Queen Of The Damned (2002) Свали субтитрите
КРАЛИЦАТА НА ПРОКЪЛНАТИТЕ
За всеки вампир идва време...
... когато идеята за вечния живот става непоносима.
Живеейки в сенките, хранейки се в мрака, общувайки сам със себе си...
...всичко това води до усамотено, безсмислено съществуване.
Безсмъртието звучи добре...
...докато не осъзнаеш, че ще трбва да го изживееш в самота.
Затова заспах, надявайки се, че звука на отминаващите векове ще заглъхне...
...и нещо подобно на смъртта ще ме застигне.
Но докато си лежах, светът не звучеше по начина по който го бях оставил...
...а по по-различен.
По-добър....
Заслужаваше си да се събудя отново на място, където нови богове са издигани и боготворяни.
Нощ и ден, те никога не бяха сами.
Щях да стана един от тях.
Дали беше от първото ядене или от стоте години почивка, не съм сигурен.
Но изведнъж се почувствах по-добре от всякога.
Сетивата ми бяха изострени...
... те ме отведоха до инструмента, виновен за моето възкресение...
...свирещ в старата ми къща.
Исусе Христе.
Гласът ти....
Кой по дяволите си ти?
Този въпрос възбуди в мен неудържим копнеж.
Аз съм вампирът Лестат.
Просто се изплъзна от устата ми.
С едно изречение, предадох всичко, което беше свято за моя вид.
Предадох нашата тайна.
Вампир?
- Това е смешно.
- Нима?
Невероятно.
Всички вие сте...
...толкова красиви.
- Ръцете ти са...
- Студени като смъртта?
- Ще ни убиеш ли?
- Не.
Ще ви дам всичко, за което сте мечтали.
Днес е щастливия ви ден.
Това беше смел ход, признавам.
Но от този момент нататък те се превърнаха в мои приятели, мои деца, моята група.
Предоставяйки на света нов бог - мен.
Стюърт Таунсенд
Алая
Маргарит Морю
Пол МакГан
Може ли за малко внимание? Да започваме с въпросите. Един по един.
- Да, ти.
- Защо точно тук, в Лондон?
Отиваме там където ни кажат, като вас.
- Как бихте определили музиката си?
- Секс, кръв и "Рок енд Рол".
Извинете.
Време е.
Нека ви представя...
...Вампирът Лестат.
Добър вечер.
Съжалявам, че закъснях. Закуската ми много шаваше.
Може ли по-накратко? Един по един.
Да, ти.
Мога да греша, но доколкото знам вие вампирите...
...обикновенно държите самоличността си в тайна.
Да. Но защо да я крия в тези дни?
Крия се в сенките от векове.
Време е да споделя личността си със света.
Можете ли да го докажете? Нали се сещате, направете ни демонстрация на силите си.
Ако желаете, мога да ви направя лична демонстрация в хотелската ви стая довечера.
Вашия пръв и единствен концерт е в Мъртвата Долина след няколко дни.
- Защо само един?
- Не обичам да се повтарям.
Носи се слух, че има скрито значение в текстовете на песните ви...
...че издавате вампирски тайни. Вярно ли е?
Може би се опитвам да възкреся няколко стари приятели. Призовавам ги да се появят.
Няма ли тези вампири да са вбесени от това че издавате тайните им?
Предполагам, че ще са.
Имате ли да кажете още нещо на другите вампири?
В интерес на истината, имам.
Излезте, излезте, където и да сте.
Ще се видим в Мъртвата Долина.
Гластонбъри, Западна Англия
Чух, че Лестат държал момичетата си в мазето. Не е ли страхотно?
Ще имаш храна, кабелна и трева.
O, моля те.
Но ще трябва да му позволяваш да те смуче по врата, когато си пожелае.
- Не звучи лошо.
- Никак даже.
- И аз така мисля.
- От тук, момичета.
Значи това е къщата на Лестат?
За тази седмица. Доста обикаляме.
Защо?
Как да кажа? Той просто....
- Шефе. Не те видях.
- Не. Не можеше, нали?
Това са момичетата, за които помоли.
Да.
Искате ли да изпратя момичетата по-късно?
Не, благодаря ти, Роджър.
Ще се погрижа, да са добре.
Искаш ли малко?
А мен искаш ли ме?
Гладен ли си?
А гладен ли си за нещо друго?
Хайде.
