The Incredibles (2004) (Incredibles.2004.DVDRip.XviD.AC3.5CH.CD1-TerrorVideo.srt) Свали субтитрите
- Добре е.
Мога да минавам през стени, но не мога да...
- Така е добре.
- Не мога да го включа.
Г-н Феноменален... Имате ли скрита самоличност?
Всеки супергерой има скрита самоличност. Не познавам някой да няма.
Кой може да издържи да бъде "супер" постоянно?
Естествено, че имам скрита самоличност.
С тези дрехи ли ме виждате в магазина?
Кой би искал да пазарува с Еластичното Момиче?
Супержените винаги искат да ви разкрият тайната си самоличност.
Мислят, че така ще заздравят връзката си.
Аз обаче не искам да знам за тяхния спокоен втори живот.
Казваш ми, че си супер-мега невероятна мадама
и аз го приемам. Всичко ми е наред.
Колкото и пъти да спасяваш света,
той винаги успява пак да попадне в опасност.
Понякога просто ми се иска да остане спасен, сещаш ли се?
За момент се чувствам като прислужница. "Тъкмо почистих тази мръсотия.
Ще може ли да не цапаме поне за 10 минути?"
Мога да стигна до това положение.
- "Моля?"
- Не сме свършили.
Понякога си мисля, че повече ми харесва простичкия живот.
Да си почина малко и да създам семейство.
Да се задомя? Шегувате ли се? Аз съм на върха на славата си!
Аз съм във Висшата лига! Хайде де, момичета.
Да оставя спасяването на света на мъжете? Не мисля така.
Не мисля така.
ФЕНОМЕНАЛНИТЕ
Прекъсваме програмата за съобщение.
Полицията преследва с кола въоръжени бандити,
движещи се на север по авеню "Сан Пабло".
Да, имам време.
Г-н Феноменален.
- Какво има, г-жо?
- Котката ми Скуикър не иска да слезе.
Отдръпнете се на страна. Може да стане проблем.
Няма, тя е питомна котка.
Пусни се сега.
Благодаря ви, г-н Феноменален. Пак се справихте.
- Вие сте най-добрият.
- Не, аз съм тук само да помагам.
До всички. Имаме обир на туристически автобус...
Обир на автобус? Все още имам време.
Полицаи. Г-жо. Скуикър.
- Готови за потегляне!
- Какво...?
- Ти кой трябва да си?
- Аз съм Феноменалното Момче.
Какво? Не.
Ти си онова хлапе от фен-клуба.
Броуфи. Броуди. Бъди! Бъди!
Името ми е Феноменалното Момче.
Аз бях добър, снимах се с хората,
подписвах всяко парче хартия, което ми пробутвахте...
Не се безпокойте за тренировката ми. Знам ти движенията,
стилът на борба с престъпниците, любимите ти лафове, всичко!
Аз съм твоят Фен №1!
Ей, чакай малко!
Знаеш ли какво...
...можеш да разбереш много за една жена от съдържанието на чантата й,
но може би ти нямаш това в предвид.
Виж какво...
Еластичното Момиче.
Г-н Феноменален.
- Всичко е наред, хванах го.
- Да бе, ти го хвана.
- Залових го заради тебе.
- Сигурно.
- Вниманието му беше насочено към мен.
- Използвах това, за да си свърша работата.
- Искаш да кажеш "моята работа".
- Една благодарност ще ми е достатъчна.
Благодаря, но нямам нужда от помощ.
Какво стана с предимството за дамите?
А какво стана с еднаквото отношение за всички?
Виж какво, жената ме хвана първа.
- Можем да си поделим славата.
- Аз работя сам.
А аз мисля, че трябва да си малко по-...
...еластичен.
Ще правиш ли нещо довечера?
Имам друг ангажимент.
Ти стой тук.
Обикновено събират боклука след един час.
- Хей, Феноменален!
- Хей, Заледяващ!
- Не трябва ли да се приготвяш вече?
- Все още имам време.
Той ще скочи!
Мисля, че счупи нещо.
Мисля, че след малко терапия, ще можеш да ми простиш.
Чакай малко.
Бомбаджията.
И Феноменалното Момче!
Феноменалното Момче?
Не си ли любопитен как се движа толкова бързо? Имам реактивни ботуши.
- Отивай си веднага вкъщи, Бъди.
- Какво?
Може ли да си поговорим?
Винаги казваш, че трябва да си верен на себе си,
но не и на коя част от себе си.
Най-накрая разбрах кой съм. Аз съм твой последовател... Феноменалното Момче!
Твърде много попрекаляваш, Бъди.
Това е, защото нямам специални умения, нали?
Не всеки супергерой има, нали знаеш.
Мажеш да си "супер" и без тях.
Аз изобретих тези ботуши. Мога да летя. Ти можеш ли?
Излитай за вкъщи, Бъди. Аз работя сам.
Дай ми само един шанс! Ще ти покажа. Ще извикам полицията.
- Бъди, недей!
- Ще отнеме само една секунда.
