Frankenstein (2004) (Frankenstein.2004.DVDRip.XviD-SAPHiRE.cd2.srt) Свали субтитрите
Хванаха убиеца на Уилям.
Хванали ли са го?
Не него. Нея.
Джъстин.
Джъстин?
Това беше сред нейните неща.
Боже мой!
На Джъстин не и трябвало да краде.
Щях да и го дам, ако го искаше.
Откъде другаде можеше да я вземе, освен да е свали от момчето?
Да откъдето си иска!
Уликите са против нея.
Джъстин не е убийца.
Тя е просто прислужница.
Защо я защитавате?
Тя не е просто прислужница, тя е член на семейството.
Не, щом не ви е роднина.
Въпреки всичко тя се предаде.
Високомерен бюрократ!
По-скоро да е обвинят!
Аз обичам Джъстин, но се е признала в убийство.
Знам че не е убивала.
Откъде?
Защото я познавам.
Вие всички трябва да ме презирате
Но на никои не съм направила лошо.
Трябва да ми повярвате.
Отче Бофор...
Принудите да си признаеш ли?
Аз така се обърках.
Бездушни бюрократи!
Бог знае, че съм невинна.
Аз също знам.
Все ми е едно, какво е решил съда!
Вие сте длъжни да обърнете внимание на новите доказателства!
Какви?
Че някое чудовище е убило вашия брат
и се скрило в гората?
Да.
Изпратете екип веднага да го намерят,
преди този дявол да е извършил ново престъпление!
Невероятна история.
Това е истина.
Господин Франкенщайн, правосъдието вече завърши.
Да има мир над главата ти.
Да опрости Бог твойто престъпление.
Отче наш, на небесата!
Да се свети името ти, да дойде твойто царство;
твойта воля и на небето и на земята.
Насъщния ни хляб да ни дадеш;
остави наште дългове,
и не води към изкушението, но ни избави от лошотията.
Да се смили Господ над твоята душа!
Вие знаехте всичко, но позволихте да я обесят!
Как можахте?
Направих всичко което мога.
Всичко възможно, за да спася Джъстин.
Нямах доказателства.
Те предпочетоха по-бързо да накажат невинното момиче,
отколкото да повярват, че сред тях има чудовище.
Бедната.
Джъстин...
Прости ми.
Прости ми.
Моля те, ела за мен...
татко.
Грижи се за тях, Хенри.
Егоистично е от твоя страна за заминеш.
В това семейство имаше достатъчно неприятности.
Ако аз не тръгна ще бъде голям грях,
който ще е непоносим за никой.
Виктор, не заминавай!
Колко ужасно е устроен света.
По-лошо,отколкото някога съм мислил.
Знам, че си тук!
Не се ли страхувахте, какво можеше да направи с вас?
Бях готов да умра.
И да го взема с мене в ада.
Но той имаше свои планове.
Какво?
Да ме накара да разбера природата на неговите престъпления
и моите.
Покажи се!
Татко!
Проклет дявол!
Икаш да умреш така ли?
Как ще изкараш последния си час преди срещата ти с Бог?
Можеш ли да говориш?
Мислиш, че ние толкова много се различаваме?
И аз съм от плът икръв, с чувства, страсти...
И душа на убиец.
А кой е виновен за това?
В това, че моето сърце се е напълнило с гняв?
Проклинам денят в който за първи път видя света.
Проклинам ръцете, които ти дадоха живот.
Обвиняваш ме в убийство,
но си готов да унищожиш собственото си творение?
Ти си отвратителен.
Светът ме оврати.
Надявах се че баща ми няма да направи това.
Не съм твоя баща.
Ти ме направи това което съм.
Ти ме създаде от смърт и разложения.
Грешка, ужасна грешка...
За която трябва да платя.
Разбираш ли колко съм самотен?
И затова използвах моята мъст към Уиляма.
Никога не съм искал да му причиня лошо.
Не по такъв начин.
Исках да те намеря.
Но отначало видях малкия.
Уилям Франкенщайн, излизай веднага!
Последвах го и чаках докато остане сам.
Чакай.
Трябва да говоря с теб.
Елизабет!
Моля.
Не!
Не!
Пусни ме, чудовище, моля те!
Неговите очи. Имаш неговите очи.
Моля ви не ме пипайте.
Не искам да те обидя.
Елизабет! Някой има ли...
Трябва да мълчиш...
Някой има ли!
Трябваш ми.
Трябва да говря с Виктор Франкенщайн.
Ти си неговото семейство, и знам, че знаеш къде е.
