Chocolat (2000) (Chocolate CD2.sub) Свали субтитрите
Вдигни се. Хайде. Вдигни се.
Хайде.
Черепът му не може да е толкова дебел колкото си мислим.
Беше като да смачкаш муха.
Най-лошото мина.
Разбра от какво си направена.
И аз.
Здрасти.
Колко време имаме?
От един час е при фризьора.
Фуфи?
Много съжалявам, но трябва да отменя часа си.
Нещо не е наред ли?
Не. Заех се да ги раздам.
Обещах на графа, че ще ги раздам до края на деня.
Брой и мен.
Не че очаквам някой да дойде за фризура.
Не е само това.
Графът смята, че трябва сме твърди.
Не можем да имаме доверие на тези хора.
Преди да се усетиш, ще почнат да работят само за храната си,
ще просят по вратите ни.
Не и на тази врата.
Добре, Фуфи, добре.
Търкай, търкай. Търкай по-силно. Търкай.
Търкай. Търкай.
Търкай силно. Не мърдай с глава.
Браво!
Здравей, Каролин.
Ако искаш да обвиниш някой, обвини мен...
че го покварявам с какао.
Как смееш, мамо.
Той е щастлив. Добре е. Погледни го.
Maмо, аз...
Ами ти, мамо?
Добре ли си?
Обзалагам се, че удобно е забравил да ти каже.
Карол.
Защо не им покажеш, майко?
Страх ли те е? Защо не им покажеш?
Инсулинови инжекции.
Има диабет... доста напреднал.
Може да ослепее до една година.
Да. Не можеш ли да ме наречеш пристрастена към наркотици?
Звучи много по-бляскаво.
И ти... я тъпчеш със сладко.
Има и по-лоши начини да умреш.
Защо не й дадеш отрова за плъхове?
Ще бъде по-бързо.
Карол има усет за драма.
Има нужда да е на място, където да се грижат за нея.
"Гробището"?
По-скоро бих отишла в Ада.
Можеш да отидеш там, мамо.
Люк, ела с мен.
Не искам.
Той е щастлив тук. Добре е за него.
Аз ще реша какво е добре за сина ми, г-жо Мускат.
Дай ми още един.
Животът си е мой. Остави ме да се насладя на остатъка от него.
Кажи й.
Aрманд, защо не ми кажеш?
Това магазин за шоколад ли е или изповедалня?
Да не си посмяла да ме съжаляваш.
Съжалявам, затворено е.
Иска само една сода.
Не обслужвам животни.
Добре.
-Здравей.
-Здрасти.
Направих прясна партида мондьо.
Някой иска ли?
Коремчето ме боли.
Имам нещо точно за теб. Влез.
Ами бойкотирането на неморалността?
Влез.
Старо лекарство.
От какаово дърво.
Има странен вкус.
Mоже би баща ти би искал да опита.
Той не ми е баща. Той ми е пони.
Ето. Много по-добро е от тези листа.
Има хубав вкус.
Хайде.
Пантуфи иска да се запознае с теб.
Той е моето кенгуру.
Опитай. Това е любимото ти.
Защо си толкова сигурна?
Давай. Опитай го.
Фантастично е.
Благодаря. Имам дарба да познавам.
Добро е... не ми е любимо.
Моля?
Добре.
Много благодаря.
Знаеш ли, ако искаш, мога да го поправя.
Не със стъкло, но...
Мога да ти го направя от дърво. Ще бъде хубаво и здраво.
Много мило...
но настоявам да ти платя за работата.
Tова ни прави двама.
Чао.
Благодаря отново.
Тя ни се присмива.
Един от речните хора работи за нея.
Това проблем ли е? Христос ни учи...
Виж това.
Тя ходатайства за сергии и улични артисти...
за пищно празнуване на Великден.
Тя ни се подиграва.
Кога ще направиш нещо по въпроса?
От коя част на Австралия е Пантуфи?
От малък град до Сидни.
Какво яде?
Листа, буболечки
и червеи, разбира се.
Ами шоколад?
Kенгурата не ядат шоколад.
Опитвал ли е някога?
Опитал ли си шоколад?
He го интересува.
Не го интересува? Г-н Пантуфи, изненадвате ме.
Светски пътешественик като вас
не се интересува от нови вкусове?
Засрамете се.
Тук има едно много хубава трюфелка
ако иска да я опита.
Губиш си времето.
Съжалявам.
Откъде ще знаеш, че не обичаш шоколад
ако не искаш да го опиташ?
Обичаш ли червеи?
Какво?
Откъде ще знаеш, ако не си ги опитвал?
Фино.
Пикантно.
