Alexander (2004) (alexander cd2.sub) Свали субтитрите
Може би твърде много.
Според вярванията в моята страна,
тези, които обичат твърде много губят всичко.
Тези, които обичат и мразят едновременно...
...оцеляват.
Баща ти ще се обърне в гроба. Не можеш да се ожениш за нея.
Това не е редно! Нямам й доверие!
Какъв е смисълът във всичко това Александър? Вземи я като своя наложница.
Искам син! Проклет да си, Филотий!
Благородниците в двореца имат сестри, от които ще излязат чудесни майки.
Като си взема азиатка за кралица, а не за наложница...
ще засвидетелствам уважението си към местния народ!
Този брак ще ни постигне голям ефект. Така народите ни ще се обединят.
Това не означава, че един ден няма да си взема македонка.
Като втора жена ли? Това ще е обида за Македония.
Александър, става дума за честта на родината ни.
Точно така! Какво повече можем да спечелим, Александър?!
Дойдохме тук за да накажем местните за престъпленията им. Постигнахме го!
Минаха 7 години от какво напуснахме дома си! Вървим от планина на планина
преследваме номади и разбойници! Македония е съвсем беззащитна! Защо?
Дойдохме да строим пътища в Азия?!
Дойдохме да строим!
- Дойдохме да завладеем градовете им
и да увеличим териториите си. В това няма нищо лошо, Променион!
Какво печелят македонците от всичко това?
- По-богати сме от преди!
Ами народът ни?!
- Моите уважения, Променион,
но ако се беше справил при Галгaмела отдавна щяхме да сме хванали Дарий.
Как смееш, Неаркус!
- Генерал Неаркус!
Аз видях героичността и смелостта на войните ни!
Баща ми направи всичко възможно!
- Фелотий!
Седнете и двамата.
Александър, познавам те от момента, в който се роди.
Подкрепих те след като баща ти умря.
Нито за миг не се усъмних в качествата ти на водач.
Аз председателствах съвета, който те определи за цар!
Дай ни македонски наследник.
Македонски наследник.
Чухте ме ясно. Променион!
След сватбата ми ще вземеш две роти и ще се върнеш във Вавилон.
Успех по пътя. Ще управляваш двореца докато ме няма.
Ще ми пратиш още войски.
Няма да позволя да се месиш в решенията ми.
- Ти си царят,
но осъзнаваш ли колко много се отдалечи от пътя на баща си?!
Проклет да си, Променион, заради острите си думи!
Какво толкова постигна баща ми?! Какви доводи ще изкажеш?
Той не копнееше за битки и не им се наслаждаваше като теб!
Вземаше решенията заедно със съвета си. Всички бяхме равни.
Това е стара македонска традиция. Не взимаше решения въз основа на
личните си желания.
Стигнах по-далеч от колкото баща ми някога си е мечтал!
Стари човече, времето е друго!
Александър, бъди разумен!
Нима никога не сме били като равни?!
Не споделяхме ли всичко? Спомни си какво ни каза Аристотел !
Азиатка за царица?!
Ще се свържеш с народ, който никога не е спазил думата си към никой грък?
Аристотел не беше прав, Касандер! Тези хора имат достойнство!
С какво ти си по-добър от тях?!
А, Касандер? По-добри са от колкото теб.
Ти и тези като теб сте като...
Александър...
Това, което ме натъжава най-много не е недоверието ви
към преценката ми!
Натъжава ме презрението ви към този свят който е много по-стар от нашия!
10 години след като майка му настоя да се ожени за македонка...
Чрез този съюз между грък и варварка...
...най-могъщият човек на света си взе жена без политическа зестра.
Защо?
Според някои, така Александър искаше да спечели племената на своя страна.
Според други, той искаше наследник с азиатски корен.
Според други, Александър просто се влюбил в момичето.
Защо ли се ожени за Роксана? Едва ли обаче някой би могъл да остане равнодушен
към черните й красиви очи.
Заповядайте, господарю.
- Александър!
Това е сватбеният ни подарък.
По повод на този тържествен миг...
...вдигам тост за великата ми армия, която се би толкова славно!
В чест на войните ми, на тези, които тръгнаха с мен преди цели 7 години,
обявявам дълговете им за платени.
Ще бъдат платени от кралската хазна!
Да живее Александър!
В чест на булката ми...
...в чест на красивата ми булка,
...искам да ви благодаря, че ще бъдете с нас през семейния ни живот.
Надявам се, всеки един от вас ще има благоразумието да се ожени.
Ами бъдещите ни синове?
И като последно... последно...
Искам още нещо. Нека децата ви от местните жени получат гръцко възпитание
и военно обучение!
Под наша защита...
