Lord Of The Rings - The Fellowship Of The Ring - Extended (2001) (L.O.T.R - Extended Edition CD3.sub) Свали субтитрите
Добре съм, нищо ми няма.
Трябваше да си мъртъв. Този удар можеше да прониже и глиган.
Мисля, че в този хобит има повече, отколкото вижда окото.
Митрил.
Пълен сте с изненади, г-н Бегинс.
Към моста на Хазад-Дум!
Какъв е тоя нов дявол?
Балрог.
Демон от древния свят.
Този враг е твърде силен за вас.
Тичайте!
Бързо!
Води ги, Арагорн.
Мостът е близо.
Прави каквото ти казвам! Тук мечовете са безполезни.
Гандалф!
Мери, Пипин!
Сам.
Никой не може да подхвърля джудже!
Не за брадата!
Леко.
Не мърдай!
Дръж се!
Наведи се напред!
Леко.
Хайде!
Сега!
Към моста!
Бягайте!
Не можеш да преминеш!
Аз съм служител на Тайния огън, повелител на пламъка на Анор.
Тъмният огън не ще ти помогне, пламъко на Удун!
Върни се в сянката.
Не ще преминеш!
Не, не!
Бягайте, глупци!
Не!
Арагорн!
Леголас, вдигай ги.
За Бога, остави ги за миг поне!
По здрач тези хълмове ще гъмжат от орки.
Трябва да стигнем до Лотлориенския лес.
Хайде, Боромир. Леголас, Гимли, вдигнете ги!
Ставай, Сам.
Фродо?
Стойте до мен, хобити.
Казват, че в този лес живее велика магьосница.
Елфическа вещица... с огромна сила.
Всички, които я зърнат, биват омагьосани.
Фродо!
И никой повече не ги вижда.
Твоите стъпки са стъпките на обречен.
Ти водиш голямо зло, Носителю на Пръстена.
Г-н Фродо?
Е, поне с вас има едно джудже, което няма лесно да омагьоса.
Имам ястребов поглед и слух на лисица.
Джуджето нареждаше толкова високо, че можехме да го улучим и в тъмното.
Добре дошъл, Леголас, син на Трандуил.
Задругата ни ти дължи много.
Арагорн от Дунеданците, познаваме и теб.
Легендарната учтивост на елфите. Говорете разбираемо!
Не сме имали вземане-даване с джуджетата от Тъмните дни насам.
Това чуйте как ще ви отговори едно джудже:
Това не беше учтиво.
Носите голямо зло със себе си.
Не можете да продължите.
Смъртта на Гандалф не беше напразна. Не би позволил да изгубиш надежда.
Ти носиш тежък товар, Фродо.
Не носи и мъртвите на гърба си.
Последвайте ме.
Карас Галадон.
Сърцето на елфическото кралство.
Владение на господаря Келеборн и Галадриел, повелителка на светлината.
Врагът знае, че сте тук.
Надеждата ви да останете в тайна вече я няма.
Осмина са тук, а девет поеха от Ломидол.
Кажете ми, къде е Гандалф, тъй като много искам да говоря с него?
Вече не го виждам отдалеч.
Гандалф Сивия не прекрачи границите на тази земя.
Паднал е в сянката.
Повлечен бе от сянка в пламъци.
Един от Балрозите на Моргот.
Защото без нужда влязохме в капана на Мория.
Приживе Гандалф не правеше нищо без нужда.
Все още не знаем каква е била целта му.
Не позволявай на бездната на Хазад-Дум да изпълни сърцето ти,
Гимли, сине на Глоин.
Защото светът е изпълнен със смъртни опасности
и днес във всички земи любовта е примесена с тъга.
Какво ще стане със Задругата сега?
Без Гандалф надеждата е загубена.
Пътят ви минава по острието на нож.
Една погрешна стъпка и вашето падение ще бъде край на всичко.
Все пак има надежда, докато Задругата е вярна.
Не терзайте душите си. Идете и почивайте,
защото от тъга и път сте изтощени.
Тази вечер ще спите...
