Joey - 01x08 (2004) Свали субтитрите
Намерих тези неща в шкафа ти.
Трябва да си ги забравил при преместването "голямо момче"
Охо, какво имаме тук?
Струва ми се...
Я, виж колко много трофеи!
Не съм и предполагал, че спортуваш!
Да бе, Майкъл да спортува!
Всичките са университетски трофеи.
- Със сигурност!
Всъщност, това са боулинг трофеи с липсващи боулинг топки.
Това обяснява защо всички умници стоят така.
Хей, виж! Снимка на бившия ми отбор.
Това е твоят отбор? Брей!
Това момиченце е много сладко!
- Това съм аз!
Любопитен съм какво има тук.
Хей, хей, хей, искаш да пуснеш касетата, когато майка ти е тук?
Не се ли притесняваш, че съдържанието може да е само за възрастни?
Искаш да кажеш порно?
Не си падам по тези неща.
Всъщност, колкото и да е неприемливо, мен изобщо не ме притеснява!
Обичам го това момче.
Предполагам, че някой е записвал върху моите касети!
Мамо!
Мдаа, нея нищо не може да я усмири!
Стига де! Тогава никой не знаеше, че това е лошо за бебето!
Това е било преди 20 години, мамо! Със сигурност са знаели!
Успокой се Майкъл.
И моята майка е купонясвала бременна с мен, затова съм такъв сладур...
Освен това...
Хей, този гълъб ми отмъкна сандвича!
Така, сега вече трябва да работи. Ще го включиш ли?
Изключи.
Сега включи.
Така. Изключи.
Включи.
Добре. Изключи.
Включи го.
Изключи.
Много ти благодаря за помощта!
Няма проблем.
Ето ви и вас. Къде бяхте?
Заведох Майкъл да си купи бельо.
Стига бе, още ли носиш такива неща?
Какво става тук?
Алекс поправя машината за боклук.
Странно. А на мен ми изглеждаше като момче.
Така ли. А ти ми изглеждаш като уличница.
Колко мило!
Благодаря. Вчера си го помислих.
Никога няма да ми повярваш кой ми се обади днес. Дона ДиГрегорио!
Пристига в Ел Ей. Решила го в последния момент.
Дона? Дона ще идва тук?
Защо говориш така?
- Какво искаш да кажеш?
Помниш ли приятелката ми Дона от гимназията?
Той си падаше по нея.
Страшно се изнервяше когато е наоколо.
Ти?
Да, така е.
Преживелиците ми с Дона са причината да не се
бъзикам с теб, заради проблема ти с момичетата.
Напротив, бъзикаш ме всеки път!
- Стига де, та ти си абсурден!
Прекарвахме си страхотно. Тя ме научи на толкова много неща.
Как да се обличам, да пия, да забивам гаджета.
Всъщност, тя е основната причина ти да си тук.
Не си я спомням. Как изглежда?
Тя е всичко, което би поискал от момиче.
Красива? - Да.
Забавна? - Да.
Умна? - Не!
Знаеш ли, това може да е забавно?
Винаги съм се притеснявал да я свалям като млад,
но сега е различно. Промених се.
Омъжена е!
- Тъпа моногамия!
Познай кой е?
Да видим...
Мирише ми на лак за коса, дъвка с плодов аромат и текила... Дона!
Здравей, Дона!
Виж ти, малкият Джоуи Трибиани!
Изглеждаш страхотно! Не че съм си помислил обратното.
Искам да кажа, ти не би и могла да изглеждаш по друг начин. Наистина.
Контролирай се. Ти си почти известен сега.
Можеш ли да повярваш, че изглежда така? Тя се снима в реклами!
"Тези матраци така прилепват по формите ми."
Видя ли? Всичкият креватен опит сега ти се отплаща.
Не мога да повярвам, че си тук!
Ела да те прегърна!
Изглеждаш чудесно!
- Знам! Ти също!
Знам!
Трябваше да бъдеш на последното събиране.
Всички бяха пълни боклуци.
Или бяха надебелели или имаха пластични операции
Здръстенячки.
Хей, Алекс, запознай се с Дона. Дона, това е Алекс.
Дона ни е приятелка от гимназията.
Приятно ми е.
За нея ли ми беше говорила?
Да. - Сега виждам какво си имала в предвид!
Чудесно. Вече станаха две.
Джоуи, мога ли да ползвам телефона?
