Lilo & Stitch (2002) Свали субтитрите
Прочетете жалбата.
-Д-р Джамба Тукуба. Като водещ
научен работник в сферата на галактическата отбрана, е изправен пред този съд
заради незаконното извършване на генетични експерименти.
Къкво ще кажете, докторе? -Невинен съм. Моите експерименти са само
теоретични. Изцяло в рамките на закона. -Чухме
че сте сътворили нещо...
-Сътворил?! Това би било
невярно и неточно. Никога не бих...
Къква е тази чудовищност?
-Това пред Вас е пример
за нов вид. Нарекъл съм го Експеримент 626. Има възможността
да мисли по-бързо от компютър. Вижда в тъмнината и може да премества
предмети, 3000 пъти по-големи от него.
Единственното му желание е да унищожава всичко живо!
Значи е чудовище.
-Съвсем малко. -Това е против
природата и трябва да бъде унищожено!
-Успокойте се, капитан Нанту.
Може да има някъкви причини. Експеримент 626, дай някакъв
знак, че разбираш нещо от това което става тук.
Покажи дали има нещо добро в тебе.
Простащина!
-Не съм го учил на това.
Хванете този идиот !
-Предпочитам да ме наричате
зъл гений!
-Това си е чисто
полудяване. Капитан Намту, водете го. -Със най-голямо удоволствие.
ЗАТВОРНИЧЕСКИ ТРАНСПОРТ
Не ти е приятно? Добре е. Съдът те осъди на изгнаничество
на пуст астероид. Отпусни се и се наслаждавай на пътуването. Тези пушки
са генетично приковани за теб и няма да убият никого другиго
освен тебе. Ти малък...
Трябва да Ви подсетя, че сте на служба. -Затворете бързо!
Напред.
Добре ли ти действува това ?
Тишина, ти...
Точно в целта а!
-Отвори канала.
Палуба Ц е отворена!
-Аларма! Всички на палубата!
Охрана! На изход 7!
Тук е!
Осигурете моста. Премина.
Отива към системата за нападение!
Къкво беше това?
-Мисля че вече не е на борда.
Взе полицейския автомобил.
-Да и то най-бързия, червения.
Хванахме го! Хванахме го!
Хванали са го!
Има намерението да направи скок!
-Връщайте се на кораба!
Дай ми Галактическия контрол.
Къде е? -Все още е във хидро-пространството. -Къде ще излезе?
Все още пресмятам. В квадрант 17. 005, зона 51. Планета Ноа.
Искам близък план на тази планета! Това къкво е? -Вода.
Той не може да преживее във водата. Молекулите му няма да издържат.
Не.
Естественно. Колко време ни остава?
-Очакваме приземяване след
3 часа и 42 минути.
-Трябва да стигнеме до тази планета.
Прекратете всичко! Там съхраняваме застрашени видове, като
комари например. -Ти ли си отговорник? -Еми сега...
Агент Прилкли е на Вашите услуги. -Не можем ли
да унищожиме цялостно острова? -Не! Между комарите
на тази планета се намират и хуманоиди. -А те дали са
интелигентни? -Не. Всеки път когато нападнеме планетата
те отново започват живот. Първично, нали?
А неможе ли войската ни да отиде до там?
Би било лоша идея! Това са простички същества.
Но там се намира Експеримент 626. Кого бихте изпратили
да го хване?
-Има ли брат? Или роднини?
Приятен роднина, съсед със брада...
ЛУД НАУЧЕН РАБОТНИК ВЪВ ЗАТВОРА!
Сигурни сме че това посещение не Ви изненадва. -Това същество съм
научил да бъде неуловимо.
-И затова Вие трябва да го върнете.
Аз? -А за награда ще получите свободата си.
626 няма да се даде така лесно. Може би директен изстрел
със плазмено оръдие...
-Разбрахме ли се?
Обаче това е странна планета! Кой ще го контролира? -Вие.
Шегувате се... -Кажи ми, малък приятелю, на коя
планета кацна моето малко произведение?
ЛИЛО И СТИЧ
Престанете. Лило, защо си мокра?
-Днес е денят на сандвича.
