Superman (1978) (Superman CD1.sub) Свали субтитрите
ЮНИ 1938
ЕКШЪН-КОМИКС
''През 30-те години, дори Метрополис, великият град,
изпитваше опустошението от световната депресия.
В тези времена на страх и объркване
отговорността за информиране на обществото
носеше Дейли Планет,
знаменитият градски всекидневник,
чиято безупречна репутация се беше превърнала в символ
на надеждата за Метрополис.''
ДЕЙЛИ ПЛАНЕТ
Това не е фантазия.
Не е продукт на болно въображение.
Не, мои добри приятели,
този обвинителен акт,
който ви представям днес,
е свързан със специфични обвинения срещу тези личности
и техните актове на измяна с цел да предизвикат бунт.
За това
има неопровержими доказателства.
Сега ви моля да произнесете присъдата си
срещу тези обвиняеми.
Срещу това
безумно деяние,
чиито начини на изразяване са свързани с насилие и разрушения.
Срещу жената, Урса,
чиито извращения и необоснована омраза срещу всички хора,
заплашваха живота дори на децата на планетата Криптон.
Най-накрая, генерал Зод.
Ползвал се с доверието на Съвета,
до скоро натоварен със защитата на планетата Криптон.
главен архитект на замисления бунт и автор на коварния план
за установяване на нов ред на планетата,
на която той е щял да бъде едноличен владетел.
Чухте доказателствата.
Сега да чуем решението на Съвета.
Виновни!
Виновни!
Вотът трябва да е единодушен, Джор-Ел.
Решението е изцяло твое.
Можеш да ни осъдиш, ако искаш,
но за това ще отговаряш пред мен!
Присъедини се към нас!
И преди си изразявал несъгласие със Съвета.
Мнението ти ще е важна част от новия ред, второ след моето!
Предлагам ти възможност да станеш велик, Джор-Ел!
Приеми я! Присъедини се към нас!
Ти ще се преклониш пред мен, Джор-Ел.
Заклевам се! Дори да отнеме цяла вечност!
Ще се преклониш пред мен!
И ти, а един ден
и твоите наследници!
Простете ми, простете ми...
Изпълни майсторски едно неприятно задължение, Джор-Ел.
Те заслужиха тази съдба.
Изолация в зоната Фантом,
обречени на вечно заточение.
Въпреки това имат шанс да оцелеят.
За разлика от нас.
Това е самоубийство.
Не, по-лошо, това е геноцид.
Предупреден си, Джор-Ел.
Съветът вече разгледа невероятната ти теория.
Приятели мои, знаете, че никога не действам прибързано.
Не съм се поддал на някакви налудничави аргументи
и ви казвам, че трябва незабавно да евакуираме планетата.
Джор-Ел, ти си един от най-великите учени на Криптон.
Така е, но Вонд-А също.
Не подлагам на съмнение данните ти.
Фактите са неоспорими.
Но намираме заключенията ти за неточни.
Планетата ще се взриви след 30 дни.
Ако не и по-рано.
Криптон просто изменя орбитата си.
Джор-Ел,
бъди разумен.
Приятелю,
аз винаги съм бил такъв. Лудостта е твоя.
Този разговор е приключен.
Решението на Съвета е окончателно.
Всеки твой опит
да всееш страх и паника сред населението,
ще се тълкува от нас като бунтовен акт.
Ще ме обвините в това?
Откога обичта към живота стана престъпление?
Ще бъдеш обречен на вечно заточение
в зоната Фантом,
безкрайната празнина,
която ти самият откри.
Ще се подчиниш ли на решението на Съвета?
Ще запазя мълчание.
Нито аз, нито жена ми
ще напуснем Криптон.
Свърши ли?
Почти.
Това е единственият отговор, Лара.
Ако остане тук с нас,
ще умре със сигурност, както и ние.
Но защо Земята, Джор-Ел?
Те са примитивни, на хиляди години зад нас.
Това предимство ще му трябва, за да оцелее.
Атмосферата им
е подходяща за него.
Ще се справя с гравитацията им.
Ще изглежда като тях.
Но няма да бъде един от тях.
Не.
Плътната му молекулна структура ще го направи по-силен.
Той ще бъде странен, различен.
Ще бъде бърз. Практически неуязвим.
