Cobra (1986) Свали субтитрите
В Америка става кражба на всеки 11 секунди,
въоръжен грабеж се извършва на всеки 65 секунди,
тежко криминално престъпление на всяка 25 секунда.
Убийство - на всеки 24 минути,
и по 250 изнасилвания на ден.
КОБРА
САМО ЗА ИНВАЛИДИ
По-внимателно, бе!
Ей, приятел, мога ли да ти помогна с нещо?
Ей, приятел!
Готови сме да преговаряме. Никой не желае да те нарани.
Разбираш ли?
Готови сме да преговаряме. Никой не желае насилие.
Няма друг изход, освен да преговаряме.
Разбра ли?
Никой няма да те нарани. Искаме да ти помогнем.
Моля те, нека преговаряме.
Не искаме да те нараним, а да ти помогнем.
Можеш да вървиш.
Свободен си.
Никой няма да те нарани.
Нищо няма да постигнеш с този маниак.
Нуждаем се от малко време, за да овладеем положението.
Как ще стане тая?
Извикай Кобра.
- Калифорния
- СТРАШЕН 50
Много ли е лошо? Някакви документи за самоличност?
Поредния задник, на който му е крив света. Какво става?
Виж, аз не съм съгласен с това, че те извикаха. Искам да го знаеш.
Мърдай!
Лягай долу!
Млъкни и се дръпни от нея!
Ще те убия, човече! Ще ги избия всичките!
Това е пътят към новия свят. Докарай камерите тук.
Имам бомба. Ще ги избия всичките.
Докарай камерите, или ще ги избия всичките.
Това е пътят към новия свят.
Какво чакаш още? Хайде!
Ще ги убия, разбра ли?
Имам бомба тук. Ще ги убия.
Ей, мръсник! Ти си гнусна отрепка.
А аз не харесвам отрепките.
Убил си дете... за нищо.
Затова сега ще те убия.
Хайде, човече!
Имам бомба тук.
Ще я убия и ще вдигна магазина във въздуха.
Давай! Аз не пазарувам оттук.
Само се успокой, амиго.
Щом искаш да поговорим, ще говорим.
- Копнея за един добър разговор.
- Не искам да говоря с теб.
Докарай телевизионните камери веднага! Докарай ги!
- Не мога да го направя.
- Защо?
Не сключвам сделки с психопати. Просто ги убивам.
Не съм психопат, човече. Аз съм герой.
Пред теб стои герой. Аз съм героят на новия свят.
Не, ти си болестта, а аз съм лекарството.
Умри!
Хвърли я!
Хайде.
Полицай, искахте ли да застреляте този маниак?
- Каза ли защо го е направил?
- Свързано ли е с "Нощните секачи"?
"Нощните секачи" нямат нищо общо с това. Отстранете се.
Необходимо ли беше...
...трябваше ли да се стига до такава развръзка?
Трябваше ли той да умре?
Беше ли нужно да се използва тази крайна мярка?
- Направих всичко възможно.
- Това да не е публичен форум?!
Как ще обясните това пред съда? Хората имат права.
Права? Значи един маниак, който убива деца без причина, има права?
Не ме интересува мнението ви. Всички са защитени от закона.
Кажи това на семейството му.
Представлението свърши. Опразнете района.
Да го духаш!
Ти ми блъсна колата, бе!
- Вредно е за твоето здраве.
- Кое?
Аз.
Човекът, известен като "Нощният Секач"
извърши 16-тото си престъпление за по-малко от един месец.
22-годишната жертва е била осакатена с остър инструмент,
по същия начин, както и другите 15 жертви.
Не може да се каже друго,
освен, че "Нощният Секач" не подбира жертвите си.
Бизнесмени, емигранти от Азия, възрастни хора,
както и случай на сексуално насилие над дете.
Серийният убиец хвърля града в нарастваща паника.
Никой не може да даде показания във връзка с идентифицирането му.
Убиецът се промъква през прозорци, реже телефонни кабели,
и убива жертвите си, докато спят.
Смъртоносният арсенал на убиеца, включва чукове, ножове и брадви.
Без съмнение е подобно оръжие.
Смъртта е причинена от кос и дълъг разрез, както при останалите.
Жертвите станаха 16, а още не се установяват типични черти.
- Може би убиецът не е само един?
- Това не е по твоята част, нали?
Това е разследване, не е като да скачаш през прозорците.
- Ние се нуждаем от здрава работа.
- Не, от съвместна работа.
Всеки отдел иска да е герой.
Не искам да бъда герой. Просто искам да участвам.
Ако използваме неговата тактика, ще си навлечем неприятности.
Какво се опитваш да кажеш?
Той работи в спец-отряда и трябва да си стои там.
- Ти ли ми го казваш?