нека отгледаме ново поколение войни,
които да се бият за царството ни в Азия!
Купих го от Египет.
Човекът, който ми го продаде каза, че е направен по образец на слънцето
и звездите.
За мен ти си...
...слънцето, Александър и се моля мечтата ти да огрее над всички хора.
Пожелавам ти да имаш син.
Ти си велик човек.
Обичаш ли го?
Това е приятелят ми Хефестиян.
Човек може да обича по много различни начини,Роксана.
Ела.
Не се страхувай от мен.
Повярвай ми...
...прекосих цялата земя и не се влюбих в никоя.
Сега намерих теб.
...Митът стана истински.
Какво ще правиш сега, велики царю?
Ще те убия!
Направи го.
Ако бях на твое място, щях да направя същото.
Ще умра като глупак заради тази...
...любов.
Животът ми вече ти принадлежи.
Ти ще си майката на сина ми.
Коя е тази жена, която наричаш своя царица, Александър?
Някаква си варварка. ... Винаги си бил непокорен.
Силната й дръзка природа вече й създава врагове.
Не ни дръж в неведение.
Не съм варварка, както твърдеше Филип.
Във вените ни тече благородната кръв на Ахил.
Зевс е твоят баща.
Разбирам, че тази жена тя прави щастлив,
но послушай съвета ми.
Действай! ... И то по-скоро!
След 7 години хората се питат кой е този цар Александър.
Ще ти дам конкретно доказателство. Антипий всеки ден подрива властта ти.
Върни се във Вавилон и централизирай властта си.
Или пък се върни в Македония, но недей
да преследваш мечтата си като продължиш на изток!
Твоят живот и моят зависят от решението ти.
Не забравяй.
Мислите ми са насочени единствено към теб.
Трябва да се изправиш лице в лице с великата си съдба.
Гордея се, че съм твоя майка.
Мисли си за мен. Мисълта за теб ме пази от враговете ти.
И помни винаги
Аз те обичам повече от всеки друг.
Само ако не беше отражение
на сърцето на майка ми...
Какво е това?
Кажи ми!
- Предателство!
Ще кажеш ли истината пред всички ни?
Да.
- Заговорът...
...дълбоко разстрои Александър,
не само защото в него бяха замесени младите му пажове,
които споделиха мечтата му, но
за съжаление, в заговора беше замесен Фелотий.
Приятелят му от детството беше командир на царската му стража.
Александър, спомни си кой съм и какъв съм.
Помня те, Фелотий, но очевидно ти самият не помниш себе си.
Според мен, покварената ти душа вече не ти дава мира.
-Не!
- Никой от нас не защити Фелотий.
Не съм заговорничил! Честно казано, никой от нас не го харесваше.
Властта и богатството му преминаха в наши ръце.
Преди да умре го измъчвахме. Искахме да разберем какво знае баща му Променион.
Това така и не научихме.
Но какво да правим с Променион и 20 хиляди с него, които охраняваха тила ни,
беше доста деликатен въпрос.
Дали той беше невинен или вече беше решил да действа,
преди властта му да бъде отнета?
...Така ще се разделим. Войните му ще последват истинския цар.
Александър не може да отиде там.
Неотложността на въпроса налагаше Александър да действа бързо.
Според мен,той вече беше взел решение още по време на процеса срещу Фелотий.
Отиват Антигон ...
и Клайтис.
И побързайте.
След 3 дни непрекъснато яздене, Антигон и Клайтис
пристигнаха при Променион.
Войниците се съгласиха, че Променион е виновен.
Разбираха, че в противен случай и семействата им щяха да бъдат убити.
Клайтис, Антигон!
Променион.
ХИНДУКУШ
Спомням си нещо, което един от войниците каза за него.
Александър бил изпълнен с любов,
която го вдъхновявала да стигне до края на света.
Настъпи пролетта и Александър поведе 150 хилядна армия
чиято цел беше да прекоси Хиндукуш...
...и да навлезе в непознатото.
В мечтата му, този поход щеше да стигне чак до края на света.
Съставлявахме една мощна империя, чиято цел беше да прекоси хиляди мили
да достигне Гърция.
Астрономи и архитекти,доктори и ковачи, земеделци и търговци,
деца, любовници,
проститутки и да не забравяме робите,
които бяха най-онеправдани от всички.
Имаше всякакви етноси, за добро или за лошо.
Нито една завладяна от нас територия, не оставаше същата.
Някога напълно обсебен от Роксана,
посещенията на Александър в покоите й намаляваха все повече.
Бяха женени от доста време, но тя не можеше да забременее.
Бездетността й дълбоко нараняваше Александър.
Според легендата, Зевс е оковал Прометай на един от тези върхове.
Говорят, че е бил затворен в пещера.
