Alexander (2004) (alexander cd1.sub) Свали субтитрите
ПEРСИЯ.
""Съдбата обича смелите"", Вергилий.
ВАВИЛОН,ПЕРСИЯ-ЮНИ 323 година П.Х.
АЛЕКСАНДРИЯ,ЕГИПЕТ-40 години по-късно
- Него вече го няма.
Загина край стените.
Сега аз съм пазителят на тялото му.
Според египетските обичаи, ролята ми е много важна.
Следвах го във всичките му битки.
Пазя тялото му вече 40 години.
Аз съм победителят....
...но какво значение има това?! Не остана никой, който да си спомня.
...Великата битка при Галгамела,
завладяването на планината Хиндукуш...
В подножието на планината пометохме 100 хилядна армия...
...и навлязохме в Индия.
Той беше бог, Кадмус.
Той беше най-божественото същество, което някога съм виждал.
Тези преди него- не бяха родени за водачи.
Те му се изсмяха. Не го посрещнаха с отворени обятия.
Какво знаеха за света тези малки момчета като него?!
Водачът трябва да е силен мъж.
Александър беше нещо повече. Той беше роден да бъде водач.
Приятел с народа, той промени света!
Преди него, светът беше разпокъсан...
След него.
...вече всичко беше възможно. Появи се идеята светът да бъде управляван
от един владетел. Така щеше да бъде по-добре за всички ни.
Империята, която Александър Велики създаде,
не беше империя от земи и злато, а империя, изградена от силата на мисълта.
Това беше същността на елинската цивилизация.
...Тя беше отворена за всички.
Как да го опиша? Как да ти обясня какво е
да бъдеш млад, да мечтаеш...
...дори и в мечтите си, да вярваш, че...
Щом Александър ни погледнеше, чувствахме, че можем да направим всичко.
...Всичко!
В неговото присъствие, вдъхновено от силата на Аполон,
самите ние ставахме по-добри.
Наистина, през живота си съм познавал много велики мъже
но само един"колос"...
Едва сега, когато остарях ,
разбрах каква беше тази природна сила, в този човек.
Всъщност, дали я разбрах?
Дали наистина Александър беше такъв?
Разбира се, че не. Идеализирам го.
Правя го по-добър отколкото беше.
Хората...
...всички хора са едновременно добри и лоши.
...Добри и лоши.
На изток,
огромната Персийска империя завладя почти целия познат свят.
На запад, някогашните велики гръцки градове,
Тит, Матан и Спарта,
не бяха така силни както някога.
За около 100 години персите подкупваха гръцките царе със златото си.
и наемаха армиите им.
Филип, едноокият,
Промени всичко това.
Той успя да установи властта си над неукото население.
С цената на много кръв и упоритост, създаде обучена армия.
Впоследствие, постави подлите гърци на колене.
След това обърна погледа си към Персия,
където на трона се беше възкачил новият велик цар Дарий.
Столицата на Персия бе Вавилон. Мечтата на Филип.
В тази сложна политическа обстановка
се роди Александър. ... В Пела.
ПЕЛА,МАКЕДОНИЯ
Според някои,майка му царица Олимпия, била магьосница...
и казват че Александър бил дете на бог Дионисий.
Според други-син на Зевс.
Всъщност нямало човек в Македония
който като види бащата и сина редом един до друг...
да не се зачуди.
Кожата й е вода.
Езикът й е огън.
Тя е твой приятел.
Вземи я.
Ако се колебаеш, ще те нападне.
Запомни го.
Никога не се колебай.
Te са като хората.
Можеш да ги обичаш с години...
...да ги храниш, да се грижиш за тях.
...Но въпреки това,
винаги могат да се обърнат срещу теб.
Държи се с мен като варварин. Филип е в плен на Дионисий всяка вечер.
Жените и змиите си приличат.
Нали така, Дионисий?
Mой малки Ахиле!
Не ставай от леглото.
Какво ти става...
Помисли веднъж...
Не,не,не!!
Кучка! Все още съм цар!
Какъв цар си!?
Видях те с любовницата ти!
Аз съм от Ахилите! Царска кръв!
Във вените ми тече кръв на велик войн!
Не си нищо повече от един пиян развратник!
Няма да търпя обидите ти! Сега ще ти покажа чия кръв е по-силната!
Пусни ме! Мислиш ли, че хората те уважават?
Мислиш ли, че не знаят за копелетата ти?
Не!
Не!
Какво?
По дяволите момчето е и мое! Леглото му е пълно със змии!
Казах ти, че не обичам змии! Казах ти!
Някоя ще ме ухапе. Искаш някоя да ме ухапе... Не...
Ще те убия!
Мамо! Не!
Оставете ме!
- Ваше величество, не!
В името на бога...
Той никога няма да бъде твой!
Никога!
