Fight Club (1999) (Fight.Club.1999.DVDRip.XviD.DTS.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
не можеше да запомни дали си поръчал химикалки със синьо мастило или с черно.
Но Рики беше бог за десет минути
когато натупа шефа на местната ресторантьорска гилдия.
Понякога всичко, което чуваш, е глухия, груб звук от ударите, заглушаващ виковете.
Или мокрото сподавяне, когато някой изпъшка и изплюе...
Спри!
Никъде не се чувстваш толкова жив, колкото там.
Но Боен Клуб съществуваше само в часовете между началото и края на Боен Клуб.
Дори и да можеше да кажеш на някой, че сте направили хубав бой
нямаше да говориш със същия човек.
В Боен Клуб не си същия, какъвто си извън него.
Едно момче дойде в Боен Клуб за първи път. Беше мекушав като тесто за курабийки.
След няколко седмици той стана твърд като скала.
Ако можеше да се биеш с някоя знаменитост, с кой би се бил ?
- Жив или мъртъв ?
- Без значение. Кой би избрал ?
Хемингуей. Ти ?
Шатнър. Бих се бил с Уилям Шатнър.
Всички започнахме да виждаме нещата по-различно.
Където и да отидехме, преценявахме всичко.
Съжалявах мъжете по бельо, които се опитват
да изглеждат така, както Келвин Клайн или Томи Хилфигър казват, че трябва.
Така ли изглежда един мъж ?
Самоусъвършенстването е мастурбация.
И самоунищожение...
Извинете.
В Боен Клуб не беше важно дали побеждаваш или губиш.
Не бяха важни думите.
Истеричните викове
като в сектантска църква.
- Това ли е ?
- Спри !
Когато боят свършеше, нищо не се изясняваше.
Но и нищо нямаше значение.
Яко.
После всички се чувствахме спасени.
Човече, какво ще кажеш за следващата седмица ?
Какво ще кажеш за следващия месец ?!
Ървайн, искам те в средата.
Ти, новият, също.
Понякога Тайлър говореше вместо мен.
Той падна по едни стълбите.
Паднах по едни стълбите.
Боен Клуб стана причината да се постригваш късо и да си режеш ноктите.
Някоя историческа личност ?
Бих се бил с Ганди.
Добър отговор.
- Ами ти ?
- Линкълн.
Линкълн ли ?
Голям човек, дълги ръце. Жилавите хора държат повече на бой.
Мамка му !
Хей, дори и Мона Лиза се разпада.
Ало ?
Къде беше през последните осем седмици ?
Марла?
- Как ме намери ?
- Нали си прехвърлил обажданията на този телефон.
Не те видях в никоя група.
Разделихме си ги. Това беше идеята. Нали помниш ?
Да, но ти не ходиш на твоите.
- Откъде знаеш ?
- Аз те измамих.
Намерих друга.
- Наистина ли ?
- Само за мъже е.
Като с тестисите ли ?
Виж, сега не му е времето.
Ходих при Анонимните Длъжници.
- Това са наистина скапани хора...
- Тъкмо щях да излизам.
Аз също. Стомахът ми е пълен с приспивателно.
Взех колкото беше останало в бутилката.
Май ще ми дойде много.
Представих си Марла Сингър, просната в мърлявия си апартамент.
Това не е истински опит за самоубийство. Това вероятно е зов за помощ.
Значи ще си останеш вкъщи тази вечер ?
Искаш ли да изчакаш и да чуеш как описвам смъртта ?
Искаш ли да слушаш и да разбереш дали духът ми може да използва телефона ?
Чувал ли си някога предсмъртно хъркане ?
Вратата на Тайлър беше затворена. Живеех тук вече два месеца, а вратата му никога не беше затваряна.
Няма да повярваш какво сънувах снощи.
Едва ли бих повярвала каквото и да е от снощи.
Какво правиш тук ?
Какво ?
Това е моята къща. Какво правиш тук ?
Майната ти !
Имаш скапани приятели !
Но все пак подвижни.
Прибирам се снощи, слушалката на телефона - вдигната.
Познай кой беше от другата страна ?
Знаех историята още преди да ми я разкаже.
Чувал ли си някога предсмъртно хъркане ?
Мислиш ли, че отговаря на името си ?
Или ще бъде като топка косми в стомаха ?
