Crazy Beautiful (2001) (Crazy.Beautiful.2001.XviD.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
- Как си бе, пич?
Бре, да се не види!
Как искам да ми е майка! Ще й дам да ме напляска.
Има гърди като любеници.
- Момчета, престанете, моля ви.
Трайте, де!
Има много хора.
- О, не сме възпитани, така ли?
На бели ли искаш да се правим?
- Просто престани.
В главата му е само бялото момиче.
Спокойно, на мача в петък ще го просна по задник.
Значи сега си защитник?
- И нападател. Ще гризнеш дръвцето.
Ти ще гризнеш нещо друго!
- Карлос, как си, братле?
От твоята махала ли са?
Що се смееш бе, пич?
- Не съм ти пич.
Що се ежиш бе, брато?
- Какво било?
По-полека. Не съм бандюга, дето само гледа да се сбие.
Тогава си трай, копеле!
- Кротко!
Това не ти е махалата, брато! Като звънна на имиграционните...
Пусни ме! Ще го спукам от бой!
Ще те размажа!
- А кой ще чисти - ти или баща ти?
Вървете си вкъщи! Връщайте се в Латинска Америка!
Къде беше, синко?
- Остави ме на мира, мамо!
Писна ми да ме гълчиш!
Не искам да се жертваш заради мен. Гледай си твоя живот.
Не се репчи на мама!
- Ти ли ще ми кажеш!
Знаеш ли какво ще ти кажа? Мамо, моля те!
Мама се съсипва отработа заради теб, глупако!
И си длъжен да успееш в живота!
- Защото ти се провали, така ли?
Успокойте се. Хектор, недей!
Да, точно така. Правилно!
И още нещо - аз не съм като теб.
Не съм нито умен, нито бърз. Имаш нещо, което аз нямам -
шанса да бъдеш какъвто поискаш. Можеш да станеш пилот,
конгресмен - какъвто си пожелаеш.
Да пропилееш шанса си заради бялото момиче е пълна глупост.
Няма да ти позволя да провалиш себе си и мама. Разбра ли ме?
Погледни ме! Ясен ли бях?
Никол!
Събуди се.
Трябва да тръгваме.
По дяволите!
Кой ден сме днес? 17-и?
Не знам.
- Мамка му!
Забравих за срещата с баща ти! Не трябваше да идвам на плажа.
Спокойно, всичко е наред.
- Изобщо не е наред!
По дяволите... Как можах да я пропусна!
Довиждане.
- Няма ли да ме поканиш?
Ще бъде скучно. Семейството, тортата, всякакви глупости...
Е, добре.
- Не, явно не искаш.
Само побързай, че закъсняхме.
Ако знаех, че има тържество...
- Хайде!
Карлос, къде се губиш? Днес сестра ми има рожден ден.
Карлос, защо закъсня?
- Не видях колко е часът, мамо.
Помниш Никол, нали?
Я млъквайте!
Ей сега се връщам.
Здравей. Честит рожден ден.
Да ви помогна ли с нещо?
Не, няма нужда.
Един момент!
Знаеш, че те харесвам.
Знам, че ти липсвам.
Къде изчезна?
- Ходих да се преоблека.
Благодаря, че ми каза!
- Извинявай.
Лус, това е Никол.
Хубава рокля имаш.
- Благодаря.
Вие двамата съученици ли сте?
- Да, учим в гимназия ''Пасифик''.
Много хубаво. И сигурно сте в един клас?
Не, не...
Да идем да поздравим майка ми.
- Горещо ми е, излизам навън.
Какво?
Момент. Карлос, за теб.
Къде изчезна?
Какво стана? Защо си тръгна?
Каква съм глупачка!
Не трябваше да идвам.
Съжалявам. Трябваше да ти кажа, че ще бъде толкова официално.
Не става въпрос за това.
Като те видях със семейството ти, приятелите ти и онова момиче...
С нея сме просто добри познати.
Можеш да правиш каквото поискаш.
- И го правя.
Толкова съм жалка!
- Какви ги говориш?
Какво има?
Просто...
Какво?
Мисля, че съм влюбена в теб.
Съжалявам.
Шашнах те. Извинявай.
Не, аз...
- Не казвай нищо, не е нужно.
Всичко е наред.
Да, той заминава за Вашингтон след пет дни.
О, боже...
Не, няма друг свободен час. Елате според уговорката.
Разбира се. Приятен ден.
Да? Да, тук е.
Г-н Нунес? Можете да влезете.
Да, мисля, че е пред мен. ''Грижи за децата''? За глория?
Започваме с ''Биенвенидос'' и после с Червения кръст, нали?
Скъпа, сега имам среща. Да се видим в ''Кинг'' в 2:30?
