Little Dorrit - 01 (2008) Свали субтитрите
Да! Красива е!
Искате ли да я подържите, г-н Дорит?
Ето, ето...
Ето я. Първото дете на Маршалсий, г-н Дорит.
Не е ли това различно?
Нова малка Дорит!
Малката Ейми.
Добро утро, мис Ейми.
- Добро утро, Джон.
Добро утро, мис.
Внимавай!
Флинтуич!
Да, да...
Чувам те. Теб и бастуна ти.
Момичето ще дойде ли днес?
Да.
Добре. Нищо не й казвай.
О, Боже, спаси ни!
Моля ви, не се тревожете.
Ейми Дорит, на повикване от г-жа Клеман.
О, боже! Една секунда.
Джеремая!
- Какво сега, жено?
Какво ти става, а? Дръпни се!
Какво?
- Ейми Дорит, сър, при г-жа Клеман.
А, да. По-добре влезте.
Благодаря, сър. Ще разговарям ли с г-жа Клеман?
Не, няма.
Много си малка, а?
Да, сър. Силна съм.
Така ли? Изглеждаш ми мъничко създание.
Тя е горе. Оттук.
Малко е тъмно, сър.
- Така й харесва, а аз съм свикнал.
Не те е страх от тъмното?
Не, сър.
- Добро момиче.
Не те е страх и от мен?
- Не, сър.
Би трябвало, защото съм страшилище, когато съм ядосан.
Пристигнахме.
Влез!
Ето я.
Няма да ви трябвам.
Не, можете да тръгвате.
Ейми Дорит?
- Да, г-жо.
Приближете се.
Но вие сте дете!
- На 21 съм, г-жо Клеман.
Знам, че съм дребна, но съм възрастна.
Наистина?
Г-н Кесби ми каза, че търсите работа.
- Да, г-жо.
Донесох мостри на работата си, г-жо.
Добре.
Хубава, изпипана изработка.
Е, мис Дорит...
Ще те взема. Основни задължения. 3 дни седмично, от 8 до 6
за 7 шилинга и 6 пенса. Удобно ли е да започнете днес?
Да, г-жо, много добре...
- Много е тихо тук.
Аз, Флинтуич и жена му. Съпругът ми и синът ми...
Те са... в чужбина.
Артър. Поправи го.
Поправи го... Поправи го...
Г-н Клеман. Не остана от дяволския ни затвор!
Каква съдба! Под карантина в Марсилия! И за какво?
Няма добра причина, освен че пътуваме от Изтока.
Изтокът е страната на чумата, така мислят тук.
Изтокът? Наричате Венеция Изтока?
Г-н Кленам е бил в Китай, папа. Нямало го е 15 год.
Сигурна съм, че може да се справи с още няколко часа.
Освен това се наслаждавах на компанията.
О, компанията! Отлична със сигурност!
Благодаря ви, г-н Кленам.
Наслаждавахме се на тези дни, нали Татикорам?
Да, мис.
Става толкова топло! Тати, ще ми донесеш ли шала?
Мразя ви. Всички, за доброта и благотворителността ви,
и хубавите ви лица и галени имена, сякаш съм играчка...
Папа, да слезем ли при мама долу?
Ти върви Пет. Ще дойда после.
A bientot, г-н Кленам!
- До скоро, мис Мийгълс.
Имате прекрасна дъщеря, г-н Мийгълс.
Да, така е. С г-жа Мийгъл сме щастливи, че мислите така.
Много щастливи.
Ето ви.
- Защо ме следвате?
Махнете се. Не ви е грижа за мен.
О, напротив... Хариет.
Чакат ви.
Няма да дойда.
Ще избягам. Или ще се свия и ще умра.
Не, няма. Ще сте търпелива и ще го понесете.
Мислех, че ме взеха да съм част от семейството им,
но се отнасят към мен като с боклук.
Все едно съм нищо!
- Така е.
Преди бях като вас.
Не... махнете се. Плашите ме.
- Защо?
Виждате през мен.
Всичката ми лошотия.
Карате ме дасе чувствам зле и казвам неща, които не мисля...
Аз... не ги мразя.
Те са добри, а аз съм порочно, неблагодарно същество.
Както искате.
Ето адреса ми. Ако някога искате да дойдете...
можете.
Благодаря ви.
- 8 часа утре.
Почакайте.
Къде да ви потърсим, ако ни потрябвате?
При г-н Плорниш, Bleeding Heart Yard, г-н Флинтуич.