Моля те, събуди се, събуди се!
Не!
Моля те, събуди се, събуди се!
Той беше мъртъв.
Моя брат беше момченце.
Невинно момченце.
А какво направи с Джъстин?
Уилям!
Уилям!
Уилям!
Цялия ден и нощ тя търсеше Уилям.
Чвствах необяснимо желание да я следвам.
Знаех, че после това което направих с нещастното момче,
трябваше да бягам, но исках да бъда близо.
Отначало чаках студени дни,
но неможех повече да чакам.
Толкова искх да видя нейната красота.
Какво ли не бих дал за да видя нейните очи!
Но знаех какво можеше да се случи ако си отвори очите
и ме види.
тогава ме обвзе безумието.
И исках ти да страдаш.
И реших за убийството извършено от мене.
Разбираш ли какво същество си създал?
Паразити на земята.
Знаеш ли какво е да ненавиждаш собствения си образ?
Какво искаш от мене?
Щом не ме прие в твоето семейство,
трябва да ми създадеш семейство.
Искаш да имаш семейство?
Жена.
Трябва да ми създадеш приятелка.
Никога!
Не можеш да ми откажеш!
Не ме интересува какви нещастия и мъки ще ми навлечеш!
Никога няма да създам още едно същество като теб!
Щом не мога да получа любовь, ще причинявам страх.
Ще ти донеса такива нещастия, че ще проклиняш денят,
в който си се родил.
- Чудовище такова.
- Което си създал.
Няма да се скриеш от това.
Боже, какво направих!
Ти направи това сега ще го направиш пак.
Не можеш да ме оставиш един в този жесток свят.
Казваш, че ако се съглася...
Никога няма да ни видиш.
Никога.
И се кълнеш че няма да причиниш зло?
Някога някой ще ме обича...
и ще спре източника на моите престъпления.
Съгласен съм при едно условие.
Ще оставиш Европа и целия цивилизован свят.
Завинаги.
Завинаги.
Това ще изисква време...
секретност...
Мога да бъда търпелив.
Как ще те намеря?
Не се притеснявай, ще наблюдавам.
И го пуснахте?
Това е безумно,
нали всичко в мен се стремеше да го унищожи.
Но после помислих за добродетелите,
които му бяха присъщи в началото:
негова доброта, загриженост, доверчивост - за всичко това,
което е разрушило хорската злоба и презрение.
И не можах да му огкажа.
Като любящ баща.
Такъв красив ден.
Трябва да бъдеш с него.
Иска да бъде сам.
Дай му време.
Ще се върне при нас.
Ето го и Хенри.
Може да го развесели.
- Хенри.
- Алфонсо.
Как си? Как е баща ти?
Хенри, кога се връщаш в Инголщадт?
Няма да се връщам.
Отивам в Константинопол.
Константинопол?
Да, следващата седмица.
Историата за кръстоносните походи
не трябва да се учи само по книга.
Наистина ли Виктор?
Да.
Твоя баща се е примирил с мисълта, че в семейството ще има учен?
Неохотно.
Настоява да потърся
екзотически неща за неговата търговия.
Извинете ме.
Молих ли те, че ти, Създательо,
от пръст човек да сътвориш?
Молих ли те от тъмното да ме извадиш
и в райска градина да ме оставиш?
Не!
Елизабет!
Елизабет!
какво?
Бързо,бързо.
Виктор, престани, боли ме.
- Какво става?
- Извинявай.
Имах глупаво предчуствие.
Да се прибираме.
Трябва да замина.
Какво? Къде?
В Инголщат.
В университета?
Каква е причина, Виктор?
Трябва да кажеш.
Обичаш ли ме Елизабет?
Как можеш да питаш?
Тогава ми вярвай.
Останаха ми незавършени дела.
Когато всичко свърши, можем да бъдем заедно.
Виктор, там ли си?
Наистина се върнахте.
Моля.
Мога да влезна?
Какво искате, професоре?
Защо дойдохте?
Да ви предпазя от друга ужасна грешка.
Забравихте ли законите на Бог?
Нищо не съм забравил.
Но миналото не можем да измениме.
Не, но настоящето е в нашите ръце.
Да връщаш живота на мъртвите е неправилно.
Правете това, което
най-добре правите, професоре.
Ходете да преподавате.
Длъжен бях да ви спра навреме.
Франкенщайн!
Боже мой, Хенри!
Искаш да те убият ли?
Какво правиш тук?
Защо не си в Константинопол?
Плановете се измениха.
Изпратила те е Елизабета!
Не се сърди.
Тя се тревожи за теб, както всички нас.