Пригответе се да евакуирате душата.
Десет,...
..девет, осем,...
Как е могъл Тайлър, от толкова други хора,
да си помисли, че ще е лошо, ако Марла Сингър умре ?
..пет,...
..четири...
Бързо дойде.
На теб ли се обадих ?
Матракът е покрит изцяло с хлъзгава пластмаса.
О, не се притеснявай. Той не е опасен.
Мамка му !
Някой е повикал ченгетата.
- Хей, къде е 513 ?
- В края на коридора.
Момичето, което живее там, някога беше очарователно, прекрасно момиче.
Тя изгуби вяра в себе си.
- Госпожице Сингър, нека ви помогнем !
- Тя е чудовище !
- Има толкова причини да живеете.
- Тя е заразен човешки отпадък !
- Госпожице Сингър !
- Дано успеете да я спасите !
Ако заспя,
с мен е свършено.
Ще трябва да ме държиш будна
цяла нощ.
Мамка му, невероятно.
Той очевидно беше способен да се справи.
- Знаеш какво имам предвид, нали я чука.
- Не, не съм.
- Никога ?
- Не.
Не си падаш по нея, така ли ?
Не ! Боже, въобще не.
Аз съм разяреният жлъчен канал на Джак.
Сигурен ли си ? На мен можеш да кажеш.
Повярвай ми, сигурен съм.
Опри пистолет в челото ми и боядисай стените с мозъка ми.
Тя е хищник, който се държи като домашен питомец. Стой настрана.
Такава простотия излезе от устата и, каквато никога не бях чувал.
Боже мой.
Не са ме чукали така откакто бях основното училище.
Как би могло това да не се хареса на Тайлър ?
Предната вечер той си размотаваше половите органи върху Пепеляшка.
На Марла не и трябва любовник, а тъпкач.
Трябва и баня. Това не е любов, това е чукане за спорт.
Тя завладя моите групи за взаимопомощ, а сега и домът ми.
Хей. Седни.
Слушай. Не трябва да говориш с нея за мен.
Че защо бих...
Само кажи нещо за мен или това, което става в къщи на нея или някой друг - край на приятелството ни.
- Обещай ми. Обещаваш ли ?
- Добре.
- Да, обещавам.
- Обещаваш ли ?
- Току що казах, че обещавам ! Какво...
- Три пъти ми обеща.
Само ако бях загубил няколко минути и бях отишъл за да видя как Марла Сингър умира
това нямаше да се случи.
По-силно, да ! О, по-силно, по-силно !
Можех да се преместя в друга стая.
На третия етаж, където може би нямаше да ги чувам.
Но не го направих.
- Какво правиш ?
- Лягам си.
Искаш ли да я довършиш ?
- Не. Не, благодаря.
- Намерих си цигара.
На кого говореше ?
- Млъквай.
Аз станах малкият спокоен център на света.
Аз бях Зен гуруто.
Пишех малки хайку стихове.
Пращах ги на всички по електронната поща.
Това твоята кръв ли е ?
Част от нея да.
Не можеш да пушиш тук.
Вземи си почивен ден днес.
В понеделник се върни с чисти дрехи.
Вземи се в ръце.
Долавях го във всяко враждебно лице.
"Да, това са белези от бой."
"Да, с тях се чувствам удобно."
"Наясно съм с това."
Изоставяш луксозния апартамент и всички горящи светски вещи,
преместваш се в разнебитена къща насред радиоактивната част от града
и в къщи те посрещат с това...
- Ало.
- Аз съм детектив Стърн от отдел "Палежи".
Имаме нова информация относно случая с бившия ви апартамент.
Да.
Не знам дали сте осведомен, че някой е напръскал с фреон ключалката на входната врата.
Използвали са длето, за да разбият патрона.
Не, не бях осведомен за това.
Аз съм студената пот на Джак.
Това не ви ли звучи странно ?
Да, сър, странно е. Много странно.
- Динамитът...
- Динамит ли ?
..е оставил следи от амониев хлорооксалат.
- Знаете ли какво означава това ?
- Не, какво означава ?
Означава, че е бил домашно приготвен.
Извинете. Това е доста шокиращо за мен.
Който е поставил динамита, е могъл да повреди вентила на газта дни преди експлозията.
- Газта е била просто детонатор.
- Кой би направил това ?