Добре дошъл, Фродо от Графството!
Ти, който си съзрял Окото.
Оплакват Гандалф.
- За какво пеят?
- Нямам сърце да ви кажа.
Мъката ми все още е твърде силна.
Сигурен съм, че ще забравят да кажат за фойерверките му.
А трябва да се напише стих и за тях.
Ракети чудни той роди -
цветя, и слънце, и звезди.
Или след тътен златен дъжд
изсипваше се изведнъж.
Но това описание дори не се доближава до красотата им.
Почини си.
Тези граници се пазят зорко.
- Тук не ще намеря покой.
Чух гласа й в главата си.
Говореше за баща ми и падението на Гондор.
Каза: "Все още има надежда".
Но аз не я виждам.
Отдавна нямаме надежда.
Баща ми е благороден човек.
Но кралството му запада,
а хората ни губят вяра.
Той се надява на мен, че аз ще го направя...
че аз ще върна славата на Гондор.
Виждал ли си я, Арагорн?
Бялата кула на Ектелион,
светеща като колие от перли и сребро.
С високо развети знамена на утринния бриз.
Чувал ли си чистия звук на сребърните рогове?
Виждал съм Белия град...
Много отдавна.
Един ден пътят ще ни отведе там.
И стражата на кулата ще се провикне:
"Владетелите на Гондор се завърнаха!"
Ще погледнеш ли в огледалото?
Какво ще видя?
Дори най-мъдрите не могат да кажат,
тъй като огледалото показва много неща.
Неща, които са били...
които са...
И някои неща,
които още не са се случили.
Знам какво видя.
Защото то беше и в моя ум.
Това ще се случи, ако се провалиш.
Задругата се разпада. Това вече е започнало.
Той ще се опита да вземе Пръстена.
Знаеш за кого говоря.
Един по един, Пръстенът ще унищожи всички тях.
Ако ми го поискаш,
ще ти дам Единствения Пръстен.
Даваш ми го доброволно?
Няма да отрека, че сърцето ми силно го е желало.
И вместо мрачен господар, ще имате кралица!
Не мрачна, а красива и страшна като зората!
Коварна като морето!
По-здрава от основите на земята!
Всички ще ме обичат
до отчаяние!
Преминах изпитанието.
Силата ми ще отслабне и ще замина на Запад,
и ще си остана Галадриел.
- Не мога да се справя сам.
Ти си Носител на Пръстена, Фродо.
Да носиш Великият Пръстен означава да бъдеш сам.
Това е Нения, Диамантеният пръстен.
А аз съм неговата пазителка.
Тази задача е била отредена на теб.
И ако ти не намериш пътя,
никой няма да го намери.
Тогава знам какво да направя.
Просто...
Страх ме е да го направя.
Дори и най-малкият човек може да промени бъдещето.
Знаеш ли от къде са произлезли орките?
Някога са били елфи.
Завладени от тъмните сили,
изтезавани и осакатени,
те се превърнали в пропаднали и ужасни същества.
А сега...
са усъвършенствани...
бойци Урук-хай.
Кому служиш?
Саруман!
Застигнете ги. Не спирайте, преди да ги откриете.
Не познавате болка, не познавате страх.
Ще вкусите човешка плът!
Един от полуръстовете носи нещо много ценно.
Донесете ми ги живи и здрави.
Убийте останалите.
Никога преди не сме обличали чужденци с дрехите на нашия народ.
Нека тези наметала ви предпазват от неприятелски погледи.
Лембас. Походният хляб на елфите.
Една малка хапка стига да напълни стомаха на голям човек.
- Колко изяде?
- Четири.
С всяка миля на юг опасността ще нараства.
Орките от Мордор вече държат източния бряг на Андуин.
Но и на западния бряг не е безопасно.
Странни твари, носещи знака на Бялата ръка, бродят по границите ни.
Орките рядко пътуват на слънце, но тези го правят.
Следят ви.
По реката може да изпреварите врага до водопада Раурос.
Дарът ми за теб, Леголас, е лъкът на Галадримите.
Достоен за уменията на нашите събратя от леса.