Можеш да и кажеш, че всичко е наред.
Жалко, че си си отменил заминаването.
Аз съм най-добрият ти приятел, Виктор.
Това не ти дава право да се месиш.
Можеш да си ходиш.
Няма да те оставя, преди да кажеш какво става.
Моля те, не пипай нищо.
Господи, Виктор, какво правиш?
Сега разбираш защо съм длъжен да завърша това нещо.
Но да пуснеш на свобода още едно чудовище е безумие!
Обещах.
Обещал си на убиеца, чудовището.
Което създадох.
Не си убил Уилям и Джъстин, не си виновен.
Виновен съм, като че ли със собствените си ръце съм ги удушил.
Защо не уби него, когато можеше?
Той иска само да обича и да бъде обичан,
като всеки човек.
Но той не е човек.
А ти не си Бог.
И какво за нея?
Кой знае какво ще поиска тя?
Или, опазил ме Господ, техните деца!
Искам да си ходиш.
Виктор, слушай, ти направи една грешка.
Не създавай още един враг на хората.
Иначе кой знае как ще завърши всичко.
Ако завърши...
Излизай.
Излизай.
Толкова е красива.
Съвършенство.
За толкова много неща искам да ти разкажа,
да те науча за живота и любовта.
Построих къща за нас, наше собствено тайно убежище,
където можеме да живеем без страх.
Заедно с нашите деца.
Колко още да чакам?
Не съм сигурен.
Появиха се някой трудности.
Не.
Тя ми трябва сега.
Дай й живот, както даде на мен.
Това го има в твоето списание.
- Вече го няма.
- Какво?
Моето списание. Изгорих го.
Не, не, извади го, мола те, татко!
Защо?
Защо?
Няма да имам любов!
Защо?
Защо?
Ти наруши своето обещание.
Запомни, аз ще бъда близо до теб в твоята брачна нощ.
Дадох ти шанс да ми донесеш щастие.
Сега...
...ще отнема твоето.
Не!
Не, не, не!
Виктор, това съм аз.
Отвори.
Няма да си тръгна.
Защо?
Искаш ли все още да ми помогнеш?
С какво?
Да се избавим от нейното тяло.
Защо?
Беше прав.
Тук.
Тихо, тихо.
Тук.
Трябва да потопим тялото в средата, там е най-дълбоко.
Ти си истински приятел.
Такъв, какъвто не заслужавам.
Какви нещастия ви донесох...
Елизабет те чака.
Върни се при нея и при своя живот.
Виктор, какво правиш?
Давай, Хенри.
Това е моя работа, трябва да я завърша.
- Позволи ми да ти помогна.
- Вече помогна.
Ще се видим, когато се върна.
Ще те чакам с най-доброто шампанско,
което може да се купи с пари.
Благодаря ти.
Нещо случило ли се е?
Извършено е убийство
И видяхме как непознат, приличащ на вас, потопи тялото.
Аз съм убиец?
Мога всичко да обясня.
Студент съм в университета в Инголщад.
Провеждах научен експеримент.
Експеримент?
О, не!
Не!
Познавате ли този човек?
Да.
От дете.
Бяхме като братя.
Моя скъп приятел.
Какво се е случило?
О, не не.
Това трябваше да съм аз.
Не трябваша да идваш.
И да те оставя да гниеш тук?
Заслужих си го.
Ти не си убил Хенри.
И благодарение на Елизабет това също е известно.
- Тук ли е Елизабет?
- Да.
Тя говореше с така наречените свидетели.
Защо я доведе?
Сякаш аз или някой друг може да я възпре!
Разбери, тук не е безопасно!
Документите са подписани, може да си ходите.
Виктор, скъпи!
Хайде, отиваме си вкъщи.
Отворете вратата!
Отворете вратата!
Баща ми веднъж ме предпази
от лицемерието на човека, който спира да осъзнава
собствените си лъжи.
Защо не каза истината на баща си и Елизабет?
От срам не бях пособен да го обясня.
Това е необяснимо, но мълчанието
стана моя най-тежък грях.
Виктор.
Ще се разходя.
Ще дойда с тебе, ако искаш.
Не.
Трябва ми малко време.
Ще те чакам с най-доброто шампанско,
което може да се купи с пари.
Не! Хенри!
Не, не!
Не, не!
Той ми е приятел.
Хенри, не, не!
Не! Не...
Хенри!
Не! Не...
Виктор!
Можеш ли да направиш нещо за мен?
Изведи ме на разходка. По-далеч оттук.
Разбира се.