От утробата ми излезе дете,само с моята кръв!
8 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
В светът, в който той израсна,
определено не беше приятелството,
в което Александър намираше удовлетворение.
Не се колебайте! Като атакувате, атакувайте!
Използвайте силните си страни за да надвиете противника си!
Дайте воля на вродената си ярост!
Най-много от всичко, пазете стомаха си!
Силата на един мъж се крие в сърцето му!
Силната храна не развива само тялото ви,но и душата ви.
Всяка сутрин, когато се събудите,
искам първата ви мисъл да бъде насочена към тренировъчната зала!
Хайде, Александър!
Хайде!
Мислиш ли, че заслужаваш да станеш цар
само защото си наследник на баща си?!
Първото правило на войната е:
Трябва просто да победиш! Нито повече нито по-малко!
Достатъчно! Това беше.Браво. Добра борба!
Точно това искам!
Ела тук! Бори се добре, но загуби.
Поздравете се един друг.
Хайде!
Искаш да ме победиш нали,Александър?
Прав си.
Обещавам ти че ще те победя един ден,Хефeстиян!
Както се оказа по-късно, Александър никога не беше победен...
освен при онази схватка с Хефестиян.
Нашите покровители и владетели персийците
контролират поне 4/5-ти от познатия ни свят.
Възможно ли е
източникът на египтяните,
реката Нил, да отива в тези земи, които все още са ни непознати?
Ако е така,
един опитен навигатор би могъл да тръгне
от тук, по реката, чак на изток до земите на Индия,
след това по Източния океан,
отправяйки се към края на света, после по този приток
отново ще тръгне по Нил ще стигне отново в Египет,
ще прекоси Средиземно море и ще се прибере у дома,
в Гърция!
Всички тези географски обекти са обединени в един център.
Гърция може да владее света!
Учителю, защо, ако всички тези земи наистина съществуват...
Индия! Херкулес и Дионисий са пътували до там.
Всички тези мъже които са отивали на изток... ... Тиций, Доан,
Ахил! Всички са се прославили!
От поколение през поколение се разказват истории за падението им.
Защо ? ... Освен ако няма нещо истинско?
Истории за амазонки?
Не, Александър. Само простоватите хора вярват в тези истории.
Тe вярват почти във всичко. Идвате тук за да ви образовам
и да ви предпазя от такива глупави истории.
Щом сме по-висши от персите, както казвате,
защо не властваме над тях?
Ние, гърците, винаги сме мечтали да отидем на изток.
Изтокът е обсебващ. Много мъже са посветили мечтите си на него.
-Учителю!
-Да.
Учителю!
- Чух те и първия път!
Защо персите са толкова жестоки?
Tова не е тема на днешния ни урок, Неаpkус но това е истина...
че ориенталските народи са известни
с варварството си и с робската си подчиненост към чувствата си.
Прогресът на този свят може да бъде спрян единствено от човека!
Поради това, гърците сме по-висши от другите. Учим се да се контролираме.
Моделираме се. Надяваме се!
Тогава защо Ахил е загинал, учителю? Той не е ли бил уравновесен?
На Ахил му е липсвала всякаква въздържаност.
Той напълно доминирал над другите мъже. Повел армията си в битка,
обзет от мъка по убития си любовник Патрокъл
и по този начин изложил собствената си армия на опасност.
Той е бил голям егоист!
Значи любовта между Ахил и Патрокъл в крайна сметка е навредила на всички?
Били са заедно поради страстта си, връзката им е била плод на чувствата им
и не е допринесла за моралното им усъвършенстване.
Няма друга разлика,Касандър
Има ревност...алчност... Но,когато двама мъже са заедно..
и обединяващото между тях е знанието и добродетелта...
то тази връзка е чиста и съвършена.
Когато се състезават с цел да изкарат доброто, най-доброто от себе си,
то тази любов между двама мъже може да съгради велики градове,
да привдигне народа ни.
Филип накара Аристотел да преподава на децата на благородниците.
Той ставаше все по-амбициозен и вече гледаше към Персия.
Само това ли можеш? До сега вече да го бях обяздил!
Явно само вие сте достоен за този кон, господарю! Див е като жена!
Този кон ми харесва!
Благородни царю, конят има много буен нрав!
Много буен нрав! И как може да е иначе?!
За 4 салема... ... за 3 салема и половина
бих го продал на пазара.
Но за вас ...
- Няма да ти платя повече от 2 салема!
Трябва да гледам старата си жена!
Толкова ли стара изглеждам?
Дръжте го здраво!
- Спокойно!
Спокойно!
Няма да ме излъжеш, старче! Пробутай го на някой друг!
Купи го за мен, татко! Аз ще го обяздя.
А ако не успееш?
- Тогава ще ти го платя.
С какво? Ще ми изпееш песен ли?
Ще ти платя!
- Този кон не може да бъде обязден.