Не, спри! Има бомба.
Пусни ме! Разваляш ми треакторията.
- Ще се справя, ако ме пуснеш!
- Няма ли просто да...?
- Спри! Опитвам се да ти помогна.
- Пусни ми наметалото!
Отведете този вкъщи. И се погрижете майка му да разбере какви ги върши сина й.
Аз мога да ти помогна. Правиш грешка...
Раненият скачач. Вие ли извикахте линейка?
Те го прибраха.
Взривът в сградата е дело на Бомбаджията.
Който хванах да обира трезора.
Можем да го заловим, ако осигурим периметъра.
- Той избяга ли?
- Ами да.
- Малкият палавник тук се погрижи за това.
- Феноменалното Момче.
Няма да се присъединяваш към мен! Мама му стара, закъснявам.
Трябва да отивам на едно място.
- Ами Бомбаджията?
- Във всеки друг момент, бих го подгонил,
но сега наистина трябва да тръгвам. Но не се безпокой! Ще го хванем все някога.
- Вечерта още ли е млада?
- Много закъсня.
- Как изглеждам? Добре?
- Още не си си махнал маската.
Време е за шоу.
Робърт Пар, вземаш ли тази жена за твоя законна съпруга?
Закъсня. Когато ме попита какво ще правя довечера,
не мислех, че ти ще забравиш. Мислех, че това е някаква игрива шега.
- Такава беше.
- Малко прекаляваш, не мислиш ли?
Трябва да си малко по-еластична.
Обичам те, но ако ще правим нещо сериозно,
трябва да си повече от г-н Феноменален.
Знеш това, нали?
- ...докато смъртта ви раздели?
- Да.
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Докато смъртта не ни раздели. Каквото и да стане.
Хайде де, ние сме супергерои. Какво може да ни стане?
След шокиращ обрат на нещата, супергерой е съден
за това, че спасил някого против волята му.
Ищецът, Оливър Сансуит,
чиито опит за самоубийство бе прекъснат от г-н Феноменален,
е подал иск срещу известният супергерой пред Върховният съд.
Г-н Сансуит не е молил да бъде спасен. Не е искал да бъде спасен.
Нараняванията, причинени от действията на г-н Феноменален,
му носят ежедневни страдания.
- Аз ти спасих живота!
Не си ми спасил живота! Ти провали смъртта ми.
Клиентът ми няма коментар.
Друг иск бе подаден от жертвите на влакова катастрофа.
Г-н Феноменален губи делото за милиони долари.
И отваря вратите за искове против супергерои по целия свят.
Време е скритата им самоличност да стане тяхна единствена самоличност.
Време е те да се присъединят към нас или да се разкарат.
Под обществения натиск и финансовите проблеми,
на неспиращата серия от съдебни искове,
правителството започна програма за преустановяване на супергероите.
На тях им бе дадена амнистия за предишните им действия,
в замяна на което никога да не се занимават със супергеройство.
Къде са те сега?
Те живеят сред нас. Обикновени граждани, обикновени герои.
Тихо и анонимно се опитват да направят света по-добро място за живеене.
Отказ? Отказвате искането ми?
Не разбирам. Имам пълно покритие.
15 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Съжалявам много, г-жо Хогенсън, но нашите задължения са записани в параграф 17.
- Там ясно пише, че...
- Не мога да платя за това.
Извинете ме. Отдел "Молби", Боб Пар.
Обаждам се да отпразнуваме специален случай.
Сега вече сме офицално нанесени.
Това е страхотно, скъпа.
Последните три години не се броят, защото...
Защото накрая разопаковах и последният кашон. Сега вече е официално.
- Защо имаме толкова много боклуци?
- Слушай. Имам клиент.
Отивай да спасяваш света, но една застраховка след друга, скъпи.
Аз трябва да забера децата. Ще се видим довечера.
Чао, скъпа. Извинете ме, докъде бяхме стигнали?
Аз съм на фиксирана пенсия и ако не можете да ми помогнете,
не знам какво ще трябва да правя.
Добре, слушайте внимателно. Искам да ви помогна, но не мога.
Искаше ми се да ви кажа да занесете копие от полицата си до Норма Уилкокс...
Норма Уилкокс. У-И-Л-К-О-К-С. На третия етаж. Но не мога.
Също така не ви съветвам да попълните и изпратите WS2475 формуляр,
в правния ни отдел на втория етаж.
Не бих очаквал някой да се свърже с вас, за да реши проблема.
Искам да помогна, но не мога да направя нищо.
- Благодаря ви, малди човече.
- Съжалявам, знам че сте разстроена!
Направете се на разстроена.
Пар!
Разрешил си плащане по полицата на Уокър!
Някой е ограбил къщата им, г-н Хъмпф.
- Застраховката им покрива...
- Не искам да знам за това.
Не ми казвай за това. Кажи ми как фирмата още не е фалирала.
Кажи ми как е възможно това след като подписваш чекове
на всеки нещастник, който ти се обади по телефона.