Приятен ден.
Не издаде адреса си.
Нито пък ти, ако живееше в затвор за длъжници.
Има много хора там. Някои дори го заслужават.
Бог я доведе пред вратата ми. Не мога да отвърна очи.
Лодката ни е тук. Свободни сме.
Към Лондон ли, г-н Клеман?
Да. Имам работа.
- А после?
После ще започна наново живота си.
- Е, сега!
Най-после, Тати! Помогни ми с тези кутии.
Мис Уейд, мога ли да ви помогна?
Задължена съм ви, но предпочитам да тръгна сама и по мой начин.
Довиждане, мис Уейд! Предполагам, че повече няма да се видим.
В живота си ще срещнем хората, които идват да ни видят, г-н Мийгълс.
Може да идват през морето, може да са близо,
може да идват от най-долните квартали на този град.
Довиждане.
Какво ужасно място!
Аз съм джентълмен, роден да командва.
Разбира се, сеньор.
- "Разбира се, сеньор". Идиот.
Каква съдба! Да съм затворен с контрабандист,
аз изтъкнат убиец.
Altro, signore.
"Altro, signore".
Мога да те убия тук и сега.
Какво ще кажеш?
Два за цената на един?
А? Малки Кавалето.
Мислиш, че убих жена си заради парите й?
Щях да я убия за нищо!
Могат ли да го докажат? Не мисля!
Пръснал съм малко пари, тук и там...
Благодаря, г-н Шеври.
- Мис Дорит.
Всичко наред ли е?
- Наред е, Джон.
Получих работа при г-жа Кленам.
Моля ви не казвайте не баща ми.
- Както кажете, Ейми.
Аз ще...
А, видях баща ви, Ейми.
Тормозеше се, питайки къде сте. Казах, че ще си дойдете скоро и се успокои.
Благодаря, Джон. Много мило. По-добре да отида при него.
О, Па!
Знам, сине, знам.
Татко? Ейми е.
- Ейми...
Къде беше? Знаеш, че не обичам да съм сам.
Но са те наглеждали, татко. Г-н Шивери и Джон.
Предполагам, но не е достатъчно. Имат и други да наглеждат.
Ами ако се задавя или получа гърч, припадна и няма никой?
И не мисля, че ми отдават уважението, което заслужавам.
Сигурна съм, че го правят.
Аз съм бащата на Маршалси, знаеш ли?
Почетна титла, но има тежест, определена чест.
А тази сутрин, докато те нямаше,
джентълмен с добри връзки, посети учреждението
и поиска да ми го представят.
Много внимателно от негова страна.
И много учтиво. Къде беше?
При една дама, татко.
- Само на посещение?
Да, татко, само това.
- Не си могла да оставиш картичка.
Не ме попита, татко. Не беше необходимо.
Разбра ли, че си дама?
Разбра ли, че си дама, дъщеря на джентълмен
не по-лоша от всяка друга дама?
- Да, татко, сигурна съм.
Татко, ще ходя при нея 3 пъти седмично.
Но не за да работиш!
- Не.
Нужна й е компания, татко.
На мен ми трябва.
- Разбира се, татко,
но г-н Шивери и Джон са тук и имате много посетители.
Никога не виждам Фани или Едуард, а сега няма да виждам и теб!
Само 3 дни.
Не е необходимо.
Да...
Да. Разбирам.
Какво искате за вечеря?
О, Ейми.
Опозорих ни.
- Не, не сте, татко.
Всички ви обичаме и се гордеем с вас, и тук ви се възхищават.
Не е както трябва. Не познаваш нищо друго,
но ако ме познаваше, преди да дойда тук,
преди да се родиш...
Обичам ви така.
Артър...
Майка ти, Артър.
Поправи го, майка ти, Артър...
Майка ти...
Харесват ли ви пържолите, сър?
- Да, благодаря.
Сливов пудинг, чаша вино?
Нищо друго.
- Почистване на масата, сър?
Преча ли ви?
- Изобщо, сър.
Останете колкото искате.
Отлагам тръгването за някъде, не искам да тръгвам.
Къде би трябвало да е това сър, ако не възразявате?
У дома.
- Сър.
Останете до утре, сър? Ще видите ли стая, сър?
Не. Да.
Господинът на седма иска да види стая!
Чакай! Ще си отида у дома.
Чаймейд! Господинът на седма няма да спи тук. Отива си вкъщи!
О, Господи, спаси ни!
Флинтуич, не си се променил.
Артър?
