Frankenstein (2004) (Frankenstain.2004.DVDRip.Xvid.cd1.srt) Свали субтитрите
Продължавайте работа.
Лейтенант?
Чухте ли капитана? Връщайте се на местата си!
Капитане? Какво е това?
Подгответе спасителния екип.
Спасателен екип!
Капитане, там долу, на леда...
Какво?
Боже мой.
Той е жив. Качете го на борда.
Елизабет, не!
Каде съм?
Вие сте на борда на "Прометей". От Архангелск.
Моля Ви, кажете ми, къде отиваме?
Целта ни е да намерим северния път на изток.
Аз съм Робърт Уолтън, капитан на експедицията.
Изпийте това.
При нас сте в безопастност.
Никой не е в безопасност докато той е там.
- Нали го видяхте?
- Високия човек на ски.
Спокойно.
Помогнете ми да го намеря, преди отново да убие.
Да убие?
Не са много причините, които могат да накарат човек
да тръгне по този път.
Аз виждам във вашите очи нещо опасно.
- В моите очи?
-Да.
Това е честолюбието, което ме поведе
по този неуспешен път.
Ако нашата експедиция бъде успешна,
моето честолюбие ще промени света.
Женен ли сте?
Семейство?
Нямам, главната любов на моя живот е моята сестра Маргарет.
Ето нейна снимка.
Някога и моя живот беше щастлив.
И ме мъчи мисълта за бедите
които се стовариха на мен.
Едва ли е имало някой с по-щастливо детство.
Нежност ме изпълва, когато си спомням за тези години
Моите родители бяха за мене неизчерпаеми източници
на любов и подкрепа.
Женева. 1795 г.
Това бяха радостни моменти.
Виктор, Виктор Франкенштайн, да тръгваме!
Стремих се да узная за света всичко, и моят баща
се радваше да ме учи.
Беше щастлив, че неговия син е ценил важността на образованието.
Но понякога му изглеждало
че някой важни мои уроци
се оказали съвсем чужди.
Гледай за зайци.
Стреляй!
Отлично! Уцели!
Давай Бруно! Добро момче.
Ето го и него.
Прекрасно.
И така за първи път видях смърта и това ми разпали любопитството.
Обвзе ме жаждата да разгадая тайните на живота.
Тайните на човешката душа.
Виктор.
Виктор.
Не си ли заспал?
Утре ще четеш колокото искаш.
Майко, кога ще умра?
Когато...
когато станеш стар и побелял.
И какво става тогава?
Сърцето се изморява и просто спира да работи,
и ти заспиваш.
А ако отново се събудя?
Този, който умре, повече никога не се събужда.
Всичко живо умира.
Това е закона на природата.
Божи закон.
А ако измисля как хората да живеят вечно
и никога да не умират?
Тогава ще станеш най-великия човек.
Но до тогава ще трябва да бъдеш обикновенно момче.
Моята мила майка претисна моя мрачен интерес.
И тогава се постара да открие радостна привързаност
към друг човек и взе вкъщи момиче-сираче.
Тя е сама, Алфонс.
Сега вече не.
Казва се Елизабет.
Аз съм щастлив, че вашия син Хенри и Виктор така се сприятелиха.
Да, и с красивата Елизабет също.
Ви така по-християнски се отнасяхте към нея.
Тя няма никакво наследство.
При нашето положение, това беше единственото
което можехме да направиме.
Ти всички ли разбра?
Всички. Искаш ли да видиш?
Може ли и аз?
Наука, магия, астрология.
Виктор винаги се зарява в глупави книжки.
Не са глупави.
Ако поне малко си чел,
щеше да разбереш, че светът не трябва да бъде тайна.
Тайна?
Защо трябва да има тайна в природата, тайна в човешката душа,
защото ако ги разгадаем, ще сме бъзсмъртни?
Твоето въображение няма граници?
Само това, което е определил господ.
Ела тука!
Отдай!
Отдай...
Благодаря.
Добре.
Но не ти стига въображението.
Изучаването на науката и медицината - това е едно...
благодаря ти Жюстина.
- Хапни докато не е изстинало.
- Да, мадам.
Нима трябва да се доказва, че кислорода съществува?
Или Бог?
Уилям, престани да храниш Бруно.
Майко, той иска да яде.
