The O.C. - 01x11 - The Homecoming (2003) Свали субтитрите
- Къде е брат ми?
- Трей ще лежи от 3 до 5 години.
- Ти харесваш Сет Коен!
Не мога да харесвам Сет Коен. Ако кажеш на някого, ще те убия.
Какво сте правили вие двамата?
Кики ми каза, че сте били в офиса сами до 2 през ноща.
Не са ли те перфектната двойка? Пазили са връзката си в тайна...
...но тази вечер, тайната е разкрита.
Мамо, без рецепти. Махни ги.
Това е първия ден на благодарността за Раян с нас...
...и ние ще проготвим вечерята заедно.
- Сериозно, къде е Роза?
- Роза я няма. Само ние сме.
- Готова съм за това предизвикателство.
- Тако, разубеди я.
- Санди!
- Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
Мамо, не. Недей! Няма да провалиш празника!
- Кой каза, че ще го проваля?
- Чакам този празник всяка година.
Моля те! Деня на благодарността е любимият ми.
- Всички знаят това.
- Семейството ми никога не празнуваше.
Още една причина да направим този специален.
- Има ли някъде тигани?
- Това не вдъхва много увереност, скъпа.
Знаете ли за какво си мечтая, когато мечтая за този празник?
Мечтая да ям толкова много вкусотии...
...че цялата ми кръв да отиде в стомаха и да припадна.
- Моля те, не ми отнемай това.
- Това е откачено.
И така, предполагам, че трябва да започнем от пуйката.
Мога ли...?
Точно така те държеше като бебе.
Санди.
Мисля, че трябва да я напълним, нали?
- Знаеш ли какво, аз ще я напълня.
- Това е добра идея.
- Сигурен ли си?
- Знаеш, че обожавам да пълня.
Добре. Следват боровинките.
- Мои са. Голям фен съм им.
- Тогава, ще обеля картофите.
Знаеш ли? Има някой трикове при беленето на картофи. Съжалявам.
- Тогава аз какво да правя?
- Сложи масата.
Да. Слагането на масата е важно.
- Да вдигна ли телефона?
- Можеш да вдигнеш телефона.
Ти си по телефоните.
Ало?
Да, ще платя разговора.
Да, тук е. Изчакай за секунда.
Раян, брат ти е.
Аз ще отида...
Той се... Обажда се от затвора.
Е, той ще е там за известно време.
- Срещал ли си го някога?
- Не.
Свикнах Раян да е в семейството и забравих, че си има негово.
Здрасти, братле.
Добре, а ти?
Какво, днес? Деня на благодарността е, Трей.
Не. Знам, мина много време. Просто...
Мама не те ли е посещавала?
Добре.
Не, и аз искам да те видя.
Мина прекалено много време...
Ти също.
Чао.
Как е Трей?
Добре е. Надяваше се да го посетя.
Празник е. Не иска да е сам.
Не можеш да го обвиняваш?
Е, ще отидеш ли?
Ами, само на час път е от тук.
Мога да помогна тук, да отида, и да се върна за вечеря.
Чудесно. Така ще е добре.
Добре ще е, да видиш брат си.
ОРИНДЖ КАУНТИ КВАРТАЛЪТ НА БОГАТИТЕ
Субтитри: IvKra
Дали има готов пълнеж?
Ти как мислиш?
Не знам.
Е, ти сигурно ще тръгваш скоро.
Трябва да свърша с пълненето, с печеното и захаросаните ябълки.
Да, и ако си намериш достатъчно работа за следващите 3 до 5 г., Трей ще е излязъл.
Той ще иска нещо от мен. Услуга, пари.
Може би не. Може би иска да види семейството си.
- Не познаваш Трей.
- Знам. Ти никога не говориш за него.
Няма много за казване.
Той е твой брат.
Ако искаш, ще дойда с теб. Ще се радвам да се запозная с него.
Не, няма.
Е, по закон, сега всички сме, като братя, така че...
Някой трябва да държи майка ти далеч от яденето.
Освен това и Ана ще идва.
Да, вярно.
- Мислиш ли, че Раян е добре?
- Мисля, че ще се справи.
- Трябва да го направи.
- Добре.
- Дай ми малко да ги повъртя.
- Не. Сет много обича царевица.
- Как очакваш да се науча?