Тогава ти кажи кога. Добре, дочуване.
Карлос, радвам се, че дойде.
- Как сте?
Познавате Картър?
- Да.
Работил ли си за ''Обител за човечеството''? Хубав проект.
Издигнахме 25 къщи само за един уикенд, на Великден.
А познаваш ли отец Бойл?
Чувал съм за него.
- Прекрасен човек. Седни.
С него сме обикаляли из ''Бойл Хайтс''. Опасен квартал, нали?
Сигурно си виждал как твои приятели биват въвлечени в ''лудия живот''?
Не е само песен на Рики Мартин.
- Така е.
Е, какво стана?
Моля?
- Миналата седмица имахме среща.
Ами, не знам...
Обърках разписанието на рейса и просто закъснях.
Можеше да се обадиш.
Обадих ви се. Може би секретарката не ви е предала.
Обаждал ли се е г-н Нунес миналата седмица да каже, че няма да дойде?
Не и на мен. Да питам ли Санди?
- Не, няма нужда.
Виж какво...
С удоволствие ползвам връзките си, за да помогна на някой като теб.
Но не обичам хора, които не желаят да участват в процеса.
Не мога да се справя сам.
- Г-н Оукли...
Благодарен съм ви, че ме приехте.
Мисля, че знам причината.
Знам какъв силен ефект оказва Никол върху хората.
Тя е способна да развали и най-добре смазаната машина.
Аз я обичам безрезервно, няма спор по въпроса.
Но понякога е твърде разрушителна и непредвидима.
А и натрупаният гняв...
След като...
Да си на 12 години и да откриеш майка си така...
Когато майка й се самоуби,
Никол просто реши да не се доверява повече на никого.
Опълчи се срещу целия свят. Не допуска никой да й помогне.
Не я иска никой психиатър в този район.
Много от тях препоръчаха
да я изпратя в някое училище за коригиране на поведението, но...
тя неколкократно прави опити за самоубийство.
Какво да направя? Лъже, пие и взема наркотици.
Мрази мен и втората си майка.
- Г-н Оукли...
Не би трябвало да ти го казвам,
но ми се виждаш добро, порядъчно момче.
Искаш да ти напиша препоръка. Да заложа името си заради теб.
Тогава чуй съвета ми.
Стой далеч от дъщеря ми. Чу ли?
Заради твое собствено добро - стой далеч от Никол.
Не е лесно за един баща...
... да приеме истината за собственото си дете.
Отне ми много време да се примиря с факта,
че от нея няма да излезе нищо.
Здравей.
Е, какво стана? Не ми се обади.
Прибрах се късно, имах работа.
- Какво ти каза баща ми?
Ще се видим после, момчета.
Какво стана?
- Ще ми напише препоръка.
Но какво ти каза?
За кое?
- За мен.
Нищо.
- Хайде, кажи ми.
Не искам да се забърквам в...
- В какво?
Сега трябва да се стегна.
- Да се стегнеш?
Не мога да си позволя да се дъня.
Мама е бясна, защото все ме няма и си развалих оценките.
На практиката едва не заспивам. Трябва да спя повече от 4 часа.
Извинявай, че ти обърках живота!
- Трябва да помня кое е най-важно.
И кое е най-важно за теб?
- Моята цел.
Какво ти каза баща ми?
Да стоя далеч от теб.
Че само ще ми съсипеш живота.
А ти какво му отвърна?
Ами аз...
Разбирам.
Когато се осъзнаеш, може да си къде ли не.
Ако откриеш подходящия човек, няма нищо невъзможно.
Ще хапна, само да довърша.
Какво пишеш?
- Домашното по химия.
Здравей, Лус, как си?
- Кажи й, че ме няма!
Къде е Карлито?
- Няма го вкъщи.
Е, желая ти всичко най-хубаво. Дочуване.
Защо не искаш да говориш с нея?
- Просто не искам, мамо.
И защо?
А вечерята ти?
- Ще си доям после.
Никол?
Искам да поговорим.
- Кой се обажда?
Знаеш кой.
- Не те чувам!
Къде си?
- Какво?
Къде си? В къщата на Селър ли?
Аз се забавлявам, а ти трябва ''да се стягаш''.
Никол, аз...
- Затвори и влизай в басейна.
Трябва да свършвам.
- Никол, исках само...
Събличаме се голи!
- Идвам.
Карлос!
Налейте му текила.
Хайде, Никол, да вървим.
- Само я опитвах как е на вкус.
Млъкни, че ще ти цапна един!
Какъв ти е проблемът?
- Ти!
Що се ежиш, братле?
- Беше й много гот.
Мислех, че съм ти приятел.