Това са кинжалите на Нолдоримите. Вече са влизали в битка.
Не бой се, млади Перегрин Тук.
Ще намериш смелост в себе си.
А за теб, Самознай Майтапер - елфическо въже.
Благодаря, господарке.
Свършиха ли ви онези хубави, лъскави кинжали?
А какъв дар би поискало едно джудже от елфите?
Нищо.
Освен за сетен път да види господарката на Галадримите,
защото тя е по-прекрасна от всички диаманти, скрити в земята.
Всъщност...
Има едно нещо.
Не, не бих могъл. Невъзможно е, глупава молба.
За теб нямам по-голям подарък от този, който вече си получил.
Страхувам се, че заради любовта си Арвен Вечерницата ще угасне.
Бих искал тя да напусне тези брегове
и да бъде със своя народ.
Бих я накарал да вземе кораба за Валинор.
Този избор все още й предстои.
Самият ти трябва да избираш, Арагорн.
Да се издигнеш над всичките си предци чак до дните на Елендил
или да пропаднеш в мрака заедно с всичките си събратя.
Сбогом.
Предстои ви още много.
Няма да се срещнем отново,
Елесар.
Сбогом, Фродо Бегинс.
Давам ти светлината на Еарендил,
най-обичната ни звезда.
Нека осветява мрачния ти път,
когато всички други светлини угаснат.
Аз пострадах най-жестоко от тази раздяла,
защото за последен път видях най-красивото нещо.
Няма да наричам нищо друго "красиво", само нейния дар.
Какъв е той?
Поисках един косъм от златната й коса.
Тя ми даде три.
Ам-гъл. Следи ни още от Мория.
Надявах се да го изгубим по реката.
Но той е добър плувец.
Ако издаде на врага къде сме, пътят ни ще стане още по-опасен.
Хапнете, г-н Фродо.
- Не, Сам.
- Не сте яли нищо цял ден.
И не спите. Не си мислите, че не забелязвам.
Г-н Фродо...
- Всичко е наред.
Не е. Тук съм, за да Ви помагам.
Обещах на Гандалф.
Не можеш да ми помогнеш, Сам.
Не и този път.
Опитай да поспиш.
Пътят към Минас Тирит е по-безопасен. Там можем да се прегрупираме.
Да нападнем Мордор от твърдината си.
В Гондор няма сила, която да ни помогне.
На елфите повярва бързо.
А не вярваш в собствения си народ.
Да, има слабост, смъртни сме.
Но в хората има и смелост, и чест.
А ти не искаш да го видиш. Страхуваш се!
Цял живот си се крил в сенките. Страх те е от това което си.
Не бих доближил Пръстена и на стотици мили от твоя град.
Фродо.
Аргонат.
Отдавна жадувам да зърна древните крале.
Моите предци.
Ще прекосим езерото по здрач.
Ще скрием лодките и ще продължим пеш.
Ще влезнем в Мордор от север.
О, нима?
Само трябва да намерим път през Емин Муил -
непроходим лабиринт от остри скали?
А след това става още по-хубаво!
Прогнили, вонящи блата чак до хоризонта.
От там е пътят ни.
По-добре си почини, господарю джудже.
Да си почи...
- Трябва да тръгнем веднага.
- Не.
Орките патрулират по източния бряг. Трябва да изчакаме нощта.
Не източният бряг ме тревожи.
Сянка на заплаха се надига в ума ми.
Нещо ни наближава, усещам го.
Джуджетата нямат нужда от почивка. Не го слушай, млади хобите.
Къде е Фродо?
Никой не бива да броди сам.
А най-малко ти.
Толкова много зависи от теб.
Знам защо търсиш самотата.
Ти страдаш. Виждам го ден след ден.
Не страдаш ли напразно?
Има и други пътища, Фродо,
по които може да поемем.
- Знам какво ще кажеш.
И би звучало като мъдрост, ако не беше предупреждението в сърцето ми.
Предупреждение? За какво?
Всички ни е страх, Фродо.