Според мита, пещерата има гнездо на огромни орли.
Орелът излитал всяка вечер и изяждал дроба на Прометей.
Помниш ли какво ни каза Аристотел за тези планини?
Да, спомням си.
Каза, че като се изкачим на най-високия връх,
и погледнем на запад, ще видим Македония.
На изток е Големия океан.
Боя се обаче, че този свят е много по-голям от колкото си мислим.
Трябва да има път.
Съгледвачите разузнаха всяка позната пътека, Александър.
Не можем да заобиколим планината.
Можем да се отправим на изток, към Индия.
С помощта на боговете ще достигнем брега на Източния океан.
Ще го направим, Александър. След няколко години
ще се върнем тук. Сега обаче, мъжете трябва да се върнат по домовете си.
Ти намери ли дома си, Птоломей?
Все повече си мисля, че домът ми е Александрия.
Там поне е топло.
А и Селия...
...обожава това място.
Жените връщат мъжете у дома.
Аз не знам къде е домът ми.
- Имаш Вавилон, Александър.
Майка ти все още чака да я поканиш да дойде!
Имам Вавилон.
Прекосих много богати и величествени земи.
Не спрях да преследвам мечтата си.
Усещам обаче, че това е последният ми поход.
Стремя се все повече и повече да осъществя мечтата си.
Слънцето пак се показа.
Трябва да продължим, Птоломей.
Ще вървим докато не стигнем до края.
Индия, страната на тайнствеността и красотата.
Говореше се, че тази земя е по-богата дори и от Персия.
Никой не беше изследвал или пък завладял тази земя.
От самото начало, Александър се опита да обедини тази земя,
но всъщност, тя нямаше център. Царете в нея воюваха помежду си.
Племената бяха управлявани от зловещи жреци,
които принасяха малки деца като жертва на божествата си.
Кратъръс и част от армията ни нападнаха някакви странни мъже,
които бяха доста дребни и се катереха по дърветата.
Готови за бой!
Хефестиян каза, че това са животни подобни на хора,
които са доста космати.
- Не го искам близо до себе си.
Нарекохме това племе ""маймуни"".
Маймуни. Невероятни са.
Погледни я, Роксана.
Здравей, животинче.
След това заваля дъждът.
Никога преди не бяхме виждали боговете да дават вода от небето
в продължение на 60 дни и нощи.
Трябва да си до него, Микений. Бъди при сина си!
Хайде, момче! Отново ще станеш силен.
Няма, велики царю. Боговете няма да се смилят над мен.
Ще остана при теб.
Какво стана?
- Ухапа го змия!
О, богове!
Фитий, докарай онзи укротител на змии!
Доведете ми укротителя!
- Дръж се, момче.
Къде го е ухапала?
- По врата.
Не! О, небеса, не! Дръж се! Бъди смел!
Бъди смел! О, всемогъщи Зевс!
Славата и златото от всички тези походи не можеха да компенсират
болката в душите ни.
Този поход беше кървав. Избивахме всяко племе което ни се съпротивляваше.
Докато водата се изливаше,
ние пиехме хубаво вино.
Напредвахме на изток и Александър все по-често връщаше завладените земи
обратно на победените от нас царе. Така печелеше гостоприемството им.
Тези му действия обаче, не се харесваха на армията му.
Започвахме да се питаме дали Александър
не си мисли, че изпълнява някакво геройство подобно на това на Херкулес.
За Боговете!
Покровителят на майка ми Дионисий
е прекосил тези земи
преди Херкулес преди около 6 хиляди години.
За героите!
Роксана!
Излагаш се. Тези индийци...
Те са коварен и зъл народ.
- Опитай се да ги разбереш!
Опитах се...
...но повярвай, знам какво има в сърцата им, Александър.
В Персия, ти си велик цар.
Тук хората те мразят!
Нека да се върнем във Вавилон.
Там е силата ти.
Да поговорим за това по-късно?
- Да.
Да поговорим.
Тази нощ ще дойда при теб.
Ще те чакам...
...царю мой.
Ваше величество.
Пия за Боговете!
За 30-те хиляди красиви персийски момчета,
които станаха част от великата ни армия!
Пия за покойния ни цар Филип който не доживя
да види как великата му македонска армия се превърна
в такава сладка армия!
За Филип!
За истинския герой!
Пия за Клайтис, новият губернатор на Бактрия!
Благодаря за назначението.
Всички знаем каква пенсия ми се полага
след 30 години служба!
Ще бъдеш губернатор на много важна провинция!
Дарил ли е Негово величество някой друг от най-приближените си хора
с провинция, толкова отдалечена от дома?
Ще можеш да налагаш закони, различни от моите, нали Клайтис?