Умопобъркан е.
Може да се обязди.
...От мен.
- Ако обяздиш този кон ще ти го купя!
...Цената обаче остава същата.
- Конят ще го убие,Филип!
Няма да оцелее.
- Мислиш ли?
По мое мнение, момчето става само за музикант.
Момчето няма да се справи, Филип. Конят може да го нарани.
Явно е преценил силите си.
Глупак.
Не харесваш сянката си, нали?
Прилича на тъмна сила, която носи разрушение.
Виждаш ли? Това сме ние.
Тя е просто номер на Аполон.
Той е богът на слънцето.
Ще ти покажа как да избягаш от сянката си.
Ще избягаме заедно.
Севелус. Така ще те нарека.
Ще си най-могъщият сред конете.
Севелус и Александър!
Хайде! Да се понесем като вятъра!
Явно момчето има характер! Арлий, Фитий,
трябва да призная, че момчето ви направи за смях!
Хайде, Севелус. Да им покажем!
Момчето ми... Синът ми!
Помниш ли Ахил?
Той е любимият ми герой.
- Защо?
Защото е обичал Патрокъл и е отмъстил за смъртта му.
И още защо? Защото не е избрал да остане завинаги млад,
а e избрал да стане велик войн.
- Имал ли е избор?
Да. Щял е да живее много дълго,
но е щял да живее без слава.
- Мечтаеш за слава, нали Александър?
Майка ти те насърчава.
Няма слава без страдание! Разбираш ли?
Един ден ще бъда като Ахил.
Това е Прометей. Той открил тайната на огъня
и я предал на хората. Това много ядосало Зевс.
Той оковал Прометей и го сложил на върха на една планина.
Всеки ден един орел изяждал дроба на Прометей.
Всяка вечер дробът на Прометей отново пораствал
само за да бъде изяден на следващия ден.
Това била съдбата на Прометей.
Защо?
Кой би могъл да каже?!
Както и да е.
Хидий си извадил очите
когато разбрал, че бащата на Мерила
се е оженил за майка му. Той обаче...
...разбрал прекалено късно.
Медея убила двете си деца,
защото съпругът й я напуснал заради по-млада жена.
Майка ми никога не би ме наранила.
Не е лесно да избягаме от майките си, Александър.
През целия си живот, внимавай с жените.
Те са много по-опасни от мъжете.
Това е Херкулес. Въпреки, че изпълнил 12-те си подвига,
бил наказан с лудост. Убил 3 деца.
Добрият Херкулес... Великият Херкулес!
Всички велики мъже са станали жертва на слабостта си.
Ти едва ли ще си изключение. И твоят ден ще дойде.
Не забравяй това.
-Един ден ще стана велик цар като теб, татко.
-Не бързай, момче!
Така рискуваш всичко.
Моят баща ме хвърли в битката преди да знам как да се бия.
Когато за първи път убих човек, той ми каза, ""Сега вече знаеш. ""
В онзи момент го намразих, но чак сега разбрах защо.
Царят не се ражда, Александър.Той се създава.
Чрез грабежи и страдание.
Един цар трябва да се научи как да наранява тези, които обича.
Ако не ми вярваш, попитай Херакъл.
Попитай ги всичките. Съдбата е жестока.
Никой мъж или жена не е бил толкова могъщ,и красив
че да избегне тежката си участ.
Всички те ти се смеят. Вървят против теб...
...съсипват всичко, което си постигнал.
Боговете първо са с теб а после...
ти отнемат всичко.
Превръщат ни в роби...
8 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Вече е бременна. Нещата се развиват бързо.
Тази малка уличница!
Ще се женят довечера, а тя вече е бременна.
Когато се роди първият й син,
скъпият й чичо Атлий
ще убеди Филип да определи момчето за свой наследник,
а той самият ще му стане настойник.
А ти... Ти ще бъдеш изпратен
на няко невъзможна мисия срещу някое варварско северно племе.
Така те ще се отърват от теб. Първородният син ще е загинал.
А аз повече няма да съм кралица
и ще бъда осъдена на смърт.
Сестра ти ще е единствената оцеляла от семейството ни.
Иска ми се да не беше толкова черногледа, майко.
Истината е, че той не ти е отнел нищо ценно.
Единственият начин да оцелеем е да нападнем.
Възможно най-скоро се ожени за македонка от благородно потекло.
Във вените на децата ви ще тече чиста кръв.
Кръв като тяхната, а не като моята.
Тогава баща ти няма да има избор и ще трябва да те провъзгласи за цар.
Всичко щеше да е чудесно, ако баща ти, тази свиня,
не беше...
- Престани да говориш за баща ми!
Чу ли ме? Не казвай нищо повече.
Прав си.
Прости ми. Майката обича твърде много.
Вече не мога да спя нощем.