- Не искаш ли да се позабавляваме?
- Не прави това.
Да нямаш гъдел?
Много ме е гъдел.
Излез, излез...
...който и да си.
Джеси.
Джеси.
Глас...
...който ме вика...
...в сънищата ми.
Постоянно го сънувам, от както бях на 6.
Имам си собствено семейство.
Не странни сънища.
Всяко сираче има.
Съжалявам, но трябва да тръгваш.
Защо не може да остана при теб? Моля те, лельо Махарет.
И на мен не ми се иска да тръгваш, но трябва.
Лельо, ти кървиш.
Ти трябва да си със своите.
- Знам, че нещата не са съвсем нормални.
- Не такъв живот исках за теб.
Знам само, че съм част от тях а те са ме прокудили....
Лоша ли бях?
Нещо лошо ли съм направила?
Винаги ще бдя над теб.
Искам да остана с теб завинаги.
Не можеш.
Аз съм Серена Алтшул за новините на MTV.
Вампирът рок певец Лестат издаде нов сингъл - Изоставен.
Според последни новини от Ню Орлеанс...
...той твърди, че е френски благородник от 18 век...
...който е проспал последните 100 години.
Ето няколко кадри от новият му клип трети пореден сингъл от дебютния му албум - "Спасител. "
Таламаска - Център за Паранормални Изследвания, Лондон
Както всички, и аз приех Лестат на шега.
Просто още една рок звезда с мания за величие. Тогава един от неговите текстове привлече вниманието ми.
"Поеми надолу покрай реката и накрая на стария път.
в "Ръцете на Адмирала" аз ще опитам от твоята плът."
Това ми напомни нещо.
Разгледах старите карти на Лондон.
Оказа се, че през 1600г. в тази част на града е имало кръчма...
...наречена "Ръцете на Адмирала".
Носело се слух, че била сборище на хора, занимаващи се с черна магия...
...в този район доста често изчезвали хора.
Ето тук се намирала в стария Лондон.
В тази част на града има предимно складове...
...консервни фабрики и частен клуб, точно на същото място.
Мисля, че това е свърталище на вампири.
И Лестат ни насочва към него.
- Кой направи тези снимки?
- Аз.
Ти все още си нова. Не взимаш участие в практически мисии.
Таламаска си има правила.
Знам. "Наблюдавай тъмната страна, но не бъди част от нея."
От 12 века се занимаваме с това.
Наблюдаваме, но никога не се намесваме.
Трябваше лично да се уверя.
Дейвид запознат ли е с това?
Джеси?
Здрасти, Дейвид.
- Тъкмо обяснявах...
- Защо не дойдеш за малко в офиса ми?
Това е истинско свърталище на вампири и то по средата на Лондон.
Още една причина да го кажеш първо на мен.
Виж, Джеси...
...знаем за Лестат.
Това, което той прави е нещо невиждано до сега.
И защо го прави?
Не си ли любопитен? Не мислиш ли, че трябва да се опитаме да разберем?
Нека ти покажа нещо.
Какво виждаш?
Флоренция, средата на миналия век.
Забелязваш ли нещо?
- Този човек е и на двете.
- Да.
Всичките картини...
...са автентични.
Всяка картина носи стила на времето си.
Казва се Мариус.
Следя го от години.
Той е нещо като моя страст.
Доближава се най-много до първоизточника на вампирите.
Според самия него той е роден през 400г преди христа.
Значи е по-стар от Лестат.
Той е създал Лестат.
От къде знаеш това?
Защото имам дневника на Лестат.
Искам да го видя.
Обещай ми, че никога повече няма да се върнеш на онова място.
Беше зимата на 1788.
Бях отведен на отдалечен остров от човека, който ме създаде.
Ако може да се нарече човек.
Добре дошъл Лестат.
Кой си ти?
Познаваме ли се?
Аз съм непознаваем по природа, но може да ме наричаш Мариус.
Аз съм богат феодален владетел. Ще пратят да ме търсят.
Съмнявам се, че ще те намерят, Лорд де Лионкорт.
Много далече сте от вкъщи.
Ти си слаб...
...краят ти наближава.
Едвам долавям сърцето ти.
Бъдещето наближава с бясна скорост. Векове, далечни и непознати.
Ти ще ми помогнеш да разбера тези времена.
Затова те избрах.
Избра ме за какво?
Пий...
...и живей.
