Hide And Seek (2005) (Hide And Seek.CAM.POT.CD1.BG.srt) Свали субтитрите
- Върти се!
- Ще те засиля повече.
- Добре ли си?
- Какво?
- Странно
Мога да се закълна, че видях малко момиченце на име Емили да влиза тук.
Излез, излез, където и да си!
Да не би да се скрила в килера?
Чудя се къде може да е?
Може би очите ми отслабват.
- Невидима съм, мамо.
Ако си невидима..
...как тогава мога да направя това.
- Знаеше ли къде съм?
- Нямах и представа.
Искаш ли Алекс?
- Какво има?
- Обичам те повече от всичко на света.
Знаеш го нали?
- Да.
- Лека нощ, скъпа.
- Направи ми смешна физиономия.
Моля те.
- Сега заспивай.
- Добре.
- Мамо.
- Съжалявам.
Лека нощ.
- Сложи ли я да си легне?
- Преди малко.
- Искаш ли да поговорим?
- Някои неща се нуждаят от терапия, Дейвид.
- Скъпа.
БОЛНИЦА ЗА ДЕЦА В НЮ ЙОРК
- Трябваше да го предвидя.
Всички знаци сочеха натам.
- Не се съди толкова жестоко.
- Трябваше да го предодвратя.
- Вината не е твоя, Дейвид.
От колко време се познаваме?
Повярвай ми като ти казвам...
Трудно ми е като я гледам така...
...трябва да го преодолееш и да започнеш на ново.
- Заминаваме. В провинцията.
- Нямах точно това предвид като ти казах да започнеш на ново. Ами Емили?
Това е много труден период за нея, мисля че трябва да остане още.
- Тук е пълно със стари спомени, мисля че трябва да я заведа на друго място.
- Изгубила е човек на който държи.
- Само на един час път е и винаги си добре дошла да я видиш.
Точно сега трябва да направя каквото е най-добре за Емили.
И мисля че това е най-правилното.
- Имам изненада за теб.
Когато бях на твоята възраст, майка ми ми подари точно като тази.
И когато се чувствах тъжна...
...отварях кутията и тъгата ми изчезваше.
Харесва ли ти?
Дай ми прегрътка.
Ще ти хареса там.
Хайде тръгвайте.
ТУЕНТИ СЕНЧЪРИ ФОКС представя
Робърт Де Ниро
КРИЕНИЦА
Дакота Фенинг
- Хайде, да разгледаме.
Точно на време.
Д-р Калауей.
- Г-н Хаскинс.
- Това е шерих Хаферти. Той направи оглед на къщата, за да се види дали всичко е наред.
- Това е дъщеря ми Емили. Запознай се с шериф Хаферти.
Здравей Емили.Как си?
Това е Г-н Хаскинс, който ни намери тази къща.
- Здравей Емили.
Мислиш ли, че баща ти направи добре, че взе къщата.
- Все още размишлява.
- Наистина е красавица.
- Мерси.
- Както ви споменах след края на сезона тук може да е малко тихо..
надявам се това да не е проблем.
- Няма проблем.
- Добре! Нека да ти покажа задния двор.
- Идвали ли сте преди в провинцията?
- Не много, бях на лагер като малък, но...
... се страхувах гората.
- Няма от какво да се плашите в тези гори.
Мястото е хубаво. Най-голямата къща на езерото.
Шерифе, ще ми окажете ли честта да въвете Д-р Калауей в новия му дом
- Да видя кой беше ключа.
- Видяхте ли къде отиде дъщеря ми?
- Емили!
Емили!
Емили!
Скъпа, добре ли си?
Хайде да се връщаме.Хайде.
Г-н Хаскинс, шерифе, ние поемаме оттук.
Скъпа, това е твото любимо ястие. Не си ли гладна?
- Искам да легна.
- Ще се кача да те цункам за лека нощ.
Странно. Мога да се закълна, че малко момиченце на име Емили, влезе тук.
Чудя се..
Къде ли се крие?
Дали не е под леглото? Не..
Да не се крие...
...да видим къде ли се крие? Дали се е скрила в килера...
Добре, тъй като това е първата ти вечер в новата къща...
...мисля че е време да започнеш нов дневник.
Всеки ден може да записваш чувствата и мислите си и един ден можеш да прочетеш колко си се променила.