- Аз задавам въпросите.
- Кажи му.
Кажи му за освободителя, който унищожи моята собственост и промени моите разбирания.
Извинете. Там ли сте още?
Слушам ви. Трудно ми е да преценя как да разбирам това.
Напоследък да сте си създавали врагове, които имат достъп до динамит ?
- Врагове ли ?
- Отхвърли цивилизацията,
особено материалните блага.
- Синко, това е сериозно.
- Да, знам, че е сериозно.
- Наистина е така.
- Да, много е сериозно.
Вижте, никой не го приема по-сериозно от мен.
Този апартамент беше моят живот.
Обичах всяка треска от мебелите на това място.
Това не бяха само купчина от вещи, които бяха взривени.
- Това бях аз ! (Заслужавам Оскар, нали ?)
- В неподходящ момент ли ви го казвам ?
- Просто му кажи, че ти го направи !
Кажи му, че ти гръмна всичко ! Той това иска да чуе.
- Там ли сте все още ?
- Чакайте. Искате да кажете, че съм заподозрян ?
Не. Може да искам да говоря с вас, така че ме осведомете ако ще напускате града.
- Добре.
Освен когато се чукаха, Тайлър и Марла никога не стояха в една и съща стая.
Родителите ми правиха същия номер от години.
Презервативът е стъклената пантовка на нашето поколение.
Нахлузваш си един когато срещнеш непознат.
Танцуваш цяла нощ.
После го изхвърляш.
Презерватива имам предвид. Не непознатия.
Какво ?
Купих тази рокля от магазин за стоки втора ръка за един долар.
Струва си всяка стотинка.
Това е шаферска рокля.
Някой я е харесвал много
за един ден.
После я е захвърлил.
Като коледно дръвче.
Толкова специално.
После...
..бам !
Отстрани на пътя е.
Все още обвита с гирлянди.
Като жертва на сексуално престъпление.
С бельо наопъки.
- Увита с изолирбанд.
- Е, значи ти отива.
Можеш да я вземеш на заем някой път.
Отърви се от нея.
- Какво ? Ти се отърви от нея !
- Не ме занимавай.
Пак съм на шест години и пак предавам съобщения между родители.
- Мисля, че наистина е време да си ходиш.
- Не се притеснявай, тръгвам си.
- Не, че не ни харесва, че ни посещаваш.
- Ти си такава откачалка. Не мога да те търпя.
Ще се махна...
Мерси. Чао.
Ще се махна от тази въртележка,
Ще се махна, трябва да се махна...
Ама че деца !
Защо все още си губиш времето с нея ?
И аз бих казал същото за Марла.
Тя поне се опитва да достигне дъното.
Ами аз ?
Перата на задника не те правят пиле.
Какво ще правим довечера ?
Довечера ще правим сапун.
Наистина ли ?
За да направим сапун, първо ни трябват мазнини.
Балансът на солите трябва да е точен,
така че най-добрите мазнини за сапун са човешките.
- Чакай, какво е това място ?
- Клиника за източване на мазнини.
Виж само !
Най-богатата, най-сладката мас на света. Маста на земята !
Не ! Не дърпай, не дърпай !
- О, боже !
- Дай ми друга.
Като се стопят мазнините, лойта изплува на повърхността.
Като скаутите.
- Трудно ми е да си те представя като скаут.
- Продължавай да бъркаш.
Веднъж като се сгъсти лойта, обираш един слой глицерин.
Добавяш азотна киселина и получаваш нитроглицерин.
После добавяш натриев нитрид и стърготини, получаваш динамит.
Да, с достатъчно сапун всеки може да взриви почти всичко.
Тайлър беше пълен с полезна информция.
Хората открили, че дрехите се изпират по-добре на определено място от реката.
- Знаеш ли защо ?
- Не.
Някога на хълмовете над реката се правели човешки жертвоприношения.
Телата ги изгаряли. Водата разтворила пепелта и се получила луга.
Това е луга. Критичната съставка.
Веднъж се смесила с разтопена мас и бялата сапунена пяна плъзнала по реката.
Мога ли да ти видя ръката ?
- Какво е това ?
- Това е химическо изгаряне.
Ще боли повече от всяко друго и ще остави белег.
Медитацията помогна за рака, може и сега да помогне.
- Не отхвърляй болката.
