Schindler's List (1993) (Schindler's.List.1993.DVDrip.XviD.AC3_5.1CH.CD3-WAF.sub) Свали субтитрите
Г-н директор? Само помагах на Лишек да намери нещо за чистене.
Върви.
- Извинете, г-н директор.
Не трябва да ми докладваш, Хелен.
Знаеш кой съм?
Аз съм Шиндлер.
Разбира се, чувала съм. Били сте тук и преди.
Защо не го запазиш някъде?
Вземи го хайде.
- Тук ми дават допълнителна храна.
Ако не я искаш, размени я или я дай на Лишек.
Защо да не се подкрепиш?
Първия ден той ме наби, защото съм изхвърлила кокалите от вечерята.
В полунощ слезе тук в мазето и...
ме попита къде са.
За неговите кучета. Разбирате ли?
Казах... не знам как, никога не съм можела,
...но казах "защо ме биете?"
Той отговори: "Бия те, защото... ме питаш."
Знам за страданията ти.
- Няма значение.
Приела съм го.
- Приела си го?
Един ден той ще ме застреля.
- Няма да те застреля.
Зная. Виждам нещата.
Бяхме горе един ден с Лишек и видяхме как излиза на вратата
и слиза по стълбите точно над нас.
Той извади пистолета си и...
уби една жена, която минаваше.
Жена, която носеше вързоп. Застреля я в шията.
Жена която отиваше нанякъде.
Не беше нито по-дебела, нито слаба, нито по-бърза или бавна. Не знам какво беше сторила.
Колкото повече гледате коменданта
разбирате, че няма правила по които да живееш и да оцелееш.
Няма да те убие, защото те харесва много.
Толкова, че дори не ти дава да носиш звезда.
Не иска никой да разбере, че харесва еврейка.
Жената на стълбите я е убил, защото не е означавала нищо за него.
Била е една от многото, нито добра, нито лоша.
Но ти, Хелен...
Спокойно, не е такава целувка.
Благодаря.
Вино.
Прекрасно парти, Амон. Благодаря.
Защо пиеш това машинно масло? Непрекъснато ти пращам добро пиене.
Дробът ти ще експлодира, като ръчна граната.
Колкото и да те гледам...
Никога не си пиян.
Това е истински контрол.
Контролът е мощ.
Това е сила.
Затова ли ни плашат?
Имаме силата да убиваме и затова се плашат от нас.
Плашат се, защото имаме силата да убиваме избирателно.
Някой стори престъпление и бъде убит... добре.
Ако го убием лично, още по-добре.
Това вече не е сила, ами справедливост.
Различно е от силата.
Силата е, когато можем да убиваме, но не го правим.
Мислиш, че това е силата?
Това са казвали императорите. Заловят крадец, доведат го,
той пада на пода, моли за милост.
Знае, че ще умре.
И тогава императорът му прощава.
Слаб човек. Пуска го на свобода.
Мисля, че си пиян.
Това е силата, Амон.
Това е сила.
Амон... добрият.
Прощавам ти.
Какво искат?
- Не знам но преглеждат книгите ми.
Като мой счетоводител, трябва ли да се притеснявам за това?
Дали си свършил работата си правилно?
Не трябва да се притеснявате.
- Не трябва да се притеснявам.
Извинете.
Знаеш ли колко струва това седло? Знаеш ли цената му?
Добре...
Добре.
Щерн, защо ме следиш?
Избяга от работа.
Кажи й повече да не го прави.
Трябва да докладвам... не можах да изчистя тези неща от ваната ви.
Какво използва, Лишек?
- Сапун.
Сапун? А не разтвор за чистене?
Върви, излизай, прощавам ти.
Прощавам ти.
Дори да не съм равин в тези обстоятелства,
моля за прошка, ако съм сгрешил.
Значи тук се криеш от мен?
Дойдох да ти кажа...
че си отлична готвачка и прислужница. Наистина.
Ако след войната ти трябват препоръки, с радост ще ти дам.
Трябва да си самотна тук долу...
докато всички горе се забавляват.
Така ли е?
Или сега мислиш, кой е правилният отговор?
Какво желае да чуе той?
Истината Хелен е винаги най-правилния отговор.
Да, права си. Понякога и двамата сме самотни.
Така е. Аз...
Искам да кажа...
Бих искал да...
да те докосна в самотата ти.
Чудя се какво ли ще бъде?
Какво лошо би имало?
Знам, че всъщност не си човек, в пълния смисъл на думата, но...
Може да си права за това...
може да не е лошо това между нас.
Това... знаеш...
Когато ви подредят за...
за хигиена и почистване на въшките...
аз...
Не, не... точно така
наистина.
Дали това е лице на плъх?
Това очи на плъх ли са?
"Недей да имаш еврейски очи."
Усещам страст към теб, Хелен.
Не, не мисля.
Ти, еврейска кучко!
За малко да ме забъркаш в това.
От името на работниците... Искам да ви пожелая щастлив рожден ден.
