Fight Club (1999) (Fight.Club.1999.DVDRip.XviD.DTS.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
Timing By Fenomena fenomena@mail.bg
ФИЛМЪТ НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ДЕЦА ПОД 16 ГОДИНИ !
един филм на Дейвид Финчер
Брад Пит
Едуард Нортън
и Хелена Бонъм Картър
Б О Е Н К Л У Б
Участват още Мийт Лоуф
Джаред Лето
Зач Грение, Холт Маккалани, Еион Бейли
Музика Дъст Брадърс
Хората винаги ме питат дали познавам Тайлър Дърдън.
Три минути.
Това е то. Самото дъно.
Имаш ли някакво становище по въпроса?
С дуло на пистолет между зъбите изговаряш само гласни.
Не мога да мисля за нищо.
За момент забравих за разрушителния план на Тайлър
и се чудех дали е чист пистолета.
Започва да става вълнуващо.
Тази приказка, че винаги нараняваш този, който обичаш.
Важи и за двете страни.
Имахме места на първия ред за този стектакъл на унищожението.
Комитетът по разрушението на проект Хаос
беше заредил основите на дванадесет постройки с експлосиви.
След две минути детонаторите ще задействат зарядите
и няколко сгради ще се превърнат в тленни останки.
Знам това, защото и Тайлър го знае.
Две и половина. Помисли си за всичко, което свършихме докрай.
Внезапно аз осъзнах, че всичко това, пистолетът, бомбите, революцията
трябва да има нещо общо с момиче на име Марла Сингър.
Боб. Боб имаше женски гърди.
Това беше група за взаимна помощ за мъже с рак на тестисите.
Големият циврещ дебеланко около мен, това беше Боб.
Ние все още сме мъже.
Да, мъже сме.
Това сме ние.
Преди 9 месеца тестисите на Боб са били премахнати.Последвала е хормонална терапия.
Пораснали му женски гърди, защото тестостеронът му бил висок
и тялото му повишило оестрогена.
- Това място беше за мен...
- Ще трябва пак да ми източват гърдите.
..между тези големи потни гърди,
тази яка хватка, силна и могъща като на Господ.
Добре, сега ти си поплачи.
Не, чакайте малко. Нека започна отначало.
В продължение на шест месеца не можех да спя.
Когато страдаш от безсъние нищо не е реално.
Всичко е толкова далечно.
Всичко е копие на копие...
..на копие...
Когато изследването на космоса напредне, корпорациите ще са тези, които ще дават имената.
Звездният куп Ай Би Ем.
Галактиката Майкрософт.
Планетата Старбъкс.
Тази седмица ми трябваш извън града, за да изпълниш няколко задачи.
Трябва да е било вторник. Той носеше синята си вратовръзка.
Искате да задържа докладите, докато не ме информирате за ново развитие на нещата ?
Това е по-важно. Ето ти самолетните билети. Обади ми се ако изникнат проблеми.
Беше пълен с енергия. Сякаш му бяха направили дълбока клизма.
Както много други, аз бях станал роб на идеята за дом в стил "Икеа".
Да. Бих искал да поръчам
дантелените покривки Ерика Пекари.
- Моля изчакайте.
- Ако видех нещо хитро,
като масичка за кафе с формата на ин-янг, трябваше да го имам.
Домашен офис от Клиск.
Велосипед за упражнение Ховетрик.
Или канапе Охамшаб на зелени райета стил Страйн.
Дори лампи от Рислампа от екологично чиста хартия.
Разгръщах каталозите и се чудех:
"Какъв тип сервиз за хранене отговаря на моята личност ?"
Имах всичко. Дори стъклени съдове с мънички мехурчета и несъвършенства,
доказващи, че са правени от честни, трудолюбиви, местни хора от...
- Моля изчакайте. ..където и да е.
Преди разглеждахме порнографски списания.
Сега - колекцията на Хорча.
- Не. Не можете да умрете от безсъние.
- Ами от нарколепсия ?
Задрямвам, събуждам се на странни места
без да знам как съм попаднал там.