Но ако страхът погуби единствената ни надежда,
не е ли това безумие?
- Няма друг начин.
Искам просто сила, за да защитя народа си!
Ако ми дадеш на заем Пръстена...
- Не.
- Защо бягаш? Аз не съм крадец.
- Не си на себе си.
Какъв шанс мислиш, че имаш?
Те ще те открият. Ще вземат Пръстена.
А ти ще се молиш за бърза смърт!
Глупак!
Ако не беше този твой късмет, той можеше да бъде мой!
Трябва да бъде мой! Дай ми го!
- Дай ми го!
- Не!
- Дай ми го!
- Не!
Виждам мислите ти. Ще занесеш Пръстена на Саурон!
Ще ни предадеш! Ще умреш и ще донесеш смърт на всички ни!
Проклет да си! А също и всички полуръстове!
Фродо?
Какво сторих?
Моля те, Фродо.
Фродо! Съжалявам!
Фродо?
- Той е обсебил Боромир.
- Къде е Пръстенът?
Не се приближавай!
- Заклех се да те пазя.
- А можеш ли да ме опазиш ли от себе си?
Ти би ли го унищожил?
Арагорн.
Арагорн.
Елесар.
Бих отишъл с теб до края.
Дори и в огньовете на Мордор.
Знам.
Грижи се за другите, особено за Сам. Той няма да разбере.
Тръгвай, Фродо!
Бягай!
Г-н Фродо!
Намерете полуръста!
Намерете полуръста!
Елендил!
Арагорн, върви!
Бързо, скрий се тук!
Какво прави?
Тръгва.
Не!
Бягай, Фродо. Бягай!
Хей, вие там, тук сме!
Ето ни!
- Насам!
- Действа!
- Виждам, че действа! Бягай!
- Рогът на Гондор.
- Боромир.
Бягайте!
Не.
- Отвлякоха малките.
- Не мърдай.
Къде е Фродо?
Оставих го да върви.
Сторил си това, което аз не можах.
Опитах се да взема Пръстена.
- Вече е извън нашия обсег.
- Прости ми.
Не виждах.
Провалих всички ви.
- Не, Боромир.
Ти се би храбро.
Запази честта си.
Остави.
Това е краят.
Светът на хората ще падне и тъмнина ще обвие всичко,
а моят град ще бъде разрушен.
Не знам колко сила имам в кръвта си,
но ти се кълна, че няма да позволя Белият град да падне.
Нито нашият народ.
Нашият народ...
Нашият народ...
Бих те последвал навсякъде, братко мой...
предводителю мой...
кралю мой...
Почивай в мир, сине на Гондор.
На Бялата кула ще го чакат.
Но той няма да се върне.
Фродо!
Иска ми се Пръстенът никога да не беше идвал при мен.
И нищо от това да не се бе случвало.
Същото иска и всеки, който срещне трудности. Но не му е дадено да избира.
Може само да избира
какво да прави с времето, което му е отредено.
Фродо, не!
Фродо!
Г-н Фродо!
Върни се, Сам!
Продължавам към Мордор сам.
- Разбира се. Но аз идвам с Вас!
Не можеш да плуваш!
Аз дадох обещание, г-н Фродо.
"Никога не го изоставяй, Самознай."
И нямам намерение да го правя.
Нямам намерение.
Хайде.
По-бързо. Фродо и Сам вече са на източния бряг.
- Искаш да не ги следваме.
- Съдбата му вече не е в нашите ръце.
Значи всичко е било напразно. Задругата се провали.
Не и ако сме заедно.
Няма да оставим Мери и Пипин на мъчения и смърт.
Не и докато имаме сили. Оставете всичко излишно.
Ще пътуваме бързо. Да хванем малко орки!
Мордор.
Дано другите намерят по-безопасен път.
Бързоход ще ги наглежда.
Едва ли ще ги видим пак.
Може и да ги видим, г-н Фродо. Може и да ги видим...
Сам...
Радвам се, че си с мен.
На Джоан и Бил Джаксън: за вярата, подкрепата и обичта
Редактор на субтитрите: Прометей