След това ще ти прегледаме д...-то! Хайде, ан гард!
Но... Но, това е моя финт!
Но това е тайния ми финт!
- От къде го знаете?
- Аз му го показах.
- Ти си луда! Фамилното бижу!
- Но той остава в семейството, защото се обичаме! И да живее свободата!
- А... Какво?
- Е, така е г-н Плантен.
-Никога! Докато съм жив!
Забранявам ти да го обичаш, чуваш ли?
- На любовта не се заповядва!
- Това не се... А? Добре!
Щом е така, ще се омъжиш за Жан-Пиер и то бързо!
- Ще се омъжи за когото й харесва. Всички сме равни пред любовта, господине.
Класовите предразсъдъци от времето на Луи XIV свършиха!
Идете да си упражнявате тиранията другаде!
Времето на деспотите свърши!
Ние сме еманципирани!
- Хайде бе!
Да му се не види! Да дойда тук, за да чуя това!
Браво! Благородниците изземат всичко!
Дъщерите ни, тайните ни финтове, а сега и идеите ни!
- Съвземете се.
- Не съм се подвел. Вярвам ви с едното ухо!
Познавам лъжите ви и пристрастието към Версай!
- Един въпрос г-н Плантен.
Ако войска, отиваща да разруши Националната Асамблея мине оттук...
...на път за Париж, какво бихте направили?
- Аз?
- Да, за да ги спрете!
- Ами ще направя...ще направя...
...това, което правех преди седем години в Америка!
Ще взривя моста. Бух!
- А принца?
Принца? Кой принц?
- Водещ армията!
- Хм, него... ами него...
Него, бум! Поне ще опитам - бум!
и ако е необходимо - бум, бум бум!
- Е, добре, след няколко часа тази армия ще пренощува тук.
- Не... Това не е вярно?
- Дадоха ми вашия таен финт. И ето ви срещу него една моя тайна.
Не губите в размяната.
- Това капан ли е или изнудване?
- Протегната ръка.
- Не. Не още.
Тази на Каро не ви ли стига?
- Давате ли ми я?
- Та вие си я взехте!
Но!
Но!
Това ...семеен спомен ли е?
- Да, семеен спомен.
- Да... О, не. Не. Другата ти прилягаше повече.
Кажете, все пак. Кога пристига тази армия?
- Ще пренощуват тук, тази вечер.
- Значи, ще взривим моста. Нали Каро?
- Да, тате!
- Но с какво?
- С барут!
- От къде ще го намерите?
- Там където го намеря!
- Но къде ще го намерите?
- Там, от където ще го взема!