Така да бъде! Предпочитам да бъда облечен в македонски дрипи
отколкото да блестя...
...с източната претруфеност.
Няма да се примиря с този позор, както направиха другите ти приближени.
Хефестиян, Неаркус!
Пинторий!
- Като губернатор
на една от най-азиатските ни провинции,Клайтис
вероятно е забравил че персийските ми приятели
се прекланят пред мен, защото това е за тяхно добро!
Нима казваш, че принизявам гърците?
Пред гърците се държиш като син на Зевс,
какъвто всъщност не си.
Честта ми доказва произхода ми.
- Тогава защо приемаш
престорените азиатски поклони? Ако са свободни, защо ти се покланят?!
Покланяли са се и пред Херкулес Той е бил смъртен,
но все пак е бил син за Зевс.
- Как смееш
да се сравняваш с Херкулес?!
Защо да не го правя?
През живота си постигнах повече от него. Вървях по стъпките му.
Може би стигнах и по-далеч.
- Херкулес е бил съвсем сам!
Сам ли завладя Азия, Александър?
Кой започна инвазията на изток? Не беше ли баща ти?
...Или вече кръвта му не е достатъчно добра за теб?!
-Зевс ли е твой баща?
-Обиждаш ме, Клайтис! Опозори семейството ми! Внимавай!
Баща ти никога не би приел някакви си варвари за свои приятели!
Нямаше да се бие заедно с тях като с равни!
Вече не сме ли достатъчно добри за теб?! Спомням си времето,
когато си говорехме като мъже! Говорехме си право в очите!
Между нас нямаше настоящата пошлост и престореност!
Сега целуваш тях?
Взе си варварка за жена
и я нарече своя кралица!
Спри се, Клайтис,
преди да си унищожил живота си.
Нима си станал толкова горд, че вече не се страхуваш от боговете?
Тази армия, тази армия вече не е същата!
Мери си приказките!
Повече нямам нужда от меча ти! Махнете го от очите ми!
Ти опозори името на баща си! Опозори народа ни!
Без нас нямаше да спечелиш онази битка край Галгамела!
Мислиш ли, че искам да опозоря родината си заедно с теб?!
Ти опозори всички ни,Александър!
- Викнете стражите!
Арестувайте го за измяна!
Кой е с него?
Кой е с него?
В името на Зевс, арестувайте го!
Не позволявайте да ви заблуди! Това е заговор!
Отведете го!
Точно ти ли говориш за измяна?! Помниш ли горкия Променион?
Уби го без да има вина! Не те ли е срам?
А? Народа презира лъжливите царе!
Варварският ти син никога няма да седне на трона!
Пуснете ме да мина.
- Не можем, ваше величество.
Аз съм царицата!
Искам да го видя. Чакам вече 3-ти ден.
- Hе иска да вижда никой.Дори и теб.
- Той има нужда от мен!
Напротив! Няма.
От теб ли има нужда?
Хефестиян, правиш грешка!
Армията ти има нужда от теб...
...Александър.
...Биха ми простили всичко, но не и това.
Направи това, което всеки мъж с чест
би направил в такъв момент. Няма за какво да съжаляваш.
Ти си Александър!
Скръбта, която те е обзела ще те унищожи.
Как станах толкова подозрителен, толкова сляп...?
Понякога,се налага да нараняваме тези, които обичаме.
...Той се държа надменно.
Клайтис беше прав за всичко!
Превърнал съм се в чудовище!
Ти си смъртен и онези индийци го знаят.
С моментното си падение ги караш да се чувстват горди!
Нима опозорих народа си?!
Македония- 8 години по-рано.
Филип, царят на Македония и водач на гърците!
Цял живот чакам да видя как гърците приветстват македонcки цар.
Да живее царят!
- Да живее народът!
Народът говори, че Филип е велик генерал,
но Александър е по-велик.
Ако някога отново ме обидиш...
ще те убия.
Липсваше ми. На пролет, от Персия,
ще докарат коня, който поръчах за теб.
За мен ще е чест да го приема. Не бих го разменил за нищо на света.
Сигурен ли си?
...Станал е по-непристоен от всякога.
Моят Филип пие твърде много вино. Напълно се е побъркал.
Ваше величество.
- Атлий.
Надявам се, че малкият принц се наслаждава на спектакъла повече
от публиката.
- Много е уморен.
Стой.
Посениас, изведи охраната.
- На ляво!
Ходом марш!
Отпращате охраната, ваше величество? Тук е пълно с хора.
Врагът ни може да е навсякъде.
- Клайтис, Клайтис!
Винаги можеш да разчиташ на този човек, Александър.
Отнасяй се към него като към мен. Той винаги ще пази гърба ти.