Сутрешната почивка изтече. Почивката свърши.
Благодарен съм ви, че дойдохте, г-жо Пар.
За какво става въпрос? Даш да не е направил някоя беля?
Той има безобразно поведение и открито ми се подиграва пред учениците.
- Той ми каза.
- Виж, знам че си ти!
- Той слага кабърчета на стола ми.
- Вие видял ли сте да го прави?
Ами... не съвсем. Не.
Всъщност, не.
Тогава откъде знаете, че е той?
Скрих една камера. Да, този път го сгащих.
Виждаш ли? Виде ли?
Не го ли виждаш?
ТОй се движи ето тук!
Чакай, чакай! Ето там!
Точно когато сядам!
Не знам как го прави,
но преди да се мръдне, нямаше габърче,
а след това се появи. Съмпадение ли е това? Не мисля!
- Бърни...
- Не ми викай "Бърни"!
Малкият плъх е виновен!
Вие и синът ви сте свободни, г-жо Пар. Съжалявам за неприятностите.
Пак ли го пускате да си ходи? Но той е виновен!
Можете да го прочетете по самодоволната му мутра. Аз викам, че е виновен!
Даш, за трети път тази година си изпратен при директорката.
Трябва да ти намерим по-правилен начин да си изразходваш енергията.
Ако ми позволите, мога да се пробвам в спорта.
Скъпо, знаеш че не можем да си го позволим.
Обещавам, че ще бъда бавен. Ще бъда само малко по-добър.
Дашиел Робърт Пар,
Ти си невероятно състезателно дете. И си падаш малко фукльо.
Последното нещо, което ти трябва е изкушение.
Винаги казваш да направя най-доброто, но никога не го мислиш наистина.
Защо да не мога да направя най-доброто, което мога?
Точно сега светът иска от нас да се слеем с него,
a това означава да бъдем като всички останали.
Татко винаги казва, че не трябва да се срамуваме от силите си.
- Нашите сили ни правят специални.
- Всеки е специален, Даш.
Което е друг начин да кажеш, че никой не е.
Накъде си се запътил?
Здравей, Тони.
- Мога ли да ти нося книгите, Тони?
- Това е малко странно.
Играеш ли футбол, Тони?
Тони, мислех, че ще ходим да плуваме.
Той ме погледна.
Хайде де, Вайълет!
Тъпите неща пак стоят на улицата...
О, чудесно.
Мамо.
- Пак правиш странни гримаси.
- Не е вярно.
Правиш ги, скъпа.
- На масата ли трябва да четеш?
- Аха. Да.
С по-малки хапки, Даш!
Боб, ще помогнеш ли на месоядното да си нареже месото.
Даш, да имаш да казваш нещо на баща си за училището?
- Ами, оперирахме една жаба-кикерица.
- Даш пак беше при директорката.
- Добре. Браво.
- Не, Боб, това е лошо.
- Моля?
- Даш пак беше при директорката.
- Какво? Защо?
- Нищо.
Сложил габърчета на стола на учителя... по време на часа.
Никой не ме виде. Почти не се вижда на записа.
Записали са те с камера и пак ти се е разминало! Супер!
Трябва да си бил доста бърз. С каква скорост се движеше?
Не трябва да окуражаваме това.
Аз само питам с каква скорост...
Скъпи!
Браво. Първо колата, а сега трябва да плащам и за масата...
Какво стана с колата?
Ще взема друга чиния.
Ами как си ти, Вай? Как беше училището?
- Няма за докладване.
- Почти на си докоснала храната.
- Не съм гладна за пържоли.
- Днеска е вечер за остатъци.
Имаме бифтек, спагети... Какво ти се яде?
- Тони Райдингър.
- Млъкни.
- Ама е така.
- Млъкни, малко насекомо такова.
- Ама е вярно.
- Недейте да крещите на масата.
- Скъпи!
- Деца, слушайте майка си.
Щеше да яде, ако имаше пържола от Тони.
Това е!
Спрете!
- Ще станеш на препечена филия!
- Спрете да тичате из къщата.
Седнете!
- Без защитни полета!
- Ти започна.
Ти седни! Ти също!
Вайълет!
"Саймън Дж. Паладино,
дългогодишен защитник на правата на супергероите е изчезнал"?
- Това е Лазера!
- Боб! Време е да се намесим.
Направи нещо! Недей само да сотиш така!
- Искам да се намесиш!
- Искаш от мен да се намеся?
Добре, ще се намесиме!
Вайълет, пусни брат си.
Ехо?
Отвори вратата.
- Ей, Лушъс!
- Ей, Спийдо. Хелън, Вай, Джак-джак.
- Радваме се, че ни заледи с присъствието си.
- Това не съм го чувал преди.
- Мен ме кефи, когато се разбие.
- Ще се върна по-късно.
- Къде отивате вие двамата?
- Днес е сряда.
Боулинг вечер. Поздрави Хъни от мен, Лушъс.
Добре, Хелън. Лека нощ, деца.
Не си мисли, че си се оттървал от разговора за директорката.