Всеки четвъртък получавам сандвич със фъстъци, вместо
със риба. -Вместо риба?
-Сестра ми поставя риба тон...
А някога виждали ли сте как изглежда тази риба? -Риба.
Щеше да е ужасно да я ям! Затова отидох до закусвалнята
и купих бутер от фъстъчено масло и закъснях!
Защо е толкова важно това, Лило? -Така се контролира
времето.
-Ти си луда.
Успокойте се!
Лило... -Съжалявам! Никога повече няма да го правя. -Може би трябва
да повикаме сестра ти.
-Не! Ще бъда послушна. Упражнявах се.
Ухапа ме.
Повиках сестра ти. Каза да я изчакаш тук.
Ще дойдат и хората от социалните.
Това лошо ли Ви изглежда?
-Да.
Надявам се че не си заразена.
-Ако си, докторът ще трябва...
Ще си играете с куклите? -Ти нямаш кукла. -Това е Сквомп.
Сама я направих. Обаче главата и е много голяма.
Няма уши и е яко ядосана защото и останаха още чифт...
Лило! Лило!
О, не.
Гледай къде караш! Глупак.
О, не. Лило! Отвори вратата!
-Изчезвай.
Нямаме време за това.
-Остави ме да умра на спокойствие.
Хайде, Лило. Онези от социалните ще дойдат всеки момент.
Чакай само да влезна вътре.
Ще те завра в миксера и после ще те изпека, па нека после
ме попитат какво сам поставила във фурната а аз ще им отговоря... любов.
Здравейте. Вие трябва да сте...
-Глупак.
Искренно съжалявам за това. Ако знаех кой сте, никога
нямаше да... Ще се реванширам.
-Няма проблем. Вие ли сте надзорника?
Да. Казвам се Нани, приятно ми е господин... -Баблс.
Баблс? Малко е странно... -Знам това. Пуснете ме вътре, Нани.
Можеме и тук да разговаряме.
-Не, не може. -Добре.
Тук.
Почакайте тук.
Лимонада? -Често ли оставяте сестра си сама в къщи? -Не.
Сега се случи, защото трябваше да работя...
Оставили сте включен котлон докато ви нямаше тук?
Къква миризма! -Още от сутринта.
-Лило! Тук си била. Това е господин Библс.
Приятно ми е. Забелязва се знака на кобрата. Чертите Ви го здават.
Не приличате на социален работник. -Имам по-специална работа.
Убивали ли сте някога?
-Прекъсваме със тази тема.
Да поговорим за теб. Щастлива ли си?
Тук се храня добре, обличам се и спя добре
а също ме превъзпитават добре...
-Превъзпитават? -Да. Добре.
Понякога и със тухли ме превъзпитават.
-Тухли? -Достатъчно.
Социалният работник сигурно е много жаден.
Да Ви обясня за ситуацията в която се намирате във момента.
Аз съм този, когото викат когато нещо не е във ред.
А в момента нещата са точно такива.
ВУДУ ПРАКТИКА
Моите приятели трябва да бъдат наказани.
Обади ми се когато следващия път те остави сама. -Добре.
Ако ви интересува, нещата не вървят добре. Имате 3 дена
да промените моето мнение.
Лило!
Защо не ме изчака във училището? Лило!
Разбираш ли че ще те отведат? Отговори ми! -Не!
Не разбираш? -Не!
-Къкво не? -Не!
Страшно ме ядоса.
-Може би обичам куклата си повече.
Той поне се държи добре със мене. -Отивай тогава.
И без това ми стана мъчно.
-Отивай във стаята си! -Тръгнах вече!
Донесох ти пица. Ако си гладна.
Ние сме едно разбито семейство, нали? -Не сме. Може би малко.
Май наистина сме такова. -Ние сме само сестри. Това ни е работата.
А сега... -Предпочитам да си ми сестра а не майка.
И ме обичаш повече от куклата си?
-Разбира се.
Ударих Медлин днес.
-Ударила си я? -Преди да я
ухапя. -Ухапала си я? Само да посмееш... -Хората се отнасят
със мене, като със... -Не знаят къкво да кажат. Ако ми обещаеш, че повече
няма да се биеш, аз ще ти обещая че няма да викам по тебе. Освен
в някои извънредни случаи.