- Не очаквам!
- Съжалявам. Момчетата и аз се споразумяхме.
- Споразумяхте се?
- Тържествено обещание.
- Кога?
Ти беше в банята. Подкрепям те в разширяването на твоите хоризонти,
Но не днес. Имаме гости, които ще очакват храната да бъде сервирана.
Като стана дума за това, каза ли на Рейчъл за Джими?
- Не. Ти каза ли на Джими за Рейчъл?
- Не.
Той е откачил достатъчно. Първи ден на благодарността без жена си.
Е, обзалагам се, че ще му е по-добре тази година.
За разлика от баща ти, който сигурно ще агонизира.
Не мога да повярвам, че ще празнува деня на благодарността с Джули Купър.
- Защото никога не го е правил с нас.
- Е, не се оплакваме.
Мамо, стоиш твърде близо до царевицата.
Може ли да се отдръпнеш малко?
Трябваше да отида при баба.
Защото наистина не искам да ходя у мама.
Ще е само за час.
Защо трябва да прекараме празника с него?
Той е зловещ.
Кейлъб не е зловещ, просто е...
- Страшен.
- Той ходи с мама.
- Наясно съм.
- Е, не е ли това странно?
Виж, майка ти... продължава напред.
- Но знаеш ли, имам новини за теб. Баща ти също.
- Наистина ли?
Е, не точно.
Имам предвид измамите и това с банкрута.
Нали знаеш, че дори нямам работа. Така, че не съм добра партия за брак, но...
Можеш да възразиш.
Виж, знам, че е странно, но майка ти е все още твоя майка.
Тя те обича.
Хайде.
- Трябва да тръгвам.
- Само секунда.
Трей не обича да чете комикси.
Още не, защото не е видял новите "Титани"
"Титаните". Ами "Легиона"? Той беше по-добър.
Човека е в затвора, пич. Гледал ли си "Оз"? Сигурен съм, че ще му хареса.
Но, да, новия "Легион" е по-добър.
Хей! Хей!
По-леко с одеколона ми, моля.
От кога си слагаш одеколон?
Съжалявам, че се опитвам да се откроя.
- От днес.
- Добре, защото Ана ще идва.
Какво?
Не. Защо мислиш...? Защо си помисли...?
Ана? Ти да не си напълно...?
Аз дори...не съм. Не бих могъл. Не.
- Харесваш я.
- Защо мислиш така?
Какъв е проблема? Тя е готина и те харесва.
Добре, искам твоя съвет за нещо...
...но ми обещай, че няма да кажеш на никого.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
Онази нощ, на яхтата на дядо...
...Самър ме нападна с устните си.
И се закле, че ако кажа на някого ще ме убие.
- Тя има интересно разбиране за романтика.
- Да.
Е, през първите 16 г. от живота ми нямах жени, а сега имам две.
- Да, съчуствам ти.
- Благодаря, приятел.
Сериозно, човече, голям проблем имаш.
Харесвах те повече, когато нямаше чувство за хумор.
- Честит ден на благодарността.
- Добре дошли.
- Радвам се да те видя.
- Как си?
- Честит ден на благодарността.
- Изглеждаш страхотно.
Исках първо да се отбия, преди да отида у мама.
Да видя, дали искаш да си поговорим.
В твоята къща до басейна или в моята?
- Това е класика.
- Надминал си себе си.
- Е, ден на благодарността е. Вълнувате ли се?
- Да, да.
- Нова риза?
- Май да.
- Подвива се.
- Очевидно.
- И косата ти беше като...сега.
Аз.. Да. Не съм се замислял... Носил ли съм косата си някак?
Какво става? Само ние сме, нали?
- Хей, аз съм фен на подвитите ризи.
- И косата ти изглежда добре.
- Трябва да тръгвам. Майка ми ме чака.
- Добре.
- Ще се върна след час.
- Чудесно. Аз ще се върна след 8.
- Къде ще ходиш?
- Да се видя с брат ми.
- Мислех, че той е в...
- Там е.
Обади се. Иска да отида да го видя.
- Искаш ли компания?
- Не, няма нужда.
Не искаш да...
Не, искам да видя от къде си, къде си живял.
Трябва да си с майка си.
Бил си там цял живот, а аз не зная нищо.
- Така е по-добре.
- Не, не е.