Достатъчно се прави на смел за тази нощ, синко
Пий...
...и се учи.
Не е ли хубаво?
Стига толкова. Стига толкова, Лестат.
Стига толкова!
Не се плаши.
Само тялото ти умира.
Още.
Впечатлих създателя ми с жаждата ми за знания.
Той започна да ме обучава в тайните на непознатото.
Научи ме на всичко за света, неговата скрита история...
...и за мен самия.
Достатъчно, синко.
Когато се храниш, стой на страна от момента на смъртта.
Никога не изпивай последната капка, иначе ще умреш.
Наслаждавай се на улова си.
Кръвта която пием носи със себе си живот...
...тяхният живот, техните познания, техните проблеми.
Сетивата ми се развилняха, като на новородено дете.
А колкото до новите ми сили, аз бях извън себе си от щастие наслаждавайки се на всичко това.
Време е да си ходим.
Но с никой не сме си говорили.
Животът на вампирите е живот изпълнен с благоразумие.
Благоразумие?
Но защо трябва да се крием, Мариус?
Ние сме по-силните, ние сме безсмъртните.
Трябва да се разхождаме неустрашими по земята
Това не може да стане.
Ние сме уязвими през деня.
Смъртните никога не трябва да разберат за нас, това е в интерес на целия ни вид.
Значи никога не мога да се запозная с нея?
Не, докато не пожелаеш да я убиеш.
Значи никога няма да мога да имам познати?
Трябва да си мъртъв за света.
Хайде, време е да си ходим.
София, бягай! Бягай!
Давай! Да...
Лестат...
...спри я!
Трябва!
Трябва да останем в сянка.
Все още са ти останали няколко човешки емоции.
Няма да са ти от полза, приятелю.
Прости ми.
Лицата на моите жертви ме преследваха, напомняйки ми за моята съдба.
Нощи и дни свирих...
...вбесен, че повече никога няма да вкуся дори от най-простите радости на света.
Бях създаден за нещо по-голямо.
Мариус?
Ще ми позволиш ли да посвиря за теб?
Какво си направил, Лестат?
- Още!
- Едва ли, малки ми принце.
- Пусни ме.
- Не.
Ти пи от най-чистата кръв, видя най-старите неща.
- Предостатъчно, за някой толкова млад като теб.
- Нейната кръв е като течен огън.
Коя е тя?
Тя е твоята майка.
Моята майка.
Акаша, кралицата на всички, които са прокълнати.
А той е нейният крал.
Акаша и Енкил почти пресушили тази земя, когато управлявали Египед.
Пили, докато Енкил не загубил желанието си да пие.
Без своята половинка до себе си, тя също загубила жаждата си за кръв. Превърнали се в живи статуи.
Не уважава нищо друго, освен вкуса на кръвтта, без значение човешка или вампирска.
Не. Освободи ме!
Направила те е доста силен.
Няма да ме спреш!
Нейната кръв ли чувам в гласа ти?
За всичките години през които съм се грижил за тях, и веднъж не помръднаха.
До тази вечер. И тя избра мен.
Аз те избрах.
Къде отиваш?! Мариус!
Много пъти след това, се опитвах да се свържа с Мариус, но отговор нямаше.
Просто безкрайна върволица от дни, месеци...
...години.
Учителят ми ме остави сам да науча най-мрачния урок.
Че накрая, оставаме сами.
И няма нищо друго освен студената, мрачна пустош на вечността.
Дейвид мислеше, че дневникът ще задоволи любопитството ми.
Но само ме накара, да искам да още и още.
Трябваше да се върна в "Ръцете на Адмирала".
Нямах избор.
Мястото е фантастично. Много ми хареса.
Сигурна ли си, че не мога да те черпя едно?
Много скоро ще можеш.
Здрасти.
- Здравей.
- Често ли идваш тук?
Доста често.
Не виждам никакви знаци.
Не си видял останалата част от моето тяло.
Това покана ли е?
Съжалявам, заета съм.
И...
...къде е твоя приятел?
Някаде тук.
Този твой приятел, има ли си име?
Мариус.
Съжалявам, не го познавам.
- Разбира се, че няма. Той е древен.
- Не са останали много древни.
Повечето са се превърнали на пепел.
Освен ако не си го скрила в някоя бутилка....
Имаш смелостта да се шегуваш, но ми се иска да видя колко ше си смел като го срещнеш.
- И защо?
