Collateral (2004) (Collateral.2004.DVDRip.XviD.CD2.sub) Свали субтитрите
- Това е Дениъл, собственикът.
- Страхотно. Мисля, че ще го черпя едно питие.
- Разбира се, скъпи.
Бях на 19 и си купих билети за тук.
Парите не бяха важни. Просто исках да се занимавам с музика.
22 юли 1964г. - кой мислите влезе през тази врата?
Маилс Дейвис.
Така беше.
Става въпрос за най-печения човек на света.
Правеше записи в "Колумбия".
Преди да се усетя вече се качи на сцената и свиреше с оркестъра. - Не може да бъде.
Беше страшно. Човекът беше толкова фокусиран.
А и без това си беше страшен. Всеки в клуба знаеше, че не можеш просто така да го заговориш.
Изглеждаше сякаш си почиваше, но всъщност преценяше всичко.
Имаше една млада двойка, която се опита да се здрависа с него.
"Здравейте. Името ми е... "
Разкарай се копелдак и взимай тъпата си кучка със себе си.
Това беше Маилс. Такъв беше в музикалната си стихия - бесен.
- Но ти успя да говориш с него?
- Нещо по-добро - свирих за около 20 минути.
- Невероятно.
- Как се справи?
- Наистина си загазил, когато свириш до Маилс Дейвис.
Но той ме покри.
- Какво каза?
- Каза една дума - супер.
- Супер?
- Да. - Само това?
Да. Бях добър, но не бях готов. Искаше да каже да му се обадя, когато съм готов.
- А ти обади ли се?
- Не.
Отказах се. Занимавах се с други неща и, когато се върнах към музиката сезонът беше приключил.
Но знаеш ли... през 1945г. тази нощ беше доста над моето възприемане. Тук в тази стая.
- Прекрасна история.
Трябва да я разкажа на хората в Кулакон и Картахена.
- Познаваш хора в Кулакон и Картахена?
Тъкмо си мислех, че си пич.
- Такъв съм. Имам чудесна работа с договор.
- Стига, човече. Това е минало. Тъкмо ти хареса човека как свири. Нека посвирим малко джаз. Хайде.
- Знаеш ли, това е смешно, когато го казваш ти.
Ще ти задам въпрос.
- Какъв въпрос?
Въпрос за джаза. И ти трябва да отговориш вярно или грешно.
Изчезваш тази вечер.
- Ако изляза от тук тази вечер, ще отида толкова далеч, че ще е същото като да съм мъртъв. И още нещо.
Хората на Филикс, които те изпратиха тук...
...кажи им, че съжалявам. Не можах да устоя, трябваше да играя с топката
и да вляза отново вътре, но аз не отивам отново там.
Давай.
- Къде се е научил да свири Майлс?
- Не знам нищо повече за Майлс.
- Кажи ми.
- Музикалното училище.
Бил е в музикално училище, нали?
- Баща му е бил зъболекар в Сан Луис. Инвестирал е доста пари
и е изпратил Майлс го е изпратил в музикалното училище Джулиар в Ню Йорк през 1945г.
- След това напуска Джулиард и отива в Чарли Паркър на 52-а улица за следващите 3 години.
Трябва да намеря такси.
- Макс!
- Аз не си играя.
- Играеш си, човече. Той отговори правилно, но ти го уби.
- Какъв му е проблемът на този човек?
Макс, Макс!
- Имаш нещо за шофьора ми?
- Кой си ти?
- Същият човек, с който говори предния път.
Майката на Макс ме побърква. Дай му да говори, моля.
- Изчакай.
Внимателно.
- Майка ти се обажда на всеки 10 минути. Защо не се появи? Добре ли си? Къде си?
- Да се появиш за какво?
- Кажи и, че няма да успея тази вечер.
- Аз нямам нищо общо. Кажи й го ти.
- Да се появиш за какво?
- Тя е в болница.
- Посещаваш я всяка вечер?
- Да, какво значение има?
- Ако не се появиш ще провалиш реда.
- И какво?
- Хората ще започнат да те търсят, това такси, това не е добре.
- Няма да те заведа да видиш майка ми.
- От кога това подлежи на преговори?
Два коридора напред и един наляво.
Цветя.
- Това е загуба на пари. Няма да я трогне.
- Ако теб те държат в една стая 9 месеца...
Хората купуват цветя.
Извинете, задръжте рестото.
- За кой?