Разбира се, заповядай.
Съпруга си ли контролираш?
Всъщност не. Тъкмо разказвах на Джина, че смятам да се развеждам.
О, не!
- Да!
Не!
- Но защо?
Току що са скъсали. Тя е съкрушена.
Да, знам. Ще бъде толкова лесно.
Говоря сериозно. По средата на развод е, ти само ще усложниш ситуацията.
Не, Джоуи.
Дона бе сред малцината които ме поддържаха когато бях бременна.
Сега тя преживява трудности и аз искам да и помогна да ги преодолее.
Живота и е достатъчно объркан и без теб.
Ти какво си мислиш? Че само ще спя с нея и ще загубя интерес?
Не, мисля че ще се ожениш за нея, както и за всички останали.
Стига де!
- Джоуи, това е важно за мен.
Има хиляди жени навън. Само стой настрана от тази.
Добре, добре.
Обещаваш ли?
- Обещавам.
Заклеваш ли се в живота на баба?
- Да.
Живата!
- По дяволите!
Добре де.
Забравих да се обадя на работа, че напускам града.
Сега би трябвало да съм по бикини и да скачам на трамплин.
Какво рекламираш?
- Миксери.
Трябва да взема Майкъл.
Искаш ли да дойдеш с мен и после заедно може да разгледаме града?
Бих искала да поостана тук, ако не ви притеснявам.
Добре.
Постой малко на слънце. А ти не прави нищо.
Знаеш ли, следя ти кариерата.
Предполагам, че някой хора са изненадани от големия ти успех.
А аз съм шокирана!
Да, аз също.
Просто винаги си изглеждал толкова притеснен сред хора.
Е, да. Но според мен е било повече специфично "Дона" поведение.
Защо?
Ами...
- Ооо...
Затова ли танцуваше брейк пред мен?
Шокиращо е, че никога не проработи, нали?
Значи малкият Джоуи ме е харесвал. Не е за вярване, че не съм се усетила.
Е, аз вярвам.
Винаги имаше толкова много обожатели край теб.
Ти беше нещо повече.
Хей! Мис Матрак, идваш с мен!
Тези записи ме разсмиват.
Това е последната.
Ако и това е състезание по правопис ще си забия вилица в окото.
Странно. Защо тези деца играят бейзбол?
Това може би си ти.
Едва ли. Бях ужасен спортист.
Но също не ми допада факта, че майка е снимала други деца.
Това съм аз.
Странно. Знаеш ли...
Имам някакъв спомен да съм играл в Детската лига за кратко.
Господи! Това ще е унизително. Не искам да го гледам.
Не, недей! Ако ме оставиш да го гледам
ще ти пусна касета, където трябва да седя изправен,
а хлапетата ме гъделичкат и аз изперквам напълно.
Става.
Добре момчета, отдръпнете се. Майкъл е на позиция!
Какво, дори и треньорът ли ме бъзика?
И отново хоум рън за Майкъл!
Чакай малко.
Май съм бил доста добър в бейзбола?
Определено изглежда така!
И защо аз не съм знаел? Защо майка го е крила от мен?
Защо това момче пикае на трета база?
Здрасти.
- Здравей.
Мамо, бил ли съм добър бейзболист?
- За какво говориш?
Защо си скрила това от него? И какво е пило това момче?
Добре де. Наистина беше добър, но те отписах от тренировки.
Но защо?
Защото не исках да пострадаш.
Просто се опитвах да те предпазя.
Джоуи, кажи му че съм права.
Не знам, Джина.
Искам да кажа, аз постоянно се наранявах като дете.
Е, имам малко белези, но всеки беше важен урок за мен:
Не пипай печката.
Не бягай с ножици в устата.
Не облизвай маслото от ножа.
Знаеш ли? Аз нямам белези.
Както и косми по тялото. Дали има връзка?
Виж, наистина съжалявам. Не знам какво да кажа.
Съжалявам, че нямаш белези.
Предполагам, че съм била ужасна майка.
Опитвам се да кажа, че съм пропуснал нещо наистина важно.
Добре де, вече не живееш с мен.
Сега можеш да играеш бейзбол и дори да си пукнеш главата.
Да си пукнеш главата... Винаги стой седнал на въртележката.
Здравей, ти трябва да си Майкъл. Аз съм Дона, приятелката на майка ти.
Уоу!
Здравей.
Не знаех, че изглеждаш толкова...