Г-н Артър. Предполагам, че е по-добре да влезете.
Пуснете ме първи.
Шокът да ви види, след толкова години може да я убие.
Артър?
Влез.
Това е неочаквано.
Майко, какво ви се е случило?
Не мога да движа крайниците си.
Не съм била извън тези врати от... кажи му.
12 г. следващата Коледа.
Опасявам се, че се върнах при нещастни обстоятелства.
Бизнесът ли?
- Не.
Може ли да поговорим насаме?
Трябва да ви помоля да се подготвите.
Татко почина преди 3 месеца. Апоплексия. Не страда дълго.
Не си пропътувал половината свят да ми го кажеш. Можеше да пишеш.
Трябваше да ви видя.
Исках да ви дам това.
Татко настояваше лично да го поставя в ръката ви.
Какво означава?
- Нищо. Нищо не значи.
Афри? Покажи стаята на г-н Артър.
Майко, не можеш да ме освободиш. Има неща, които трябва да знам.
Не тази вечер. Ела утре в 10.
Не ме целувай, докосни ръката ми.
Лека вечер.
Ето ни. Мил дом.
Няма по-хубаво място в цялата страна от скъпия, стар Туикенхайм.
Татикорм? Хайде, слизаме!
О, Тати, погледни се!
Пойнер.
- Добре дошли, сър!
Как ти изглеждаме, Пойнер?
- Много добре, сър!
И много желани.
Внимавайте!
Сър, г-н Гауън се обади преди половин час, питайки за Пет.
Г-н Гауън. Разбирам. Остави ли съобщение?
Само, че утре сутрин ще намине, сър.
Много добре. Да влизаме.
Какво каза г-н Гауън?
Какво очакваше? Че 3 месеца в чужбина ще излекуват страстта й към него?
Не нейната, неговата. Мислех, че такъв мошеник ще има по-малко търпение.
Мийгълс! Не е мошеник, а джентълмен!
Често е едно и също.
Хайде.
Никога не е била силна.
Не трябваше да...
Твърде късно.
- Татко?
Не спях.
Размишлявах за по-щастливи времена.
По-щастливи.
Здравей, Па, Ейми.
- Тип!
Наричай го Едуард, Ейми. Това е истинското му име. Как си, момче?
Не зле, Па, не зле. Дойдох да те видя.
Много мило, Едуард, да помислиш за баща си.
Ейми все влиза и излиза напоследък.
- Всъщност мисля да остана за малко.
Добре е да го чуя.
Какво има, Тип?
- Нищо.
Не точно.
- Изгуби ли работата при издателя?
Тази? Не ми харесваше, Ейми.
Омръзна ми, затова напуснах, имам нова в търговията с плодове.
Напуснах. Започнах при залаганията с коне. Тази ми хареса,
но тя мен не. Така че отново съм тук.
Тип, ти си затворник.
- Не искам, но какво да направя?
За 40 паунда съм.
- 40?
Поне знам как стоят нещата. Не се притеснявай за мен.
Малко почивка. Ще ми е много добре тук.
Тип!
- Какво?
Не позволявай татко да научи.
Очите надолу! Яж храната, която Бог е осигурил и бъди благодарен.
И помни, че Той е в тази стая
и знае всяка порочна мисъл, която криеш в главата си.
Чуваш ли ме Артър?
Да, майко.
- "Да, майко".
Смятам, че не си по-добър от баща си.
Погледни ме, Артър!
Ти си съд на грехове, като баща ти.
И ще ми донесеш позор и разочарование като него.
Ето, Артър.
Донесох ви чаша чай.
Благодаря, Афри.
Той е долу с нея. Двамата умници обмислят нещо.
Тя иска да слезеш в 10, не по-рано.
Не знаете колко се радвам, че отново сте в леглото си, Артър.
Бих искал да кажа същото, но е хубаво да те видя отново.
Сега си г-жа Флинтуич?
Да.
- Как стана това?
И аз не знам.
Двамата умници го уредиха между тях си.
Не ме е ухажвал.
Каза: "Афри, какво мислиш за името Флинтуич?".
"Какво мисля?" "Да."
"Защото не го вземеш?" "Трябва да се оженим.
Ако утре си сложиш бонето в 8 сутринта, ще приключим с това."
Беше уредил подробностите.
И тя се съгласи, един Господ знае защо.
Така че какво можех да кажа?
Ако беше... душене, вместо сватба, нямаше да има какво да възразя.
Не и срещу тях двамата.