Добре, татко.
-Моят телохранител, Клайтис!
След малко тези гърци ще видят гордо вдигнатата ми глава.
Да ме наричат както искат! Настъпи час да научат кои сме.
Клайтис, погрижи се цял ден да се лее вино.
Искам да ме харесат.
Какво ти казах. Нататък продължавам сам.
Качи се при стражата.
Хайде.
Хайде!
- Татко, нека дойда с теб.
Искаш светът да те види като мой подвластник?
Това ли иска тя?
Не си придавай толкова наранен вид, Александър. Бъди мъж!
Цял късмет е, че въобще си тук днес...
...след онзи път, когато публично ме опозори.
В името на Херакъл, на Зевс, на всички богове,
подчини ми се поне веднъж!
Бъди смел, татко.
Ще следвам стъпките ти през целия си живот.
Наслади се на триумфа си.
А сега любимият ни цар !
Филип!
В негова чест обявявям игрите за открити!
Посениас, казах ти да...
Това е новият цар! Александър!
Син на Филип и законен престолонаследник!
Вече си цар! Ти си царят!
Нека боговете благословят, Александър!
Александър!
Махай се.
Станах за смях пред целия народ!
Така трябваше да се развият нещата.
Мислиш ли, че исках така да се възкача?
- Не се обвинявай!
Всички шушукат зад гърба ми! Кроят заговори!
Шушукането не е сила.
- ... Но срамът е!
Кой уби баща ми?
Кажи ми, иначе ще заповядам да те арестуват за убийство.
Посениас.
- Някой трябва да му е помогнал!
Ти ли му помогна?
Не. Нe съм.
Защо? Защо да му помагам?
Много хора искаха смъртта му. Гърци, перси, македонци...
Ти си луда. Проклета си. Не знаеш силата на нещата, с които се занимаваш!
Кой сега говори глупости?!
Признай, че сърцето ти желаеше смъртта му.
Това е лъжа! Той ми беше баща! Обичах го!
Той не ти беше баща! Във вените ти не тече кръвта на този човек!
Ти само лъжеш!
Толкова лъжи изрече, подла магьоснице! Объркваш ме!
Погледни се само!
Ти си всичко, което той не беше.
Той беше грозен, ти си красив.
Той беше генерал, ти си цар!
Той не можеше да управлява самия себе си, а ти...
...ще управляваш света!
- Боговете те проклинат когато говориш така.
Говориш с такава гордост!
Въобще не скърбиш за съпруга си.
Да скърбя за него?
Какво знаеш ти за Филип?!
Чуй ме, Александър, Зевс е твоят баща.
Дръж се като божи син!
- Иска ми се да можех да те убия!
Закърми ме със злобата си още от люлката ми!
Възпита ме с помощта на огромната си омраза!
Мразя те за това, че си по-силна от другите!
Мразя те заради жестокостта ти!
- Разкрих сърцето си пред теб Александър!
Благодарение на Зевс и Дионисий, израстна силен и красив.
Проклета да бъде мръсната ти душа!
Душата ти е моя, Александър.
Не! Ти ми отне всичко,което обичах!
- Престани!
Престани да се държиш като хлапак! Ти си цар!
Дръж се като такъв! За сега, Променион е с нас.
Екзекутирай Атилий. Конфискувай земите на семейството му завинаги!
- Ти си истинско чудовище. Нямаш сърце.
Нима не научи нищо през всички тези години?
Нищо ли не научи от Филип?
- Не. От теб, майко.
Чудовище.
Какво сторих, че ме мразиш толкова много?
Един ден ще ме разбереш.
Сърцето ми е изпълнено единствено с твоя образ.
Зная от какво имаш нужда.
Настъпи моментът.
Боговете са благосклонни към теб.
Ще имаш богатство, власт, победи...
...всичко, което пожелаеш! Светът е твой!
Вземи го!
Вземи го.
Той никога повече не видя майка си отново.
Докато той воюваше със северните племена,
Олимпия уби втората жена на Филип заедно със сина й.
Чичото на Александър Атлий беше екзекутиран по необходимост.
ИНДИЯ
Разбира се, че се боите! Всички се боим,
защото досега никой не е стигал толкова далеч.
Океанът се намира на няколко седмици път от тук.
Ще построим кораби, ще преплаваме океана и по Нил ще се върнем в Египет!
От Александрия лесно ще се приберем вкъщи.
Ще се върнем обратно при любимите си хора!
Ще споделим с тях огромното богатство на Азия!
Имената ни ще останат в историята
за вечни времена!
Ще те последваме, Александър!
- До кога ще се скитаме из тези гори?!
Какво? Мълчите?
С теб сме, Александър!
Пикасос, ти си герой!