Искам да кажа, нямах идея, че... че...
С теб съм приятел.
Р-радвам се, че се запознахме.
И така, какво правиш тук?
Не знам. Предполагам че просто съм искала да прекарам малко време с теб.
Защо?
- Защо ли?
Искаш да ти потанцувам брейк ли?
Ми...
Виж, излизах с Джина и наистина си прекарвам добре с нея,
но седейки там и говорейки, поради някаква причина не можех
да спра да мисля за малкият и брат
и какъв сладур е станал.
Опипваш ме. Не ме пипай. Не може да ме пипаш!
Не можеш! Не можеш! Не можеш!
Това наистина ми се случва за първи път!
Не, виж Дона.
Наистина бих искал да прекарам повече време с теб
Но обещах на Джина да не правя нищо с теб.
Защо?
Тя смята че си на фатално място.
Не съм. В апартамента ти съм.
Господи, притежаваш точното количество тъпота!
Не, тя смята че си на фаталното място в твоя живот, с развода.
Страхува се, че си несигурна.
Да, това е лошо.
А можеше да е забавно.
И двамата сме много секси.
Смешно е.
Харесваш ме, а аз дори не те забелязвах.
А сега аз съм тази, която те желае, но ти нищо не може да направиш.
Предполагам, че не ни е писано. Чао.
По дяволите, колко чаках за това!
Аз също!
Наистина?
Всъщност от тази сутрин, но ми беше трудно.
Не мога да повярвам, че съм заспала.
Трябваше да ме събудиш. Трябва да се връщам при Джина.
Не, не може да избягаш просто така.
Нека приготвя закуска.
Джоуи, наистина нямам време за това.
О, я стига, колко яйца искаш?
- Шест.
Перфектна е.
Наистина ми беше хубаво добре снощи.
Да, така е. И не само заради забавната част,
ами и говоренето, споделянето.
Най-накрая я разбрах цялата тази врява около гушкането.
Все още не мога да повярвам, че това се случи.
Та ти си момичето от сънищата ми.
Майкъл? Джоуи? Отворете.
- Господи, това е Джина!
Добре, нов план:
бягаш, измъквайки се отзад и се спускаш по склона.
Ще говорим по-късно.
- Да, да, изчезвай.
Защо се бавиш толкова?
- Ааа... мии... гол съм.
Само да си наметна нещо.
Съжалявам.
Не мога да ги разбера хората като теб.
Защо ти трябва да се разхождаш гол у вас?
А ти защо трябва да се разхождаш гола по улиците?
Харесва ми да правя хората щастливи.
Наистина съм притеснена. Дона не се прибра снощи.
Сигурен съм че е добре.
Това защо го каза?
Какво кара хората да казват каквото и да е? Искам да кажа...
Била ли е тук?
- Джина, та аз се заклех!
Само шест яйца. Този омлет не е за теб. Какво става тук?
За Майкъл е.
Той яде само две.
- Малко кльощаво копеле.
Добре, виж... знам че не спазих обещанието, но мога да ти обясня.
Така ли? Обясни ми.
- Много е готина!
Непоправим си.
- Хайде Джина, тя е голямо момиче.
Може сама да се контролира.
Точно сега не може. Затова не исках да се замесваш с нея.
Не е така. Наистина ме е грижа за нея.
Да бе, както те беше грижа за десет мои приятелки за по-малко от месец.
О, да. Октомври 89-та.
Не мога да повярвам, че го направи.
- Чакай малко.
Виж, това е различно, не е като с останалите момичета.
Може би е така, защото имаме минало с Дона, но вчера,
благодарение на нея, за първи път откакто съм в Ел Ей
аз наистина... наистина се почувствах като у дома си.
По дяволите. Толкова е мило.
Виж Джина, не искам да те разстройвам,
но наистина съм хлътнал по нея. И искам пак да я видя довечера.
Ще се отнасяш добре с нея.
- Обещавам.
И не както ти обещах преди. Наистина обещавам.
Брей, ти и Дона ДиГрегорио?
Предполагам че единствената ми приятелка с която не си бил е Джени Вагнер.
Октомври 89-та?
- Добър месец беше.
Мислиш ли, че все още ме бива?
Това е като да правиш секс на колело. Никога не се забравя.
Как е замаха ми?
- Като на добър по науките.
Опитай пак. Но по-силно този път.
Така?