И си щастлива?
- Щастлива?
Какво общо има това?
Афри?
- Джеремая е на стълбите!
Къде се криеш?
- Тук съм!
Тук съм.
- Няма да те питам пак!
О, Боже...
Ето ви, Ейми. Точна, както винаги!
Как сте днес?
Добре, благодаря. А вие?
- Търпя каквото трябва.
Не се оплаквам.
Елате и седнете до мен.
Артър чака.
Нека. Може да дойде в 10, както е уговорено.
Надявам се, че баща ви е добре, мила.
- Много, благодаря, г-жо Кленам.
Артър...
Майка ти, Артър. Поправи го.
Ще ви приеме сега.
Ето го.
- Добре, Джеремая.
Няма да ми трябваш.
Е?
- Реших да напусна бизнеса, майко.
Отдадох му почти половината си живот.
Дължах ви толкова на вас и баща ми.
И сега... Смятам, че изплатих дълга си.
Чувствах се като затворник.
Сега изисквам свободата си.
Приключи ли, Артър, или има още?
Има още нещо. Каквото казах засяга мен.
Засяга всички ни.
- "Всички"? Кои?
Вас,
мен и мъртвия ми баща.
- Е?
Часовникът... означава нещо, но не знам какво.
Татко умря, без да ми го каже,
но много пъти, преди да умре, го притискаше към ръката ми, казвайки:
"Майка ти, майка ти Артър. Поправи го."
Ръководехте делата му. Какво значи това, майко?
Какво сме направили?
- Как смееш!
Хрумвало ли ти е,
че е имал някаква тайна, спомен, за който се разкайва?
Семейният ни бизнес се движеше с трудни сделки.
Възможно ли е, да е сгрешил към някой
и да не се е реванширал?
- Флинтуич, ела веднага!
Ако сме сгрешили и можем да го поправим
кажете ми и нека го направим. Нека аз го направя.
Какво? Вече се карате?
И аз така си помислих. Какво има?
Синът ми, Флинтуич,
смята за правилно да обвинява собствения си баща.
О, Боже! Това не е предано, г-н Артър.
Не е твоя работа, Флинтуич.
- Не е ли? Но аз казвам, че е.
Артър каза ли ви какво смята да прави с бизнеса?
Изоставя го!
Като така ми дава удоволствието да издигна стар и предан слуга.
Джеремая, капитанът напусна кораба.
С теб или ще потънем или ще плуваме.
Отлично, г-жо. Благодаря ви от цялото си сърце.
Време е за вашите стриди!
Може да си тръгваш. Нямаш работа тук.
Довиждане, майко.
- Само докосни ръката ми.
Сега, тръгвай!
Ейми. Добро момиче.
Не се стеснявайте, елате по-близо.
Благодаря ви, Ейми.
Защо още си тук? Не си желан!
Артър! Уплашихте ме!
Кажи ми, Афри, кое е момичето, което видях?
Малката Дорит? Тя е нищо.
Нейна прищявка, обект на благотворителността й.
Майка ми преди не е била по благотворителността.
Има ли връзка с нас? Познаваме ли семейството й?
Харесвате ли я?
Трябва да сте имал много момичета в Китай.
Имаше една или две, Афри.
Ето, Ейми.
Седни и яж. Пази си силите.
Помните ли старата си любов, Артър?
Много добре. И помня, че ни разделиха.
Вдовица е, и ако я искате може да я имате!
Сега сте човек на света
може да изберете всяко момиче, което пожелаете.
Мил дом! Няма равен!
Какво каза, Татикорам?
- Нищо, г-н Мийгълс.
Нищо! Но се чувстваш като мен. Знам го!
Така си мислите, но не знаете нищо.
Тинтири - минтири.
Какво има, скъпа?
Оставих си чадъра горе.
Нищо, скъпа. Татикорам ще ти го донесе
при това с радост, нали Татикорам?
Ще ви го донеса щом искате, но защо си мислите,
че се радвам да донасям и да се грижа за вас,
когато никой не донася и се грижи за мен!
Нравът, нравът! Брой до 25, Татикорам!
Не мога! Късно е!
Извън себе си съм!
- Татикорам!
Остави я да върви, Мийгълс. Ще се съвземе.
Не, без тревоги.
Добре изиграно, Пет!
Не мога да го понеса, не мога!
О, Господи, какво ми е, защо съм такова лошо момиче?
Добър ден, Хариет.
- Какво... Какво правите тук?
Дойдох да ви видя. Не ми писахте.