Иска ми се... иска ми се да прекарвахме повече време заедно.
...Също както едно време, когато ти беше малко момче.
Вече нищо не е както преди, майко.
Още от дете бях възпитан да се стремя
винаги да бъда най-добрия.
Синко мой!
Ти си като Ахил.
Величието ти е твоето проклятие.
Вземи моята сила!
Никога не трябва да даваш предимство на чувствата
пред задълженията си, Александър.
Един цар трябва да прави публични жестове към обикновените хора.
...Знам, но през лятото ще навършиш 19
има много момичета за женене и освен това ти е време да си вземеш жена.
Разбирам влечението ти към приключения. Ти си млад човек.
Но ако заминеш за Азия без да си си подсигурил трона рискуваш всичко!
Хефeстиян ме обича...
...заради това, което съм...
...а не заради потеклото ми.
Обича?!
В името на Дионисий...
Искам да разбереш, как разсъждава Филип.
Погрижи се за себе си. Животът ти е заложен на карта.
Не се води по чувствата си. Трябва да...
Престани!
Аз съм единственият му достоен за трона син.
Ти си една побъркана жена.
Той никога не ме е наранявал.
Дори и тя да му роди момче,
той ще е поне на 20 преди баща ми да му повери трона. Да.
А ти ще си на 40. Ще си стар...и мъдър.
Като Перменион.
А малкият син на Филип ще е на 20.
Като тебе сега.
но ще бъде отгледан от него.
Негова кръв.
Точно в този момент никога не би ти дал трона, Александър.
Никога!
Хайде,Александър. Удави мъката с вино!
Жаждата ме поддържа жив, Пинторий.
Има само едно нещо, което е по-хубаво от победа в битка, синко!
Това е вкусът на нова жена!
Жените са всичко на този свят!
Колко си кльощав само! Кога ще пораснеш, момче?
Александър! Александър, намерих най-доброто момиче за теб!
Как ти е името мила?
-Антигона!
Обичам те, момчето ми!
И аз те обичам, Клайтис.
Търсиш ли си компания, Клайтис?
- Търся компания за леглото си,Хефeстиян!
Нима би ме приел?
- Не бих намерил по-добър от теб!
Кой е този? Отведете го!
- Не! Моля ви!
Махнете го!
Тост!
Пия за великите ни приятели
и за новия ни съюз!
Македония и Гърция! Нека живеем в слава и богатство!
Да пием за Филип, нашият цар!
Без него този съюз нямаше да бъде възможен!
Стига, приятелю! Стига си отегчавал гостите!
И на края пия за сватбата на царя и племенницата ми!
Хередекия е новата македонска кралица, с която можем да се гордеем!
За Филип, за Харедекия...
...и за законния им син!
За Филип...
Как смееш?! Кучи син!
Тишина! Млъкнете всички!
Никой няма да има полза от проливането на кръв!
Извини се преди да съм се ядосал!
Приятел си с човека, който нарече майка ми уличница а мен копеле!
Би трябвало да ме защитиш!
- Все едно слушам майка ти!
Атлий е моето семейство сега... също като теб!
Избирай роднините си по-внимателно!
Очакваш да седя тук и да гледам как се излагаш!
Излагам ли се?
- Обиждаш ме!
Обиждам те!
Няма да позволя да обиждаш майка ми!
- Излагам ли се...
Замисли се за морала на племенницата си!
- Излагам ли се?!
Няма от какво да се срамувам, освен от арогантността ти!
Ожених се за момичето, което пожелах!
Ще имам колкото синове си искам и ти и майка ти не можете да ме спрете!
Защо говориш така? Пиян си и не мислиш.
Защо за всичко обвиняваш майка ми?
Защото знам какво е сърцето й!
Виждам нейната коварност в очите ти!
Твърде много си позволяваш!
Всички знаем, че любимата ти майка иска да ме види мъртъв!
Само можете да се надявате, момче!
- Стига Филип! Виното говори вместо теб.
Остави момчето.Изчакай до сутринта.
- Не!
Заповядвам ти!
Извини се на роднините си.
Извини се!
- Те не са ми роднини.
Лека нощ,старче.
Когато майка ми се омъжи отново
ще те поканя на сватбата й.
Копеле!
Ще ми се подчиняваш! Ела тук!
И това е човекът който ще ни поведе на поход към Персия!
Дори не може да се изправи на краката си!
Напусни двореца ми! Ти си срам за рода ми! Копеле!
Изчезни от земите ми! Не си добре дошъл тук!
Ти не си мой син!
Изведнъж всичко за него се промени.
Баща му, цар Филип,
беше убит.
Александър беше на 20...
...когато се възкачи на трона на Македония.
Гърците развалиха съюза с нас.
За тях Александър беше незаконен син на Филип.
Всички гръцки градове се обединиха,
обединиха армиите си и тръгнаха срещу него.