- Трябва да си починете.
- Моля ви, просто ми дайте нещо.
Червен и син туинал, секонал...
Не. Трябва ви здрав естествен сън.
Дъвчете корени от валериан и поспортувайте.
Е, хайде де.
- Това е болка.
- Искаш ли да видиш болка ?
Завърти се край Фърст Методист вторник вечерта.
Виж мъжете с рак на тестисите.
Това е болка.
Винаги съм искал три деца... две момчета и момиче.
Минди искаше две момичета и момче.
Никога не сме се имали единогласие помежду си.
Тя роди първото си дете миналата седмица.
Момиче.
С новият... С новият си съпруг.
И за бога аз...
Радвам се за нея.
Защото го заслужава...
Нека всички благодарим на Томас, че сподели с нас.
Благодарим ти Томас.
Оглеждам стаята и виждам много смелост.
И това ми дава сили.
Ние даваме един на друг сили.
Време е за споделянето по двойки.
Нека последваме примера на Томас и разкрием себе си.
Изберете си партньор.
И така се срещнах с големият дебеланко.
Очите му вече плуваха в сълзи.
Свити колене. Тези малки трудни стъпки.
- Казвам се Боб.
- Боб?
Боб беше шампион по културизъм.
Нали знаете програмата за развитие на гърдите по телевизията.
Беше негова идея.
Гълтах хапове.
Нали се сещаш, стероиди.
Диабонал,
уистерол.
Но, за бога, това го дават на състезателните коне.
А сега банкрутирах.
Разведен съм.
Двете ми големи деца
дори не ми се обаждат по телефона.
Непознати, които са толкова искрени, ме карат да се размеквам.
Давай, Корнелиус.
Поплачи си.
И тогава... нещо стана.
Пуснах се по течението.
Потънал в забрава.
Мрачен и тих и съвършен.
Открих свобода. Да изгубиш всяка надежда е свобода.
Всичко е наред.
И бебетата не спят така добре.
Аз се пристрастих.
Ако не казвах нищо,
хората си мислеха най-лошото.
Те плачеха ... след това аз плачех.
Сега ще отворим зелената врата, сърдечната чакра...
В същност аз не умирах.
Нямах рак или паразити.
Аз бях малкият топъл център, около който се тълпеше всичко живо.
Представете си болката като бяло кълбо от целебна светлина.
То се движи в тялото ви и ви лекува.
Продължете така. Дишайте
и излезте през задната врата на стаята.
Къде ви води ?
Във вашата пещера.
Влезте...
..в пещерата.
Точно така.
Навлизате все по-навътре в пещерата.
И там ще откриете...
..животното, което ви дава сили.
Плъзгай се.
Всяка вечер умирах.
И всяка вечер аз се раждах отново.
Възкръснал.
Боб ме обичаше, защото си мислеше, че и моите тестиси са премахнати.
Да бъда там, опрян в гърдите му,
готов да заплача.
Това беше моята почивка.
А тя...
..развали всичко.
Това е групата "Рак", нали ?
Тази фльорца, Марла Сингър,
нямаше рак на тестисите.
Тя беше лъжкиня.
Тя не боледуваше от нищо.
Виждах я в четвъртък, групата "Кръвни паразити".
После в групата "Анемия на червените кръвни телца".
И отново в петък, групата "Туберкулоза".
Марла,
голямата натрапница.
Нейната лъжа се отрази на моята лъжа.
И в един момент, вече не чувствах нищо.
Не можех да плача. Тъй че отново
не можех да спя.
На следващата сбирка след груповата медитация,
след като отворим сърдечните си чакри, когато е време за прегрътка,
ще сграбча тази кучка, Марла Сингър и ще извикам.
Марла, лъжкиньо. Имам нужда от това! Махай се оттук!
Не бях спал от четири дена.
Безсънието е никога да не си напълно заспал.
И никога съвсем буден.
Като начало на сбирката тази вечер
Клоуи ще каже няколко думи.
А да, Клоуи.
Клоуи изглеждаше като скелет, който се разхожда насам-натам
и се държеше ужасно мило с всички.