- Пети, мерси.
- Добра вечер ли имате?
- Нищо особено. Вие?
- Здравей, мамо.
- Звънях, звънях...
- Знам, имах спешно повикване.
- Какъв е проблемът да ми се обадиш? Аз лежа тук и си мисля, че ти се е случило нещо ужасно.
- Донесох ти цветя.
- За какво са ми цветя?
- Да те развеселят.
- Как?
- Пръскаш пари за неща, от които няма нужда.
- Нещо да кажеш?
Аз не ти купих цветя, мамо. Той го направи. - Кой?
Как се казваш?
Съжалявам, синът ми е груб.
- Няма проблем, госпожо.
- Ти си платил за цветята?
Красиви са.
Нали така, Макс?
- Мамо, това е Винсънт. Винсънт, това е майка ми, Айда.
- Много се радвам да се запознаем, г-жо Торш.
- О, просто ми казвай Айда.
- Айда.
Аз бях с Макс, когато получи обаждането.
- И вие дойдохте чак до тук, за да ме видите?
- Няма проблем, госпожо.
- Кажете го на сина ми. Трябва да му опреш пистолет в главата, за да дойде.
Вие трябва да сте един от важните клиенти на Макс?
- Клиент? Знаете ли, предпочитам да ме възприемате като негов приятел.
- Макс никога не е имал много приятели. Винаги си говореше сам на огледалото. Не е здравословно.
Мамо, много пъти съм те молил да не правиш това.
- Да правя какво?
- Не говори за мен сякаш ме няма в стаята.
- Какви ги говори?
- Казва, че е тук в стаята.
- Да, тук си.
Звучи толкова различно.
- Знам.
Но съм сигурен, че сте много горда с него. Започна от нулата.
Виж го сега - тук, Вегас...
- Мамо, мамо! Той не се интересува от тези неща.
Дойдох да те видя, видях те, изглеждаш добре, да вървим.
Не, не, не. Много съм заинтересован. Моля.
- Компания за лимузини.
- Така ли?
- Ще вози известни хора.
Известни хора? Компания за лимузини?
Какво постижение.
- Как ти беше името?
- Името ми е Винсънт.
- Ще дойдеш ли отново?
- Не, в града съм само за вечерта.
- Когато отново дойдеш... - Разбира се.
Всичките ми неща бяха вътре. Това беше моята работа.
Да видим какво още можеш да направиш.
Имам 4 убити тази вечер. Може би единият е твоя човек.
- Не, това не е Рамон. Дай да видя този.
Не, следващия.
- Знаеш ли какво е интересното?
Тези тримата дойдоха преди половин час.
Но гърдите на последния... не съм сигурен.
- Какво ще рече това?
Два в гърдите, един в главата.
Този човек стреля на точни откоси. Две дупки на няколко милиметра една от друга.
Виждаш ли за какво говоря?
- Мамка му! Може ли да използвам телефона ти?
Хайде, хайде. Събуди се.
Ало?
Хей, Фанинг е. В моргата съм. Познай кой лежи тук.
Силвестър Кларк криминален адвокат, превърнал се в адвокат престъпник.
Включително и Рамон, който той представлява.
И двамата са в бизнеса с наркотици.
Нещо става. Надявам се, че федералните знаят за това.
Изчакай. Ще ти звънна до 30 минути.
- Добре.
Отиваме на едно място, наречено Елроу Деъл на булевард Вашингтон.
- В коя част на Вашингтон?
- Провери.
Лимузини, а?
- Не започвай.
- Не аз лъжа майка си.
- Тя чува това, което иска да чуе. Не я заблуждавам.
- Да, бе. Може би чува това, което и казваш.
- Това, което и казвам, го знам само аз. Никой друг.
И какво има на Елроу Деъл?
- Просто карай.
Пълни са с недостатъци. Не харесват собствените си животи.
Вместо това си го изкарват на теб.
- А ти?
- Баща ми беше такъв.
- Майките са по-лоши.
- Не, майка ми умря преди да я запомня.
- Какво се е случило с баща ти?
- Мразеше всичко, което правех. Напи се, преби ме, сиропиталища, връщах се при него...
- И после какво?
- Убих го.
Бях на 12.
Шегувам се.
Почина от болест на черния дроб.
- Човече, съжалявам.
- Не, не съжаляваш.
Това, че караш само временно е някаква глупост, нали?
- Не е глупост.