Хайде, омитай се! Пусни ме!
По дяволите!
Кола 219. Спираме автомобил с изтекъл срок на номерата.
Важали са до 6.07.00. Собственик - конгресмен Оукли.
Добър вечер. Талона и книжката, моля.
Не знам къде е талонът.
Чия е колата?
- Нейна.
Откъде идвате?
- От купон.
Пил ли сте?
- Не.
Моля, излезте от колата.
- Какво съм направил?
Джон, виж как е момичето. Моля, излезте от колата.
Вдигнете ръце.
- Госпожице, хайде!
Събудете се!
- Вдигнете ръце.
Седнете на бордюра.
Излезте от колата. Събудете се!
Срокът на номерата е изтекъл. Име?
- Карлос Нунес.
Сторил ли ви е нещо?
- Не. Какво правите?
По-спокойно.
- Защо ме пипате? Пуснете ме!
Не ме докосвайте!
- Никол, престани!
Пуснете ме!
- Ей, къде тръгна?
Не си влошавайте положението.
- Стой тук и не мърдай!
Нищо не сме направили!
- Никол, успокой се!
Вкарай я в колата.
- Карлос, какво става?!
Заповядайте.
Спряхме колата на дъщеря ви. Този младеж беше на волана.
Тя бе пияна и агресивна. Открихме следи от опиати и алкохол.
Оставяме ви да се оправяте с нея. Можем да я посплашим...
Благодаря, но ще се оправя сам.
- Не можеш да се оправиш!
Никол, успокой се. Всичко е наред.
- Нищо не е наред!
Какво има?
- Влез вътре, Кортни!
Пак ли е пияна?
- Остави на мен!
Докога ще търпим държанието й? Кога най-сетне ще направиш нещо?
Кога?!
Погледни се, Никол! Само се погледни!
Що за дъщеря си ти?
Не и твоята!
И слава богу!
Карлос, какво ти казах? Моля те, върви си.
Хайде, върви!
Чуваш ли?
Защо ме мразиш толкова?
Как можа да кажеш на човека, когото обичам и уважавам,
да стои далеч от мен?
Или според теб, мога само да съсипвам живота на хората?
Смяташ, че не заслужавам да бъда обичана?
Карлос, този проблем е наш, а не твой.
Моля те, върви си!
Хайде, момче, да тръгваме.
Скъпа, чуй ме...
- Остави ме на мира!
Прибери се вкъщи, Никол.
Влез вътре.
Този изпит ще формира 25 процента от крайната оценка.
Кажете, моля?
Докъде бях стигнала?
Карлос! Трябва ли ти нещо?
Къде отиваш?
Имаш ли разрешение?
Какво става?
Стягам си багажа.
- Закъде?
В училището за проблемни младежи в красивия Ескаланте, щата Юта.
Придружава ме приятен господин, който чака в кабинета на директора.
Май ще премина военно обучение преди теб.
Извинявай за драмите онази вечер. Беше глупаво.
Съжалявам, че не...
- Не казвай нищо.
Не можеше да ми помогнеш. Постъпи умно, че си замълча.
Е, г-н Нунес...
Беше ми много приятно с вас. Пожелавам ви прекрасен живот.
Хайде да се чупим.
Какво?
- Да се махнем оттук още сега.
Нали в момента имаш изпит?
- И какво от това?
Не можеш да си излезеш от изпит.
- Вече го направих.
А Военноморската академия?
- Ти не ме ли чу?
Искам да бъда с теб. Сега не ми пука за нищо друго -
за изпити, оценки, ''Анаполис'' или баща ти.
Искам да бъда с теб.
Искаш да сме заедно?
Обичам те.
Не го казвай, само защото...
- Млъкни. Просто те обичам.
Онзи при директора е доста едричък.
Тогава да излезем откъм булевард ''Сънсет''.
Можеш да нахлузиш това!
На гърба ми ли пишеш?
Какво правиш?
Ще видиш.
Много е хубава.
- Моят храм на Карлос.
Може ли да го разгледам?
- Разбира се.
Прощалните ми писма, когато се самоубивах. Бива си ги, нали?
Това е майка ти, нали?
- Да.
Тя лежеше в леглото.
Помислих, че спи. Слязох долу...
Пазих тишина цял следобед, за да не я събудя.
Накрая пак се качих при нея. Тя лежеше в същото положение.
Татко казва, че сме си лика-прилика.
Но и без него си го знам. И мислех, че ще свърша като нея.
Предава се по наследство, нали?
Все пак...
Баща ти наистина те обича. Вярвай ми.
Не ме обича.
- Напротив, много те обича.
Но не знае как да се отнася с теб.