Да, по-добре е.
Виж, това... вече не е моя живот.
Така, че има ли някакво значение, сега?
- Рейчъл!
- Честит Ден На Благодарността.
- Честит и на теб. Благодаря ти.
- Толкова си мила.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Благодаря, че дойде.
- Разбира се.
Е!
Това ли е лятната колибка за почивните дни?
Това преведено означава "хубава къща".
- Здрасти.
- Аз съм Джими. Срещнах ме се...
- Да, в Ла Рока.
- Точно.
Чудесно. Джими, Рейчъл. Ей, защо не седнете.
Добре.
Добре, аз трябва да проверя нещо в кухнята.
Аз също.
- Ужасни сме!
- Не мина много гладко.
- Казах ти, че това е лоша идея.
- Не, не си.
Не искам да знам, не ме интересува.
Е, аз ще тръгвам.
Хей.
Вземи това, за всеки случай.
- Всичко наред ли е?
- Да.
- Искаш ли някой да дойде с теб?
- Не, добре съм.
Добре, тогава, трябва да вземеш ключовете.
Имам и нещо за Трей.
- Не се притеснявай, от магазина е.
- Благодаря.
- До скоро, приятел. -Добре.
Какво, прекалих ли? Сериозно, престарах ли се?
Е, хора, разбрахте ли, че Раян вече е смешен?
- Какво правиш?
- Идвам с теб.
Майка ми позволи.
Наистина ли?
Да, тя се опитва да не ми се пречка тези дни.
Не знам.
Аз знам.
Благодаря.
Здрасти, братле.
Здрасти.
Това е Мариса.
Радвам се да те видя, човече.
Знаете ли какво? Вие си говорете.
Аз ще бъде ей там.
Виж се, само.
Извинявай, че не дойдох да те видя.
Бил си зает. Мама каза, че добре си се уредил.
- Как си?
- Знаеш. Не много добре.
- Какво искаш?
- Не говори така.
- Не може ли просто да видя брат си? - Ти ми кажи.
Забрави за това, става ли?
Не исках да ти се обаждам, но съм в беда.
Когато ни арестуваха, дължах много пари на някой хора.
- Пари, които загубих, около 6 хиляди.
- Как загуби 6 хиляди?
Аз съм Атлууд, братле. Знаеш късмета ни.
Хората, на които ги дължах...
...имат приятели тук, които обичат да ми напомнят.
Ще стане по-лошо.
- Нямам толкова много пари.
- Не ти искам пари.
Тогава, какво искаш?
- Не можеш ли да ми кажеш, къде отиваме?
- На автобусната спирка. Отиваш си вкъщи.
- Какво? Раян...
- Трябва да взема открадната кола, разбра ли?
Трябва да я оставя в някакъв автосервиз за да платя дълг.
- Открадната кола.
- Сега знаеш, защо не трябва да идваш.
- Ами, ако те хванат...
- Той е мой брат.
Ако не го направя...
Нямам друг избор.
Аз също.
Няма да те оставя.
Можеш ли да повярваш, че Сет си е поканил приятелка?
- Знам!
- Мога ли да помогна?
- Здравей.
- Ти трябва да си Ана. Санди Коен.
- Радвам се, да се запознаем.
- Ние се справяме добре, тъкмо почиствахме.
Ако под "ние" имаш предвид себе си, значи някой е нарушил споразумението.
Аз отварям виното. Умение, в което се чуствам уверена.
- Няма спор в това.
- Е, Ана, какво става?
Вашите не вярват в празнуването на геноцида на Американските Индианци?
Те отидоха в Питсбърг, да вечерят с останалата част от клана.
- О, ти не искаше ли да отидеш?
- Не.
Цяло предизвикателство е, да седиш на една маса със сем. Стърн и да имаш апетит.
Това е като проклятие за духът на този празник.
Проклятие? Проклятие.
- Да.
- Хей.
Сладки картофи, бонбони и зърнена закуска. Изведнъж вече не съм толкова гладен.
Тогава всичко, което ще ядеш са твоите думи.
Сет, малко помощ, моля.
Опитваш се да ме уредиш с Джими Купър.
- Това е лудост.
- Да, така е.
- Той е престъпник.
- Но е добър.
Колко отчаяна мислиш, че съм? Не отговаряй на това.