Баща ти и аз ще го обсъждаме още.
Аз не съм единственото дете, което е изпращано там.
Но другите деца нямат суперсили.
- Това е съвсем нормално...
- Какво знаеш ти за нормалното?
Какво знае някой от това семейство за нормалното?
- Почакай малко, млада госпожице.
- Ние се дръжим нормално. Искам да бъда нормална.
Единственият нормален тук е Джак-джак, а той не е обучен дори да използва тоалетната.
Щастливец.
Имах предвид, че е нормален.
Значи сега съм в големи неприятности.
Още един изстрел на смъртоносния му лъч и аз съм мъртвец.
Аз успявам обаче някак да намеря прикритие. И какво прави Барон Фон Рутлес?
- Започва да си говори сам.
- Започва монолг.
Започва подготвена реч за това колко жалък съм аз в сравнение с него.
Как смъртта ми била неизбежна, как скоро светът щял да бъде негов и т.н и т.н.
- Празни приказки.
- Да.
Човекът ме има на сребърен поднос, а не спира да дрънка.
- Централа, имаме код 23-56...
- 23-56, какво беше това?
- Обир?
- Това е просто тъжно.
- Искаш ли да хванеш един крадец?
- Не.
Повече предпочитам да ида на боулинг.
Какво ако наистина направим това, което жените ни мислят, че правим?
Само, за да разведрим нещата.
Той не е сам. Дебелакът е още с него.
Те само си говорят.
- Какво правим тук?
- Защитаваме хората.
- Никой не ни е накарал.
- Покана ли ти трябва?
Искам покана, да. Ако продължаваме така да се промъкваме...
- Помниш ли Лазера?
- Пишеше нещо по вестниците.
- Имал проблеми с цивилния живот.
- Кога го видя последно?
Не си виждам с никой от преди. Само с теб.
- Хайде де.
Първият път беше забавно, но ако продължаваме да го правим...
- Имаме сигнал за пожар...
- Пожар! Значи наближаваме.
Мисля, че ще ни хванат.
Огън! Да!
- Това ли са всички?
- Да.
- Дано да е така.
- Не можеш ли да го изгасиш?
Не мога да направя достатъчен слой! Твърде бързо се изпарява!
- Какво означава това?
- Означава, че е горещо.
- Обезводнен съм, Боб.
- Леда ли ти свърши?
Не може да ти свърши. Можеш да използваш водата от въздуха.
В този въздух няма вода! Твоето извинение какво е? Че ти свършиха мускулите ли?
Не мога да събарям стени. Сградата ще се срути.
- Ще се събори отгоре ни.
- Аз исках да играя боулинг!
Добре! Стой точно зад мен! Ще стане доста горещо!
Добре.
Това не е правилно.
- Изглеждаме като некомпетентни злодеи!
- Можеш да вземеш вода от въздуха.
Замръзни!
Замръзни!
- Жаден съм.
- Казах да замръзнете!
Само ще си взема нещо за пиене.
- Вече си взе. Сега...
- Знам, знам. Ще замръзна.
Полицаи!
Това беше на косъм.
Няма да го правим отново.
Потвърдете, че искате да смените целите? Край.
Повярвай ми. Това е онзи, който търсеше.
- Мислех, че ще се върнеш до 23:00.
- Казах ти, че ще се върна по-късно.
Предположих, че ще се върнеш късно. Ако се върнеш изобщо...
- ...ще се върнеш "по-късно".
- Е, нали се върнах, а?
Какви са тия камъчета?
Малко само потренирах, за да се отпусна.
Знаеш какво мисля за това. Не можем пак да си проваляме прикритието.
- Сградата така или иначе щеше да се срути.
- Моля?
Съборил си цяла сграда?
Беше се подпалила и беше нестабилна. Щеше да се срути сама.
Пак ли си подслушвал полицейските честоти?
Извърших обществена услуга. Ти се държиш, сякаш е нещо лошо.
Това е лошо нещо, Боб!
Това да пренебрегваш семейството си, за да си върнеш старата слава, е лошо нещо.
По-добре е отколкото да се правя, че старият ни живот не се е случил!
Да! Случил се е преди! Но това, нашето семейство,
се случва в момента, Боб. И ти го пропускаш!
Не мога да повярвам, че не искаш да идеш на дипломирането на собствения си син.
Не е дипломиране. Той минава в пети клас.
- Все пак е церемония!
- Не, лудница е!
Измислят все повече начини да отпразнуват посредствеността,
но ако някой е изключителен...
Не става въпрос за теб, Боб. Става въпрос за Даш.
Искаш ли да направши нещо за Даш? Остави го да се състезава.
- Остави го да се занимава със спорт!
- Няма да ме изкарате врага тук!
- Знаеш защо не можем да направим това.
- Защото ще бъде супер.
Не става въпрос за теб!
Добре, Даш. Знаем, че подслушваш. Покажи се.
Вай? Ти също, млада госпожичке.
Хайде, излизайте деца.