- О, Боже !
Първият сапун е бил направен от пепелта на герои, като първата маймуна изстреляна в космоса.
Без болка и саможертва, нямаше да имаме нищо.
Опитах се да не мисля за думите изгаряне, плът.
Спри ! Това е твоята болка, това е горящата ти ръка.
Отивам в пещерата да намеря животното, което ми дава сили.
Не ! Не прави както онези мъртви хора правят ! Хайде !
- Разбрах смисъла !
- Не ! Ти чувстваш преждевременно просветление.
Това е най-великият момент от живота ти, а ти си някъде другаде.
Не съм !
Млъкни ! Бащите ни са били модели за Господ.
Ако бащите ни са ни отритнали, това какво ти говори за Господ.
Слушай ме. Трябва да обмислиш възможността, че Господ не те обича.
Никога не те е искал. И по всяка вероятност, те мрази.
Това не е най-лошото нещо, което може да се случи. Ние не се нуждаем от него !
- Съгласен съм !
- Майната му и на проклятието и на спасението.
Ако сме нежеланите деца на Господ, нека бъдем такива !
- Ще взема вода !
- Можеш да използваш вода и да стане по-лошо или...
Или да използваш оцет за да го неутрализираш.
- Моля те, пусни ме !
Първо, трябва да се предадеш.
Първо, трябва да разбереш, не да се срахуваш,
да разбереш, че някой ден ще умреш.
Ти не знаеш как боли !
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Добре.
Поздравления.
Сега си една стъпка по-близо до дъното.
Тайлър продаваше сапуна на универсалните магазини по 20 долара парчето.
Бог знае те по колко го търгуваха.
- Това е най-добрият сапун.
- Благодаря ти Сюзън.
Беше красиво.
Продавахме на богатите жени обратно собствените им дебели задници.
Той носеше жълтата си вратовръзка.
Аз вече не носех вратовръзка на работа.
"Първо правило на Боен Клуб е : да не се говори за Боен Клуб."
Пак съм полузаспал. Трябва да съм го оставил в копирната машина.
"Второ правило ..." Това твое ли е ?
А ?
Постави се на мое място.
Намираш това. Какво би направил ?
Ами, ще ти кажа.
Ще бъда много много внимателен с кого говоря за това.
Защото човекът, който го е писал, е опасен.
И на този консервативен, изтупан психар, може просто да му прищрака
и да тръгне от офис на офис,
с полуавтоматична карабина Армалаит АР10,
стреляйки куршум след куршум срещу колеги и сътрудници.
Това може да е някой, който си познавал от години.
Някой много много близък до теб.
Думите на Тайлър излизаха от моята уста.
А някога бях толкова добричък.
Или може би не би трябвало да ми носиш всеки боклук, който намериш.
- Гъвкавост и отговорност.
- Циците ми ще изгният.
Ще ме извиниш ли ? Трябва да говоря.
- Какво искаш да кажеш ?
- Искам да провериш дали имам бучка в гърдите.
- Отиди в болница.
- Не мога да си позволя да прахосвам пари за доктор.
Не знам, Марла.
Моля те.
Тя не се обади на Тайлър. Аз съм неутрален за нея.
Много хубаво. Взимаш храна за г-жа Ханивер и г-жа Рейнс.
Къде точно са те ?
За съжаление са мъртви. Аз съм жива и бедна. Искаш ли ?
- Не.
- Взех едното за теб.
Благодаря за загрижеността.
Какво е станало с ръката ти ?
А, нищо.
- Тук ли ?
- Напипваш ли нещо ?
- Не.
Провери пак.
Добре, сигурен съм.
Нищо не усещаш ?
Не, нищо.
Е, това е успокояващо. Благодаря ти.
- Няма нищо.
- Ще ми се да ти върна услугата.
Никой в рода ми не е имал рак на гърдата.
- Мога да ти проверя простатата.
- Мисля, че ми е наред.
Благодаря все пак.
- Свършихме ли ?
- Да.
До скоро.
Корнелиус ?
Корнелиус !
Аз съм ! Боб !
Здрасти, Боб.
- Всички мислихме, че си мъртъв.
- Не. Тук съм си още.
- Как си Боб ?
- По-добре не съм бил през целия си живот.
- Наистина ? Още ли ходиш на сбирките ?
- Не.