Все още съм тук.
Но не знам за колко време.
За повече едва ли някой може да ми даде гаранция.
Но имам някои добри новини.
Вече не ме е страх от смъртта.
Но се чувствам много самотна.
Никой не иска за прави секс с мен.
Толкова съм близо до края и просто искам да се изчукам за последно.
В апартаментът си имам порнографски филми
и презервативи и...
- Благодаря ти, Клоуи.
Нека всички благодарим на Клоуи.
Благодърим ти, Клоуи.
Сега нека се приготвим за групова медитация.
Стоите пред входа на пещерата си.
Пристъпвате и тръгвате навътре...
Ако имах тумор, бих го нарекъл Марла.
Марла.
Раничката на небцето, която би оздравяла ако можеше да не я ближеш.
Но не можеш.
..все по навътре.
Чувствате целебна енергия навсякъде около вас.
Сега намирате животното, което ви дава сили.
Плъзгай се.
Изберете си партньор.
Нека е някой различен тази вечер.
Хей.
- Трябва да поговорим.
- Разбира се.
- Знам каква си.
- Какво ?
Преструваш се. Ти не умираш.
Моля ?
Философски погледнато ние всички умираме.
- Но ти не умираш така както Клоуи.
- Е и ?
Значи си натрапница.
Виждал съм те. Видях те в групата "Рак на кожата", видях те в "Туберколоза".
Видях те в "Рак на тестисите"!
Видях, че ти е навик.
- Кое ?
- Да нахокваш.
Толкова добре ли върви, колкото очакваше...Рупърт ?
Ще те издам.
Давай. И аз ще те издам.
Прегърнете се. Поплачете си.
За бога. Защо го правиш ?
По-ефтино е от кино и кафето е безплатно.
Виж, важно е. Това са моите групи.
Ходя повече от година.
- Защо го правиш ?
- Не знам.
Когато хората си мислят, че умираш, те наистина те изслушват вместо...
Вместо да чакат да свършиш за да говорят те.
Да.
Споделяйте... изцяло.
Виж, ти не би искала да се въвлечеш в това.
- Ще се пристрастиш.
- Наистина ли ?
Не се шегувам. Не мога да плача, ако има и друг лъжец, а имам нужда от това.
Трябва си да намериш друго място.
Зарежи. Това не е мой проблем.
Не, чакай малко.
Ще си разделим седмицата, става ли ?
Ти вземи лимфните и туберкулозните.
Ти вземи туберкулозните. Там не мога да пуша.
Добре. Чудесно. Ракът на тестисите няма да е спорен.
Всъщност аз имам повече право да ходя там. Ти все още си имаш топки.
- Шегуваш се.
- Не знам. Шегувам ли се ?
Не. Не.
- Какво искаш ?
- Да взема паразитните.
Не може и двете. Вземи кръвните паразити.
- Искам мозъчните паразити.
- Ще взема кръвните, но искам мозъчните увреждания.
- Това аз го искам.
- Не можеш да вземеш всички групи за мозъка.
Все пак ти имаш четири. Аз имам само две.
Добре. Вземи ги. Твои са.
Сега и двамата имаме по три...
Хей ! Остави си половината дрехи.
- Какво, ще ги продаваш ли ?
- Да !
Ще ги продам !
Е ! И двамата имаме по три. Общо шест.
Ами седмият ден ? Искам ракът на червата.
Момичето си беше научило добре урока.
Не. Аз искам "Рак на червата".
И на теб ли ти е любима ?
- Искаше да ме изпързаляш, а ?
- Виж, ще я разделим.
Ще ходиш първата и третата неделя в месеца.
Дадено.
Това като че ли е "Сбогом".
Нека не правим от мухата слон.
Тогава какво ще кажеш за това ?
Хей, Марла!
Марла !
Дали да не си разменим телефонните номера.
Трябва ли ?
- Може да искаме да си разменим дните.
- Добре.
Така се срещнах с Марла Сингър.
Философията за живота на Марла беше, че можеш да умреш във всеки момент.