Можем ли да бъдем откровени?
Откровени?
За нас.
За нашето бъдеще.
Знам, че твоите родители и цялото ти семейство мечтаеха за нашата връзка.
Но не мисли, че законите на честа те принуждават към това.
Законите на честа? За какво говориш?
Не съм дете, което трябва да бъде пазено.
Ще се примиря с истината ако обичаш друга.
Какво?
Нямам и никога не съм имал друга освен теб.
Но нещо ти пречи да се отдадеш на мен.
Да.
Има една тайна.
Ужасна тайна, която скрих от теб.
Знам всичко за теб, което ми трябва.
Освен това.
Всички те умряха заради мен.
Уилям, Джъстин, Хенри.
Това е безумие.
Ако беше така!
Но Господ ми е свидетел в моята правота.
Не си виновен.
Не искам да чувам нито дума повече.
Трябва да ме чуеш, ако искаш да се оженим.
В този свят съм убедена в едно:
човекът, който обичам, не може да причини никому зло.
Позволи ми да си призная,
преди да вземеш решение.
След сватбата.
Ще ми кажеш, когато се оженим.
Аз те обичам, ти ме обичаш.
Няма оправдание, за да не се оженим.
Никога няма да те оставя.
Никога повече.
Скъпи братя.
Днеска сме се събрали тук пред лицето на Господ,
за да узаконим бракът между Виктор и Елизабет.
С този пръстен те вземам за съпруга...
С този пръстен те вземам за съпруг.
Душата ми те благослови...
Душата ми те благослови.
И всички свои земни блага споделям с теб.
И всички свои земни блага споделям с теб.
Те са прекрасна двойка!
Ти си най-хубавата булка, която съм виждал.
А ти - най-загадъчния младоженец.
Това е част от моя чар.
Виктор, мое прекрасно момче!
Уилям.
Запомни, аз ще бъда близо до теб в твоята брачна нощ.
Не.
Виктор.
Какво ти е?
Беше прекрасен ден.
Да, прекрасен.
Благодаря ви, че дойдохте.
Не е задължително да тръгваме днес.
Не, така искам.
Всичко е подготвено.
Без вас двамата всичко вкъщи ще стане толкова тихо.
След всичките тези неспокойни седмици, това не е толкова лошо.
Желая ви чудесно приключение.
Благодаря ти за всичко, татко!
Време е.
Грижи се за Виктор.
Кой файтон ще вземете?
И двата.
Ако някой пита, незнаеш къде сме.
От закона ли бягаме?
Не.
- Харесва ли ти?
- Да.
- Добър ден.
- Добър ден.
- Добър ден, мадам.
- Здравейте.
- Ще ви откарам файтона.
- Благодаря ви много.
На вашите услуги.
Виктор, гледай!
Искате ли да обядвате?
Ще ви кажем.
- Усмихваш се.
- Защото съм щаслив.
Искам да имам деца.
Ти си луда.
Съвършенно луда.
А ако просто изчезнем?
Да отплаваме на тропическите острови?
Където ще ни забавляват маймуните?
Да. И нашите пет хлапета.
Можеш да ми кажеш всичко, когато си готов.
Направил съм неща, с които не се гордея.
Но си се стремил към наука и знание.
Отидох твърде далеч.
По-далеч, отколкото природата позволява.
Да разгадая тайната на живота стана моя цел,
и започнах да търся отговор в мъртвите.
И създадох...
И създадох...
едно безжизнено тяло и открих връзката между
електричеството и нашата жизнена енергия.
Чаках мощна гръмотевица, за да се възползвам от мълнията
и да вкарам тази енергия в мъртвото тяло...
О, Господи! Виктор, какво...
Какво става? Плашиш ме.
- Струвами се, че са ни проследили.
- Проследили? Кой?
Някой, който иска да разруши нашето щастие.
Страх ли те е от него?
Стой тук.
И чакай, докато не се върна.
Какво си направил?
Виктор?
Елизабет.
Толкова много исках да те видя.
Толкова си красива.
Кой сте вие?
Не ти ли е казвал за мене?
Трябва да знаеш.
Опитах се да му обясня, но той не ми остави избор.
Не те заслужава.
Накара ме.
Елизабет!
Елизабет!
Ще те намеря.
Тръгвайте!
Прости ми, любов моя.
Прости ми.
Той е там...
В езерото.
Търсете там!
Благодаря, довиждане.
По-полека.
Татко.
Елизабет понесе толкова много,
но, въпреки това, беше изпълненаа с любов.
Тя беше пълна с живот като майка ти.