- Намерих нещо много по-добро.
- Наистина ли, какво е то ?
Ами...
Първото правило е, не би трябвало да говоря за това.
А второто правило е,...
.., че не би трябвало да говоря за това.
- А третото правило е...
- Боб. Аз съм член.
Виж ми лицето, Боб.
Това е страхотно.
- Никога не съм те виждал там.
- Аз ходя вторник и четвъртък.
- Аз ходя в събота.
- Поздравления.
Да, и за двама ни.
Чувал ли си за човекът, който го е измислил ?
- Да, всъщност...
- Чувал съм всякакви работи за него.
Предполага се, че е роден в психиатрична клиника,
и че спи само по един час в денонощието.
Той е велик човек.
Познаваш ли Тайлър Дърдън ?
Не те нараних, нали ?
Всъщност, нарани ме.
Благодаря ти за това.
Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти.
Боен Клуб.
Това беше подаръкът от мен и Тайлър.
Нашият подарък на света.
Я виж ти, виждам много нови физиономии.
Млъкнете !
Което означава, че много хора са нарушили първите две правила на Боен Клуб.
В Боен Клуб виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели.
Виждам целият този потенциал.
И го виждам прахосан.
Дявол го взело, цяло поколение бензинаджии.
Сервитьори.
Роби с бели яки.
Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи.
Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват.
Ние сме поколнието Х на историята.
Без цел и място.
Ние нямаме велика война.
Нямаме голяма депресия.
Нашата велика война е духовната.
Нашата голяма депресия е нашият живот.
Всички сме възпитани от телевизията да вярваме,
че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди.
Но няма да бъдем.
Малко по малко разбираме това.
И това страшно много ни вбесява.
Да !
- Първо правило на Боен Клуб е, да не се говори...
Кой си ти ?
- Кой съм аз ли ?
- Да.
Има надпис отпред, на който пише "Таверната на Лу".
Аз съм шибаният Лу. Кой по дяволите си ти ?
Тайлър Дърдън.
Кой ви e казал копелета такива, че можете да използвате мястото ?
Имахме уговорка с Ървайн.
Ървайн си е вкъщи със счупена ключица.
Не той е собственик на това място, а аз.
- Колко пари получава за това ?
- Николко.
Безплатно е за всички.
- Наистина ли ?
Така е.
Слушай тъпак такъв !
- Искам ви всички навън, веднага.
- Хей !
Трябва да влезеш в нашия клуб.
Ти чу ли какво казах току що ?
Ти и твоят приятел.
Сега чу ли ме ?
Не, не разбрах съвсем добре, Лу.
Все още не разбирам.
Добре, добре, разбрах.
Запомних. Мамка му, забравих го.
Назад ! Всички !
Всички назад !
Ах, Лу !
Хайде бе човек ! Това място наистина ни харесва.
- Точно така, Лу. Излей си яда.
- Затваряй си плювалника.
О, да !
Много ли ти е смешно ?
Казвам ти, тоя смотаняк е луд.
Невероятно.
- Не знаеш къде съм бил, Лу.
Не знаеш къде съм бил, Лу !
Нека останем, Лу ! Моля те, Лу !
По дяволите, ползвайте мазето !
Искам да ми обещаеш, Лу ! Дай ми дума !
Кълна се в очите на майка ми.
Благодаря ти, Лу.
И на теб големия.
Ще се видим другата седмица.
Тази седмица всеки един от вас има домашна работа.
Ще излезете навън. Ще се сбиете с някой напълно непознат.
Ще се сбиете
и ще загубите боя.
Отличен избор, сър.
Хей ! Внимавай, магаре такова ! Стига де !
Не е толкова лесно колкото звучи.
Кучи син !
Повечето хора, нормалните хора, правят всичко възможно да избегнат боя.
Извинете !
Напръскахте ме с маркуча. Това не е необходимо...
Джей ! Обади се на 911 !
Остави маркуча.
Спри ! Спри !
Съжалявам.
Трябва да поговорим.
Добре.
С какво да започнем ?
С редовното ти отсъствие ?
С неприличният ти вид ?
Като за ревю си.
Аз съм пълната липса на изненада на Джак.
- Какво ?
- Нека си представим.
Вие сте Министерството на транспорта.