Персите бяха доволни от този конфликт.
Тe подпомогнаха гърците със златото си.
Александър можеше да обича като никой друг,
но тези, които го предаваха ставаха жертва на
унищожителният гняв. Македонците нападнаха няколко гръцки градове.
...Оцелелите от тях отведоха в робство.
Гърците се опитаха да отвърнат на удара, но бяха победени.
Победителите показах милост към една част от гръцкото население.
Македонци показаха милост и при други битки. При тази край Тива...
...при Гази при няколко сирийски града и на територията на Персия.
Жестокостите му непрекъснато бяха напомняни от противниците на Александър,
тези които го мразеха.
На 21 години Александър навлезе в Азия
с армия от 40 хиляди обучени мъже.
Един след друг освободи няколко града.
Завладя всички големи градове от Източна Азия.
Навлезе и в Египет където беше коронясан
за владетел на Египет. Почитаха го като бог.
В Египет, уважаваният оракул на град Сива
го провъгласи....
за син на Зевс.
Най-накрая успя да предизвика персийския владетел Дарий в битка...
в сърцето на персийската империя...
...близо до Вавилон.
ГАЛГАМЕЛА,ПЕРСИЯ Това беше истинска лудост. Ние бяхме само 40 хиляди,
срещу 250 хиляди варвари.
Това беше денят, който Александър беше чакал цял живот.
Александър, синът на бог.
Това беше мит, разбира се. ... Поне започна като мит.
Знам.
Бях там. Видях очите му.
Ето тук. В центъра на персийската бойна линия...
Ще минем от там.
Искаш да убиеш Дарий?
- Най-накрая боговете ни го предадоха!
Ако аз умра, един македонец по-малко, но персите не могат да направят нищо без командите на Дарий.
Тук! Ето тук. Ще разкъсаме огневата линия на персийската армия.
Това е пълна лудост. Няма да успееш да минеш през тях.
Не видя ли колко са много, Александър?!
Ще успея ако ги задържиш от ляво,смели ми Променион.
Със синът ти Фелотий ги задръжте само 2 часа!
А ти, непобедими Антигоне,
ще нападнеш в централната част. Пинторий..
Леонидий...
Неаркус! Силни мъже,
ако яростно ги нападнете тук,в центъра,
конницата им ще ме последва...
С Касандер ще ги увлечем наляво...
и така ще се отвори дупка.
След това съм аз с конницата ми.
Ще взема със себе си Клайтис,
Птоломей,
и Хефестиян!
Ще ги нападнем през тази пролука.
След това ще убием Дарий. Ще отсечем главата му.
Александър, дори и да успееш утре трябва да ги довършим!
Трябва напълно да унищожим армията им!
Нима ще рискуваме да загубими да и да се приберем у дома с наведени глави?!
- Прав е.
Говорите за връщане у дома...
...и за отстъпление!
Нима не разбираш, Променион?
Вавилон е новият ми дом.
Александър, ако ще трябва да се бием,
да го направим веднага. Използвай преимущество си. Да нападнем тази вечер
когато те най-малко очакват.
- Какво?
Не прекосих цяла Азия за да открадна тази победа,Касандър.
Не. Ти си твърде благороден за да го направиш.
Мисълта за превзетата с хитрост Троя не ти е давала да спиш нощем.
Баща ти също беше привърженик на откритата борба.
Владетелят на Персия засвидетелства уважението си към теб, Александър.
Предложи ти ръката на дъщеря си. На кой грък е била оказвана такава чест?!
Това не е чест! Той се опитва да ме подкупи! Така е.
Гърците са приемали подкупите на персите прекалено дълго!
Нима забравяш, че човекът, който уби баща ми се намира в долината отсреща?!
Александър, не сме сигурни, че персийското злато е станало причина за...
Стига!
Променион,знаеш че това не е истина.
Баща ти те учеше никога да не подчиняваш разума на емоциите си!
Умолявам те! Нека се прегрупираме!
Да се изтеглим към крайбрежието! Да съберем по-голяма армия!
Щях да го направя, ако бях Променион.
...Но аз съм Александър.
Земята няма двама велики сина! Азия не може да има двама царе!
Това са доводите ми. Ако Дарий
не е страхливец, който се крие зад войните си...
...то, утре сам ще дойде да се бие с мен.
И когато той се преклони пред Гърция...
...Александър ще бъде милостив.
Трябва да признаеш, че момчето има кураж.
Ти би ли приел пари, Променион?
Нека тези вечер си починем добре...
...защото утре ще умрем под жаркото слънце.
На кого се молиш?
На Фобос.
Страхуваш ли се?
И мен ме е страх.
Дарий се страхува повече.
Започвам да си мисля, че страхът от смъртта е по-страшен...
...от самата смърт. Това не се учи в училище.