Отвратително.
Давай, малки ми приятелю.
Върви на свобода.
Ти ме изигра!
Сатаната...
има много лица.
Понякога Сатаната е певец на сензационни песни,
които чуваш по радиото.
Понякога е автор на похотливи романи.
Понякога е тихия човечец, които се спотайва в двора на училището
и моли децата ви да се включи в играта им.
A понякога е производител на сладки неща...
на трюфели.
Какво би могло да бъде по-безобидно
по-невинно
от шоколада?
Малко скърца.
Ей, Гийом!
Имам нещо ново, което много ще се хареса на Чарли.
Хайде, Чарли. Хайде.
Заради мен е. Трябва да тръгвам.
Не, не си ти...
Къде беше?
Тревожех се.
Не теб говоря.
Като всички други градове е.
Aнук.
Aнук.
Просто ми кажи какво стана!
Помощник на Сатаната ли си?
Не е лесно да си различен.
Защо не можем да ходим на църква?
Можеш, ако искаш, но това няма да направи нещата по-лесни.
Защо не можеш да носиш черни обувки като другите майки?
Нашият малък благородник е голяма работа.
Не е чудно, че жена му миткосва.
Беше с месеци в Италия. Знаеше ли това?
Aрманд,
целият град е срещу мен.
Какво мога да направя?
Организирай ми парти.
Какво?
В сряда е 70-тия ми рожден ден.
Да покажем на копелдаците, че сме готови да отидем на танци.
Но парти?
Не си добре. Ще трябва да се изправиш срещу него.
Добре, добре, добре.
Но ако го направиш за мен, ти обещавам,
че ще проверя в "Гробището" още на следващата сутрин
без да съжалявам за нищо на света.
Ако направя парти в този град, никой няма да дойде.
Не е нужно да знаят кой го прави.
Aрманд, слушай, аз...
Не, не, не. Ти слушай.
Имам нужда от това.
Когато имам нужда от помощ, я искам.
Момчета, донесете ми още дърва.
Mайка ми пееше тази песен,
когато не можех да заспя.
Помагаше ли?
Пак не можех да заспя, но, да, помагаше.
Как е вратата?
Скърца.
Скърца ли?
Как е Aнук? Тя добре ли е?
По-добре е. Добре е.
Добре. А ти как си?
Правя парти...
ако някой се появи.
Благодаря.
Кой е поканен?
Хора от града.
Кажи ми нещо. Защо ти пука за
мнението на тези тесногръди селяни?
Не те е страх от тях, нали?
Идваш ли на партито, или не?
Не мога.
Има бойкот срещу неморалността
и трябва да го уважа.
Tова е проблем.
Тогава ще те оставя с това изпитание на убежденията ти.
Какво е това?
Любимото ти.
Любимото ми? Така ли?
-Благодаря.
-Добре дошъл си.
Впечатлен съм,
но не е любимото ми.
Ще намина някой път
да оправя скърцането.
И много за теб.
Виждаш ли? Идеално.
Добър апетит на всички.
Ако графът разбере...
Графът не е тук. He беше поканен.
Люк ще идва ли?
Сигурна съм, че имат други планове.
Люк?
Защо спиш?
Не се ли чувстваш добре?
Честит рожден ден, бабо.
В поканата пишеше 5: 00.
Трябваше да я прочета по-добре.
Ако я беше прочел, щеше да знаеш, че не трябваше да има подаръци.
Не се притеснявай толкова много за това, което трябваше.
Харесва ли ти?
Нарисувал си ме по-млада.
Много дипломатично.
Имам две съобщения.
Първо... ако това, което опитахте, ви харесва
ще ви хареса шоколадовия ми празник в неделя.
Намери кога да го обявяваш.
Какво има за десерт?
Tова ме отвежда до номер 2.
Мой дълг е да съобщя,
че тази вечер няма десерт.
Няма десерт?
Защото е на лодката на Ру.
За оплаквания се обръщайте към мен.
Господин графе?
Кой е там?
Трябва да говоря с вас.
Виждате ли господин графе? Виждате ли?
Жозефин, тази тъпа крава.
Нещо трябва да се направи, Серж.
Нещо трябва да се направи.
-Свърши ли вече?
-Почти.
-Почти?
Хайде, остави. Готова си.
Ела с мен.
Хайде.
Навсякъде има шоколадови сладки.
Какво? Добре ли си?
Мислиш ли, че всички се забавляваха?
Уморена съм.
Виан, Ру.
Благодаря.
Беше...
Благодаря.
Ще те изпратя до вас.
За Бога, не се безпокой.
Ще провалиш една идеално упадъчна вечер.