Изолиран. Самотен.
Няма да е самотен.
Никога няма да е самотен.
Притокът на енергия към дома на Джор-Ел се увеличава.
Данните ни сочат, че загубите се дължат на използване на енергия.
Разследвайте.
А ако разследването го потвърди?
Той знае какво наказание го очаква.
Дори е член на този Съвет.
Законът ще бъде приложен.
Ще пътуваш надалече, мой малък Кал-Ел.
Но ние няма да те оставим.
Дори и да загинем,
богатството на нашия живот
ще бъде твое.
Всичко, което имам, което съм научил и което чувствам,
всичко това
го оставям на теб, сине мой.
Ти ще ме носиш в себе си
до края на живота си.
Ще направиш моята сила твоя
и ще виждаш живота ми през твоите очи,
както аз ще виждам живота ти през моите.
Синът се превръща в бащата, а бащата
в сина.
Това е всичко,
което мога да ти изпратя, Кал-Ел.
...което Айнщайн нарича ''теория на относителността''.
В кристалите пред теб са запечатани
постиженията на литературата и науката от десетки
различни светове,
разположени в 28-те познати галактики.
Ранни китайски съчинения посочват сложната връзка...
Като доведем това сложно уравнение до край, сине мой...
Най-силните ти качества ще бъдат зрението,
силата ти, слуха ти
и възможността да се движиш с неограничена скорост.
Ранната история на вселената бе белязана от кървави войни.
Всяка от шестте галактики, през които ще преминеш,
си има свои закони за пространството и времето.
На теб ти е забранено да променяш човешката история.
-Какво?
-Какво беше това?
Само това ми липсваше. Добре, ти...
О, татенце!
О, Боже!
През всичките тези години
не съм преставала да се моля на Бога да ни дари с дете.
Скъпа, ще ми подадеш ли онзи парцал?
Сега се успокой.
Помниш какво каза доктор Фрай за сърцето ти.
Първото нещо, което трябва да направим, когато се приберем,
е да разберем на кого е детето.
Той няма роднини. Поне не тук.
И ти ли си мислиш същото като мен?
Ще кажем, че е на братовчедка ми от Северна Дакота
и че е останало сираче.
Джонатан, той е още бебе.
Марта, ти видя как го намерихме.
Марта Кларк Кент, чуваш ли ме какво ти приказвам?
Хайде, момчета.
Беше страхотен мач.
Добре.
Хайде, побързайте. Подредете си каските.
Униформите трябва да са изпрани и изгладени
до утре, искам да изглеждате като футболен тим.
Искам дрехите изпрани и готови за утрешния мач.
Трябва да бием Маунт Върнън.
Ще ме закарате ли?
Лана?
Не се занимавай с тези. Ще ги прибера с останалото.
-Благодаря, Кларк.
-Няма защо.
Ние отиваме у Мери Елън.
Ще слушаме музика. Искаш ли да дойдеш?
Разбира се.
Звучи много забавно.
Кент няма да може да дойде. Има още много работа.
За какво говориш? Аз току-що приключих с...
С всичко това?
О, Бред!
Хайде, Лана.
Да тръгваме.
-Той трябва да чисти.
-Чао, Кларк.
-До скоро, Лана,
-Почисти всичко, Кларк.
Довиждане, Кларк.
Довиждане, Кларк.
Ще се видим утре.
Божичко! Видях едно момче, което тичаше наравно с влака!
Даже по-бързо!
Лоис Лейн, надарена си с писателско въображение.
-Така си е.
-Но...
Лоис, моля те, чети си книгата.
Никой никога не ми вярва.
Ей, вижте, това е Кларк!
Кларк?
Как дойде толкова бързо?
Тичах.
Тичал си, а?
Казах ви, че е смахнат, да се махаме оттук.
Искаше да се изперчиш, а, синко?
Не го направих нарочно, татко.
Просто такива като Бред ми иде ги разкъсам.
Да, знам.
Да, знам, че не бива.
Знам, че можеш да правиш всички тези невероятни неща
и понякога мислиш, че ще експлодираш,
ако не кажеш на хората за това.
-Да.
-Така е.
Винаги когато поема топката, знам, че ще направя тъчдаун.
-Със сигурност.
-Всеки път.
