Ocean's 12 (2004) (dmd-oceans12tc-cd1.sub) Свали субтитрите
Здравей.
- Как е?
- Ужасно.
Преди година на този ден продадох "Тъндербърд" от 1963 г.
А сега само гледат снимката му.
Не е хубаво.
- Как мина денят ти?
- Чудесно.
Имахме голям пробив в случая Булгари.
Сериозно?
Открихме отпечатък от обувка. Много добър.
Лявата пета беше много износена.
Аха.
- Това е добра следа.
- Знам.
Открихме и един косъм.
- Косъм? Страхотно.
- В лабораторията е.
Вероятно до утре следобед ще разберем
ДНК-то му, какъв гел ползва,
дали има пърхот... Всичко.
- Не е ли невероятно?
- Невероятно е.
Да разполагаш с повече хора наистина е полезно.
Само скромничиш.
Ще дойдеш ли в леглото?
Само да се изкъпя. Ти заспивай.
БАНДАТА НА ОУШЪН 2
КЪНЕКТИКЪТ, ПРЕДИ 2 СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА
- Добро утро.
- Добро утро. Как се казвахте?
- Диаз. Мигел Диаз.
- И сте тук, за да си откриете...
Пенсионна сметка.
Чудесно. О, тук пише, че вече сте се пенсионирал.
- Така е.
- С какво се занимавахте?
Бях треньор по баскетбол в една гимназия.
- Трябва да сте се справял доста добре.
- Как се казвате?
- Грег.
- Грег. Искам да те попитам нещо.
Имате ли кутии за депозити тук?
- Да, там отзад са.
- Отзад ли?
Помещението е на 100 години. Естествено сме направили някои подобрения от тогава.
Веднъж бях в банка, докато я ограбваха.
Трябва да е било интересно преживяване.
Да.
Твърде е кърваво.
С какво се занимавате?
Аз и мъжът ми ли?
Ами той се пенсионира. Току-що.
Чудесно е.
А аз работех в една галерия за изкуства.
И... Сега не се занимавам с това, за да мога да рисувам.
И... Сега е твърде кафяво.
- Съжалявам. Имате ли нещо против да...
- Спокойно. Това си е вашият дом.
Благодаря.
Искате ли да ви покажа нещо определено?
Ами, търся нещо за жена си.
- За някакъв специален повод ли?
- За втората ни трета годишнина.
Извинете. Здравейте, г-жо Диаз. Точно за вас говорехме.
- Как мина в банката?
- Беше лесно.
- Искам да кажа чудесно.
- Не, искаш да кажеш лесно.
- Какво? - Да не би да планираш обир на годишнината ни?
- Тес...
- Ще те питам нещо.
- Къде си сега?
- В един магазин за бижута.
Е, това е интересен начин да се върнеш в обществото.
Какво планираш, ако мога да попитам? Да спра ли да рисувам?
Да поговорим за нещо, по-важно. Не мога да дойда в ресторанта довечера.
- Тогава ще сме си вкъщи.
- Наистина?
- Чудесно. Ще сготвя.
- Не. Аз ще сготвя. Ти ще говориш
Да говоря? Жените и техните разговори. Заради това са измислили цветята.
- О, не.
- Какво има?
Тес? Какво има?
- Има... Има вода в мазето.
- Затвори.
Здравей, Тес.
Къде е той, Тес?
Къде е... г-н Диаз?
Искам си ги обратно, Тес. Искам ги всичките.
- Застрахователната компания ти ги е върнала. - Искам си парите.
Парите, които мъжът ти и приятелите му откраднаха от мен.
С лихвите. 160 милиона долара за 3 години.
Събират се доста. И ги искам всичките.
Имате 2 седмици.
Никога няма да го намериш. Твърде умен е за теб.
Да.
Знаеш ли нещо? Изглежда аз не съм единственият човек на света,
търсещ бандата на Оушън.
ПРОВО, ЮТА Знам, че съм младоженецът и не се очаква
да произнасям реч, но наистина искам да благодаря на семейството си.
На майка си и баща си, на чичо Гери и леля Грейс,
Чичо Тед, леля Селест, децата им
Дениз и Джесика.
На епископ Том и жена му Хелън. На съседа си Джон и
новата му приятелка Таня.
Всички колеги. Бобо, Пол.
Големият Сам.
И на всички останали, които също бяха чудесни. Благодаря ви.
Извинете ме, аз...
- Искам да...
- Ставай.
- Ставай. Върви.
- Ставам. Вървя.
Бих искал да кажа няколко думи. За задълженията.
За честта.
За отговорността.
За един специален човек. И да й призная...
Ставай. Избутай стола назад.
Да й призная, пред всички,
Че нейният съпруг и това много специално пътуване за медения месец
до Апкот Сентър,
трябва да бъдат забавени.
Фотограф. Той е просто приятел. МАЯМИ, ФЛОРИДА
Запознахме се при ветеринаря, помниш ли?
Разбира се. Нали не очакваш да се излагам заради някаква реклама?
Без излишни разходи ли? Извинявай,
но ти си този, който не знае какво да купи като отиде в китайски магазин.
Ти, с всичките ти връзки. Какво беше това?
Изглеждаше много приятен. Знаеш, че за мъжете е трудно да са ми просто приятели.
А ти правиш това всеки път,
когато се запозная с нов човек. И знаеш ли какво?
Става много отегчително.
Жена, която пътува с фотограф, винаги се излага на показ.