- Виж, Джими е готин.
- Той е крадец.
А ти си адвокат. Идеална комбинация.
Не искаш да се занимаваш с това, което става между нас.
Нищо не става между нас. Ние сме колеги и приятели. Това е.
- Джими е печен, смешен, привлекателен.
- Няма да стане , Санди.
- Добре, признавам.
- Какво признаваш?
Всичко е нагласено.
Оранжеви свещи ли да използвам или кафеви?
Просто го кажи.
- Здрасти.
- Здрасти.
Аз не знаех за, нали знаеш...
О, и аз също.
Добре, само исках... да го изясня.
Добре.
- Добре.
- Добре.
- О, хайде, спъни го, спъни го.
- Не, убий го. Убий го!
- Удари го! Удари го!
- Той ще премине!
Тъчдаун!
- Фен си на Делфините.
- Голям. Ти си на Каубоите?
Обсебена съм.
- Имаме мач тук.
- Да, имаме.
- Не искам.
- Защо не?
- На две седмици е.
- Не е, току що го направих.
Гледала ли си ЕСПН Класик?
Боже мой, обожавам го.
Има нещо в него. Толкова е...
...облекчаващо.
- Облекчаващо. Да, абсолютно облекчаващо.
Не знам какво е това.
Страховитата двойка!
Това преведено от Санди, означава "честит празник".
Камиона на катеринга се развали с целия ни банкет.
- Исках да кажа на Мариса, че ще ядем навън.
- Тя не е тук.
Или просто можем да ядем тук. Нямаш нищо против, нали Кики?
- Не. Защо да имам нещо против?
- Има мач. Забравих.
- Кал, моля те, чуствай се като у дома си.
- Защо не? Нали е мой.
Не разбирам. Ако Мариса не е тук, тогава къде е? С Раян ли е?
Той си отиде в къщи. Замина тази сутрин.
- Джули.
- Джими.
Рейчъл.
Рейчъл, Джими. Какъв е резултата?
Значи, това е стария ти квартал.
Раян Атлууд.
Териса, здрасти.
Артуро вкъщи ли си е?
Дошъл си да питаш за тъпия ми брат?
Дори няма да ми кажеш къде си бил през последните 5 месеца?
Не... Да...
- Кой е това?
- Здрасти. Аз съм Мариса Купър.
Значи, това е новата ти приятелка.
- О, значи вие двамата сте били...
- От време на време.
Израстнахме заедно. Аз бях съседката.
И аз му бях съседка.
- Добре. Артуро?
- Да, тук е.
Ще ти обесня по-късно.
Мамо, виж кой намерих.
Раян!
Къде беше? Не съм виждала майка ти отдавна.
Да, и аз не съм.
- Ами брат ти?
- Отчасти за това съм тук.
- Значи си тук за колата?
- Здрасти, човече.
- Здрасти, къде се губиш?
- Това е Мариса.
- Здрасти.
- Здрасти.
Приятелката му.
Хайде, човече, да вървим. Може да ни отнеме малко време докато я запалим.
- Искаш ли да дойдеш?
- Ти върви. Аз ще стоя тук.
- Можеш да ни помогнеш да сготвим.
- Чудесно.
Мамо, не я насилвай. Сигурна съм, че не готви, има си прислужници за това.
- Не знам къде е тя.
- Значи си я изгубил.
Трябваше да е в твоята къща. Ти си я изгубила.
Трета и дълъг. Супер.
- Не могат да останат.
- Знам.
Джули ще провали нещата между Джими и Рейчъл. Целия този труд за нищо.
- Кой си мисли, че е той?
- О, тръгваш ли? Беше ни приятно да те видим.
- Здрасти, Сет. Как си?
- Здрасти, дядо. Помниш ли Ана?
- Как мога да я забравя?
- Добре.
Кики знам, че си разстроена. Може би трябва да поговорим.
Всичко е наред, татко. Вече не съм разстроена. Няма нужда да разговаряме.
Не бързай толкова.
Вие притежавате възвишенията, нали? Земята над блатата?
- Не и ти.
- Чудех се...
...как ще се чувствате, като построите предприятие...
...което замърсява и унищожава природата?
О, страхотен пример даваш на младите, Кал.
Прочела ли е тя, моя доклад? Наясно ли е, че ние ще построим устие на реката?