Притеснявах се за вас.
Не. Няма да говоря с вас. Не бива!
Мисля, че ще го направите, Хариет. Че трябва.
Денят на разплащането!
Риго ще се изправи срещу съда.
И ще триумфирам.
Свидетелите им ще изчезнат, доказателствата ще станат на прах.
Разбира се, синьоре, разбира се.
Г-н Риго.
- Г-н Тъмничарю.
Председателят на съда реши, че няма достатъчно доказателства
да ви съди и сте свободен, но има тълпа
и не ви обича.
- Паплач! Презирам ги.
Предлагам ви да отидете възможно най-далеч от тук.
Г-н Риго, време е!
- Кавалето...
Ти и аз ще се срещнем отново.
Вярвам го. И какво ще правя с теб, тогава?
Може да те изям.
Водете, г-н Тъмничарю.
Проклето време!
Риго е паднал засега. Няма значение.
Риго ще се въздигне отново.
Здравей, Джон.
- Здравей, Ейми...
Бях до бакалина.
Взех малко.
- Благодаря, Джон. Трябва да тръгвам.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Чудя, можете ли... да ми кажете какво е това място?
Това място? Маршалсий.
Затворът за длъжници?
- Да, сър.
Затворът за длъжници.
Из… извинете. Всеки ли може да влезе?
Да, да, да, всеки, сър. Не всеки може да излезе.
Може ли да вляза с вас?
- За мен ще е чест, сър,
Благодаря ви, г-н Шивери,
Фредерик.
Познавате ли някой тук на име Дорит?
Моето име е Дорит. Фредерик Дорит.
- Тук ли живеете?
Не като затворник, никога като... затворник.
Брат ми Уилям Дорит пребивава тук.
Извинете, нямах представа. Нека обясня.
Наскоро се върнах от дълго пътуване в чужбина -
видях млада жена, която работи при майка ми,
г-жа Кленам. Тази млада жена познавам като Малката Дорит.
Видях я да преминава през портите преди 5 минути.
Младата жена е дъщерята на брат ми.
Бих искал да знам повече за нея и да й помогна, ако мога.
Да й помогнете? Майка ви не го ли прави, сър?
Уверявам ви сър, нямам низки замисли към нея.
Ако искате можете да дойдете с мен.
- Благодаря.
Много мило, Джон.
Много щедро внимание, деликатно изразено.
Надявам се, че ще му благодариш подходящо, Ейми.
Уилям, това е г-н Кленам, син на г-жа Кленам,
приятелката на Ейми. Иска да отдаде уважението си.
Г-н Кленам, каква чест.
Фредерик, столът ми. Моля ви, седнете, г-н Кленам.
Добре дошли в Маршалсий.
Посрещал съм много почтени господа тук.
Вероятно знаете - дъщеря ми ви е споменавала,
че съм известен като бащата на Маршалсий.
Достойна титла, но ми дава голямо задоволство.
Татко!
- Знаехте ли,
че дъщеря ми Ейми е родена тук.
- Не знаех, сър.
Някои го мислят за позор.
- Не, наистина.
Добро момиче е, сър. Ейми остави съдовете.
Ще ми направите ли честта да споделите скромната ми трапеза?
Нито хапка. Вечерял съм.
По-голямата ми дъщеря Фани не живее с мен, но с бра...
Какво направи с Фани, Фредерик?
Мисля, че е на разходка с Тип.
Едуард! Имай добротата да използваш правилното наименование.
Синът ми Едуард, г-н Кленам,
е малко див, но е добро момче.
Първото ви посещение тук, сър?
Да, първото, г-н Дорит. Чудя се, преди да пристигнете тук
имали ли сте работа със сем. Кленам?
- Кленам?
Не, вие сте първият Кленам, който имам удоволствието да срещна.
Въпреки че съм посрещал много господа тук.
Ейми, как се казваше джентълмена от Кимбъруел, който беше тук в неделя?
Не си спомням, татко.
- Разбира се, че помниш, разбира се.
Който извърши онова великолепно действие с толкова деликатност.
Името му ми избяга.
Но както казвах г-н Кленам,
великолепно и деликатно действие, може би искате да узнаете какво бе то.
Да, искам.
Г-н Кленам, понякога хрумва на джентълмените,
които идват тук да предложат малък атестат
на бащата на Маршалсий.
Понякога е в една форма, друг път в друга, но основно е…
пари.
- Разбирам.