Мислиш ли, че е случайност, че никой не знае за моят салон, Кели?
Разбира се, че не е. Има само едно обяснение за това
и вие, мили дами знаете точно какво е то.
Ще ви кажа какво е. Конспирация, заговор, усложнения.
Това е всичко. Нека ви го обясня.
За моят далечен роднина Фрибър Кели. Фрибър Кели правел пари от уиски
и в началото на миналия век се заселил в Нова Скотия.
Бил прочут човек. Но ще ви кажа и друго,
никога няма да видите името му в някоя книга.
Знаете ли защо е това? Защото онзи нещастник Джим Кроу
е извадил името му от учебниците по история.
Изглежда всеки път те сварвам в неудобно положение, Франк.
Защо ли е така?
Можеш да ми пуснеш краката.
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
- Това не те ли притеснява?
- Разбира се, че ме притеснява, но какво да направя?
Това е прецакано. Римите са скапани.
Не можеш да разбереш смисъла.
Ако искаш можеш да дойдеш да го изпееш лично.
Това е напълно съсипано. Не става за нищо.
Какво, по дяволите, е това?
Някой сигурно те е чул.
О, мамка му.
ЧИКАГО, ИЛИНОЙС
Не казвай на баща ми за това.
Защото не мисля, че има причини да намесваме семейството. А и майка ми.
Всичко зависи от теб.
Добре. Хубаво.
- Добре. Защото имам...
- Излизай от колата ми.
Благодаря.
Г- н Блу, има проблем с картата ви. ХАМПТЪН, ЙОРК
- Вземете тази.
- Страхувам се, че не, сър.
- Защо? - Бизнес мениджърът ви каза, че ще разберете.
Тод е казал, че ще разбера?
Не, г-н Бенедикт.
Г- н Бенедикт.
О, да. Стар приятел. Голям шегаджия.
Кажете на г-н Бенедикт, че е спечелил този рунд.
Тери Бенедикт.
Старият Тери.
Тя стои от другата страна и ме гледа. И знам, че ме иска, защото
ме гледа цяла вечер. НЮ ОРЛЕАНС, ЛУИЗИАНА
И изведнъж аз отивам при нея,
сграбчвам я и я притискам близо до себе си.
В очите й гори огън.
И в моите очи гори огън.
Това е като електричество.
И аз и казвам: "Мамо... "
Майко.
А...
Благодаря, че ме остави да довърша.
Какво мога да кажа? Ти си забавен тип.
ЛАС ВЕГАС, НЕВАДА Тревожа се за приятеля си Ръсти.
Има хотел в Лос Анджелис, губи много пари
и няма никакъв личен живот. Той е добро, умно хлапе,
но не мисли за себе си.
Мислите ли, че мога да му пратя чрез вас
нещо като съобщение?
- Чета по вашата ръка,
а не по неговата.
- Човек, който може това, е доста добър.
- Нещо за здравето ми? Кръста ме...
- Моля ви!
А това? Това не го ли видяхте?
ХОЛИВУД, КАЛИФОРНИЯ
- Почуках на вратата, но той не отвори.
- Аз ще се оправя. Познавам го.
- Мили Боже!
Да не сте бавноразвиващи се? Пише "Не безпокойте"!
Аз съм.
Хей.
- Влизай. - Казах ли ти да не се сърдиш на Франки Мюниц?
Съжалявам, Ръс. Знам, че това е твоето място...
Аз просто...
Онова момиче...
Обичам я, човече. Обичам я, но тя направо
ме подлудява! Не мога да спя.
Не мога да работя. Напуснах шоуто. Обадих се за онзи филм на Денис Куейд.
Искам да кажа... Това е...
Господи, всичко това дори не работи!
Ръсти, търсят те по телефона.
- Човече, не си тръгвай.
- Да?
Имам съобщение за Робърт Чарълз Райън, който скоро ще е бивш собственик на хотел.
- Това съм аз.
- Последният път като говорихме, ми затвори.
Използва неприлични думи. Това не ми е приятно.
Признавам, че бях малко емоционален тогава.
Доста си мислил за онази нощ, нали? Изненадан съм, че се обаждаш.
- Мислех, че ще ме убиеш.
- Реших да се въздържа.
Иначе някоя сутрин щеше да излезеш, да се качиш на любимата си кола,
от всичките 17, които имаш и щом завъртеше ключа...
Имаш 2 седмици.
ПЪРВИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 13 ДНИ ДО КРАЯ Каза, че жена ти е казала,
че той е казал бандата на Оушън. Кой е решил това?
- Аз бях отделно.
- Това беше дезертьорство.
- Това е обидно.
- Да, а и беше една работа.
Всички участвахме, затова не знам защо някои се дърпат сега.
Някой може да оспори, че всъщност това не е било идея на Дани
и не трябва...
- Я чакай малко. Всеки е специалист по нещо.
Без нас нямаше да се получи нищо.
Просто боли. Защото всички се съгласихме
да го наречем случаят Бенедикт. Така го наричахме, докато го вършехме.
Ако искате да го наречете по друг начин, давайте...
Когато имаш проблем, при кого отиваш?
Ръсти.
Благодаря, Лайънъс. Да се върнем на въпроса. Имайки в предвид колко откраднахме,
плюс лихвите, колко дължи всеки?
17, 34 милиона долара.