Денят, в който тя доведе Елизабет при нас,
стана един от най-щастливите дни в моя живот.
Смърта те преследва като дявол.
От дете свръхестественото те привличаше.
Татко, моля те. Да не се караме,
само ние си останахме.
А кой е виновен за това?
Тук вече не си нужен.
Вече няма кой да умира тук.
Обичам те, но не зная кой си ти.
Татко, ние си пренадлежим един на друг.
Връщай се в Инголщад.
Инголщад.
Инголщад.
Древните учители обещаха невъзможното
и не направиха нищо.
Съвременните учени обещават малко, но правят чудеса.
Вие сте жив.
Такива слухове се носят за вас.
Мога да си представя.
Приятно ми е отново да ви видя.
При вас всичко както преди ли е?
Съжалявам за сполетялото ви нещастие.
Чуствам се отговорен.
Отговорен?
За това, че поощрявах мечтите ти.
Когато достигнеш предела на възможностите си, това те отрезвява.
Цял живот насърчавах студентите да нарушават правилата,
и в резултат се убедих, че и аз съм консервативен като всички.
Като всички, Виктор.
Това, до което достигна...
Аз не бих могъл.
Никога.
И аз не мога.
Моля ви, останете.
Забравете за мен и болката, която причиних.
Не.
- Моля.
- Благодаря.
- Бъдете добър.
- Благодаря.
Страшно чудовище държи в страх селото.
Това е той.
Трябва да се обърнем към нашия Спасител.
Моля ви.
Моля ви.
Кога сте го видели?
- Знаете ли кой е той?
- Той е чудовище.
Изчадие от ада.
Бедното дете.
Сега тя е с Господ.
Той живее с кръвта на невинните.
Това е той.
Той остави някой неща за вас.
За мен?
Знаеше, че ще дойдете.
Моята власт още не е свършила.
Свалете оръжията.
Няма да се върне повече тук.
Татко, хапни.
Трябва ти сила.
Тихо!
Добри кучета.
Вие така ли пътешествате?
Да.
Страхувам се, че това не е много практично.
Зависи след кого сте тръгнали.
След дявола.
Бързо!
Бързо!
Какво е това?
Кой е тук?
Стой зад мен, татко.
Сега знаете защо съм тук.
И защо няма да се успокоя, докато той е сред живите.
Няма да оживее тук.
В такива условия.
Преди вярвах, че съм избран за велики дела.
Но донесох само смърт.
Закълнете ми се...
че няма да му позволите да изчезне,
че ще сложите край на неговото царство.
Ще направя каквото мога, за да помогна да го намерим.
Не. Трябва да го убиете.
Трябва да обещаете, че той ще умре,
и тогава ще мога да напусна този свят.
Веднага щом се стопи леда се връщаме назад.
Хенри, ти ли си?
Уолтън.
Робърт Уолтън.
Защо викат?
Ще се върнат вкъщи.
Вкъщи.
Вкъщи.
Връщайте но без мен.
Ще намеря лекар и ще ви върна към живот.
Не, трябва да изпълня това което ми е отредила съдбата.
Ти се върна.
Елизабет, прости ми.
Какво?
Не се бавете.
Всичко свърши?
- Видяхте ли нещо?
- Нищо.
Гледайте внимателно.
Мислиш, че съм избягал ли, татко?
Че съм те изоставил, както ти ме изостави.
Никога не съм искал много.
Молих ли съм те да ме създадеш
от части на мъртви тела.
Молих ли те да ме създадеш от тъмнината
и да ме пуснеш сред хората?
- Студен е.
- Мъртъв е.
Кой го е направил?
Вие самият.
Аз?
Не.
Даже моя баща се отрече от мен.
Той отхвърли болката, която му причинихте.
Но какво е за вас агонията и смърта?
Мислите ли, че не чувствам агония и разкаяние?
Мислите, че виковете на Елизабет звучаха като музика за моите уши?
- Вие мечтаете ли, капитане?
- Да, разбира се.
И аз някога мечтах...
да обичам...
да бъда обичан.
Но вие станахте роб на своето отмъщение.
А има ли човек, който не се бори всеки ден
със своите тъмни пориви?
Христос не прибегна към отмъщение, когато човешкия род съгреши
срещу Него.
Неговия баща го е обичал.
А моят ме презираше, както сигурно и вие ме презирате.
Но това не е толкова силно, колкото презрението ми към самия мен.
Капитане!
Не.
Тези ръце са убили толкова невинни.
Те донесоха толкова страдания.
Нищо не остана.
Прощавайте.
Простете ми.