Виктор, кажи на брат си, да не храни кучето.
Уилям, не храни кучето. Казаха ти вече.
Не, не, не, вярата това е съвсем друго дело.
200 години назад църквата обвинила Галилей в ерес.
Сега неговите радикални теории
се считат за признат факт.
Ето къде.
Колко красиво!
На какво гледаме днеска?
На великото и безпределното.
На непоказаното.
Кой знае, на какво е способен човек.
Но кой знае: добре ли е всичко това?
Отстъпвайте, мръсници!
Не се бойте, скъпа Гиневра, сър Ланселот
ще защити вашата чест!
Аз не знаех, че моята чест трябва да се защитава.
Ще изкореня болестите и глада!
Ще освободя господния гроб от ръцете на неверниците!
Тогава ще отдам моята душа!
Моята душа?
Да тя и стотинка не струва.
Здравейте!
Ето я и нея!
Бруно, върни се!
Бруно, Бруно, стой, назад!
Внимателно, Бруно!
Бруно!
Бруно!
Бруно!
Смърта на Бруно ни потресе.
Аз мечтах за невъзможното: да изменя съдбата.
Но смърта това е окончателния жребий,
да се преборим с който е невъзможно.
Или така ми се струва.
Виктор!
Виктор!
Виктор.
Виктор! Виктор, да тръгваме!
Чакай. Чакай.
Чакай.
Да отиваме в къщи.
Поразително.
Такова огромно дърво...
унищожено в един миг.
Ще посадиме друго.
Ако един електрически заряд може да причини такова разрушение...
въобразете си, че може и да създаде.
Заминаваш ли? В университет?
Защо?
- Да изучаваш закони?
- Не, татко.
Искам да изучавам въпросите на метафизиката.
Аз толкова много незнам за науката, за тайните на природата.
Искаш да заминеш?
Само в Инголщад.
Това не е далече и често ще пиша.
Майко.
Благодаря, Уилям.
Изпийте това.
Моля ви.
Не.
Не, трябва да чуете всичко, преди да бъде късно.
Какво е това?
Кораб, лед...
Както и много в младоста, не разбирах,
колко равнодушна може да бъде природата към най-скъпите ни същества.
Моята майка, пълна с живот,
внезапно стана жертва на ужасна болест.
Защо той е там толкова дълго?
Страхувам се, че е болна от скарлатина.
Не!
Ще изпратя някой, да се грижи за нея.
Няма нужда аз ще се грижа.
Елизабет, ти не можеш!
Тя е моя майка!
Аз също ще помогна.
Дали това не е знак, да не заминавам?
Ти трябва да отидеш в университет, Виктор.
Твоята съдба не лежи в тези стени.
Ще се оправиш.
Трябва да признаеш реалноста.
Ще извикаме друг лекар, ще намерим други лекарства.
Моите деца са тука близо до мен,
и други лекарства не ми трябват.
Трябва да ме слушате.
Видях как, вие се разбирате взаимно.
Как между вашите души существува връзка.
- Обещайте ми едно.
- каквото искаш.
Че вие ще се ожените и ще бъдете толкова щастливи,
колкото ние с вашия баща.
С твърда надежда на възкресение към вечен живот
чрез Господа нашия, Исус Христос,
ние ще ти предадеме , Господи всемогъщи, нашата сестра Каролина.
А тялото и ще дадеме на родноти и място.
Земя към земя, пепел към пепел, прах към прах.
Господ да ебогослови!
Да и се усмихне и да и даде мир и покой.
Амин.
Амин.
Амин.
Негледайки на тази трагическа смърт, аз одържах на обещанието,
което дадох на майка.
Щастлив път! Дай ни повод да се гордеем с теб!
Непременно, татко.
Скоро ще се върна.
Прави забележими работи.
Пиши ми всеки ден.
Всеки час.
Виктор, Виктор!
Кучер, стой.
- Хенри, какво правиш?
- Идвам с теб.
В университет?
А твоя баща?
Майната му!
Искам да получа добро образование.
Напред!
И така, с пълни надежди, тръгнах.
И даже не си помислих за това, че може нещо да се обърка.
Капитан!
Той е там.
Боже всемогъщи.
- Видяхте ли го?
- Не.
Мъглата е твърде гъста.
Сложете още охрана.