Да речем, че Бенедикт ни поиска по още един за пропуснати ползи, в което се съмнявам,
да кажем, че дължим 19.
Добре. По 19 всеки. Някой има ли толкова?
Какво? Да не мислите, че стоковият пазар е някаква велика мистерия?
Не видяхте ли знаците?
Аз видях знаците.
По колко не достигат на всеки? На теб колко не ти достигат?
Ами... 14.
- Останал си с 5 милиона?
- Да. Така е.
Не знаеш какво е да създадеш нещо от скраб, така че...
С лихвата, на мен не ми достигат 7.
- 8.
- Аз похарчих около милион, най-вече
за развитие на таланти. Значи за мен са 7. Лихвата направо те убива.
- Не ми стигат 9.
- Каква е лихвата?
- Около 6.
- Значи дължа 6.
- Какво?
- Живея при родителите си.
Аз дължа 25.
Хотели...
- Сол?
- Аз нищо не съм харчил.
Но ще го направя. Аз съм вън от играта, момчета.
Като изтъкнат възрастен човек, трябва да кажа,
че не мога да го направя.
На моята възраст, мисля, че съм заслужил правото да съм егоист.
Искам да благодаря на всички за чудесната възможност. Всички сте много добри.
Но искам последният чек, който напиша,
да си е за мое ползване.
Сол. Не можеш да си тръгнеш. Сол.
Остави ни.
- Аз мога да поема дяла на Сол.
- Не е нужно да го правиш.
- А с кой ще си говоря, ако всички умрете?
- Имаш право.
Добре. Аз дължа 10. Невероятен?
Похарчих ги в Тихуана.
Да, но мястото е хубаво.
- Значи общо...
- Общо 97.
Не ни е намерил сам.
- Някой му е помогнал.
- Друг крадец.
Не познаваме никой, който би нарушил правило номер 1.
Трябва ни работа. Трябва ни високо платена работа.
Сега сме твърде търсени, за да работим в тази страна.
- Значи ще отидем в чужбина. Какво ще кажете... - Летим в 5 часа.
Добре, къде ще ходим?
- Амстердам.
- Значи Амстердам.
- Времето лети. Да тръгваме.
- Никога не съм бил в Амстердам.
Чух, че в Германия е хубаво.
- Ръсти. Амстердам?
- Да.
Не казвай на Дани.
Хей, Ръсти.
- Извинявай, извинявай. Хей.
- Какво правиш?
- Какво има?
- Нищо. Ела насам.
- Какво?
- Може ли да поговорим за секунда?
- Какво има?
- Ами...
Може би не му е времето. Но едва ли ще има подходящото време за това.
Но мислех...
Написах си домашното и...
И наистина искам да играя по-важна роля
този път. Чувствам, че
съм готов за това. И исках да знаеш...
- Добре.
Чудех се дали мога да дойда с вас и да ви помогна да преговаряте.
Добре. Просто ще поседим с Мансуи.
- Този човек си има собствен език.
- Последния път ви гледах внимателно с Дани
и съм сигурен, че...
- Лайънъс, професионалното ми мнение е,
че още не си готов.
- Добре.
- Но...
Ако си убеден че си готов,
мога да говоря с Дани и ще го уредим. Но...
Трябва да си сигурен.
- Не си ли сигурен?
- Сигурен съм. Но, ако имам въпрос...
- Ще говориш с мен.
- Да. Добре.
- По всяко време.
- Добре.
- Добре.
- Благодаря. Ще се видим после.
Почти бях решил да не идвам и да не казвам нищо...
Тогава още щях да спя.
Благодаря, приятел.
АМСТЕРДАМ
- Кой е там?
- Аз съм.
- Какво?
- Лайънъс. Ръсти тук ли е?
Знаеш ли къде е Ръсти?
- Виждал ли си Менсуи?
- Сериозно, какво мислиш за мен?
Като... Да поема водачеството
- Мисли за факта, че не могат да работят.
- Иначе губиш своето и неговото време.
- И нашето, и неговото.
- И не споменавай Бенедикт,
освен ако той не го спомене пръв.
- Ако го направи, кажи му всичко.
Добре. Говори по въпроса. И не забравяй другото нещо, което ти казах.
- За кое?
- За Лесли. Отпусни се.
Помни, ако не получим работата, сме мъртви. Добре. Ръсти, вчера те търсих цял ден...
И най-накрая тя го хвърля в сушилнята
и казва: "Хей, може би заради това ми е толкова топло напоследък".
- Е, по работата.
- Работата.
Лекар, който специализира кожни болести.
Заспива пред телевизора.
По-късно ще се събуди пред телевизора.
Но не помни съня си.
Ти съгласен ли си?
Ако всички животни по екватора бяха способни на ласкателство,
тогава денят на благодарността и Халоуийн
щяха да са на една дата.
Хей.
Когато бях на 4 години, гледах как майка ми убива един паяк.
С един капак.
Години по-късно осъзнах, че това не е бил паяк,
а чичо ми Харолд.
Нека слънцето огрее лицето ми.
Звездите да изпълнят сънищата ми.
Аз съм пътешественик във времето и пространството.
За да съм там, където съм бил.
Добре ли си? Всички ли сме добре?
- Кашмир?
- Това ли е представата ти за участие?
- Дори не можахме да започнем.
- Бяхме на ей толкова да се провалим.
Дори не разбирам какво стана там. Какво казах?
- Нарече племенницата му проститутка.
- И то от евтините.
- Тя е на 7 години.