- 12 години не е временно, Макс.
- Събирам парите. Застраховки, връзки. Затягам нещата.
Подходящият клиент няма просто да се качи и да седне на седалките.
Защото "Островни лимузини" е повече от просто возене. Нека го наречем нещо като преживяване в клуб.
Ще бъде перфектно.
Перфектно.
- Тук завий надясно.
Дай ми портфейла.
- Добре, но за какво?
- Ще ти го пазя. Тези хора ще те претърсят.
- Кой ще търси?
- Хората вътре. Отиди и попитай за Филикс. Той те очаква.
- Филикс. Как изглежда?
- Не знам. Никога не съм го виждал.
- Кой е той?
- Един от хората, които ме наеха.
- Не разбирам.
- Ти какво си мислиш - че нощта е свършила и приключихме?
Ще влезеш вътре, ще се представиш за мен и всичко ще мине като по вода.
- Защо тогава ти не отидеш?
- Аз не се срещам с хора.
Много е рисковано за мен, а ти няма да го прецакаш.
Имам договор с шефовете им. Тези типове не трябва да ме виждат.
Те не знаят как изглеждам.
- Но... но... ако не се справя...
- Ще те убият.
- Имаш 10 минути. След това преструвайки се, че пътувам към болницата, ще екзекутирам майка ти на излизане от града.
- Не мога да го направя. Не мога.
- За какво говориш?
Разбира се, че можеш. Хайде. Ей, ей!
- Мамка му! Ако го направя може да умрат невинни хора.
- Няма такава възможност, Макс. Приеми, че нямаш друг избор.
- От колко време се занимаваш с това?
- Защо?
- Просто питам за всеки случай.
- От около 6 години.
- Да... 6 години...
Имаш ли някакви предимства или застраховка?
- Не, нямам. Действай бързо. Излизай от таксито!
Изчакай!
Кой е това?
Точно навреме.
Добре, чист е.
Какво става, приятел?
- Тук съм да видя Филикс. Има нещо за мен.
- Не познавам Филикс.
Кажи му... кажи му, че е Винсънт... аз съм Винсънт.
Очаквате ли някакъв приятел, на име Винсънт?
Разбрано.
Пуснете го.
Детектив Ричард Уайнът, отдел "Наркотици", полиция.
Детектив Рей Фанинг.
- Здравейте. Как сте? Агент Франк Педроса.
- Благодаря, че се отзова, Франк.
- Няма проблем. Как мога да помогна?
Какво става? Защо ни искате във вашия случай?
- Случват ли се някои необичайни неща тази вечер?
- Какво по-точно?
- Серийни убийства в Уистръл Сентрал, западен Холивуд.
- Всичко е спокойно в западната част. Някои хора спят, други не. Идват с коли, пикапи, таксита.
Всичко, различно от това, го наблюдаваме.
Интересувате ли се от това?
- Имаме ситуация - 2 тела,
може да е съвпадение, може и да не е.
- Може ли да увеличите това?
- Кое? - Това!
Погледни това там.
- Какво е?
- Да, 5Q49974.
- 5Q49974.
Мислех, че си по-висок.
Седни, Винсънт.
- Как бяха двете имена?
- Рамон Аяла и Кларк.
- Да не би да ми казвате че Рамон Аяла и Кларк са убити тази нощ? И двамата?
- Кларк със сигурност, за Рамон...
- Също така и Даниел Бейкър в Саут Сентръл.
- С това стават 3.
- 3 какво?
- Свидетели.
Винсънт, ти се срещаш с хората от Кулиакан и Картахена.
А сега си тук. Защо?
- Изгубих си нещата.
Сега ме слушай много внимателно.
Специална група сформира един списък.
Корумпирани, информатори, заглушаващи устройства с гласово командване...
...софтуер, наблюдение... много скъпо контраразузнаване.
Този лист, този важен лист...
...какво каза за него, изгубил си го?
- Да, съжалявам.
- Това не е достатъчно. Аз да не съм ти Хъмпти-Дъмпти.
Вярваш ли в Хъмпти-Дъмпти?
- Не.
- А в Дядо Коледа?
- Не. - Нито пък аз. Но децата ми вярват.
Но знаеш ли те кой харесват повече от Дядо Коледа?
Помощника му - Педро ел Негро.
Има една стара мексиканска поговорка за това как Дядо Коледа бил зает да търси добрите деца и някой трябвало да търси лошите...