Когато правиш нещата, на които си способен, това перчене ли е?
Птицата перчи ли се, когато хвърчи?
Не, сега ме чуй.
Когато дойде при нас, мислехме,
че хората ще те отнемат от нас,
когато открият на какво си способен.
Това ни тревожеше.
Но когато човек остарее, започва да мисли другояче.
И нещата се изясняват.
Аз знам едно нещо, синко, и то е, че ти си дошъл тук с мисия.
Не знам чия мисия, нито каква е тя,
може би, защото...
Не знам.
Но знам едно нещо. Не си дошъл да играеш футбол.
Благодаря, татко.
Да се надбягваме. Хайде.
Искаш ли?
Бягай. Хайде, по-бързо.
Хайде. Здрасти, Барон.
Джонатан!
Татко.
Мога да правя толкова неща,
притежавам такива сили,
а не можах да го спася.
Кларк, ставай.
Добро утро, Смайли.
Кларк, закуската.
Цял ден ли ще спиш?
Кларк, хайде. Ставай.
Трябва да тръгвам.
Знаех, че ще дойде и това време.
И двамата го знаехме от момента, в който те намерихме.
Вчера говорих с Бен Хъбард.
Каза, че с удоволствие ще ти помага.
Майко!
Знам, синко.
Знам.
Знаеш ли накъде отиваш?
На север.
Не ни забравяй, синко!
Никога не ни забравяй!
Сине мой,
ти не ме помниш.
Аз съмДжор-Ел.
Твоят баща.
В момента ти вече си станал на осемнайсет години
по земното летоброене.
По това време
аз ще съм умрял преди хиляди години.
Познанието,
което притежавам по въпросите на физиката и историята,
съм ти предал по време на пътуването до новия ти дом.
Това със сигурност са важни неща,
но те се измерват с факти.
Има въпроси, които трябва да зададеш,
и сега е времето да го направиш.
Тук,
в тази крепост на самотата,
ще се опитаме заедно да намерим отговорите.
И така, сине мой,
говори.
Кой съм аз?
Името ти е Кал-Ел.
Ти си единственият оцелял от планетата Криптон.
Въпреки че си отгледан като човек, ти не си един от тях.
Притежаваш велики способности, само някои от които си успял
да откриеш досега.
Ела с мен, сине мой,
ще излезем извън пределите на земните ограничения.
Ще пътуваме през времето и пространството.
Способностите ти превъзхождат тези на обикновените хора.
Но ти е забранено да променяш човешката история.
Чрез водачеството си подтиквай другите към това.
През следващата година ще изучаваме човешкото сърце.
То е по-крехко, отколкото твоето.
Като преминем през пламтящата граница на твоята галактика,
ще навлезем в орбитата на огненото слънце на Криптон,
източникът на твоята сила и енергия
и причината за нашето унищожение.
Планетата Криптон, сине мой,
твоят предишен дом.
Тази година ще изучим различни теории за безсмъртността
и тяхната фактологическа достоверност.
Цялото натрупано познание на 28-те познати ни галактики
се намира в кристалите, които изпратих заедно с теб.
Изучи ги добре, синко.
Когато дойде време да се върнеш в своята галактика,
ще са изтекли дванайсет твои години.
Това е една от причините
да избера Земята за теб.
Сега е време да се присъединиш към своя нов свят
и да почнеш да служиш на човечеството.
Живей като един от тях, Кал-Ел,
и се опитвай да откриеш къде са нужни силата и уменията ти.
Винаги носи в сърцето си своето специално потекло.
Хората могат да са велики, Кал-Ел, те го искат.
Липсва им само светлина, за да им покаже пътя.
Именно поради тази причина, стремежът им към доброта,
аз им изпращам теб,
едничкия си син.
Ето го, приятел, това еДейли Планет.
Пресни плодове! Ще си купите ли домат, госпожо?
Пресни плодове и зеленчуци.
ДЕЙЛИ ПЛАНЕТ
Дейли Планет
Усмихни се.
Колко ''о''-та има в ''кръвопролитие''?
Две.
Какво пишеш?
Ода за пролетта. Как се пише ''касапница''?
К-а-с-а-п-н-и-ц-а.
Благодаря.
Как става така, че все ти обираш големите истории?
Добрият репортер не получава такива.
Той ги прави големи.