- Дори още не ползва тампони.
- Не говори за това.
- Добре. Съжалявам.
Добре. Какво означава това?
Означава, че ще стоиш тук.
Името на целта е Вандербалден. Не много известен богат саможив човек.
От години твърди, че продава антики, но всъщност не ги продава.
Магазинът му е и негов дом, в който никой не влиза.
Но не позволявайте ексцентричността му да ви заблуди.
Къщата е изключително добре защитена.
- Какво е това, Дани?
- Документ.
- Много стар и много ценен документ.
- Какъв?
Сертификат за стока.
Първият, който е бил издаден. От първата корпорация на планетата.
Датска източнойндийска търговска компания.
- Единственият по рода си.
- Колко ще вземем?
- 2,5 милиона. Евро.
- Чакай.
- Всеки ли?
- Не.
- О, не.
- Кой се договори за това?
Чакайте. Това са много пари, за много хора.
Да не си луд? Ако правим по толкова пари на седмица, няма да платим на Бенедикт до...
- Септември 2005 година.
- Господи.
Разбирам те, но това е единственото възможно нещо за нас.
След тази работа, Матсуи ще ни даде друга, за която ще вземем 10 пъти повече.
И ще имаме достатъчно, за да си купим няколко седмици отлагане от Бенедикт.
- Чудесно.
- Добрата новина е, че Матсуи
ни даде кода на системата.
- Тогава какво чакаме?
Чакаме Вандербалден да си тръгне. Това е лошата новина.
- Той никога не излиза.
- Никога не напуска къщата си ли?
Не и през десетте години, откакто се е нанесъл.
- Тоя не вярва ли в чистия въздух?
- Отваря прозореца на втория етаж,
от време на време. - Това ли е най-доброто време да влезем?
Всяка нощ в 1:30 си пуска третата симфония на Бетовен.
До четвъртата част вече е заспал. Така че...
- Отиваме в 3 сутринта.
- Добре. Можем ли да проникнем
в системата през телефонните линии?
- Не. Системата се управлява от него.
Управляващата част е в титаниеви кутии, които са до леглото му.
- Не можем да го направим.
- Вижте това. Просто е.
Камион на телефонни техници. Качваме се до втория етаж.
Вкарваме миниатюрна камера през прозореца и виждаме кода му.
Глупава идея. Няма да стане така.
Добре. Не трябва да рискуваме с полицията.
Отвън има 5 наблюдателни камери с независими кабели.
Охранителната компания го пази по 24 часа в денонощието.
- Получават ли сигнал от камерите?
- Да.
- Този е изрод.
- Истински изрод.
- А да минем през покрива?
- Не. Има още 2 камери.
- А има и мрежа от лазери по пода.
- Проклет изрод.
- Да. Проклет изрод.
- Хей.
- Какво?
- Трябва ли да използваме този термин?
- Кой термин?
- Изрод.
Според националния институт за умственото здраве 5,4% от хората развиват
фобия от крадци в някаква степен.
- Какви са тия глупости?
- Както и да е. Просто казвам, че...
Не мисля, че ние трябва да сме организацията, която определя хората.
Ние не сме организация.
А би ли нарекъл Емили Дикенсън изрод?
- Ти да не си водещ на предаване?
- Коя е Емили Дикенсън?
Аз ли съм единственият, който се чувства странно заради това, че...
Че ще крадем от инвалид.
- Мен не ме интересува.
- Мен също.
Все едно.
- Супер.
- Но...
- Но...
- Да.
- Какво?
- А качването на гръб?
- Да, може да се получи.
- Мислиш ли?
Момчета, вие се заемете с това.
Това с качването на гръб не е истинско.
- Франк, хайде, отвори.
- Какво мислиш, когато някой чука на вратата,
докато си в тоалетната? Че ако не седях, щях да му се изсера на краката.
Хайде, Франк.
ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ. 10 ДНИ ДО КРАЯ.
Това е.
Правя това от 12-годишен.
Трябва да разбираш хората. Трябва да намериш хора, с които да се
разбираш. Иначе никога няма да имаш живот.
- Не искам живот.
Искам хотелските стаи да са както трябва да бъдат.
Наистина. Да?
Чудесно. Добре. Може би.
Добре. Фантастично.
Някой помни ли онази песен от 60-те за един който се моли за живота си?
Разбира се. Погледни в сърцето си.
- Всеки път се разплаквам.
- Какво?
Нямаме директна видимост.
Единствената ни възможност, прозорецът на втория етаж, е твърде високо.
Няма ясна видимост.
Във физическия свят сме ограничени. Не може да се направи.
Не трябва да ни хванат. А онзи от случая Булгари? Нейгъл. Говорих с него.
- И?
- Много идеи, но нито една не става?
Разработва някаква холографска технология. Все пак е доста интересна.
Може да създаде всичко триизмерно.
Може ли да създаде 97 милиона?
- Трябва да насилим нещата.
- Да, трябва да ги насилим.
- Не, не сме мислили за това.
- За кое?
Да не върнем парите. Какво може да ни направи Бенедикт в такъв случай?
Ето какво. Да извика ченгетата,
да им кажа, че ние сме крадците
и да ни вкара в затвора за 20 години. Това ще ни е за урок.
Тес ще ни идва на свиждане.
Двамата изглеждате чудесно.
Хей, как е хотелският бизнес?
Отвратително. А при теб как е?
Отвратително.