Трагичното, както тя казва е, че тя не е умряла.
Няма никакво име. Кой си ? Корнелиус ? Рупърт ?
Травис ? Някое от глупавите имена, които си измисляш всяка вечер ?
Събуждаш се на летище Сеа Тек.
Ес Еф Оу. Ел Ей Екс.
Събуждаш се на О'Хара.
Далас Форт Уърт
Би Дабълю Ай.
Тихоокеанска часова зона. Западна. Централна. Час напред, час назад.
Резервацията за този полет чак за след два часа, сър.
Това е твоят живот и той изтича с всяка изминала минута.
Събуждаш се на Ейр Харбър.
Ако се събудиш по различно време, на различно място,
дали би се събудил като различен човек ?
Където и да пътувам,
малки пакетчета живот.
Захар и сметана за еднократна употреба.
Пакетче масло.
Микровълнов полуфабрикат.
Пакетче шампоан с кондиционер.
Освежител за уста. Малки кубчета сапун.
Хората, които срещам на всеки полет,
те са еднократни приятели.
Между излитането и приземяването ние сме заедно.
Само това получаваме.
Колкото и да е дълга, линията на живота на всеки си има край.
Аз бях координатор по рекламациите. Работата ми беше да прилагам формулата.
Малчуганът е излетял през предното стъкло.
Нов модел автомобил на моята компания пътува със 100 км/ч.
Диференциалът блокира.
Скобите на тийнейджъра са забити в пепелника.
Ще стане добра реклама против тютюнопушенето.
Колата катострофира и изгаря заедно с пътниците.
Дали да изтеглим модела от продажба ?
Бащата трябва да е бил едричък.
Виждате ли изгорелите мазнини на седалката ? Полиестерната риза ?
Много модернистично изкуство.
Брой катастрофирали автомобили, A.
Възможност за повреда, B.
Средна стойност на обезщетенията, C.
A по B по C
е равно на X.
Ако Х е по-малко от сумата за рекламация,
ние не правим такава.
Има ли много такива инциденти ?
Няма да повярвате.
За коя автомобилна компания работите ?
За голяма.
Всеки път, когато самолетът се наклонеше по-рязко при излитане или кацане,
аз се молех за катастрофа или въздушен сблъсък.
Каквото и да е.
Застраховката е тройна, ако умреш по време на командировка.
"Ако седите до авариен изход
и сте неспособен или не желаете да изпълнявате задълженията
описани в инструкцията за безопасност, помолете стюардесата да ви смени мястото".
Голяма отговорност е.
Искаш ли да се сменим ?
Не, не мисля, че съм подходящият човек за тази работа.
Евакуация при височина 10 000 метра.
Илюзия за сигурност.
Да, предполагам, че е така.
Знаеш ли защо поставят кислородни маски в самолета?
- За да дишате.
- Кислородът унася.
При катастрофа, поемаш дълбоки глъдки въздух.
Внезапно ставаш радостен, покорен.
Примиряваш се със съдбата си.
Всичко е тук.
Аварийно приземяване на вода, 1000 км/ч.
Безизразни лица. Спокойни като индийски крави.
Това е...
Това е интересна теория.
- С какво се занимавате ?
- Какво имаш пред вид ?
С какво си вадите хляба ?
Защо ? За да се престориш на заинтересован ли го каза?
Добре.
В смеха ти има нотка на лудо отчаяние.
Имаме абсолютно еднакви куфари.
Сапун.
- Моля ?
- Правя и продавам сапун.
Мерилото на цивилизацията.
И така се срещнах с...
Тайлър Дърдън.
Знаеш ли, че ако смесиш бензин и замръзен портокалов сок можеш да направиш напалм ?
- Не, не знаех. Вярно ли е ?
- Точно така.
Всеки може да си направи експлозиви в домашни условия.
- Наистина ли ?
- Стига да е склонен към такива неща.
Тайлър, ти си най-интересния приятел за еднократна употреба, който съм срещал.
- Всичко на самолета е за еднократна...
- О, схванах. Много умно.
Благодаря.