-Няколко дена без викане
би било добре.
-Да, така е.
Камерата ми. Не са ли прекрасни?
Падаща звезда!
Трябва да си пожелая нещо. Можеш ли бързо? -Гравитацията
ме притиска. -Не е така!
-Така е. Още от вчера.
Защо си такава?
Отново аз. Искам да имам приятел. Може някой
който няма да ме остави, някой ангел. Най-красивия когото имаш.
Къкво ударихме?
Ето го тук, отдолу.
По-добре да повикаме някого.
Трябва ни някое, което няма лесно да умре и да не е мръсно.
Нещо като пудел. -Лило. Имаме ли нашийник?
Да. Имаме нашийник. Ще си вземем куче.
Напишете име и адрес.
Ела.
-Хайде. Избери някое.
Тук има ли животни?
Здравей.
Да, всичките ни кучета бързо свикват със стопаните си. Освен това!
Това къкво е? -Куче! Поне така мисля! Сутринта беше мъртво! -Мъртво?
Така мислехме. Прегази го камион.
Харесва ми! Ела малкия.
Защо не си вземеш някое друго куче? Имаме много по-добри.
От това нямате. То умее да говори. Кажи здрасти.
Кучетата не говорят.
-Това умее. -Наистина ли?
Да, харесва ми. -Трябва само да му дадеш име. -Казва се... Стич.
Това не е истинско име... Обаче не е лошо. Това са 2$.
Искам да го купя! Дай ми назаем 2$.
Сега е твое. -Мой си.
-Къкво прави? -Тихо. Слуша ни.
Как може да ни чуе...
Защо не се размърдаш?
-Идвам!
Такава ситуация е много опасна! -Мръдни се! Не искам
да я уцеля нея! -Не! Това момиченце е част от хранителната верига на комарите!
Ето! Образовай се малко!
-Той я държи като щит!
Това ми стига!
Недей, моля те!
Не можеш да стреляш и не трябва да те виждат. Погледни се само!
Приличаш на чудовище.
Сега отивам на работа. Недей да излизаш на улицата.
А Стич?
Моята приятелка!
Къкво искаш? -Съжалявам че те ухапах и те скубах за косата.
Извинението не се приема. Махай се преди
да те прегазя.
Това е моето куче. Казва се Стич.
-Това е най-грозното същество
което съм виждала някога.
Махни се от мене!
Отлично. Изчезна. -Неговата програма за унищожение
се задейства. Това ще го заведе в големия град
където на всички, ще открадне левите обувки.
Хубаво е да живееш на остров без големи градове.
Добре ли си?
Върни я, малкия.
Когато си готов да се предадеш обади ни се.
Това си ти. Малко е височко за твоя ръст.
Трябва да решим това. -Кучетата не стоят на столове.
Няма да прави бели.
-Даже и картоф не си
яла. Мислех че го обичаш. -Десерт!
Дейвид! Имам ново куче!
-Сигурна ли си че е куче?
Било е коли, преди да бъде прегазено от камион.
Как е... Нани?
-Отново си се изцапал?
Мислех, че понеже сега нямаш работа ще намериш време...
Дейвид, казах ти че не мога Аз... Имам много работа.
Знам. Само мислех...
-Смърдиш на бензиностанция.
Трябва да тръгвам сега. Друг път, може би.
Не се притеснявай. Харесва те. Зная това, защото го прочетох
в дневника и.
-Наистина?
Хванах те!
Нани! Това твоето куче ли е?
Всичко е наред. Продължете си работата. Добре съм.
Главата Ви е деформирана.
-Леко охлузване.
Той се шегува. Погледнете ме само.
Това няма да се размине така лесно. -Обаче...
Ами... На кого му се работи в тая отвратителна дупка?
Да не би да загуби работата си заради нас? -Не. Шефа е
вампир. Искаше да се придружа към неговото общество.
Знаех си.
Ще ти допадне.
Лило.
Къкво ти става?
-Ще повредиш малкия ангел!
Той не е ангел. Мисля че даже не е и куче! Трябва
да го върнеме. -Ядосан е, защото трябва да си ляга.