Не знам.
Не мога да си изключа мозъка. Това съм аз.
Отивам някъде и постоянно оглеждам ъглите.
Това правя, винаги съм правел това. Харесва ми.
Да...
Има някаква странна ирония.
Тес ме гледа как се мъча.
Слушай, светът се е побъркал...
- Какво искаш да направиш?
- Всъщност не е свързана с другите къщи.
- Цялата къща?
- Само ще я повдигнем леко.
Шуман го е направил през 1964 г. и отново в Истанбул, през 1973 г.
- А екипът му е бил само от 6 човека.
- Не можем да вдигнем цяла къща.
Те са го направили със специална техника.
- Именно. Благодаря.
- И им е отнело 2 години.
Има 30 пилона. Срязваме ги и повдигаме къщата.
Това е най-добрият ни план, момчета. И е единственият.
- От кога е най-добър?
- Както казах,
това е единственият ни план.
ВТОРНИК. 8 ДНИ ДО КРАЯ
Спусни още.
- Какво?
- Още.
А, добре. Изчакай.
Готово.
Номер 5 на позиция.
Големите крадци, които извършват големи кражби,
живеят и друг живот, като цивилни.
Имат работа и семейства, което ги прави много трудни за хващане.
Най-великият крадец на всички времена, без съмнение,
е бил Гаспар Ламарк.
Който е умрял или в Португалия през 1988 г.,
или в Хонг Конг през 1996 г.
Или пък е още жив.
Може никога да не разберем със сигурност, защото Ламарк никога не е бил хващан
или сниман. Въпреки че е бил активен повече от 50 години.
Въпреки че след него е останал цял куп имитатори,
само един си струва да се спомене като равен на Ламарк.
Крадецът, който познаваме само като Нощната лисица.
Наречен така, заради малките ониксови фигурки, които оставя,
за да се знае, че е той, Нощната лисица трябва да
бъде считан за най-главния ни приоритет.
Това че извършва толкова много престъпления,
е срам за нас.
За цялата ни професия.
Трябват ни повече от традиционните ресурси, за да преследваме
крадец като Нощната лисица.
Трябва да се научим да мислим по начина, по който мислят те.
Да виждаме това, което те виждат.
И не трябва да си позволяваме да бъдем разсейвани...
Какво?
Здравейте, как сте? Помощта ви ще ни е полезна за това.
Надявам се, че местопрестъплението не е било замърсено.
- Кога мога да говоря с г-н Вандербалден? - Вероятно утре. Той е
зает в момента.
Не можем да разберем как са обезвредили алармата. Може би са опитали да я изключат.
Не. Това би задействало системата. И щеше да има повреди.
Ами тогава... Тогава не знам как са влезли.
Имали са кода. Някой друг, освен собственика, трябва да го е знаел.
При неговият начин на живот, това е невъзможно. Лично е програмирал системата.
Оттогава не е напускал къщата.
Близко наблюдение, постоянна връзка, титаниеви кутии.
Всъщност не е зле.
Познаваме ли се?
Ами... Мисля, че ви видях вчера.
- Така ли?
- Да. Преследваше ви полицията.
Преследвали са мен?
- Не мисля.
- Сигурна съм, че бяхте вие.
Не можех много да се оглеждам, заради полицията.
Обичам Рим. Наистина. Има едно работно място,
което е добро за мен. Затова мисля да отида в Амстердам.
Майка ми има роднини там, така че...
Може би е добре.
- Вдигнали сте цялата къща?
- Цялата къща.
- Цялата? - Цялата. Това се нарича Специалитета на Шуман.
В чест на този гениален човек
Макс Шуман.
Направил е такова нещо в Истанбул през 1873 г.
Какво има?
Тук е ударила стрелата от арбалета.
Стрела от арбалет?
Стреляли са от онзи покрив през този отворен прозорец.
Може ли стрелата да мине през този прозорец от онзи покрив?
- Това е много труден изстрел.
- Не, това е невъзможен изстрел.
Докато не са вдигнали сградата. Проверете пилоните. Ще са повдигнати.
Знаете ли името Макс Шуман?
- Не.
- Те са го знаели.
Американците.
Чакай малко.
Защо са донесли вибратора, ако не са планирали да го използват?
- А?
- Господи.
Натисни "пускане".
Поздравления. Вие сте вторият човек, който е проникнал в тази къща.
Вече сте част от хората, работили много усилено, и рискували много,
само за да разберат, че са пристигнали някъде втори.
Разбира се, вие не знаете имената на никой от тези хора,
защото те са потънали в забвение. Знаете ли думата забвение?
Означава да бъдеш напълно забравен от всички завинаги.
Там щяхте да сте и вие сега, ако не беше обирът на "Веладжио".
От къде знае кои сме ние?
По някакъв начин съм отговорен за това, че изобщо дойдохте в Амстердам.
Аз наех Матсуи, а той нае вас.
Явно е замесен Бенедикт.
Всичките? Включително и Оушън? ПРЕДИ ЕДИН МЕСЕЦ
- Да.
- Това е трудно за вярване.
- А вие сте?
- Може да ме наричате Нощната лисица.
Нощната лисица. Добре, г- н Нощна лисица.
- Какво ще ми струва тази информация?
- Не се тревожете.
- Нищо.
- Нищо?
С кого си мислите, че имате работа? Нищо не струва нищо.
А тази информация определено струва нещо.
Да кажем просто, че временно интересите ни са общи.