Шефе, ето материалът за делото за убийство.
Виждам го на челна страница с моята снимка...
''Изнасилвач'' се пише с ''а''. Лоис Лейн, запознай се с Кларк Кент.
Здравейте, г-це Лейн, как...
Как сте? Джими Олсен, фотограф.
Кларк Кент. Приятно ми е.
Вътре има всичко: секс, насилие и етнически аспект.
Това го има и в кечистка с имигрантски корен.
-Кент, би ли го отворил?
-Разбира се.
Това ще бъде в основата на серия от статии:
''Смисълът на безсмислените убийства'' от Лоис Лейн.
Ще интервюираме психолози, социолози...
Лоис, опитваш се да пробуташ боклук, достоен за жълт вестник.
Дейли Планет има традиции...
О, съжалявам.
Не съм искала да го разтръскам така.
Разбира се, че не.
Защо някой би искал да направи на глупак един непознат?
Аз ще го взема.
Благодаря. Съжалявам, г-н Уайт.
Защо ти плащам $ 40 на седмица, ще те глобя за безделничество.
-Донеси кърпа на г-н...
-Кент.
-Размърдай се.
-Веднага, шефе.
-Искам моето без захар.
-Да, шефе.
И не ме наричай захар.
Да... Захар.
Шефът иска кафе без захар. За мен чай с лимон.
Лоис, защо не заведеш Кент да го запознаеш с другите, а?
Представи го на хората. Той почва работа във вестника днес.
Давам му градската хроника.
Шефе!
Това е моята рубрика!
Лоис, Кларк Кент може да прилича на кротък репортер,
но той не само знае как да се отнася с уважение към шефа си,
не само има ефектен стил,
но за 40 години в бизнеса не съм виждал по-бърз машинописец.
Това е чудесно.
Ето, забрави статията ми.
Извинете, г-н Уайт. Чудех се
дали може да уредите да пращат
половината ми заплата на този адрес.
На букмейкъра ти?
На кой?
Не ми казвай!
Той всяка седмица праща чек на белокосата си майчица.
Всъщност, тя е среброкоса.
Ще видя какво мога да направя.
Много благодаря.
Е?
Има ли още такива като теб у вас?
Не.
Знаех си.
Настани се на някое бюро.
Тук ли?
Ето ти хартия, а папките са ето там.
Съжалявам.
-Бил Брийсън.
-Кларк Кент.
-Радвам се да се запознаем.
-Добре дошъл.
-Ето ви кърпата, г-н Кларк.
-Кент.
-Какво?
-Кент.
-Кларк Кент.
-Джими Олсен.
-Срещнах един страхотен тип.
-Чудесно!
Прекарахме невероятен уикенд. Бяхме на каубойски пикник.
Не бях ходила от 7-годишна.
-Трябва да пусна тези писма.
-Успех тази вечер.
-Здравей, Кларк.
-Здравей, Лоис.
Как беше първият ти работен ден?
Стори ми се по-дълъг, отколкото очаквах,
но това, че срещнах теб, Джими Олсен и г-н Уайт...
Като цяло беше просто дивен.
-''Дивен''?
-Да.
Знаеш ли, Кларк,
много малко хора по света
употребяват тази дума.
-Коя дума?
-Дивен.
Така ли? Аз си мислех, че е често срещана.
-Съжалявам.
-Кларк.
-Извинявай, Лоис.
-Здравей, Рекс.
-Видя ли нещо добро днес?
-Не докато не видях теб.
Рекс, това е...
-Кларк Кент. Как...
-До скоро...
Лоис?
Ей, къде отиваш?
Да помогна ли за палтото?
-Благодаря, ще я подържиш ли?
-Да.
Хареса ли ти г-н Уайт?
Той беше много мил, а Джими беше фантастичен.
Елате тук. Хайде.
Влизайте тук, по-бързо.
По-добре да се махаме.
По-добре да правим каквото ни каже.
Елате насам, бързо.
Не ни наранявайте. Добре, идвам.
Идваме.
Извинете.
-Тук ли?
-Да, да.
Не го насочвайте към мен. Може да нараните някой с това.
Добре, добре.
Само за момент.
Добре разбирам,
че времената са трудни, но това не е начинът.
Проблемите на обществото не се решават с пистолет.