Обичам те повече от всичко на света скъпа, знаеш нали?
- Точно това каза и мама.
Преди да се самоубие.
- Скъпа, тя мислеше това което каза. Както и аз.
Искаш ли да го оставя тук?
Добре. Лека нощ.
- Лека нощ, Алекс.
- Емили! Емили!
Ем!
Емили!
Ето те. Хайде скъпа, отиваме до града. Имам малко работа там.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Аз съм Лора, съседка съм ви.
- Аз съм Дейвид, как сте?
- Това е за вас.
- Колко мило.
- Сама съм ги правила.
- Не мислех че някой живее тук.
- Доста е тихо след края на сезона.
- Това е дъщеря ми Емили. Емили поздрави Лора, тя ни е съседка.
- Не е ли прелестна?
- Няма ли да кажеш здравей?
Малко е срамежлива пред непознати.
- Разбирам.
Ще се радвам ако се видим някой път.
О, съжалявам, трябва да тръгвате, няма да ви задържам..
..ако се нуждаете от нещо, не се притеснявайте да минавате.
- И вие също. Благодаря ви за подаръка.
Да ги внесем вътре.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Имам дъщеря на същата възраст.
В колата е.
- Аз съм Елизабет.
Елизабет Иянг.
- Здравейте. Аз съм Дейвид Калауей, как сте?
- На гости ли сте тук?
- Тъкмо се преместих от града.
- Това вашето дете ли е?
- Не.
Това е племенницата ми. Аз съм и временна бавачка.
Ейми, внимавай!
Много смешно, направо ме подлудяваш!
И вашата дъщеря ли е толкова палава?
- Къде е Алекс?
- Не го харесвам вече.
- Дали съм чул това което мисля че съм чул?
- Ядосан ли си ми, татко?
- Не скъпа не съм, мисля че това е чудесно.
- Така ли?
- Да.
- Добре.
Защото имам нов приятел.
- Нов приятел? Нека да позная, да не би да е...
Вероника?
- Не.
Пати?
- Да не е...
- Не е кукла..
- Той..
- Не е кукла.
- Добре, ами..
Ако не е кукла, тогава кой е?
- Той не ми позволява да говоря за него.
- Не позволява да говориш за него?
Ами ако ти обещая че ще пазя тайна, ще ми кажеш ли?
И така, как се казва?
- Каза ми да го наричам Чарли.
- Чарли? Интерестно име.
Чарли.. Кога се запознахте?
- Днес.
- Когато бяхме в града ли?
- Преди това.
- Преди това?
Да не би да е... тук сега?
- Мился че спи.
- Добре. В такъв случай по-добре да не го будим.
- Не е необичайно за травмирано дете да си създава въображаеми приятели.
- Знам, просто исках аз да и бъда приятел, вместо да си въобразява някой.
- Травмата е болка. Мозъкът търси начин да я освободи.
- Сериозно ли? Не забравяй че, съм те предупреждавал за тези неща.
- Така е.
Развеселявай я, играй си с нея, това е от което се нуждае.
- Ето ви въдиците.
- Шерифе!
- Паркира ли сте на мястото за инвалиди.
- Не съм знаел, трябва ми време, не съм знаел.
- Приятен ден.
- До тук с градското гостоприемство, скъпа.
- Нарушихме закона.
- Знам, затваряй вратата.
- Ето добро място.
Скъпа, какво правиш?
Мислиш ли че това е добра идея.
Емили?
Имаме червеи.
Добре.
Добре ли прекара днес?
- Добре беше.
Само добре ли?
Какво да направим за да го направим още по-добре.
Какво казва Чарли? Какво е неговото мнение?
- Той ме разсмива.
- Как те разсмива?
- Като мама.
Малко е задушно тук.
Заяло е.
- Няма проблем, татко.
ОСТАВИ Я ДА УМРЕ!
- Емили, защо си го направила?
- Не съм го направила аз.
- Как така не си ти, няма никой тук освен нас.
- Не бях аз.
- Това е твоят почерк, твоите играчки, скъпа.
Всичко е наред, просто ми кажи, няма защо да ме лъжеш.
- Не те лъжа.
- Добре, ако не си ти, кой е тогава?
- Чарли беше.
-Тя мисли че съм отговорен за смърта на Алисън.