Всеки знае, че това не е достатъчно.
- Това е, като превръзка за рана от куршум.
- О, така ли?
Знаете ли какво, аз ще отворя.
Самър, здрасти. Какво правиш тук?
Опитвам се да празнувам. Трябваше да се срещна с Мариса у тях.
Няма начин, да ям с моята мащеха.
За какво и е триптофан? Тя взима Валиум.
Ясно. Е, част от сем. Купър са тук, но не знам къде е Мариса.
Е, тъй като, съм тук, може да поговорим.
- Добре. За какво искаш да поговорим?
- За това, което се случи на яхтата.
Няма ли да ме поканиш вътре?
Знаеш ли какво? Нека го обсъдим в къщата до басейна. Там ще ми е по-добре.
Също така, нека да минем отпред...
...защото посадихме нови гардении, и мисля, че ще ти харесат.
Странно, защото казаха, че тези гардении трябваше да са цъфнали...
Хей, какво правиш?
Не мога да се сдържа. И определено не мога да го обесня.
- Не си казал на никого, нали?
- Не.
- Защото ще те убия.
- Не, вярвам ти.
Би ли почакала малко? Трябва да наглеждам зеления боб.
Оставяш ме заради зеления боб.
Не.
Това Раян ли е?
Имаш предвид Снупи?
Това е от една пиеса в 8-ми клас. "Добър човек си, Чарли Браун".
Териса играеше Пати.
- А Раян е бил Снупи.
- Беше много талантлив.
- Раян е играл в мюзикъли?
- Престана, когато влязохме в гимназията.
Това е много хубава рокля.
Да, това е, когато аз и Раян отидохме на зимния бал миналата година.
Беше щура вечер. Забърквахме се във всякакви неприятности.
Той просто си тръгна. Знаеш ли?
В един ден го има, на следващия къщата беше празна.
- Не мисля, че го е планирал.
- Можеше да се обади.
Познаваш някого цял живот, израстваш заедно с него.
Мисля, че въобще не съм го познавала.
Тази кола е супер, човече. Гатас ще е доволен.
Брат ти, сигурно му дължи много пари.
- Този е по-луд и от брат ти.
- Да.
Та защо си тук да вършиш черната работа на Трей?
Виж, Трей ми беше най-добрия приятел, но е беля.
Забелязал съм.
Ти не трябва да правиш това.
Можеш да се върнеш към новия си живот. Какво ще прави Трей?
Нека я запалим.
Опитваше се да го поканиш за този празник от години.
Единствената причина той да е тук...
...е, че храната му не е пристигнала, и има мач.
Поспри малко с това. Пиеш на празен стомах.
Не ми казвай да спирам. Кажи му да хваща пътя.
- Да хваща пътя? Кой говори така?
- Не ме съди.
Имам семейство, което не ми дава да готвя на празника...
...баща ми, ме използва заради захаросаните ми ябълки, и сме свършили мерлото!
Искате ли да останете насаме?
Аз ще...
- Здрасти.
- Ана! Здрасти.
Къде беше?
Раян ме помоли да нахраня рибките му, докато го няма.
Раян има рибки? Обичам рибки!
Знаеш ли какво? Не можеш да ги видиш, защото са мъртви.
Да, самоубийство. Знаеш, колко тежки могат да са празниците.
Ами...
...къщата до басейна е празна.
Можем да останем насаме малко.
- Да, можем да отидем в моята стая.
- Даже е по-добре.
Добре!
Е.
Това ли е стаята ти?
Да. Да, това е.
Запозна ли се, вече, с Капитан Овес? Не мисля, че си.
Сет...
...не ме доведе тук за да ме запознаеш с Капитан Овес.
Не, не съм.
Така си и мислех.
Имам един карфиол на пара.
Затова ще те оставя тук с Капитан Овес и ще се върна след малко.
Колата е готова.
- Ало?
- Човече, аз съм. Слушай.
Въпреки това, което предлагат от Плейбой...
...две момичета и едно момче... Не, не може да е истинско.
Знам какво имаш предвид.
Може ли да ти се обадя пак, когато тръгнем с Мариса?
- Мариса с теб ли е?
- Да, защо?
Майка й е тук и я търси. Обади ми се, става ли?
Добре.
- Мариса е с Раян. -Какво?