Проверете, дали всички имат оръжие.
Никой да не напуска корабът.
Той не е човек. Но кой е той?
Кажете ми.
Инголщад. Германия
Ето ни тука.
Не мога в това да повярвам.
Какво ще правиме?
Да отидем на среща със съдбата.
Просто чудо!
Прекрасно.
Четвъри етаж, пети етаж.
Благодаря.
Благодаря.
В заключение ще кажа,
че древните учители обещали невъзможното -
алхимия, източник и вечна младост -
и не са давали нищо.
Съвременото учение обещава много малко,
но тези философи, освен своите
микроскопи и везни,
творят чудеса.
Кой знае, за кой ще е следващата крачка.
Възможно е, този човек да седи сега тука.
Провървя ви, че сте млади в това време.
Желая ви приятни дни.
Интересно.
Това е интересно.
Професор. Професор Валдеман,
аз съм Виктор Франкенштайн.
- Вие закъсняхте.
- Да, знам.
Простете, това ми е първи ден.
Надявам се, не и последен.
Исках да ви кажа, как ме вдъхновиха вашите думи.
Добре.
Аз винаги съм смятал науката врата към неизвестното.
Ключ към тайните на природата.
Винаги съм смятал, че имам природен талант към науките.
Исках да разбера...
Надявах се, че ще се съгласите да бъдете мой учител.
Увлечението на учениците е чест за мен.
При условие, че вашия ум и интерес не отстъпват на ентусиазма.
Да, разбира се!
Икам да знам всичко за физиката и химията.
Искам да се съсродоточя на чистата наука.
Този, който отделя внимание само на това,
ще стане мнго повърхностен учен.
Ако искате да бъдете човек на науката,
а не просто експериментатор, съветвам ви...
да изучите всички раздели на натуралната философия.
Включително и математиката.
Трябва много да учиш.
Много.
Благодаря.
В науката има много открития.
И какво ще правиш с всички тези нови открштия?
Ще открия нов път.
Ще разкрия съкровенните тайни на света!
Добро утро.
Три писма от Елизабет и две от моя баща,
който може да ме лиши от наследство,
ако не прекратя това.
Силно сказано.
Само не ми казвай, че си чел цяла нощ.
Хенри, взех решение.
Да се посветя на химията.
Науката за живота.
Мислих, че искаше да се посветиш на Елизабет.
Елизабет?
Дай, дай!
Скъпи Виктор, малко се промени след твоето заминаване,
в същото време и толкова много.
Татко е обвзет от дела и инвестиции.
Ние с Жюстина гледаме за домакинството И гледаме, никой да не е гладен.
А ето Уилям - просто дяволче.
Пуска змии по дърветата,
разсмива ни и се занимава с всичко, само не и със своите уроци.
Толкова ми липсваш.
Кой е най-важния орган в човешкото тяло?
Фредерик?
Разбира се сърцето, то върти кръвта.
Франкенштайн?
Най-важното е мозъка, професоре.
Защо?
Това е центъра на нервната система, състояща се от милиони
нервни влъкна, управляващи всеки орган,
и предизвиква нервните движения.
Има два начина за задържане на електромагнитния заряд.
Един - от тази страна, втори - е представен тук.
Виждате тези два метода, и искам, де се успокоите,
и после да обсъдите с вашите колеги,
в какво според вас се състои разликата между материалите,
съдържащи заряд.
Говорете бързо...
Каква е разликата между тези заряди?
И колко време трябва, за да ги заредиме?
Тука има две киселини. Сярна и солна.
С тях можем да проведеме всички тези експерименти,
но важно е да имате главе катализатор, пети...
Той ускорява...
В хода на реакцията образува се сложен разтвор...
Разтвор от какво, господин Франкенштайн?
Никел-амониев хлорид.
Например, електричество.
Електричество, являва се енергия,
излизаща в хода на химическата реакция
така, както електромагнитния заряд...
Химическата реакция зависи от фактора топлина?
Или тя ще протича...
Това засега е тайна.
- какво имаш там?
- Ще видиш.
Добре дошли в моята лаборатория.
Сам ли си направил това?
Да.
Под руководството на професор Валдеман.
Обзаведох голяма част от оборудването в университета.
- Това е тяло.
- Какво?
Изскуствено, разбира се.