Къде са онези митични амазонки, които избивали мъже?
Къде са се скрили?!
Никога няма да те изоставим, Александър!
- С теб сме, Александър!
Ти Мелиаг, кое племе би могло да ни победи?!
Симикий?
Антигоне...
Мъже, разбирате сърцето ми!
Страх ви е!
Падрий?
Падрий!
- Ето ме.
Да те чуем, Падрий.
Царю мой,
искам да се прибера, но ще оставя войните ми сами да решат за себе си.
Загубих много мъже.
Умряха млади момчета, който никога не са били с жена.
Някои умряха от инфекции,
някои от тукашната треска, някои умряха от шарка.
Някои умряха поради слабостта си, други...
...просто нямаха късмет.
Всички тези мъже умряха.
Преди 8 години ти навлезе в Азия с 40 хилядна армия.
Извървяхме заедно с теб повече от 10 хиляди мили.
Под дъжд и под слънце,
ние се бихме за теб. Някои от нас са се сражавали в повече от 50 битки.
Избихме много варвари.
Сега, когато се огледаш царю, колко от тези мъже виждаш пред себе си?
Искаш да продължим да се бием с тези племена още по на изток!
Видяхме онези чудовища слоновете.
Те са много по-многобройни от нас.
- Така е!
Падрий!
- Тишина!
Храбри Падрий, имаш правото да говориш.
Ти си един от най-благородните ми войни.
Всички знаете, че нито една част от тялото ми не остана здрава.
Бях раняван от меч, от камък, от копие от какво ли не!
Споделих всички страдания заедно с вас!
- Така е, царю мой!
Обичаме те задето го направи!
...Но все пак, твърде много мъже умряха!
Все още нямаш деца, Александър.
Всички сме смирени мъже, не смеем да се мешаме в работата на боговете.
Това, което най-много искаме е да видим децата ти.
Искаме да видим жените и внуците си за последен път
преди да се присъединим към умрелите ни бойни другари!
Да! Прав си, Падрий.
Не постъпих правилно.
Трябваше отдавна да ви изпратя обратно вкъщи и ще го направя!
Всички ще бъдете третирани като герои.
Ще наградя всеки мъж, който се е бил за мен най-малко седем години,
със доживотна пенсия от хазната ми!
Ще бъдете уважавани, богати, обичани!
Жените и децата ви ще се отнасят към вас като към герои
през остатъка от живота ви.
Ще живеете в мир и спокойствие!
Въпреки това, в момента ти се посрамваш, Падрий!
Дребнавостта ти е започнала да надвива героизмът ти!
Копнееш, обсебен си от персийското злато и бижута!
Влюбил си се в нещата от този живот, които унищожават война в един мъж!
Нима не виждате?!
Вие и аз добре знаем,
че ако сега се върнете назад, славата ви
и всичките ви велики победи ще избледнеят!
Постъпката ви ще се помни завинаги!
Всички ще помнят как сте предали царя си насред Азия!
Ще продължа похода си със азиатците ми!
Не можеш да постъпиш така с нас, Александър!
- Ние ти служихме вярно,
а сега ти ни предаваш!
- Не си прав, Александър!
Пренебрегваш героизма ни!
- Какво ще си помислят семействата ни за теб?
Да!
Без нас, армията ти няма да е същата!
- Осъзнай се, Александър!
Децата ви ще се наслаждават на богатствата на тази земя!
Нищо не взех за себе си! Моля ви само за още един месец!
Позор!
- Ще се подчинявате на царя си!
Какво би казал баща ти за всичко това?
- Стигнах по-далеч от него!
Посрами родината ни!
- Така наречените варвари не се страхуват!
Ще продължа на изток!
- Без нас ти си едно нищо!
Кой каза това?
- Никога няма да се върнеш в Македония!
Излез отпред! Обвини ме публично!
- Защо? За да избиеш всички ни ли?
Ти не си син за Зевс!
- Ти опозори паметта на баща си!
Искаш да ни избиеш както уби Клайтис!
Горко ви! Думите ви ще бъдат наказани!
Обидихте паметта на баща ми!
Хамесий! Аерний!
Малки мой Ферниций, нарече ме убиец!
Нито един от вас няма да остане ненаказан!
Херционий, ти не би предал царя си!
Ти ме обвини в несправедливост и жестокост!
Арестувайте го!
Всички ли се разбунтувахте против мен, неблагодарници?!
Страхливци! Защитете се като мъже!
Хайде, мъже!
Къде отиде честта ви?!
Той продължи пътя си към големия океан.
Потушаването на бунта и екзекутирането на водачите му
беше характерно за всеки генерал който е бил на такъв дълъг поход.
Беше очевидно, че армията му беше разделена.