Казвам го, само за да ти помогна: Майтапиш ли се?
Просто пусни монети в машината, ако обичаш?
Свършиха ми дребните. Ще ми услужиш ли?
Отдръпни се.
Какво по... Мислех, че ти трябват още монети.
За дъвка.
- За дъ... ааа!
Човече.
Това е истински добра дъвка.
Все още има вкус.
И си смени цвета, сега е жълта, ето това ми харесва.
Здрасти.
- Здравей.
Какво ти се е случило?
Нападна ме банда бейзболни топки.
Значи си играл?
Поне направих опит. Таланта ме е напуснал.
Много отдавна.
Миличък, наистина съжалявам.
Но ти беше добър в толкова много неща. Трябваше да избирам.
Можеше да станеш спортист или гений.
Помислих, че като умник ще имаш повече шансове за реализация.
Права е.
Да знаеш колко спортисти имахме в училище.
Обаче никой не ги знае сега.
С изключение на тримата от NBA.
Все още не разбирам, защо изобщо е трябвало да избираш.
Може би си прав.
Но трябва да ме разбереш, та аз бях дете.
Искам да кажа, когато ти беше на 5, аз бях на 20. Колкото си и ти сега.
Е, така погледнато мога и да ти простя.
Също и за това, че се къпехме заедно дълго след, като вече не бе уместно.
Видя ли? Вече имаш белези.
От вътре.
Отне ми три месеца да го отгледам, но моля, обслужи се.
Съжалявам, но тази среща е много важна за мен.
Наистина? И с кого?
Помниш ли Дона?
- Да.
Нея ли видях да се търкаля по хълма сутринта?
Погледни се само. Толкова си щастлив.
Влюбен ли си?
- Не.
Но си на път да се влюбиш?
- Не.
Но си по пътя, който е на пътя на влюбването?
Така мисля.
Трябва да ме разбереш, толкова много исках жена като нея,
че накрая я създадох.
Може би ще си помислиш, че тя не отговаря на очакванията ми,
но мога само да кажа, че истинската е даже по-добра от фантазията ми.
Но как смяташ, че ще се получи? Тя не живее ли в Ню Йорк?
Да, да, тя каза, че ще помисли да се премести тук,
но аз не мисля, че ще го направи.
Тогава и кажи, че искаш тя да остане.
Мислиш ли, че трябва?
Да, когато срещнах съпруга си,
наистина изкарахме чудесни няколко седмици.
А след това трябваше да се преместя да работя в Чикаго,
но той каза: "Моля те, не си тръгвай! Не искам никога да се разделяме!"
Толкова е мило.
- Да.
Тогава взе виолата си и изсвири "Вечната жена" на Били Джоуел,
а аз трябваше да се усмихна непринудено, както сега.
Значи мислиш, че ако я помоля, има шанс тя да остане?
Трябва да е луда, да не го направи.
Защото ти си един от последните добри мъже.
- Наистина?
- Да.
Така.
Много ти благодаря, Алекс.
Алекс, мислиш ли, че ако Дона се премести при мен,
вие трите с Джина бихте се сприятелили?
Може би.
- Само не на мен с тази усмивка!
Ето какво си мислих да правим:
бихме могли да вечеряме
на това прекрасно място в Марина Дел Рей.
А след това ще продължим с десерта
на единственото място, което знам в Нюпорт.
И накрая бихме могли
да се разходим по плажа в Малибу. Как ти се струва?
Като пет часа шофиране.
Наистина?
Не могат ли да правят картите с истинските размери?
Ами добре, аз...
Ще отида да сменя някой резервации.
Не е за вярване, че ще излизаш с брат ми.
Не искам да ви пришпорвам,
но ако ще се жените,
трябва да го направите в Полския обществен център на булевард "Куин"
Страшно е шик.
Трябва да говоря с теб за нещо.
Какво? Добре ли си?
Джина, наистина ми е неудобно да говоря за това с теб,
но съм объркана и не знам какво да правя.
Какво се е случило?
Рон се обади. Иска пак да се съберем.
И ти какво му каза?
Че съм срещнала друг и трябва да помисля.
Ще кажеш на Джоуи, нали?
Трябва да му кажеш.
Не можах да отменя резервациите, така че да се размърдаме.
Готова ли си, красавице?
Ех, Джоуи...
Тези двамата ще имат много глупави деца.
Следва продължение
Превод: GreenApple