- Как така?
- Е...
Информацията е безплатна, но има определени условия.
- Които са?
- Въздържание.
- От ваша страна.
- Въздържание?
- Това е доста. Какво друго?
- Дайте им 2 седмици да се откупят.
Две седмици?
Мога да го преживея. Дори и те да не могат.
Просто от любопитство, какво ще ги накарате да платят?
За да ги оставя да живеят ли? Всичко, което са откраднали,
плюс лихвите.
Много лихви.
Но застраховката ви не покри ли откраднатото?
- Разбира се.
- Значи ще искате да удвоят парите ви?
- Мислите ли, че това е честно?
- Честно?
Надявам се, че не. Е, каква е информацията?
Добре. На бюрото ви е.
Бил е тук. Около 3:30 тази сутрин. Сигурна съм.
- Кой?
- Нощната лисица.
Отидете в центъра и задръжте човек, на име Матсуи.
Истинско име - Иън Никълъс Макнали.
Нощната лисица е бил тук по едно и също време с американците? Защо?
Това ще разберем.
Какво прави той?
Махнете го оттам.
Господи.
Този човек е от камък. Не би могла да го пречупи, дори да имаше цяла година.
Здравей, Франк.
Не мога да разбера какво сме направили на този човек. Искам да кажа,
защо ни е подгонил така?
- Той ни е дал онзи код.
- Няма значение. Нарушил е правило номер 1.
Страхотно време за гоненица.
Говори с помощника на Франк в Дъблин. Опитай се да разбереш името му.
Междувременно, влакът ни тръгва утре в 13:38.
- Къде е Франк?
- Каза, че ще излиза.
Ако нещо се обърка и умрем, никой вече няма да иска да работи с нас.
Обслужване за г-н Райън.
Здравей.
Хубава стая.
Цялата само за теб ли е?
Тук си, за да ме арестуваш ли?
Защо бих го правила?
Освен, ако не си откраднал нещо.
Приятно ми е да те видя отново, Робърт.
- На мен също.
- Естествено, ти си виждал
доста от мен, нали?
Тази ми харесва.
Нарекох я "крадец в акция".
Специалитета на Шуман.
Явно това ми се полага задето говоря.
А Нощната лисица?
Остави ли ти съобщение?
Ами фигурката? Още ли е у теб?
Предполагам, че това е някакъв вид комплимент.
Изглежда се чувства заплашен от вас.
Въпреки че не мога да си представя защо.
Нямаш представа срещу какво се изправяш.
Френската полиция смята, че той е по-добър от Ламарк.
Наистина е добър.
Ще ти дам един съвет. Разбери с какво си го заплашил,
извини се, моли се за милост.
Трябва да тръгвам.
О, имаш ли да кажеш нещо на Франк?
Той се мотае в участъка.
- С какво обвинение?
- Открихме отпечатък от обувка,
44-ти номер, на местопрестъплението.
- И...
- Заедно с една кредитна карта.
От тази гледна точка, в Амстердам има само един
или два добри козметични салона за нокти.
Тя ни видя. Сега ще ни търсят навсякъде.
- И ни излъга.
- Излъга и мен.
Е... От части.
- Били сте във връзка.
- Не бяхме във връзка.
- По-скоро временно не бяхме заедно.
- Тя е ченге.
- Всъщност е детектив.
- Какво общо има с нея Шуман?
- Баща й е.
- Бил е ченге?
- Крадец.
- Добър ли е бил?
Ядосано бивше гадже, чиито баща крадец й е казал номера си.
Е, тя видя Дани и Ян, което означава, че след 48 часа снимките на трима ви ще са
във всяко полицейско управление в Европа.
- Никой не гледа снимките.
- Никой, освен ченгетата.
- Мислите ли, че ще изпита симпатия заради баща си?
Симпатия или антипатия.
Старецът й е бил спипан ден преди 19-ия й рожден ден в Русия.
Умрял е в затвора. Затова не разчитайте на симпатия.
- Или антипатия.
- Ще постави хотела под наблюдение.
Чудесно. Значи ще викаме румсервиз и ще чакаме Бенедикт да дойде да ни убие.
- Кой е човека на 100-доларовата банкнота? - Адамс.
Да. Той е казал, че всеки проблем е всъщност маскирана възможност.
Да. Обзалагам се, че би ни измъкнал от това.
Не. Момчета, пропускате нещо.
Тя ни даде име, нали?
Нощната лисица. С едно обаждане ще разберем всичко за този тип.
ВТОРИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 6 ДНИ ДО КРАЯ
- Името е М. Диаз.
Д, И, А, З.
Черна спортна чанта.
Отборът е в Ротердам, а чантата е в Брюксел.
Той е откъснат, човече. Изгубил е връзка.
Изплашен, гони го параноята, но има причина.
Твърде тъжно е да си забавен, безполезен.
- Мисля, че трябва да помълча за 20-ина минути. - Чудесно.
Открили са го. Отборът е в Барселона, а чантата е в Мадрид.
Това е смешно. Тук си имаме работа с морален проблем.
Да не споменаваме, че вече не сме всички, защото онзи е в чанта, някъде...
Имаме чанта, човече.
Такава маймуна, животно без чувства. Това си ти.
- Имам чувства.
- Не, нямаш.
Имам. Чувствам се зле заради човека. Той е в чанта, но има вода, има въздух...
- Какво искаш? - Господи, не е трябвало да слизат от автобуса...