Александър вече не беше обичан от всички.
Останете спокойни. Заедно сме силни като боговете!
Бурята е в лявата ви ръка. Светкавицата е във дясната.
Стига сме си губили времето!
Строй се!
Готови за бой! Копия!
Извадете мечовете!
След мен!
Готови за бой!
Хайде, македонци! Защо изоставате?
По-бързо!
Бъдете смели! Атакувайте центъра им!
Отзад!
Прегрупирайте се!
Войни! След мен! Напред!
Напред!
Трябва да се прегрупираме! Пренасочи стрелците в центъра!
Руфий, Хефестиян е при реката! Да доведе кавалерията!
Трябва да побързаш преди да е станало късно!
Към центъра!
Хайде, македонци! Напред!
Неаркус, внимавай!
Не!
Конете се страхуват от слоновете!
Напред! Напред!
Хайде, Севелус!
Това е сянката ти.
Ти и аз заедно... ... за последен път, Севелус!
Не е голяма чeст да се биеш срещу тези зверове
и да умреш в тази велика джунгла?!
Хайде, македонци! Защо отстъпвате?!
Вие сте по-силни от тези варвари!
В името на Зевс, напред!
Напред!
Александър!
Напред!
Повалиха царя!
- Напред!
Това беше най-кървавата му битка.
Беше истинска касапница! Тук настъпи краят на всичко.
Никога повече нямаше да бъдем войни.
Той е жив! Александър!
Македонци,
прибираме се вкъщи!
Прибираме се вкъщи.
Животът му трябваше да свърши в Индия,
но това е мит.
В реалния живот, Херакъл умрял от една отровена риза,
дадена му от Менера-ревнивата му жена.
Посвещавайки на боговете всичките си победи в този велик поход,
Александър се сбогува с далечния Изток.
Той поведе армията си на запад
прекосявайки изпепеляващата пустиня.
Това беше най-краткият път до Вавилон.
Никой не помни колко хора умряха в онази пустиня.
Това беше най-тежкото завръщане в живота му.
Когато се завърна във Вавилон след 6 години в далечния Изток
Александър реши да промени живота си
вземайки си още две жени.
Вчера вечерта му нямаше нищо...
- От водата е, Ваше величество.
Смесил я е с вино.
Как е възможно?! Заразил се тиф още в Индия?!
Не cмея да докосна водата, Ваше величество!
Утре сутринта вярвам да е по-добре. Трябва му почивка за да...
Вън!
- Хайде, докторе.
Вече се чувствам по-добре.
Скоро треската ще премине.
На пролет заминаваме за Арабия. Не мога да тръгна без теб.
Арабия...
Да.
- Казват, че тамошните жени...
...са много красиви.
Помниш ли как се борихме като деца?
- Ти винаги ме побеждаваше.
Ти си единственият, който винаги беше честен с мен.
Те ме спаси от мен, самият.
Моля те, не ме напускай, Хефестиян.
Моят Александър...
Помня онова момче, което искаше да бъде като Ахил
а аз...
- Ти си Патрокъл.
Какво се случи после?!
Бяхме млади и вярвахме във всички глупави митове!
...Този беше много красив мит!
Стигнахме края на света, но после паднахме от него!
Хефестиян...
Искам да продължиш да живееш след като умра.
Без теб съм едно нищо!
Хайде! Бори се, Хефестиян!
Ще умрем заедно.
Такава е съдбата ни...
Ще се оженим още няколко пъти. Синовете ни ще продължат делото ни.
Ще потеглим от тук с хиляда кораба, Хефестиян.
Ще заобиколим Арабия
и след това ще се отправим към Египет.
От там ще построим канал през пустинята,
ще достигнем Средиземно море
и след това ще слезнем на сушата. Сицилианците ще ни плащат данък!
След това,
най-вероятно римляните ще ни нападнат. Ще ги победим!
Ще изследвам Северните гори,
а после ще постъпя като Херкулес, ще се отправя към Западния океан!
И след това, един ден...
...след около 10 години,
Вавилон, благодарение на огромния си воден резервоар,
ще се превърне в център на света. Александрия ще расте.
Хората ще могат да пътуват свободно.
Азия и Европа ще се свържат.
Заедно ще остареем, Хефестиян.
Ще наблюдаваме света от терасата на двореца.
Ще съзерцаваме този нов свят.
Хефестиян!
Хефестиян!
Къде е този лекар?
Не можах да го излекувам, Ваше величество!
Невъзможно е! Кълна се,че опитах но...
Ти го уби!
Отведете го!
Ела насам...
- Не ме докосвай!
Не искам да ви виждам! Вън.
Излезте веднага!
Махайте се всички! Вън!
Отново ли си пиян? Излез от тук.