Не си падам по големите, лигави раздели.
Aрамнд.
Аз ще се погрижа за чиниите.
Мисля, че тази вечер ще спя в стола си.
Харесва ли ти?
Да носиш дома си със себе си, където и да отидеш?
Да. Защо не?
Твоя начин трябва да е по-труден...
всеки път да си правиш нов дом от нулата.
Е, може би този път ще стане както трябва.
Какво искаш да кажеш?
Mоже би ще остана.
Какво?
Никога ли не си мислил да се установиш някъде?
Цената е много висока.
На края започваш да правиш това, което хората очакват от тебе.
Не.
Толкова ли е ужасно?
Хората да очакват нещо от теб?
Анук как го приема?
Кое?
Местенето.
Не, добре го приема.
Справя се идеално.
Сприятелява се лесно.
Има толкова необичайно...
Тя го мрази.
Мрази го.
Виан.
Виан, ела.
Ела.
Трябва ни още! По-бързо!
Aнук!
Mамо!
Анук!
Не!
Господи!
Върни се!
Aнук!
Върни се, Виан!
Aнук!
-Спри!
-Не!
-Не!
-Престани!
Престани! Престани!
-Върни се!
-Не!
Не!
Хайде!
Защо ме спря?
Беше много късно.
Mамо!
Ето я.
Боже мой, ето я!
Maмо!
Aнушка!
Боже мой.
Нараняваш ме.
Боже мой.
Исках да съм сигурен, че...
Да, добре сме.
А ти?
Дойдох да кажа...
Да кажеш довиждане. Да, знам.
Какво?
Лодката ти.
Загуби дома си.
Не.
Загубих начина си на придвижване.
Сега как ще...
Ще си представям.
Ами...
Ами...
Виан...
Слушай, аз...
Знам. Съжалявам.
Съжалявам.
Баща ти караше това колело всяка сутрин.
Той щеше да иска ти да го караш.
Само ми обещай, че вече няма да бягаш, нали?
Maмо, тя...
Какво?
Какво има, Люк?
Въпреки че не бихме могли да знаем...
последните мисли на Арманд Воазан...
можем да се надяваме, че това са били мисли на покаяние.
Можем да се надяваме, че е помолила Бог
да й прости отдаването на собствените й желания,
които влошиха болестта й и причиниха смъртта й
и можем да спрем и да преразгледаме собствения си живот.
Можем да устоим на тези,
които биха ни повели към изкушение.
Блажен е онзи, който устоява на изкушението,
тъй като когато издържи на изпитанието...
Maмо...
Може ли да си тръгваме?
Разбира се.
Разбира се.
Както искаш, миличко.
Виан, искаш ли
да започна подготовката за празника?
Виан?
Ти...
Какво правиш?
Тръгваме си. Утре сутринта.
Заради Арманд ли?
Вината не е твоя.
Време е, това е всичко.
Tакава съм.
Вярваш ли на нещо от това, което ми каза?
Вярваш ли, че мога да съм по-добра?
Шега ли беше?
Трябва да си събера багажа.
Ако си тръгнеш, всичко ще се върне
както винаги си е било.
Така си е било винаги.
Не и за мен.
Знам как се чувстваш.
Моля?
Мисля, че не може да бъде лесно
след като тя си отиде.
Не мисля, че ще мога да свикна с това, колкото и време да мине.
Но... очаквам с нетърпение завръщането й.
Не смятам, че някой ще се натъжи по-малко от теб
ако се разбере, че тя никога вече няма да се върне.
Лека нощ, Пол.
Каролин!
Извинявай.
Трябва да говоря с теб.
Влез.
Господин графе.
Няма нищо.
Съжалявам, че ви безпокой, г-н графе.
Няма нищо.
Това беше правилно, нали?
Разбира се, че беше. Знам, че беше.
Всичко това с Жозефин.
Серж...
За какво говориш?
За пожара, г-н графе.
Знам, че това беше правилното,
но не мога да избягам от лицата и писъците.
Пожарът...
Пожарът беше Божие дело.
Аз бях, г-н графе.
Какво?
Вие ми казахте. Помните ли?
"Нещо трябва да се направи, Серж. "
Казахте го, нали?
Можеха за умрат хора.
Искаш кръвта им по ръцете си ли?
По моите ръце?
Да отида ли при отец Анри и да го помоля за прошка?
Изслушай ме, Серж.
Изслушай ме внимателно.
Незабавно трябва да напуснеш това село
и никога да не се връщаш.
Защо трябва да изоставя дома и кафенето си?
Защото те прогонвам, затова!
За това, което си извършил, никой не може да те помогне...