Знаеш ли, приятел, прав си.
-Ще обърна нова страница.
-Браво на вас. Само така.
Той наистина не иска да нарани никой.
След като изпразня чантата на госпожицата.
Разбира се!
Сега ми я дай, госпожичке.
Лоис, мисля, че е по-добре...
Лоис! Какво правиш?
Добре ли си?
Какво стана?
-Сигурно съм припаднал.
-Припадна ли?
-Ти припадна!
-Съжалявам.
Ами ако този мъж те беше прострелял?
Струва ли си да рискуваш живота си за $ 10,
две кредитни карти, четка за коса и червило?
-Откъде знаеш това?
-Кое?
Описа точното съдържание на чантата ми.
Случайност.
Такси!
-Ей!
-Здравей, Отис.
Какво става, партньоре?
Виж кой е тук.
Да го пипнем.
Чакай малко.
Може би ще ни отведе до големия бос.
Лекс Лутор?
Позна, Арамус.
Ще ни направят капитани веднага.
Какво искате за четене? Ракетата ХК-101 влиза в действие.
Ей, какво ще четете?
-Здравей, Мат.
-Здравей, Отис.
Взимам си Дейли Планет.
Добре, добре.
Аз му плащам и получавам геврек.
Благодаря, Отис.
Колко пари даде, Шуци?
Тук Метрополис 46. Тръгваме пеша. Край.
Да вървим.
Моля за вашето внимание.
Моля за вашето внимание.
Метрополис Експрес се готви да отпътува
от шести коловоз.
Той слиза на платформата. Тръгвам след него.
Ще се обадя за подкрепление. Ще внимаваш, нали?
Да, Арамус. Добре.
На долната платформа да се качват...
10 минути, вагони с климатик за Маунт Върнън, Пукипси...
Всички да се качват.
Влакът от Метрополис до Бъфало, Сиракюз...
Вагоните за пушачи са отпред, придвижвайте се.
Качвайте багажа.
Вагоните за пушачи са отпред. Моля, качвайте се.
Арамус, ела на 22 коловоз.
Видях го и се движа след него. На долното ниво, 22 перон.
Значи това е!
Невероятно, мозъкът произвежда енергия, за да движи тези крака.
13-ТИ СПАСИТЕЛЕН ОТВОР
Хари...
Хари, къде си? Хари?
Извратен!
Ти наистина си извратен!
Аз ли, г-це Тешмакер?
Когато ни остават дни до престъплението на века?
Не, отстрани се оттам, моля.
Как ще поздравиш най-великия криминален мозък в наши дни?
Ще ми кажеш, че съм брилянтен?
Не, това е твърде очевидно, признавам.
Обаятелен?
Изключително надарен?
Опитай с ненормален!
Махни се оттам, махни се!
Кажи ми, Лекс.
Защо умират толкова хора заради това престъпление на века?
Защо? Питаш ме защо?
Защо телефонът винаги звъни, когато си във ваната?
Защо най-брилянтният престъпен ум на нашето време
е заобиколен от тотални идиоти?
Върнах се, г-н Лутор.
Тъкмо говорех за теб.
Пак те бяха проследили.
Въпреки котешките ти рефлекси.
Съжалявам, г-н Лутор.
Това ли е вестникът, който поръчах да купиш?
Да.
Защо тогава не го чета?
Защото още не съм ви го дал ли?
Точно така.
Вече е официално.
Благодарение на правителството на САЩ,
ще участваме в най-голямата измама с недвижими имоти.
Лекс, каква е тази
слабост към недвижимите имоти? Все думата ''земя'' ти е в устата.
Когато бях на шест години, баща ми ми каза...
''Махай се!''
Преди това каза: ''Синко, акциите могат да се качват и падат,
обществените предприятия и транспортът може да фалират,
хората не стават за нищо, но винаги ще са лакоми за земя,
ще са готови да дадат всичко за нея.''
-''Помни'', каза баща ми...
-''Земя.''
Жалко, че не можа да види
как от едно скромно нещо създадох тази империя.
Империя? Това ли?
Колко момичета познаваш, които живеят на Парк Авеню?
На Парк Авеню, 60 метра под земята?
Не разбираш ли, че хората горе плащат състояние
за няколко мизерни стаи и обикновен асансьор?