За това наел Педро и Дядо Коледа му дал списъка с имената на лошите деца.
И Педро отивал всяка вечер да ги проверява. А хората,
малките деца, които мразели Педро и не си казвали молитвата,
за тях Педро оставял по едно магаре играчка на прозорците.
Като се връщал ако децата още се държали лошо ги отвличал и никой не ги виждал повече.
Ако аз съм Дядо Коледа, а ти Педро
как мислиш би реагирал веселият стар Дядо Коледа ако един ден Педро влезе в офиса му и каже:
"Изгубих списъка." Колко ядосан, мамка му, си мислиш, че щеше да е?
Кажи ми, Винсънт. Кажи ми какво мислиш.
Какво?
- М... м... мисля, че...
Мисля, че трябва да кажеш на този тип зад мен
да остави пистолета си.
- Какво каза?
- Казах да му кажеш да остави пистолета си преди да му го взема и да спукам селския му задник с него.
- Това ли искаш да направя? - А ти?
- Не знам. Ти ми кажи.
Затова хвърлих листа, задачите и всички други работи... да защитя
твоя, как се казва, забележителен задник.
Защо си мислиш, че дойдох тук?
Но... Случват се помии.
Трябва да се примириш с това, адаптирай се.
Дебелакът, типът от пентхауса, музиканта...
И аз живея...
- Можеш ли да довършиш?
- За 6 години...
...или в Хавана.
Винсънт?
- Каза "Тук съм".
Изгуби 2.
Между другото в знак на благодарност...
ти предлагам отстъпка.
25% от услугите ми.
Много щедро.
- Подяволите. Нека бъдат 35%.
Между другото...
...Даниел каза, че съжалява.
Иди при Фивър.
Ако нещо се обърка...
...убий го.
Изпрати разрешителното му на мобилния ми телефон.
Не, ще изчакам.
Има ли някой друг в таксито?
- Помислих си, че няма да можеш да се измъкнеш.
- Да, колко трогателно.
Знаеш ли клуб "Фивър"?
Намерете свидетеля ни Питър Лим...
Аз съм детектив Фанинг, отдел "Наркотици".
- Афро-американец, средно сложен...
- Щурмовият екип ще си свърши работата.
Искам въздушна подкрепа на дистанция от 500 метра.
- Колко остава?
- 12 минути.
Според диспечера на компанията, този таксиметров шофьор кара от 12 години.
- И какво?
- Искаш да ми кажеш, че влиза в телефонна кабина и абракадабра - превръща се в сериен убиец.
Какво прави? Работи като убиец между смените?
- Не. Истинският шофьор е забелязан при отводнителния канал.
- Човекът там прилича на този.
- Защото е взел човек, който прилича на него.
- Не знам...
- Аз знам.
- Проверете охранителни компании, които са уволнени от картелите.
Колумбия, Русия, Мексико. Бивши специалните части.
Бивши агенти на КГБ.
- Този човек е като бомба със закъснител. Високо трениран, дегизиран като шофьор на такси.
- Какво ще правите?
- Ще го очистим и ще спасим свидетеля си.
- А какво ако тези хора не са прави?
- Казаха, че човекът се казва Винсънт.
- Той е там и говори с лошите.
- Има още нещо.
- Рей, няма нищо друго.
Това е тяхната топка, тяхната игра, тук няма нищо за нас.
- Няма нищо за теб.
- Точно така, Късно е, отивам си вкъщи. Знаеш ли колко е часа?
- Потърси Питър Лим.
- Не е при жена си. Тя мисли, че е във "Фивър".
- На 6-та и "Александрия". Давай.
ЛА 101 до ЛА 103, ЛА 105, ЛА 108- свидетелят е в клуб "Фивър". Там отива Винсънт.
Щурмовият екип и останалите екипи хванете Винсънт! Намерете свидетелят Питър Лим и го изведете!
- ЛА 105 до ЛА101- разбрано.
Ще и се обадиш ли?
- На кого?
- Онази дама, която ти даде визитката.
- Не знам.
Може би, може би не.
- Какво? Вземи телефона.
Животът е кратък. Дните отминават.
Ако двамата оцелеем трябва да й се обадиш.
Така мисля.
Ето го. Настъпи.
Трябва да е някъде отзад.
Ние поемаме отдясно. Пазете вратата.
На 5 метра отпред и 1 метър в ляво.