Това помага ли ти ?
- Кое ?
- Да бъдеш умен ?
Да.
Давай в същия дух тогава.
Въпрос на етикет.
При разминаване, със задник или чатал да се обърна.
Как се случи да заживея с Тайлър...
Самолетните компании имат условия за вибриращия багаж.
- Тиктакаше ли ?
- Хамалите знаят, че съвременните бомби не тиктакат .
- Хамали ли ?
- Носачите на багаж.
Но щом някой куфар вибрира,
хамалите трябва да съобщят на полицията.
- Куфарът ми е вибрирал ?
- В девет от десет случая
е електрическа самобръсначка.
Но всеки десети път...
.. е вибратор.
В интерес на компанията е да не обявява собственика в случай, че е вибратор.
Трябва да използваме неопределителен член, един вибратор, никога...
..вашия вибратор.
Но аз не притежавам...
Всичко беше в този куфар. Ризите ми Си Кей.
Обувките Ди Кей Ен Уай. Вратовръзките Ей Екс.
Няма значение.
Хей ! Колата ми !
Домът ми беше апартамент на петнадесетия етаж
в луксозен блок за вдовици и преуспяващи младежи.
Стените бяха от бетон.
Всяка педя бетон е важна
когато съседът ти гледа телевизора си с усилен звук.
Или когато взрив на отломки, които са били част от личните ти вещи,
ти отнася прозорците и се понася горящ в нощта.
Предполагам, че такива неща се случват на всеки.
Горе няма нищо.
Не можете да се качите. Заповед на полицията.
Има ли на кого да се обадите ?
Колко объркващо.
Къща пълна с подправки и никаква храна.
Полицията по-късно ми каза, че вентилът е бил повреден
и е изпускал по малко газ.
Малко по малко газта е изпълнила апартамента.
160 квадратни метра с висок таван.
След това компресорът на хладилника може да е дал искрата.
Да ?
Чувам те как дишаш...
Ако сега ме попитате, няма да мога да ви кажа защо му се обадих.
- Ало ?
- Кой е ?
- Тайлър ?
- Кой е ?
Срещнахме се в самолета.
Имахме еднакви куфари.
Умният пич.
О, да. Вярно.
Звъннах преди малко. Никой не вдигна.
- Обаждам се от автомат.
- Да, засякох те. Никога не вдигам телефона.
- Е, к`во става ?
Ами.
Няма да повярваш.
Можеше и да е по-лошо.
Можеше жена да ти резне пениса докато спиш и да го хвърли през прозореца на движеща се кола.
Възможно е. Не знам.
Когато купуваш мебели, ти си казваш : това е.
Това е единственото канапе, което ми трябва.
Каквото и да стане, проблемът с канапето е решен.
Имах всичко. Имах стереоуредба, която беше сносна.
Гардеробът ми ставаше внушителен.
Бях почти съвършен.
- Кофти. Сега всичко отиде на вятъра.
- Всичко отиде.
Всичко.
Знаеш ли какво е пухения юрган ?
- Юрган.
- Завивка.
Просто завивка. Защо ни е на хора като теб и мен да знаем какво е това ?
Това жизнено важно ли е за нашето оцеляване ?
Не.
Тогава какво сме ние?
Не знам. Консуматори.
Правилно. Ние сме консуматори.
Ние сме продукт на манията за модерен начин на живот.
Убийства, престъпност, бедност. Тези неща не ме засягат.
Това, което ме засяга, са лъскавите списания,
телевизор с петстотин канала,
името на някой си върху бельото ми.
Виаграта.
- Марта Стюарт.
- Майната и на Марта Стюарт.
Марта лъскаше надгробната плоча на Титаник. Това е вече история.
И майната му на канапето ти на зелени райета.
Казвам ти - не бъди съвършен.
Стига си бил перфектен.
Промени се.
Нека всичко си тече.
Аз така мисля и може би греша.
Може би това е ужасна трагедия.
Това са само предмети. Не е трагедия...
Ти наистина изгуби много от модерните начини за удобен живот.