Това е точен модел на човешекото тяло.
какво ще правиш с нея?
Хенри, моля.
Тя ще ми помогне да разбера за човешеката анатомия,
за работата на органите.
Предпочитам историята.
Това не е смешно, Хенри.
Тук е работата в непроизволната реакция на импулси.
Ако един електрически заряд може да предизвика такава реакция
на мускула, то защо не е сърцето?
Или даже цялото тяло?
Избързвате с изводите.
Нали това е задачата на един учен?
Мечта за невъзможното.
Вие сам казахте, че мозъкът управлява по цялото тяло
нервните импулси, коите предизвикват реакции.
Импулси -да, електричество - не.
Но какво, ако назоваваме жизнената сила,
като електрическа енергия?
Виктор, Виктор, само Бог може да създаде живот.
Ако художник може да създаде красота с помоща на четка
и бои, защо един учен да не съсздаде живот от кости и плът?
Това е светотаство и противоречи на законите на природата.
Но как? Ако например очилата си противоречат на четенето на тези закони?
Или гипс за счупени кости?
- Това е съвсем друго.
- Защо?
Защо да позволяваме на хората да умират,
ако науката и медицината могат да ги спасят?
За прогреса на науката трябват експерименти.
Бруно!
Бруно!
Назад, Бруно!
Назад.
Бруно!
Давай.
Давай, върви.
Върви.
Върви.
Ти беше жив.
Ти беше жив.
Днеска имаме много работа.
Можем да направим това и през ноща.
- Тежко ни се падна.
- Да.
Хайде.
А ти какво правиш тук?
Нищо. Обърках се.
Страно място за разходки.
Аз съм студент от университета.
И по какво сега ходят покойниците?
Не знам.
Мислите, че обирам гробовете?
Защо така да мислиме?
Просто попитах.
Знаеш ли, какво говорят за много любопитните?
Ако още веднъж те видя, красавецо,
на продажба ще отиде твоя труп.
Хайде.
Виктор?
Господи, какво се е случило?
Професор, трябва ми вашата помощ.
За какво такава тайнственост?
Кажи поне каде отиваме?
Защо тука?
За да разбереш живота, трябва да разбереш смъртта.
Виктор, защо ме доведе тука?
За да ми помогнете да избера тяло.
Обясни ми, какво става.
Помните ли моя експеримент с електричеството?
Да, с жабата.
Но аз така продължих нататък много нантатък.
- Какво искаш да кажеш?
- Куче.
Тя беше мъртва...
докато...
не върна живота й с заряда електричество.
Само за един миг.
Но кучето беше живо.
И ме просветна: ако с умерен разряд
може да съживиме куче, тогава защо не човек?
Професор.
Не.
Но ако напълна чеовешкото тяло с толкова мощна енергия,
която да върне живота?
Боже, какво направих?
какво направихте?
Вие ме вдъхновихте, професоре.
Както никой друг.
Научихте ме да вярвам в знанинието, в невъзможното.
Това не е правилно, Виктор.
Това, което правите...
е неправилно.
трябва да спрете, докато не е късно.
Как можете така да говорите?
И именно вие от всички хора?
Знанието не е зло.
Знание, възможно, няма.
Но това, което с него направихме...
Последствията, които отчитаме...
Аз мислих, че вярвате в прогреса,
в достиженията на науката.
Да играеш с електричество
- е едно, а това...
Сега елате с мен, настоявам.
Надявам се, че знаете какво правите.
Знам какво правя.
Не.
Не.
Само Бог може да създаде живот.
Прометей
Трябва да се върнете долу, на топло.
Моите хора ще пазят.
Няма нужда, капитане.
Вие толкова страстно чакахте да получите знания,
да търсите загадката за толкова мрачни тайни,
че вие бяхте готови да си отдадете дори циялата душа?
Попитайте моят екип.
Привързаността на човека към знанията лежи в основата на
най-великите негови достижения.
И най-ужасните.
Загубения рай...
Загубих всичко освен, волята да изпълня това,
което ми е писано.
- И какво е това?
- Да го унищожа.
И всички свидетелства за неговото съществуване.
За три месеца нито едно писмо.
Даже Хенри се безпокои.
Ти знаеш, как Виктор е унесен в свои занятия.
Может да настъпи края на света, а той ще остане такъв.