- Казах, че Мариса е в Чино.
- Не те чувам.
Казах, че Мариса е в Чино! Уау, това наистина става в истинския живот.
- Какво каза?
- Да, не, казах, че Мариса носи моите чиноси.
- Обичам тези гащи.
- Изглежда, че ще се задържим известно време.
- Готова ли си да говорим?
- Пресни маргарити?
Е, ще те видя отново.
- Късмет.
- И на теб.
Знаеш ли...
...съжалявам.
Аз също.
Това място вече не е толкова забавно, както преди.
Е, как така не ми каза, че е имало Териса?
Как така не ми каза за майка ти?
- И това ли ще сложиш на моите плещи?
- Нищо не съм слагала.
- Кой мислиш, че ще обвини?
- Аз ще й обесня.
- Не трябваше да те вземам.
- Няма да го направиш сам.
Защото си ми шофьор, ли? Върни се в Нюпорт. Аз ще хвана автобуса.
- Раян!
- Това не е разговор.
Ти ме излъга.
Какво и е на тази риза, Коен? Като защитна жилетка, ли е?
Ами...
...защо не оставиш това на мен.
О, веднъж и ти да проявиш инициатива, Коен.
- Какво? Да нямам червило?
- Не.
Не.
Какво?
Случва се.
Чакай. Какво искаш да кажеш, че се случва?
Не, не, не, Коен!
Знаеш ли, какво? Не може да се случва.
Да, може. Случваше се. Просто изпитвах благоговение и наслада...
...което сега ще се замени с тежки натъртвания на задника ми.
Трябва да помисля или да ям нещо. Чувствам се замаяна. Да влезем вътре?
Не, всъщност, мисля, че ще е най-добре, ако...
...аз вляза вътре, защото съм домакин, за да ти донеса храна, защото ти си гостът.
Също така, майка ми готви, а това не трябва никой да го вижда.
И още, баща ми носи престилка, което спада в същата категория.
И дядо ми говори за политика, а никой не обича политиката.
И е много напечено така, че стой тук и релаксирай. Ще се върна.
Вината е твоя. Ти я пусна да отиде с Раян.
- Нямах представа, че ще прави това.
- Е, това е окуражаващо.
- Какъв баща си само?
- Не говориш сериозно.
Мога да съм много неща, но не и лош родител.
- Рушител на околната среда.
- Тираничен земевладелец.
Ти, не се бъркай. Дори не знам какво правиш тук.
О, тя е наш гост. За разлика от други хора.
О, изведнъж имаш стандарти за това, кой пускаш в къщата си.
- Какво трябва да означава това?
- Мариса нямаше да е в Чино...
...ако не беше се запознала с него.
- Не Раян е проблема.
- Проблема е дърво-любителя, който го доведе.
Или безотговорен родител, който опитва да се уреди за празника.
Извини ме, че си наваксвам изгубеното време.
- Моля?
- Извинявай, беше в пристъп на страст.
Не очаквай това да става много често.
- Моля, чувствайте се свободни да споделяте.
- Иска ли някой още пиене?
- Сет! Ще отидеш ли до къщата при басейна...
- Не мога, трябва да вървя.
Здрасти, Ана. Какво става?
Побеждавам Капитан Овес на "Дженга".
Мисля, че отсъствието на палците му ми дава известно предимство.
Взе да става малко странно тук.
Е, остави ме сама за дълго, и мисля, че малко пощурях.
Във всеки случай, Капитан Овес е доста огорчен.
Споменавал ли съм, че това е любимият ми празник?
Е, така е.
Не ти ли е горещо в тези дрехи?
Да, много са меки.
- Защо не ги свалим?
- Защо не?
Никога не съм ги харесвал. Майка ми ги избра, бях като...
Чакай, това не е вярно. Сам си се обличам.
- Хванх го.
- Дръпни насам...
- Няма страшно, ще се справя.
- Ето къде ми е главата...
- Сет?
- Добре, две натъртвания за днес.
Две?
Да, първото беше от готвенето.
Просто сладките картофи не са вече толкова сладки както преди.
Като стана дума за това, оставих ги без надзор. Сега се връщам.
Какво беше това с Капитан Овес? Той иска реванш. Направете го.
Искаш ли реванш?
Върна се толкова скоро? Защото аз просто...