- Защото може да научиш нещо.
Извинете ме.
Отиваш ли някаде?
Ще те заболи само малко.
Всъщност, може и да ти хареса.
Не го прави.
Доста добро изпълнение.
Трябва да си по-внимателна.
- Благодаря.
- За какво?
Ти ме спаси.
Колко арогантно.
Значи познаваш Мариус?
Знам доста неща.
Очевидно не и как да останеш жива.
Май ни е обща черта.
Само че, аз съм малко по-напред с материала.
Мога да се постарая.
В твоята песен "Спасител" се разказва за момиче с цигулка. Нали?
Да.
Това тя ли е?
Какво друго си мислиш, че знаеш?
Аз....
Трепериш.
Студено ми е.
Все още ли ти е студено?
Давай. Разкажи ми още за мен самия.
Ти искаш....
Какво искам?
- Копнееш.
- Какво копнея?
За какво копнея?
Да се разхождаш сред живите.
Извън студената, мрачна пустош на вечността.
Ами...
...това те прави много умна малка библиотекарка.
Таламаска.
Знаех си че съм си забравил дневника някаде.
- Добро четиво ли беше?
- Докосна ме.
Нима?
Не се притеснявай, Джеси.
Твоя вид никога не е задоволявал жаждата ми.
Лестат, знам нещо което го няма в дневника ти.
Какво?
Цигулката още е в теб, нали?
Не, разбрах.
Все пак, е просто човек.
Умната ми библиотекарка.
Дейвид, виж, заминавам за Лос Анжелис да гледам концерта.
Срещнах се с него, Дейвид. Говорих с Лестат.
Какво? Джеси?
Слушай много внимателно какво ще ти кажа.
Не ти е много ясно в какво се забъркваш.
Лестат съобщи на света, че вампирите живеят сред нас. Те са бесни.
Ще са на концерта и ще се опитат да го убият. Не му позволявай да те завладее.
- Притеснявам се за теб.
- Не се притеснявай, всичко ще е наред.
Ще проверя и....
Съжалявам. трябва да вървя.
Не, Джеси...
Лос Анжелис вече беше пролял кръвтта на децата си.
Присъствието ми тук едва ли можеше да се усети.
Имахме 3 дни до концерта.
Усещах, че нещо се приближава.
Само незнаех какво.
Мариус.
Лестат.
Радвам се да те видя, Лестат.
И аз теб.
Виждам, че все още си падаш по едновремещния стил на обличане.
Старите навици трудно умират.
Как успя да проспиш 50-те обвид в червено кадифе?
Просто заспах.
Не си изпуснал много.
- Елвис.
- А, да, Елвис.
Но сега ти си нещо повече от него.
И....
след всичкото това време...
...какво е положението?
Стана доста популярен напоследък.
- Какво се опитваш да докажеш, Лестат?
- О, моля ти се.
Доста късно е ми се правиш на баща, Мариус.
Минаха 200 години и нито следа от теб.
Ти ми струваше почти всичко.
Сега го правиш отново.
Не е време за разчистване на стари сметки.
Вампирите не разчистват стари сметки.
Потаяваме ги в себе си.
Как ме намери?
Аз те създадох.
Винаги знаех къде си.
Освен това...
...трябваше да търся за най не на място къщата в района.
Ела. Нека ти покажа какво значи да живееш през нощта.
Забележително.
Напомня ми за старите изкъфяли друиди бягащи и пеещи из гората.
Връщане към първобитното.
Там навън, феновете ми...
...те ме боготворят.
Милиони ръце желаещи прегръдка, молещи ме да вляза в техния живот.
Нали винаги това си искал?
С цялото ми малко черно сърце.
Мислиш ли за някой друг освен себе си?
Имам само себе си. Ти ме научи на това.
Може би е време да се приготвиш за малко компания.
- Какво трябваше да значи това?
- Твоята музика е събудила един стар приятел.
Не го ли чуваш?
Или вече чуваш само аплодисменти?
Акаша.
Арисен.
Тя отпи от кръвта на края.
Абсорбира силите му.
Добре. Нека дойде.
Отмени концерта.
Никога.
Не можеш да се мериш с нея, Лестат. Ти не си бог.
И ние бяхме смъртни.
Сега защитаваме наследството си.
Такова уважение към смъртните.
Тогава трябваше да ме оставиш един от тях.
Миризмата е слаба. Бил е тук преди много време.