Този урок може да се научи само на бойното поле.
Силни Критос...
- Ваше величество.
Готов ли си за славната битка?
- Честно да ви кажа, малко съм притеснен.
Ами войните?
- Никой не може да заспи.
Това е добре. Страхът кара войникът да се бие по-добре.
Не бягай от напрежението, но все пак си почини. Не се тревожете, генерале.
Ще спя с отворени очи като на девственица.
Да не се oкаже само, че ти си девственицата?
Утре всеки един от вас ще стане цар.
С вас сме, Ваше величество. Само не ни оставяйте.
Утре ще се лее персийска кръв.
Винаги съм вярвал в едно нещо, Александър.
-В какво?
-Целият този поход е по-благороден от самите нас.
Ако Патрокъл беше се изправил заедно с Ахил рамо до рано
пред стените на Троя...
- Патрокъл умира първи.
Ако ти умреш, когато се върнем в Македония ще бъдеш погребан като цар.
Ще отмъстя за теб.
След това ще те последвам в Домът на смъртта.
Аз ще направя същото за теб.
Предстои ни велика битка.
...Не мога да се бия сам.
Може би...
в момента се сбогуваме за винаги...
...скъпи мой Александър.
Не, Хефестиян.
В момента сме едва в началото.
Кръвта надига света!
Кръвта кара дъжда да вали.
Кръвта разклаща земята.
Нека пролеем кръвта на противниците си!
Нека загинат!
Кръвта е храната на Боговете!
Хайде, Севелус. Време е да поемем към съдбата си!
На място!
Мирно!
За почест!
Птоломей...
Помня денят в който промуши двама мъже с копието си. Ти си велик войн.
Как ще се биеш днес?
- Смело!
Дексепий, на колко метра изхвърли противника си,
на последните олимпийски игри?
Ще прободеш ли врага ни?
- Да!
Томандер, сине на Менандер,
който беше верен войн на баща ми.
Все още скърбя за брат ти Адий,
който загина като смел войн край Ханакарнас.
Имаш честта да отмъстиш тях.
Бий се за честта им.
Смели мъже, бийте се за честта на страната си!
И за честта на дедите си!
Стигнахме до това толкова отдалечено
място в Азия.
Срещу нас,персийският цар Дарий
е събрал огромна армия!
Кой е този велик цар, който наема убийци със златните си монети
за да убият баща ми?! Той уби нашия цар
по най-подлия и страхлив начин!
Този велик цар Дарий,
кара собствените си роби да се бият за него!
Какъв е този цар
ако не страхливец?! Войните му не се бият заради домовете си!
Те се бият защото този цар има казва, че трябва!
Те не се бият за себе си. Никога няма да полетят с вятъра!
Не се изправяме срещу тях като роби!
Изправяме се срещу тях като македонски
свободни мъже!
Някои от вас...
може би и самият аз,
няма да доживеят да видят залеза на слънцето в края на деня.
Заявявам пред вас,
че нито един смел войн няма да бъде забравен от времето!
Овладейте страха си и ви обещавам, ще завладеете смъртта!
Когато внуците ви ви попитат защо страната ни е толкова велика
вие ще им кажете, че сте се били при Галгамела...
...за свободата...
...И за славата!
...На Гърция!
Зевс, бъди с нас!
Касандър,тръгвай!
Къде отива?
- Не знам.
Сигурно ще мине зад армията си.
- Доведи ми го жив.
Хефестиян! Тръгвай!
Напред!
ЯДРОТО НА МАКЕДОНЦИТЕ Копия!
Царят им допусна грешка.
Да, царю мой.
Не се страхувайте, мъже!
Не отстъпвайте от позициите си!
ЛЕВИЯТ ФЛАНГ НА МАКЕДОНЦИТЕ Бийте се до последен дъх! Удържете персите!
По-бързо!
Обратно към лагера!
- Напред!
Колесниците им имат шипове!
Кaсандър! Тръгвай!
На ляво по моя команда!
Сега!
Влез в строя! Обратно в строя!
Строй се!
- Клавдий, трябват ни подкрепления!
Не! Верлий, те се прегрупирват!
Предупреди Александър! Тръгвай!
- Слушам!
Хайде, македонци! Напред! Напред!
Прегрупирват се!
Напред, мъже! Напред!
Строй се! Обратно в строя!
Фелотий!
Тук съм, татко! Лично предай на Александър, да те чуе ясно!
Няма да издържим още дълго! Войните изнемогват!
Тръгвай!
Внимавай, царю! Трябваш ни жив!
Умри!
Дарий!
По конете!
Дарий!
Тръгвай!
До вечерта ще сме го хванали!
Качвайте се на конете!
Александър! Александър, баща ми изнемогва!
Персите ни пометоха с колесниците си!
Колко са останали?
- Не!
Александър, ако тръгнеш след него рискуваш да загубиш армията си!