Щастлив рожден ден! Благодаря за прекрасната торта.
Благодаря на всички. Кажете им "благодаря" от мен.
Когато влаковете пристигнаха изкараха хората с тояги.
Строиха ги пред две големи сгради.
На едната пишеше "Часовници", а на другата "Ценности".
И тогава им наредиха да се съблекат.
Малък евреин опита да завърже обувките си.
Остригаха ги, и им казаха, че косите им трябват за нещо в подводниците.
После тръгнаха надолу по един голям коридор.
Горе имаше Давидова звезда и надпис "Баня и дезинфекция".
Дадоха им сапун и казаха, да дишат дълбоко, защото е добре за дезинфекцията.
И после им пуснаха газ.
Защо са им дали сапун. За да са съгласни да влязат.
Мила, престани. Приказките ти за лека нощ ни плашат.
Невероятно.
- Да, знам, и аз не мога да повярвам.
Не съм казала, че вярвам, само чух.
- От кой?
От някой, който е бил там.
Но ако са били там, как не са загинали?
Това няма никакъв смисъл?
- Ние сме им работна сила.
Какъв е смисълът да избиват работната си сила?
Толкова труд да изградят това само за да ни...
Това не може да е истина. Прекалено сме им важни.
Знаем.
- Лека нощ.
Спете спокойно.
Внимание! Внимание!
Всички, които са живи, да дойдат на сборното място.
Трябва да отидем на сбора.
Онези със списъците са тук. Пак ще има селекция.
Всички, които са живи, да дойдат на сборното място.
Трябва да опиташ да отслабнеш, Амон.
И да спреш коняка.
- Добро утро.
Какво става?
- Сутрешен преглед.
Там.
Още една доставка идва. ...какви са този път?
Унгарци.
- Да, унгарци.
Трябва да разделя здравите от болните и да освободим място.
Да ти помогна.
Изглеждай здрава, Ребека.
Това е механикът ми. Кой умник го прати с тях?
Не, не... тя може да работи.
Ела насам.
Отдели болните от здравите.
Тези които могат да работят, от тези, които не могат. Тя може.
Ти можеш да работиш. Ела.
Който не е пратен за преместване, нека се облече.
Мъжете назад в бараките.
Назад в бараките!
Боже!
Олек!
- Данка!
Не можах да го видя.
Крият се, казвам ти. Знам за Данка.
Тя е на добро място, скрита.
Намери друго място. Тук няма място за тебе.
Махай се оттук. Това е нашето място.
Оскар!
- Амон, господа!
Защо не се обади?
- Обадих се.
- Мръдни се.
Добър пикник?
- Закъснявам, много се проточи.
Питие?
- Нещо студено.
Още един прекрасен ден.
Защо не вземем маркуч и да полеем вагоните?
Уплете ме.
Хуяр?
- Заповядайте?
Донеси пожарния маркуч.
- Къде има пожар?
На прозореца. Така, и на покрива.
Хайде, още.
Така, така, още.
Това е жестоко, Оскар. Даваш им надежда.
Не трябва да го правиш.
Това е жестоко! Опитайте да стигнете до края.
Имам 200 метра маркуч във фабриката.
А аз още 20 в градината.
Можем да стигнем крайните вагони. Какво?
Как ли пък не!
На покрива! От другата страна!
На всяка гара отваряйте и им давайте вода.
Този вагон. Този.
Не казвам, че ще съжалявате. Но трябва да сте наясно.
Ще рискуваме.
Добре, денят е хубав. Ще се повозя с вас.
Ами ти?
Наруших закона за чистата раса.
Макар че се съмнявам, че могат да го докажат.
Целунах еврейка.
И какво, спадна ли ти?
Той обича жените.
Харесва хубавите жени.
Когато види хубава жена не мисли.
Има толкова жени и всички го обичат.
Обожават го. Женен е, но го....
Добре де, не е... тя е еврейка и не е трябвало да го прави.
Но не сте я виждали.
Аз я видях и тя е...
Невероятно красива.
Омагьосват ви, еврейките.
Когато работиш с тях, като мен. Имат някаква сила, като вирус.
Някои от моите хора може да са се инфектирали с него.
По-скоро са за съжаление, а не за наказание.
Трябва да ги лекуват, като от тиф. Непрекъснато го виждам.
Въпрос на пари ли е?
Предлагате ми подкуп?
Подкуп? Не, извинете ме. Това е знак на благодарност.
Здравей, Амон.
Седни.
Даваме ти еврейки за 5 марки на ден, Оскар.
Би трябвало да целуваш нас, а не тях.
Бог забранява опитването на еврейска плът.
Това няма бъдеще. Те нямат бъдеще.
Това не е старата приказка против евреите.
Вече е политика.
Чуйова горичка, април 1944
Гет получава нареждане да ексхумира и подпали телата
на повече от 10 000 евреи, убити в Плашов и Краков.
Помисли само! Като че ли си нямам работа, а сега и това.