Къкво правиш?
Очевидно е че това не е куче. Трябва да го върнеме.
То е било изоставено! Нуждае се от нас! -Май не знае за това.
Нито аз. Татко беше казал че трябва да сме семейство.
А това означава, че никой не трябва да бъде изоставен. Знам.
Мразя когато използваш това срещу мене.
Не се притеснявай. Ще бъде тих до мене.
Виж само колко е любознателен. Това е моята стая.
Това е твоето легло. Това е бутилчица със кафе за тебе. Добро кученце.
Хайде сега в кревата.
Това е моят!
Внимавай с това. Не го пипай!
Не! Полека с това.
Не! Това е мое.
Ето. Унищожаваш всичко, до което се докоснеш. Защо не направиш нещо по въпроса?
Сан Франциско.
Няма вече кафе за тебе.
Малката си губи времето. 626 няма да отстъпи от програмата си.
Къкво правиш?
-Нищо. Дай да погледна. -Не!
Комарът избра мене.
Още един. И още един!
Харесаха ме!
Мисля че може да е коала. Някоя зла коала.
Имам усещането че ще ме изяде, когато ме гледа.
Това е интересно. 626 е научен да бъде чудовище.
Но сега... Няма къкво да унищожава. Не съм мислил върху това.
Какво ли е усещането, когато няма нищо? Даже и мисли от миналото
които да те спохождат през ноща.
Това е грозното пате. Казва колко е самотно.
А тук то престава да плаче защото роднините му го откриват.
И сега е щастливо, понеже знае че принадлежи към нещо.
Искаш ли малко музика. Приличаш ми на фен на Елвис.
Нани.
Чух че сте загубили работата си.
-Еми, отказах понеже...
Съжалявам за това... -Къкво е това нещо? -Това е моят пазач.
Така ли?
Засега всичко е наред, но не мога да пропусна факта
че нямате работа. Дали съм ясен? -Да.
Когато следващия път видя това куче, искам да бъде послушно. Ясно ли е?
Да.
-Нова работа. Послушно куче. Довиждане.
Дойдох по обявата.
Елвис беше добър гражданин. Сега ще репетираме.
Сега не мога да говоря. Чакам някой, който ще дойде
заради обявата ми.
-Затова съм тук. -Внимавай сега.
Това ми е обявата.
-Зная.
Защо всичко е толкова мрачно?
-Лекция номер две. Елвис е
свирил на китара. Постави пръстите тук. Хайде, опитай.
...И правя отлично капучино... -Радвам се за Вас, обаче
вече дадох работата на Теди...
Винаги съм мечтала да работя на рецепция...
Това е романтичният момент. Трябва и малко любов.
Може би имаме нещо...
-Добре. Сега я целуни.
Сигурна съм, че и Елвис е имал един.
Зная достатъчно за спасяването.
-При нас тепърва започва сезонът.
Сега ще го направим заедно. -Благодаря Ви много. Работата ми беше много нужна.
Сега да тръгваме!
Здравей Лило. Нани как е?
-Имахме тежък ден.
Не съм доктор, обаче зная лекарство за тъжно лице, а това е 286 00:45:58,133 --> 00:46:04,139 пързаляне по вълни. Къкво мислите? -Мисля
че идеята е прекрасна.
Не мога да се оплача, майко. Точно сега се сработвам с един
криминален тип и заедно сме по следите на едно чудовище!
Нещо не е наред. 626 отива сам във водата.
Имам обаждане на другата линия, майко.
-Искам информация по случая.
Нещата вървят добре... -Той отива да плува. Защо ли ще рискува?
До сега очаквах, че ще се върнете със 626 в ръцете.
Само да прибереме още няколко неща и тръгваме...
Дръж се. Отиваме да плуваме.
Лило! -Къкво стана? -Трябва да ни е ударила някоя вълна.
Къде е Стич?
Махни се от нея!
Къкво стана?
-Потопи я !
Стич!
Лило... Погледни ме. Боли ли те нещо... -Не.
В безсъзнание е, но мисля че е жив!
Дейвид, заведи Лило.
Не е така, както изглежда. Случи се.