Ако го заловим ще покорим цяла империя!
Този път ми се измъкна, страхливецо!
...Но не можеш вечно да се криеш!
Към Променион!
Ваше величество...
- Ти се би смело.
Как ти е името?
- Глаукос, царю мой.
Къде е домът ти?
- В Берила...
Не падай духом.
Не се предавай точно сега.
Отново бъди смел, Глаукос.
Името ти никога няма да умре.
Александър...
Персийската империя, най-могъщата сила позната на света,
беше унищожена.
Александър беше на 25 години
когато стана цар на света.
Веднъж Александър ми каза,
че човек се чувства най-самотен, когато остане насаме с митовете.
ВАВИЛОН,ПЕРСИЯ
Сбъдна се мечтата, която беше мит за всички гръцки царе. Персите бяха победени.
В този славен момент,
Александър се възцари над всички.
По мое мнение, Вавилон беше достоен дом
за такъв велик владетел.
Замислете се за умовете, които са построили всичко това.
С архитекти като тези хора можем да построим прекрасни градове.
Аристотел може да ги нарича варвари,
но той никога не е виждал Вавилон!
Тук има достатъчно злато за 3 поколения македонски армии напред.
Македония не може да побере цялото това злато, Касандър.
Богатствата на тази страна са огромни.
Надявам се, че празнуват в наша чест.
Ще използваме местното население Антигон, но не като наемни войници.
Звучиш като цар Филип.
- Филип така и не видя Вавилон.
Наистина,Хефестиян.
Здравейте!
Александър знам, че съм вече стар и сприхав,
но каквито и да са различията ни искам да ти кажа,
че в този момент баща ти щеше да се гордее с теб.
Благодаря, Променион.
Моля те, да ми простиш...
Гневът ми и гордостта ми. Понякога ме заслепяват.
Велики синове на бедна страна....
сега управляваме 2 милиона квадратни мили!
Не съм си и мечтал за такова нещо!
Никой ли от вас не се страхува, че това огромно богатство
може да ни унищожи?
Имаш право. Докато Дарий е жив, той е законният цар на Азия.
Аз съм нещо като узурпатор.
Но той няма никаква власт, Александър!
Крие се някъде в планините сам, без армия.
Докато се крие, хората могат да вярват в него.
Едва когато го намерим властта ни ще стане законна.
Какво ще правиш сега, Александър?
Трябва да довършим това, което започнахме в Галгамела, Променион.
Трябва да намерим Дарий на всяка цена.
- Баща ти не би постъпил така.
Аз не съм баща ми.
Хайде! Забравихте ли, че не сме обиколили замъка?!
Какво е това?! Ако бях на мястото на Дарий, нямаше да излизам от тук.
Тук има по една жена за всяка нощ от годината.
Помогни ми Афродита! Май започвам да забравям жена си.
Съветвам те да внимаваш с тези красавици, Вземи. Ще се погрижа вместо теб..
...Да, господарю.
Аристотел може би беше прав....
Красотата може да бъде опасна.
Това е великият цар Александър.
Това е принцесата на хилядите рози.
Hай-голямата дъщеря на бившия велик цар Дарий.
Татайра.
Благородни Александър...
...моля ви за живота на сестрите ми,
за този на майка ми, за този на нейната майка...
Права сте, принцесо Татайра.
Двамата сме Александър.
Моля ви... ... моля ви за живота на семейството ми.
-Кажи ми как да ти служа, велики царю. Моля те...
- Погледни ме!
...В очите.
...принцесо...
...и ми кажи как искаш да се отнасят с теб?
Както са се отнасяли досега. ... Като към принцеса.
Така да бъде.
Ти и семейството ти ще бъдете третирани като мое семейство.
Ще живеете в този дворец колкото пожелаете.
Имате ли други желания, моя благородна принцесо?
Не.
Казах ви всичко...
...което...
...Исках.
- ... Исках.
Вие сте истинска кралица.
Да. Тя е подходяща за теб,
но все още не прави нищо. Вече 3 месеца си във Вавилон,
а мен остави в Пeла на милостта на враговете ти,
които между впрочем, са много.
Антипий започва да злоупотребява с властта,която му даде.
Влиянието му става все по-голямо.
Той и Променион бяха от приближените на баща ти.
Променион е много опасен. Пази се най-много...
от най-доверените ти хора. Те са като змии.
Коварни са.
- За генерал Травис!
Касандер е син на Антипий.
Пази се от Клайтис. Той беше любимец на баща ти.
Антон,твой приятел е да...
но имай едно на ум за мъже, които мислят прекалено много.
Склонни са да се самозалъгват.
Само Хефестиян ти е предан.
Ти направи всичките си приятели богати
собствената ти майка и ти самия
живеем в една разточителна бедност.
Защо непрекъснато отказваш да ми повярваш?