Трябва да намеря всяка заровена дрипа и да я запаля.
Веселбата свърши, Оскар. Затварят ни. Всички отиват в Аушвиц.
Кога?
- Не знам. Веднага след като уредят транспорта вероятно.
Може би 30-40 дни. Това вече ще е забавно.
Говорих с Гет...
- Знам крайната цел.
Това е заповед за евакуация.
Трябва да организирам транспорта и да дойда с последния влак.
Не исках да ти казвам.
Накарах Гет да обещае, че ще държи на теб.
Ще си добре, ще се държат внимателно.
Надявам се да не говорите за "специалното отношение",
каквото се споменава в указа от Берлин.
Добър прием. Трябва ли да измисля нов език?
Така си мисля.
Предлагам ви да останете.
В Краков? За какво?
- Имате си бизнес.
Ще трябва да наемете нови работници. Поляци.
Те са по-скъпи, но... какво ще направите?
Ти водеше моя бизнес.
Не. Отивам си у дома.
Изпълних си целта, за която дойдох.
Имам повече пари, отколкото мога да изхарча през живота си.
Един ден всичко това ще свърши.
Бих искал да кажа, че ще изпием питието тогава.
Мисля, че е по-добре сега.
Не разбирам.
Искаш тези хора? Тези, искам си моите хора.
Кой си ти? Мойсей? Кажи къде са ти парите, защо ти е това?
Това е добър бизнес.
- Да, според твоето мнение.
Трябва да местиш тях и оборудването в Чехословакия.
Да платиш и изградиш нов лагер. Това е безсмислено.
Не ми казваш всичко.
- Познавам ги, не трябва да ги обучавам.
Нещо криеш.
- За теб е добре! Ще те компенсирам.
Добре е за армията.
- О, да.
Знаеш ли какво ще произвеждам?
- Какво?
Снаряди.
- Всеки прави снаряди.
Танкови. Трябват им.
Всички са доволни!
- Всички, освен мен!
Първо трябва мен да обработиш.
Ако аз правя 100, ти сигурно взимаш 300?
Ако признаваш, че са 300, значи са 400.
Но как?
Току-що ти казах.
- Да, но не си.
Добре де, не ми казвай. Ще го преживея.
Ядосва ме само това, че не разбирам.
Само трябва да ми кажеш колко ти струва един човек.
Не, не... колко струва на теб?
Полдек Плеферберг. Мила Плеферберг.
И... Щегел... Щегел...
- Пол.
Инвеститорите.
Въведи всички.
Фишер, Ишмаил.
Йозеф Шарф.
Момент, сър. Извинете.
- Побързай Щерн, Шарф, Шарф...
Деца. Всички деца.
Колко?
- 400... 450.
Още, още.
Добро утро.
Фигенбаум.
- Якоб?
Фигенбаум: Лутек, Якоб, Неха.
И Волф.
Колко?
600.
- Още.
Можеш да правиш същото като мен, и дори да печелиш.
- Не знам.
Хайде, знам, че от джоба си плащаш за допълнителна храна и дрехи.
Ако се обединим можем да измъкнем повече от 4000 души.
Можем да ги преместим на сигурно място, например Моравия.
- Не знам.
Колко цигари изпушихте снощи?
- Доста.
От всяка изпушена аз поемам половината.
Направих всичко, което можах за евреите.
- Не го приемам.
Не мога повече.
- Не приемам.
Колко? Колко?
- Около 850.
Как около? Колко?
- Преброй ги, колко?
Това е. Свърши тази страница.
Какво каза Гет за това?
Вие просто сте му казали колко хора ви трябват и той...
Вие не ги купувате.
Спасявате ги. Плащате му за... всяко име?
Ако още работиш за мен, вероятно ще ме държиш отговорен.
Струва ми цяло състояние.
Завърши страницата и остави едно място най-отдолу празно.
Списъкът е перфектен.
Този списък е... живот.
Всичко извън него е обречено.
Оскар, на края на списъка има печатна грешка.
Не, искам да добавя още едно име.
Там където отивам няма толкова добри домакини.
Само селянки.
Не!
Една ръка на 21.
- Не.
Ако спечелиш, плащам ти 7400 марки.
- Не.
Ако е още на първата ръка, плащам 14 800.
Не.
- Ако аз спечеля тя влиза в списъка.
Не мога да заложа на карти Хелен.
- Защо?
Няма да е правилно.
Така или иначе отива в Аушвиц. Каква е разликата?
Няма да отиде в Аушвиц. Не бих й го причинил.
Искам да дойде с мен във Виена. Да работи за мен.
Искам да остарея с нея.
- Полудя ли?
Не можеш да я вземеш във Виена.
- Разбира се, че не мога.
Това бих искал да направя.
Това, което мога като човек е малко милост...
Да я заведа в гората и безболезнено да и пусна куршум в главата.
Какво каза? От първа ръка 14 800?
Казвайте ясно имената си.