Какво повече може да иска човек?
Вземи материала за Лох Нес и почвай да пишеш.
Не, това е, Род. Довърши я.
Какво чакаш още?
Нищо.
-Нищо не съм казал.
-Тръгвай.
Профилът на секс маниака.
Девет към пет, че ще спечели Пулицър. Какво залагаш?
''Сутиен'' се пише с ''у''.
Добра работа по профсъюзния скандал, Кент.
Благодаря, г-н Уайт.
Здрасти, Кларк. Лека нощ.
-Дай да ти помогна.
-Благодаря много.
Лоис, може ли за малко?
Извини ме.
Тези двата отиват на адресите посочени на плика, разбра ли?
Чудех се дали искаш да вечеряме заедно?
Съжалявам, заета съм.
Президентският самолет каца на летището. Трябва да съм там,
за да задам въпроси на президента, които той ще избегне.
Никога ли не почиваш?
За какво? Виждала съм как живее другата половина.
Сестра ми, например. Три деца, две котки и вноски за къщата.
За една седмица ще се побъркам.
-Да те закарам ли до летището?
-Само ако можеш да летиш.
''Дами.'' Трябва да се преоблека. Довиждане.
Можем да...
-Ще ги пуснеш ли? Благодаря.
-Разбира се.
Лека нощ.
За надолу е. За надолу.
Надолу ли сте?
Нагоре.
Лека нощ.
Хеликоптер Едно. Тук контролната кула.
Планет Едно слуша.
Г-ца Лейн трябва да посрещне президентския самолет. Спешно е.
В момента летим над реката. Трябва да оставим пасажер. Край.
Прието. Разрешаваме кацане. Скорост на вятъра 0-2-0-1-5.
Прието, край.
ДЕЙЛИ ПЛАНЕТ
Не мога да излетя.
-Закачил си се на кабел.
-Какво става?
Приземи го.
Загубихме контрол.
Не мога да го задържа.
Не мога.
Изпусна го.
Събуди се.
Помощ!
Отстъпете назад.
Назад. Отидете от другата страна на улицата.
Донесете платнището насам.
горе има хеликоптер.
Помогнете ми.
Направете път.
Пуснете пожарникарите да минат.
Помощ!
Назад.
Освободете улицата.
Хайде, движете се. Не стойте от тази страна на сградата.
Не пускайте хората насам.
Помощ!
Ей, Джим...
Извинете.
готини дрешки.
Отстранете тези хора.
господи! Погледнете нагоре.
Какво е това?
Спокойно, г-це. Държа ви.
Държите ме? А вас кой ви държи?
Не мога да повярвам, просто не мога. Той я спаси.
ДЕЙЛИ ПЛАНЕТ
господа, този човек се нуждае от помощ.
Надявам се, че този инцидент не ви е отказал от летенето.
Статистически погледнато, това е най-безопасният транспорт.
Така е.
Чакайте!
Кой сте вие?
Приятел.
До скоро.
Асансьорът ли не работи?
За надолу ли сте?
Полицай.
Добър вечер, полицай Муни.
Казват, че изповядването е добро за душата.
Аз бих изслушал този човек. Отведете го.
Хайде, да се махаме оттук.
Размърдай си задника!
Да тръгваме.
Хвърлете оръжията.
Няма да стане.
Стой.
Не мърдайте, идиоти такива.
-Не стреляй!
-Успокой се. Залови ни.
Лоши вибрации?
Сержанте, ти не ми вярваш. Кълна се, летеше.
С червена пелерина и бляскави червени ботуши.
Докато мигна, изчезна. Литна във въздуха като голяма синя птица.
-голяма синя птица?
-Не ми вярваш?
С червени ботуши?
Тази вечер я отпиши.
Върни се в бара на Мърфи и довърши каквото си започнал.
Свършвам след няколко минути, ще се видим там.
Първата бира е от мен. Само да си взема шапката.
Фриски, ще слезеш ли оттам?
Здравей. Аз ще го сваля.
Ела, всичко е наред.
-Заповядайте, госпожице.
-Благодаря, господине.
Довиждане, Фриски. Всичко хубаво.
Довиждане.
Мамо, Фриски се беше заклещил на дървото.
Тогава един човек се спусна от небето и ми го даде.