Всичко е наред. Ние просто водим малък разговор.
Доста силен разговор.
Но няма проблем. Важното е, че майка ви и аз сме един отбор.
- Ние сме съюзници срещу силите на...
- Тъпият инат?
- Щях да кажа злото.
- Съжаляваме, че ви събудихме.
Всичко е наред. Късно е. Връщайте се по леглата.
- Лека нощ, мамо. Лека, татко.
- Лека нощ.
Всъщност май всички трябва да си лягаме.
Поискан отговор на молба №158183...
Поискан отговор на молба №158183...
Не сте ли го намерили още? Къде е той?
Г-н Хъмпф желае да разговаря с вас в офиса си.
- Точно сега ли?
- Да.
Седни, Боб.
Изобщо не съм щастлив, Боб.
- Питай ме защо.
- Добре. Защо?
Какво защо? Бъди по-конкретен, Боб.
Защо не сте щастлив?
Твоите клиентеи ме правят нещастен.
Какво, да не сте получили оплаквания?
С оплакванията мога да се справя.
Но не мога да се спарявя с невероятните познания на клиентите ти
за вътрешната политика на застраховките! Те са станали експерти. Експерти, Боб!
Използвйки всяка дупка в правилата, заобикаляйки всяко препядствие!
Те проникнаха в бюрокрацията!
- Нещо незакнно ли съм направил?
- Не.
- Не трябва ли да помагаме на клиентите си?
- Законът изисква да кажа "да".
- Ние трябва да помагаме на хората.
- Но само на "нашите" хора!
Начело с нашите акционери.
Кой ще им помага на тях, а?
Знаеш ли, Боб, една компания е...
Като огромен часовник.
...като огромен... Да. Точно така.
Работи само ако всички малки частици се движат заедно.
Един часовник трябва да бъде почистван, сверяван и навиван.
Най-добрита часовници имат даже диаманти, задружни зъбни колелца които си пасват.
Говоря в метафори, Боб. Знаеш ли какво имам предвид под "зъбни колелца"?
Боб?
Боб? Гледай ме, когато ти говоря, Пар.
- Онзи човек там има нужда от помощ.
- Недей да сменяш темата.
- Обсъждаме поведението ти.
- Но него го ограбват!
- Да се надяваме, че няма застраховка при нас.
- Веднага се връщам.
Спре веднага или си уволнен!
Затвори вратата.
Веднага ела тук.
Не съм щастлив, Боб. Изобщо не съм.
- Избяга.
- Това също е добре.
Беше на косъм да си изгубиш...
Моля, веднага докладвайте в операционна 722.
- Как е той?
- Ще оживее.
- Аз съм уволнен, нали така?
- Мислиш ли?
- Какво да ти кажа, Рик?
- Нищо, което не си казвал преди.
- Някой беше в беда.
- Винаги е така.
- Трябваше да направя нещо.
- Всеки път, когато казваш това,
означават месец и половина проблеми за мен.
Стотици хиляди долара на данъкоплатците.
- Знам.
- Плащаме на компанията, за да си мълчи.
Плащаме за щети, за изтриване на паметта, за преместване на семейството ти.
Всеки път става все по-трудно. Пари, пари, пари.
Не можем да продължаваме това. Оценяваме всичко, което правеше в старите времена,
но тези дни вече са приключили. Отсега нататък, ще се оправяш сам.
Виж, Боб. Мога да те преместя накъде, заради старото ни приятелство.
Не мога да причиня това на семейството ми. Всички тъкмо свикнаха с живота.
Аз ще се справя. Благодаря ти.
Грижи се за себе си.
Какво чакаш още?
Не знам. Предполагам, нещо феноменално.
Аз също, хлапе.
"Не мърдай"?
Съвпадение: Г-н Феноменален.
Стаята е чиста. Започни съобщението.
Здравейте, г-н Феноменален. Да, ние знаем кой сте.
Бъдете сигурен, че тайната ви е запазена при нас.
Името ми е Мираж и ние с вас имаме нещо общо.
Според правителството, никой от нас не съществува.
Моля, внимавайте в съобщението, защото е секретно и няма да се повтори.
Аз представлявам свръх-секретен отдел към правителството,
който се занимава с проектиране на нови технологии,
и имаме нужда от вашите уникални способности.
Нещо се случи в тестовата ни лаборатория.
- Скъпи!
- А? Какво?
- Вечерята е готова.
- Хубаво.
...и си намира в изолираната зона,
заплашвайки да причини неизчислими щети на себе си и на лабораторията ни,
рискувайки стотици милиони долари...
Има ли някой там?
- От телевизора е, опитвам се да гледам.
- Поради чувствителната си природа...
- Спри го. Време е за вечеря.
- Още една минута!
Ако приемете, заплащането ви ще бъде тройно на годишната ви заплата в момента.
Обадете са на номера на картичката. Гласовото разпознаване ще увеличи сигурността.
Супергероите не са изчезнали, г-н Феноменален. Все още сте тук.
Все още можете да правите велики неща. Или...