нито аз, нито който и да е!
Сега се махай!
Освен ако не кажеш на полицията какво си направил!
Вън! Вън! Вън!
Време е да вървим.
Не.
Няма да тръгна.
И за мен е трудно.
На Пантуфи не му харесва.
Престани.
Моля те, сложи го.
Мразя те.
Имаш право. Обличай го.
Тогава го направи сама!
Не мога!
Ставай.
Имам болен крак като Пантуфи.
Престани. Ставай.
Пантуфи не може да върви. Аз не мога да вървя.
Върви. Върви!
Боли ме.
Престани да...
Пусни ме!
Не!
Не е честно!
Престани!
Няма да тръгна!
Престани!
Съжалявам, мамо.
Съжалявам.
Не се тревожи, мамо.
Следващия път ще е по-добре, нали мамо?
Ще бъде.
Ще бъде чудесно.
Сега съм готова да тръгна.
Така ли, мамо?
Tочно така.
Така добре ли е?
Не, не, трябва да го срежеш в ъглите.
Така, че направо да ги спреш.
По-високо.
Харесват ли ти бадемите?
Достатъчно ситно ли са нарязани?
Добре ли са, Виан?
Христос воскресе.
Приятели мои, нека този Великден да бъде прераждане и за нас.
Да се помъчим...
Не, не, не.
Не, не замазвай думата "прераждане".
Остави я да звънне.
Нека и за нас този ден да бъде прераждане!
Възхваляваме нашата енория,
за да възроди моралните си разбирания.
Добре, добре. Опитай пак.
Мисля, че го повторихме достатъчно.
Да свършваме.
Какво?
Много съм уморен.
Добре, добре. Остави го на мен.
Може да имам едно-две предложения.
Благодаря, г-н графе...
Само няколко предложения.
Преработка тук-там.
Искаме утре да е идеално, нали?
-Да.
-Да.
Трябва да устоим на дребните, светски изкушения
на нашата смъртна... Не, не.
Трябва да се отречем от дребните, светски изкушения
на нашата смъртна плът.
Каролин.
Всичките ми усилия бяха напразни.
Страдах със цялото си сърце.
Постих.
Едва хапвах със седмици.
Съжалявам.
Съжалявам, че страданията ми бяха напразни.
Просто се чувствам толкова изгубен.
Не знам какво да правя.
Кажи ми какво да правя.
Изпий това.
Изпий това.
Ще те освежи.
Обещавам.
Давай, изпий го.
Много съжалявам.
Няма да кажа на никой.
По-добре се измий.
Великден е.
Проповедта.
Не я завърших.
Ще измисля нещо.
Не съм сигурен каква трябва да бъде темата на днешната ми беседа.
Искам ли да говоря за чудото
на божественото превъплъщение на нашия Господ?
Не, всъщност не.
Не искам да говоря за божествеността му.
Бих предпочел да говоря за човечността му.
Искам да кажа как е живял живота си на Земята.
Добрината му.
Търпимостта му.
Виж, какво мисля.
Мисля, че не можем
да измерваме добрината си с това какво не правим.
как се отричаме от себе си...
как устояваме...
и кого изключваме.
Мисля, че трябва да измерваме добрината
с това, което прегръщаме...
което създаваме...
и кого приемаме.
Това със сигурност не беше
най-пламенната проповед на отец Анри,
нито пък най-убедителната.
Но енорията усети нещо ново през онзи ден.
Просветление на духа.
Освобождение от стария ред.
Г-н графе, опитайте тези.
Благодаря.
Дори граф дьо Рено...
се почувствал странно...
успокоен.
Все пак, били нужни още 6 месеца
преди да събере смелост да покани Каролин на вечеря.
Колкото до Жозефин
тя поела старото кафене
и му дала ново име.
Но отново хитрия Северен вятър
не бил доволен.
Вятърът говорил на Виан
за градове, които трябвало да посети,
за приятели в нужда, които трябвало да открие,
за битки, които предстояло да води.
От някой друг... следващия път.
И така, Северния вятър се уморил
и продължил по пътя си.
Когато дошло лятото в селцето,
от юг духнал нов бриз - топъл и нежен.
Трябва й малко напасване.
Hадявам се, че ще е по-добре.
Ру!
Mайка ми знаеше, че завръщането на Ру
няма нищо общо с глупавата стара врата.
Както и аз.
Мислех, че никога няма да се сетиш.
Любимото ми, горещ шоколад.
Знаех го.
А за Пантуфи?
Болния му крак чудодейно се излекува
и той изчезна на подскоци в търсене на нови приключения.
Не ми липсва.
Nefertitis@abv.bg