По дяволите, прав си. Не пуша.
Застраховката ми може би ще го покрие, така че...
Какво ?
Нещата, които притежаваш, в крайна сметка притежават теб.
Направи както искаш.
Късно е.
- Благодаря за бирата.
Трябва да намеря хотел.
Какво ?
- Хотел ли ?
- Да.
- Просто поискай.
- За какво говориш ?
Три кани бира и все още не можеш да поискаш.
Какво ?
Обади ми се, защото търсеше място да пренощуваш.
- О, не, не.
- Да така е.
Прескочи увода и поискай бе човек.
Ще бъде ли проблем ?
Проблем ли ще ти е да поискаш ?
- Мога ли да пренощувам у вас ?
- Да.
Благодаря.
- Искам да ми направиш услуга.
- Да, разбира се.
Искам да ме удариш с всичка сила.
Моля ?
Искам да ме удариш с всичка сила.
Нека ви разкажа малко за Тайлър Дърдън.
Тайлър беше нощна птица.
Докато повечето от нас спят, той работи.
Работеше като прожекционист на половин работен ден..
Филмът не идва на една голяма ролка, а на няколко.
Някой трябва да превключва машините в момента,
в който едната ролка свършва и започва другата.
Можете да видите малки точки в горния десен край на екрана.
В нашите среди се нарича изгаряне с цигара.
Това е момента на смяната.
Той превключва машините, филмът продължава и никой от зрителите не забелязва.
Защо ли ми трябва тази скапана работа ?!
Защото му предлага интересни възможности.
Като да вместиш кадър от порно филм в семеен филм.
И когато непослушната котка и надъханото куче, с познатите ви гласове, се появят,
това е момента, в който откривате приносът на Тайлър във филма.
Никой не знае, че са го видели, но е така.
Хубав, голям член.
Дори и колибри не би могло да улови намесата на Тайлър.
Тайлър работеше и като сервитьор в луксозния хотел Пресман.
Той беше душманин за хранителната индустрия.
Не ме гледай. Сецвам се, като ме гледаш.
Освен, че подправяше супата от омари, той се изпърдяваше върху глазурата на сладкишите,
а относно крем-супата от гъби...
Е, хайде, кажи им.
Ясно ви е, нали?
- Искаш ей така да те ударя ?
- Хайде. Направи ми тази услуга.
- Защо ?
- Не знам. Никога не съм се бил. Ти ?
- Не. Но това е хубаво.
- Няма как да знаеш, ако не си опитал !
Не искам да умра без никакви белези.
- Хайде. Удари ме преди да съм си изпуснал нервите.
- О, боже. Това е лудост.
Ами полудей тогава ! Давай.
- Не съм сигурен.
- Аз също.
На кой му дреме ? Никой не гледа. Какво ти пука ?
Това е лудост. Искаш да те ударя ?!
Точно така.
- Къде ? В лицето ли ?
- Изненадай ме.
Ама че глупост.
Копеле !
Удари ме в ухото !
- Извинявай.
- О, боже !
Защо ухото бе човек ?
- Развалих всичко.
Не, беше идеално.
Не, добре съм.
Това наистина боли.
Точно така.
Удари ме пак.
Не, ти ме удари. Хайде !
Някой ден трябва да го направим пак.
- Къде ти е колата ?
- Каква кола ?
Не знам как Тайлър беше открил тази къща,
но ми каза, че е тук повече от година.
Изглеждаше като пред събаряне.
Повечето кепенци бяха спуснати.
Нямаше ключалка на входната врата откакто полицията или който и да е я беше разбил
Стълбите бяха готови да се срутят.
Не знаех дали е собственик или просто се е нанесъл.
Нито едно от двете не би ме изненадало.
Това е твойта стая.
Това е моята. Това е тоалетната. Ясно ?
Да, мерси.
Ама че дупка.
Нищо не работеше.
Светването на една лампа означаваше изгасване на друга.
Нямаше съседи. Само някакви складове и хартиена фабрика.
Миришеше на пара. Клетката на хамстера миришеше на стърготини.
Я виж ти !