Не ставай смешен. Това е професионален футболен отбор. Там няма 50-годишни мъже.
Ръсти не е на 50 години.
Да, знаем, че Ръсти не е на 50.
Дали имат 50 годишни? Ще те питам нещо.
Не. ще питам теб. На колко мислите, че съм аз?
На 48.
Мислиш, че съм на 48 години.
На 52?
Може би трябваше да пита мен.
- Никой не трябва за нищо да те пита. Човекът е в затруднено положение. Трябва".."
Какво? Ти сложи човека в ръчна чанта.
- Ще те питам нещо. Знаеш ли...
- Ще ми задаваш въпрос.
Дай ми време да отговоря. Освен ако въпросът не е риторичен. В този случай отговорът е да.
Добре. Може ли да те питам... Забелязал ли си, че Тес изглежда точно...
Никога не питай това. Никога. Сериозно. Не питай никого.
- Особено нея.
- Чакай, защо не?
Виж. Не ми е в природата да съм мистериозен.
Но не мога да говоря за това и не мога да кажа защо.
- Изглеждам ли ти на 50 години?
- Да.
- Наистина ли?
- Е... Искам да кажа...
Само от врата нагоре.
Сол?
Какъв е проблемът?
Никакъв.
Искаш ли да излезеш? Времето е хубаво.
Не.
- Искаш ли да гледаш нещо? Дават мача.
- Не.
Не.
Гладен ли си? Ще ти направя нещо.
Не.
Сол.
Откакто се върна, се държиш странно.
Какво искаше Дани?
- Нищо.
- Нищо ли?
Как може да не е искал нищо?
Добре. Нощната лисица си има име. Франсоа Тулур.
Барон Франсоа Тулур.
Баща му е бил френски индустриалец, майка му - италианска благородничка.
Никога не я е виждал, но е наследил титлата й.
Лошата новина е, че е богат, отегчен и талантлив.
А истински лошата новина е, че е обучен от Ламарк.
- Какво?
- Това не е хубаво.
- Онзи Ламарк? Гаспар Ламарк?
- Точно той.
- Е, ние сме обречени.
- Не, не сме обречени.
Хайде. Той е един човек, при това французин.
Преди да се впечатляваме от всичко това, да видим какво е направил всъщност.
Започнал е в началото на 90-те. Женевската банка,
Венецианското съкровище, банката на Италия,
Белгийската диамантена колекция...
- Чакай, чакай. Всичко това през 90-те?
- Това е само до 1996 г.
- Сериозно?
- През 1997 г. се е прехвърлил на изкуство.
Ударил е музея на Лондон, Лувъра, в Париж.
- Два пъти. И Прадо.
- Не, не. Чакай.
През 1997 г в Прадо. Това беше Морети.
- Всеки знае това.
- Той е Морети. Една от самоличностите му.
- Всичко е много дълго.
- Добре. Ще прескоча на любимата ми част.
През 2002 г. е откраднал 60-метровата яхта на краля на Мароко.
Изчезнал в мъглата. Екипажът е открит два дни по-късно в спасителната лодка.
- Не помнели нищо. - Как можеш да скриеш 60-метрова яхта?
Кралят знае, но не казва.
Получил си я след 1месец, а сега играе тенис с Тулур всеки уикенд.
Имаме сериозен проблем, нали?
- Прав си.
- Какво ще правим?
- Ще отговорим.
- Ще отговорим ли? Как?
По съответния начин.
Мамка му. ЕЗЕРОТО КОМО, ИТАЛИЯ
ВТОРИЯТ ПЕТЪК. 5 ДНИ ДО КРАЯ
Каква изненада е да ви видя.
- Г-н Оушън. - Нарушихте първото правило и това има последствия.
О, сигурно говорите за картините.
Не се тревожете. След 5 дни ще сте мъртъв и аз ще си ги получа.
- Освен ако не ви се случи някой инцидент.
- Не мисля така, Даниел.
Може би трябва да ви обясня защо ви преследвам по този начин.
Това би било добре.
Миналия месец бях в Португалия, за да видя наставника си.
- Ламарк.
- Точно така.
Един много шумен и дразнещ американски бизнесмен беше там същия ден.
Той работел за голяма застрахователна компания.
Той е този, който ви е предложил Бенедикт като потенциална цел.
- Познавате ли човека?
- Какво за него?
Каза, че това било най-красивото изпълнение, което бил виждал
и продължи да говори за тази работа... И после каза...
Това показвало, че вие сте най-великият крадец на света.
Но най-лошото беше, че Ламарк не му противоречеше.
Казах на Ламарк, че не може да сте по-добър от мен.
А той отговори, че е невъзможно да се разбере със сигурност.
И... Аз мислех по този въпрос 3 седмици подред.
Ден и нощ.
И после изведнъж осъзнах, че...
Всъщност той беше прав. Наистина е невъзможно да сравняваш крадци.
Затова... Предполагам, че единственият начин да се разбере кой е най-добър,
със сигурност, е да има една и съща цел.
Да правим едно и също. Не мислите ли, че ще е забавно?
Подлагате на риск живота на много хора,
за да си играете игрички.
Ще съжалявате.
О, хайде, г-н Оушън.
Как ще намерите 97 милиона долара
до следващата сряда, особено, ако всеки сейф, който разбивате,
вече е празен? Но, ако приемете моето предизвикателство и спечелите,
обещавам, че ще платя дълга ви към Бенедикт.