Мисля, че го плашиш.
И мен ме плашиш понякога.
- Наистина ли?
И с какво те плаша?
- Губиш всякакъв контрол.
Не е вярно.
- Напротив.
Какво имаш предвид?
- Знаеш много добре.
Аз съм на 17, естествено, че ще губя контрол.
Баща ми не ме разбира, не знае нищо за мен.
Разговаряла ли си с него?
- Да.
В трезво състояние?
Не се е случвало, нали?
Не съм непрекъснато пияна!
Какво правиш тук?
Искам да те заслужавам.
- Заслужаваш ме.
Не и ако заради мен загубиш всичко, за което си се трудил.
Искам поне веднъж да оправя нещата, вместо да ги съсипвам.
Защото искам да бъда с теб. Не мога вечно да бягам от нещо.
Аз ще бъда до теб.
- Знам.
Телефонен номер на Дж. Фостър?
Тогава опитайте Б. Фостър. Код 818, Ф-О-С-Т-Ъ-Р.
Съжалявам, и в този район го няма.
Да потърся ли пак в 310?
Господине? Опитвам се да ви помогна.
Не съм мигнал цяла нощ, звънях на кого ли не!
На Мади, на Лейни и на Фостър, който явно не обича телефоните.
Знам, че не ти се ходи, но това училище е много хубаво.
Марти Шийн ми го препоръча.
- Татко?
Ще си имаш собствен кон.
- Мой кон?
Нали обичаш конете?
- Обичах ги, когато бях на 8.
Съветникът ме предупреди, че ще се опиташ да се измъкнеш.
Имало опасност да се върнеш към старите навици и поведение.
Трябва да провеждаме разговори
за нашите нужди, не само за твоите.
Сега го правим.
Много добре.
Ще отида където пожелаеш. Знам, че съм в окаяно състояние.
Не е вярно.
- Така е, ужасна съм.
Аз самата бих се отвратила.
Сега вече си имаш Морган. Този път ще бъдеш добър баща.
Иска ми се само да не бях детето, от което се учат ''как не се прави''.
Ти не си такава.
Знам, че ти напомням за мама и неприятностите с нея.
Но понякога ме гледаш така, сякаш ти се иска да ме няма.
Сякаш искаш просто да изчезна.
И това ужасно ме наранява.
Знам, че не е лесно да ме обикнеш.
Но можеш ли поне да опиташ?
- Аз те обичам.
Нямаш представа колко много!
Всяка секунда ме е страх за теб.
Всяка секунда!
Но имам нужда от помощ, миличка. Не мога да се справя сам.
Урокът по плуване на Морган започва след 10 минути.
Какво става тук?
- Опитваме се да си изясним.
Как така ''да си изясните''? Нали приехме план за действие?
Роза, ще сложиш ли Морган в колата? Веднага, ако обичаш.
Боже мой, нали няма да започваме всичко отначало?
На нея й е нужна дисциплина. Децата трябва да имат граници.
Тогава ще ги определим.
- Вече го направихме. Отива в Юта.
Аз не съм лошата. Просто трябва да мисля за детето си.
Аз също. И за двете си деца.
Никол, не мисля, че мога да живея с теб.
Аз обаче не мога без нея.
След 10 минути трябва да сме...
- Сега говоря с дъщеря си.
Това е първият урок на Морган.
- Говоря с дъщеря си!
Просто искам Морган да има сестра, която да й служи за пример.
Аз също го искам.
Тя не прилича на мама.
Така е. Майка ти бе изключителна жена.
Тя много те обичаше.
- Иска ми се да я помнех по-добре.
Трябва да ми разкажеш за нея.
Ще ти разкажа, скъпа. Непременно.
Искам да знаете, сър, че обичам Никол.
Тя е толкова красива и честна. Толкова много я обичам!
Спри, искам да ти кажа нещо.
Благодаря ти.
За какво?
Че не ме послуша и остана до нея. Ще бъдеш гордост за ''Анаполис''.
Но аз си бях приготвил толкова хубава реч!
Не се и съмнявам.
- Искате ли все пак да я чуете?
Защо не я кажеш на нея? Явно й влияеш много добре.
Как стана?
Как го направи?
- Кое? Аз дори не бях до теб.
Напротив, беше. Усещах те през цялото време.
На света има милиони хора.
Но в крайна сметка всичко се свежда само до един.
Понякога все още ме хваща страх и дъхът ми секва.
Но знам, че във всяко несъвършенство има нещо красиво.
Красота, която той ми разкри.
Сила, която никой не може да ти отнеме.
Другата седмица ще го видя.
А дотогава ми остава снимката, която винаги нося със себе си.
ПИЛОТ НУНЕС