Той е мъртъв.
- Кой?
Много хора го мразеха,
но не мисля, че някой друг освен теб, би посмял да...
Хефестиян е мъртъв?
Мислиш, че...
Ти си чудовище.
- Полудя ли?
Отне ми единствения човек, когото някога съм обичал!
Винаги си изпитвала неприязън към него!
Ти си го убила!
- Александър...
Чакам дете! Александър...
Александър! Моля те!
- Не!
Александър, нося детето ти.
- Александър, съпруже... Царю мой.. ще имаме син!
Заченат е в нечистата ти душа!
Никога повече не ме докосвай!
Не!
Най-накрая имам дете!
Слава на боговете!
Стари мои приятели...
Пия за митовете!
- За митовете!
Слава на боговете!
Моля те. Ела във Вавилон.
Чакам те... Ти си единственият ми......любим син.
Чакайте!
Умолявам ви, недейте!
...Милост заради сина ти, Александър!
Пощади ме!
Пуснете ме!
Александър, умоляваме те,
кажи ни кой...
Кой ще управлява тази велика империя ако ти си отидеш от нас?
Не си чак толкова велик...
...Зевс е твоят баща!
Александър, армията ще се разцепи.
Кажи ни последната си воля! Кой ще те наследи? Кой да бъде?
Кажи ни. Кой?
Какво каза?
- Най-добрият...
Каза, ""Най-добрият"".
- Но кой?
Ами короната?
- Да, короната.
Кой ще носи короната?
ВАВИЛОН,ПЕРСИЯ-ЮНИ 323 година П.Х.
На 10 юни, 323 година,
великото сърце на Александър спря да бие.
Той отиде при Хефестиян, както и искаше.
Въпреки краткия си живот, без съмнение, той успя да придобие
митичната слава на далечния си пра-отец Ахил
и дори я надмина.
Ранната му смърт представляваше неговата саможертва,
но ако погледнем на нещата от неговата гледна точка,
то, имам усещането, че той завладя и смъртта.
Намесата на Олимпия при убийството на баща му
е, по мое мнение, доста вероятна.
За него, това подозрение беше тежко бреме.
Александър беше обичан заради славата, която сам си извоюва.
Но за пролятата от армията му кръв...
...той беше виновен.
Не!
Два часа след смъртта му
вече се биехме като лешояди за трупа му.
Войната за разпределението на света започна.
Тази война продължи в продължение на почти 40 години.
Касандер взе Гърция, Краторис и Антигон взеха Западна Азия,
Салукас и Притокъс взеха Източна Азия,
аз взех Египет.
Така разделихме империята му на 4 части.
Трябва да останем заедно!
- Касандер доказа, че може да управлява.
Седем години след като пое властта в Гърция екзекутира Олимпия.
След 12 години той успя
напълно да унищожим мечтата на Александър.
Той отрови Роксана...
...и 13 годишния син на Александър,
законния наследник на империята.
Но истината никога не е проста.
Ето я и нея.
Истината е, че ние го убихме.
Нямахме друг избор,
...защото, защото не можехме да продължим.
Опитвахме се да гледаме напред, но в крайна сметка,
точно като Клайтис, не можехме да предадем света си
на азиатците, които презирахме.
Смесването на расите, хармонията...Глупости!
Той много говореше за тези неща.
Наистина ли искаше Александър
да създаде нов народ, който да му се подчинява?
Никога не съм вярвал в тази мечта.
Никой от нас не вярваше.
Това е истината за неговия живот.
Мечтата му ни изтощи.
Той трябваше да умре преди да беше погубил всички ни!
Унищожи последното писмо, Кадмус.
Няма смисъл от него!
Напиши, че е умрял от треска...
.. и от преумора.
- Добре, господарю.
Можеше да си остане в Македония, да създаде дом и семейство.
Накрая щеше да бъде погребан като уважаван човек.
Това обаче не би могъл да бъде Александър.
През целия си живот той се стремеше да освободи самия себе си
от страха. Заради стремежа си...
...само заради него, той беше свободен...
...той беше най-свободният човек, когото съм познавал някога.
Трагедията му се изразяваше в това, че беше много самотен
и нетърпелив към онези, които не можеха да го разберат.
Желанието му
да обедини гърците и варварите завърши с провал, но...
Какъв провал само!
Неговият провал се извиси високо...
...над успехите на много други.
Живях дълъг живот,Кадмус,
но славата и спомена за някого
ще живеят вечно
само ако той е преследвал мечтите си до край.
Най-великият от тези мъже е, човекът,
когото аз нарекох...
Мегъс Александрос.
Александър Велики, най-великият от всички.
лека редакция на превода и субтитри:Ивелин Иванов