Джентълменът от Кимбъруел направи жест на особена деликатност…
Донесе мушкато -
растение, което не ми е достъпно, мушкато, което
което при по-близък преглед, се видя, че съдържа усукана хартия
с 2 гвинеи вътре.
Великолепно и деликатно действие...
Татко.
- Никога не съм бил по-доволен...
Татко, моля ви спрете, г-н Кленам не иска да слуша за това.
Глупости, Ейми. С г-н Кленам се разбираме идеално.
Мисля.
- Бих казал, че е така.
Какво иска сега?
Тя и бастуна й...
Долу има дървена кутия
съдържаща документи и други книжа. Знаеш кои имам предвид.
Да.
- Донеси ми ги.
Искам ги унищожени, Флинтуич.
Унищожени, не скрити.
Разбрано.
Наложително е синът ми никога да не ги види.
Разбрано. Разбрано, ще се заема.
Добре.
Да, и посетителят, който дойде преди 2 месеца.
Беше много изтъкнат джентълмен
и беше достатъчно добър да остави малък атестат,
с голяма деликатност.
Сигурен съм. Знаете ли къде отиде мис Дорит?
Бих искал да поговоря с нея, преди да си тръгна.
Трябва да е тук. Твърде много е навън.
А другите ми деца...
Скъпи мои! Тъкмо говорех за вас.
Г-н Кленам, да ви представя дъщеря си Фани и синът ми Едуард.
Звънецът, да, това е сигналът за за посетителите да… се оттеглят.
Фани дойде да се сбогува.
Не се притеснявайте, има достатъчно време,
преди да заключат.
- Приятно ми е, мис Дорит, г-н Дорит.
Очарована съм. Дойдох да взема почистената си рокля от Ейми, татко.
Къде е тя?
- Тук съм. Ето роклята ти, Фани.
Закърпена и изгладена?
- Да.
А жилетката ми? Добро момиче.
Хайде, Фани. Почти е време да заключват.
Добре, чичо... Чао, Па.
Побързайте, г-н Кленам. Освен ако не искате да прекарате нощта тук.
Идвам веднага. Г-н Дорит ще ми позволите ли…
Г-н Кленам, аз... дълбоко съм трогнат.
Моля ви, г-н Дорит.
- Трябва пак да ни посетите.
Ейми, покажи пътя на приятеля ни.
Всички посетители, време е да си тръгват. Всички вън, моля.
Там е портата, сър. Лека вечер, сър.
Простете ми… може ли да поговорим?
- Защо ме последвахте, сър?
Не можех да говоря насаме с вас в къщата на майка ми.
Виждате как е между нея и мен.
Искам да ви попитам за причините, заради които майка ми ви е наела.
Мисля, че ме нае по заслуги. Звънецът ще спре
и ще ви заключат. Трябва да тръгвате.
Можа ли пак да говорим, Ейми?
- Предполагам - как бих ви спряла?
Съжалявам, не исках да съм груба.
Може ли да отворите портата? Закъснях.
Не може, сър.
Тук сте за нощта.
Боже мой!
Хванаха ви, а?
Трябва да сте по-бърз следващия път.
И вие сте затворен тук.
Е, да!
Но не като вас.
Принадлежа на затвора,
само че бащата ми не трябва да разбира.
Мога ли да получа подслон тук?
Ако нямате против да платите, ще ви направят легло в удобната стая.
Не е толкова удобно. Не е като вкъщи.
- Сигурен съм, че ще е достатъчно.
Хайде, г-н Кленам.
Всичко ще е наред.
- Благодаря.
Оттук, г-н Кленам. Оттук.
Няма ги.
- Благодаря ти, Флинтуич.
Съжалявам.
Джеремая?
Чисто е.
Джеремая?
Седни.
А чашата, която каза, че мога да изпия?
Ето.
Изпий я, задави се.
- Виното на г-жа Кленам.
Много хубаво, за нейно здраве.
Твоето, неговото и за здравето на всички около Сейнт Пол.
Къде е кутията?
- Всичко е тук, Джеремая.
Достатъчно тежи.
- Пази я. Пази я с живота си.
Афри, какво правиш, глупаво жено?
Ставала си в съня си! Сънувала си!
Връщай се в леглото.
Ако пак сънуваш такова нещо
е знак, че ти трябва лечение.
Ще ти дам такава доза, стара жено, такава доза!
Сега тръгвай!
Чисто е.
Пази я с живота си, Ефраим.
Да, Джеремая, в безопасност е.
Превод: Irida
Редакция: paket