...да подслушвате полицейските честоти. Изборът е ваш.
Имате 24 часа за отговор.
Помислете си.
Това съобщение ще се самоунищожи.
Ти си един унищожителен човек.
Така ли? Не съм го искал.
Знам, че ти липсва да си герой и работата ти те изнервя.
Искам само да знаеш колко много означава за мен това, че още я работиш.
- Скъпа? Относно работата?
- Какво?
- Нещо се случи.
- Какво?
- Ами ъъ...
- Какво де?
Компанията ме изпраща на конференция.
- Конференция ли?
- Извън града.
Няма да ме има за няколко дни.
Досега не са те изпращали на конференция. Това е добре, нали?
Да.
Виждаш ли? Най-после разпознаха таланта ти.
- Движиш се нагоре.
- Да.
- Скъпи! Това е чудесно!
- Да, таке е.
Ало?
Обажда се г-н Феноменален.
Ще участвам.
"Омнидроид 9000" е свръх-секретен прототип на боен робот.
Изкуственият му интелект позволява да реши всеки проблем,
с който е натоварен. И, за нещастие...
Нека позная. Толкова е поумнял, че вече се чуди защо да приема заповеди.
Изгубихме контрол. Сега е някъде навън в джунглата и заплашва лабораторията ни.
Трябваше да евакуираме целият персонал от острова, заради безопасността им.
А аз как ще вляза?
Защитата на Омнидроида може да се избегне само със скок от 3000 метра.
Устройството му за прикриване го прави труден за проследяване.
Но сме почти сигурни, че се намира в южната част на острова.
И още нещо. Той представлява значителна парична инвестиция.
Искате да го спра без да го унищожавам.
Все пак си г-н Феноменален.
Трябва да те предупредя, че той е самообучаващ се робот.
Във всеки един момент, в който се биеш с него, той ще увеличава шансовете си да те победи.
Да го изключа бързо. И да не го унищожавам.
- А и не умирай.
- Супер. Мерси.
Време е за шоу.
Ох, гърбът ми!
Изненадващо. Трябва да поправим робота.
Обяви, че всичко е наред и го покани на вечеря.
Най-важното, дръж се естествено.
Похвали го. Накарай го да се чувства все едно оценяваме способностите му.
Да не съм прекалил с костюма?
Всъщност изглеждаш доста елегантен.
- А кой е нашият домакин...
- Съжалявам.
Той няма да вечеря с нас. Надява се, че ще го разбереш.
Разбира се. Но обикновено искам да се запозная човека, за когото работя.
Той предпочита да остане анонимен.
Сигурна съм, че ти разбираш това най-добре.
Просто се чудех как от всички места за живеене, той се е настанил...
Във вулкан ли? Той е привличан от силата. Както и аз.
- Това е наша обща слабост.
- Струва ми се малко нестабилен.
Предпочитам да го приемам по-скоро като недоразбран.
Не сме ли всички такива?
Вулканичната почва е най-плодотворната на Земята.
Всичко на масата е отгледано точно тук.
- Как ти се струва?
- Всичко е много вкусно.
- Господи.
- Побързай, скъпи.
Или ще закъснееш за работа.
- Приятен ден, скъпи.
- Благодаря.
- Помагай на клиентите, изкачвай стълбата на успеха...
- И да донеса месо.
Всичко най-хубаво.
Някакъв ангажимент ли имате?
Аз съм стар приятел. Просто исках да...
- Всички посетители трябва да...
- Отиди да провериш електрическата ограда.
Какво има? Кой си ти? какво искаш?
Господи, надебелял си. Хайде, бързо идвай.
Да, нещата се развиват доста добре. Много добре. Даже нямам оплаквания.
Но вече не е същото. Изобщо не е същото, както преди.
Не се ли появи в новините? На някакво шоу в... Прага?
Милано, скъпи. В Милано.
Супермодели. Но нямаше нищо "супер" в тях.
Разглезени, глупави, малки момиченца,
с големи устни, които мислят само за себе си.
А преди правех дизайн за боговете.
Но може би ти ми носиш някакво предизвикателство? Изненадах се от обаждането ти.
Искам само да ми зашиеш костюма.
Това е голяма каша. Старомоден, но много здрав.
И си го скъсал точно по средата! Какви си ги вършил, Робърт?
Вечерна работа за герои ли си намерил?
Сигурно това е станало отдавна.
Разбирам. Но това са селски дрехи, скъпи.
Не може да те виждат с това. Няма да го позволя!
- Преди 15 години, може би, но сега?
- Какви ги говориш? Нали ти ми го уши.
Никога не поглеждам назад, скъпи. Разсейвам се от настоящето.
Трябва ти нов костюм. Това е сигурно.
Нов костюм? И откъде, по дяволите, ще си намеря нов костюм?
Няма да можеш! Невъзможно е! А аз съм твърде заета.
Така че ме попитай как, преди отново да стана нормална.
Чакай. Ти искаш да ми направиш костюм?