- Той е различен тип ченге.
Кобра ще си бъде в спец-отряда. Той върши черната работа.
Не можем да го разкараме. Ще ни погнат от "Вътрешни дела".
- Ще загубим.
- Какво значи това?
Ние играем по скапаните правила, а убиецът - не. Затова ще загубим.
- Какво ще правим сега?
- Нищо друго, освен да чакаме.
- Какво?
- Да се случи отново.
О, не! Причинихме ли ви някакви щети?
Как може... Вие ме блъснахте. Да не сте пияни?!
Да.
Да се махаме оттук.
- Това продължава твърде дълго!
- Да, но ще го хванем до седмица.
- Забрави!
- Правим всичко възможно.
Обади се на копелето.
Управление на полицията. С какво мога да ви помогна?
Нямаме време за губене.
Ти познаваш всички отрепки в този град. Притисни ги.
- Направи всичко възможно.
- А ако го открия?
Направи това, което правиш най-добре.
И гледай да не затриеш някой по погрешка.
Какво ли ти пука?
Когато всичко свърши, бих искал да празнувам,
пробивайки дупка в гърдите на Монти.
Знаеш ли какъв ти е проблемът?
- Склонен си към насилие.
- Наистина?!
- От ужасната храна, която ядеш.
- Какво мога да направя?
Цялата тая скапана храна.
Защо не опиташ нещо естествено? Стафиди...
Пробвай риба. Риба с ориз.
Да, риба с ориз.
Аз ще се справя сам от тук. Колата ми е ей там.
- Добре. Всичко хубаво.
- Лека нощ.
Знам, че ако поискаш, можеш да направиш голям пробив.
Зависи от теб, но... и аз мога да ти помогна.
Не мисля, че е нужно да участвам в тези игри.
- Какви игри?!
- Знаеш какви.
Трябва да съм луд, ако не искам да спя с теб.
Не го прави заради мен, направи го заради кариерата си.
Чу ли нещо?
Не те питам искаш ли да се омъжиш за мен.
Знам, че ще ти трябва време. Какво би искала да хапнеш?
Моля те, Стан. Не съм гладна.
Не го правя заради себе си. Наистина.
Просто искам да те накарам да се почувстваш щастлива.
По дяволите! Забравила съм си чантата.
Виж, ти също имаш нужда от мен.
Стан! Господи!
Моля ви! Оставете ме!
Убийте я!
- Кога ще започне да действа?
- Не искам да спя.
Просто се отпусни.
Ще се върна, като свършите.
Вие сте Кнудсен? С "К"?
Така си и помислих.
Аз съм сержант Гонзалес, а този господин е лейтенант Кобрети.
Ние сме приятни момчета, които задават неприятни въпроси.
- Не приличате на полицаи.
- Така ли?
Вие се шегувате. Сигурно има предвид теб.
Не, полицаи сме. От най-истинските.
Не разбирам, как можа да ми се случи всичко това.
Чакайте малко. Успокойте се.
- Да сте се карали скоро с някой?
- Не.
- Вземали ли сте пари назаем?
- Не.
За наркотици? От хора, които продават наркотици?
Не, никога.
Това е хубаво.
Да сте получавали заплахи по телефона през последните седмици?
- Един тип ме изплаши снощи.
- Кой?
Не го познавам. Някакъв тип в подземния паркинг.
Просто минавах оттам.
В колко часа минавахте оттам?
Може би в 10 часа.
Това, което правеше той, ли ви изплаши?
Не, просто начина, по който ме гледаше.
А нещо друго забелязахте ли?
Имаше още една кола срещу тяхната.
- "Тяхната"?
- Мисля, че бяха трима.
Мислите ли, че ще го разпознаете, ако го видите отново?
- Високият ли?
- Да.
Този, който се е опитал да ви убие.
Тя е запомнила лицето ти. Знам къде е.
Ще ти я хвана.
Тя е моя!
Готово ли е?
Готин тип! Какво мислиш?
Прилича малко на него.
Можете да опишете и другите двама, нали?
Не, беше твърде тъмно.
- Да направя ли копие?
- Благодаря, аз ще се погрижа.
Тази вечер ще останете тук, а утре ще ви преместим на безопасно място.
Защо трябва да оставам? Искам да си вървя.
Вие сте видели престъпника. Докато не го заловим, така ще бъде.
- Гладен ли си?
- Какво е това?
- Вземи си малко сирене.
- Не, не искам сирене.
Видях някакъв сладкиш...
- Приключихте с това, нали?
- Да.
Тя ще разруши нашия нов свят и мечтата ни.
Трябва да я спреш.
- Голям красавец, а?
- Май си я обърнал наопаки.
Отивам в къщи да потърся нещо в компютъра за няколко часа.