Искам да кажа... Много сте привлекателен за баща.
Изискан, но... О, Боже.
Ти ли си Раян?
Трябва да призная, че това е жестока кола.
Трудно е за вярване, че твоя брат е успял да го направи.
...защото е такова тъпо копеле.
Е, какво мислиш?
- Какво? Какво да мисля?
- Вземате колата и оставяте Трей на мира.
- Това ли е сделката?
- Това ми каза той.
- Пичове, чухте ли това?
Чакал съм 6 месеца за това и има нещо, което се нарича интерес.
- Нямам нищо.
- Да, обаче интереса трябва да се плати?
Хванете го! Хванете го!
Тръгвай!
- Какво по дяволите правиш?
- Проследих те.
Добра идея.
Единственото нещо, което зная за нея е, че харесва "Каубоите"!
Кога за последно сме прекарвали заедно Деня на Благодарността?
- Имам работа, знаеш това.
- И не се прави на толкова невинен.
Знам, татко, но не знаех, че ще стане така.
Виж, схванах. Положението е много сложно.
- Ана е толкова умна и забавна.
- Да!
Тя е възхитителна. Но Самър е...
- Самър.
- Да.
- Не можеш да ги лъжеш вечно.
- Не, така е, знам.
Бъди мъж. Кажи на Ана, че харесваш Самър.
Прав си, само дето....
Оу, добре. Тогава, кажи на Самър, че харесваш Ана.
Да, но отново не съм сигурен.
Нещо гори.
Хора, не искам да ви прекъсвам, но там нещо...
О, Боже! Пуйката ми.
- О, това е една препечена птица. - Хайде де, мамо.
- Къде е менюто с готовата храна?
- Всичко наред ли е?
- Наред е. Нека се качим горе.
- Чух пожарната аларма.
- Самър?
- Ана?
- Сет?
- Сет?
Колко неловко. Странна ситуация, но искам да ви обесня всичко...
- Аз те целунах.
- Знам.
- И аз те целунах.
- Вярно е.
Винаги съм знаела, че си грозното пате.
- Благодаря, мамо. Не си тръгвай.
- О, не искаш тя да си тръгва?
Не! Искам да кажа да. Искам да кажа да.
- Хубаво.
- Беше неловко, но тя вече си тръгна.
- Нека ти кажа нещо, Самър...
- Не се чувствам много добре.
Колата е доставена и дълга е платен.
Но няма да направя нищо друго за теб, разбра ли
- Съжалявам, човече.
- Можеха да ме убият.
Никой друг не би направил това за мен.
Схванах. Ние приключихме.
- Е, ще идвам да те видя.
- Недей.
Ти имаш шанс, братле.
Трябва да ме забравиш. Забрави всичко това.
- Грижи се за себе си.
- Добре.
Е, трябва да тръгваш. Има хора, които те чакат.
Е, това беше Чино.
Досега не осъзнавах, че когато си напуснал си оставил хора.
Никога не искам да го правя отново.
Няма да ти се наложи...
...Снупи.
Е, може да гледаме мач някой ден.
Да, добре. Бих искал... Не знам дали ще съм...
Когато си готов.
Да.
Вкусно е.
О, слава Богу. Добре ли си?
Да, мамо. Добре съм.
- Защо не ми каза, че отиваш?
- Джули. Ден на Благодарността е.
Китайска храна?
Здрасти, човече. Какво правиш?
- Не лежа с Капитан Овес.
- Защо си на пода?
Реших, че ще се озова тук, така или иначе, и затова пропуснах останалата част.
- Изглежда, че нещата са минали много добре.
- Да, както и при теб. Готина синина.
Е, можем ли да седнем с теб и Капитан Овес?
Да. Моля.
Нищо не казва, честит Ден на Благодарността, както пържения ориз.
Та, какво каза брат ти?
Сбогом.
- Значи Чино беше...
- Хубаво е да си вкъщи.
Сет, знаеш ли, че Раян е играл в мюзикъли?
Това е много любопитно.
Не знаех, че в Чино се играят мюзикъли. Дори не знаех, че има танци или смях.
- Никой там не е толкова смешен като теб.
- Е, накрая се съгласихме, че аз съм смешния.
Виж само. Всички научихме важни уроци по време на празника.
Затрогващо е.