Твърде много ме притискаш, скъпи! Но аз съм съгласна.
- Ще бъде дързък и драматичен!
- Да.
- Героичен!
- Да, нещо класическо, като Динамичния Човек!
О, той изглеждаше много добре! Наметалото и ботушите...
Без наметала!
- Това не е ли мое решение?
- Спомняш ли си Гръмотевичния Мъж?
Висок и можеше да прави бури. Свестен човек. Добър с децата.
- Слушай, аз...
- 15 ноември 1958 година.
Всичко било наред и светът бил спасен, когато наметалото му се закачило на една ракета.
Гръмотевичния мъж се превърнал на светеща точко в небето...
Ами Жената-Вихър!
23 Април 1957 година. Наметалото й се заклещило в турбината на самолет.
Не можеш да говориш общо за тези факти.
Мета-човекът. Експресен асансьор. Динамичния пък се закачил при излитането.
Друг герой бил засмукан във водовъртеж. Никакви наметала!
А сега си тръгвай. Новият ти костюм ще е готов преди следващата ти задача.
Знаеш, че вече не се занимавам с геройска работа.
Аз също, Робърт. Но ето ни и двамата тук.
Аз искам само да ми направши една кръпка. Заради сантименталната стойност.
Добре, но ще оправя и селския костюм.
- Ти си на-добрата от най-добрите.
- Да, знам, скъпи. Знам.
Недей да вдигаш, скъпа! За мене е.
- Алo?
- Имаме нова мисия за теб.
- Кога може да пристигнеш?
- Ще тръгна утре сутринта.
- Ще се видим там.
- Довиждане.
Кой беше това, скъпи? От офиса ли?
Още една конференция. Имам доста малко време, но...
...дългът ме зове.
- Боб?
- Какво има, скъпа?
- Желая ти приятно пътуване.
- Благодаря, мила.
- Ще ти се обадя като пристигна.
- Обичам те.
- Толкова много.
- И аз също.
Говори автоматичният ви капитан.
Искате ли още малко мимоза?
- Благодаря, ще си взема малко.
- Пак заповядайте.
В момента е 78 градуса в Номанисан. Идеално време за полети.
Моля затегнете колана си. Започваме спускането.
Здравейте, г-н Феноменален. Хубав костюм.
Мерси.
Хубаво е да се върнеш, Мираж.
Ще бъдеш информиран за мисията си в конферентната зала в 14:00.
- Крило "Д", стая A-113.
- 14:00. Разбрах.
Ще се видим там.
Една.
- Искам да говоря с Една, ако може.
- Тук е Една.
- Обажда се Хелън.
- Коя Хелън?
Хелън Пар. Еластичното Момиче?
Скъпа! Мина толкова много време. Не съм те виждала от години.
Да, мина известно време.
Има само един човек, на който Боб би се доверил да му ушие суперкостюма и това си ти.
Да, да, да! Това е прекрасно, нали?
Много по-добре от онези отвратителни пижами, които носеше.
Те са готови. Кога ще дойдеш да ги видиш?
- Обаждам се за...
- Не ме карай да ти се моля.
- Няма да го направя, да знаеш.
- Няма да се молиш. Обаждам се за костюма.
Костюма на Боб! Обаждам се за костюма на Боб.
Ела след един час, скъпа. Настоявам.
Той е по-голям!
Той е по-лош!
Дами и господа, това е твърде много за г-н Феноменален!
Най-после е готов.
Минах през доста супергерои, докато успея да го подготвя за битката,
но явно не беше достатъчно добър за теб!
След като построши последния, трябваше да направя някои подобрения.
Със сигурност беше трудно, но ти го заслужаваш.
Въпреки всичко, аз съм най-големият ти фен.
- Бъди?
- Името ми не е Бъди!
Не е и Феноменалното Момче!
Тези времена отминаха. А всичко което исках, бе да ти помогна.
Исках само да помогна! И какво ми каза ти?
Отлитай за вкъщи, Бъди. Аз работя сам.
Разби ми сърцето. Но научих важен урок.
Не можеш да разчиташ на никого.
Особено на вас, героите.
Не бях прав, че се отнесох така с тебе и съжалявам.
Виждаш ли? Сега ме уважаваш, защото съм заплаха за теб.
Така стават работите.
Има много хора, цели държави, които искат уважение.
И те ще си платят царски, за да го получат.
Как мислиш забогатях аз? Изобретявах оръжия.
Сега имам оръжие, което само аз мога да победя. И когато го активирам, ще получа...
Подло куче! Накара ме да си говоря сам.
Не мога да повярвам.
Готино е, нали? Нулевата енергия.
Запазих най-добрите изобретения за себе си.
Достатъчно добър ли съм сега?
Кой е супергероят сега?
Името ми е Синдром! Твоят най-голям враг и...
Брилиянтно!
Пробвай да се справиш с това, голямо момче.
Лазера.
"Кронос?"
Жизнени показатели нулеви. Г-н Феноменален е унищожен.
Този проект съвсем запълва живота ми, скъпа.