Гопожицата си я бива, нали?
- Имаш предвид онази жена горе?
- Същата.
Не знам за какво говориш. Просто си върша работата.
Естествено. Аз също.
- Шибан лъжец.
- Мери си думите.
Не мога да намеря проклетото...
Не би трябвало да сте в асансьора.
Следващия път използвайте стълбището.
И не забравяйте правилника. Другият път - по стълбите.
- Малко е късно за чистене.
- Да му го кажа ли?
Не, аз ще се оправя. И без това имам визитации.
Как си? Обаждам се от офиса ти. Защо си ме търсил?
- Какво правиш там?
- От управлението ме пратиха тук.
Връщай се в болницата!
Защо ми причинявате това?
Престанете! Какво съм направила?
Има ли някой тук?
След теб остават само трупове. Не мислиш ли, че това не е начинът?
Имат свой човек в управлението.
Голи обвинения. Можеш ли да го докажеш?
- Шефът чака отговор.
- Още нямам.
Разбирам с какво си имаме работа. Само не усложнявай нещата.
Монти ми казва, че имате рисунка. Къде е това проклето нещо?
- Не каза вълшебната думичка.
- Каква думичка?
Моля!
Добре, стига с тия глупости. Разбра ли?
Можеш да се обзаложиш.
- Това ли беше?
- Да.
Кобрети, знаеш ли, че имаш проблем с начина си на мислене?
Да, само че е малък проблем.
- Ще ме открие, нали?
- Не, няма да може.
Как можа да го кажеш? Мислех, че тук съм в безопасност.
- Кой е той?
- Все още не знаем.
Време е да тръгваме.
Това е полицай Сток. Прикрепили са я към нас.
- Да вървим.
- Къде?
Отиваме на по-безопасно място. Може ли да ти помогна?
Искаш ли да си хапнеш?
Не харесваш ли здравословна храна?
Трябва да ми кажеш какво стана снощи.
Казах ти да ме държиш в течение. Разбра ли? Не, нищо не си разбрал.
И ние искаме да ги пипнем, не по-малко от теб.
Снощи там имаше трима души и от управлението изтеглиха двама от тях.
Никой от управлението не се е обаждал.
- Кой е бил тогава?
- Шоуто си е твое, ти разбери.
Къде е Гонзалес?
Сложи си колана.
Тоя е откачен! Наведи се!
Всичко така се оплеска, че не знам откъде да започна.
- Почни с правните проблеми.
- Градът заприлича на бойно поле!
До три дена ще ни натиснат да дадем случая на федералните!
Не искам ФБР тук!
Имаме достатъчно хора. Защо да не се справим сами?
Защото не говорим за един човек, а за цяла армия от убийци.
- Откъде знаеш?
- Знам.
Тази теория за "армията" не звучи много убедително.
Разполагаме само с твърденията на една уплашена жена.
А идеята ти да бъде охранявана извън града е безумна.
Само тук може да й гарантираме необходимата сигурност.
Може би е по-добре само да я наблюдаваме.
- Не става.
- Защо?
Тия са фанатици. Ще направят всичко, за да я убият.
Мисля, че трябва да чуете мнението ми.
Ако питате мен, цялата история прилича на една тъпа шега.
- Никой не те пита, Монти!
- Не е много приятно, нали?
Истината е, че на него не му пука за това момиче.
Вече си причинил смъртта на доста хора.
Какво ще кажеш да я оставиш жива?
Престанете. Достатъчно!
Следващия път.
Той е психопатът!
Той мисли, че онези психопати ще тръгнат след нея. Оставете го.
Поне няма да са в града.
- Добре ли си?
- Да.
- Това твоите хора ли са?
- Да.
Значи трябва да обикаляме, докато се опитат да ни убият отново?
Няма да те хванат.
Непрекъснато повтаряш това. Защо си толкова сигурен?
Трябва да имаш вяра.
- Мога ли те попитам нещо?
- Разбира се.
Защо се сби с другия полицай?
Понякога... не са съгласни с мен.
Пълно е с побъркани. Защо полицията не ги прибира?
- Казах го на съдията.
- Какво искаш да кажеш?
Ние ги хващаме, а те ги пускат.
Ненормална история.
Както ти казах, трябва да говориш със съдията.
- Взех разни боклуци.
- Малко месо?
Не, благодаря. Мразя жабешки крачета.
- Искаш ли?
- Благодаря.
Ние с теб ядем боклуци.
- Как си?
- Добре. А ти?
Не се оплаквам.
- Къде отиваме?
- Трябва да попиташ Кобра.
- Той е експерт по тази част.
- Не прилича много на такъв, нали?
Знам. Прилича по-скоро на избягал от 50-те,
но няма равен на себе си в залавянето на психари.