А Ламарк ще държи парите ми като гаранция.
Какво ще крадем?
ПАРИЖ
Прочутото яйце на Фаберже.
- Това ваша идея ли е или на Ламарк?
- Е,
мисля, че той ще се съгласи, че това е най-подходящият обект за състезанието.
- Къде се намира?
- На път за Рим.
Пътува с голяма охрана и, обикновено, с едно или повече копия.
Понякога дори показват копие, без никой да разбере.
Когато яйцето бъде изложено, в понеделник сутринта, ще имате 48 часа
да го откраднете, преди срокът ви да изтече.
Разбира се, когато срокът изтече и яйцето не е у вас,
Ламарк ще разбере кой е най-добрият.
Изабел Лахири
- Телефонът на Ръсти.
- Кой се обажда?
Никол. А вие кой сте?
Нейгъл. Къде е Ръсти?
Той каза, ако се обадите, да ви кажа, че е зает.
Зает? С какво? Каза ли нещо?
Ще оставите ли съобщение за него?
Да, ще оставя. Кажете му, че това нещо ще му струва двойно повече.
И му кажете, че това нещо ще е покрито с твърде тънки слоеве.
И му кажете, че ако го иска утре, би трябвало да е повече от двойно.
И му кажете, че това нещо е красиво.
Направено е от самия Романов.
И му кажете, че съм добро момче. И че се облича като жиголо.
- Това ли е всичко?
- Да... Не!
Кажете му, че да има сексапилна жена за помощник,
е ужасно клише.
Благодаря, Франческа.
Ще ми направиш ли едно кафе?
Благодаря. Капучино или експресо.
ВТОРАТА СЪБОТА. 4 ДНИ ДО КРАЯ
Обаждаш ми се в събота и ме караш да дойда в офиса,
караш ме да подпиша заповед 1077,
а дори не можеш да ми кажеш какво са намислили.
- Мога да дойда у вас.
- След два часа заминавам за Неапол.
- Можем да говорим за това в сряда.
- До сряда ще е свършило.
- Какво? Какво?
- Нещо, което си струва заповед 1077.
Участвали са в обира на казино "Беладжио" през 2001г.
- Казвам ви, че е сериозно...
- Ако това е вярно,
тогава трябва да се обадим на американското ФБР...
Не, не, не. Слушайте ме.
Агент Лахири, заповед 1077
не е дребна работа. Освен ако не можете да ми кажете какво ще крадат,
няма смисъл да го обсъждаме.
Как е?
Хей...
Защото Ламарк го е откраднал през 1980 г., а 23-ма други са се провалили.
Защото Нощната лисица се опитва да докаже, че е по-добър от Робърт Райън и приятелите му.
Това е смешно. Казвате, че яйцето ще бъде откраднато,
а после казвате, че Ламарк вече го е откраднал, преди 24 години.
- Кое е вярното?
- И двете.
Какво?
Жената на Ламaрк го накарала да върне яйцето.
Когато подписах заповед 1077
за вас и случаят Булгари, вие взехте 30 от хората ми за 3 месеца
и не направихте нито един арест.
Няма да го направя отново.
Първо най-важното. Не можем да отидем през нощта.
Лазерната решетка в главната зала е невъзможна за преминаване.
- Нищо не е невъзможно.
- Това е невъзможно.
Лазерите постоянно се движат в произволни посоки.
Това означава, че не можем да открием път през тях.
Добре. Значи ще го направим през деня.
Това също ще е трудно, защото Изабел видя теб, Ян и Дани.
Можем да опитаме рая на контрабандиста.
- Това не е проработвало от 50-те години. - По-точно от 1954 г.
- Трябва ни нещо друго.
- Бебето Джейн.
Въртящо се колело, следвано от Тюсон.
Сложно е, но има голяма успеваемост.
- Единственият проблем е... - Не може без пластичен човек вътре. Това е Ян.
- Ще трябва да рискуваме.
- Ще му направим маскировка.
В 10:10 часът излизам от кафенето. Тръгвам на запад. 10:11...
Отиваш към тоалетната на втория етаж.
- 10:13. - Приближаваш се към испанските стълби от юг.
Там е въздушния отвор.
- 10:15. - Помагам на Ян да влезе във вентилационната шахта.
- 10:18
- Влизам в залата с яйцето от изток.
- Аз ще се помотая в Голямата зала.
- Това е залата с яйцето.
- 10:21.
- Ян прекъсва захранването в залата.
Съобщава ми, че е готов, а аз сигнализирам на Лайънъс.
- Тогава отивам в залата с яйцето.
- 10:22. Изваждам ключовете си и тръгвам към яйцето.
- И...
- Аз заслепявам първа камера.
- Аз заслепявам втора камера.
- Аз заслепявам трета камера.
- Аз заслепявам четвърта камера.
- А аз правя размяната.
- Така. 10:24.
- Аз натискам клаксона пред входа.
- Срещам се с Дани на стълбите. Тръгваме на север. - 10:25.
- Търк и аз правим доставката.
- Добре.
Много добра работа, момчета. Много добра.
Ще ви чакам тук след час. И кражбата да е направена.
Чудесно. И в 10:45 всички ни арестуват.
- Можеш да се обзаложиш.
- Как е Тулур?
Предсказуем е. Грижи се за егото си.
- Ще бъде тук.
- Може да се предположи, за човек като него.
До после.