Така както само геройската работа може. Най-добрата ми работа, трябва да призная.
Простичък, елегантен, но и смел. Ще умре.
- Аз само...
- Направих костюма на Робърт,
но той стана толкова хубав, че трябваше да продължа.
Радвам се да те видя, но нямам идея за какво говориш.
- Аз просто...
- Да, думите са безполезни.
Бла-бла-бла. Твърде много от това, скъпа!
Ето затова ти показвам работата си.
Ето и затова ти си тук.
Модна къща "Една".
И гостенка.
Ела и седни.
- Крем и захар?
- Благодаря.
- Започваме с бебето.
- Започваме ли?
Скъпа! Направих малко свободно място за повече движение.
Материята е удобна за чувствителна кожа,
и също може да издържи на температура над 1000 градуса.
Изцяло бронирано.
И може да се пере в пералнята, скъпа. Това е една новост.
Какво, за Бога, си мислиш, че ще прави бебето?
Ами, не знам със сигурност, скъпа. Но е хубаво да си подготвена.
Не знам какви са силите на бебето, така че направих основен костюм.
- Джак-джак няма никакви сили.
- Така ли?
Но и без това изглежда чудесно.
Костюмът на сина ти може да издържи на невероятна сила на триене,
без да се запали или износи. Полезна добавка.
Костюмът на дъщеря ти беше труден.
Най-накрая направих плат, който ще може да става невидим, заедно с нея.
А твоят костюм може да се разтяга, колкото си искаш, без да се скъса,
и пак ще си възстановява формата.
Практически неразрушим плат...
...и въпреки това прилича на египетски памук.
Като добавка, всеки от костюмите има проследяващо устройство,
което ти дава пълна информация за носителя му, само с натискане на едно копче.
Е, скъпа? Какво мислиш?
Какво мисля ли? Боб и аз вече сме пенсионирани!
Нашето семейство вече живее като нормалните хора.
Помогнала си на съпруга ми да се върне на геройската работа?
Предполагах, че ти знаеш, скъпа.
Защо да пази тайни от теб?
Той не би го направил и не го е направил.
Мъжете на възрастта на Робърт често са нестабилни.
Предразположени към слабост.
- Какви ги дрънкаш?
- Знаеш ли къде е той?
- Много ясно.
- Знаеш ли къде е?
- Ей, имаме ранен човек тука!
- Хаде, да тръгваме.
Добре ли си? Какво стана?
Преустанови наблюдението и премини към атака!
- Застраховки.
- Здравейте, обажда се Хелън Пар.
Боб Пар е мой съпруг. Мислех си дали ще можете да ми дадете
номера на хотела, в който е настанен? Моят номер не отговаря.
- Г-н Пар вече не работи тук.
- Какво имате предвид?
Той е на бизнес пътуване. Изпратен е от компанията.
Докладите ни сочат, че е отстранен от фирмата преди почти два месеца.
Значи не знаеш къде е той.
А искаш ли да разбереш?
Аз съм такава идиотка.
Аз позволих това да се случи.
Новата спортна кола, тренировките, изрусената коса и лъжите.
Да, той се опитва да върне миналото.
И сега аз го губя? Какво да направя?
За какво говориш?
Ти си Еластичното Момиче! Господи! Вземи да се стегнеш малко.
Какво ще направиш ли? Това дори не е въпрос.
Покажи му, че го помниш като г-н Феноменален,
и ще му покажеш коя всъщност си ти!
Мисля, че знаеш къде е той. Отивай да разрешиш проблема! Бий се и победи!
И ми се обади като се върнеш, скъпа. Радвам се на посещенията ти.
Има доста останала храна, която може да притоплите.
Погрижи се Даш да си напише домашните. И си лягайте навреме и двамата!
Аз ще се върна късно довечера.
Можеш да бъдеш отговоричка за това време, нали?
Да, но защо пак съм отговорничка?
Просто имаме малък проблем с баща ти.
Искаш да кажеш, че татко има проблем или че той Е проблема?
Искам да кажа, че той или има неприятности, или скоро ще ги има.
Какво е това? Откъде го взе, мамо?
Направила си суперкостюм? А тези за нас ли са?
Всички ли имаме суперкостюми?
Даш, върни се незабавно тук!
Хей, Снъг, благодаря ти, че се обади.
Знам, че е малко набързо, но дали би могъл да...
- Какви са тези?
- Вижте, аз съм Даш!
- Даш се радва.
- Изчакай малко.
- Свали това, преди да те види някой.
- Ама ти си приготвяш също такова.
- Да не криеш нещо?
- Моля те, сега говоря по телефона...
- Даш!
- Това е за теб. Правено е по поръчка.
- Какво става?
- Вие няма да идвате! Трябва да се приготвям!
какво те кара да мислиш, че е специален?
Не знам, но защо мама трябваше да го крие?
Снъг, обаждам се, защото ми дължиш услуга.
- Какво ти трябва?
- Самолет, имаш ли нещо толкова бързо?
Нека помисля.