Знам че се трудиш, Нани, обаче трябва да помислиш, кое е
най-добре за Лило. Даже и ако това означава тя да си тръгне.
Ще дойда утре сутринта за Лило. Съжалявам.
Мога ли да помогна с нещо?
-Не, Дейвид. Сега трябва да я
заведа в къщи и трябва да си поговориме. Благодаря ти.
Наистина повярвах че имат шанс. И тогава дойде ти.
Лило. Всичко което имаме...
Не се притеснявай. Ти си добра и все някой ще ти даде работа. Аз бих.
Ела.
Това сме ние. Преди глупавото нещастие...
Къкво беше със твоите? Чух как плачеш през ноща.
Сънуваш ги. Знам как говориш насън и ме побутваш.
Сега ние сме цяло семейство, но ако желаеш, можеш да станеш
част от нея. Можеш да бъдеш нашето бебе.
Хармония означава семейство. Семейство означава, никой
да не бъде изоставян.
Но ако желаеш да си тръгнеш, можеш.
Винаги ще те помня. Помня всеки, който си тръгна.
Изгубих се.
Изгубих се!
Мразя това!
Малко чудовище!
Изгубих търпение с вас двамата. Хванахте ли
626 или още не? Вашата неотговорност е ужасна.
Отпуснали сме се! Сега ще опитаме по моя начин. -Твоя начин?
Чакай!
Изглежда че ги надценихме.
Това може да бъде твоя шанс да отмъстиш, капитане.
За колко време можеш да се подготвиш за тръгване? -Моментално.
Не ме карай да те убивам. Прекалено скъп си.
Хайде.
Къкво има?
Семейство...
Ти го нямаш. Аз те сътворих.
Направен си да унищожаваш. Никога няма да можеш да се приобщиш.
Хайде. Недей да тичаш само!
Лило. Не те чух.
Къкво не е наред?
-Стич си тръгна. -Така ли.
Не желаеше да остава тук. Не му трябвахме. -Лило...
Понякога човек , колкото и да се труди, нещата не се получават такива
каквито искаме. Понякога нещата трябва да се променят.
Може би понякога, така е по-добре.
Нани! -Дейвид! -Мисля че ти намерих работа. -Къкво?
В магазина на стария Хъртин. Обаче трябва
да побързаме! -Добре. Лило, това е важно за мен. Трябва да останеш тук
за кратко. Заключи се и не пускай никого. Става ли?
Най накрая щастието ни се усмихна.
-Много съм ти задължена.
Няма проблем. Излез със мене и всичко е OK.
Връщай се!
Стич? Къкво има?
Криеш моя малък приятел.
Къкво ще правиме сега?
-Обичам тази песен.
Шраф... Шрафцигер...
Твоят приятел се крие...
Хайде. Къкво ти е? Мога да ти помогна. -Добре съм.
Не!
Не замесвай майка ми във това!
Сега е време да ти дам нещо...
-Не!
След мен! Навсякъде са!
Не можеш да ме спреш.
Винаги закъсняваш.
-Къде е момиченцето?
Някой напада къщата ми.
-Не, не!
Искат да ми вземат кучето.
-Всичко е под контрол.
Лило, кой е това? -Добре е. Кучето ми взе това.
Не прекъсвай, Лило!
Не би трябвало да си играеш със оръжие.
Сетих се! Днес е твоят рожден ден! Честит Рожден ден!
Честита Коледа! -Това няма да завърши с добро, вярвай ми!
Победих.
Благодаря. Няма да се покаете. Ще дойда рано...
Не завивай на ляво.
Не.
Беше един голям...
-Лило!
Не правете това, моля Ви.
-Знаете че нямам избор.
Недейте да я отвеждате! Единственно аз я разбирам!
Само утежнявате нещата.
-Тя не разбира къкво правите!
Тя не може без мене! -Дали това е нещото без което неможе?
Вие се нуждаете от нея повече отколкото тя от Вас.
Лило!
Всичко е унищожено.
Ти си един от тях?
Бягай Стич.
А аз си мислих че ще е трудно да те заловиме.
Много съм шантав.
-Лило!
Виж. Намерих ти малкия ангел хранител. -Не!
Лило.