Някой ви съобщава, че тази компания
монтира предпазни колани, които не са издържали тестовете,
спирачни накладки, които се повреждат след 1000 мили,
и горивни помпи, които се взривяват и изгарят хората живи.
Тогава какво ?
Заплашваш ли ме ?
- Не...
- Разкарай се от тук. Уволнен си !
Имам по добро решение. Пишете ме във ведомостта като външен консултант.
В замяна на моята заплата,
никога няма да казвам на хората нещата, които знам.
Няма нужда дори да идвам в офиса. Мога да върша тази работа вкъщи.
Кой... Кой по дяволите си мислиш, че си, дрисльо откачен ?
- Охрана !
- Аз съм самодоволното отмъщение на Джак.
Какво по дяволите правиш ?
Ох, заболя ме.
Защо го правиш ?
О, боже ! Не ! Моля те, спри !
Какво правиш ?
О, боже, не ! Моля те ! Не !
По някаква причина си спомних първия бой с Тайлър.
Не !
Под и зад и във всичко, което този човек считаше за даденост,
се разрастваше нещо ужасно.
Виж.
Дай ми чековете, както ти казах, и никога повече няма да ме видиш.
Тогава, в най-прекрасният ни момент...
Слава богу ! Моля те, не ме удряй пак.
Телефон, компютър,
факс машина, 52 седмични заплати и 48 самолетни купона.
Сега вече имахме фирмено финансиране.
Ето как Тайлър и аз можехме да имаме Боен Клуб всяка вечер.
Сега центърът на Боен Клуб станаха само двамата биещи се мъже.
Водачът си проправи път през тълпата към тъмнината.
Тайлър беше призован като страна по делото с хотел Пресман,
заради съдържанието на урина в тяхната супа.
Аз съм пропиляният живот на Джак.
Благодаря, сър.
Тайлър измисли нови домашни работи.
Раздаваше ги в запечатани пликове.
"Можете да използвате отработено моторно масло, за да наторявате ливадата си."
- Чу ли, че има Боен Клуб чак в Делалуер Сити.
- Да, чух.
Има и в Пенс Гроув.
Боб дори откри един в Ню Касъл.
- Ти ли я задейства тази ?
- Не, мислех, че ти.
- Не.
"Полицията откри катапулт за екскременти"
"Перверзии с художник"
"Замърсяват фонтан", "Изчезнали маймуни са открити обръснати"
- Спри за малко.
- Какво ще правим ?
- Обърни се.
- Какво ще правим ?
- Домашна работа.
- Каква ?
Човешко жертвоприношение.
- Това пистолет ли е ? Кажи ми, че не е.
- Пистолет е.
- Какво ще правиш ?
- Чакай ме отзад.
- Не прави глупости !
- Чакай ме отзад.
Колкото и да е дълга, линията на живота на всеки си има край.
Какво правиш ? Стига де !
Ръцете зад гърба. Дай ми портфейла си.
Реймънд К. Хесъл. улица Банинг 1320, апартамент А.
- Малък тесен апартамент в сутерена.
- Как позна ?
Ами тия скапани апартаменти ги означават с букви.
Реймънд ! Ти ще умреш.
Не !
Това мама и тати ли са ? Ще трябва да извикат чичо Доктор.
Да ти снеме зъбните отпечатъци. Знаеш ли защо ?
- Защото нищо няма да остане от лицето ти.
- Стига де !
Студентска лична карта с изтекъл срок. Какво си учил Реймънд ?
- Разни н... н... неща.
- Разни неща ли ?
Трудни ли бяха изпитите ?
- Питах те какво си учил !
- Предимно биология .
- Защо ?
- Не знам.
Какъв искаше да бъдеш, Реймънд К Хесъл ?!
Въпросът, Реймънд, беше какъв искаше да бъдеш ?
Отговори му, Реймънд !
- Ветеринар. Ветеринар.
- Животни.
- Да. Животни и такива неща.
- Такива неща. Да, ясно.
- Значи трябва повече да учиш.
- Твърде много учене.
- Би ли предпочел да си мъртъв ?
- Не, моля ви...
Би ли предпочел да умреш тук, на колене, зад магазин за домашни потреби ?
Моля ви, не.
Ще ти задържа личната карта.
Ще те държа под око. Знам къде живееш.
Ако не се постараеш да станеш ветеринар до шест седмици,
ще умреш.