- Здрасти, момчета.
- Здрасти.
Всеки път когато валеше, трябваше да спираме тока.
Към края на първия месец телевизията не ми липсваше.
Не ме притесняваше и досадно топлия хладилник.
Може ли аз да съм следващия ?
Добре, пич.
Свали си вратовръзката.
Вечер, Тайлър и аз бяхме единствените в радиус от един километър.
Дъждът се процеждаше през мазилката и предметите по стените.
Всичко дървено се раздуваше и измяташе.
На всякъде стърчаха гвоздеи, на които да си одереш лакътя.
Предишният обитател трябва да е бил мърляч.
Какво четеш ?
Чуй това. Това е статия, писана от органа на първия човек.
"Аз съм мозъчния ствол на Джак. Без мен,
Джак не би могъл да контролира сърдечния си ритъм и дишането."
Има цяла поредица от тези.
"Ние сме зърната на Джил."
"Аз съм дебелото черво на Джак."
- "Хванах рак. Убих Джак."
След бой, всичко наоколо е като с намален звук.
Какво ?
Можеш да се справиш с всичко.
- Завърши ли докладите ?
Ако можеше да избираш, с кой би се бил ?
Моят началник може би.
Наистина ли?
- Да, защо? Ти с кой би се бил?
- С баща ми.
Аз не познавам баща си.
Искам да кажа, познавам го, но...
Напусна ни когато бях на шест години.
Ожени се за друга жена и имаше деца от нея.
Правеше го на всеки шест години.
- Сменяше града и създаваше ново семейство.
- Тъпкача си открива представителства !
Баща ми не беше учил в колеж.
Така че беше много важно аз да уча.
- Звучи ми познато.
И аз завърших. Звъннах му и го питах, "Тате, сега какво ?"
Той ми казва: "Намери си работа".
- Като при мен.
Станах на 25. И пак ежегодишният телефонен разговор.
"Тате, сега какво ?"
Той ми казва, "Не знам, ожени се".
Не можеш да се ожениш.
Аз съм 30-годишно момче.
Ние сме поколение мъже, отгледано от жени.
Чудя се, дали друга жена е това, което наистина ни трябва.
През по-голямата част от седмицата бяхме като Ози и Хариет.
Но всяка събота вечер ние откривахме нещо.
Все повече и повече разбирахме, че не сме единствени.
Така се чувствах когато се прибирах в къщи ядосан или депресиран, просто почиствах.
Полирах скандинавските си мебели.
Трябваше да потърся друг апартамент или пазарлък със застрахователната компания.
Трябваше да съм разстроен заради моята добре горяща барака.
Но не бях.
Предпоставката за направа на електронен офис е нещата да се направят по-ефективни.
Понеделник сутрин си мислех единствено за следващата седмица.
Може ли иконката да бъде в синьо?
Разбира се.
Ефективността е на първо място.
Защото загубата е кражба.
Показах го на моят колега тук. Хареса го, нали ?
Можеш да погълнеш половин литър кръв преди да повърнеш.
Беше изписано по лицата на всички.
Тайлър и аз просто го извадихме на показ.
Беше на езика на всеки.
Тайлър и аз просто му дадохме име.
Хайде, хора, трябва да си ходя в къщи !
Изключи джубокса. Заключи задната врата.
Всяка седмица Тайлър и аз давахме правилата, които той и аз бяхме измислили.
Господа !
Добре дошли в Боен Клуб.
Първо правило на Боен Клуб е :
да не се говори за Боен Клуб.
Второ правило на Боен Клуб е :
да не се говори за Боен Клуб !
Трето правило на Боен Клуб.
Ако някой извика стоп, отпусне се, потупа с ръка -
боят свършва. Четвърто правило.
Само двама човека се бият.
Пето правило.
Само един бой по едно и също време, момчета.
Шесто правило. Никакви ризи. Никакви обувки.
Седмо правило. Боят продължава толкова дълго, колкото трябва.
И осмо и последно правило.
Ако това е първата ви вечер в Боен Клуб...
..трябва да се биете.