Харесваш го, нали?
Напомня ми на някой.
Много скоро ще ти напомня на купчина кости
Ще го нарежем на парчета и ще изцедим и последната капка кръв от него.
Нима?
Това ли ще направите?
Старите богове по новите улици.
Концерта ми беше тема номер едно не само сред живите...
...май и всички вампири щяха да присъстват.
Светът беше пълен с ядосани вампири...
...уплашени от светлината, с която бях насочил вниманието, към нашия вид.
Имате ли да кажете нещо на другите вампири?
Да, в интерес на истината, имам.
Излезте, излезте, където и да сте.
Искаха ме мъртъв.
Нека опитат.
Нямам нищо напротив.
По-добре мъртъв от колкото сам.
Хей, миличка. Искаш ли билет за утре?
- Ще ходиш ли на шоуто?
- Не.
- Хайде, Ще ти го дам само за $200.
- $200?! Едва ли.
- Какво ще кажеш за $150?
- $150? Направо жива ше ме одереш?
Вижте, само 2 момичета, разбрахте ли? На колко беше?
- Какво ще кажете. Шампанско?
- Да.
О, Господи, не мога да повярвам, наистина си ти! Аз съм най-голямата ти фенка.
Лестат, дошла съм чак от Тарзана.
Наистина ли?
- А ти?
- От Лондон.
Лондон. Спомних си.
Странно, бях сигурен, че си член на Таламаска.
Може би в друг живот.
Аз съм член на епископалната църква.
А аз съм будист. Лестат....
Роджър, би ли завел малката ни епископианка обратно в църквата?
Само една тази вечер? Сигурен ли си?
- Хайде сладурче.
- Какво?
- Хайде.
- Какво?!
- За добро е, повярвай ми.
- Може ли все пак да се кача зад сцената?
Защо ме следиш?
Какво искаш?
Изминала си целия този път само за да ми върнеш това?
Много великодушно.
Искам да ми покажеш какво е.
Кое какво е?
Да бъдеш като теб.
Нямам време.
- Всички вампири имат време.
- Не и този.
Вярно.
Събратята ти идват за теб.
Как ще прекараш последната си нощ, както винаги ли, сам?
Защо не?
Защо не я споделиш с мен?
Добре.
Това може да е болезнено за смъртните.
Все още си привързана към кожата си.
Не ми пука.
Вярваш ли ми?
Да.
Тогава затвори очи.
Мариус беше прав.
Но никога не го разбрах докато не те срещнах.
Какво искаш да кажеш?
Ти си привлекателна за мен, защото си човек.
Слабостта ти...
...късите уши...
...сърцето ти...
...дори да мислиш, че е разбито.
Всичко това...
...ми изглежда по-ценно от всичко което някога съм имал.
Не съм толкова ценна колкото си мислиш.
Направи го.
Моля те.
Нека бъда с теб.
Нека знам всичко.
Искаш да знаеш всичко?
Тогава ела.
Ще ти покажа.
Какво има? Какво правим..?
Тя добре ли е?
Махни се! Махни се от мен!
Сега видя ли?
Готова ли си?
Искаш ли го все още?
Не.
Разбирасе, че не.
Мъртвата Долина, Калифорния
Всички доста се потрудиха. Как се чувстваш?
Хей, момичета, хайде!
Добре, от тук. Направете място!
Отръпнете се!
Хайде, деца мои.
Добре, момчета. Хайде!
Направете път.
Джеси!
Джеси!
Здравей, Дейвид.
Трябва да ти покажа новите си картини някой път.
Намери Джеси.
Искате ли още?
Това е за тези, които са дошли специално за мен.
Акаша.
Акаша?!
Защо си толкова изненадан, обич моя?
Ти ме повика, аз дойдох.
Обич моя?
Не се бой от мен, Лестат.
Всичките ти желания ще се сбъднат.
Желанията ми?
За компания, с която да споделиш вечността.
Смел си, също като музиката ти.
Живееш живота си сред другите, както правех и аз преди много време...
...когато имах крал.
Имаше крал?
Него вече го няма.
Сега ти си моят спътник в живота.
Затова те опазих.
Жив.
Ти?
Мислеше, че сам си се справил?
Вече имаш егото на крал.
Да.
Познавам те, Лестат.
Знам, че жадуваш светът да коленичи в краката ти.
И дойдох да ти го дам.