- Чарли е този който те мисли за отговорен.
Исползвай го Дейвид. Използвай го за да стигнеш до нея.
Той е ключът.
- Трябва да затварям, мисля че си намерих истински приятел.
- Сериозно? Това е добре! Обади ми се ако имаш нужда от мен?
- Добре, чао.
- Здравейте!
- Здравей!
- Здрасти Ейми.
- Радвам се че дойдохте.
- Ем! Имаме гости! Емили.
Това е Елизабет, а това е Ейми. Здравей!
- Здравейте.
Надявам се да й избистри ума.
- Мерси.
- Това ли е жена ти?
- Тя почина.
- Съжалявам.
- Без значение колко пъти го казвам, все още ми звучи много странно.
- Сигурно й е много трудно на Емили.
- Била ли си женена?
- Всъщност точно се разведох.
живея със сестра ми и мъжа й докато измисля какво да правя.
Опитвам се да преодолея миналото и да започна нещо ново.
- Точно за това сме тук.
- Междодругото, това е Пенелопа.
- Мерси.
-Ще ти хареса тук.
Весело е.
Е не винаги е весело, но поне има доста весели неща за правене.
Красива е.
Как се казва?
Не говориш много, нали?
- Не трябваше да си тук.
- Защо не?
- Може да се нараниш.
- Имаш номера ми.
- Ще се чуем скоро.
- Добре.
Мисля че трябва да тръгвам..
Чао, Емили.
- Какво мислиш за Ейми?
Хареса ли ти?
- Не ми трябват повече приятели.
Добре,добре.
- Здравейте.
Съжалявам, не исках да досаждам.
Аз съм Стивън, съпруга на Лора.
- А, да, здравейте.
- Дейвид нали?
- Да, Дейвид.
- Просто минах да кажа здрасти.
- Приятно ми е да се запознаем Стивън...
- Щом ще сме съседи добре е да се опознаем, нали?
- Така е.
- Ще трябва да ни извиниш Стивън, доста сме заети днес. Хайде скъпа.
Емили.
Да тръгваме.
- Чао.
- Виж, ако ви трябва нещо отбийте се.
- .Добре. Благодаря.
- Дейвид?
- Да.
- Щастливец си че имаш толкова красива дъщеря.
- Благодаря.
Помниш ли като ти бях казах да не говориш с непознати?
- Той не е непознат.
- Какво искаш да кажеш?
- Той е съсед.
- Това го решавам аз, той е непознат, скъпа.
Не ми обръщай гръб като ти говоря.
- Съжалявам, татко, не беше ли свършил?
- Не бях свършил. Това което казвам е, че много важно е да ме слушаш като ти кажа нещо.
- Добре.
- Добре?
- Какво правиш, скъпа?
- Нищо.
- Какво е толкова смешно? Чарли тук ли е?
- Току що си тръгна.
- Къде отиде?
- Ти ли го отвори?
- Мислех че си ти.
- Искам да приказвам с Чарли.
- За какво?
- За някои неща.
- Какво например?
- Например...
...какво го разсмива, какво го натъжава...
Какво ще кажеш, ще ни запознаеш ли?
- Не мисля че ще успея.
- Защо?
- Не те харесва много.
- Защо не ме харесва?
Има ли нещо общо с мама?
Скъпа...
Какво ти е казал?
- Готов или не, аз идвам.
Чарли...
Чарли...
Чарли...
Излез, излез кадето и да си....
Чарли, ти ли си това?
- Емили! Емили!
Емили!
Къде си?
Какво се е случило? Защо си тук долу?
Емили , отговори ми.
- Той се крие.
- Кой се крие? -В мрака.
Може ли вече да си лягам?
- Здравейте.
- Здравейте.
- Имате ли малко време?
- Разбира се, влезте.
- Мерси.
- Искам да се извиня за съпруга ми, когато ви е притеснил с Емили вчера.
- Няма проблем, не се притеснявайте.
- Той е безопасен, не би наранил и муха.
- Няма пролем.
- Просто наскоро изгубихме дете, момиче.
И по някакав начин, Емили ни напомня за нея.
- Разбирам.
- Не сме се примирили още.
- Няма нищо по-лошо на света от това да изгубиш дете.
НЕЩАТА НА МАМА
- Пробвай го.
Да не е много солено.