Говори! Знам че имаш нещо общо със това. Къде е Лило? Говори!
Зная че можеш.
Добре, добре...
Къде е Лило?
-Лило...
Цялата работа е...
-Заловен си! -Слушай внимателно.
Командир? Беглецът 626 е заловен. Тук е.
Полека.
Къде е Лило?
-Кой? Къкво?
Лило. Сестра ми. -Съжалявам не познаваме такава...
Лило! Има черна коса, висока е толкова и се движеше с него!
Лило... -Върнете я.
-Не може да го направиме. -Проблемът е
че ние сме тук специално заради него.
Значи я няма? -Сега няма да трябва да викаш по нея.
Да тръгваме.
Хана... -Къкво? Махни се от нея. -Къкво каза?
Хана значи семейство. Семейство означава че никой не трябва
да бъде изоставен. Или забравен. Да.
Трябва ми помоща ти. -Къкво? След всичко очакваш да ти помогна
ей така? -Да.
-Добре. -Не мога да повярвам.
Много е убедителен.
-Убедителен? Къкво правиме тук?
Спасяваме.
-Ще върнеме Лило?
Отлично. Точно това се надявах да се случи. -И ти?
Къкво? Да не би да си помисли че ще ходиме пеша?
Тук е капитанът. Търсиме разрешение за излитане.
Имате го.
Отидете в сектор Ц 12.
Мисля че бихте желали да знаете, че малкия...
Да, капитане?
Ще ви се обадя отново.
Как излезе?
Къкво правиме? -Не се притеснявай. Всичко върви по план.
Извади това от устата си.
Дръжте се!
Добре. Време е за купона!
Това е!
Малкия дивак! Бяга със моя кораб!
Стич!
Локализирайте ми Експеримент 626.
-Ето го.
Сега ще приключиме със него.
Стич е във безсъзнание. -Къкво ще правиме сега? -Да останеме наблизо.
И да се надяваме на чудо. Това е всичко което можеме.
Не ме оставяй! Става ли?
-Разбира се.
Разбира се.
Разбира се.
Експеримент 626 е в движение.
-Невъзможно.
Стич!
Свършено е с тебе!
Не бих казал!
Върна се.
-Никой не трябва да бъде изоставян.
Лило!
Чудесно!
Лило! -Можеш ли да ни хвърлиш до брега?
Разбира се, обаче трябва да го направя на няколко пъти.
Извънземно, а? Отличен избор.
Хванахме 626. -Доведете го на моя кораб. -Оставете го на мира.
Чакай. -Позволете ми да обясна. -Тишина.
Изпращам те в пенсия. -Така е... -Ако ме питаш мене, би трябвало
да се радваш, да завършиш на някой астероид. -Мисля, че бих...
А ти! Ти си причина за всичко това. Ако не беше твоят
Експеримент 626, нищо нямаше да се случи... Къкво.
Името ми е Стич.
-Ако го нямаше Стич...
Трябва ли да се качи Стич на кораба? -Да.
-Може ли да му се прости? -Да.
Кои сте Вие? -Това е моето семейство. Намерих си го сам.
Малко е и е размирно но все още е добро.
Дали наистина трябва да тръгне?
-Знаеш, също като мене
че законите са ни стриктни, че немога да променя това
което съдът е решил. -Нямаш ли белешка от приюта за кучета?
Платих за Стич 2 долара в приюта.
Тук е печатът. Мой си е. Ако го вземете, значи Вие крадете.
Извънземните са извън закона.
Познавам ви.
-ЦРУ. Розвел 1973. -А, да.
Забележете това. Това създание е осъдено на живот в изгнание.
На наказание, което ще се изпълни тук.
И като надзорници на това извънземно, това семейство
попада под закрилата на Галактическата Федерация.
Ще го проверяваме от време на време.
Притесних се, че ще кажете точно това. Няма да бъде лесно
да обясним това на нашия главен щаб. -Знам къкво си мислите.
Не разрешавайте на тези двамата да се качат на моя кораб.
ЦРУ? -Бивш. Спасих една планета. Убедих
извънземните, че комарите са застрашен вид.
Във връзка със Bашата къща...
ПРЕВОД : Tsetsi