Къде сме?
В къщи.
Живеем когато и където ни хареса.
Светът е нашата градина.
През всичките тези години се надявах това място да е истинско.
За пръв път през живота си почувствах, че съм си в къщи.
Странно, че това пътуване ме отведе тук.
Това място обсебваше сънищата ми.
Лельо, ти кървиш.
Трябва да си със своите.
Винаги ще бдя над теб.
Искам да остана с теб завинаги.
Завинаги е доста дълго време.
Лельо Махарет.
Не си остаряла, Не си се променила изобщо.
И аз някога бях смъртна.
Родих дете, преди Акаша да ме вземе. Погрижих се за това дете...
...и нейното дете, и детето на нейното дете.
Това е нашето семейство.
Моят начин да се справя с вечността.
Ти си това, което ме свързва със светът на живите.
Когато родителите ти почината, те доведох тук, за да се грижа за теб.
Сега не му е времето.
Ти търсеше отговори и сега ги намери.
Ти си част от семейството.
Пиейки от кръвта ми ти ще можеш да живееш през нощта.
И скоро слънцето няма да пари очите ти.
Това е вкуса на споделеното, любов моя.
Кралю мой...
...погледни кралството ни.
Кралство от трупове?
- Защо?
- Защо не?
Затова ли възкръстна?
Те не вярват в нищо.
Сега те са нищо.
Но ти и аз, ще променим всичко това.
Ще дадем на света нещо, в което да вярва.
Ела, любов моя.
Имаме сметки за уреждане.
От смъртта ми, аз гледах...
...напътствах и се грижех за човешкото ми семейство...
...поколения след поколения.
Затова трябва да се борим с Акаша.
- За честа на семейството си.
- Светът, такъвто го познаваме е към своя край.
Единствения начин да го предотвратим е чрез смъртта на Акаша.
Но как?
Когато дава кръв, тя е уязвима.
Който поеме последната капка от нейната кръв няма да отселее.
Ами Лестат?
Лестат е заедно с Акаша. Загубен е. Простете му.
Деца мои.
Кръвта ми се стопля, като ви видя така сплотени...
...заговорничейки срещу мен.
- Акаша.
- Махарет.
- Нека първо ти представя моя крал.
- Лестат, какво ти е сторила?
Лестат, отдръпни се.
Никога.
Светът се промени от последното ти царуване.
Тогава пак ще го променим.
Хората са животни...
...сурови създания.
- Само в унищожаването им намирам смисъл.
- Намерили сме и други начини да съществуваме съвместно.
В тишина! В срам и тъмнина! И защо?
Заради уважението на смъртните?
Те са нищо в сравнение с нас.
Те са просто храна.
Акаша, моля те....
Мислиш, че можеш да оспориш волята ми?
Край на разговора.
Присъединете се към мен или умрете.
Няма да се присъединя.
- Няма.
- И аз няма.
Няма да се присъединя.
Обичаш ли ме?
- Да.
- Тогава го докажи.
Убий я.
- Тя не значи нищо за мен.
- Въпреки всичко...
...искам да я убиеш.
- Не я докосвай!
- Предизвикваш ли ме?!
- Сега.
- Не, Всичко е наред, лельо Махарет.
Това искам.
Колко мило.
Готова съм.
Видяхте ли, деца мои?
Помнете кое е истинското ви семейство!
Или се присъединете към нейното.
Сега...
...подай ми короната.
Говориш като истински крал.
Ела.
Ще видиш как се подчинява?
Ще...
...или всички вие ще умрете.
Достатъчно, Лестат.
Достатъчно, Лестат! Спри!
Ти ме уби...
...уби себе си.
Чакай, Лестат.
Трябва да спреш.
Тя изпи последната капка кръв на Акаша.
Тя пое смъртта на Акаша в себе си.
Не е мъртва.
Тя спи.
Ехо?
O, Господи!
Джеси?
Здравей, Дейвид
Дейвид, това е Лестат.
- Здрасти.
- Имам нещо за теб.
Вярвам...
...че си го искаш обратно.
Да, благодаря ти. Много ти благодаря.
- Може ли да попитам..?
- На какво прилича?
Искаш ли да разбереш?
Аз?
Не, прекалено стар съм за да живея вечно.
Ами, ако някога си промениш решението....
Значи това е сбогуване.
Да.
Здравей, Дейвид.
В памет на Алая 1979-2001