Виктор, това е Хенри, отвори вратата!
Виктор, отговори ми! Болен ли си?
Здрав съм. Работя.
Имаш писмо от Елизабет.
Пъхни го под вратата.
Да! Давай!
Да, да!
Нека да оживее!
Нека да оживее!
Живей.
Живей.
Живей!
Живей!
Живей!
Живей!
Не.
Не.
Вечен живот чрез нашия Господ, Исус Христос.
Ти наистина ли вярваш, че могат да възкръснат мъртвите?
Трябва да осъзнавате последствията.
Болен ли сте, сине мой?
Виктор?
Погледни, какво намерих на улицата!
Боже, Виктор, какты одет?
Виктор, Виктор?
Перестани, какво се е случило?
Изглежда съм дошла навреме.
- Какво толкова те разсмива?
- Абсолютно всичко.
Виктор, Виктор?
Прекрати!
Стига!
какво става?
Виктор! Виктор!
Не я приближавай!
Елизабет, бягай!
Виктор, перестани, спри, това е Хенри!
Какво правиш?
Не, не!
Той даже не ме позна.
Той целия гори!
Благодаря, че дойдохте, професоре.
Не знаехме към кой още да се обърнеме.
Това е пневмония.
Пневмония, сигурен ли сте?
Нещо подобно беше неизбежно.
Той няколоко месеца работеше.
Слава богу, че дойдохте.
Но нали ще се оправи?
Ако почива...
Ще изпратя лекар.
Аз ще намина след няколко дена.
Неотлъчно до него ще бъдете.
Довиждане.
В последно време той така се оттдели.
Работех напролет в своята лаборатория.
Предупреждавах, но той не ме слушаше.
Работех.
Работеше над какво?
Ах ти гадина!
дръжте го!
Не, не се приближавай!
Тихо, аз съм тук.
Ти си в безопасност.
Това беше само сън.
Прости ми, Агата, това е което всичко което направих.
Татко, време е за обяд.
Утре ще ти помогна с дървата.
Ти и така толкова правиш.
Татко, може ли и аз да цепя дърва?
Всичко, каквото искаш, Ева.
Стой права.
Ето така.
Не е ли забележително?
Майко?
- От къде се берат плодовете?
- От земята.
От семената, които засаждаме.
Как растат?
Господ храни всяко живо същество.
той ги е сътворил всичките те.
И аз ли съм се появил от земята?
Не, глупаче, от моя живот.
А откъда се появяват всички деца?
От своите майки. Всичкии до един.
Даже рибата и дърветата?
Да, и птиците, и пчелите - всички.
- А къде е сега Бог?
- Навърха, на небето.
Вижда ли ни?
Бог вижда всички.
Бог.
Ты жива.
Слава Богу.
Почивай.
Не знам къде е реалността.
Как се чувстваш?
Искам вода.
Сънувах ужасни кошмари.
Те са вече в миналото.
И ти през цялото време беше с мене?
- Ти ме спаси.
- От какво?
Тук беше такъв хаос.
Надявам се да не против, че се прибрах тука?
Разбирасе, не. Благодаря ти.
Елизабет, виждала ли ли си ми дневника?
Не, но мога да го потърса.
Не стой, ще се намери.
Такъв чуден ден.
- Не искаш ли да се разходиме?
- Хочу.
Феликс, Феликс!
Агата? Какво има, любов моя?
Кога нацепи всичко това?
Не съм правил това.
Тогава...
Колко странно. Това е чудо.
Това ще ви сгрее.
- Трябва да платите!
- Не мога да платя!
- Трябва да платите!
- Не мога да платя!
- Вы должны заплатить!
- Я не могузаплатить!
Аз ще платя.
Приятно е отново да си сред живите.
Виктор, когато беше болен, кого видя?
За какво говориш?
На тебе ти се превидя, че има някой в стаятя.
И той е искал да ти причини болка.
Скажи, что у нас будет на обед?
Простете, господа.
Това звучи малко странно,
но не сте слушали никакви разкази
за необичайни гигантски същества?
Ето так!
Загубения рай.
Още един тост.
Какво празнуваме?
За най-прекрасното момиче на света!
Гарсон, още една бутилка!
Според мене ти е достатъчно.
На тебе?
Никога!