Само черен ум като моя би могъл да разкрие
тайните на сърцето. Сърцата са изпълнени със зло, Александър.
С много зло!
В теб обаче, сина на Зевс,
е скрито слънцето на този свят.
Приятелите ти не могат да се сравняват с теб. Името ти ще живее вечно.
Ти си олицетворение на най-ослепителната светлина на младостта!
Ти ще останеш вечно млад, вечно силен!
Никога няма да има друг Александър като теб.
Александър Велики.
Запомни, доведи ме във Вавилон както ми обеща!
Само аз мога да ти помогна. Нека неприятелите ти знаят че ако ти навредят
ще се изправят срещу мен, царицата на Вавилон.
Иска прекалено много в замяна на моментното ми пренебрежение.
Доведи я тук, Александър. Това ще й донесе голяма радост.
Радост?! Нейните съвети ме отвращават!
Остани при мен тази нощ, Хефестиян.
Тази вечер си свободен.
Благодаря ти.
Генералите ти се страхуват от обсебеността ти от това място.
Според тях, ти не си роден за цар на Азия.
Разбирам. Тe искат да се върнат по домовете си с много злато,
но аз прозрях бъдещето, Хефестиян! Виждал съм го хиляди пъти!
Виждал съм го във всичко! Тези хора искат...
...имат нужда от промяна.
Аристотел сгреши относно тях.
Защо?
- Погледни тези, които завладяхме.
Дори и когато умрат,
виковете им когато ме приветстваха ще продължат да се чуват!
Те излязоха по улиците! Какво ли са си мислели
пеели или писали, когато са чули за приближаването ни?!
Чули са за идването ни, но не са мислили, че ще влезем в града им.
Войниците вече строят градове!
Александрия,Египет до далечния океан!
Можем да свържем тези земи, Хефестиян.
...Както и тези народи! Според някои, Александър започва да не вярва
на самия себе си...
Влезе в този град за да превърнеш жителите му в свои роби.
Но ние ги освободихме! Персийците вече не са роби!
Да освободя всички хора по света...
ще е по-славно дело дори и от това на Ахил, на Херакъл...!
Това ще е равно с делото на Прометей...
...който винаги е бил приятел на хората.
Всички знаем участта на тези герои.
Всички много са страдали.
- Всички страдаме.
Баща ти, моят баща...
Те стигнаха до края на дните си и накрая,
това което имаше значение бе какво са направили.
Преди време ми каза, че страхът то смъртта обзема всеки човек.
Няма ли друга, по-могъща сила?
Нима любовта не е по-силна от смъртта...
...Александър?
Понякога се питам... ... дали най-много...
...се боиш от майка си. Разделят ви толкова много години и мили.
От какво всъщност се страхуваш?
Не знам!
Когато бях дете, майка ми ми каза, да намеря слабостите на баща ми.
Какво съм аз, Хефестиян?
Слаб или божествен?
Скъпи мой Хефестиян, в този свят вярвам само на теб.
Липсваш ми!
Имам нужда от теб.
Само теб обичам, Хефестиян.
...Никой друг.
Все още извиваш главата си по този особен начин.
Ето така...
- Престани.
Гласът ти е по-хубав от този на вятъра. Ти си всичко за мен, Александър.
Никой друг няма очи като твоите.
Треперя като глупаво малко момче!
Ти си всичко на което се надявам.
Без теб животът ми не би имал смисъл.
Ужасявам се от мисълта, че мога да те загубя.
Никога няма да ме загубиш, Хефестиян.
Винаги ще бъда с теб.
...Чак до самия край.
СЕВЕРОИЗТОЧНА ПЕРСИЯ
Покоряването на Североизточна Персия
се превърна във свирепа война,
която продължи почти 3 години.
Александър преследва Дарий чак до Бактрия.
но така и не успя да го залови жив.
Беше полу-умрял, когато го намерихме, сир.
Поиска вода, пи малко и след това умря.
Великият цар Дарий беше предаден от собствените си командири.
Той погреба тялото му и тръгна след тези командири...
в непознати земи.
Той прекоси река Оксиус
и навлезе в Собрия.
Навлязохме в легендарните непознати земи на Изтока...
...където преди нас бяха идвали само великите, митични герои.
Знаехме, че се намираме почти на края на света.
Онези предатели нямаше къде да избягат.
Александър хареса необятността на тази земя.
Изпращаше тук на заточение мъже и жени...
...които се бяха осмелили да оспорят властта му.
В тези продължителна война, той не показваше милост.
Александър изби всички племена, който отказаха да му се подчинят.
Скоро настъпи денят, в който бе отсечена главата и на последния му враг.
Александър беше единственият претендент за трона на Азия.
Стигнахме до Собрия и Бактрия.
На това място, Александър взе едно от най-мистериозните си решения.