Сега бягай вкъщи.
"Бягай, Форест, бягай !"
Гади ми се.
Представи си как се чувства той.
Стига де, това не е смещно !
Какъв по дяволите беше смисъла на това ?!
Утре ще е най-красивият ден от живота на Реймънд К. Хесъл.
Закуската му ще е по-вкусна от всяко ядене, което ти и аз някога сме опитвали.
Трябваше се съгласиш с него.
- Хайде. Той имаше план.
И той имаше смисъл по някакъв си Тайлъров начин.
Никакъв страх. Никакво разсейване.
Способността да се освободиш от това, което е наистина безсмислено.
Ти не си това, което е твоята работа.
Ти не си парите, които имаш в банката.
Не си колата, която караш.
Не си съдържанието на портфейла си.
Не си шибаният си костюм.
Ти си всепокорният всемирен боклук.
Изчезвам след секунда.
Не е нужно да си тръгваш.
Както и да е.
Не, исках да кажа... Няма проблем.
Ходиш ли още на сбирки ?
Да.
Клоуи умря.
О, Клоуи.
Кога се случи ?
Пука ли ти ?
Не знам. Не бях мислил за това от доста време.
Е, ами...
Беше умен ход от нейна страна.
Слушай...
Какво печелиш от всичко това ?
Какво ?
Искам да кажа, всичко това. Защо продължаваш...
Прави ли те щастлива ?
Ами да, понякога.
Не знам. Не разбирам.
Защо слабият човек има нужда от по-силен човек около себе си ?
Какво е... Какво е това ?
А ти какво печелиш ?
Не... Това въобще не е същото.
С нас е напълно различно.
- С нас ли ?
Какво искаш да кажеш с това "нас" ?
- Извинявай. Чу ли това ?
- Кое да чуя ?
- Този шум. Чакай малко.
- Не, чакай !
Не сменяй темата ! Искам да говорим за това.
- Не говориш за мен, нали ?
- Не.
- Какво ?
- Онзи ден, когато се правеше на доктор. Какво стана ?
- За какво си говорите ?
- Нищо. Нищо.
- Не мисля така.
- Какво искаш ?
- Погледни ме.
- Не. Какво ?
- Какво е това ?!
- Нищо. Не се тревожи.
Боже. Кой го направи ?
- Един човек.
- Мъж или жена ?
- Какво ти пука ?
- На теб какво ти пука, че аз питам ?
- Остави ме.
- Страх те е да ми кажеш.
- Не ме е страх. Остави ме.
- Не ! Говори с мен.
Остави ме на мира !
- Този разговор...
- Този разговор...
- ..приключи.
- ..приключи.
Не мога да изляза на глава с теб, нали ?
Ей, това взе да става малко банално !
Какво... За какво е всичко това ?
Ти как мислиш ?
Хей, защо са ни двуетажни легла ?
Хей !
Твърде млад.
Съжалявам.
Това пък какво е ?
Ако кандидатът е млад, кажи му, че е твърде млад.
Ако е стар, твърде стар. Дебел - твърде дебел.
- Кандидат ли?
Ако кандидатът изчака три дена без храна и подслон,
той може да влезе и да започне подготовка.
Подготовка за какво ?
Мислиш си, че това е игра ?
Твърде си млад за да участваш в подготовката, точка по въпроса.
Стига си ни губил времето. Разкарай се от тук.
Лоши новини, приятел.
Няма да се случи.
Съжалявам за недоразумението.
Не, че е дошъл краят на света.
Просто... си върви.
Върви си.
Навлязъл си в частна събственост и ще трябва да повикам полицията.
Не ме гледай, бе !
Никога няма да влезеш в тази шибана къща !
Никога. Сега се разкарай от верандата ми ! Разкарай се от верандата !
Рано или късно, всички станахме това, което Тайлър искаше да сме.
Ще вляза вътре и ще взема лопата.
- Носиш ли си две черни ризи ?
- Да, сър.
- Два чифта черни панталони ?
- Да, сър.
- Чифт черни обувки ? Черни чорапи ?
- Да, сър.
- Черно яке ?
- Да, сър.
- 300 долара за погребение ?
- Да, сър.
Добре.
Твърде си стар, дебеланко.
Циците ти са твърде големи. Разкарай се от верандата ми.
Боб ! Боб !