За първи пре...
преслушани,
за забранения плод,
пагубен,
какво смъртта донесе...
и всичкити несполуки на този свят...
Ако можеше да остана тук завинаги
и никога да не се връщам!
Това е възможно.
А с твоето учение?
Твоите мечти за безграничните възможности на човека?
ВъТрябва да има граници.
Някой загадки по-добе е да останат неразкрити.
Какви загадки?
Живота и смъртта.
Всичко това ми се струва толкова смешно,
нали, всичко което ми е нужно се намира близо до мен.
Какво искаш да кажеш, Виктор?
Че те обичам повече от всичко на света.
И искам ние да...
по-скоро да се ожениме.
Той ме създаде.
Имам баща.
Ще се върнем близо до вечерята.
Оставих го на масата.
Всичко ще бъде наред.
-Довиждане.
-Довиждане.
Ева, бъди умна.
Скоро ще се върнеме.
Едно, две, три, четири.
Пет, шест, седем.
Едно, две, три...
Здравейте.
Здравей, Ева.
Кой е тука?
Това е мъж, дядо.
Заповядайте, сър.
Не виждам, сляп съм.
- Сам ли сте?
- Да, сам съм.
Навярно сте гладен.
Да.
Да, много съм гладен.
Тогава сядайте.
Ева, донеси на господина сирене.
Благодаря.
Какво става, защо плачете?
Никой никога не е бил...
толкова добър с мене.
Имате ли семейство?
Имам баща.
Често ли се виждате?
Не.
- А вашта майка?
- Нямам майка.
Моята майка казва, че всяко дете има майка.
Сигерен ли си, че не искаш да остана,
и ще се върнем вкъщи заедно?
И да предам на баща ми да готви нашта сватба.
Той няма да се справи без теб.
Трябват ми няколко седмици,
да оправя нещата.
Да.
Не се вълнувай.
Ще проследя да се върне вкъщи
цял и невредим.
скъпи Хенри, какво ли щяхме да правиме без тебе?
Уверен съм че, ще се справите.
Довиждане, лек път.
Татко играе...
Стой.
Кой си ти?
Какво е това?
Умолявам ви, не пипайте дъщеря ми!
Няма да ви причиня зло.
Махай се, чудовище!
Какво правиш?
Защо вие така правите?
Знам, че сте добър човек.
Откъда знаеш? следеше ли ме?
Не, не, не,
Тогава ви донесох дърва...
Стой на място.
Не се приближавай!
В такъв вид,
че ни води до трети закон на Нютон,
който гласи...
че на всяко действие има равно на него противодействие.
Радвам се да ви видя отново здрав, вълнувах се.
Моето излекуване го дължа на Елизабет.
Тя е забележително момиче.
Да, провървя ми.
Трябва да кажа, че вашите наблюдения
в областа на нервните импулси е доста интересна.
Оставям университета.
Довиждане, професоре.
Боже,
кой е могъл да ме създаде такъв?
И какво направих?
Какво направих?
Какво направих?
На моя син Виктор от Алфонс Франкенштайн.
Франкенштайн.
Това е вълшебна картинка?
Не, но тя е особена.
Защо?
Даде ми твойта майка.
Помня как ми пееше.
Да, обичаше да пее.
- Искаш ли да я понеса?
- Да, моля те.
Ето така.
Гледай, Елизабет, как лети!
По-бавно, Уилям!
Не.
Върни се, върни се.
Уилям Франкенштайн, излизай оттука!
Уилям!
Уилям!
Виктор, мойто момче!
Ах ти!
Ние те чакахме чак след седмица.
Какво?
Да пропусна рождения ден?
Уилям!
Излизай!
Уилям!
Уилям!
Уилям!
Татко, татко, Уилям!
Татко...
нова система на инструменти...
Татко! Татко! Виктор!
Уилям, той беше там и изведнъж изчезна.
Незнам, къде е той...
- Елизабет, успокой се.
- Уилям изчезна.
Наверно е в гората, и всичко е наред.
Уилям! Уилям!
Уилям!
Уилям!
Уилям!
Виктор!
Боже мой!
О, не! Уилям!
Не!
Уилям...
Моето любимо моче.
Кой е могъл да е толкова жесток?
Това беше...
Аз.
Аз съм виновна, че го пуснах...