- Той е от спец-отряда.
- Какъв е този отряд?
Последната възможност.
Искаш ли да се позабавляваш? Може да го ободриш.
Отиди при него и му кажи...
Това му харесва.
- Откри ли нещо ново?
- Докато беше в банята?! Не, не съм.
- Аз обаче открих.
- Какво?
Мериън Кобрети. Това ли е истинското ти име?
- Гонзалес много приказва, нали?
- Не е толкова лошо.
Мислиш ли? Малко бе трудно да се расте с него.
- На мен ми харесва.
- Винаги съм искал по-сурово име.
- По-силно!
- Например?
Алис.
По-добре да тръгваме.
Съжалявам, няма да купя нищо.
Обядът ти е готов.
Ще нахрани цяло семейство.
- Обичаш ли консерванти?
- Защо?
Като гледам пържените ти картофи...
- Какво е това място?
- Някакъв хотел.
Бил ли си обвързан?
- С жена?
- Да, с жена.
- С истинска жена?
- Да, с истинска жена.
- Нищо постянно.
- Защо?
Ами да речем, че...
...не много хора биха приели начина ми на живот.
А ако намериш някоя?
Трябва да е малко откачена.
Добре, добре... Трябва да тръгвам.
Изкара ми акъла.
- Къде е Тони?
- Заспа. Обаждах се вкъщи.
- Защо не позвъни от стаята си?
- Телефонът е развален.
Да. По-добре се прибирай.
- Мисля, че се справяш страхотно.
- Ти също.
- Успя ли да поспиш?
- Почти не.
Трябва да опиташ.
- Чувам те.
- Какво?
Още си с отворени очи.
Кой ли пък би заспал?
Би ли дошъл по-близо, моля те.
Няма да те нараня.
Да, мисля, че ще бъда на много безопасно място.
Какво ще правиш, когато цялата тази история приключи?
Не знам. Вероятно ще разследвам друг случай.
Ще се виждаме, когато всичко свърши, нали?
- Да, идеята е добра.
- Мисля, че може да бъде.
Ще проверя прозореца.
Мисля, че наистина ще се окаже много добра идея.
Добро утро.
- Къде отиваме днес?
- Продължаваме нататък.
Виж дали Сток е вътре. Ти отивай в колата.
Какво ти е? Приличаш на побъркан.
Винаги съм така преди закуска.
Изчезнала е. Няма я.
Влизай вътре!
Влизай вътре!
- Никога не ми е допадала тази кучка.
- На мен също. Влизай в къщата.
- Какво да правя сега?
- Карай!
Да тръгваме.
Залегни.
Бягай натам.
Умри, кучко!
Бягай от там!
Нека си поиграем, прасе такова.
Къде си?
Искам очите ти, мръсна свиня. Искам ги!
Искаш ли да отидеш в ада?
Ще дойдеш ли с мен в ада?
Вече няма значение, нали?
Ние сме ловците.
Ние убиваме слабите, за да оцелеят силните.
Не можеш да спреш новия свят.
Тъпото ви общество никога няма да се справи с хора като нас.
Ние ги ужасяваме. Ние сме бъдещето!
Не!
Вие сте свършени.
Няма да го направиш, прасе. Няма да стреляш.
Законът не ти позволява да ме убиеш.
Трябва да ме задържиш,
ако можеш.
Дори и аз имам права.
Не съм ли прав, прасе?
Арестувай ме.
Ще кажат, че съм луд. Нали?
Вашият съд е цивилизован, нали така, прасе?
Но аз не съм.
Тук законът свършва... и започвам аз.
- Добре ли си?
- Да.
Сигурна ли си? Да се махаме оттук.
Какво има? Справи се чудесно и аз се чувствам добре.
Много мило от твоя страна. Ще се оправиш ли?
Е, ще пропусна последния танц.
- Имаш ли нужда от нещо?
- Да.
- Душа давам за едно нещо...
- Какво?
- Бонбонени мечета.
- Бонбонени мечета?
- Ще се видим по-късно.
- Обаждай се.
Карайте внимателно.
Прекрасна работа свърши, Кобра.
Ако искаш да те преместим от спец-отряда на по-лека служба...
...или нещо друго, само кажи.
Бих искал поне да ми дадете кола.
И ние бихме искали, но не е предвидено в бюджета.
Ще се видим в управлението. Ще се погрижа за тази играчка.
Кобрети, без лоши чувства, нали?
Малко попрекали тук.
Аз бих търсил по-мирно решение, но това не е в твоя стил.
Без лоши чувства.
Без лоши чувства, приятел.
- Кобра, ела. Ще те закарам.
- Благодаря, имам си транспорт.
- Готова ли си?
- Готова съм... Мериън.
Лесно се запомня, нали?